Сим Николов, 1995 г
Изтегляне 8.03 Mb.
|
188Малко след като подновявате пътя към върха, Харк Ихее спира и дълго души въздуха, после внимателно оглежда небето до хоризонта. - Време се разваля – казва вождът на шерпите. – Трябва върви тихо, много тихо, как стъпва гепард. Чак като гепард няма да го докарате, казваш си, но трябва да внимавате. Харк Ихее разбира от тези неща повече от всеки друг на света. Тялото ти натежава, товарът заплашва да те смаже, ремъците опъват раменете ти назад, но с всяка крачка върхът става все по-близък и по-желан. Това те изпълва с радост. - Дорис, чуваш ли? Стюарт минава край теб и се изравнява с Дорис. Очите му искрят, той се радва като дете. Ти също си много горд – чуваш шумове и гласове отпреди двеста години. Шумът ти напомня за площад в пазарен ден. - Сега трябва да внимаваме – казва баща ти. – Влизането в желаното време става с много бавна крачка. Ако искаш да кажеш нещо на баща си, мини на 133. Ако предпочиташ да продължиш пътя, попадаш на 217. 189Задъхваш се от умора, иска ти се да поседнеш, да отмориш краката и тялото, преди пак да продължиш към Чедуана мах. Изкушението е толкова голямо, че вече се виждаш седнал в лунната нощ, в която само вятърът шета но чукарите на хроналното поле, но с голямо усилие успяваш да се пребориш с изкушението. Ако седнеш за малко, никой не може да каже ще продължиш ли към върха. Ако искаш да продължиш веднага, мини на 259. Ако огледаш върха, попадаш на 317. 190Какви са тези странни звуци? Отначало те приличат на неприятен дразнещ шум, но скоро различаваш в тях някаква мелодия. Глас на непознато същество ти казва: - Върни се, ще загинеш! - Аз вече избрах пътя си – отвръщаш високо ти. Бърт Холинджър се обръща учудено. - Какво има, Кевин? - Нищо, говоря си – успокояваш го ти. Ако се разколебаеш, мини на 245. Ако погледнеш назад, продължи на 287. 191- Татко, чуваш ли ме? – питаш, наведен над баща си. В тоя миг усещаш погледа на вожда и вдигаш очи към него. Няма смисъл, казва лицето му, напразно се мъчиш. Понякога упоритостта не е добродетел. Особено сега. Продължи на 62. 192- Искате ли да чуете моето предложение? – пита баща ти. - Казвай, Бърт, не го усуквай – обажда се нетърпеливо Дорис. - По-добре да не правим дилетантски опити – изказва направо мнението си професорът. – Трябва да натрупаме опит, да усетим полето на времето, да опознаем до тънкости неговите свойства, преди да започнем самостоятелно изкачване. - Прав си – казва Алек Стюарт. Всички са съгласни с Бърт Холинджър. Мини на 52.
193Леки, без багаж, под силното притегляне на вашето време, вие се носите бързо по стръмния склон. Забелязваш, че Харк Ихее, който може да бяга по-бързо от всички, остава последен. И в смъртна опасност той е вожд и човек на дълга. Вече наближавате базовия лагер. - На друг хълм бяга! – провиква се Харк Ихее. Разбираш го веднага – не можете да се надбягате с лавината, зад гърба ви се-чуват първите звуци от нейния далечен грохот, трябва да избягате от пътя й. В този миг забелязваш, че изтощена от бързия бяг, Дорис изостава. Ще й помогнеш ли? Да – мини на 170, не – отиваш на 76. 194В напрегнатата обстановка нервите ти не издържат. - Ако е толкова опасно, да се върнем или да променим маршрута – предлагаш ти. Вождът на шерпите сякаш не чува твоите думи. Той внимателно оглежда стръмния склон, синкавата мъгла, която се стеле над земята, близките и далечни върхове от веригата, достигаща до хоризонта. През цялото време вождът души усилено въздуха. - Никой не се връща – казва най-сетне Харк. – Което станало, никой не може върне. Ако очакваш действия на шерпите, мини на 135. Ако усещате опасност, отгърни на 161. 195- Хей, Дорис, жива ли си? – провикваш се ти. Отговаря ти мрачното ехо на времето. От ръба на пропастта виждаш жената – едно малко размазано петно, което се люлее на обтегнатото като струна въже. Колкото и да викаш, Дорис не те чува. Или се е ударила в скалите, или... - Задръжте още малко – казваш ти на шерпите. Сега трябва да действаш много внимателно. Мини на 238. 196Дорис се накланя малко повече напред да посрещне новия, още по-силен порив на вятъра. - Тая работа не ми харесва – вика тя. Вятърът отвява нейните думи и ти едва успяваш да чуеш какво казва. Очите на Дорис оглеждат предпазливо всеки дребен предмет наоколо, от лицето й не слиза изразът на объркване и почуда. - Трябва да се върнем за помощ! – почти крещи Дорис. -Какво ще кажеш, Бърт? - Каза ли нещо, Дорис? – вика срещу нея баща ти. - Да се върнем за помощ. - Ще изгубим много време – намесва се Алек. - Трябва да помогнем на този симпатичен бушмен – настоява Дорис. - Той не е бушмен – казваш високо ти. - Всички са бушмени – отсича Дорис с тон, който не търпи възражение. Ще чуеш какво казва Зенраб – продължи на 183. Ще се вслушаш в думите на баща си – отгърни на 15. Ще наостриш ухо за шумовете наоколо – мини на 231.
197От вълнение сън не те хваща. Мисълта за тайнствения хронален връх, който стърчи над равнини и хълмове в края на осемнадесети век, разпалва твоето въображение. Струва ти се, че виждаш мъжете, които трябва да срещнеш, че им стискаш ръката и говориш свободно с тях, сякаш не са важни исторически личности, а съвсем обикновени, свои хора. Лагерът притихва, всички заспиват, а мисълта за близкото изкачване на хълма още те държи буден. Лек шум стига до слуха ти. Надигаш глава и през блестящите алуминиеви пръти на хроналната колиба виждаш как една тъмна сянка се промъква крадешком към теб. Първата ти мисъл е да извикаш, да вдигнеш по тревога целия лагер, но ти веднага я отхвърляш, в тъмната сянка познаваш баща си. Той идва при теб с целия си багаж. - Спиш ли? – пита професор Холинджър шепнешком. - Не.
- Искаш ли двамата да изкачим върха? - Ами Харк Ихее? - Не ни трябва. Важното беше да стигнем дотук, нататък сами ще се оправим. Ще приемеш ли предложението? Да – мини на 319, не – продължи на 278.
Каталог: Sherpi na vremeto Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Изтегляне 8.03 Mb. Сподели с приятели:
|
