Същност и значение на управлението на човешките ресурси.
Управлението на човешките ресурси е основна функция на управлението. В най-общата му интерпретация то се свежда до управление на хората в трудовия процес, за да се постигнат целите, които поставя организацията.
Към групата общи определения на човешките ресурси могат да се отбележат следните:
- част от управлението, която се занимава с работещите хора и взаимоотношенията в тяхната организация;
- функция на всички ръководители в организацията и трудово задължение на специалистите по персонала, чиято работа е специализирана по осигуряването, запазването и развитието на човешките ресурси в организацията;
- професионална функция, която се осъществява от ръководителите в организацията, отговорност но всеки ръководител да управлява хората по време на работа;
- процес на развитие, прилагане и оценяване на политиката, методите, процедурите и програмите, които засягат хората в организацията.
Някои от определенията акцентират върху елементите на системата за управление на човешките ресурси:
- стратегически подход към наемането, мотивирането, развитието и ръководеното на хората в организацията, който трябва да осигури ефективен принос на служителите за постигане целите на организацията;
- процес на постигане на организационните цели чрез привличане, задържане, развитие, подходящо използване и освобождаване на човешките ресурси;
- дейност, която обхваща планирането на потребностите от човешки ресурси, осигуряването на кадри за организацията, оценяването и възнаграждаването на трудовото поведение на заетите, усъвършенстването на работниците и на производствената среда, установяване и поддържане на ефективни трудови отношения.
Към групата на определенията, които отдават предпочитание на принципите, върху които се осъществява управлението на човешките ресурси могат да се отнесат разбирания като:
- заетите в организацията са най-важните активи, тяхното ефективно управление е ключът към нейните успехи;
- успехът на организацията може да се постигне само ако политиката по работната сила произтича от нейните стратегически планове;
- корпоративната култура и ценности, климатът в организацията и управленското поведение, което произтича от тази култура, оказват голямо влияние за постигане на съвършенство;
- успехът на организацията предполага интеграция, т.е. необходимостта всички, които са заети в нея да участват и да работят със съзнанието за обща цел.;
- заетите в трудовия процес са инвестиция, която ако се управлява и развива ефективно, осигурява дългосрочна полза за организацията чрез увеличаване производителността на труда;
- развиване на политики, програми и практики с цел да се задоволят материалните и духовни потребности на работниците и служителите;
- целенасочено формиране на работната сведа, в която заетите се насърчават за развитието и максималното използване на своите способности;
- управлението на човешките ресурси е философия на мениджмънта.
Същността на управлението но човешките ресурси често се търси в понятието управление на персонала. Често двете понятия са биле използвани като алтернативни, но през последните години в областта на управленската наука се поставя началото на разграничение на тези две понятия. Управлението на човешките ресурси и управлението на персонала имат различна същност, което означава и различна “философия” при тяхното изграждане и функциониране. Често управлението на персонала се разглежда като доминирана социална дейност. Тя се насочва предимно към отчитане на потребностите и интересите на служителите, докато управлението на човешките ресурси или кадровата работа е насочена към задоволяване потребностите на самата организация от квалифицирани кадри и тяхната квалификация и преквалификация.
Сподели с приятели: |
