Същност, място и значение на счетоводството в икономиката. Особености и задачи

Пример за съставяне на счетоводен баланс

1. Сгради с цена на придобиване 3 000 лв. и начислена амортизация (изхабяване) 1250 лв., 2. Машини, съоръжения и оборудване с цена на придобиване – 2000 лв. и начислена амортизация 580 лв. 3. Земи – 1260 лв., 4. Клиенти 600 лв., 5. Основен капитал 10 000 лв., от които реално са внесени 2500 лв., 6. Финансирания за текущата дейност 1200 лв., 7. Задължения към социалното осигуряване 400 лв., 8. Допълнителни резерви – 3500 лв., 9. Облигационен заем 4 000 лв., 10. Продукция 500 лв., 11. Доставчици 4000 лв., 12. Парични средства по разплащателната сметка – 4500 лв., 13. Материали – 2 000 лв. 14. Преоценъчни резерви – 6000 лв., 15. Загуба от минали години 200 лв., 16. Стоки 5000 лв., 17. Млади животни - 2200 лв., 18. Амбалаж - 2000 лв. 19.Подотчетни лица - 170 лв.

“Елана” – АД към 31.12.200хг.

№	Балансови статии	Сума	№	Балансови статии	Сума
1.	Земи	1260	1.	Основен капитал	10000
2.	Сгради	1750	2.	Невнесен капитал	(7500)
3.	Машини	1420	3.	Допълнителни резерви	3500
4.	Стоки	5000	4.	Преоценъчни резерви	6000
5.	Материали	2000	5.	Загуба	(200)
6.	Продукция	500	6.	Облигационни заеми	4000
7.	Амбалаж	2000	7.	Задължения СО	400
8.	Млади животни	2200	8.	Доставчици	4000
9.	Вземания от клиенти	600	9.	Финансирания	1200
10.	Подотчетни лица	170
11.	Парични средства	4500
	Сума на актива	21400		Сума на пасива	21400

Забележка: В счетоводния баланс дълготрайните активи се представят по тяхната балансова стойност. Балансовата стойност се получава като от първоначалната (отчетна) стойност се извади начислената амортизация.

Като отрицателни величини (заградени в скоби) в пасива на баланса се показват невнесения капитал, загубата и изкупените собствени акции.
видове балансови изменения под влияние на стопанските операции
Както вече беше посочено чрез счетоводният баланс се изразява състоянието на активите, пасивите и капитала на предприятието към определен момент. В процеса на осъществяваната стопанска дейност обаче се извършват редица стопански операции, в резултат на които активите и пасивите на предприятието непрекъснато се променят. Характерно за стопанските операциите е, че винаги засягат на-малко два обекта на отчитане, като предизвиканите в тях изменения са взаимосвързани, еднакви по стойност и противоположни по характер. На четирите типа стопански операции съответстват четири вида балансови изменения.

1. Изменения само в актива на баланса, в резултат на които едни активи се увеличават, а други се намаляват, като общата сума на актива на баланса не се променя;

2. Изменения само в пасива на баланса, в резултат на които едни пасиви се увеличават, а други се намаляват, като общата сума на пасива не се променя;

3. Изменения в актива и в пасива на баланса в посока на увеличение;

4. Изменения в актива и пасива на баланса в посока на намаление.

За изясняване същността на балансовите изменения ще си послужим със следния пример: Туристическо предприятие “Дива” – ООД гр. Шумен има на 01.03.200хг. следния счетоводен баланс (вж.Приложение № 3). През месец март са извършени следните стопански операции:

1. На 04.03. 200х г. съгласно фактура са доставени консумативни материали на стойност 350 лв. Сумата по фактурата е изплатена със средства от касата на предприятието.

2.На 07.03. 200х г. със средства от отпуснат банков заем са изплатени задължения към доставчици на стойност 3400 лв.

3. На 16.03.200х г. съгласно фактури са доставени стоки на стойност 2200 лв., предназначени за продажба в търговските обекти на предприятието. Сумата по фактурите се дължи на доставчиците.

4. На 20.03. 200х г. съгласно платежно нареждане със средства от разплащателната сметка са изплатени задължения към доставчиците на стойност 2000 лв.

В резултат на първата стопанска операция настъпват изменения само в актива на баланса. Тя води до увеличаване на активното балансово перо Материали с 350 лв. срещу намаление на активното балансовото перо Парични средства в касата също с 350 лв. В резултат на подобна операция общата сума на актива на баланса не се променя.

След втората стопанска операция съществуващите задължения на предприятието към доставчиците намаляват като за сметка на това се увеличават задълженията към банките по повод на ползвания краткосрочен заем в размер на 3400 лв. В счетоводния баланс настъпват следните изменения - намаление на пасивното балансово перо Задължения към доставчици срещу увеличение на балансовата статия Получени заеми със същата сума. По този начин общата сума на пасива на баланса не се променя.

Третата стопанска операция засяга активното балансово перо Стоки, което нараства с 2200 лв. и пасивното перо Задължения към доставчици, чиито стойностен размер нараства също с 2200 лв. По този начин общата сума на актива и пасива на баланса нарастват в еднакъв размер.

Четвъртата стопанска операция предизвиква намаление на активното балансово перо Парични средства по разплащателната сметка с 2000 лв. и намаление на пасивното перо Задължения към доставчици също с 2000 лв. В резултат на тази операция общата сума на актива и пасива на баланса се намалява в еднакъв размер, като по този начин равенството между актива и пасива на счетоводния баланс не се нарушава.

В заключение имайки предвид горепосоченото могат да се направят следните изводи:

1. Всяка стопанска операция предизвиква еднакви по размер, но противоположни изменения в счетоводния баланс (в актива (±), в пасива (±), в актива и пасива (+), в актива и пасива (-);

2. Сумата на актива и пасива на баланса се увеличава или намалява само когато стопанската операция предизвиква изменения едновременно в активите и пасивите на предприятието;

3. След отразяване на всяка стопанска операция равенството между сумата на актива и пасива на баланса се запазва, което се дължи на специфичното икономическо съдържание на стопанските операции.

1. В резултат на извършваните стопански операции активите, пасивите и капитала на предприятието непрекъснато се променят. Отразяването на измененията, в резултат на стопанските операции в баланса е невъзможно, тъй като би означавало да се съставя баланс след всяка операция. Последното освен, че би затруднило значително счетоводната работа, би противоречало и на същността и предназначението на баланса като счетоводен способ.

2. Счетоводният баланс представлява моментна снимка на предприятието. От него не може да се получи информация за измененията в състава на активите, пасивите и капитала на предприятието.

3. Представената в баланса информация е максимално синтезирана и обобщена. За целите на управлението, ръководството на предприятието се нуждае както от синтезирана, така и от детайлирана информация за състоянието на дружественото имущество във всеки един желан момент, както и за настъпващите изменения в него в рамките на отчетния период.

4.Получаваната от баланса информация е само в стойностно изражение. За нуждите на контрола върху стопанската дейност много често се налага по отношение на някои отчетни обекти да се използват натурални или трудови измерители.

Всичко това налага прилагането на способ, посредством който отразената в счетоводните документи информация да бъде групирана и систематизирана по такъв начин, че да може да бъде използвана от управляващите за вземането на решения. Групирането се извършва по отделни отчетни обекти, по видове изменения (увеличения или намаления) в отчетните обекти или по други признаци в зависимост от информационните потребности на предприятието. За постигането на тази цел се прилага специфичен счетоводен способ, известен като система на счетоводните сметки.

За да изпълни своето предназначение като способ за набиране на информация по счетоводен път счетоводната сметка трябва да има определен строеж. Обикновено е прието сметката да се построява под формата на таблица в която се отразяват измененията в конкретния отчетен обект на отчитане, за който ще се набира информация, посредством откритата счетоводна сметка. Тези изменения в отчетните обекти могат да бъдат под формата на увеличения или намаления. Необходимостта от отделното наблюдение и отчитане на тези изменения налага счетоводната сметка да бъде представена под формата на таблица с две части, наречени дебитна и кредитна. Схематично това може да се представи по следния начин:

Понятията “дебит” и “кредит” имат латински произход. Дебит означава дължи или да дава, а кредит – вярва, има, в смисъл има да взема. Тези понятия са възникнали в първоначалния етап от развитието на счетоводството и са свързани с т. нар. персонификационна теория за счетоводните сметки. Съгласно тази теория сметките се отъждествяват с конкретни лица и който нещо е дал следва нещо да получи, респективно който нещо е получил, трябва нещо да даде. На настоящия етап те са загубили своето първоначално значение и се използват само за обозначаване на двете противоположни страни на счетоводната сметка. Оттук произтичат и термините дебитиране и кредитиране на сметката. Когато се извършват записвания в лявата част на сметката се казва, че тя е дебитирана или задължавана, а когато се извършват записвания в дясната страна – че тя е кредитирана или заверявана при горния строеж на сметката).

Между счетоводния баланс и системата на счетоводните сметки съществува много тясна връзка и зависимост (вж. Приложение № 4). Тя се състои в това, че в началото на всяка отчетна година (към 01 януари) сметките се откриват на база информацията от началния счетоводен баланс. В края на отчетния период на база информацията за крайните остатъци по счетоводните сметки се съставя крайния счетоводен баланс към 31 декември на отчетната година.

Откриването на счетоводните сметки се извършва към 01 януари на отчетния период и се изразява в извършване на първото записване по тях. Записаният в сметката показател, характеризиращ състоянието на отчетния обект в началото на отчетния период се нарича начален остатък или начално салдо⁸ по сметката. Възможно е текущо през периода в предприятието да възникнат нови отчетни обекти за които не е имало информация в началния счетоводен баланс. Откриването на тези сметки става текущо през периода, когато възникне необходимост от това, като се прилага посоченият по-долу ред.⁹

Както е известно при двустранната форма на счетоводния баланс активите се представят в лявата страна на баланса, а собствения капитал и пасивите в дясната. По аналогичен начин се построяват и счетоводните сметки. От гледна точка на връзката им с баланса, последните се разделят на активни (предназначени за отчитане на активите на предприятието) и пасивни (предназначени за отчитане на капитала и пасивите). При сметките, предназначени за отчитане на активите, величината на началния остатък се посочва в лявата част (дебита) на сметката, а при пасивните сметки този показател се посочва в дясната част (кредита). Тъй като общата сума на актива винаги е равна на общата сума на пасива на баланса, то и общата сума на всички дебитни начални салда е равна на общата сума на всички кредитни начални салда. Това равенство има важно контролно значение, което се използва впоследствие при установяване правилността на счетоводните записвания.

След откриването на счетоводните сметки по тях започват да се отразяват текущите изменения в обектите на счетоводството в рамките н отчетния период. При изясняване на принципите за водене на счетоводните сметки следва да отбележим, че строежът на активните и пасивни сметки е напълно противоположен. Всяко отделно увеличение по сметките за отчитане на активите се отразява по дебита на сметката, а по сметките, предназначени за отчитане на собствения капитал и пасивите – по кредита на сметката. Всяко отделно намаление по активните сметки се отразява по кредита на сметката, а по пасивните сметки по дебита на сметката. Общата сума на всички увеличения по сметките за отчитане на активите на предприятието, отразени по дебита на сметките се нарича дебитен оборот, а общата сума на намаленията, отразени по кредита на тези сметки се нарича кредитен оборот. По пасивните сметки е точно обратното. Общата сума на всички увеличения, отразени по кредита на тези сметки се нарича кредитен оборот, а общата сума на всички намаления, отразени по дебита на сметките – дебитен оборот.

По счетоводните сметки се установяват и сборове, които се получават като към сумата на дебитния или кредитен оборот по сметката се прибави величината на началното салдо по сметката. По-конкретно това става по следния начин. Дебитният сбор по активните сметки се получава като към сумата на дебитния оборот се прибави величината на началното салдо. Кредитният сбор по тези сметки е равен на кредитния оборот, тъй като началното салдо по тези сметки е винаги дебитно. Кредитният сбор по пасивните сметки се получава като към сумата на кредитния оборот се прибави началното салдо по сметката. Дебитният сбор по тези сметки е равен на дебитния оборот, тъй като началното салдо по тези сметки е винаги кредитно. Разликата между така получените сборове представлява крайното салдо (краен остатък) по сметката. При активните сметки крайното салдо се получава като разлика между дебитния сбор и кредитния сбор, а при пасивните - между кредитния сбор и дебитния сбор. Този показател показва величината на отчетния обект в края на отчетния период.

В края на отчетния период (към 31 декември на отчетната година) се преустановяват записванията по всички счетоводни сметки, като се установяват крайните остатъци по тях. Този процес се нарича приключване на сметките. Получените крайни остатъци представляват начални салда за следващия отчетен период. Обикновено е прието получените крайни остатъци по счетоводните сметки да се записват в противоположната (по-слабата) страна на сметките като салдо за уравнение. След това сметката се подчертава с две успоредни линии, с което се означава, че тя е приключена и записванията по нея са прекратени. При възникване на необходимост от набирането на информация по счетоводен път за същия отчетен обект следва да се открие нова сметка.

Счетоводната сметка може да бъде построена в различни форми като едностранна, двустранна, многоколонна, стълбовидна (щафелна) (вж. Приложение №5). Двустранната форма на счетоводната сметка се характеризира с това, че при нея графите за датата на записването, съдържанието на записването и др. се предвиждат поотделно в дебитната и кредитна страна на сметката. При едностранната форма на сметката графите за датата на записването, съдържанието на записването и др. се използват общо за записване на всички операции, независимо от това дали става въпрос за записвания по дебита или по кредита на сметката. Многоколонната форма на счетоводната сметка намира широко приложение в практиката, тъй като дава възможност за получаване на повече данни за характеризиране на отчетните обекти. Стълбовидната (щафелна) форма на счетоводната сметка се характеризира с това, че при нея се извежда салдо (остатък) след всяка операция.

Структурата на счетоводните сметки, както и реда за тяхното откриване, водене и приключване може да се представи по следния начин:

1. Показател, характеризиращ величината на отчетния обект в началото на отчетния период. Този показател се нарича начално салдо (начален остатък). Активните сметки могат да имат само дебитно, а пасивните - само кредитно начално салдо.

2. Показател, характеризиращ всяко отделно увеличение на отчетния обект и общата сума на всички увеличения на отчетния обект през отчетния период. При активните сметки този показател е дебитния оборот, а при пасивните – кредитния оборот.

3. Показател, характеризиращ всяко отделно намаления на отчетния обект, както и общата сума на всички намаления на отчетния обект в рамките на отчетния период. При активните сметки това е кредитния оборот, а при пасивните – дебитния оборот.

4. Показател, характеризиращ величината на отчетния обект в края на отчетния период. Този показател се нарича крайно салдо (краен остатък) по сметката. Активните сметки могат да имат само дебитно крайно салдо, а пасивните само кредитно крайно салдо.

За илюстрация на процеса на откриване, водене и приключване на счетоводните сметки ще си послужим със следния пример:

На 01.03.200х г. съгласно данните от баланса туристическо предприятие “Дива” – ООД има следните активи, пасиви и собствен капитал: 1. Стоки – 2 000 лв., 2) Основен капитал – 5 000 лв., 3) Парични средства по разплащателната сметка – 6 000 лв., 4. Задължения към доставчици – 4 000 лв., 5. Вземания от клиенти – 1 000 лв.

През месец март 200х г. някои от извършените стопански операции са следните:

1. На 01. 03. съгласно фактура са доставени стоки с доставна стойност 500 лв. Сумата по фактурата е изплатена със средства от разплащателната сметка.

2. На 04.03. клиентите са превели по разплащателната сметка на предприятието 1000 лв., съгласно платежно нареждане.

3. На 16.03. съгласно фактура са продадени стоки на стойност 1500 лв.¹⁰Сумата по фактурата не е постъпила от клиента.

4. На 20.03. съгласно платежно нареждане със средства от разплащателната сметка са изплатени част от задълженията към доставчиците на стойност 3 000 лв.

5.Съгласно решение на Общото събрание на дружеството на 25.12. е извършено увеличение на основния капитал в размер на 4 000 лв. Сумата е внесена по разплащателната сметка на предприятието.


Иска се:

1.Да се състави счетоводен баланс на предприятието към 01.12.200х г.

2. По данните от баланса да се открият счетоводните сметки.

3. Извършените стопански операции да се отразят по сметките.

4. По данни от счетоводните сметки да се състави счетоводен баланс към 01.04. 200 х г.

Счетоводен баланс

на “Дива” – ООД към 01.03. 200х г.

№ по ред	Балансови статии	Сума	№ по ред	Балансови статии	Сума
1.	Стоки	2000	1.	Основен капитал	5000
2.	Парични средства по РС	6000	2.	Задължения към доставчици	4000
3.	Вземания от клиенти	1000
Сума на актива		9000	Сума на пасива		9000