Учебната задача
Задачата като „минимална схема на човешката дейност“ съставлява и е основа на личностно ориентираната ситуация в обучението, ако в нейната структура е въведен ценностен компонент. Важна характеристика на задачата е нейната проблемност. Резултатът от решаването на задачата се явява като правило, намирането на някакво знание, способ, модел. В това се състои когнитивният аспект на задачата.
Познавателната задача е специална педагогическа конструкция, съдържанието на която се явява проблем, в основата на който стои противоречието между дадено и търсено.
Видове задачи:
предметно-познавателни, в които личностният компонент е представен в минимална степен. В такива задачи се разглежда ситуация, предполага построяване на модели на основата на обективни закони. Такива задачи са насочени към усвояване на понятийния и операционалния апарат на изучаване на дадена наука. Те могат да имат качествен или количествен характер.
практико-ориентирани задачи, които съдържат най-простата ценностна ориентация, т.е. са насочени към практическите потребности на човека.
личностно-ориентирани задачи, в които наред с когнитивното и практическото мислене ученикът е длъжен да прояви и личностен потенциал – способност да възприема връзките на изучаваната наука с нравствено-културните проблеми на човека.
Всяка задача се състои от следните части:
предметна област;
отношения, които свързват тези обекти;
изисквания – указания за решаване;
оператор на задачата – съвкупността от тези действия, които трябва да се изпълнят, за да решим задачата;
Е. Н. Демянкова по начин на действие дели познавателните задачи на:
теоретични – предлагат доказателства, намиране на закономерности; могат да се използват във всички етапи на урока;
практически – изискват практическо изпълнение;
експериментални – изискват теоретично и практическо действие при провеждането на експеримента;
Сподели с приятели: |
