I I. Обща характеристика на дисертационния труд

I I. Обща характеристика на дисертационния труд

1. Мотиви за разработване на темата

Внедряването на международните стандарти за качество и безопасност на храните е едно от ключовите условия за участието на предприятията от хранителната индустрия в единния европейски пазар. Основното предназначение на тези стандарти е защитата на здравето и околната среда за всички граждани на ЕС. Те са мощно средство за стимулиране конкурентоспособността на фирмите, разпространението на новите технологии, подобряване благосъстоянието на потребителите и облекчаване на търговията в целия Европейски съюз.

Стандартите за безопасност на храните са стратегическо средство за осигуряване на достъп до европейския пазар. В същото време тяхното въвеждане е свързано със значителни разходи, които някои фирми (предимно малки и средни) не са в състояние да посрещнат. Още преди присъединяването на България към ЕС, някои учени предупреждаваха за опасността от фалити сред малките и средни предприятия (МСП), главно поради слабата им подготовка и недостатъчната подкрепа на усилията им да отговорят на изискванията на европейски пазар. Те основателно допускаха, че МСП от хранителния бранш „ще бъдат изместени от по-качествени и евтини чужди продукти и услуги. Такива опасности са налице за много малки предприятия в секторите на млеко- и месопреработването. Конкретно тук разходите за внедряването на изискуемите стандарти са основата на проблемите” (Тодоров, К. 2006: 90).

В днешната глобализирана икономика МСП са принудени да избират между два пътя за конкурентоспособност и оцеляване. „Ниският път” включва неспазване на трудовите и екологичните стандарти, неспазване на изискванията за безопасни производствени процеси, ниски заплати, избягване на данъци. За разлика от него, „високият” път предполага усъвършенстване на продуктите, на производствените процеси и прилагане на по-квалифициран труд (Schmitz 2003). За новите страни членки на ЕС именно вторият път е свързан с въвеждането на международните стандарти за качество, безопасност и опазване на околната среда, а така също с навлизането им в е-бизнеса чрез използването на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ), включването им международни бизнес-мрежи и тяхната интернационализация.

Изборът на тази проблематика се дължи до голяма степен на резултатите от предишни изследвания, отнасящи се до способността на МСП главно от хранителната индустрия да се приспособят към предизвикателствата на европейския и световните пазари; влиянието на макроикономическите и институционални условия за тяхната модернизация; технологичното им състояние и ниво на мениджмънт; преобладаващите пазарни ориентации; усилията им за интернационализация и иновации; използването на новите ИКТ и др. (Владимиров (Ред.) и др. 2000; 2001; 2002; 2003, 2005; 2009).

2. Актуалност и значимост на изследването

Получените резултати относно проблемите, с които се сблъскват МСП от хранителната индустрия, са причината да се насочим към изследване на основните фактори, които влияят върху усилията им за интеграция в европейския и световните пазари. Тези резултати показват, че до края на 90-те години в т.н. „преходен” период в сектора на МСП са създадени относително устойчиви структури, модели на фирмено поведение и отношения с институциите, които се променят трудно. Данните от последното ни изследване относно внедряването на европейските стандарти за качество и безопасност на храните потвърждават, че в по-голяма степен се наблюдава възпроизводство на тези структури, институционални отношения и стопански практики и в по-малка степен промяна.

В същото време присъединяването на страната ни към ЕС създаде нови условия за функциониране както на предприятията, така и на институциите. Решаващо място сред тях заемат международните стандарти, качеството на институционалната рамка за бизнеса, ефектите от напредъка в новите технологии. Тези условия изискват от предприемачите усилия за повишаване равнището на мениджмънта, активното използване на ИКТ, ориентация към излизането на външни пазари чрез по-високо качество и др. Успешната интеграция на МСП в европейския пазар налага преодоляване на противоречието между наследените от предишния период модели на пазарно поведение и променената среда. Редица изследвания показаха декларирания оптимизъм на българските предприемачи относно влиянието на европейското членство на България върху техния бизнес. Въпреки това очаквахме те скоро да открият, че участието в единния европейски пазар и ползата от това участие не винаги съвпадат. Концентрацията на иновации и създаването на стандарти в развитите страни водят до нарастваща поляризация между малък център от дейности с висока добавена стойност и широка периферия (предимно в новите страни членки на ЕС), на която са присъщи ниско технологични дейности, по-ниска производителност и по-ниско заплащане на труда.

Сравнението на 39 160 нефинансови предприятия с преобладаващо местни капитали (над 50%) и 5 187 предприятия с преобладаващо чужди капитали в България показа, че вторият тип предприятия са значително по-ефективни. Те създават близо два пъти по-висока добавена стойност, имат около два пъти по-висока производителност на труда, средната работна заплата при тях е по-висока и реализират близо половината от общия размер на износа (МИЕ 2005а: 12-17). Една от най-съществените причини за по-високата конкурентоспособност на предприятията с чуждестранно участие е, че те работят в съответствие с нормите на ЕС за качество, безопасност на труда и опазване на околната среда, използват новите ИКТ и са включени в международните бизнес-мрежи, което им отваря достъп до световните пазари. Друго изследване на мултинационалните компании (МНК) в България показва, че нарастването на производителността на труда при тях е съпроводено с отчитане на европейските и световните стандарти за качество. В почти всички от тези предприятия се обръща сериозно внимание на стандартите на продукцията/услугите, безопасността на трудовия процес, оползотворяването на отпадъците и защитата на околната среда. Повечето приватизирани и ново придобити предприятия са преминали през реконструкция и модернизация, като и в двата случая са вложени значителни средства и сега те отговорят на европейските, а в някои случаи и на световните стандарти. Повечето предприятия са сертифицирани за качество, безопасни условия на труд и опазване на околната среда (Даскалова и др. 2008: 41, 42)

Такива са и българските предприятия, които изнасят успешно за ЕС и други развити пазари. Те не са много, но работят в съответствие със стандартите на ЕС и допринасят в най-голяма степен за интеграцията на страната ни в европейската и глобална икономика. В същото време мнозинството от местните предприятия разчитат предимно на вътрешния пазар, където има голям сегмент от потребители с ниски доходи, които не са взискателни към качеството, нито пък са включени в онлайн търговията. Това дава възможност на част от фирмите да оцеляват като следват „ниския път” на развитие. Те имат най-голям дял сред предприятията, които наемат без договори, не плащат пълните социални осигуровки, не спазват нормите за безопасност на труда и продукта, избягват данъците (Kolev 2003). На основата на данни от статистиката и емпиричните изследвания може да се види, че това са предимно микро- и малки фирми от секторите търговия (в т.ч. и с храни на дребно), ремонт на автомобили, стоки за бита, строителни материали и ремонти, ресторанти, хотели и обществено хранене, хранително-вкусовата промишленост и др. Не случайно в кампанията си от 2006 г. Главната инспекция по труда (ГИТ) открива редица нарушения, сред които 74.15% са свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а 25.11% – с трудовите правоотношения (липса на писмени договори и избягване плащането на социални осигуровки). Тези нарушения са особено характерни за секторите търговия на дребно, хотелиерството, ресторантьорството и някои подотрасли на ХВП (Доклад за дейността на ГИТ през 2007 г.)¹. Именно малките предприятия от тези сектори в най-голяма степен са заплашени от хармонизираното законодателството на България с това на ЕС и натискът на конкурентите от развитите европейски страни. Присъединяването на страната ни към ЕС на практика силно стесни пространството за „ниския път” на развитие. Оцеляването на голяма част от МСП (в т.ч. и от хранителната индустрия) не може да бъде постигнато без създаването на подходящи стимули за внедряване на стандартите за качество и опазване на околната среда, новите ИКТ, интернационализацията и включването им в международни бизнес-мрежи.

Много емпирични изследвания са показали, че подобряването на управлението на качеството влияе позитивно върху конкурентоспособността на фирмите. Идентифицираните досега ползи от внедряването например на системите за анализ на потенциалните опасности и контрол върху критичните точки (HACCP) в компаниите от хранителната индустрия са следните: мениджмънтът и персоналът имат по-високо доверие и са по-добре подготвени в случаи на проверка от инспекторите; инвестицията в HACCP би могла да има като следствие намаляване на разходите в по-дългосрочен план, по-ефективна работа на персонала и снижение на брака; повишеното ниво на контрол върху процесите може да увеличи достъпа на малкия бизнес до нови пазарни ниши; изграждането на план по HACCP стимулира създаването на екипи и по-добро обучение на персонала; системата дава основание за правна защита срещу оплаквания и може да намали разходите по осигуровките (FAO/WHO 2006).

Въпреки доказаните ползи от внедряването на стандартите за качество, МСП като цяло с неохота приемат тези стандарти, главно защото ги възприемат като скъп и тежък процес, който могат да си позволят само големите фирми. В същото време обаче много от тези фирми са под нарастващ натиск на големите си клиенти да се сертифицират по качество, за да продължат да работят с тях. Изискванията за качество и безопасност на храните са станали правило за големите вериги за продажба на храни на дребно в развитите страни. Тези вериги формират частни обединения (такива като EUREPGAP, BRC, IFS и др.), които държат властта по веригата на доставките и диктуват условията чрез изискванията за сертификация. Така доставчиците са принудени да се сертифицират и да понесат съответните разходи. Дребните производители, които не могат да се сертифицират, срещат все по-големи ограничения за достъп до пазарите. От една страна, фиксираните разходи (подготовка на документацията и др.), които не зависят от броя наети, са пропорционално по-високи за малките фирми в сравнение с големите, а и променливите разходи (наблюдението над процесите) може да са пропорционално по-високи за тях. От друга страна, увеличаването на броя на стандартите с различни изисквания също води до ограничаване на достъпа до пазара. Така например доставчиците на европейските вериги за продажба на дребно все още се нуждаят от сертификация по BRC в Англия, IFS сертификация за немските и френски пазари, датският HACCP за пазара на Дания и т.н. По този начин стандартите, налагани от големите вериги за продажба на храни, представляват де факто бариера за участието на по-малките производители в глобалната търговия (FAO/WHO 2006). Това поставя изключително важни въпроси пред националните политики за стимулиране развитието на МСП от хранителния бранш.

В повечето страни МСП заемат значителна част от хранителната индустрия и са важен източник на заетост. Затова и всички държави имат интерес от оцеляването на малкия бизнес в този сектор, но в същото време трябва да защищават и здравето на хората чрез политики, насочени към високо равнище на безопасност на храните. Ролята на правителствата е не само да контролират съответствието с изискванията на законодателството, но и да предприемат мерки за стимулиране внедряването на системи за управление на качеството и безопасността в МСП. Ето защо правителствата и другите заинтересовани страни трябва добре да познават какви бариери срещат МСП в опитите си да се адаптират към новите изисквания.