Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа

7. Ограничения в изследването

Проблемите, свързани с интеграцията на МСП от хранителната индустрия в европейския и световните пазари, са много и разнообразни. В дисертацията сме се ограничили до изследване само на тези от тях, за които имаме данни от собствени и други емпирични изследвания. Това са преди всичко новата роля на стандартите за развитие на МСП в глобалната икономика; общите пазарни и специфични ефекти от въвеждането на стандартите върху МСП; устойчивите структурни характеристики на сектора на МСП; институционалните условия за функциониране на МСП от хранителната индустрия; влиянието на свързаните производства и форми на дистрибуция; бариерите пред тяхната интернационализация; използването на ИКТ; напрежението между новите регулации и останалите в наследство неформални начини за „справяне” с изискванията; капацитетът на официалния контрол за спазване на правилата; потребителският натиск за по-високо качество и др.

В тази връзка стратегиите за интеграция на МСП в европейския пазар присъстват имплицитно в икономическото им поведение, но не са предмет на самостоятелен анализ. По-слабо са засегнати и въпроси, отнасящи се до схемите за финансиране; стимулирането на експорта; инвестиционният климат; обучението по предприемачество; публично-частното партньорство; процедурите за обществени поръчки; усвояването на европейските фондове; дейността на различни организации за насърчаване на МСП, които са обект на други изследвания. Наред с интензивното използване на данни за състоянието на всички МСП в България през последните години, изводите се основават главно върху изследвания на МСП от хранителната индустрия.

8. Апробация

Апробацията на основните идеи на автора е извършена по линия на следните дейности: 1) чрез научни публикации по темата на изследването – книги, студии и статии в страната и чужбина; 2) чрез изнесени и публикувани доклади на национални и международни научни форуми: (1) 13-11.2009. „България и Румъния – три години след присъединяването: какви модели на капитализъм?”, Университет Париж-7, Дидро; (2) 9-12.10.2008. „Политики за икономическо и социално развитие в Европа”, 11 международна конференция на Стопанския факултет на СУ, Бояна; (3) 20-22.09.2007. „Политики за икономическо и социално развитие към общество, базирано на знанието в Европа”, 10 международна конференция на Стопанския факултет на СУ, Бояна; (4) 26.05.2007. „Икономиката на България и Европейския Съюз. Догонващо икономическо развитие на България – стратегия и реалности”, конференция на Икономическия институт на БАН; (5) 19-20.04. 2007. „Икономическа интеграция, конкурентоспособност и сътрудничество”, 6 международна конференция на факултета по икономика и бизнес, Университет Риека, Хърватия; (6) 29.09.2006. „Евроинтеграцията – предизвикателства пред социолозите на Балканските страни”, международна конференция на катедра „Социология”, УНСС (7) 19-22.09.2006. „Икономически трансформации на страните в преход, развитите и развиващите се страни: създаване на стимулиращи институции, избор на допълнителни политики”, 9 международна конференция на Стопанския факултет на СУ, Варна; (8) 26.05. 2006. „Обществата в движение: малките общества и интеграцията в регионални общности”, международен френско-български колоквиум, Пловдив; (9) 11-14.05.2006. „Играта на икономическите сили, които формират бъдещето”, Университет в Нюшател, Швейцария; (10) 19-22.11. 2004. „Формални и неформални правила в процеса на разширяване на ЕС”, 7 международна конференция на Стопанския факултет на СУ; (11) 07-09.07. 2004. „Социалният индивид, другите реалности, друга социология?”, XVII конгрес на AISLF, Тур, Франция; (12) 18-20.06. 2004. „Икономическа култура на балканските общества в съвременния свят”, Втори регионален семинар на балканските социолози, София; (13) 04.06.2004. „Политики за стимулиране развитието на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и селските райони в България”, Национален работен семинар, СУ „Св. Климент Охридски”; (14) 30-31.05.2003. “Ефективно управление на човешкия капитал – баланс между традиции и новаторство”, Национална конференция с международно участие на БАУЧР, к.к. „Св. Константин”, Варна; (15) 19-22.10.2003. „Интеграция на икономиките в преход от Югоизточна Европа”, 6 международна конференция на Стопанския факултет на СУ; (16) 24-25.09.2003. „Иновации в разширена Европа”, Международна (българо-френска) конференция на Стопанска академия, Свищов.

В параграф първи „Относно категорията „МСП”” се дискутират някои трудности при дефинирането на МСП. Най-често използваните критерии за дефиниция са количествени (брой заети, оборот, размер на активите, балансово число и др.) и качествени (секторна принадлежност, степен на концентрация, вид дейност и продукти, типове стратегии, пазарна ориентация и др.). Точните (количествените) критерии „не са достатъчно точни, но за сметка на това са по-лесно измерими, а по-абстрактните (качествените) критерии са по-адекватни, но не могат да бъдат измерени) (Тодоров, К. 2000: 29). Редица автори отбелязват, че категорията „МСП” е удобно понятие, което позволява опростяване на сложната реалност, но зад което се крият много разлики (Boislandelle 1998 : 19). Така например в литературата се спори дали самонаетите изобщо могат да се разглеждат като действителни предприемачи или техните фирми (най-често микропредприятия) служат само за осъществявана на професионалната им дейност (Róna Tas 2001). Друга силна разграничителна линия е между предприятия, чиято основна цел е осигуряване на приемливи доходи за собственика и тези, които се стремят към растеж. Поради това, че бързо растящите фирми допринасят в много по-голяма степен за създаването на нови работни места, политиките за развитие на МСП би трябвало да се ориентират към създаването на повече бързо растящи фирми (Kauffman Foundation 2010). Това показва, че е необходимо ясно разграничение между различните категории МСП от гледна точка на политиките за тяхното подпомагане.

Във втори параграф „Профил на българските МСП” са идентифицирани някои устойчиви структури на МСП по такива показатели като размер, отрасъл, дял в заетостта, износа и др.

Спрямо стандартите на ЕС почти 99% от българските предприятия принадлежат към категорията на МСП. Това обаче не е някаква особеност на България, доколкото МСП са доминиращият вид фирми в света (Тодоров, О. 2008). През 2007 г. броят на активните предприятия в България е 253 971, като МСП представляват 99.5% от всички частни предприятия (табл. 1).

Година/Брой заети	1-9	10-49	50-249	Общо 1-249	> 250	Общо
2001	188 750	12 727	3 142	204 619	652	205 271
2002	183 698	14 735	3 223	201 656	653	202 309
2003	196 146	17 790	2 534	217 470	666	218 136
2004	199 082	19 197	3 746	222 025	689	222 714
2005	201 591	20 363	4 042	225 996	683	226 679
2006	204 675	21 537	4 401	230 613	721	231 334
2007	225 550	22 937	4 738	253 225	746	253 971

Като цяло МСП изостават по конкурентоспособност в сравнение с големите. Както през 2004 г., така и през 2007 г. производителността на труда, работната заплата и нормата на печалба при тях е около два пъти по-ниска. Големите предприятия продължават да са по-рентабилни от МСП и по отношение печалбата на един зает, въпреки че тази разлика намалява. До 2006 г. по-голямата част от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се насочват към големите предприятия. За периода 2003–2006 г. делът на МСП в ПЧИ във всички предприятия намалява от 45.8% на 42.9%. През 2007 г. обаче този дял нараства до 57.5%, което се дължи изцяло на нарастването на ПЧИ в микропредприятията.

Мнозинството български предприятия от всички сектори се конкурират главно на вътрешния пазар. И през 2006 г. около 2/3 от МСП развиват дейност в типично вътрешни сектори като търговия, услуги и строителство. Едва 17.5% от тях изнасят част от продукцията си, като по-малко от 7% имат ясно изразен експортен профил. Износителите сред МСП се ориентират главно към пазара на ЕС, където заемат малки специфични ниши, непредставляващи интерес за местните фирми.

В параграф трети „Българските МСП в сравнителна перспектива на ЕС–27” е показано мястото на тези предприятия сред МСП на ЕС и, в частност, сред МСП на някои страни, сравними с България. Така например, по брой предприятия и брой заети, българските МСП са сравними с тези от Дания и Австрия, но последните създават 12–13 пъти по-голяма добавена стойност. Данните за брутната добавена стойност към цената на производствен фактор показва, че българските МСП имат около 20 пъти по-малка възможност от водещите страни в ЕС да възнаграждават факторите за производство като труд и капитал. Тези страни постигат високи нива на добавена стойност с 10% до 30% по-малко заети. Българските МСП имат от 2 до 7 пъти по-нисък коефициент на производителност на труда в сравнение с новоприетите страни-членки на ЕС и 15–30 пъти по-нисък от страните в ЕС–15. Средният брой на заетите в едно микро, малко или средно предприятие е сравнително един и същ за всички държави от ЕС и за България, което означава, че работещите в българските МСП създават по-малка добавена стойност и поради това са по-нископлатени.

В параграф четвърти „Бариери пред интернационализацията на МСП” са разкрити трудностите пред интернационализацията на МСП в ЕС и България. По-високата степен на интернационализация на производството и услугите не е самоцел, а необходимо условие за по-висока конкурентоспособност.

Основните фактори, които влияят върху степента на интернационализация на МСП са свързани с размера на националната икономика, размера на фирмата, секторът и фирмената стратегия. Според данни от изследването на МСП в страните от ЕС, само 8% от всички европейски МСП са включени в износ, само 12% от материалите на едно средно МСП са купувани от чужбина и едва 5% от европейските МСП получават някакъв приход от чуждестранно партньорство. Тези данни не са много по-различни от данните за 2003 г., според които 63% от МСП са активни единствено в собствената си страна (EC 2007c: 13, 14). Интернационализацията на фирмите от ЕС–15 е най-висока при средните предприятия (65%), докато този дял е не повече от 35% за малките и микро предприятия. Фирмите подреждат бариерите пред интернационализацията както следва: липса на достатъчен финансов ресурс (ограничен достъп до кредити); отсъствие на стратегия за интернационализацията; липса на управленски капацитет. Изтъкват се и такива пречки като културни, езикови и други особености на чуждестранните пазари, местни обичаи, липса на достатъчно специализирана информация. Наличието на бариери пред интернационализацията посочват главно малките и средните фирми.

С приемането на България за член на ЕС, значението на интернационализацията за МСП нараства. В същото време страната ни продължава да има най-ниска производителност на труда, недостатъчно добре развита инфраструктура, относително ниско равнище на фирмена култура сред МСП. Стоковата структура на българския стокообмен показва, че в износа преобладават стоки с ниска добавена стойност (Ангелов 2006: 61), като делът на високотехнологичните стоки през 2006 г. е един от най-ниските в ЕС (3.3%) – приблизително пет пъти по-нисък от средното за ЕС–27 равнище (16.7%). В сравнение с Австрия и Дания, делът на износителите сред МСП е 5–6 пъти по-малък. През 2006 г. съотношението между МСП вносители и износители е близо 2.5, а делът на вноса от МСП е значително по-голям от този на износа. В същото време експортно ориентираните МСП (предприятия на баланс, реализиращи валутни приходи от износ) не показват голяма динамика през периода 2003-2007 г. – броят им нараства само със 6%. Силната конкуренция на външните пазари, изискванията към качеството и др. са причина част от предприятията да преустановят външнотърговската си дейност и да се насочат изключително към вътрешния пазар (МИЕ 2010: 115).

Значително по-ниското равнище на интернационализация на българските фирми в сравнение със средното за ЕС отразява по-ниската конкурентоспособност на местните МСП. Налага се извода, че българските МСП са в началото на процеса на интеграция към икономическите структури в ЕС и развитите международни пазари.

В параграф пети „Иновативност на българските МСП” е разкрито трудното (но все пак възможно) нарастване на дела на иновативните български МСП. Петото иновационно проучване на ЕС (Community Innovation Survey 2006) показва, че делът на иновативните фирми в България за периода 2004–2006 г. се доближава до 20%, но страната продължава да бъде на едно от последните места в ЕС–27. През следващите две години (2006–2008) броят на предприятията, които осъщес­твяват иновации, се увеличава. Данните от индекса за иновативност сочат, че вече се е сформирал един слой от около една трета от фирмите (29–34%), които правят иновации всяка година. По-големите предпри­ятия са по-иновативни. Микро- и малка фирма в българс­ките условия би могла да бъде високо-иновативна само ако функционира във високотехнологичен сектор, където се изискват предимно знание и малки по размер вложения. Докато в България едва 17% от малките и 26% от средните предприятия са иновативни, за ЕС–27 техните дялове са съответно 34% и 52% (фиг. 1).
Фигура 1. Иновативни предприятия по големина (брой заети)


Цит. по: ФПИК. 2009. Иновации.бг, с. 31.

Тези компании се характеризират предимно с продуктови, а не с процесни или организационни иновации, които са по-важни за промените в структурата на заетостта и уменията. В същото време това разделение на иновациите е относително. Иновативността зависи от редица вътрешни и външни за предприятието фактори. Наблюдават се значи­ми корелации между стойност­та на индекса и типа пазар (местен, регионален, национа­лен, европейски, международен), експортната ориентираност, размера, възрастта, хоризон­та на планиране, наличието на стандарти за качество, наличи­ето на ERP системи, качеството на уеб­сайта на предприятието, дина­миката на разходите за НИРД и относителния дял на висшисти­те в общия брой персонал. Пазарът и конкурентите са най-важните фак­тори, които влияят върху иноваци­онната активност на предпри­ятията (Фондация ПИК 2009: 25). Сред­ният индекс на иновативност при предприятията, работе­щи предимно на международни пазари, е три пъти по-висок в сравнение с работещите само на местни пазари и два пъти по-висок в сравнение с регио­налните пазари. Като цяло предприятията, прилагащи ня­какъв международен стандарт, са два пъти по-иновативни от тези, които не го правят (пак там: 27). Средната иновативност на пред­приятията, чийто хоризонт на планиране е 3 години е с 50% по-висока в сравнение с предприяти­ята с хоризонт до 1 година.

Бариерите пред разпространяването на иновации в България са сходни с тези пред интернационализацията. Сред тях са липсата на подходящи източници за финансиране и високият дял население с ниски доходи и непретенциозно търсене. Слабата иновативна дейност в МСП на България се дължи и на „липсата на Национална система за иновации, даваща възможност на поне част от действащите МСП да трансферират и прилагат иновации...” (Тодоров, К. 2006: 92). В допълнение, циркулацията на знание между университетите и бизнеса е недостатъчно добре развита.

Въз основа на две емпирични изследвания (Владимиров, Харизанова 2005², 2009³), в параграф шести „Внедряване и използване на ИКТ в МСП” е разкрито използването на новите ИКТ от българските МСП и достъпните онлайн услуги за бизнеса. Според данните, делът на МСП с интернат връзка достига до 83% през 2008 г., но нейното използване за е-търговия и други бизнес-операции е много ниско. Кръгът на участващите в е-търговия МСП се движи в границите на 4–5% без съществена промяна за последните пет години. Дори през 2009 г. едва 4.2% от българските предприятия са получавали поръчки онлайн, като само делът на купувалите онлайн се увеличава до 8.3% (НСИ 2010). Причините за това са, че технологичното ниво на част от българските МСП все още не се нуждае от съвременни ИКТ, обявените от е-правителството услуги не бяха реализирани, а и голяма част от потребителите не са включени в онлайн пространството. Едва около 12% от общините в България предлагат някакви онлайн услуги за гражданите и бизнеса, а през 2009 г. се отчита, че „нито един елемент от централната инфраструктура на електронното правителство не функционира” (Кръстев 2009).

В същото време световната икономика все повече се превръща в сложен комплекс от бизнес-мрежи, базирани на новите ИКТ. Фирми, икономически сектори и цели региони, които не успяват да се включат в тези мрежи, са застрашени от трудно оцеляване и дори изчезване. Внедряването на ИКТ е процес, който има много общи черти с внедряването на стандартите за качество, а в голяма част от случаите е тясно свързан с поддържането на системите за управление на качеството.

В параграф осми „Значение на ИКТ за МСП от хранителната индустрия” са дадени основните резултати от специално изследване на E-Business-Watch (2006 г.) върху ролята на ИКТ за модернизацията на предприятията от сектора Храни и напитки в ЕС. Показано е, че постигането на съответствие със стандартите и необходимостта от оптимизиране на разходите води към тенденцията за интегриране на вътрешните процеси в тези предприятия. Интеграцията на контрола върху производствените линии, администрацията, продажбите и логистиката съдейства на компаниите да управляват по-добре рисковете, свързани с храните и до постигат по-добра корпоративна отчетност (EС 2006: 7). Друг принос на новите ИКТ е автоматизирането на управлението на веригите за доставки (SCM) и отношенията с клиентите (CRM). Все още обаче разходите за подобен софтуер влияят в по-голяма степен негативно на малките компании в сравнение с по-големите. Като цяло всички бариери пред е-бизнеса изглеждат по-тежки за по-малките фирми в сравнение с големите. Тези резултати не се различават съществено от данните за другите сектори (ЕС 2006: 69–70).

Последните данни на Световния икономически форум за използването на ИКТ показват, че позициите на България не са благоприятни – страната заема 107 място сред 134 страни по готовност за използване на ИКТ. Особено негативни са такива показатели като степен на използване на ИКТ от предприятията (107 място) и недостатъчна роля на ПЧИ за трансфер на нови технологии (104 място).

Изведените структури на сектора на МСП в България са основание три години след присъединяването на страната ни към ЕС да се съгласим с оценката за българските МСП, дадена непосредствено преди това членство: „секторът на МСП остава относително слаб, с присъщи характеристики като: наличие на много оцеляващи фирми; малко генерирана добавена стойност; ниско качество на създаваните работни места. Като прибавим и подценяването на подкрепата за растящите МСП, които всъщност са генератори на икономическия растеж, и много малкия брой МСП – субконтрактори на големи интернационални компании, наличието на значим „сив сектор”, ще откроим важните проблеми, стоящи за решаване пред предприемаческата дейност и МСП” (Тодоров, К. 2006: 78).

Основните причини за очертаната картина на МСП в България са макроикономически и институционални. Именно на тези условия за развитието на МСП от хранителната индустрия са посветени следващите две глави.
Глава трета. Макроикономически характеристики на хранителната

верига в България
Задачата на тази глава е да очертае макроикономическите характеристики на хранителната верига в страната като условие за функциониране на МСП, в т.ч. на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост (ХВП), подотрасъл производството на плодови и зеленчукови консерви и търговията с храни на дребно. Тя се състои от шест параграфа.

В параграф първи „Икономическото възстановяване на България след 1997 г.” е обобщено икономическото развитие на България за периода 1997–2008 г. Прегледът показва, че след 1997 г. се наблюдава постоянен ръст, намаление на инфлацията, нарастване на обема на ПЧИ (Приложение 1, табл. 3 от дисертацията). Производителността на труда също нараства, но остава на ниво около 1/3 от средната за ЕС. По-бързото нарастване на вноса спрямо износа е в основата на влошения търговски баланс. Географската структура на износа и вноса се измени в посока увеличение на делът на страните от ЕС. През последните години страната ни покрива всички критерии от Маастрихт с изключение на инфлацията. В същото време през 2008 г. България е класирана на 76 място в индекса за глобална конкурентоспособност, като основната причина за това са негативните оценки за институциите (111-то място). Позициите на страната са лоши и спрямо инфраструктурата (95 място), иновациите (96 място), качеството на бизнес средата (95 място). Тези индикатори разкриват недостатъчно балансираното развитие на България. В средата на 2009 г. страната се намира вече в рецесия, а експресната оценка за спада на БВП през цялата 2009 г. е 5.1%.

Доколкото развитието хранителната индустрия зависи пряко от селското стопанство като основен доставчик на суровини, в параграф втори „Развитие на селското стопанство в България (1989–2009)” е разкрито неговото състояние след 1989 г. Според редица изследвания, в резултат от аграрната реформата се получи силна фрагментация и се създаде дуалистична земеделската система – малък брой големи стопанства и голям брой малки самозадоволяващи се производители (Трендафилов 2001; Трендафилов, Симова 2001; Mishev and Kostov 2000; Ivanova et al. 2000; Вълчев, Петков 2003 и др.). Начинът на реституция на земята доведе до силно раздробяване на собствеността, което продължава вследствие на разделянето й между наследниците. Това причини неблагоприятно преструктуриране на сектора – преобладаващата част от производителите са дребни, а очакванията за бързо уедряване на собствеността по пазарен път не се оправдаха. Земеделската техника е силно амортизирана, поливната система в голяма част е унищожена, възстановяването на породния състав на животните е трудно. Занемарена е сортовата селекция, научната и изследователска дейност. Инвестициите в сектора са малко (2-3% от общите разходи за придобиване на ДМА), нисък е делът и на отпусканите кредити.

В резултат на така проведената реформа, пазарната ситуация в земеделието може да се определи като тотален икономически срив. Относителният дял на аграрния сектор в БДС намалява до 7.3% през 2008 г., въпреки че делът в заетостта остава относително висок (около 19%), което е показател за ниска производителност на труда. Независимо от положителните резултати за 2008 г., цялостното развитие на земеделието показва, че то е нестабилно и следва кривата на природо-климатичните промени. Подготовката за присъединяването към ЕС се изрази главно в достигане на формалните критерии за членство (изграждане на институции за прилагане на ОСП и др.), но не и за повишаване ефективността на селскостопанското производство (Попов, Вълчев 2005).

Анализът очертава и два периода в развитието на външната търговия с продукти на селското стопанство и ХВП. За периода 1989–2000 г. износът намалява (въпреки три години на слаби нараствания – 1992 г., 1994 г. и 1995 г.) и пада до своя минимум през 2000 г., след което е налице нарастване до 2008 г. (Приложение 1, табл. 18 от дисертацията). Вносът също намалява след 1989 г. (с лек растеж през 1992–1995 г.) до своя минимум през 1999 г., след което тенденцията е към непрекъснато нарастване. Същата тенденция, макар и по-неравномерно, е отразена и във външнотърговското салдо (фиг. 2) (Приложение 1, табл. 19 от дисертацията).

Ситуацията с ХВП може да се бъде илюстрирана с развитието на един ключов подотрасъл като Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, което е направено в параграф четвърти. След 1989 г. продукцията на консервната промишленост спада значително. Сравнителният анализ на засетите площи и произведените количества показва, че през 2006 г. засетите площи със зеленчуци са 44% от тези през 1980 г., а производството на зеленчуци е близо наполовина (49%). По-трагично е положението с плодовете – засетите площи са 27.5% от тези през 1980 г., а производството е едва 6.5% от това през 1980 г. Днешните предприятия имат и значително по-малък капацитет. До 2003 г. се наблюдава ръст в производството на преработени плодове и зеленчуци. През следващите години обаче има намаление, което се дължи на спада в производството на консервирани зеленчуци. Външнотърговското салдо от търговията с преработени и консервирани плодове и зеленчуци продължава да е положително, но търпи голям спад. В сравнение с 2004 г., намалението през 2008 г. е 4.7 пъти (от 62 до 13 млн. евро). Данните за финансовите показатели на предприятията от сектора показват, че за периода 2001–2005 г. темпът на нарастване на приходите е едва с 1.4% по-висок от темпа на нарастване на разходите, а финансовият резултат е отрицателен за целия период.

Основните структурни проблеми на сектора са свързани със сезонния характер на дейността и непълното натоварване на мощностите. През 2008 г. непрекъсната дейност имат 53% от предприятията, а останалите са работили средно по 6 месеца (МЗХ 2009а). Ключов проблем на сектора е недостатъчната като количество и качество суровина. Тенденцията при производството на плодове и зеленчуци е низходяща, поради което консервните фабриките работят все повече с вносни продукти.

Доколкото ХВП в България е силно зависима от състоянието на този отрасъл в ЕС, в параграф пети се разкрива конкурентоспособността на сектор Храни и напитки (ХН) в ЕС. Този сектор в страните от ЕС включва около 308 000 предприятия, като 99.1% от тях са МСП. Тези компании генерират 48.5% от оборота и са отговорни за 63% от секторната заетост. Големите компании са едва 0.9%, но осигуряват 51.5% от оборота, 52.9% от добавената стойност и 37% от заетостта, което показва, че те са и по-ефективни. В ЕС–27 това е най-големият преработвателен сектор по такива показатели като оборот, добавена стойност и заетост (Data & Trends 2008: 3).

Ключовите браншове са месо- и млекопреработка и производство на напитки, които заедно с подсектор „различни хранителни продукти” формират 77% от общия оборот и 84% от общия брой наети. Най-големите производители на храни и напитки са Франция, Германия, Обединеното кралство и Испания, които отчитат около 70% от оборота на ХН в ЕС. ЕС е нетен износител на храни и напитки с позитивен баланс от 2 млрд. евро през 2007 г. За разлика от фрагментираната хранително-преработвателна индустрия, пазарът на храни на дребно в ЕС–27 е силно концентриран. Поради това МСП от сектора са подложени на силен натиск от страна на веригите за продажба на храни на дребно по отношение на цените и качеството. Основните проблеми на тези МСП са високите разходи за постигане на съответствие със стандартите, големите първоначални инвестиции при търсенето на нови пазари и натискът от страна на веригите за продажба на храни на дребно за по-ниски цени и по-високо качество на продуктите.

В параграф шести „Развитие на сектор търговия на дребно” е представено развитието на този отрасъл в България, а така също и ролята на големите вериги за продажба на храни на дребно за неговото преструктуриране. След промените търговията на дребно е един от най-динамично развиващите се сектори, но главно за сметка на нарастване броя на малките търговски обекти. Преструктурирането му започна с навлизането на големите търговски вериги, чийто дял в продажбите на дребно през 2007 г. е около 20%, доста по-нисък от дела им в другите страни на ЕС, но с потенциал за нарастване (La grande distribution en Bulgarie 2007). Подобно на дейността си в другите страни на ЕС, тези вериги започват да оказват натиск върху доставчиците за все по-ниски цени. В резултат на това на пазара могат да останат само най-ефективните производители или тези, които могат да отговорят на изискванията на супермаркетите.

Опитът на новите страни-членки на ЕС показва, че от консолидацията на пазара и ценовата война между веригите и производителите в най-голяма степен ще пострадат някои групи производители – тези на млечни продукти, месо, колбаси, хляб и захарни изделия, както и малките фирми, които нямат наложени марки на пазара.

Анализът в глава трета показа, че българската икономика след 1989 г. преминава през два големи етапа на развитие, които са присъщи на селското стопанство, ХВП и подотрасъл производство на плодови и зеленчукови консерви. Икономическите показатели разкриват положителното, но недостатъчно балансирано развитие след 1997 г. Тази неустойчивост е особено видима в селското стопанство и някои отрасли на ХВП. Проблем на българското земеделие и преработващата ни промишленост е това, че звената в хранителната верига (производство – изкупуване – съхранение – преработване – износ или продажба на едро и дребно) не могат да хармонизират своята дейност. От една страна, много малки и средни стопанства имат проблеми с пласмента поради малкия размер на продукцията, а от друга страна, преработвателите срещат трудности в намирането на желаното количество и качество суровина (Ковачева 2009: 8). Липсват или не са изградени достатъчно необходимите хоризонтални и вертикални връзки под формата на сдружения, смесени предприятия или договори, което позволява на нелегитимни посредници да заемат ключови позиции в някое от звената по веригата. Преструктурирането на другото звено от хранителната верига – търговията на дребно с храни – започва с навлизането на големите търговски вериги, които оказват силен натиск върху предприятията от ХВП за по-ниски цени и по-високо качество.

Като цяло макроикономическите промени след 1997 г. благоприятстват развитието на МСП от хранителната индустрия. Това развитие обаче е спъвано от недостатъчно преустроените селско стопанство и търговия с храни на дребно.

Глава четвърта. Институционални условия и стопански практики на МСП от хранителната индустрия
Главната задача в тази глава е да се разкрият промените в институционалната среда след 1989 г. и тяхното влияние върху МСП от хранителната индустрия, а така също и да се обобщи опитът на гръцките МСП за интеграция в европейския пазар. Анализът се основава на идеята за два етапа в развитието на институционалната среда за бизнеса. Първият от тях условно е наречен „наследството от прехода”, докато вторият е свързан с хармонизирането на законодателството на България с това на ЕС. Главата се състои от пет параграфа.

В параграф първи „Институционалното „наследство на прехода”” се представят резултатите от изследване на пазарното поведение на българските предприемачи във формираната в края на 90-те г. институционална среда⁴.

През есента на 2002 г. България беше призната официално от ЕК като страна с функционираща пазарна икономика. Не без основание обаче някои автори поставиха въпроса за типа „пазарна икономика” (Танова 1995; Владимиров 2001; Станков 2005). Дали тя е по-регулирана и социална или по-свободна и либерална, или просто е хаотична. Освен това невинаги пазарната икономика функционира ефикасно – това зависи най-често от ефикасността на общата институционална среда.

Един от критериите за конкурентна пазарна икономика е откъсване на разпределението на ресурсите от политическата власт и преминаване на тяхното управление от пазара. Според данните обаче, около 45% от анкетираните смятат, че е налице силно и дори решаващо политическо влияние върху бизнеса в техния сектор. Ключовата фигура на една действителна промяна в посока на конкурентна икономика е предприемачът. От отношението на държавата към предприемачите може да се съди за степента на ефективност на икономиката. По тяхно мнение обаче те успяват не благодарение, а въпреки оценяваната от тях неблагоприятна бизнес-среда. Съществуващите пречки от страна на държавната бюрокрация ги препращат към „сенчестата” зона на икономическата дейност, където подкупът е ефективно средство за решаване на проблемите. На тези институционални условия предприемачите отговарят с бягство от осчетоводяване на сделки и плащане на данъци (табл. 2).

плащан от повечето фирми в сектора (валиден %)