Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен

През 1968/69 г. Нобеловият лауреат за физика д-р Луис Алварес провел опит с облъчване на Хефреновата пирамида. Алварес и екипът му изхождали от познатия физически факт, че космическите частици денонощно бомбардират нашата планета и при преминаването си през твърда материя губят част от енергията си. Чрез точни измервания може да се установи например колко протони преминават през каменен пласт. Ако камъкът има някакви кухини, то протоните при преминаването им са по-малко възпрепятствани. С помощта на искрова камера и IBM компютър Алварес измерил пътищата на над два милиона и половина частици. Но осцилографите показвали хаотичен образ, сякаш частиците правели завои около Земята. Било отчайващо. Много скъпият експеримент, в който взели участие различни американски институти, фирмата IBM и университетът „Аин Шамс” в Кайро, завършили без ясен резултат. Тогавашният шеф на археологическите изследвания, д-р Амр Гохед, казал на журналистите, че находките били „научно невъзможни” и добавил, че или „структурата на пирамидата била една бъркотия”, или имало „мистерия, която не се поддава на нашите обяснения” (136).

От археологическа страна не били направени никакви заключения от смущаващите измервания на пирамидата.

През 1986 г. бил направен опит с нови апарати и нови методи да се открият скрити помещения в Хеопсовата пирамида. При това двамата френски архитекти Жан-Патрик Дормион и Жил Гоаден с електронните си детектори открили различни кухини в пирамидата. Нищо не се променило в официалното мнение на археолозите. Тъй като сред спонсорите била и френската държавна електрическа компания, опитът за измерване бил отхвърлен като „рекламен ход” на „Електрисите де Франс”.

Следващият голям опит бил започнат от японски научен екип на университета „Васеда” в Токио. Снабдени с най-модерни електронни апаратури, японските специалисти изследвали както вътрешността на пирамидата, така и цялото й обкръжение чак долу до Сфинкса. Японците открили еднозначни сведения за цял лабиринт от ходове и кухи пространства в Хеопсовата пирамида. В отличен научен доклад различните професори, които участвали в работата, представили резултатите си (137). Отзвукът от археологията бил, че всички това било реклама за японската електронна индустрия!

Нищо не интересува събраната в Кайро дружина от DAI. А колегите им в Европа и другаде в повечето случаи не знаят какво става на платото Гиза.

Сфинксът е поне пет хиляди години пo-стар, отколкото се смяташе досега (1 38) Според всеобщо приетото мнение Сфинксът бил издигнат от фараона Хефрен (2520-2494 г. пр. Хр.). Така смятат не защото има твърди и необорими доказателства, а защото името „Хефрен” едва се чете по отчупен картуш, ако човек непременно иска да го прочете така.

Компютри обработвали измерваните данни и подавали дълги ивици с рисунки, които пресъздавали точния план на Сфинкса. Съвсем ясно на дълбочина от 2,4 м се виждали следи от ерозия, които отсъствали на задната страна. По задната страна обаче дълго след строежа на Сфинкса били извършвани ремонтни дейности. Геологическите измервания и химическите анализи позволявали само един извод: Силните следи от ерозия произхождали от продължителен дъждовен период, какъвто по времето на фараона Хефрен изобщо нямало. Подобно на годишните пръстени ерозията може да се датира — била поне от 7000 г. пр. Хр.

Реакцията на археолозите на данните на Шох ли? Буря от негодувание. По онова време трябва да е съществувала и култура, която би могла да построи подобно произведение на изкуството. По онова време обаче хората били само ловци и събирачи на растения — следователно не са могли да построят Сфинкса. Баста! Винаги, когато не достигат разумните аргументи, притеснените хора посягат към мръсотията. Страхуват се да не загубят нещо. Точно така станало и с дебата на Марк Ленър срещу геолога д-р Шох. Упрекнал го в „съмнителна достоверност”. И защо това неспортсменско обвинение? Един от спонсорите на геологическите изследвания на Шох бил някой си Джон Антъни Уест. А мистър Уест бил извършил два смъртни гряха: Първо, не бил учен и второ, вече бил публикувал книги, в които смятал за възможна една цивилизация, „по-стара от известната досега”. Същинско кощунство в очите на „истинския” археолог.

Египтолозите не се интересували, че д-р Шох не бил единственият геолог, който взел участие в измерванията на платото в Гиза. Към екипа се числели и д-р Томас Л. Добеки, още двама геолози, един архитект и един океанограф. И тяхното убеждение, че най-долните части на Сфинкса съдържали „водни канали”, каквито се образуват в камъка след дълго време, не направили впечатление никому. Деквалифицирането на геологическите анализи на д-р Шох било увенчано от сегашния директор на старините в Гиза, египтянинът д-р Захи Хавас. Той окачествил цялото изследване и резултиращите от него изводи като „американски халюцинации”. За новата датировка на Шох за Сфинкса нямало „абсолютно никакви научни предпоставки” (139).

Както се вижда, с египтолозите просто не може да се излезе на глава с научни разкрития, постигнати с научно утвърдени измервателни методи, щом не им изнася. Те определят в какво трябва да вярва светът. И не забелязват, че усърдно режат клона, на който сами седят. На общественото мнение отдавна му писна от тяхната научна достоверност. А наука, която приема научните резултати на други научни клонове само когато потвърждават собствения й модел, заслужава малко доверие.

Друга точна наука е физиката, а във Федералния Технически институт (ЕТН) в Цюрих професор д-р В. Вьолфли е смятан за признат капацитет. Той усъвършенства дълго оспорвания метод за датиране С-14, с който може да се датира органичен материал. Заедно с някои колеги от други висши училища професор Вьолфли анализирал шестнайсет проби материал, всички от Хеопсовата пирамида, сред които парчета дървен въглен, дървени трески, фрагменти от слама и трева. Резултатът ли? Всички проби се оказали средно с около триста и осемдесет години пo-стари от стойностите, които египтолозите изчислили с помощта на списъка на фараоните. Една от пробите от Хеопсовата пирамида била дори осемстотин четирийсет и три години по-стара, отколкото всъщност се смятало (140).

Общо физиците изследвали шейсет и четири проби от Старото царство и провели датировките с различни методи, сред които и масова спектроскопия. Всички проби без изключения показали по-стари с векове данни от онези, които се харесват на египтологията. Изводи от горното не са направени — дори напротив: Старите, несъстоятелни позиции се бетонират с нови оправдания. Оправдания? Това не е ли твърде тежка дума?

Дори е прекалено благородна за глупостта, която ни внушават.

Египтолозите от DAI искат да се отърват от Рудолф Гантенбринк. Всъщност защо ли? Не направи ли той с робота си епохално откритие? Не е ли инвестирал много време и 400 000 марки, за да направи услуга на благородната археология, за да напредне тя в разкритията си? Може би е работил нечисто? Не, Гантенбринк бил направо перфектен, резултатите му могат да се проверят по всяко време. Бил ли е неучтив, нелюбезен? Нищо подобно. Той е приятен човек. Може би е дал път на ненаучни спекулации? Още веднъж, не. Тъкмо Гантенбринк бил резервиран пред медиите. Тъкмо той, ръководителят на мисията УПУАУТ в Голямата пирамида винаги е застъпвал мнението, че не се знае дали зад каменната блокировка в новооткритата шахта изобщо има нещо. Не е имало никакви спекулации от негова страна за шахтата и вратата. Но какво, по дяволите, е сгрешил? Защо египтолозите от DAI искат да го няма?

Гантенбринк говорил с хората от пресата. Но не, защото се е затичал към тях, за да разтръби откритието си. Тъкмо обратното: Журналистите се тълпяха около него, подтикнати от британските учени, които били узнали за феноменалното откритие. Това е работата и дългът на журналистите да проучват интересни съобщения и да ги проверяват. Гантенбринк се държал уверено, сдържано и порядъчно. Може би е трябвало да лъже и разтакава журналистите? Той не е политик.

В съобщение на ОРА (Немската пресагенция) от 27 юни 1994 г. журналистът Йоргфишер пише (141):

„Както винаги през вековете гигантските пирамиди в Гиза дават повод за обвити в тайнственост, мистични фантазии… Дебатът започна преди година… Експертът по роботика Рудолф Гантенбринк от Мюнхен даде своеволно съобщения за откритието на пресата и изказа предположение, че зад вратата има погребална камера: Немски булеварден вестник дори вече откри пепелта от останките на фараона и златно съкровище, спомня си ръководителят на DAI професор Райнер Щаделман, както той каза, за многото глупости, които бяха изписани.”

Онова, което тук се приписва на Гантнебринк, става по незнание. Той не е правил никакви предположения, че „зад вратата има погребална камера”. В случая с помощта на медиите, които не са осведомени и предпочитат да вярват на господин професора, се дискредитира един човек и се отхвърля работата му. Гантенбринк не е давал „своеволно” каквито и да е информации, защото никога не е бил на работа в DAI и затова не е подчинен на никакви информационно-политически рестрикции. Становището на ОРА, изпратено по света и подето от много вестници, преследва целите на дезинформацията. Хората трябваше да повярват, че Гантенбринк е разпространил ненаучни предположения. Което пък толкова ядосало египетското правителство, че по-нататъшното изследване на шахтите в пирамидата вече не било възможно. Наистина авантюристично преобръщане на фактите.

По-нататък в съобщението на ОРА става ясна и целта: „Археологът (професор д-р Райнер Щаделман — Бел. авт.) категорично изключва съществуването на камера: След оценката на предадените от дистанционно направляваната видеокамера снимки и сравнението с останалите три шахти той смята за потвърдено мнението си, че шахтата е модел на коридор. През отвора, който води нагоре от така наречената камера на фараонките, трябвало — според религиозните представи на древните египтяни — душата на фараона да се изкачи към небето. По негово убеждение намереният пред един каменен блок черен прах е от ерозиралия метален обков на вратата.

Отрезвяващата му теория и повторните му думи, че през тясната шахта хората не могат дори да пропълзят, да не говорим за скриването на саркофаг или съкровище, обаче не срещат добра чуваемост…”

Който не споделя това официално мнение или не иска да го приеме по други причини, е фантаст. Мога да се досетя защо ученият професор категорично изключва наличието на (още една) камера: Нали той беше открил теорията за трите камери. В нея няма място за четвърта или дори пета камера. А е странно, защото познатите досега помещения в Голямата пирамида имат обем от около 2000 кубически метра. Тези 2000 куб. м се състоят от три камери, достъпите до тях и голямата галерия. Но само голямата галерия има обем от 1800 кубически метра. Или казано другояче, голямата галерия обхваща много повече кухо пространство от трите камери заедно. Въпреки това тя не се брои за четвърта камера. Не го позволява „свещената” трикамерна теория.

Шахтата на Гантенбринк трябвало да е „модел на коридор”, защото според „религиозните представи на древните египтяни душата на фараона трябвало да се изкачи на небето”.

Колкото за „модела на коридор”, трябва да се позамислим. Древните египтяни издигнали в ландшафта най-съвършената постройка в световната история. Състои се от кръгло 2,5 милиона каменни блока. Предварителното й планиране трябва да е било феноменално, всички блокове, всички усилвания са напасвани с точност до милиметър, зидани за вечността. Вътре в пирамидата бил направен онзи ход, който днес наричаме „голямата галерия”. Тя води косо нагоре към фараонската камера, дълга е 46,61 м, широка 2,09 м и висока 8,53 м. Тъй като стените й горе се накланят, таванът й от хоризонтални плочи е широк само 1,04 метра. Срещуположните гранитни греди на високия 8,5 м свод не са хоризонтални, а сякаш, за да ударят на нас, умниците, допълнителен шамар, монолитите се изтеглят с ъгъла на наклона на голямата галерия косо нагоре. Обработката на гредите и каменните плочи е толкова съвършено, че посетителят се затруднява да открие цепнатини и фуги. Преди да стигне до голямата галерия, посетителят трябва да пропълзи през водещия нагоре ход, клекнал и с приведен гръб.

И до днес не знаем защо строителите първо са направили нисък ход, който после води в голямата галерия. Но професор Щаделман е напълно сигурен, че шахтата на Гантенбринк е „коридор модел”, и то „при сравнение с останалите три шахти в пирамидата”. О, свети Озирис! Къде в Голямата пирамида има други „модели на коридори”, които могат да се използват за „сравнение”? Досега останалите шахти се наричаха „въздушни шахти”!

Освен това шахтата на Гантенбринк била много малка, за да се транспортира там саркофаг, „да не говорим за съкровище”. Защо тогава в камерата на фараона има гранитен саркофаг, чиито размери са по-големи от онези на водещия към него коридор? Според логиката на професор Щаделман този саркофаг не може да се намира във фараонската камера, защото сравнен с шахтата на Гантенбринк — тя също е прекалено малка, за да се внесе вътре „саркофаг или съкровище”. В своята постройка чудо, надживяла времето, древните египтяни били направили „коридор модел”. Но той е невидим и в никакъв случай не водел навън от камерата на фараонките. Свързващите дупки били пробити едва преди около сто и двайсет години от мистър У. Диксън. През този „модел за коридор” трябвало да се възнесе към звездите душата на фараона — само че в малката камера на фараонките никога не е лежал някой фараон, който да отлети нанякъде. И дори ако в нея е имало труп и ходът е бил отворен от самото начало, душата на фараона не би могла свободно да отлети към небосвода. Според официалното мнение шахтата на Гантенбринк е затворена с блокиращ камък, зад който нямало нищо. Горкият фараон!

„Отрезвяващата” теория на египтолозите и „повторните думи, че през тясната шахта (на Гантенбринк — Бел. авт.) не могат да пропълзят хора, да не говорим за скриването на саркофаг или съкровище вече са почти върхът на глупостта. Нека да предположим нещо друго. Да приемем, че халиф Абдулах Ал-Ма’мун (това бил онзи, който през 827 г. успял да направи проход в пирамидата) е пробил друг отвор от известния днес в пирамидата. На височината на 74 зид щял да намери вход и накрая щял да се натъкне на камера. И я, виж, от камерата надолу щяла да води малка квадратна дупка с дължина на страната само 20 сантиметра. По-късните египтолози щели да я нарекат „камерата на Ма’мун”. И те щели да забележат квадратната дупка и да я нарекат „дупка за душата”, „коридор модел” или ако щете, „въздушна шахта”. И един ден щял да се появи някой си Рудолф Гантенбринк и да пусне малък робот на 60 м в дълбочината. Там роботът щял да спре, защото каменен блок пречи на по-нататъшния му път. Според тесногръдия начин на мислене на специалистите новооткритата шахта нямало да води към някоя камера, защото „през тясната шахта не могат да пропълзят хора, да не говорим за скриването на саркофаг или съровище”.

Извинете, уважаеми господа, нали е факт, че шахтата (погледнато отгоре) води в камерата на фараонките. Кое забранява погледът отдолу? Никой човек, необременен с предварителни знания на специалист, не би стигнал до смахнатата идея, че през квадратна шахта с 20 см дължина ще се вкарват саркофаг или съкровища. Зад тайнствената врата на шахтата на Гантенбринк може (но не е задължително) да има камера, към която има и друг достъп като камерата на фараонките. Според начина на разглеждане шахтата на Гантенбринк може да води от, както и във камерата на фараонките. И независимо от нея съществува и друг ход, по който се стига до същата камера. Зад шахтата на Гантенбринк може да се крие камера дори и ако вратата или затварящият камък, който блокира хода, е здраво зазидан. Пардон, нали двете шахти, които водят от камерата на фараонките (южната от тях е онази на Гантенбринк) са били също зазидани до XIX век. Ако мистър Диксън не се бил заловил за пикела си, и днес нямаше да знаем за двете шахти и никакъв робот нямаше да се разхожда из шахтата на Гантенбринк.

Или, ако роботът бе пуснат в шахтата отгоре надолу, той щеше да спре пред камерата на фараонките като сега, когато пътуването е започнало отдолу. И всички умни глави на специалисти щяха да са на едно мнение — това е краят, по-нататък не може. Зад блокировката не може да има още нещо. И никой не би си направил труда да пробие уж крайния блокиращ камък или дори да го разтвори с киселина. Това още ли се нарича наука? Къде е любознателността, къде се дяна стремежът за знание, след като априори се твърди, че зад вратата на шахтата Гантенбринк няма нищо повече? И всеки, който застъпва друго мнение, веднага бива обявяван за несериозен фантаст и чалнат.

В края на шахтата роботът на Гантенбринк заснел два метални обкова, които са закрепени направо на вратата. Едва ли може да се оспорва, че са метални, защото слава богу парче метал се е отчупило и лежи на пода. Тъй като по времето на Хеопс имало в най-добрия случай мед, естествено, се говори за „меден обков”. Но и „медта” може да се окаже мъртвородено. Но професор Щаделман и храбрата му дружина от първокласни египтолози имат и затова „естествено” и сигурно „разумно” решение. Пред радио- и TV-журналиста Торстен Засе той изложил следната теза

За какво служи ли (парчето мед; — Бел. авт.)? В началото предположихме че става дума no-скоро за технически принадлежности. Днес бих изключил това заради тънкостта му и приемам, че са йероглифи. И ако са йероглифи те естествено, имат символично съдържание. Значи трябва да търсим какво означават. Загатват се знаци като на лотосов цвят. А лотосовият цвят е символ на юга, на южната част от страната, може, да е това Или може би още по-силно, знакът Шуут на древноегипетски е един вид чадър за слънце, който носели след фараона, когато водел тържествена процесия. Разбира се, възможно е тези чадъри за слънце да са били приготвени за душата на фараона, за да ги вземе, когато полети. Свещени небеса! Голямата пирамида е самата анонимност: Нито екипът дизайнери и архитекти, нито строителите, жреците или фараонът са споменали и думичка за строителството. Нито един надпис не издава как е направена. Никой от тях не е оставил и най-дребната бележка, която да даде отговор на поне един въпрос от строежа на пирамидата. В самата пирамида няма никакви йероглифи. Никъде няма стени, изписани с писмени знаци, каквито са намирани в други египетски гробници. Хеопс, мнимият строител, трябва да е бил деспот, който си бил поставил за цел да издигне най-големият строеж за всички времена. Но той и слугите му забравили да възхвалят строителя в самия строеж. Нито с един писмен знак не се зачита името на фараона Хеопс, никъде не е отбелязан дори и един негов подвиг. Не е отдадена почит на никой бог или богиня, не са възпети никакви прадеди, не са изписани молитви по тавана. Всички стени, коридори и камери в Хеопсовата пирамида са гладко полирани, не са съдържали и в миналото и пукнат йероглиф. Пълна анонимност.

Но изведнъж! В края на шахтата на Гантенбринк можели да се намират йероглифите „шуут”, за да можел фараонът без да изгори на слънцето, да отлети към покойните си прадеди. Човек трябва да има идеи. Нищо повече не може да се каже.

В долния десен ъгъл на вратата в шахтата на Гантенбринк липсва малък триъгълник. Там окото на робота обхванало тясна ивица черен прах. Професор Щаделман вижда в него „прах от ерозиралия метален обков на моделната врата”.

Ако следваме тълкуването на специалистите, според които въпросната шахта е само „модел на коридор”, който освен това бил уплътнен с блокиращ камък, то в шахтата не би трябвало да има и най-малък повей от вятър, да цари пълно безветрие като запечатан гроб. От двата метални обкова на вратата левият е отчупен. Черният прах обаче е в десния ъгъл. Дали са действали някакви духове? И ако двата обкова едновременно и тихо са ръждясвали през хилядолетията, черният прах би трябвало да се намира в долния край на вратата, точно под тях. Но не е така. Той излиза от малкия триъгълник, сякаш навят от слабо въздушно течение. Но слабото течение би сочило, че шахтата има продължение. Или зад вратата има камера, към която води друг вход. Наред с това тесният пет милиметра лазерен лъч на робота УПУАУТ се плъзнал под ръба на вратата. Дали е врата или затварящ камък, той не прилепва плътно към пода. Не трябва ли да се замислим? Явно не, нали египтолозите са единни, че е „модел на коридор”. По-нататъшните задълбочени проучвания са направо излишни.

На 5 август 1993 г. директорът на Египетския музей в Берлин, господин д-р Дитрих Вилдунг, писал във вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг (143):

„Достатъчна причина за египтолозите да благодарят на инжинера (Гантенбринк-Бел. авт.). Той обаче не може да противостои на изкушението на сензационната журналистика и без да подозира, затъва в блатото на мистиката на пирамидите и на съкровищата в мумиите. Веднага на предна линия се явява и Ерих фон Деникен и интерпретира тъмния прах в долния край на каменната плоча като указание за намираща се отзад мумия на фараона Хеопс. А където има невредима мумия, не може да е далеч и неизмеримото погребално съкровище, което занимава фантазията на поколенията от Херодот насам. Поставена е в ход автоматиката на тривиалната археология, а напомнящите за предпазливост специалисти се очернят като изостанали, които не искат да се разделят със закостенелия баласт на традиционистичната си кабинетна наука.”

Този е начинът, по който се плетат египтоложките идеи и се заклеймяват другояче мислещите. Никога не ми е хрумвало да тълкувам черния прах като „указание за намиращата се зад него мумия на фараона Хеопс”. До тази идея стигна Дейвид Кейс, археологически кореспондент на английския вестник „Индепендънт” (144). Не бих дрънкал за фараонска гробница и мними златни съкровища, защото смятам, че Хеопсовата пирамида изобщо не принадлежи на Хеопс, камо ли да съдържа гроба му. Какво ли може да има зад блокировката на шахтата на Гантенбринк?

Вероятно същото, каквото се намира във всички останали още неоткрити камери — писания и документи от всякакъв вид, както твърдели арабските историци от четиринайсети век.

Дейвид Кейс обърна внимание на още едно любопитно нещо: Разликата във височината от камерата на фараонките до фараонската камера е 21,5 м, точно колкото между фараонската камера и вратата в края на шахтата на Гантенбринк. Случайност или ясно указание за друга камера?

За същото мислел и Гантенбринк. Бих попитал защо всъщност първо не си довършат домашното. Има различни предложения как да се отвори вратата, пробие или дори разяде с киселина. Защо изведнъж се отхвърлят сътрудничеството и професионалните знания на Рудолф Гантенбринк? Как може академиците които иначе са съвсем разумни и имат чувство за хумор, да реагират толкова налудничаво и недоброжелателно? Смятам, че става дума за нещо повече от завист. Представителите на висшата египтология са обидени, дълбоко наранени, защото един неспециалист успя с неочакваното си откритие. Вкиснати са, че Гантенбринк е говорил с пресата. Дали твърдоглавието е белег на възрастните Или в действителност искат да премълчат какво би могло да се открие зад вратата? Може би искат да предпазят официалното мнение и първо тайно да прегледат онова, което било скрито.

Факт е, че съответните учени в Египет не желаят публичност, освен цензурираните коментари от собствения си лагер. Никакъв журналист, никакъв неофициален наблюдател не бива да присъства на по-нататъшните изследвания на шахтата на Гантенбринк, когато бъде пробита тайнствената и врата. Никаква телевизионна камера няма да изпраща снимки навън или да показва подробности от стените на шахтата. Никаква група от друга наука няма да проверява анализите на метала от обкова на вратата. И цялата тази детинска скритост била уж, за да могат египтолозите да работят спокойно и необезпокоявано. Но този път не става въпрос за неизвестен гроб, а за Голямата пирамида, която от хилядолетия омагьосва човечеството. Става дума за най-гигантския строеж на планетата, едно от чудесата на света, за паметник, около който от хилядолетия възниквали легенди и истории. И без наплива от хора и журналистическата блъсканица египтологията ще пропусне неповторимия си шанс да демонстрира пред световната общественост коректния си и чист научен подход. Тя проиграва възможността да покаже ясно и точно на фантазьорите, които надушват тайни и заговори на всяка крачка, какви са фактите и какви не са.