Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен

През следващите години професор Мак се запознал със стотици хора, „от най-различни краища на страната, които не може да са имали контакти помежду си”. И тъй като били напълно разумни и можело да им се вярва, у професора се пробудил професионалният интерес. Накрая започнал със седемдесет и осем души задълбочено изследване и изучил опитните лица по всички правила на професионалното си изкуство. Сега резултатът може да бъде намерен в дебел 400 страници том. Книгата се казва „Абдукция” (Отвличане), а подзаглавието гласи: Човешки срещи с извънземни (113).

Отговорът на професор Мак към колегите му по професия и всички скептици по света не би могъл да е по-унищожителен: Да, гласи резултатът му. Извънземните са тук, жертвите на отвличания не си фантазират, провеждани са взимания на сперма, изкуствени оплождания и отнемане на ембриони и не са плод на психологически толкова ясните желания на жертвата. Явно, според харвардския учен, сме „участници във вселена, която гъмжи от разумни форми на живот, от които сами сме се изолирали”.

Отвличанията протичат винаги по един и същи образец. Дребни същества с несъразмерно големи, разположени косо нагоре черни очи и сивкава кожа изведнъж се появяват в спалнята, сякаш са влезли през стените (известни са и случаи на похищения от кола). Непознатите същества имат малки ноздри и малка уста с тесни устни. Навън често се виждат странни светлини. Жертвите изпитват страх, изпадат в паника, имат ужасни видения. Но биват успокоявани, упоявани, физически парализирани. После започва призрачен полет през прозореца или балконската врата и макар че някои имат усещането, че са като изстреляни „по лъч”, усещат въздушното течение и нощната свежест. Жертвите стигат космически кораб, който е спрял някъде — естествено, невидим за всички технически сензори. Някои отвлечени смятат, че са влезли в чуждия обект през стените. Вътре е светло, отвлечените се поставят на един вид операционна маса и се изследват с уреди, които не могат да се определят. Взимат се проби от косата и кожата, тънки игли и друга предмети се пъхат в телесните отвори. Около масата стоят няколко от дребните сивкави същества, но сякаш само един изпълнява винаги функцията на главен лекар, а друг поема ролята на „преводач”.

При това много рядко се говори нормално — разбирането става по телепатия пряко в мозъка.

Третирането на жертвите от страна на похитителите може да е много неприятно и се описва като противно. Общо взето, не се изпитват физически болки, защото непознатите неутрализират центъра за болка в мозъка. След неприятната процедура често се провежда диалог, в който похитителите се опитват поне отчасти да обяснят действията си. На някои отвличани били показвани цели стелажи с живи ембриони, които били в някаква течност. По същия път, по който били дошли, жертвите се озовавали в дома си. Случвали се и засечки и жертвите се събуждали на непознато място или заедно с колата им били премествани на неколкостотин километра. Зловещо — бихме си казали, и все пак всичко това може да са само сънища и фантазии. Но замисляли ли сме се някога какво трябва да е изпитвало някое разумно животно, подложено на подобна процедура от нас, хората? Дали събратята му по вид биха му повярвали, ако им разкаже преживяното?

Описанията на отвличаните наистина имат нещо зловещо в себе си. Не ги приемаме и прибягваме до всички регистри на логиката и на разума, за да не ги обсъждаме. А и обичаме да забравяме, че всяка логика и всеки разум са свързани с настоящето. По времето на прадядо ми нелогични и неразумни са били свръхзвуковите самолети, радиопредавателите, рьонтгеновият апарат, с който може да се вижда през тялото, водородната бомба, която с един удар унищожава цели градове. Само преди петдесет години би било безсмислено да обясняваме неутронната бомба на някой учен. Щеше да ни отговори, че не е възможно, защото оръжията винаги освобождават енергия, а неконтролираната енергия разрушава всичко наоколо. Неутронната бомба обаче целенасочено унищожава само органичната (жива) тъкан и оставя невредим останалия материал като бронята на танка или бетонните сгради. Не, с настоящия си разум и сегашната си логика няма да попаднем на следите на феномена на отвличанията.

Какво ни кара да вярваме, че поне някои от случаите на отвличане са истински? Това е, от една страна, големият брой хора, които са претърпели сходни неща, без да се познават, без да са чели книги или да са гледали филми или видеоматериали по темата.Това са еднаквите твърдения на хора от различни страни и континенти, наранените жени (с хиляди), на които по зловещ начин е отнет плода; не че е бил пометнат по естествен начин. Това са белезите от необясними намеси, неизвършени от някой земен лекар и накрая това са микроскопичните чужди имплантанти, извадени оперативно от различни жертви на похищения.

Професор д-р Мак споменава на стр. 42 в книгата си (американското издание) няколко от тези микроскопични предмети от метал или стъклопласт, които трябвало да бъдат извадени от телата им: малки имплантанти с форма на игла, локализирани в пениса на един мъж, а у двайсет и четири годишна жена, в горната част на носа, точно в началото на мозъка. Макар че странните имплантанти били изследвани химически и физически, си остават непонятни, защото не познаваме тяхната функция. Анализите на малките предмети показали много странни смеси и сплави, които обаче не съдържали нищо, което да сочи вътрешните им качества. Все едно, че сме маркирали ухото на дива мечка с пръстен и другите животни го виждат, разглеждат и подушват, но не знаят за какво служи. Трябва да се примирят с наличието на пръстена, но нищо не разбират.

Ние също. Или напротив? Като изключим появяващата се паника и повикаме на помощ разума заедно със сегашната си логика, все пак можем да стигнем до ограничен анализ на процесите. Нали в края на краищата извънземните са разговаряли с някои от жертвите си и са им дали поне опорни точки за ужасните си действия.

Твърди се, че нашата планета се доближавала към някаква катастрофа. Сведенията за нея са противоречиви и неясни. Освен това се твърди, че човешкото ни поведение излизало от релси (виж предния разказ за извънземния наблюдател Йаксилипу). Накрая извънземните смятат, че в нашата наука се развивал напълно объркан „принцип на причинността”, тъкмо онова, което обикновеният човек окачествява като „логика”. Научната картина, предлагана ни от учените, била отчасти погрешна (което не ме учудва, ако става дума за учението за произхода или религиозните науки). Поради погрешната научна картина сме развили погрешно съзнание — дребнаво и егоцентрично, с нас и никой друг в центъра на вселената.
Троянският кон

Срещу всичко това грозните извънземни с крушовидни глави и черни очи с формата на киви имат само една рецепта: Тъй като сегашният човек не струва, трябва да дойде хибридът! Наистина генетичната ни основа ще оцелее, но само като смесица със собствения им генетичен материал. Ужасяваща представа.

Според нашите схващания онова, което непознатите с цепната уста и сива гумовидна кожа причиняват на отвличаните хора, е престъпление. Отвличанията са углавни престъпления, също така и масовите сексуални изнасилвания. Тук брутално се нарушават човешките права, предприемат се непозволени намеси и засегнатите хора се подлагат на контрол на мислите и промиване на мозъците. Сивите извънземни ни най-малко не се вълнуват от нашите чувства и закони, отнасят се с нас като с животни без значение. Маркират ни с имплантанти, контролират обозначените лица, не дават логични или дори със силата на доказателства сведения за действията си, мотивите и произхода си. Американският автор Джон Уайт обобщава (114):

„Отвличащите непознати (извънземни) идват при нас винаги под закрилата на тъмнината. Никога не ни казват точно защо ни похищават. Цялата работа ми се струва подозрителна като Троянски кон и затова се налага да изразя загрижеността си. Ако пришълците се променят, ако се разкриват на дневна светлина, обясняват еднозначно намеренията си, за да ни убедят в своята доброжелателност, бих ги поздравил с добре дошли в човешкото общество. Ако не стане, ще продължа да гледам на тях като на хитри, разбойнически създания от подземния свят, склонни към зло, макар и преоблечени като добрите. И дали накрая ще се окажат физически, парафизически или метафизически, няма никакво значение за този извод.”

Наистина извънземните не ни улесняват да повярваме в добрите им намерения. От поне трийсет години има документирани отвличания, но церемониалът и видът на изследванията не се е променил. Жертвите са третирани почти рутинно, пробите сперма и отнемането на ембриони протичат стереотипно. Никой медицински институт на Земята не би изследвал хиляди хора по един и същ начин. Най-късно след стотния екземпляр ще знаем резултата — освен ако търсим нещо много специално, което е различно у всеки човек.

Наистина човешкият вид не се състои от роботи, всички ние сме единични екземпляри, различни сме. Никой от нас няма същите спомени или чувства като съседа си. Може да са сходни, но еднакви не са, както не са и индивидуалните пръстови отпечатъци. Всеки човек натрупва индивидуален опит, страда различно, обича различно, въодушевява се от различни видове музика, чете други вестници, слуша други радиопрограми; всеки е готов да приеме едно и да отхвърли друго, да намери нещо за добро, а друго за лошо. И това се отнася не само до вкуса на яденето. Макар че човекът е масова стока, той си остава индивидуалист.

Това ли е нещото, което търсят извънземните? Нашите различни заложби? Нуждаят ли се, затова от хиляди отделни лица, вариации на сперма и ембриони, за да направят от тях нова раса? Или се опитват от огромния сравнителен материал да пресеят най-доброто от своя гледна точка? Не знам отговора, както и другите изследователи, само че това нищо не променя в престъпните деяния на чужденците. На Земята всеки човек трябва да се придържа към законите на страната, в която се намира. Не важат ли подобни правила и във вселената?

Дори и ако предположим, че сивите извънземни са една дегенерирала раса, която наистина ни превъзхожда в техническата област и в телепатията, но се нуждае от генетично освежаване, не трябва да им позволяваме да го правят без наше съгласие. В края на краищата и ние имаме разум, владеем математиката, имаме научни постижения и грандиозни културни успехи. И ние сме постигнали нещо и никак не ми харесва да ме третират като животно. Проявявам разбиране, че извънземните не се показват масово и се съобразяват с нашето развитие и мисловните ни схеми. Дори съм благодарен, че досега не се отнасят нас като с подплашени пилци и ни шокират (шокът на боговете (115), само че от първите отвличания изминаха няколко десетилетия и е крайно време да се сложи край на свръхестественото и да се обясни на хората. Да се престане със съблюдаването на нашата суета, карантинният срок свърши.

Ние, хората, не искаме десетилетия да ни водят из мъглата и да се отнасят с нас като с непълнолетни. Освен това от трийсет години се промени и съзнанието ни. Тогава то още бе неразумно, да не кажа, глупаво, за да приеме извънземните за реални. Междувременно всеки втори американец вярва в НЛО, а сред бразилците дори две трети от населението. В по-отворената Франция още преди три години 45 процента от младежите вярваха в съществуването на НЛО (116) и дори във враждебната към НЛО Германия, където „сериозната” преса премълчава или осмива всеки случай на НЛО, всеки пети вярва в извънземните. Според последното изследване на Апенбахския институт по демоскопия, делът на 16- до 20-годишните, които са убедени в наличието на НЛО, е дори още по-голям. Всеки трети ги приема за реални (117).

Човешкото мислене се разшири, стъпването на Луната и безбройните научнофантастични сериали по телевизията не са отминали, без да оставят следи в съзнанието ни. Също така и многобройните книги, които се занимават с извънземните, не са били написани напразно поне не и за половината от човечеството. Според нашето разбиране за демокрация, което толкова се възхвалява в свободния свят, медиите всъщност би трябвало ежедневно да съобщават последните новини от НЛО фронта. Но това не става и започвам да разбирам поведението на крушовидните непознати с черните очи като киви.

Всеки човек някога се е опитвал да обясни нещо на някого или на цяла група хора. Но другите не го изслушват, не им е интересно, прекъсват разговора, потушават го неучтиво или с несъществени аргументи или започват да обиждат. Не постигат успех и вторият и третият опит, както и четвъртият и петият. Как се държим ние, хората, в подобна ситуация? Оттегляме се, смятаме, че е безцелно разумно да изясняваме позицията си.

Така ли е и с извънземните? Може би им е омръзнало да започват някакъв диалог с нас, защото сме прекалено арогантни, за да ги изслушаме?

В случаите, изследвани от професор д-р Мак, става дума точно за това. Извънземните казвали на жертвите си, че ние, хората, не сме готови да се срещнем с тях и да приемем съществуването им. Ако се покажели открито, сме щели да реагираме агресивно и да ги сметнем за врагове. Поведението ни не позволявало да се разкрият, защото хората щели да изпаднат в паника. Белязаното ни от религията и природонаучните заблуди съзнание било толкова изкривено, че им било невъзможно открито да дойдат при нас. И дори ако го правят в единични случаи, обществото не приема думите на отделния индивид дори и ако той стои високо горе в човешката йерархия.

Правилно. Нека си представим, че папата или някой правителствен ръководител, и двамата най-горе в човешката йерархия, заяви публично, че е разговарял с извънземни. Веднага ще му изстине мястото. Същото важи и за журналистите, главните редактори или най-големите учени. Никой от тях не би могъл да се наложи в своите кръгове. Извънземни ли? Тук? И точно ти си говорил с тях? Човече, не си наред с главата! Точно такава би била реакцията на околните. Докога ли?

Грозните извънземни закононарушители предсказали на своите жертви някаква предстояща катастрофа, която била главната причина за действията им. Радостно е все пак, че човешкият вид ще оцелее макар и само като хибрид (кръстоска) между тях и нас. Кога ще настъпи този Страшен съд? Извънземните не посочили дата — изглежда, че и самите те не я знаят. Това не ви ли се струва познато? Нали всички религии подчертават, че никой не знае деня или часа, когато ще настъпи Страшният съд? Разполагат ли извънземните изобщо с някакви признаци, подобно на регистрираните от геолозите преди земетресения и изригвания на вулкани? Например учените знаят, че разломът „Андреас” в Калифорния ще се разкъса, но не могат да дадат убедителни сведения за точното време на катастрофата. Така ли е и с извънземните джуджета с малките носови цепки? Регистрират ли техните измервателни инструменти, за чийто начин на действие нямаме и най-бледа представа, предстоящото бедствие, но измерванията не позволяват точна прогноза? В такъв случай би имало извинение за неморалното им поведение:

— Хората без друго не научават нищо, твърде егоцентрични са.

— Оставащото време е неопределено, затова трябва да се действа бързо. Бъдещите поколения ще проявят разбиране за незаконното поведение. При цялото неморално — в нашите представи, — незаконно държание на извънземните нещо ме накара особено много да се замисля: Непознатите никога не са осакатили или дори убили някоя от жертвите си. Винаги са ги връщали внимателно в спалнята или колата им. Нашето поведение спрямо животните е много по-грубо и варварско.

В последно време се обсъжда идеята, че дребните същества с крушови глави не са извънземни, а че са пътуващи във времето от собственото ни бъдеще. Наистина пътуванията във времето, както установиха през изминалите години физиците, не са принципно невъзможни, само че ние, сегашните хора, нямаме никаква идея как могат практически да се осъществят (118). Въпреки привлекателността на тази мисъл, не смятам, че пътуванията във времето решават проблема с дребните извънземни със свръхголемите бадемови очи. Да си представим следната ситуация:

През 3000 г. от човешкото летоброене съществува машината на времето. Разумните същества на Земята имат по-дребен ръст, сива кожа, огромни черепи и владеят пренасянето на мисли. С машината на времето пътуват до наше време и констатират, че човечеството на 2000 г. е изправено пред катастрофа. Започват усърдно да събират генетичен материал, който усвояват в собствения си вид — онзи от бъдещето. Ако не го направят, то и собственият им вид в бъдещето няма да съществува. Защото само генетичната основа на хората от миналото прави възможно съществуването им в бъдещето. Страхотно и налудничаво! Но тогава от коя еволюционна линия произлизат дребните сиви с несъразмерно големите очи на сърна?

Не, за мен моделът с пътуващите във времето не е верен. Извънземните ми се струват дори по-близки в пространствено отношение.
Грешно програмирани?

Различни жертви на похищения, особено такива, които били отвличани повторно, вече не се чувстват само като „земни”. Въпреки нормалното си човешко тяло не могат да се отърват от впечатлението си за ново съзнание. В тях се крие латентно знание, което надхвърля Земята и настоящето. Тази група прави големи старания да преведе на наш език новото си усещане. То се появява изведнъж, едно знание от пространството и времето, което изпълва целия череп, сякаш свободният мозъчен капацитет е бил захранен с нови данни. Струва им се, че са в достолепен храм, който е пълен с милиони фрески и фрагменти и из чиито зали от хилядолетия се носят нежни мелодии. Не може да се изрази с думи. Отсъстват обикновените човешки думи и изрази, за да се изкаже видяното и почувстваното в понятна последователност: от една страна, реално, разумно и кристално ясно от гледна точка на засегнатия; от друга страна, прекалено много наведнъж, преплетено и сложно, подредено едно под и над друго, и все пак свързано със светли линии.

Това ли е състоянието преди лудостта? Когато вече не можеш да се справиш с информационната вълна? Или тук нарочно се заливат човешките сиви клетки с данни, за да възникне космическо съзнание? Може би това ново космическо съзнание, новият поглед към нещата ще направи засегнатите способни да посочат новия път на своите събратя (като пророците)? Може би този „експанзиращ разум”, както бих го нарекъл, ще позволи на засегнатите да се отворят очите им за други реалности? Вече е безспорно, че нашият свят не се състои от онова, което виждаме и въприемаме със сетивата си.

Читателят на книгата отдавна е схванал, че всяка клетка на тялото му носи цялата информация (ДНК) за строежа на тялото. От друга страна, в ДНК има безбройни фрагменти — така нареченият отпадък (junk), така да се каже, бели петна, които не служат за нищо. Не могат да се „свързват” като в играта лего. Освен това е всеизвестно, че използваме само нищожно малка част от мозъка си. Съмнителната еволюция е създала нещо, което (досега) никога не е било нужно. Към тези научно обосновани факти добавяме преданията от древните религии:

— Боговете създали човека по свой образ и подобие.

— Оцелелият след потопа — няма значение дали се казвал Ной, Утнапиштим или другояче — бил хибрид между човек и „пазителите на небето” (виж цитираната на друго място роля на Ламех).

Следователно нашият генетичен материал вече съдържа извънземни отрязъци. Това се знае от дребните сиви с очи като киви. Всичко, което още трябва да направят, е да направят „щепселите” ни компатибелни (съвместими), да пробудят за живот „отпадъка”, да запълнят полупразния мозък. Всички предпоставки затова вече са налице в нас. Човешкото същество никога не е било само земно. Само сме се развивали по земен начин. Поколения наред сме отглеждали у нас религиозен, политически и научен деспотизъм, радикално сме потискали извънземното у нас и сме се поставяли в центъра на вселената. Сега наближава Страшният съд, ударът на гонга за осъзнаването ни. Не ме учудват твърденията на много от жертвите на отвличания, които (без да са чели Ерих фон Деникен) уверяват, че извънземните са ни посещавали многократно в миналото, за да тласнат напред човешката еволюция. А що се отнася до посещението на извънземни от дълбините на космоса, астрономът Джеймс Р. Уерц още преди двайсет години пресметнал, че извънземните може да са посещавали без проблеми нашата Слънчева система в интервали от 7,5 по 105 години; което означава за изминалите 500 милиона години средно 640 пъти (119). А д-р Мартин Фог от Лондонския университет посочи десет години по-късно, че цялата Галактика вероятно е била вече населена, когато нашата Земя се е родила (120). Но: „Че нещо е ново и затова трябва да се каже, забелязваме едва когато се натъкнем на остро възражение” (Конрад Лоренц, 1903-1989 г.).
СЕТИ без Европа

Незабелязано за широката общественост година след година се провеждат все по-големи конференция за СЕТИ. На последната СЕТИ-среща, проведена от Калифорнийския университет и спонсорирана между другото от НАСА, бяха изнесени над седемдесет научни доклада. Обсъждани бяха следните теми:

— „Извънземни, клингони и Галактическата библиотека: СЕТИ и научното възпитание” (Андрю Фракной, астроном, Футхил колидж).

— „Търсене на живот на Марс. Инвентаризация” (Майкъл Клайн, Jet Propulsion Laboratory и Джак Фармер от Ames Research Center на НАСА).

— „СЕТИ започва у дома. Може ли разумът на нашата планета да се измери и дефинира?” (Лори Марино, университета в Ню Йорк).

— „Търсенето на извънземни технологии в нашата Слънчева система” (Майкъл Пападжанис, Бостънски университет).

Повечето докладчици говориха за технически възможности, как могат да се открият следи от живот с помощта на различни детектори или на каква радиочестота могат да се уловят извънземните. Но имаше и критични гласове, които настояваха научните СЕТИ изследвания да се защитят от аматьорите. Само така СЕТИ щели да запазят доверието на широката общественост.

С позволение, това е старият предразсъдък, елитарното „самоние-съзнаваме-отговорността”, „само-ние-можем-да-мислим”, което винаги ни е отвеждало в задънената улица на тесногръдието както в религиозния и политически сектор, така и в онзи на научните заблуди. Из цялата човешка история елитарните среди са опитвали да третират останалите хора като непълноценни, да ги държат далече от знанието, все едно дали е било вярно или погрешно. Религиите го практикуват и днес, а политическите групировки пазят глупавите си тайни толкова дълго, докато се наложи да ги оповестят на части. Тази нагласа не е нищо друго освен цензура с користна цел, да се изолират останалите и да се постигнат предимства в собствена полза. Как тогава да се разпространяват новите идеи? Чрез кого те стигат до съзнанието на обществеността? Кой пръв ги изговаря и излага на опасност главата си и нерядко получава шамари от елитарната гвардия? От кого често произлизат революционните идеи? И накрая: Кой всъщност финансира научната дейност от археологията до астрономията?

Вярно, че капсулирането не е попречило на никое научно откритие, но е забавило много от тях. Чрез изолацията се потиска публичното съзнание, свежите мисли се задушават в зародиш. Обществеността е онази, която привежда идеите в кръговрат и позволява утвърждаването на новото. Обществеността е антиподът на потайниченето, а с това и на цензурата. „Който отстоява ранга си, вече го е загубил” (Макс Рихнер, 1897-1965 г.). При това, естествено, смятам, че специалистите трябва да работят без публичен натиск и да водят дискусиите си без псевдознанията на аматьорите. Само дето не бива да крият резултатите си, да засекретяват плодовете на духа си. „Дори военният съд не може да спре слуховете” (Йохан Нестрой, 1801-1862г.).

Нека си представим, че човечеството се състои от телепати, както се твърди за дребните извънземни. В телепатичното общество не може да има тайни и елитарни знания. Очевидно това не е навредило на обществото на извънземните.

Наистина на последната СЕТИ конференция бяха изнесени седемдесет и три интелигентни доклада, но нито един за НЛО, отвличания или за Палео-СЕТИ хипотезата. Тези теми се смятат за несериозни, като недостойни за „истинските” учени, сякаш в НЛО сектора няма научни публикации, написани делово и обосновано от върхови учени (например в немскоговорящите страни книгата „Състоянието на НЛО изследванията” от физика Илобранд фон Лудвигер (121). Или не смятат харвардския професор д-р Мак за учен?