ДОКЛАД НА НАБЛЮДАТЕЛЯ ЙАКСЛИПО ДО РОДНАТА МУ ПЛАНЕТА

Почитаеми братя и сестри! Времето за наблюдение на планетата Шиба, нарична от обитателите си Земя, е към края си. Ето резюме от обширния ми доклад, който приложих в сонда 4332.

Обитателите на планетата се наричат човеци. Мнозинството от тях се състои от лицемерни и фалшиви същества, които всички се смятат за безкрайно важни. Те воюват помежду си по дребнави причини и дори не се стряскат да изтезават по жесток начин собствените си събратя. В страната, която наричат Африка, преди няколко земни години живял прост войник, който с коварство и насилие сам се провъзгласил за държавен лидер. Изградил власт, основана на страха, без достойнство и справедливост, убивал и измъчвал и се обогатявал за сметка на жертвите си, както и за сметка на други държави. Сега хората разполагат с информационна мрежа, която обхваща цялата им планета. Затова всички образовани обитатели на Шиба знаели какво става. Което не им попречило да поддържат търговия и дипломатически отношения с онзи убиец. Но този пример се отнася и до други държави и до сегашните ми наблюдения. Слугите на държавното ръководство тук се наричат политици. Те постоянно пътуват насам-натам и дават обещания, които често не спазват. Мозъците им функционират едностранчиво, макар че обикновено твърдят, че е обратното. Всички тези политици се числят към една партия, която пък няма нищо друго за цел, освен да наложи своята идеология. По принцип идеологията е много сходна с примитивните религии.

Политиците постоянно замислят нови задачи, с които подкопават постиженията на народите си. Със сериозни и излъчващи отговорност лица убеждават народите си, че държавата се нуждае от пари — което е стойността на работата. Измислят все нови и нови предписания, повели и забрани и тъй като последните постоянно изискват нови контролни органи и администрации, държавата се нуждае от все повече пари. При това никой политик не се осмелява да премахне старите и отдавна ненужни предписания, повели и забрани, защото тогава ще се наложи да се премахнат и някои контролни органи и администрации. Това обаче не би се харесало на партиите, то не приляга към идеологиите им.

Логично по този начин възникват поглъщащи пари ненаситни структури, които в последна сметка изяждат всяко постижение на отделния човек. Отделният човек се изморява и разболява, не му харесва и вече не иска да работи за ненаситния Молох. Накрая на планетата Шиба държавните структури се сблъскват или защото за кратко се обединяват в още по-големи единици или защото се поглъщат от някоя по-силна държава. Третата възможност е в революцията, както наричат тук бунта срещу държавното ръководство. Много държави са преминали през революции, но те само отлагат първоначалното зло, защото много скоро революционното правителство въвежда нови поглъщащи пари Молохи и въртележката се завърта до следващата революция. И революциите са примитивни идеологии, защото налагат нещо насила на другояче мислещите.

Хората са измислили системи оръжия, с които могат да разкъсат планетата си. Въпреки унищожителната си мощ тези оръжия не представляват опасност за нашите отбранителни системи. Обитателите на Шиба обосновават страшните си оръжия с това, че трябвало да разпространят идеологията си, а другите пък, че трябва да се защитят от чуждата идеология. Водачите на идеологиите винаги са фанатици, без мозък в главата. От повече от един век хората произвеждат всякакви полезни и безсмислени неща. При това са направили много разумни открития и изобретения, които улесняват живота им. Всички тези неща те наричат стоки и тъй като стоките възникват от работата на отделния човек или групи хора, те трябва да се продават. Продажбата им носи именно онези пари, стойността на изделието. Затова парите са извънредно желана стока, защото с пари могат да се купуват други стоки. Много хора, също държавни служители и религиозни групировки печелят парите си, без да работят. Това става чрез лъжи и измами, кражби, обири, убийства в големи размери чрез идеологията. Всяка идеология иска да се докопа до парите на другата, за да ги разпредели сред членовете си. Естествено, политиците на съответната идеология залъгват хората, че носят справедливост. Надявам се, че сега разбирате по-добре, че подобно поведение е много близко до онова на умопомрачените.

С производството на стоките си те замърсяват планетата си по начин, даващ повод за голяма загриженост. Не само, че с тежки метали и отрови от всякакъв вид разрушават химическата структура на собствената си жизнена основа, не, те са толкова своенравни, че продуктите, които продават, създават от своя страна други отрови. Би било лесно отровите да бъдат предотвратени или филтрирани, но ръководните фактори не го правят, защото за пречистването отново се изисква работа, а тя изисква пак пари.

Точно толкова безсмислена е човешката липса на логика и по отношение на собствения им вид. Образованите сред тях знаят много точно къде е причината за всички проблеми с околната природа. Колкото повече хора населяват планетата, толкова повече стоки трябва да се произвеждат. Нали се нуждаят от място за живеене, мебели, дрехи, съдове и т. н. А и повечето хора се нуждаят от все повече храна. И произвеждат повече отпадъци както с храната, така и със стоките. Всичко това означава повече работа и повече енергия. Така изразходват суровините си. Наистина обитателите на Шиба вече са довели използването на ядрената енергия до добро ниво, но в много региони тя не може да се прилага. И то заради идеологията. Защото не знаят какво да правят с радиоактивните отпадъци и твърдят, че ще оставят опасно наследство на децата и внуците си. Не им идва наум, че бъдещите поколения ще са много по-умни от тях самите и затова с благодарност ще употребяват радиоактивните отпадъци. Човешкият кръговрат на лудостта може да се регулира чрез контрол над ражданията. По-умните от политиците и религиозните водачи го знаят. Но въпреки това не се обединяват, за да сложат край на експлозивното нарастване на населението, а и отделните водачи на големи групировки не говорят никога пред обществеността за заплашващата ги катастрофа. Тук е важна само собствената полза (користта). Всяка идеология и всяка религия не може да владее достатъчно глупави овци, така наричат тук паството, което ги следва. Затова контрол над ражданията никога няма за собствения вид, а само за другия. При това има групировки, които са готови дори на война заради нарастването на населението. Неизказано глупавите водачи на тези групировки наистина вярват, че тяхната идеология ще излезе по-силна от конфликта.

Направо непонятно се държат хората в рамките на верското си течение, което тук наричат религия. Трябва да знаете, че на Земята има няколко по-големи религии, които са и по-стари, и по-малки религиозни общности, които са се отцепили от големите. Всяка религия твърди за себе си, че е единствено правилната. Така заклеймяват привържениците на останалите религии като неверници. При това се с позовават на текстове, които самите те или прадедите им са фалшифицирали или не са схванали. Дори от посещението на нашите предшественици, които както всички знаем, многократно са посещавали Шиба, хората са създали различни религии. В миналото на Земята, а и досега, те са ставали причина за ужасни войни. Тъй като при липсата им на логика и безграничното им надценяване всеки, който не се числи към собствената им религия, е неверник, а следователно и не е божие чедо, не е морален проблем, ако бъде убит. При това — напълно непонятно за нашия начин на мислене — изпращат воините си на бой в името на съответния бог или спасител. Естествено, хората се съгласяват само доколкото вярват в собствената си религия. А за да го правят винаги, цели държави се държат в състояние на невежество. Просвещението е забранено. Изпращам ви няколко картини, които заснех на религиозни празници. В дълбока почит хората се прекланят пред някакъв свещен камък, други коленичат пред скулптури с големи кореми, трети пък си пъхат игли в меките части или носят с песни и молитви женски фигури по улиците. По-голямата част от човечеството почита човешки труп, който виси на дървен кръст. Казват, че бил син на върховния им бог. Сами ще видите, че в религиозните си церемонии се обличат в различни цветове и одежди и вършат всякакви комични и абсурдни неща. Правят всичко това с непонятна сериозност и винаги с вяра в думите на съответния спасител.

Състоянието на планетата, както и на обитателите й е плачевно. Наистина все още могат да отстраняват вредите по околната природа, защото разработиха добри техники. Но го правят в най-добрия случай само в онези страни, които имат по-висок стандарт.

На планетата Шиба в никакъв случай не цари единство. Всяко правителство прави каквото си иска и не позволява намесата на други държавници. Наистина са се обединили в изкуствена планетарна структура, която наричат Обединени нации, но те не разполагат с никаква законодателна власт. Обединените нации също така нямат власт веднага да отстраняват някои несправедливости или избухването на войни. Политиците на Обединените нации се изпращат от своите държавни ръководства в голяма зала за събрания. И тъй като държавите са подчинени на собствената си идеология, проблемите им се осветляват само от идеологическа гледна тока. Властническите становища на отделните представители са известни още преди всяко събрание.

Добре си представям, обични братя и сестри, учудването ви от поведението на обитателите на Шиба. Препоръчвам да се помогне на планетата, наречена Земя, а също и на обитателите й ефикасно, но незабелязано. Всяка директна намеса би довела до шок у хората. Мнозинството от населението и особено духовните водачи вярват, че са единствената разумна форма на живот във вселената.

Прегръщам ви, обични братя и сестри. Сега предоставям наблюдението на планетата Шиба на добрия Уптило.”
ПЪТЯТ КЪМ ПОЗНАНИЕТО
„Подигравките свършват, където започва разбирането.”

Мари фон Ебнер-Ешенбах (1830-1916 г.)

Трябват доказателства. Неопровержими и възпроизводими. Едва тогава науката наостря уши. Наистина ли? Колко пъти науката е давала доказателства, които после са били опровергавани с думи, защото не са отговаряли на съответния религиозен светоглед? И колко често един клон от науката е предлагал доказателства, които не са отговаряли на представите на друг научен клон? Или — да сложим ръка на сърцето си — колко често някоя научна дисциплина е давала необорими доказателства, които са били разбити на широк фронт по идеологически причини? Генетиците от всички лаборатории могат да ни изпеят цяла песен за това. Те могат съвършено чисто да докажат на всеки заинтересован колко разумни, важни и насочени към бъдещето са генетичните изследвания. А какъв е медийният отзвук? Оставете! Опасно! Ужасно! Веднага да се забрани! Какво е казал Алберт Айнщайн? „Две неща са безкрайни; вселената и човешката глупост” (като за първото все пак имал някои съмнения).

Някакви скулптури по скали и планини? Не, през хилядолетията всичко би се разрушило.

Може би е трябвало да издигнат строежи, например пирамиди? Не, виж пo-горе. Защото, ако строежите не бъдат разрушени от бактерии, въздействие на околната природа, термити или властолюбиви хора, щяха да го направят земетресения, наводнения, изригвания на вулкани и други природни явления.

Но са могли да оставят неразрушими писания. Чудесно, но къде? В кой строеж, на коя планина? Виж по-горе.

Защо строеж? Може и без него. Извънземните са могли да оставят метали и изкуствени вещества в някои храмове или владетелски дворове, които да оцелеят във времето. Действително съществуват подобни останки, само че съответната религия не позволява научното им изследване (96). А от кой неразрушим метал са могли да изработят други следи? От сребро, злато, платина? Все сплави, които могат да бъдат разтопени. А от стомана? Висококачествена свръхстомана? А къде останаха дебелите танкови брони от Първата световна война? Ръждясаха! А къде са останките от хилядите и хиляди свалени самолети от Втората световна война? Нали беше съвсем скоро! А малкото, оцеляло в музеите, няма да може да се види след хиляда години.

Ho „пазителите на небето” все пак оставили отпадъци. Те трябва да могат да се открият — или? Абсурдно е след толкова дълго време да се търсят изхвърлени предмети. Природата ги е разложила. А по-ценните си неща, онези, които не се разяждат от ръжда или бактерии, извънземните любезно си прибрали.

Но все пак трябва да има някакъв път за транспортиране на послания от миналото към бъдещето. Така смятам и аз. За целта — няма друг избор — трябва да се изпълнят две условия:

1. Посланието не бива да подлежи на разрушаване.

2. Посланието не бива никога да попада в ръцете на погрешно поколение.

Кое е погрешното поколение? Всички онези, които не могат смислено да обработят информацията на извънземните. Те биха разрушили посланието, без да го разшифроват. Ако посланието се състои от висша математика, то може да бъде разчетено само от математически много напреднало общество. Ако е от микрофилми, за разкодирането му ще е нужно само общество, което може да чете микрофилми. Ако е на компютърен език, ще го разбере само общество с по-висока компютърна грамотност. Ако посланието се намира на стерилната Луна, на (почти) стерилния Марс или, ако щете, в спътник, който обикаля около Земята, то може да бъде прието само от общество, което практикува астронавтика. А ако посланието е в генетичната област, до него ще стигне онова общество, което е в състояние да разшифрова ДНК без остатък.

Но за да стигне съответното общество изобщо до идеята да търси послание, трябва да се оставят следи, улики. Защото онова, което не знаем, не ни интересува. Ако никой не стигне до мисълта, че извънземните може да са повлияли на младото човечество, никой няма да тръгне да търси доказателства за това. Толкова просто е всичко.
Посланието на гените

Според днешното ниво на Палео-СЕТИ-изследванията би имало смисъл да се повери посланието на извънземните както на човешки, така и на точно определени растителни гени. Преди хилядолетия извънземните заложили на човешкото, или по-добре казано, научното любопитство. „Боговете създали хората по свой образ и подобие”, казват преданията. Те създали обаче не само хората, а и изключителни и единствени по рода си растителни видове, твърдят легендите. Всичко, което трябвало да направят извънземните в миналото, било присаждането на няколко генни поредици (изменения в ДНК, наричани и „мутации”) в човешкия геном и в отделни божествени растения. Тъй като човекът от онази изкуствена мутация от племето на хоминидите притежава разум, той е любопитен. Любопитството е част от разума. А научното любопитство ни е накарало да търсим субатомни частици, да изучаваме произхода на вселената и да изследваме самите себе си чак до най-малките парченца в ДНК. Тъй като хората и растенията постоянно се размножават, а с размножаването генетичното послание се предава на следващото поколение, посланието на извънземните би трябвало да се намира в самите нас и евентуално в някои „божествени” растения. По този начин биха били изпълнени двете минимални условия:

1. Посланието остава неразрушимо, докато има хора и растения.

2. Едва онова поколение, което се занимава с молекулярна биология (генетика), е в състояние да открие и разшифрова посланието.

Втората предпоставка автоматично съдържа редица други научни познания и технически възможности. Например никой не може да се занимава с молекулярна биология, ако не притежава микроскопи с висока разделителна способност. В края на краищата трябва да се познава вътрешността на клетката. Който не познава двойната спирала на ДНК-структурата, не може да разчете генома. За всичко това са нужни определени технически уреди и методи, които от своя страна могат да се предложат само от общество, което е постигнало съответното ниво на технологията. Без електричество електронният микроскоп е точно толкова невъзможен, както и разчленяването на милиардите възможности на ДНК без компютър. Никоя армия от учени не може да поеме работата на компютъра. Едното не става без другото. Горните мисли разкриват един друг аспект, който обърква толкова много от критиците на Палео-СЕТИ-хипотезата. Защо точно сега? Защо тъкмо сега трябва да стигнем до идеята да търсим следи от извънземни в човешкото минало? Грубо казано, на вселената й е напълно безразлично кога ще търсим извънземни. А ние ще ги търсим, когато назрее времето — все едно кога е това. Ако нашата наука не се занимаваше с генетични изследвания и започнеше да го прави едва след сто години, то щяхме да започнем едва тогава да търсим следи от извънземни в гените си. Въпросът „защо точно сега” е разтеглив като ластик, защото „сега-то” винаги зависи от външни обстоятелства. Нали е ясно?

За развитието на човека от рода на хоминидите се разпрострях в няколко книги (97). Вече само снизходително поклащам глава над последните разкрития на консервативната антропология. В ежедневната преса четем, че изследванията на вкаменелости поставили под въпрос „всепризнатата теория за произхода на човека” (98). И то, защото китайски учени изследвали прачовешки череп, който бил 200 000 години по-стар, отколкото би трябвало да бъде според досегашната теория. Едва сме преглътнали това съобщение и американски антрополози известяват, че с най-нови методи изследвали цели три черепа, които били дори 800 000 години по-стари от Хомо еректус (човек с изправен вървеж) (99). Спорят дали човекът идва от Африка или от Ява. Може би прачовекът произхожда от Китай или в скоро време ще извадят на дневна светлина фосили в Япония, които отново ще разрушат всички досегашни теории?

Кредото на антропологията все още е теорията на Дарвин. В научните среди се смята за светотатство да не се вярва в нея. И то, макар че почти не минава година, без на пресконференция да се огласи нова находка и съответната вкаменелост се смята пак за най-новия прачовек. До следващия. При това находките на фосили се правят в различни страни, отдалечени една от друга на десетки хиляди километри. Не съвпадат и що се отнася до датировката. Защото в края на краищата мутациите могат да доведат до решаващи различия само в разстояние на 50 поколения. Ако приемем, че едно поколение има 50 години, то 50 поколения правят 2500 години. Но в антропологията смятат по на едро. 10 000 повече или по-малко няма особено значение. И костите от различни континенти и различни времена бързо се сглобяват на фотография, все едно, че са от един-единствен екземпляр на съмнителния прачовек.

По мое мнение антропологията не прави изследвания на ранната история на разумния човек, а се занимава с маймунски разклонения и мутации. Толкова ли е важно дали маймунските кости са на 1,8 или З милиона години? Изобщо не ме интересува и откога даден маймунски вид можел да стои изправен на краката си и кога е станал способен да изправя пръстите на краката си. В никакъв случай не оспорвам, че през изминалите 20 милиона години цели маймунски клонове постоянно са се променяли и че нашите прадеди в последна сметка произлизат от същия род. Само че маймуните нямат нищо общо с появата на разум у Хомо сапиенс. Защото богове са били онези, които създали разумния човек. Естествено, че от рода на хоминидите, от кой друг? И тъкмо внедрените от боговете гени ще открият нашите генетици. Въпросът е само дали ще оповестят публично научните си резултати. И тогава ще имаме доказателство за Палео-СЕТИ-хипотезата. Ще ни го дадат свръхумните и не особено религиозни генетици. На пистата на познанието отдавна е даден стартовият изстрел.

Още в края на февруари 1987 г. научното списание „Нейчър” съобщи, че японски генетици са разработили суперсеквенцер, т. е. апаратура, която е в състояние всеки ден да разчита един милион букви от ДНК. Оттогава времето не е спряло. Проектът Човешки геном се движи на пълни обороти. Щом държавата не отпуска достатъчно пари за изследвания, защото идеологията й не позволява правилна преценка, действа индустрията. Само в САЩ има близо хиляда и триста частни и полудържавни фирми, занимаващи се с генетика. На няколко километра от Вашингтон гениите роботи (суперсеквенцери) работят денонощно. Там, в предградието Гейтърсбърг, зад малка градинка се намира фирмата Institute for Genomic Research, съкратено TIGR. В блестящото от чистота хале има цели трийсет от секвенц-машините. Директорът, д-р Крейг Вентър, показва далновидност — дал е на гениите си роботи митологични имена като „Херкулес”, „Тор”, „Юпитер” или „Бакхус”. Древните богове отново са активни. „Ежедневно роботите на TIGR разшифроват части от поредици от около 600 гени и се запаметяват около 500 000 молекули на основи” (100). След общо десет години целият човешки геном ще стане достъпен за всеки генетик. Тогава стъкленият, прозрачният човек ще стане реалност.

При това фирмата TIGR е само малка част от целия проект Човешки геном. Няколко университета по земното кълбо са впрегнати в отделни области на генетичното разшифроване. Същото важи и за изследователските лаборатории на големите фармацевтични фирми.

В страните, в които назадничавата политика пречи на разумните генни изследвания, мултиконцерните отдавна са възложили изследванията на дъщерните си фирми. Те са отлично снабдени с апаратура, финансиране и персонал и не ги е грижа за примитивните деятели на родния фронт (във Франция фирмата „Генетон” в Париж, в Япония центърът „Сагами” извън Токио). В сектора на гениите изследвания важи старата мъдрост от областта на военните технологии: „Ако ние не го направим, ще го направят другите, а това е още по-лошо” (101).

А какво правят? Човекът притежава около 110 000 гени, които се разпределят върху кръгло 3 милиарда отрязъци („части от лего”) на ДНК. От тях до излизането на книгата ще са прихванати около 10 000 гени. Т. е. ще се знае за какво отговарят. Може би количеството е малко в сравнение с общия брой, но първо работят все повече свръхсеквенцери, а компютрите запаметяват и сравняват техните „генни части”, и второ, подборът става по-лесен, колкото повече гени са познати. Тогава ще се знае със сигурност за какво не могат да служат.

Как да си представи това разшифроване лаикът? Гените са нищожно малки отрязъци от двойната спирала на ДНК (двойна спирала = един вид спираловидно извита въжена стълба). Можем да си представим двойната спирала и като цип, чиито зъбци се състоят от вериги нуклеинови киселини (РНК = рибонуклеинова киселина). Всяка клетка на човешкото тяло съдържа щранг ДНК. А въжената стълба има напречни стъпала, каквито има и в ДНК, и то в четири различни вида или основни химически основи. Наричат се аденин, гуанин, цитозин и тимин. Заедно с основата на фосфорна киселина и захар няколко „напречни стъпала” от стълбата образуват секвенции (поредици) от нуклеотиди. Това са един вид буквите на генетичния код. „Напречните стъпала” обаче не са залепени безредно на „въжето”, защото съдържащото азот основно вещество аденин се стреми да се свърже с тимина, а гуанинът се чувства „магнетично” привлечен от цитозина. Сега да си представим четирите основи в четири различни цвята и да разтеглим цялата „въжена стълба” на дължина от сто метра. В този модел ДНК ще е въжената стълба, а цветовете ще са буквите на генетичния код.

Какво става с тях? В клетката ДНК разтваря своя „цип”, малко по малко, „стъпало по стъпало” и започва да се удвоява. Нуклеотид по нуклеотид се наместват, така да се каже, към съответната основа. Основите не са нищо друго освен химически съединения, които се намират още в клетката. Приемаме ги с храната, нашите органи ги разлагат и преработват в градивни елементи. Така пораства нов ДНК отрязък, който е абсолютно идентичен със стария. Сега клетката се дели, а новата клетка пък дели своя ДНК отрязък и се удвоява. Така нараства бучка от клетки и накрая тялото — и във всяка клетка се съдържа цялата програма за цялото тяло. Човек притежава около 50 билиона клетки и също толкова пъти носи в себе си програмата си.