Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен

Още по-големи ужасии предстоели на изтерзаната земя, когато се чуела третата тръба: „…от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори и името на тая звезда е пелин: и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили.” (8, 10 и нат.).

Накрая потъмнели дори слънцето и луната, а хората били измъчвани от всевъзможни твари (скакалци, скорпиони и др.), без да им било позволено да умрат. Ужасът нямал край — следват коне с глави на лъвове, чиито усти бълвали огън, пушек и сяра. Макар че отдавна повече от три трети от човечеството били изтребени и всъщност не би трябвало да е останал нито един жив, хората все още не били готови за разкаяние.

Не знам от чий мозък са произлезли тези кошмари или какви видения е изстрадал светият апостол Йоан, знам обаче, че различни елементи от апокалипсиса могат да бъдат прочетени както у древния пророк Енох, така и у младия пророк Даниил (7, 1 и нат.). Все пак църковните отци, редактори на Библията, този път успели да се споразумеят да сведат до повече или по-малко общ знаменател поличбите и появата на небесния съдник. Така Апокалипсисът на Йоан (6,12-16) разказва сходно на евангелистите Марко и Лука:

„ и стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв; звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини; и небето се дръпна и се нави на свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си; и земните царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали, казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола…” В досегашната човешка история нещата били сравнително скромни, защото всички земни войни засягали само отделни географски региони. Апокалипсисът на Йоан обаче огласява световното унищожение, от което никой няма да избяга, окончателната присъда на онзи, „който седи върху престола над облаците”, а именно Страшния ден или Страшния съд.

Откъде всъщност произхождат тези идеи? Картините на ужасния наказателен съд с последващото избавление за вярващите? Кой е измислил ангелите на отмъщението с техните тръби, кой е измислил изсипването на съдовете с отвратителните мъки? От кой дух или, ако щете, от кое видение е изскочил последният съдник? И изобщо що за добър или „всемилостив” бог бил онзи, който поетапно изтезавал вярващите и ги избивал, за да се пържат накрая вечно в пъкления огън?

Всъщност безспорно е само, че човешкото въображение измисля не само хубави, но и ужасни неща. Ядосаните хора пращат противниците си в ада и освен това си рисуват този ад във всички бои. Безспорна е освен това и надеждата на страдащия човек за по-хубав свят, в който ще се чувства по-добре. Най-после щели да страдат другите злите и неправедните, богатите, богохулниците и скептиците, докато добрите щели да се наслаждават на рая и да пият нектар.
„Ах, светът е несправедлив,

ти си добре, а аз съм зле.

Ако светът бе малко по-справедлив,

щях да съм по-добре, а ти по-зле.”

На 5 януари 1945 г. във Вирджиния Бийч, САЩ, починал шейсет и седем годишният ясновидец Едгар Кейси. В състояние на транс „спящият пророк”, както го наричали, лекувал безброй хора, макар че не познавал нито една медицинска книга. В своите около две хиляди и петстотин „Reedings” посочил изумителни данни за миналото и бъдещето, както и за собствените си многократни прераждания от древен Египет до настоящето. За Едгар Кейси били написани много книги, привържениците му по света наброяват милиони (42).

През ноември 1926 г. в Путапарти, Индия (щата Андра Прадеш), се родило момче на име Сатянараяна Раю. Името му означава нещо като „богочовек”. Като 14-годишно момче Сатянараяна Раю бил ухапан от скорпион и когато след неколкоседмична кома се пробудил, обявил, че бил прероденият Саи Баба. Последният бил голям индийски светец от миналия век. На трийсет години Сатянараяна се появил за първи път публично, а на трийсет и шест години основал собствения си ашрам. Днес Саи Баба поддържа в родното си място, на двеста и петдесет километра североизточно от Бангалор, най-големия ашрам в Индия, към който има университет и великолепна болница. Смята се, че привържениците му са около сто милиона души. За него са написани безброй книги (43). Ежедневно пред изумените вярващи и пред телевизионните камери той извършва материализации и чудотворни изцеления от всякакъв вид. За себе си претендира да е всемогъщ, всезнаещ и вездесъщ и самоуверено се нарича въплъщение на Буда, Рама и Христос. Че не презира и плътския секс, разказа списание „Дер Шпигел” (44). Определя собствената си смърт за 2022 г., но само за да се прероди скоро след това в индийския щат Карнатака.

В Грац, Австрия, се случило нещо странно на 15 март 1840 г. Тогава 40-годишният учител по музика Якоб Лорбер внезапно чул „ясно и високо” глас, който му заповядал да пише. Послушно, но в началото и малко уплашено, учителят хванал писалката и изписал през следващите години том след том винаги под диктовката на гласа „в областта на сърцето си”. Днес напечатаните произведения на пророка Якоб са не по-малко от двайсет и пет тома с кръгло десет хиляди печатни страници (45). Лорбер обяснил природонаучни и астрономически детайли, които били открити едва по-късно, и дал удивителни коментари както по Стария, така и по Новия завет. Привържениците му наброяват няколкостотин хиляди, който са твърдо убедени в правотата на словото на своя пророк.

Също през миналия век се родил в Квадин, село североизтоично от Лахор, Пакистан, пророкът Хазрат Мирза Хулам Ахмад. През живота си се оказал нежна, любезна, надарена за писане и за слово личност, която накрая основала движението Ахмади. Това е ислямска общност, която и днес има много привърженици. На основателя на религията се приписват дори чудеса. Привържениците му твърдят, че всемогъщият бог „го пробудил в образа на всички предишни пророци”. Бил предопределен да бъде „месия и махди за всички мюсюлмани и християни”, но също така и „Кришна за индуистките, Буда за будистите и копие на всички предишни пророци. Спасител на цялото човечество” (46).

Това са само четирима пророци през последните сто и петдесет години, които все пак постигнали въздействие, което е във висша степен учудващо. Наред с тези положителни фигури и лечители, които не са причинили никому нищо лошо, има и много отрицателни фигури, пророци на световната гибел, които от много години прорицават, че всъщност отдавна би трябвало да сме мъртви. Световната гибел е постоянна тема, откакто има хора (47). Светът никога не се е придържал към нея.

Колкото до шарлатаните, също и онези под мантията на научността, нямам проблеми да разоблича прогнозите им. Те винаги са доста прозрачни, твърде свързани с настоящето и твърде идеологически оцветени. Нямам проблеми и с пророци като Якоб Лорбер, Хазрат Мирза Хулам Ахмад, Едгар Кейси или Саи Баба, макар че последният сам се окачествява като „бог”.

За техните изумителни и ако щете, универсални знания днес дори има разумна, математически изчислена теория. Тя е на френския ядрен физик Жан Е. Шарон и не гласи нищо друго, освен следното: Материята и духът са неделимо свързани помежду си. Във всеки атом или по-точно електрон — се съдържа целият разум на вселената (48).

Това обяснява знанията на пророците, дори и ако сами нямат представа откъде ги имат. Само по себе си едно противоречие.

Проблеми обаче имам на съвсем друго ниво, това на религиите. Те ни учат, че на Страшния съд неверниците ще бъдат сварени, удавени, убити, отровени (с „вгорчена вода”), застреляни, смазани от земетресения или изтребени чрез други мъчения. Слава богу, това се отнася само за неверниците. Но кои неверници? Онези, които не вярват в католическите догми? Онези, които са имали лошия късмет да израснат в някоя християнска секта? Онези, които за съжаление не са израсли в арабски или азиатски страни и не познават нито свещения Коран, нито будистките или хиндуистките учения? Онези, които в Япония изповядват религията шинту, или онези, които не съблюдават книгата Мормон? Остава ни само въпросът: Мили Господи Боже, каква си я свършил?

Хората чакат избавителя, спасителя, преродения и месията. Кой може да бъде? В записка от 1573 г. срещаме легендата за Кифхойзер. Никога не сте я чували ли? В нея се описва завръщането на немския кайзер Фридрих. Само той ни липсваше (49): „Немски кайзер! Немски кайзер! Къде си? Спиш ли? Събуди се! Ела за изкупление, ела за мъст!”

Е, нищо ново по широкия свят, и древните римляни очаквали завръщането на божествените си императори Август, Клавдий и Веспасиан. Наричали ги „спасители на света” (50). И дори за чудовището Нерон години след смъртта му се говорело, че се бил преродил в Кипър и завзел острова. В световната история гъмжи от този вид преродени, които не били никакви месии и нищо не са спасили. Можем да ги забравим. Но не можем да забравим образите на месии в големите религии. В края на краищата те влияят върху мисленето на обществата до ден днешен.

За цялото християнство Иисус Христос е Спасител, Избавител, който преди две хиляди години ни избавил от съмнителния първороден грях, но въпреки това щял да се завърне, за да „седи на престола над облаците” и да ни съди. Как всъщност Иисус се превърнал в месия за християните, докато евреите, от които произхождал, не искат и да знаят за някакъв месия? Историята е толкова заплетена и — как ли може да е другояче — съпътствана от хиляди и хиляди дълги коментари, че ще се концентрирам върху същественото. А то е достатъчно ясно!

„Най-старите писмени записки на месианската надежда, която може напълно да е възникнала по-рано, срещаме в така наречената промемория на книгата на Исаия”, казва теологът Улрих Келерман, който задълбочено изследвал тази тема (51). У пророка Исаия пише какво ли не, само не и нещо ясно. Исаия трябвало да извълшебства месията (9, 6 и нат.). Там пише:

„Защото Младенец ни се роди — Син ни се даде; Властта е на раменете Му и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на Вечността, Княз на мира. Неговата Власт и мир безкрай ще расте Върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и до Века…”

Да се изведе от това християнски или юдейски месия явно е прекалено. Не само защото след Иисус не настъпил никакъв мир, а и защото става дума за „царството на Давид”, което да трае довека — цар Давид е мъртъв от хилядолетия! Изреченията на Исаия са преведени ту в сегашно време („Младенец ни се роди”, после пък в бъдеще време „властта му безкрай ще расте…” и т. н.). Логично очакваният младенец не може да се е родил по Исаево време. Освен това трябва да се знае, че хебрейското писмо, на което са текстовете на пророците, се състои само от съгласни без гласни. И както може да се прочете още в хебрейските учебници, в него няма никакви граматически форми за време (52). Само за по-лесно четене гласните били загатнати с малки точки между съгласните. В първоначалния текст имало минало несвършено и минало свършено време. Бъдещата форма изобщо не съществувала. По свое желание или според тълкуването си преводачът може да прави каквото си иска. От последователността на времената абракадабра — се получило бъдеще време!

От само себе си се разбира, че учените не са никак единни кои изречения у Исаия са автентични и кои не. Ако един специалист пише, че книгата Исаия е „силно видоизменена чрез размествания, изхвърляния и вмъквания”, то другият твърди точно обратното, а трети „решително” оспорва, че думите на Исаия изобщо са съществували като „самостоятелна сбирка” (53). Но това са богословски тълкувания, с каквито отдавна съм свикнал. Никой не знае кое е валидно. И все пак никои месиански предсказания не са придобили такова световноисторическо значение като Исаия 9,6 и Даниил 7,27.

Извънредно оспорваният текст на Исаия се използва още в няколко други пасажи, за да бъде превърнат Иисус в месия. Тъй като не искам да отегчавам читателите си с цитати от Библията, ще посоча по долу съответните места в текста. Който го интересува, може да отвори домашната си Библия на книгата на Исаия (8, 23; 9,1-6; 1-10; 35, 4-10; 40, 1-5; 42, 1-7; 49, 1-12).

Обещавам ви, че никъде няма да откриете и слабо убедително сведение, което да прави от Иисус месия, да не говорим, че никъде не се появява името на Иисус. Предпоставка за горното обещание обаче е неутралният превод на Библията, а не на някоя църква, която вмъквала думичките „Иисус” или „Христос” навсякъде, където й пасвало.

Други пасажи от Стария завет не променят нищо от гореказаното. Цитират се притчи и песни от псалмите на Соломон, които наистина често говорят за бъдещо царство в Израел или рода на Давид, както и за очаквания спасител и велик владетел, но никъде не става дума за Иисус. Дори и пророкът Даниил трябвало да бъде използван, за да стане възможно чудото, че Иисус бил очакваният месия. Само че и Даниил говори също толкова мъгляво като колегите си. Най-същественото доказателство било в стих 7,13 и по-нататък от Даниил, където четем:

„Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци сякаш идеше Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен до него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството МУ не ще се разруши.”

Самият пророк Даниил говори за „нощните видения”, които имал. Видял своеобразни животни с куриозни рога и тъй като не разбрал „нощните видения”, дошъл някакъв ангел и му ги обяснил. А защо не веднага? Всички тези пророчества, доколкото изобщо са такива не оповестяват никъде идването на Иисус. И който все пак с големи усилия иска да разчете от смътните формулировки образа на Иисус като месия, неизбежно се проваля поради историческите факти. След Иисус не настъпило никакво единствено по рода си владичество, което „никога не ще се разруши”. Това, естествено, е известно и на християнските теолози. Затова след дълго мислене измислили едно „вечно царство” след Страшния съд. Каквото не било настъпило дотогава, все някога трябвало да дойде. И ли? Така просто било то. Главното било да продължи да съществува надеждата.

Всъщност бих искал да завърша полемиката дали Иисус е бил месия или не, но закостенялата критика със сигурност ще ме упрекне, че направо съм прикрил най-важните пасажи, сочещи Иисус като такъв. Фактически онзи, който търси Иисус като месия в Стария завет, ще намери пасажи с по двайсетина значения не само у Даниил, Соломон или Исаия, а и у пророка Миха, по-млад съвременник на Исаия, и у пророка Иезекиил. Там се сочи глава 34, където става дума за бъдещето „паство”, над което щял да властва „един-единствен пастир”от рода Давид. А у Иезекиил 37, 21-28 например четем обичайните обещания (надежди) за победоносния Израел, комуто всички останали народи, така да се каже, били в краката.
Царство за Давид

„…тъй казва Господ Бог: ето, аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя. В тая земя, на планините Израилеви, Аз ще ги направя един народ, и един Цар ще бъде на всички тях… А моят раб Давид ще бъде цар над тях… И ще бъде у тях Моето жилище, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. И ще познаят народите, че Аз съм Господ, Който освещава Израиля, когато Моето светилище бъде сред тях навеки.”

Всичко това са разбираеми, макар и нищо повече от набожни пожелания, формулирани във време, в което Израел бил зле. Израилтяните в страдалческата си история постоянно се надявали да дойде далечното бъдеще, в което царството им „от рода Давид” щяло да възкръсне отново и техният бог отново щял да заживее сред тях. На подобни пасажи от текста впрочем се позовават ортодоксалните евреи от наше време, които създават толкова неудобства на политическото си ръководство. Вече посочих, че текстовете на Иезекиил представляват пъстра смесица и направо гъмжат от редакторски преработки и вмъквания на различни автори от различни времена. Никога не съм разбирал как от тях може да се изведе месианството на Иисус и това явно завинаги ще остане скрито за измъчения ми ум.

Накрая остават още апокалиптичните книги на Енох, Барух и IV книга на Ездра, които също така оповестяват Спасителя. У Енох за месианска част се смятат образните речи в глави 38 до 71. Там се предлагат астрономически данни и тайни и накрая се разказва и за идващия „човеческий син” (46, 3 и нат.) (54):

„Той ми отговори и каза: Това е Синът човеческий, който има правдата, при когото живее правдата и който разкрива всички съкровища на онова, което остава скрито; защото господарят на духовете го е избрал и жребият му надхвърли пред господаря на духовете всичко по доблест във вечността. Този Син човеческий, когото ти видя, ще накара да се надигнат царете и могъщите от лагерите си и силните от троновете си; той ще разхлаби юздите на силните и ще смаже зъбите на грешниците. Ще прогони царете от престолите им и от царствата им…”

Това са ясни обещания за бъдеще време и за бъдещ спасител, който е „син човеческий”. Само че дори да науча Енох наизуст, никъде не става дума за Иисус. Точно така стоят нещата и с апокрифната книга на Барух и апокрифната IV книга на Ездра — очаквания на месията има, но някакви сведения за Иисус няма. Накрая на бъркотията теолозите използват и заветите на патриарсите като свидетелства в полза на Иисус. Заветите отново са апокрифни текстове и безспорно са редактирани в след християнско време. И най-после остават запазените в оракулски текстове Сибилински книги, които правят перфектна кашата — само за Иисус не става дума никъде.

Който успее да се промъкне в гъсталака от теологически коментари, разпознава в древните текстове предусещане и гореща надежда за страшно събитие, което щяло да настъпи някога в бъдещето. При това пророците и апокалиптиците си го представяли по различен начин. У пророците и заветите на патриарсите мястото на действието категорично е на Земята, у апокалиптиците пък то е някъде над Земята. Така богословът д-р Вернер Кюперс сполучливо отбелязал (55):

„Светлината на тази надежда осветява дълбокото дъно, а във фокуса й в различни версии се появява загадъчна личност: човекоподобният, онзи син човечески, избраният на правдата, звездата на мира, новият проповедник, човекът, месията; една чисто случайна величина и все пак нито ангел, нито бог… Как може да се обхване фигура с толкова неповторими очертания?”

В областта на юдейската теология месията остава „човек с човешки произход” (56), често дори не е личност, а целият народ на Израел. Различно е християнското богословие. Там месията се изравнява със „сина божий”. Само че някои въпроси остават без отговори и от двете теологии: Откъде произхожда очакването на месията? На каква възраст е? В края на краищата не е достатъчно да се посочат пророци като Исаия, Даниил и Изеекиил, след като точно се знае, че текстовете им са били фалшифицирани и редактирани отново. По същата причина е безсмислена и датировката, свързана с пророците. Идеята за месията категорично е по-стара от всички пророци. Нахвърляното от пророците са само формите на очакването, което съществувало в ядрото на народа още от изгонването от рая. Целият колорит на пророческите описания функционира по сходни принципи. Пророците и по-късните им редактори работели с идеите от преданията, които обхващали общата голяма надежда на целия народ. А тази надежда вече била постоянна съставна част, ако не и форма на оцеляване на човешка група още преди да била написана първата дума. Очакванията за спасение са „прастари и далеч надхвърлят пророците” (57).

„Израилтяните са дарили света с три неща — пише теологът Лео Ландман -монотеизма, моралните закони и истинските пророци. Към тях може да се добави и четвърти дар — вярата в месията” (58). На тази констатация може убедително да се възрази. Много древни културни и първобитни народи са познавали месианските очаквания.

Още през 1919 г. теологът Х. В. Шомернс (59) писал: „Към подсилването и укрепването на християнската общност спада увереността в превъзходството на християнството над всички други религии, дори в неговата безусловност.”

Смятам, че подобни твърдения предполагат познаването на другите религии. Човек трябва да ги изучи и почувства и ако след това все още определя християнската религия като „абсолютно превъзхождаща”, сигурно ще го направи само с голяма порция вяра. Вярата е личен въпрос. Колкото до мен, аз уважавам вярата на всеки индивид. Но въпреки това предупреждавам да не се подценяват останалите религии — за хилядолетия — понякога по-дълго от християнството — не са загубили притегателната си сила. Всички религии, все едно дали са предхристиянски или следхристиянски, познават идеята за спасението. Всички, без изключение, с копнеж очакват небесните поличби и обещаното завръщане на месията си. Най-голямата, а вероятно и най-динамична религиозна общност от след християнско време е ислямът. В свещената книга на мюсюлманите — Корана — Иисус изрично е почитан като пророк, но не и като месия или дори син божий.

Сура 19 го казва недвусмислено:

„И те (неверниците) говорят: Всемилостивият си е придал син” (стих 89). „Наистина, направили сте нещо чудовищно!” (стих 90) „Докато на всемилостивия не му се полага да има син” (стих 93). А преди това в стих 35 на същата сура се казва: „Така Иисус е син на Мария едно твърдение на истината, по което не са единни.”

Единствено и само християнството вярва в Иисус като месия и спасител. Всички други големи световни религии не искат да знаят нищо затова, нито юдейството, нито ислямът, да не говорим за азиатските религии.

Всички големи световни религии имат и са имали изтъкнати изследователи на религиите, умни мислители и аналитици. Във всички големи световни религии е имало и има отлични богословски висши училища с цяла армия от многоезични учени. Като лаик в теологията винаги ме е изумявало как всички тези свръхумни глави, които разполагат с един и същ доказателствен материал, стигат до напълно различни схващания. Както юдейството, така и ислямът, и християнството се позовават в тълкуванията си на едни и същи пророци от древността. И нека някой да твърди, че ексегетиката (тълкуването на свещените книги) била точна наука! Ако е така, би трябвало от всички краища на света да идват еднакви резултати. Тъй като въпреки всички висши институти на различните религии това не е така, аз твърдя, че вече никой не може да прозре истината. Всеки служи вече само на своята религия, все едно дали вярва в нея или не.

И ислямът познава свършека на света и Последния съд. Вече цитирах сурите 81 и 82. Като Апокалипсисът на Йоан и Коранът (сура 21, стих 105) обявява: „В деня, в който ще свием небесата, както се свиват писмени свитъци. Както започнахме първото сътворение, ще го обновим…” А ето и стихът от Корана, съответстващ на „тръбите” в Апокалипсиса (сура 20, стих 103): „В деня, в който ще бъде надут тромпетът. На този ден Ние ще съберем виновниците, синеоките.” Сура 17, стих 50 дори отбелязва, че няма да има град, който да не бъде унищожен преди деня на възкресението и наказанието.

А кога щяло да стане това? Това си остава тайната на Аллах: „Не, ще ви връхлети ненадейно, така че ще ви хвърли в смут; и няма да можете да се защитите или да постигнете отсрочка” (сура 21, стих 41).

Ислямският месия се казва „Махди”. Както пророкът Мохамед, така и различните имами след него оповестявали завръщането на Махди. Имамите - това са великите учители на исляма — постоянно уверявали, че било погрешно да се правят предположения за времето на завръщане на Махди, което се знаело единствено и само от Аллах. Също като в юдейството и християнството, литературата за завръщането на Махди запълва цели библиотеки. Няма нещо, което вече да не е помислено. Веднъж странник се осведомил от петия имам, Ал Бакр, за поличбите преди завръщането. Имамът отговорил (60):