Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен

„Ще стане, когато жените започнат да се държат като мъже, а мъжете като жени; и когато жените с разтворени крака седнат върху седлата на конете. Ще бъде, когато се приемат погрешни свидетелски показания, а се отхвърлят верните; тогава, когато мъжете проливат кръвта на други мъже поради нищожни причини, когато развратничат и прахосват парите на бедните.”

По тези критерии Махди всъщност би трябвало отдавна да е дошъл. Но, според ислямските учени, преди да дойде Махди, трябва „да се появят шестте фалшиви мъже, които ще се представят за пророци”. Не съм наясно колко фалшиви пророци е имало вече, но предполагам, че броят им далеч надхвърля шест хиляди.

За очаквания Махди в богословската литература на исляма цари същият хаос, както в юдейската и християнската за месията. Ту щял да е дванайсетият имам, който щял да се завърне като Махди, за да обнови чистата ислямска общност, после — според вида ислямско верско учение -дванайсетият имам, който щял да е Махди, изобщо не бил умрял. Пълно несъгласие цари и по въпросите „кога” и „къде” на това завръщане. Махди е върховният водач на последните дни. Ще дойде в „двайсет и третата нощ на месеца за постене рамадан” (61). Тази нощ е „нощта на силата, в която се разкрива свещеният Коран и ще слязат ангелите на Аллах”.

Накрая остава констатацията, че големите световни религии наистина очакват месията, но никой не знае кога. Общо месията се свързва със звездите, небосклона и големия, окончателен съд над човечеството. Щял да се съпътства от групи ангели, да има огромна мощ и да седи на престол в облаците. Такова ли е ядрото на народното предание? Есенцията на древното обещание: „Пак ще дойдем?”

За да конкретизираме тази още смътна мисъл, ще ни трябват допълнително предания, които са по-стари от Корана или християнския Апокалипсис. Текстове от други културни кръгове от обсъжданите досега.

Думичката „Двеста” произлиза от средноперсийски и означава „основен текст” или „наставление”. Двеста съдържа всички религиозни текстове на парсите, днешните привърженици на Заратустра (Зороастър). Самият Заратустра бил заченат непорочно. Преданието твърди, че от небето се спуснала планина, обгърната от чиста светлина. От планината излязъл младеж, който присадил ембриона на Заратустра в корема на майка му. Тъй като собствената им религия била по-стара от исляма, парсите отказали да приемат Корана като свещена книга. Те се разселили в Иран и Индия. Макар че езикът им, гуджарати, е новоиндийски език, те продължават да провеждат религиозните си служби на авестинския храмов език, като църковния латински в католическата църква.

Парсите са изправени пред сходна дилема като привържениците на другите религии — налице е само около четвърт от първоначалните текстове на Двеста. Те съдържат жертвените повиквания Ясна, Яшти с химни към техните двайсет и един богове, към тях сбирка древноирански митове и накрая Виспрат с повиквания към no-висши същества, както и Видевадат, книга с хигиенни предписания, фрагменти от древноиранската религия са запазени в клинообразни писания, изработени по нареждане на царете Дарий Велики (558-486 г. пр. Хр.), синът му Ксеркс (около 519 — 465 г. пр. Хр.) и внукът Артаксеркс (около 424 г. пр. Хр.). Върховният бог се казва „Ахура Мазда”, който бил творец на небето и земята.
Хвала на звездите!

Ако се вярва на писанията на парсите, то звездното небе е разделено на различни звездни купове, които са ръководени от различни пълководци. Небесните войнства са доста войнствени. Говори се за воини на звездните системи, а изрично и за сражения, водени във вселената. Най-тържествено се възпяват различните звезди (Африган Рапитвин, стих 13 и нат.) (62):

Възхваляваме ние.

Звездата Катавека, която ръководи водата,

възхваляваме ние.

Всички звезди, които съдържат водни семена,

възхваляваме ние.

Всички звезди, които съдържат дървесни семена,

възхваляваме ние.

Онези звезди, които се наричат Хаптоиринга,

благодатните, които за съпротива срещу Ятус,

възхваляваме ние…”
Възхвалите, изглежда, са нещо повече от ориенталски украшения на фантазията, защото за парсите планетите от самото начало били „прости тела с кълбовидна форма”. Впрочем, едва през 1610 г. Галилео Галилей със своето Планетарно послание предизвикал революция в астрономията. Още в най-ранни времена парсите издигали храмовете си в чест на различните богове и техните родни светове. Една подробност - във всеки храм имало кълбовиден модел на планетата, която била почитана в него. Освен това във всеки храм трябвало да се носи съответното облекло и да се спазва съответният обичай. Например в храма на Юпитер можело да се влиза само в дреха на учен или съдия; в светилището на Марс пък парсите носели яркочервени дрехи и разговаряли „гордо”. В храма на Венера се смеели и шегували, в онзи на Меркурий говорели като оратори или философи. Но в храма на Луната парските жреци се държали като палави деца, които се премятали. В храма на Слънцето трябвало да носят брокат и да се държат „както се полага на царете на Иран”.

„Квадригасолис, колесницата с четири впряга крилати коне, произхожда от иранския културен кръг (63). Там боговете на съответната планета управляват слънчевата колесница. И в текстовете на Двеста се възпяват небесните колесници и водачите им (Ясна, гл. 57, стих 27 и нат.):

бели, светли, блестящи,

умни, вещи, без сянка,

пътуват из небесните региони…

no-бързо от облаците,

no-бързо от птиците,

no-бързо от стрелата,

които настигат всички,

които ги преследват отзад…

Ако някой е в Източна Индия,

той го хваща,

ако е в Западна Индия,

той го бие.” .
В „Яшт”, глава 10, стих 67 и нат. се казва: „Който отлита в създадена от небето кола, от страната Арзахи в страната Ксанира… Бели, светли, блестящи, умни, вещи, без сянка пътуват из небесните региони.” А Яшт, глава 10, стих 125 описва: „Край тази кола минават четирима бегачи, бели, едноцветни, ядящи небесна храна, безсмъртни…”

Вселената е пълна с подобни летателни уреди, а уточняванията като „стрела”, „птици”, „облаци”, „небесна храна” и т. н. позволяват извода, че парсите много добре са знаели за какво говорят. Естествено и парсите очаквали завръщането на боговете си. „Същества на светлината” (64) трябвало да слязат от небето и да избавят измъчените хора. Лично Заратустра разпитва своя бог Ахура Мазда за свършека на времето и той говори за окончателната борба на добрите срещу нечестивите: от небето слизат много возила, наричани „всичко преодоляващи”. Те са безсмъртни, а умът им е съвършен. Преди да се появят на небето тези помощници, слънцето ще се затъмни, стават земетресения, надигат се могъщи бурни ветрове и една звезда пада от небето. След страшната битка, в която армиите ще настъпват масово, настъпва нова, златна епоха. Тогава човечеството ще е така сведущо в медицината и така ще прилага лекарствата, че „дори близо до смъртта няма да умрат”.

Първоначално разликата от спасителите в другите религии не изглежда голяма, освен, че този път като последни спасители се появяват „всичко преодоляващите”. Те били очакваните, боговете от звездния небосклон.
Златната епоха

Поради многото богове в хиндуизма всичко е по-сложно. В него в началото на четирите световни епохи е епохата на боговете — Кртаюга или Деваюга. Тази епоха била съвършена във всяко едно отношение, защото не съществували нито болести или завист, нито спорове или злоба, нито страх или болка. Тогава (според хиндуистките представи) целта на хората бил само най-висшият брахман и дори членовете на четирите касти живеели заедно. „Всички имаха един стремеж, същите нрави, същите познания, защото тогава кастите изпълняваха дълга си чрез едни и същи действия.” Животът и хората били просто съвършени. Главното занимание на хората се състояло в аскетизъм и изучаване на писанията. Отсъствали каквито и да било материални желания. Хората обичали истинската реч и истинските науки, нямало никакви неправди, защото никой нямал земни желания. Бхагавата-Пурана, едно от многото произведения на хиндуистката религиозна литература, описва хората от онази златна епоха като доволни, миролюбиви, търпеливи, мекосърдечни и милостиви. Били щастливи, защото носели мир в сърцата си и с никого не враждували.

Това било един свят, който днес едва ли можем да си представим, защото съвременният човек е разкъсван от желания и ламтежи. Каква е тази епоха на абсолютното щастие, в която вече няма никакви желания? Но златната епоха на хиндуизма служи, така да се каже, само като основа на една представа, проектирана в далечното бъдеще. Така както било в „епохата на мечтите”, трябвало да бъде в бъдещето. Например в глава 4 Брахмавайварта-Пурана е развито идеалното състояние на брахманското учение: един свят, в който всички хора са „коректни”, верни, почитат възрастните и природата и не познават никаква злоба и лошотия. В златната епоха на хиндуизма хората били красиви, силни и се радвали на постоянна младост. И това време щяло отново да се върне. Хиндуизмът не познава и прародители като Адам и Ева, а Брахма създал подобно на божествените същества осем хиляди души, по хиляда двойки от четирите касти. Тези двойки наистина се обичали и живеели като съпрузи, но нямали деца. Едва в края на живота си всяка двойка раждала по две деца, но не чрез секс или с родилни мъки, а само чрез мисълта. По този начин възникнали духовни същества, които населили Земята.

Състоянието на щастие продължило толкова дълго, докато отрицателните духове, но и богове от всякакъв вид объркали хората. В боговете наистина виждали свръхмогъщи и безсмъртни същества, но все пак повечето приличали на хора и имали лични качества. Начело на всички бил „князът на вселената, който управлявал всичко” (65). Светът на боговете в хиндуизма обаче е толкова многообразен и тясно преплетен поради роднинствата, че тук не мога да навляза по-подробно в него. Във всеки случай различните богове владеели не само космонавтиката, а и земното въздушно пространство с най-различни возила. Всички тези летящи обекти били материални, нямали нищо духовно, а и не били плод на фантазията.

Летаталните апарати с техните унищожителни оръжейни системи са описани много детайлно в индийските религиозни текстове, особено във Ведите, които се смятат за най-древния източник за езика и религията. Думата „Веда” означава „свещено знание”. Сред тях е Ригведа, сбирка от хиляда двайсет и осем химни, всички адресирани към боговете. В Ригведа кратко и ясно се казва, че онези летящи обекти дошли на Земята от вселената и лично боговете били онези, които предали на хората знанията си. Подобно на борбата на небето в юдейските легенди, и в хиндуистките текстове боговете водят сражения помежду си. Но това не ставало в някакво неопределимо небе на духовното щастие, а „на небосклона”, „над Земята”.
Междузвездни войни

Във Ванапарван — съставна част на древноиндийската Махабхарата (глава 168 до 173) например като обиталища на боговете се назовават същински космически градове, които правели обиколки високо над Земята. Същото може да се прочете и в глава 3, стихове 6 -10 в Сабхапарва. Гигантските образувания имали имена като „Вайхаясу”, „Гаганакара” или „Кхекара”. Били толкова огромни, че помощните кораби (вимани) удобно можели да минават през портите към вътрешността им. При това тук не става дума за мъгляви фрагменти от текстове, а за древноиндийски предания, които могат да се намерят във всяка голяма библиотека. Но само на английски език. Малкото немски преводи са без изключение силно съкратени. В тома „Дрона Парва” от Махабхарата страница 690, стих 62 може да се прочете как три отлично построени, големи градове обикаляли около Земята и предизвикали безпокойство не само на нея, а и сред боговете. Стигнало се до война между звездите (стр. 691, стих 77) (66):

„Сива, който летеше с тази прекрасна кола, сглобена от всичките небесни сили, се подготви за унищожаването натри (небесни) градове. А Стхану, този най-пръв (най-преден) от унищожителите, този разрушител на асурите, този величав боец с неизмерима храброст, комуто се възхищават небесните… заповядал да заемат отлична, единствена по рода си бойна позиция… Когато после трите града се срещнаха на небосклона, бог Махадева ги прониза със страшния си лъч от тройни пояси. Данавите не бяха в състояние да устоят на този лъч, в който имаше юга-огън и бе направен от Вишну и Сома. Докато трите града започнаха да горят, Парвати се забърза нататък, за да наблюдава спектакъла.”

Боговете на хиндуизма се биели помежду си „на небосклона” като Семаел (или Луцифер) в юдейското предание. Спомняте ли си?

„Семаел бе най-големият княз сред тях на небето… и Семаел отиде там и се съюзи с всички най-висши войнства срещу своя господар, и събра войската си около себе си и слезе с тях и започна да търси другари на земята.”

А какво пишеше у Енох? Той описал метежа сред ангелите и дори изброил имената на водачите им.

Това ядро на преданието — битката на небето, войната между боговете е решаващото, което наивната представа за небето на религиите превърнала във фарс.

В хиндуизма човекът постига пълното щастие сам, чрез постоянното си прераждане, като във висша степен пречиства и подобрява кармата си. Все пак помощта идвала от боговете и в последна сметка от универсалния бог Брахма. Но и хиндуистите познават идеята за завръщането, например бог Вишну щял някога да се прероди като Кришна и да спаси Земята от бъркотията. За нас, западните хора, това с Кармата е книга, запечатана със седем печати. Как са могли хиндуистите да вярват в постоянните прераждания, като влачели заслугите и злодеяниета си от един живот в друг? Неизказано сложното учение за кармата се описва много прецизно и детайлно в религията на джайнизма. Джайнизмът е третата религиозна сила, която заедно с хиндуизма и будизма била създадена от Индия.

Векове преди будизма джайнизмът се разпространил в Северна Индия и до пети век завзел целия индийски субконтинент. Но същинското основаване на тази религия трябва да е било отпреди стотици хилядолетия, твърдят привържениците му. Те смятат учението си за вечно и непреходно, дори и ако временно изпадне в забрава. Религията на джайните е записана в редица предбудистки текстове и има не може да се каже другояче — легендарен характер.
Науката в древността

Теологично-философската литература на джайнизма обхваща истории за светии, песни за древните създатели, както и наставления от всякакъв вид. Произведенията са (сходно на Библията) известни под сборното название Шветамбари. Делят се на петдесет и пет главни групи с трудно произносими имена.

Виахиапраняаптянга обхваща цялото учение джайна в диалози и легенди.

Анутараупапатикадашанга разказва историите за древните светци, които се изкачват до най-високите небесни светове.

В групата Пурвагата намираме научни книги и поучения. Например Утпада-Пурва се занимава с различните субстанции при възникването им (химия). Виряправада-Пурва описва енергиите на субстанциите на боговете и великите мъже. В Пранавада-Пурва се третира науката за лечението, в Локабиндусара-Пурва се преподава математика и се говори за избавлението. И това не е всичко. В джайнистката религия има още дванайсет Упанги, където узнаваме подробности за Слънцето, Луната и други небесни тела, но също и за формите на живот, които ги обитават. И като специално допълнение в Аупапатика може още да се научи как се постига съществуването в божествените светове. Естествено не липсва и изброяването на божествените царе (група Пракирна, книга?). И наред с тези текстове има прастари книги, които някога са съществували, но са били изгубени. Все пак джайнистите вярват, че подобни писания са се предавали устно от едно поколение жреци на следващото. Загубата им не е особено болезнена, защото постоянно се появявали прераждания на старите пророци, които оповестявали съдържанието на загубените текстове — доколкото времето и хората са узрели за това. От съдържанието на текстовете са оцелели само фрагменти, които обаче се занимават с удивителни неща:

— Как човек с магически средства се пренася в далечни земи

— Как се извършват чудеса

— Как могат да се видоизменят растенията и металите

— Как се прелита през въздушното пространство. Последното, прелитането на въздушното пространство, е познато и от индийската санскритска литература. В тази връзка припомням за книгата си „Ударът на боговете” (67).

Според учението на джайнизма настоящата епоха, в която живеем ние, е само една от многото. Преди нас е имало други световни периоди, а около 2000 г. по християнското летоброене щяла да започне нова епоха. Тези нови епохи се огласявали винаги от двайсет и четирима пророци, тиртхамкари. Пророците на нашата епоха се раждат сега или вече живеят като възрастни по света. Религиозните водачи на джайна-религията дори знаели имената им и други подробности из живота им.

Първият от тиртхамкарите бил Ришабха, който живял на Земята преди легендарните 8 400 000 години. Ришабха бил великан по телосложение, който доживял до дълбока старост. Всички следващи патриарси били малко по-дребни на ръст и живели все по-малко. Но двайсет и първият от тях — името му било Ариштанеми — все пак живял 100 години и бил висок десет дължини на лъка. Едва последните двама от миналата епоха (Паршва и Махавира) имали „разумна” за представите ни възраст. Паршва живял 100 години и бил висок 9 лакти, а Махавира, двайсет и четвъртият тиртхамкар, стигнал само до 72 години и ръст от 7 лакти.

Джайнистите определят появата на тиртхамкарите във времена, от които направо ни се завива свят. Така последните двама били починали около 500, респективно 750 години преди Христа, а времето на действие на останалите може приблизително да се измери по това, че Ариштанеми (който бил вторият) ощастливил добрата ни стара Земя преди кръгло 84 000 години.

Тези просто така нахвърляни числа би трябвало да накарат да наострят уши нашите изследователи на митове, както и теолозите. Защо ли? Защото тук отново, обвито в религиозни идеи, се вижда ядрото на народното предание, което проблясва в много свещени и несвещени книги. Да освежим паметта си в телеграфен стил:

На вавилонския царски списък WB 444 от сътворяването на Земята до потопа се изброяват 10 працаре. Общо те управлявали цифром и словом 456 000 години. След потопа „царството отново слезе от небето” (68), а 23-те царе, които последвали, царували общо 24500 години, З месеца и 3 и половина дни.

Също толкова фантастични данни се сочат и за библейските праотци. Адам бил живял над 900 години. Енох достигнал 365, когато отпътувал към облаците, а синът му Матусала стигнал до 969 години. Тук на Земята.

Не по-различно било в древен Египет. Жрецът Манетон съобщава, че първият божествен владетел на Египет бил Хефест, който донесъл и огъня. После следвали Кронос, Озирис, Тифон, син на Хор и Изида. „След боговете 1255 години владял родът на божествените потомци. И отново царували други царе 1817 години. После отново други, емфитски царе 1790 години. След тях други, тинитски, 10 царе-350 години. Царството на духовете на мъртвите и божиите потомци обхващало 5813 години” (69).

Сходно невъзможни числа потвърждава и историкът Диодор Сицилийски, който преди около две хиляди години ни оставил 40-томна историческа библиотека (70):

„Те казват, че от Озирис до владичеството на Александър, който основал в Египет наречения на негово име град, били изминали повече от 10 000 години, други обаче пишат, че били само малко по-малко от 23 000 години…”

И като последен свидетел за невъзможните данни ще назовем гръка Хезоид. Той написал около 700 г. пр. Хр. в своя „Мит за петте човешки рода” (71), че първоначално безсмъртните богове Кронос и компания създали хората. „Величавият род на онези херои, наричани полубогове, които във времето преди нас обитавали безкрайната земя…”

Така че с данните на джайнистите не съм в изолация, а в доста добра компания, без изобщо да споменавам световните периоди и невъзможните данни на централноамериканските народи. Много джайнистки предания са (разглеждани от днешна научна точка) направо като революционни. В тях времето (капа) играе една роля, сякаш формулирана от Алберт Айнщайн.

Най-малката им времева единица е семая и съответства на времето, за което атомът най-бавно се придвижва по собствената си дължина. Безброй такива семаи образуват 1 авалика и накрая 1 677 216 авалики правят 1 мухурта, което се равнява на 48 наши минути. 30 мухурти правят 1 ахоратра, а тя отговаря точно на 1 ден и 1 нощ- като при нас! Ако умножите 48 минути (= 1 мухурта) с тридесет (защото 30 мухурти са един ден и една нощ), ще получите 1440 наши минути. Същият резултат ще получите и ако умножите 24 часа по 60 минути — 1440. Решаващото е само, че летоброенето на джайнистите е отпреди хилядолетия и първоначално им били предадено от небесните същества.

15 ахоратри правят (както при нас) 1 пакша, което е половин месец; а 2 пакши логично са 1 маса, т. е. 1 месец. 2 месеца правят един сезон, 3 годишни времена са 1 аяна (семестър). 2 аяни са 1 година, а 8 , 400 000 години са 1 пурванга. И не само това: 8 400 000 пурванги отговарят на 1 пурва(= 16800000 години). Броенето у джайнитстите стига до 77-цифрови числа. Освен това стойностите за време получават собствени названия, сходни на нашите светлинни години за разстояние от 9 500 000 000 000 километра.

Изкушаваме се да кажем, че това е откачено, ако не знаехме, че народът на маите в Централна Америка е оперирал с точно такива смахнати числа и също така ги поставял в съотношение с времето и вселената като джайните в далечна Азия.

От небесните си учители джайните взели и единиците за пространството, които са разтърсващи за нас и накрая (или най-после?) правят разбираема връзката с онази загадъчна карма (прераждане). Мога да посоча тук само кратко обобщение на крайно объркващото и сложно учение, което дължа на учебник от теолога Хелмут фон Глазенап (72).

В научните текстове на джайните атомът заема една точка в пространството. Атомът може да бъде свързан с други атоми в една сканд, ха, което тогава обхваща няколко или безкрайно много пространствени точки. Същото нещо учи и нашата наука. Два атома се свързват във верига в най-малкия модел, но има и верижни молекули с милиони и милиони атоми. Чрез свързването на атомите възникват вещества с различна плътност. При това учените джайна различават шест главни групи от подобни съединения:

дребно-дребно = невидимо

дребно = още невидимо дребно-едро = невидимо, но се възприема по миризма и със слуха

едро-дребно = неща, които могат да се видят, но не и да се пипнат, като сянка или мрак

едро = неща, които могат самостоятелно отново да се свързват като вода или масло

едро-едро = неща, които без външна помощ не могат отново да се свързват (камък, метал)

В джайнисткото учение за материални се смятат дори сянката или огледалното отражение, защото са предизвикват от „нещо”. Дори звукът при този начин на разглеждане не е „дребно-дребно”, а фино вещество: „Той възниква поради това, че агрегати от атоми се трият едни в други.”

В учението „дребно-дребното вещество” може да прониква навсякъде и съответно да променя другите вещества. Проникналото в душата вещество се изявява като карма и така стигаме до прераждането. Моля?
Кармата е вечна

Изтъркана истина е, че всеки вид материя (все едно дали маса или парче кост) може да се умали до атомно ниво. Атомът от своя страна има субатомни частици, така да се каже, подразделения. Към тях се числи и електронът, който трепти в един невъобразимо бърз ритъм от 10 на 23 степен в секунда. За привържениците на джайнизма материята на електрона би била „дребно-дребно”. Тя е неуловима и наред с това безсмъртна. Атомите могат да влизат във всевъзможни съединения, а електронът винаги участва. Той действа като „дух в материята” (73), подобно на магнитно поле или радиовълна, която прониква през определени вещества. Мислите влияят върху делата на всяка форма на живот. „Веществото на света е веществото на духа”, писал английският астроном и физик Артър Едингтън (1882-1944 г). А Нобеловият лауреат Макс Планк (1858-1947 г.) го е формулирал така: „Няма материя сама по себе си! Всяка материя възниква и съществува само чрез силата, която кара да трептят атомните частици.”

Нашето съществуване е последица от някое предишно дело. В края на краищата трябва да е имало предхождащ ни живот, от който сме били заченати. (И ако в бъдеще сме в състояние изкуствено да създаваме живот, това фактически нищо не променя.) От горното резултира, че всяко съществувание е само брънка от дълга верига съществувания, които някога са били или ще бъдат. Тъй като нашите мисли направляват делата, делата от своя страна оставят следи в духа в нас. За сравнение можем да разглеждаме магнитното поле като дух, но той въздейства върху материята. Джайнистите гледат на онова, което общо наричаме „душа”, като „дребно-дребно-веществена” част от материалното тяло. Тази част е точно толкова недокосната от тялото, както електронът от атомното ядро. Електронът наистина винаги спада към атома, но двете никога не се сблъскват. Атомът може да променя положението си, да се свързва в огромни верижни молекули и електроните винаги са в него. Странното е, че това не са едни и същи електрони, защото когато например се подаде енергия във вид на топлина, електронът прескача от атом на атом. В същата билионна част от секундата, в която електронът скача в нов атом, опразненото от него място се заема от друг електрон. Това е едно вечно, безсмъртно „дребно-дребно”, трептене извън материалния атом.

Точно така джайнизмът разглежда кармата, нейната душа. Все едно къде отива тялото, дали накрая го изгарят, или го разяждат червеите, кармата остава безсмъртна. А тази карма съдържа всичките информации на формата на живот, към която спада. Защото докато е жив, човекът мисли и чувства. Това мислене и чувстване се пренася върху „дребно-дребното” на кармата като гравюра. Ако кармата се превърне в ново тяло, тя вече съдържа информациите от предишния живот, до вечността. Но тъй като в края на краищата предназначението на живота се състои в това да се постигне състоянието на абсолютно щастие — да се съедини с Брахаман, — кармата ще ни води през безброй прераждания, за да постигнем тази цел.

Горните идеи не са никак отдалечени от нашата философия, както и от разкритията на нашата физика. Би трябвало да се учудваме само, че подобни комплексни теории са били преподавани още преди хилядолетия, а всички преподаватели идвали от космоса. Също и при джайните. Началото на последната епоха на джайните (която протича в наше време) било дадено около 600 г. пр. Хр. от последния от 24-те тиртхамкари който се казвал „Махавира”. А кой бил той? Царски син, чиито ембрион бил присаден от небесните същества в утробата на младата царица (74) Всички тези небесни учители от миналото щели да се върнат, преродени в нови тела. У джайните има дори много древни рисунки които изобразяват двайсет и четвъртия тиртхамкара, пророка Махавира. Над процесията в негова чест във въздуха се носят цели пет небесни кораба.

Между очакванията за завръщане на джайните и онези на християните мюсюлманите и евреите има решаваща разлика. Последните очакват месията или върховния съдник. След него за вярващите ще се възцари небесното щастие, а за неверниците — вечният ад. Не е така при джайнистите. Те не очакват един-единствен месия или спасител, а няколко. Тези пророци, наричани „тиртхамкари”, се завръщат постоянно с всяка световна епоха. След появата им, така да се каже, се приключва; не настъпва радост, лакомства или вечният ад, а започва нова обиколка в играта на вселената. Тиртхамкарите са по-малко спасители и много повече помощници. Затова те се раждат като хора (спомнете си за човешкия син в предсказанията на Енох), субстанцията им обаче кармичното им знание произхожда от вселената. Не земни, а извънземни сили присаждат семето или ембриона в женската матка. Бих посочил съвсем между другото, че тази идея е съществувала векове, ако не и хилядолетия преди раждането на Христос и затова никои не може да си помисли, че джайнистите са взаимствали идеята за непорочното зачатие от християнството. По-скоро обратното!

При подобни учители от вселената, каквито били тиртхамкарите, може да се предполага наличието на астрономически и астрофизически знания. Следователно джайните познавали астрономически данни, които ни се струват доста непонятни. Учението им гласи, че измеренията на вселената могат да бъдат измервани. За мерна единица служи раию, което е разстоянието, което бог прелита за шест месеца, ако за миг изминава 2 057 152 джойани.

Земята е заобиколена от три слоя, които се обозначават различно по отношение на плътността им: плътен като вода, плътен като вятър и плътен като слаб вятър. Над тях се намира абсолютно празно пространство. Не по-различни са нашите съвременни разкрития: атмосфера тропосфера с азот и кислород; стратосфера с озонов слой. Над тях е междупланетното пространство. Докато при нас бавно се налага възгледът, че във вселената трябва да има други форми на живот освен нас, за джайните това знание е отдавна известно: Цялата вселена е пълна с форми на живот. Те са разпределени неравномерно по звездното небе. Интересното е, че по всички планети имало растения и основните живи същества, но само на определени планети имало „същества с произволни движения” (75).

Религиозните философи на джайнизма описват дори различните качества, притежавани от обитателите на различни светове. Дори божественото небе имало свое име — „каппас”. Там имало приказно красиви дворци, подвижни образувания, които често имали размерите на цели градове. Небесните градове били подредени като на етажи един над друг, и то така, че от центъра на всеки етаж виманите (небесните коли) можели да излитат във всички посоки. Когато изтече една епоха и се раждат нови тиртхамкари, в главния дворец на боговете зазвънявала камбана. Тази камбана довеждала до това, че във всички останали З 199 999 дворци започвали да звънят камбани. Тогава боговете се събирали, отчасти от любов към тиртхамкарите, отчасти от любопитство. И в подвижен летящ дворец посещавали нашата Слънчева система. А на Земята започвала новата епоха.
В очакване на свръх-Буда

В будизма основната идея за избавлението е съвсем сходна с тази на джайнизма. Само че учението на джайните било отпреди Буда (560-480 г. пр. Хр.). На староиндийски „Буда” означава „Пробудения”, „Просветления”. Гражданското име на Буда било „Сидхарта”. Произлизал от благородно семейство и израснал в княжеския палат на баща си в предпланините на непалските Хималаи в разточителен разкош. На възраст от двайсет и девет години му омръзнало безполезното съществувание. Напуснал родното си място, в продължение на седем години се упражнявал в изкуството на медитацията и търсел пътя към просветлението.

Но по времето на Буда отдавна съществували боговете от легендите и митовете. След просветлението си той самият се почувствал като превъплъщение на небесно същество. Например проповядвал на последователите си четирите истини, онзи път, по който всеки можел да стане Буда, или просветлен. Буда смятал съществуването на бъдещи Буди за естествено. В прощалните си речи в Махапаринибана-Сутатой говори за бъдещите Буди. Един от тях, предсказал Буда на привържениците си, щял да се появи по времето, когато Индия щяла да е пренаселена с хора. Селата и градовете щели да са претъпкани като кокошарници. В цяла Индия щяло да има осемдесет и четири хиляди градове. В град Кетумати (днешен Бенарес) щял да живее цар на име Санкха, който щял да владее целия свят, и то без насилие, а единствено чрез справедливост. Но през владичеството му щял да се роди достойният Метейя (наричан и „Маитрея”), феноменален във всяко отношение единствен по рода си „водач и познавач на колите”, учител на боговете и хората, а именно съвършеният Буда.

Предсказанието на Буда за свръх-Буда прилича на учението джайна за завръщането на тиртхамкарите. И будизмът познава различните епохи, които се сравняват с въртящо се колело. Само дето епохите в будизма са неизмеримо дълги. Това е представено пластично в записка от Ангутара-Никая (IV, 156) (76).

Колко продължава световната гибел, това, монаси, трудно може да се пресметне, сякаш еди-колко си години или еди-колко по сто години, или еди-колко хилядолетия или еди-колко си стотици хиляди години. Това, о, монаси, може трудно да се изчисли…

Колко дълго трае хаосът, това, о, монаси, е трудно да се пресметне…

Колко дълго трае съществуването на света, това, о, монаси, трудно може да се изчисли…

Колко ще просъществува нововъзникналият свят, това, о, монаси,

е трудно да се изчисли…

Тези четири неизмерими световни периоди съществуват, о, монаси.”
Идеята за четирите (у джайнистите — шест) епохи броди и из шумерско-вавилонската митология. Дори се случва, отдалечени една от друга култури да назовават същите числа. Подобни съвпадения направили впечатление на религиозния историк професор д-р Алфред Йеремиас още преди шейсет и пет години. Ето един пример (77):

Според вавилонските записки, но и според онези на жреца на Баал Беросос, древните царе (небесните владетели) управлявали хилядолетия. При това числата за боговете Ану, Енлил, Еа, Син и Самас съответстват на числата за съответните юги (епохи) в Индия:

Ану = 4320 Кали-юга = 432 000

Енлил = 3600 Кали-юга = 360 000

Еа — 2880 Дева-юга 288 000

Син = 2160 Трета-юга = 216 000

Самас = 440 Двапара-юга = 144 000

Адад = 432 Маха-юга = 4 320 000

Появата два пъти на Кали-юга си има причини. Защото Кали-юга „без зазоряване” наброява по-малко години от онази „със зазоряване”. И не става дума за нулите, а за съвпадането на цифрите, което сочи общото праядро на преданията. Числото 4 320 000 на Маха-юга („велика епоха”) е идентично с онова на третия працар преди потопа Ен-ме-ен-лу-ан-на. Той царувал 12 cap, a това са 43 200 години. Или числото 288 000 на Дева-юга отговаря на числото на шестия працар с прекрасното име Ен-сиб-ци-ан-на който достигнал до 8 cap или 28 800 години. В Гърция срещаме най-старото литературно свидетелство за световните епохи у поета Хераклит, който назовава числото 10 800 000 години. Същата стойност съответства на втория период на шумерските працаре, а именно 30 cap или 108 000 години.

Играта с числата наистина няма пряка връзка със завръщането на някакъв спасител, но все пак доказва общото, което е в основата на всичко. Явно в мрачната праистория трябва да е имало единно праучение, иначе сродството на идеи и числа не може да се обясни. Този общ произход може да е много назад в миналото, ако не беше така, щеше да е известен на историческата литература.

„Ану” на шумерски означава „небето”. Същевременно обаче Ану е божествена личност, защото седи върху трона си в „третата сфера на небето”. Във вавилонската легенда за потопа от водите избягали дори боговете и се скрили на рампата пред небесния дворец на Ану. В легендата за Етана, в която се описва първият полет на човек над Земята, Ану е цар на всички богове. Короната му била звездата Алдебаран, най-светлата звезда в съзвездието Телец. Хората се страхували от него, защото Ану периодически се спускал към Земята, за да наказва хората.
Тактиката на завоалиране чрез психологията

Психологията никак не ми помага в концентрирането ми върху идеята за завръщането. Констатирам не само че е била позната във всички култури, а и че винаги е била преплетена със звездите и спасителите извън Земята. Към нея спада и идеята за изкуственото оплождане, респективно ембриона, който произхождал от боговете. Няма начин тези идеи да нямат общ знаменател, а той не може да се обясни психологически. Наистина желанието за идването на големия спасител и съдник, за господаря и свръх-Буда е разбираемо, ако народите не са били много добре. Неразбираеми обаче остават връзките и подробностите на съответното учение. Желанието не може да обясни и преданията в първо лице, а още по-малко детайлите в данните и имената. Или някой сериозно ще твърди, че Енох е измислил имената и функциите на разбунтуваните ангели?

Или основната мярка за измерването на вселената с числото 2 057 125 джияни е хрумнала на някой мечтател под смокиновото дърво? Също така психологически необясними са еднаквите редици числа у различните народи. Не е достатъчен някой основен модел от чекмеджетата на психологията, както не е и за изкуствените оплождания и присаждания на ембриони, отгоре на всичко написани в първо лице. Друг въпрос е, че последващите религии също прославят съответния си спасител с непорочното зачатие, което е и напълно разбираемо от психологическа гледна точка.

И днес християните католици вярват, че Мария заченала Иисус непорочно. Трябва да го вярват, защото това е догма (верски закон) на църквата. За коректност би трябвало да допълним, че не може да се докаже обратното — и как би могло? Откъде да знаем (научно точно), че Иисус, или ако щете живият индийски пророк Саи Баба не носи космическо семе у себе си? В древността не е било по-различно. Всички велики богове и царе-богове трябвало да са били заченати непорочно. В края на краищата те не били по-малоценни от предшествениците си.

Най-древните изображения на богове са по шумерски цилиндрични печати. По тях разпознаваме обучението на царете от боговете, неопределими хибридни същества, както и небесните барки на небосклона.
Небесното семе

Например семето на акадския цар Хамурапи (1726-1686 г. пр. Хр.) било сложено в скута на майка му от бога на слънцето. По-късно Хамурапи станал най-великият законодател. От него са най-древните писмени правила за човешкото общество — Кодексът на Хамурапи. Висотата над два метра каменна колона с текста на законите била намерена в началото на нашия век при разкопки в Суза и днес се намира в парижкия Лувър. Кодексът Хамурапи се състои от двеста осемдесет и два параграфи, а тях, както твърдял царят законодател, ги бил получил от бога на небето. Също като Мойсей, който получил законовите си таблици на свещената планина направо от божиите ръце. В предговоpa на законовата си сбирка Хамурапи пише изрично, че „господарят на небето на земята”, Бел го избрал и предопределил „да установи справедливост в страната, да унищожи нечестивия и злия, и да предотврати потискането на слабия от силния” (78). И, естествено, хората очаквали завръщането на своя законодател.

С поглед към миналото можем само да отбележим, че Хамурапи сътворил нещо извънредно и се отличил от масата на своето време с изключителните си дела. Разбира се, че е валиден аргументът, че Хамурапи бил издигнат в божий син едва по-късно — ако не беше колоната му със закони, на която той още по онова време уверява, че бил призван от небесните богове. Законодател като върховен лъжец? Все едно да обвиним в лъжа Мойсей, когато твърди, че е получил законовите таблици на свещената планина лично от бога.

Ние, днешните свръхумни хора с вирнати носове, естествено, „знаем”, че семето на Хамурапи не може да произхожда от бога на слънцето. Никой не е бил там, а и скелетът на Хамурапи не е генетично изследван. Характерно за човешката логика е, че със същата самоувереност, с която отричаме извънземните контакти на Хамурапи, потвърждаваме тези на Мойсей и другите пророци. Но това е нещо друго, нали?

И асирийският цар Ашурбанипал (668-622 г. пр. Хр.),онзи, в чиято библиотека от глинени плочки бе намерен епосът за Гилгамеш, бил заченат непорочно. Той бил син на богинята Иштар, която го кърмила в детството му. Иштар би трябвало да е била извънземна, защото в клинообразен текст четем (79): „Нейните четири гърди лежаха до устата ти; на две сучеше ти, в две криеше лицето си.”

Правилно сте прочели — четири гърди. Някой земен жител може да започне да завижда. Този цар Ашурбанипал се позовавал в решенията си на „божествени съвети”, например на боговете Бел, Мардук и Набу. Последният бил Всезнаещият, от когото човечеството научило писмеността. Върху цилиндър в Лувъра в Париж Набу е изобразен до Мардук. Главният храм на Набу бил в Борсипа и носел името „Храм на седемте предаващи заповедите на небето и земята”. Странно, нали?

Дали всичко това било само налудничавост, важничене отстрана на царските родове, които се позовавали на „божественото си семе”, за да бъдат признавани от народа и жречеството си? Аз лично съм раздвоен. Не всеки цар и всеки религиозен водач е носил небесното семе, но имало някои в далечното минало, които били убедени, че са предавали по-нататък съвсем специален генетичен код. Дълбокото им убеждение се дължало на фамилно и жреческо знание, което предавало някогашната действителност. Нека си спомним, че и произходът на египетския царски дом се дължал на боговете. Древните историци, онези, които работили преди две хиляди години и повече, разказват без изключение за рода на боговете, от който после произлезли първите владетели. Едва от боговете хората изучили изкуството на астрономията, изработката на сечива или обработката на почвата. Също така и езикът и писмеността произхождали от готовите да помогнат небесни същества (80):

„От тях именно първо бил разчленен и създаден разбираемият за всички език и били дадени имена на всичко, за което дотогава нямали изрази…”

Не бива да се игнорира, че подобни истории се срещат в други текстове без датировки. Енох! Беросос с преданието за Оанес! Учението на джайнистите! И, разбира се, апокрифите от Стария завет! И там става дума за небесните учители, макар че ги титулуват като „паднали ангели”, а също и там, в юдейското предание направо гъмжи от избраници, чието семе нямало земен произход. И, хоп, свързват Ерих фон Деникен и с идиотските расисти, сякаш аз съм измислил идеята за небесното семе и за избраниците! Всичките тези мисли не са мои, те произхождат по права линия точно от книгите, които са свещени за много народи.

Например Ной, оцелелият след потопа, не бил кой да е. Наистина се назовава земният му баща Ламех, само че той никога не е зачевал сина си. Всеки може да го прочете в писмените свитъци от Мъртво море (81) Там пише, че Ламех се върнал един ден от пътуване, което траело повече от девет месеца. В родната платака видял момче, което не приличало на семейството му. Имало други очи, друг цвят на косата и друга кожа. Разгневен, Ламех отишъл при жена си, но тя се заклела във всичко свято, че не е имала полови сношения с никой друг, да не говорим за някой войник, или, не дай боже, с някой от синовете на небето. Загрижен, Ламех се запътил да иска съвет от баща си. Това бил не кой да е, а Матусала. И той не можел да помогне и отишъл при своя баща, т. е. дядото на Ламех. Ако беше в телевизионно шоу, щяхме да имаме три отговора за гадаене. Разбира се, че моят приятел Енох. Той казал на сина си Матусала, Ламех, да признае момчето за свое и да не се сърди на жена си, защото „пазителите на небето” били сложили семето в утробата й. И то защото подмененото дете било предопределено да стане баща на новия род след потопа. Ламех можел да го нарече Ной, което и направил.

Епизодът показва, че още Енох — същият, който по-късно отпътувал с огнена колесница на небето — бил информиран за предстоящата катастрофа. От неговите „пазители на небето”. А кой извършил изкуственото оплождане на жената на Ламех? Същите астронавти.

С тези примери искам да подкрепя идеите, които в сходна форма са записани по всички кътчета на земята. Преди хилядолетия. Най-малко! Не е лесно с безбройните божии синове. Те се разхождат не само из митологиите на Египет, Гърция и Индия, божествената компания присъства буквално по целия свят.

Тибетците, израсли във високите плата в изолация от останалия свят, познават „върховния небесен цар” или „светецът там горе” (82). При това те правят разлика между трансцеденталното небе и небосклона. „Най-древните тибетски царе били наричани небесни престоли. По поръчение на бога те слизали от небето на земята и след периода на владичество се завръщали, без да видят смъртта, обратно на небето.” Разполагали с невъобразими оръжия, с които наказвали враговете си или ги унищожавали. Видът на някои от онези оръжия се е запазил в народната памет. Към тях спадал „гръмотевичният клин”, който и днес се почита в тибетските храмове. Зад тях явно се криело нещо повече от глупава фантазия, в края на краищата гръмотевичните клинове били реалност, макар че не можем да си представим как са действали. Легендата за великия тибетски цар Гесар разказва, че бил взет от „небесно светлинно явление”. След като се погрижил за реда в страната, изчезнал отново в небесната си родина с обещанието да се завърне отново. Цар Гесар бил смятан също за един от небесните владетели като мистичните праимператори на Китай или боговете царе в Египет. Всички те били учители на човечеството и за всички се смятало, че са очовечили хората. Преди слизането им на земята хората още живеели като животните.

В генеалогията на царете на Тибет, така наречения Гиелрап, се изброяват двайсет и седем царе. Седем от тях слезли по стълба от небосвода. И дори най-древните писания долетели в сандък от небето. И големият тибетски учител с трудно произносимото име „Падмасамбхава” (наричан и „У-Ргиан-Пад-Ма”) донесъл от небето на земята непонятни писания. Преди заминаването му учениците му складирали писанията в пещера за по-късни времена, „когато щели да бъдат разбрани” (83). Същият учител изчезнал в облаците пред очите на последователите си. Не, той и корабът му не били изстреляни като по лъч, а като „сред облаците се появи кон от злато и сребро”. Всички могли да видят как изчезнал с металния си кон в облаците. Спомняте ли си за колегата му Енох с коня и възнесението му на небето?

Почти ми е неприятно да допълня, че и свещените книги на Тибет, естествено, оперират с невъзможни числа. В тях се изброяват четирима велики царе, а продължителността на живот на всеки цар е кръгло девет милиона земни години. В различните небесни части имало различни обиталища, до които се стигало след дълго пътуване из космоса. Съответните божествени години се преизчисляват в земни години на човек му се струва, че това е теорията за относителността на Айншайн. Разликата е само във възрастта — Айнщайн е живял в наше време. Тибетските книги „Кандшур” и „Тандшур” са на хилядолетия (84).

Горните идеи не се ограничават в географското пространство, което днес обозначаваме като Близък и Далечен изток. Точно така мислели и индианците в Америка. От легендите на вабанаките е известно преданието за Глускабе. Той действал на земята като учител и научил индианците наистина на всичко: риболов, лов, строеж на колиби, оръжейна техника, медицина, химия, и, естествено, и астрономия. Преди да завърши земната си дейност и да отлети към звездите, обещал да се завърне в далечното бъдеще (85). Да се надяваме!

За бога на маите Кукулкан се разпрострях по-подробно в друга моя книга (86). Тук ще кажа само едно: „Народната вяра обаче е сигурна, че е заминал на небето” (87). И (нали не сте очаквали нещо друго?) обещал да се завърне.

Така фрагментите от народните вярвания си приличат като при участниците в някое криминале. Имената са различни, но съдържанието е еднакво. Човек не трябва да е Шерлок Холмс, за да сглоби отделните части. Лично на мен ми се струва направо възмутително да се приеме, че различните народи по земното кълбо са възприели очакванията си за завръщането от християнските мисионери. Мале мила! Кое е било първо? Християнските или другите книги? „Фактите са врагове на истината” (Мигел Сервантес, 1547-1616 г.)

Така може да обикаляте глобуса, да се ровите в миналото и да преравяте религиозните текстове. Навсякъде ще откриете очакването за завръщането. В Китай Конфуций бил онзи, който щял да се завърне, „за да установи отново хармонията между небето и земята” (88), а аборигените (древните жители) в далечна Австралия дали на своите „прадревни небесни херои” (89) имената „Нгумяри” и „Вандини”. И с копнеж очаквали завръщането им. Сега ни липсва само някой теолог или психолог, който да ни убеди, че китайците са взаимствали идеите си от древните австралийски жители — или обратното.

Да, а далеч от Китай и Австралия същата налудничава мисъл за завръщането владеела мозъците на жреците отпреди инките. Според тяхното предание някога Виракоча (Хуиракоча) посетил Земята с трима събратя. Те обучили индианците, основали селища и в края на жизнения си път се завърнали обратно във вселената (90). Естествено, с обещанието за по-късно завръщане. Че как иначе? Техните потомци, владетелите на инките се наричали „синове на слънцето”. Първите християнски завоеватели, дали Писаро в Перу или Кортес в Мексико, първо били приветствани като „завърнали се богове”. Така че почитта била вече налице и не може да са го научили от християнските монаси. Боговете с билет за завръщане действали глобално. А примерите, които показах в тази глава, са в най-добрия случай върхът на айсберга. В предишните си книги посочих преданията на индианците хопи и каяло, японските догу и свещената им книга „Нихонги”, преданията на ескимосите или онези на племето на догоните в Централна Африка. Всички те познават небесните учители и всички те очакват завръщането им. Народът на маите го е казал най-точно в „Книга на жреците ягуари” (91):

„Те се спуснаха от пътя на звездите… Те говореха магическия език на небесните звезди… Да, техният знак е нашата сигурност, че дойдоха от небето… И когато отново слязат долу, тринайсетте богове и деветте богове, те ще подредят отново онова, което някога са сътворили.”

Очакването на завръщането на някакви богове било и си остава неопровержим факт. Спорни остават само въпросите кой всъщност трябвало да се завърне и кога. Християни и евреи чакат месията, мюсюлманите чакат Махди, което е само друго име за месия. Първоначално под думата „месия” разбирали „миропомазан”. Тя е производна на хебрейското maschiach (на гр. ез. christos) и с нея наричали миропомазания цар. В юдейската религия се очаква потомък от рода на Давид, но дори и неговата субстанция идва от облаците. Съвсем обикновен човек, който по-късно се издига до цар, не може да стане месия, защото още думата „човек” е съвсем неподходяща, за да бъде обяснен месията. Прочутият професор д-р Хуго Гресман анализира (92):

„По-скоро двете понятия се изключват; защото месията се явява като небесно същество. Освен това той се смята за пра-съществуващ”. Съществувал още, когато нямало хора.

Общият знаменател на всички представи за месия са:

— Той разполага с голяма власт.

— Създава нов ред.

— Олицетворява справедливостта.

— Той е вдъхновен, призван, белязан от бога. Според съответната религия месията е:

— Човешки син, заченат от небето (семе, ембрион, карма на небесните). Този човешки син може вече да е бил на земята, бил е „взет на небето” и се завръща.

— Извънземен, в единствено и множествено число. Богоравни същества, които някога вече са пребивавали на земята.

В християнските представи (евангелия и Апокалипсис), но също и в юдейството (Енох и апокрифите), както и в Корана на мюсюлманите завръщането на месията се свързва със Страшния съд. Някаква сила се появява на небосвода, придружавана от войнства. Парсите нарекли тази сила „всичко преодоляващите”; шумерите говорят за „Ану”, който се завръща от звездата Алдебаран; тибетците разказват за „светците там горе”, който възстановяват тук долу стария ред; маите споменават „тринайсетте богове”, които също се завръщат, „за да подредят (отново) онова, което някога са създали”. С появата на тази сила са свързани загадъчни събития „на небето”. От небосвода пада звезда или „светеща планина”, появяват се „небесни знаци”, луната потъмнява, хората треперят и са на края на психическите си сили. На Земята настъпват невъобразими природни катастрофи. Тя трепери и се тресе, моретата „потичат едно в друго”, изригват вулкани, а от облаците се появява Ultimo iudex, Последният съдник. А над какво точно щял да съди? Над вярващите и неверниците.

Какво е вяра? В какво трябвало да вярват хората? В онова, което били преживели преди хилядолетия техните предшественици и го поверили на книгите си или в онова, което човешкият род в своята самонадеяност е скалъпил от тях? Всички религии от настоящето отнасят месианската идея до своя спасител. Дали ни харесва или не, това е факт. По силата на логиката не може всички религии да са прави. Някои трябва да грешат. А какво ли би било, ако всички грешат? В края на краищата месианската идея е много по-стара от Корана, от Новия завет, по-стара от будизма, както е по-стара и от библейските пророци след потопа. Обещанието за завръщане витаело из мозъците на хората още по време на патриарсите отпреди потопа, през епохата на джайните и „працарете” на различните народи. Кога е започнало всичко? И пак се питаме: В какво да вярват хората? Кого да очакват? От кого да се страхуват? Кой „се завръща с голяма сила и слава”? С „небесни войнства” и мощни демонстрации по небосвода? Кои са заинатилите се човешки маси, които въпреки тази демонстрация на сила, която видели със собствените си очи, „все още не вярвали”? Палео-СЕТИ-философията може да предложи отговор, който се съобразява с преданията. Една теория, която разкрива много отделни въпроси и така потвърждава някои текстове. За разлика от религиите тази философия не изисква никаква вяра. Човек може да провери идеите й и да ги отхвърли или да ги провери и да ги одобри. И все пак Палео-СЕТИ-философията има едно предимство пред религиите — тя е рационално обоснована.

Чуждите астронавти, които преди хилядолетия пребивавали на Земята и дали генетичен тласък на човешкия род, същите астронавти, които бродят из античната литература като богове, ангели, паднали ангели и т. н., някога се сбогували. Освен това с тях отлетели отделни, привилегировани хора. Те също се сбогували. Какво ли са казали на оставащите? На онези, които всъщност също биха искали да поемат на дългото пътешествие? Ето един прост диалог между Енох и сина му Матусала:

Енох: Става време, сине. Ще дойдат при изгрев слънце да ме вземат.

Матусала: Ще те видим ли пак, тате?

Енох: Не. Поне не твоето поколение. Казаха ми, че по време на тяхното отсъствие на земята ще изминат няколко хилядолетия.

Матусала: Как е възможно? Не сме ли всички предопределени да умрем?

Енох: Да. Но във вселената царят други закони на времето. Когато пазителите се върнат след хилядолетия, земята и хората ще са се променили.

Матусала: Хм. Не разбирам. Но щом пазителите са ти го казали. И за къде ще отлетиш?

Енох: Виждаш ли зелената звезда в съзвездието Орион? Сега удължи линията с шест лакти. Там свети звездичка, не много ярка и леко жълтеникава. Това е родната звезда на пазителите. Там има земя, по-хубава от нашата. Там отивам.

Матусала: Тате, избран си жив с твоето тяло да заминеш на небето. Завиждам ти.

Енох: Не, сине мой. Не отивам на небето. Небето, за което хората копнеят, е място на абсолютното щастие. Добрата душа стига на небето едва след смъртта. Аз обаче отивам във вселената.

Матусала: Не виждам разлика между небето и „вселената”, както я наричаш. Погледни прекрасните звезди. Там горе цари спокойствие, мир и красота. Пазителите могат да пътуват с огнени барки. Мощта им е безгранична. В нашите очи те са безсмъртни. Трябва да е като на небето, макар че го наричаш „вселена”.

Енох: Раздялата наближава, сине мой Матусала. Чуваш ли как шуми народът? Събират се да чуят прощалната ми реч. Пазителите ме предупредиха, че никой не бива да идва до мястото, където се спуска огненият кон. Това се отнася и за теб и твоите хора. И така, сине мой, обясних ти всичко и ти дадох всички книги. Запази тези книги от ръката на баща ти! Давай ги постоянно за преписване и внимавай да не променят нито дума. Дори ако вие и вашите синове и внуци не разбирате съдържанието, ще го разберат по-късните поколения и ще ви бъдат признателни, че нищо не сте променили. Пазителите ми заръчаха да не държа книгите в тайна. Затова ги предай на идващите поколения на света.

Дори ако диалогът е протекъл по сходен начин и дори ако Енох е обяснил на хилядите, събрали се за сбогуването с него, че не отивал на небето, а само във вселената, следващите поколения не биха го разбрали. Щом някой отлитал натам, смесвал се с прекрасните звезди и се установявал там, трябвало да е „отпътувал за небето”. Извънземните изрично и недвусмислено били обяснили на хората, че те самите не били богове („Не си правете изображения на бога!”). Но нямало никаква полза. Следващите поколения, онези, които не били виждали със собствените си очи посещението на „боговете”, заставали пред текстове, които според тях нямали смисъл. Там пишело, че по дядово време били слезли същества „с голяма сила и слава”. Това можели да бъдат само боговете или пратеници и служители на единия бог. Съществата долетели на земята от Върховния и поучавали хората. И веднага в жадните за тълкувания мозъци на хората се родили ангелите. Хората винаги търсят някакъв смисъл — дори и ако от това се получи безсмислица.

Скоро от останалата човешка група се отделили разсъдливи хора. Нарекли ги „мъдреците”… Също като в примера за Камъка на свети Берлиц мъдреците от поколение на поколение изменяли преписите си, правили ги разбираеми за духа на епохата си. Четели мъдрите мислители истории за странен предмет, който блестял, а и пухтял, имал четири крака и въпреки това летял. Можело да става дума само за кон, и то летящ. Чели истории за спуснали се на земята същества и направили от тях ангели. Скоро забелязали, че ставало дума за различни видове ангели. Ту били добри, ту зли, после пък такива, които служели на Върховния и охранявали небесния му престол, и други, които ругаели Върховния, слезли на земята и се отдали на секс. За да направят разбираемо непонятното, нарекли „лошите” „паднали ангели”. Давали им имена като „съблазнителите” или „божиите синове”. Но текстовете на прадедите говорели и затова, че отделни хора можели да отлетят с ангелите нагоре при Върховния, което било превърнато във „възнесение небесно”. Ако се появяло описание на външността или вътрешността на космическия кораб, то можело да става дума само за обиталището на ангелите и за престола на Върховния. Ето един опит за описание на процеса на тълкуване в следното съпоставяне на два текста:

Измислен оригинал:

„Описвам преживяването си: Първо видях облаци, а после, когато се издигнахме още по-високо, забелязах все по-фина мъгла. И изведнъж се появиха звездите, но около нас нещо се святкаше. Бях толкова схванат, че трябваше да ме вдигнат от стола. Влязох в коридор, докато се доближих до стена, която сякаш беше от блестящи камъни. Наред с това забелязах червеникави светли точки, които се движеха по стената. После влязох в звездния кораб. Вътре блестеше като отвън, само подът бе от плочки, а под тях проблясваше слаба светлина. Най-хубавото обаче бе таванът. Като през прозрачен купол виждах звездното небе, а сред звездите пазители в по-малки возила, които долитаха и отлитаха и вършеха всякаква работа. Още един път трябваше да се прекачим в по-голям звезден кораб. Вътре всички врати бяха отворени, но забелязах пред всяка врата неописуеми светлинни движения.
Тълкуванията през вековете

Пазителите обясниха, че това били сензори и защити на вратите. Централата се оказа огромна и неописуема. По средата върху повдигната естрада имаше кресло, а около него матово проблясващо голямо стъкло. Отгоре видях светещо слънце и навсякъде имаше пазители, които работеха извън кораба. На креслото седеше комендантът, облечен в снежнобели одежди. Хвърлих се на пода пред него, но той се доближи, поздрави ме на глас и каза: „Значи ти си човекът, който ще се погрижи за справедливост там долу?”

Оригиналът на книгата на Енох (14, 8 и по-натт.; 71,11 и по-нат.), каквато е днес: (93)

„Пред лицето ми се появи следното явление: виж, облаците ме канеха в лицето, а мъглата ме приканваше; движението на звездите и мълниите ме тикаше и буташе, а ветровете ми даваха криле в лицето и ме издигаха на горе. Носеха ме навътре В небето. Влязох вътре, докато приближих до зид, построен от кристални камъни и заобиколен от огнени езици; и той започна да ме плаши. Влязох сред огнените езици и се доближих до голяма, построена от кристални камъни къща. Стените на онази къща приличаха на излъскан с кристални камъни под, а основата му бе от кристал. Таванът бе като пътят на звездите и мълниите, а сред тях огнени херувими… Виж, имаше друга къща, no-голяма от онази; всички врати стояха отворени пред мен и бе построена от огнени езици. Във всяко отношение, по великолепие, разкош и големина се отличаваше толкова, че не мога да ви дам описание на великолепието и размера й… Погледнах и съзрях висок трон. Видът му бе като обръч; около него имаше нещо, което приличаше на светещото слънце и имаше Вид на херувим… На него седеше голямото величество; дрехата му бе no-блестяща от слънцето и по-бяла от сняг (гл. 71, стих 11 и по-нат.)… Тогава паднах по лице, цялото ми тяло се стопи, а духът ми се преобърна… Той дойде до мен, поздрави ме на глас и ми каза: Ти си синът човешки, който се ражда за справедливост…”

Каква драма, щом от астронавти се получават ангели и херувими, от офицерите — архангели, а от коменданта — Върховния или още по-зле — бога! Какъв хаос, щом от прости електрически разреди се правят огнени езици, а от командния мостик се получава неописуема слава! Разбираемо е, че от комендантското кресло се получава „висок престол”, а от коменданта — голямо величество. Направо е успокоително, че поне в този раздел от текста не е измислен и „добрият бог”. А и не би било уместно, защото в края на краищата „той дойде при мен и ме поздрави с гласа си”. Да си представим някой бог, който поздравява земния си гост дори с ръкостискане, било прекалено много дори и за мозъците на тълкувателите. Така че останало голямото Величество. Все пак е нещо.

Знам аргументите, заради които подобно съпоставяне на текстовете е недопустимо; на това трябвало да се гледа по съвсем друг начин. Не „трябва” изобщо нищо, най-малко пък в областта на тълкуванията; а що се отнася до смисъла на текстовете, не бива никога да се забравя, че основните твърдения се повтарят в индийските текстове на санскрит. И не само там.

Извънземните посетители по времето на Енох познавали огромните междузвездни разстояния. Те знаели, в края на краищата, че пътуването им към дома и отново обратно до Слънчевата система би погълнало няколко хилядолетия. Как са могли да го обяснят на хората? Биха посочили към звездното небе и биха казали: „Сега заминаваме, но ще се върнем. Запишете го в книгите си, предайте го на потомците си, всички поколения да помнят, че ще се завърнем!” А когато хората се осведомили кога щели да се завърнат, дали след месеци, години или хилядолетия, извънземните не можели да им кажат. Самите те не знаели: „Ще дойдем отново — някога! Нека винаги да сте подготвени, и се придържайте към повелите, за да не са наложи още веднъж да унищожаваме човешкия вид.” А когато хората се поинтересували по какво да познаят завръщането им, извънземните посочили Луната и звездите и отговорили:

„За нощното полукълбо ще изглежда сякаш Луната потъмнява, сякаш светещи звезди падат на земята. На хората в дневното полукълбо ще им се стори, че от небето падат златни планини. Хората, които са подготвени и ни чакат, онези, които разбират знаците по небето, ще се радват. Ще танцуват и ще ликуват и ще са прещастливи, защото ще донесем на света нов, по-справедлив ред. Другите обаче, които са извъртели и подправили текстовете, онези, които са заставяли събратята си да им вярват, ще изпаднат в паника. Ще се страхуват от нас и от собствените си привърженици. Ще се изпокрият и ще призоват лъжливите си богове. Но напразно, защото богове няма.”

Естествено, на извънземните им било ясно, че през хилядолетията преданията щели да бъдат видоизменени и постоянно тълкувани превратно. Затова взели мерки и оставили следите си на много места по Земята. Нали и други групи хора също така били записали събитията. Останалото щяло да дойде от само себе си. Някога щяло да дойде времето, когато хората щели да обменят информации в глобален мащаб. И най-късно тогава щели да стигнат до сърцевината на различните предания. Хората щели да започнат да правят съпоставки. Едно и едно прави две.

Така в начина на мислене на Палео-СЕТИ-философията настъпва преобръщане на ценностите, което може да се обоснове по следния начин:

Поначало има два вида хора — вярващи и невярващи. Всяка група е различно възпитана, но в една точка са единни: Ние сме единствената форма на разумен живот във вселената. Как се стига до този мълчалив заговор между двете толкова различни групи на вярващи и атеисти? На вярващите им е било втълпявано, че добрият Господ създал Земята в (символичен) акт от шест дни. След като направил растенията и животните, като венец на всичко сътворил и човека. Ние сме венецът на творението! Алилуя! Атеистите изучавали учението за еволюцията. В продължилия милиони години процес накрая от аминокиселините се образували клетки, прости форми на живот, по-сложни форми и накрая (като връх) се появил Хомо сапиенс. Ние сме върхът на еволюцията. Алилуя!

В двата случая ние сме най-великите. Неповторими и непобедими във вселената. Супертипове като венец на творението или връх на еволюцията. За целта не са нужни извънземни, макар че действието им личи във всички свещени книги.

И сега те се появяват! На небето висят хиляди различни космически кораби — многоетажни, плоски, със златист блясък или с цвят на мед, по-малки вимани и гигантски структури, на вид като свързани един с друг градове. Те минават край пълната Луна и предизвикват вълнение в моретата ни. Хората са изплашени, стреснати, озадачени. Затова не са били подготвени. Нито вярващите, нито атеистите. Защо всъщност не са? Християните ще изтичат в църквите си и ще попитат своя пастор: „Това ли е Страшния съд?” Мюсюлманите ще се молят на Аллах и ще се надяват, че се е завърнал Махди; най-после ще въдвори ред сред неверниците, най-после свършва времето на чакането! Евреите ще влязат в синагогите си и ще обсадят равините си, а цял Йерусалим ще е в движение, защото преданието ги е учило, че месията ще слезе в свещения им град. Само учените ще кършат ръце с поглед към небето и ще изкарат сензорите и телескопите си, за да се подчинят на някои факти — извънземните са заели различни позиции около Земята. Вярващите пламенно ще се надяват, че е дошъл техният месия; ставащото в облаците сигурно е само прелюдия, обещаните небесни войнства: Скоро ще се появи върховният съдник и ще възнагради вярата им! И тъй като всички вярващи от всички религии очакват своя месия и се кълнат в най-святото си, че не може да е другояче, защото тълкуват всяко изречение и всяка дума в своя полза и губят погледа към реалността. Не искат да видят какво се разиграва на небосвода, не могат да го направят. И ненадейно, стават невярващи. Оказват се прекалено упорити, за да се справят с новите (и в същото време прастари!) факти. Нямат сили, не са способни да водят отговаряща на времето глобална политика, да не говорим за проява на зрялост за появата на универсална религия. Така вярващите в религиите се превръщат в неверници за реалностите. Вече не могат да се радват на живота, толкова дълбоко е разочарованието. А в извънземните (тъй, като накрая ще трябва да признаят фактите) виждат в най-добрия случай дявола, сатаната или Луцифер, който е слязъл от облаците само за да разколебае вярата им, за да ги подложи на изпитание. Объркани и огорчени те ще умрат, защото вече нищо не разбират. За вярващите пък, онези, които много добре приемат новите факти и всъщност вече не трябва да вярват, се разкриват прекрасни времена.

Досега човечеството е получавало знанията си от еднопосочната улица на миналото. Учели са се от историята, от опита на бащите, от книгите и компютрите. Но всички данни са идвали от миналото. Сега към тях се добавят знания от бъдещето, онова на извънземните. Те вече са загърбили нашите проблеми. За тях нашето бъдеще е минало. От него човечеството ентусиазирано ще черпи знания. Как разрешихте проблемите с околната природа? Как намалихте опасността от експлозивното нарастване на населението? Каква религия цари в космоса и как се обосновава? Как задвижвате космическите си кораби и как действа междузвездното радио? Как се спира нарастването на раков тумор и как се удължава животът? Коя политическа система е най-справедливата и как наказвате престъпниците си? Така ще напуснем еднопосочния път на знанието и ще навлезем в осемпистовата магистрала. Когато вселената отвори за нас вратите си, ще настъпи наистина небесна епоха! Но само за вярващите, пардон, за онези, които приемат реалностите.

Преоценката на ценностите — новата философия към идеята за завръщането — предстои в обозримо бъдеще. Религиите ще се съпротивляват и ще ме обявят за еретик, ще ме наричат псевдопророк и изкусител и няма да признаят, че самите те са онези, които през хилядолетията са поддържали будни очакванията за завръщането, че самите те са оформяли и рисували месията (или както там го наричат), докато пасне към собствената им стъклена витрина. Всички останали витрини са били счупвани. Всяка религия срещу другата. Винаги към бизнеса на религиите е спадало да смятат собственото си учение за единствено вярното и да го предлагат на останалите като no-висше. Никога не съм участвал в тази игра, не ми е работа. Какво казва поговорката? Онова, което трае дълго, се превръща в … добро (или в гняв).

В сценария на завръщането на извънземните биха паснали дори пророците. Онези, които са очаквани от джайнистите, от хиндуистите и дори от будистите с техния свръх-Буда. Как да го разбираме ли? Какво биха спечелили извънземните, ако ни изпращат така наречените пророци?
Семената поникват

Знаем много малко за същинската сила и генетичните възможности на извънземните. Все пак трябва да са ни изпреварили с няколко хилядолетия, иначе те или предшествениците им не биха могли да ни посещават във време оно. Съвременната история на техниката и науката ни учат, че всичко се прави все по-съвършено, по-малко и по-ефикасно. Компютърната технология го демонстрира с все по-микроскопични чипове, милиарди битове или все по-нарастваща скорост на изчисляване.

За сравнение: Още в средата на осемдесетте години всеки по-свестен личен компютър имаше скорост на изчисляване от няколко мегафлопа (Flops = Floating Point Opretaions per Second = изчислителни операции за секунда); мегафлопс = 1 милион флопс). В началото на деветдесетте години големите компютри като Gray-2 достигаха гигафлопс (= 1 милиард флопс). Една годиниа пo-късно бяха достигнати 10 гигафлопс, а по-късно и 100-гигафлопсови компютри като СМ-5. Сериозно се говори, че се разработва терафлопсов компютър (= 1 билион флопс) и дори 10-терафлопсов.

Това се нарича стремглав напредък. Но какво са десетина годинки за една разработка? Прашинка в историята. Какво ще могат компютрите след 50 години? Ще могат самостоятелно да мислят, да се самопрограмират и ще можем да говорим с тях. Ще превеждат мълниеносно и без грешки на всички световни езици. Ще има съдебни компютри, които ще съдят по-бързо, по-добре, по-коректно и справедливо от хората. Компютри ще правят компютри и телевизионният екран в хола ни ще отстъпи мястото си на триизмерната холограмна картина. В друга област генетиците постигнаха прогрес, за какъвто биолозите от старата школа не са и мечтали. През следващите двайсет години генетиците ще отстраняват всички болести на бебето в майчината утроба или дори още при зачеването. Те могат — ако го позволяват законите и етиката на науката — да създават хора с точно определени качества, същински произведения на изкуството по генетичен дизайн. Казват, че това било „да си играем на Господ”, но забравят две неща: Господ (или по-добре казано: боговете) от Стария завет сътворил човека „по свой образ и подобие”. Програмирал го така, както искал, а явно и няколко потомства след него. Би трябвало вече да е ясно, че този вид бог не може да е бил създателят на вселената. А генетиците, които „си играят на богове”, са също толкова малко идентични със сътворението и духа на вселената, както боговете от митологиите. За маймуната компютърът може да е нещо божествено, но иначе не е.

Така че каква е прогнозата за бъдещето след 50 години в сравнение с хилядолетното научно-техническо развитие? А и не е моя измислица, а преданията на човечеството говорят за генетични намеси преди хилядолетия. Докъде ли са стигнали извънземните междувременно? След като още някога са можели да вписват определени качества в плода преди раждането, на какво ли са способни днес? Могат ли да влияят на генетичния код от разстояние? Така да се каже, да предизвикват изменения по невидим лъч? Могат ли да се включват в мозъците? Може би още преди хилядолетия са кодирали нашия генетичен материал по начин, че след толкова и толкова поколения да отключи древни информации и да ги направи достъпни за мозъка ни? Може би в нас дремят информации, които се пробуждат за живот след точно определени дразнители и проникват в съзнанието? Как можем да си го представим?

В днешно време всеки генетик познава така наречения генетичен отпадък Gunk. Под това се разбират безсмислени и безполезни отрязъци от ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). Струват ни се безсмислени, защото нямат начало или коректен край. Обикновено наследствените качества са снабдени с един вид щепсел или щекер, към които пасва само определена част. Генетикът професор д-р Беда Щадлер от Бонския университет ги сравнява добре с частите от играта „Лего”. В своята ДНК човек разполага с кръгло 110 000 активни гени и между тях многото парчета „генетичен отпадък”. Дали това е наистина отпадък? Или пръснатите между гените отрязъци имат точно определена задача, която досега е убягвала на генетиците? Трудно е да си представим защо еволюцията милиони години е влачила със себе си „генетичен отпадък”, който не става за нищо.

Макар че откриваме и разшифроваме все повече, все пак нищо не знаем за универсалните взаимозависимости. А се държим сякаш всичко ни е известно. Затова не ме е грижа за прокламираните от джайнистката религия пророци тиртхамкари, както и за свръх-Буда. Също и (живият) Саи Баба, който върши чудесата си в Индия, не ме смущава ни най-малко. Може би кодираното в него послание просто се е проявило твърде рано? Нали от опит знаем, че човешките гени освобождават определени послания едва след известно време. На шестгодишното момче не му пораства брада, а и не е полово зряло. Едва след изпълнението на определени телесни предпоставки генетичните послания задействат и направляват определени хормони и позволяват порастването на брадата или настъпването на половата зрялост. И формацията за растеж на брада обаче е била налице през цялото време. Тя е дремела още в кърмачето и е била във всяка отделна клетка още при оплождането. Посланието винаги е било налице, само времето му не е било дошло.

Дали е така и с „генетичния отпадък” в нас? Дремят ли тук информации, които се нуждаят само от сигнал (вещество куриер), за да се пробудят? В компютърната технология вече се изпробват „атомни шалтери”, в които се залагат отделни електрони, за да освободят двоичния процес на Да и Не. Този изумителен и мълниеносно бърз „шалтер” бил открит от руските физици Константин Лихарев и Александър Зорин. Ефектът, наречен „Single-Eelectron Tunneling” (SET) е вече експериментално потвърден и се смята за „концепция за последната възможна миниатюризация в микроелектрониката” (94). Щом обаче един електрон може да служи като „шалтер”, за да насочи даден компютърен процес в друга посока, то електронът може да пробуди и дадено дремещо генетично послание.

Тъй като, от една страна, не знаем как се играе вселенската игра, от друга страна обаче, все пак имаме доста голямо количество древни информации, които оповестяват както пророците, така и завръщането на боговете, налага се въпросът как, по какъв начин би станало едното или другото. Естествено, можем да не си задаваме и никакви въпроси. Но това противоречи на разума ни, защото би означавало нито повече, нито по-малко да изхвърлим лекомислено зад борда всички налични писания и свидетелства на големите древни религии. Не е научно да не обръщаме внимание на нещо, което мощно въздейства от хилядолетия. Не само защото древните предания съществуват, а и защото в края на краищата ние, хората, сме част от вселената. Ние сме съставна част от универсалната игра на вселената и задачата ни е да открием собствената си роля и да участваме. Иначе много скоро можем да се окажем набунището.
Завръщане в други форми

Палео-СЕТИ-философията интерпретира идеята за завръщането като завръщане на онези извънземни, които във време оно ощастливили нашите прадеди. За да бъде намален шокът сред хората, предварително щели да дойдат пророците, с цел просвещение. Тези пророци може да получат знанията си по различни начини.

1. Самите те са извънземни в човешки вид.

2. Те са хора, чиито ембриони са програмирани отвън („човешки синове”).

3. Цялото човечество носи в себе си генетичното послание, при което информациите се задействат, когато са изпълнени определени условия (виж „порастването на брада”). За различните индивиди това става по различно време.

4. Или цялото човечество носи генетичната информация в себе си, а дразнителят за задействането й този път идва отвъд Земята и засяга само отделни индивиди (виж „електронен шалтер”).

5. От самото начало посланието на извънземните се носи от отделни хора.

6. Генетичното послание за знанието за извънземните се вкарва в отделни хора едва когато извънземните сметнат времето за подходящо.

Смятам вариант 5 за най-малко вероятен, защото в края на краищата всички ние имаме едни и същи предшественици, все едно дали става дума за символичните Адам и Ева или за праотците след потопа. Вариант 6 не се изключва наистина, но е във висока степен спекулативен.

В книгата Енох (39,1) четем:

„През тези дни избрани и свети деца ще слязат от високото небе и родът им ще се смеси с онзи на човешките чеда.”

Дали с това Енох огласява вариант 2? В случай, че да, откъде го знае? От „пазителите на небето” ли? Откъде иначе? А как пророците стигат дотам да ни сервират в хилядолетните си книги истории, които звучат направо утопично?

Например в Откровението, Апокалипсиса на Йоан (9,1.3.7.910) четем:

„Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде й се ключът от кладенеца на бездната… И от дима излязоха скакалци… По своя вид скакалците приличаха на коне… имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война; имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца…”

А три глави по-нататък се казва в 12, 7-9: „И стана война на небето: Михаил и Ангелите му Воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му…”

Апокалипсисът, от който е цитатът, бил написан от светия апостол Йоан. Всеки специалист знае, че това не е вярно; според сп. „Шпигел” в това са единодушни „повечето евангелистки и католически познавачи на Новия завет” (95). „Тайното откровение” не произхожда от Йоан, а от някой редакторски екип от периода 90 до 100 г. сл. Хр. Естествено, редакторският екип не е изсмукал текста от пръстите си, а е разполагал пo-скоро с пo-стари образци. Сходни описания като в Апокалипсиса има и в апокрифите, предимно (но не само) у Енох, а кратки откъси и в Стария завет, например у Даниил. Което още веднъж сочи общия им по-стар източник, от който мнозина взели информациите си. Но все някога някой трябва да е написал първоначалния текст, както и да е имал ужасяващите видения. Наистина ли трябва?

Няма да използвам психологията, защото нямам високо мнение за нея и освен това знам, че от нея може да се изведе всичко и нищо. Много по-близо до действителността ми се струва следната мисъл:

Всички ние вече сме гледали филми като „Междузвездни войни” или „Ентърпрайз”. Днес знаем какво може да се извълшебства с техническите средства на киното и с трикови ефекти. От извънземните очаквам още по-напреднала визионна технология. Може би показват Филмите си в 3D (три измерения), без за целта да се налага използва1ето на специални очила, филмовата техника в лазерна холография би оправила илюзията перфектна.

А „пазителите на небето” поддържали най-добри отношения с човек като Енох. В края на земното си съществувание дори го взели със себе си на голямото пътешествие. Защо извънземните да не са показвали на някои от земните си любимци филми? От непознатите бойни роботи в описанието се получили „скакалци… като коне … с брони” и „шумът от крилете им бе като шум от колесници”. А горкият архангел Михаил, който във филма на извънземните, естествено, не се казвал така, а получил името си от по-късните тълкуватели, „водил война със змея”, а той пък с Михаил и ангелите му, и накрая едната страна победила, а победеният бил хвърлен в бездната.

Някой го е записал, за него може да е приличало и на видение. Събитието е от предисторическо време. Следващите поколения му придали „лице” и „я виж, аз видях” — и накрая части от привидното „лице” се появили в писанията на различни пророци. От тях по-късна група сглобила Апокалипсиса, „тайното откровение” и освен това приписала текста на достопочтения евангелист Йоан.

Не всичко, което е записано в свещените текстове, е видение и откровение. Често най-близкото обяснение е банално. Достатъчно е нещата да се разгледат от нова перспектива.