Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен

Защо хората, които са се посветили на търсенето на извънземен живот, избягват най-актуалните теми и лица? Как вече уважаван научен клон като СЕТИ може да си позволи предварително да изключва определени области? Не изисква ли тъкмо науката всеобхватна информация? Научният клон СЕТИ без НЛО и без Палео-СЕТИ не е пълен. Обсъжданите, публикувани и подавани към медиите резултати са непълни, половинчати, да не кажем аматьорски. Нали тъкмо аматьорите са упреквани от науката, че не взимат предвид всички аспекти на темата. Те били едностранчиви, неуравновесени и за разлика от специалистите не били наясно. Съжалявам, приятели от СЕТИ — вие не сте съвсем наясно. Вие сте онези, които се изолират и повтарят старата грешка на елитарно поведение.

Разбирам защо на международните конгреси на СЕТИ не бива да се говори за НЛО или Палео-СЕТИ. Мога да посоча неща отличния си опит. Когато през 1969 г. книгата ми Chariots of the Gods развълнува американския книжен пазар, много скоро се раздвижиха известни и не толкова известни критици. Това е добре — нали критиката е част не само от демокрацията, но и от научната практика. Наред с критиците имаше и отзиви и дори цели книги против моите произведения. Идваха главно от страна на религията и консервативните научни клонове като археологията и антропологията. Към тях се добавяха тлъсти лъжи, замислени в кухнята на дезинформацията и хвърлени на медиите. Все повече се създаваше отрицателна картина, защото журналистите взаимстват от колегите си. Старата история, игра на пинг-понг. Скоро в научните среди бе табу да се каже нещо положително за книгите ми. Куриозното беше, че идеите ми се появяваха във всевъзможни публикации, но никога не се посочваше първоначалният източник. Науката се бе поддала, бе загубила невинността си. За корекция липсваше гражданска смелост.

Тя липсва и днес. Над четвърт век след „Спомени за бъдещето” хипотезата Палео-СЕТИ е документирана и утвърдена в още деветнайсет книги и двайсет и пет сериен телевизионен филм („По следите на всемогъщите” може днес да бъде купен във видеотеките или да се поръча директно от AAS. Налице е изобилие от древен писмен материал и археологически данни, публикации и книги от други автори от други страни, но всичко това не интересува учените от СЕТИ. Няма как, елитарната фукня е по-важна.

Стивън Бекуит, директор на института „Макс Планк” по астрономия в Хайделберг, застъпва днес мнението, „че в Галактиката има планети в излишество”, сред които много „с благоприятни за живот условия”. А британският астроном Дейвид Хю допълва: „Поне според модела в Млечния път трябва да кръжат шейсет милиарда планети.” Четири милиарда от тях били „подобни на Земята, влажни и с добра температурна разлика” (122). Там горе гъмжи от живот, също и от човекоподобен. И поне една от тези извънземни цивилизации преди хилядолетия е направила посещение на добрата ни стара Земя, което може се докаже ясно. Защо учените от СЕТИ да не го знаят? Впрочем разликата между учени и аматьори е често само в една думичка: Аматьорите са хора, които правят много за нищо, а професионалистите са хора, които не правят нищо за нищо.

Колко много вече са се напъхали в корсет СЕТИ учените, показва Декларацията за подхода след откриването на извънземен разум (123). Става дума за документ, на който са подчинени всички участващи в СЕТИ учени. Той съдържа предписания за поведението им след откриването на извънземен разум. Ще предложа на читателя поне извадки от някои от правилата. Тогава той по-добре ще прозре какво е отношението в интернационалните среди към откриването на извънземни.

„Ние, институциите и индивидите, участващи в търсенето на извънземен разум, признаваме, че търсенето на извънземен разум е важна съставна част от космическите изследвания и трябва да става за мирни цели, както и в общ интерес на цялото човечество. Вдъхновявани сме от огромната важност на намирането на доказателства за извънземен живот, макар че вероятността за подобно откритие може да е нищожна.

Припомняме договора, който регулира дейностите за изследване и използване на космоса… и на който се подчиняват и страните участнички… (член XI)

Потвърждаваме, че ще следваме долните принципи, когато става дума за разпространение на информации за извънземни разуми:

1. Всяко лице и всяко държавно или частно изследователско учреждение или правителствена служба, които смятат, че са открили сигнал или друго доказателство за извънземен живот, трябва да се опита да провери дали най-убедителното обяснение наистина е доказателство за извънземен разум, а не друг природен феномен, преди да се направи публично достояние. Ако не може категорично да се докаже съществуването на извънземен разум, откривателят има възможност да обяви откритието си като неизвестен феномен,

2. Преди откривателят публично да обяви, че има доказателство за извънземен разум, трябва незабавно да информира следните институции: Всички останали учени и изследователски учреждения, които са страни в тази декларация… Страните в декларацията няма да оповестяват публично откритието, докато се установи, че откритието се отнася за извънземен разум. Откривателят трябва да информира компетентните държавни власти…

8. На извънземен радиосигнал или друго доказателство за извънземен разум не бива да се отговаря, преди да са проведени съответните международни консултации…

9. СЕТИ комитетът на Международната академия по астронавтика след съгласуване с комисия 51 на IAU (International Astronomical Union = Международен атрономически съюз) ще предприеме последователна проверка на подхода и ще разпространи предложения за по-нататъшно третиране на данните. Ако се намери достоверно доказателство за извънземен разум, ще бъде свикан международен комитет от учени и други експерти, който ще функционира като централна служба за по-нататъшни анализи и наблюдения, които ще се правят допълнително. Комитетът ще отговаря и за пускането на информации за обществеността. Той ще се състои от членове от всички горепосочени интернационални институции; могат да бъдат привличани и други членове, Международната академия по астронавтика ще служи като централна служба за тази декларация и ежегодно ще предоставя на всички участници екземпляр от нея.”

Какво да мислим за тази декларация? Учените и без това не боравят със сензации. Всяко голямо откритие се проверява и проверява многократно, преди да се публикува. Нали никой не иска да се излага пред собствените си колеги, в случай че откритието се окаже погрешно. Разумно е и че IAU, или комисията за СЕТИ 51 искат да са абсолютно сигурни, че са налице доказателства за извънземен разум, преди да се обяви пред обществеността. Съмнения има едва относно различните комисии, които трябва да се информират, преди откривателят да се обърне към обществеността. На обикновен език това означава цензура, защото дори и ако откривателят е стопроцентово сигурен, че е намерил доказателства за извънземен разум, не му е позволено да ги направи публично достояние. Направлява се процесът на формиране на мнение. Първо някакъв информационен монопол трябва да реши какво да се публикува на части.

Трябва да си зададем въпроса как тази контролирана работа с обществеността може да се съгласува с гарантираната със закон свобода на мнението и информацията във всички свободни държави.

В края на краищата обаче, всички пасажи в декларацията, които се занимават с отношенията с обществеността, са само удар по водата. Широките маси — ние сме народът — отдавна вече са информирани за извънземните.
ГОЛЯМАТА ИЗМАМА
„Колкото повече знае човек, толкова повече се съмнява.”

Волтер, 1694-1778 г.)

Оттогава се появиха и нови открития, за които не мога да мълча. Какво общо имат те с темата на тази книга, със Страшния съд и завръщането на извънземните?

За древните египтяни Енох бил строителят на пирамидата. (Енох, Идрис и Саурид са според арабското предание едно и също лице.) Енох написал над триста книги. И ги поверил на сина си Матусала, за да ги предаде на „идните поколения на този свят”. Никоя от тях досега не е видяла бял свят. Може би лежат от хилядолетия добре запазени в херметично затворените камери на Голямата пирамида? Ще намерим ли в тях отговорите на въпросите си за Страшния съд и завръщането на боговете?

И опитва ли се някой да скрие тази тайна от световната общественост?

Колко наивна смятат отделни учени обществеността и до каква степен се манипулират медиите, се видя през изминалите две години с примера за Хеопсовата пирамида в Египет.

На 22 март 1993 г. точно в 11,05 часа се стигна до първокласна сензация. Настъпи неочакваното, немислимото, непонятното и невъзможното за всички класически египтолози. Никоя бомба не била по-унищожителна за египтоложкия светоглед. Но щетите бяха омекотени, канализирани и омаловажени и бе блокирана вероятно още по-голямата сензация — събитието на хилядолетията, сравнимо с откриването на извънземен разум.

Немският инжинер Рудолф Гантенбринк, роден на 24 декември 1950 г. в Мюнхен, имаше гениално постижение. Малък, технически отлично изработен робот достигна след 60-метрово разстояние в непозната досега шахта на пирамидата до врата с два метални обкова. В продължение на две седмици роботът бе трополил из тясната шахта постоянно трябвало да заобикаля препятствията. Многократно го връщали с помощта на специален електрически кабел в изходно положение. На място били извършвани малки промени в техническото чудо и минимашината отново потегляла из хилядолетната шахта. Роботът на Гантенбринк е дълъг само 37 сантиметра, тежи 6 килограма и се придвижва с гъсенично задвижване. Техническото чудо се задейства от седем независими един от друг електромотори, чиито микропроцесори се управляват дистанционно. Отпред има два малки халогенни фара както и подвижна минивидеокамера оттипа „Сони ССД”. Въпреки олекотения си алуминиев строеж натоварването му при теглене е максимално 40 килограма, което се дължи на специално изработените гумени гъсеници, които се движат както по пода, така и по тавана.

Всички решаващи идеи за изработването на единствената по рода си апаратура са на Рудолф Гантенбринк. Със собствените си ръце след месеци наред прецизна работа успял да изработи специалния робот Инвестирал в конструкцията на шедьовъра на фината механика неизразимо много работно време, усилия и над 400 000 марки. Получил техническа помощ от швейцарската фирма „Ескап” в Женева (за специални двигатели), от „Хилти” АГ във Вадуц (сондажна техника) и от фирмата „Горе” в Мюнхен (за специални кабели). Роботът на Гантенбринк е нагледен пример за всички онези, които вечно не успяват и мърморят „това не може да стане”. Става, когато се обединят разумът техниката и ясната воля.

Какво изобщо накарало Гантенбринк да рискува влизане в Голямата пирамида? Нали всички знаят, че там вече всичко е открито? Радио- и телевизионният журналист Торстен Засе го интервюирал (124): „Цялата история започна, когато по време на войната в Персийския залив бях в Египет. Бях попитал г-н професор Щаделман (от DAI, Немския археологичен институт в Кайро) дали не трябва още веднъж да се погледнат онези въздушни шахти — тогава още ги наричаха така, защото вече притежавахме технология, която позволява нещо подобно! А наистина става дума за последните неизследвани части на Хеопсовата пирамида.

Тогава през 1992 г. бяхме вградили в пирамидата вентилационно съоръжение, бяхме изследвали с видеокамера горните шахти и гледахме и за евентуални отвори в долните шахти. При това още през 1992 г. категорично констатирахме, че те имат някъде излаз.

Естествено, остана открит и въпросът: Къде и как завършват долните шахти? Това беше изходната точка за цялото изследване.

Последвалият проект нарекохме УПУАУТ-2, което трябва да се обясни. Кръстихме робота така, а идеята бе на професор Щаделман. Защото УПУАУТ е древноегипетски бог, който в превод означава приблизително Отварящ врати.

Разработката на УПУАУТ-2 служеше само и единствено на задачата да се изследват двете долни шахти.”

За какви „горни” и „долни” шахти става дума? Голямата пирамида съдържа три камери, а според професор Райнер Щаделман това се отнася за всички египетски пирамиди. Професорът е смятан за „откривател” на теорията за трите камери. Всеки турист, който с пот на челото се катери из Хеопсовата пирамида, успява да види две от тях: Горната великодушно е наречена „камера на фараона”, макар че в нея никога не е намирана мумия, а долната, малко по-малката се казва съответно „камера на фараонките”. От горната камера косо нагоре водят две шахти, наричани в литературата „въздушни шахти”. Точно вътре в тях Рудолф Гантенбринк монтирал вентилационната система. Нищо неподозиращите туристи са забелязали свежия въздух, който прониквал във фараонската камера. За съжаление само за кратко. Системата вече не работи. Причината не е у Гантенбринк, а у пазачите на пирамидата, които по непонятни причини постоянно забравят да включат електрозахранването.

Долната камера е малко по-малка от фараонската. Дълга е 5,76 м,и е широка 5,23 м. височината й е 6,26 метра. И от нея водят две шахти едната точно на юг, другата — на север. Отворите на шахтите са разположени един срещу друг — на същата височина, на която свършва входната галерия. Роботът на Гантенбринк проникнал в южната шахта. Третата камера се намира в скалата под пирамидата. Наричат я „незавършената камера”. Какво смятат специалистите за шахтите в камерата на фараонките?

Учените са на различни мнения. Ту откриват в тях „шахти за душите”, ту „модели на коридори” и накрая „устия на вентилационни шахти” (124) или просто „въздушни шахти”. Последното няма смисъл, защото „въздушните шахти били изкъртени от стените едва през миналия век. През 1872 г. британецът У. Диксън проверил стените чрез почукване. Надявал се да локализира скрити камери. Когато звукът станал по-глух, взел пикела. След няколко сантиметра се появили отворите на „въздушните шахти”. Впрочем двете шахти са квадратни, дължината на страната им е точно 20 сантиметра.

Така напълно ясни са две неща: Не може да става въпрос за вентилационни шахти, защото би трябвало да водят в камерата и от самото начало да са били част от планирането на пирамидата. Никой не би могъл да ги изкърти или издраска по време на строежа на пирамидата или след него. Измерете 20 см дължина на страната — през нея не може да мине и дете! И още нещо: двете шахти от камерата на фараонките не водят косо нагоре, както е във фараонската камера. Те първо вървят хоризонтално вътре в стената и едва после започва наклон от точно 39 градуса, 36 минути и 28 секунди. Повечето египтолози бяха на мнение, че шахтите „свършат след малко” (126). Роботът на Гантенбринк УПУАУТ-2 разби на пух и прах всичките им становища.
„Отварящият пътища”

На 22 март 1993 г. на платото с пирамидите в Гиза било точно толкова горещо, както обикновено, а вътре в пирамидата било влажно като всеки ден. Рудолф Гантенбринк импровизирал в камерата на фараонките маса от два каменни блока и дъски. Върху нея била електрониката и монитор, който предлагал много ясни картини от камерата на робота. Видеоапарат записвал на лента картините. Докато сътрудник вкарвал внимателно много тънкия и лек специален кабел в шахтата, а египтолог от Египетското управление на старините с все по-голямо изумление наблюдавал екрана, Гантенбринк съсредоточено и напрегнато обслужвал малките лостове за управление на робота. Целият екип бил притискан от времето, защото Управлението на старините възнамерявало точно днес да прекъсне търсенето. Твърде много туристически агенции подавали рекламации, защото не можели да водят туристите си в Голямата пирамида. Така Управлението губело приходи — посещението в Хеопсовата пирамида не става безплатно.

Метър по метър мииатюрното чудовище на Гантенбринк се изкачвало нагоре по стръмния ход. Фаровете на робота осветявали сцени, които никой не бил виждал от поне четири хиляди и половина години. Хеопс, (предполагаемият) строител на пирамидата, управлявал от 2551 до 2528 г. пр. Хр.

Трудното пътуване минавало край гладко полирани стени, после роботът преодолял по-малки натрупвания пясък и изкусно изманеврирал над парчета, паднали от тавана. Най-после, след шейсет метра из вътрешността на пирамидата дошла първата изненада — на пода лежало отчупено парче метал. Малко по-късно дошла и голямата сензация: Камерата на робота обхванала затварящ елемент, един вид плъзгаща врата, преграждаща цялата шахта — в горния край на вратата два малки метални обкова, левият от които отчасти счупен.

Рудолф Гантенбринк насочил робота с лазерен лъч към долния ръб на вратата. Червеният лазерен лъч с диаметъра си от пет милиметра изчезнал под канта на вратата, което доказва, че вратата не лежи плътно върху пода. В десния долен ъгъл на вратата липсва малко парче камък. Камерата на робота показва тъмен прах, който явно в течение на хилядолетията е навят от микроскопично малкия отвор. Пътуването на робота е спряно.

Михаел Хасе, математик от Берлин, определи местоположението на загадъчната врата (127). Намира се на южната стена на пирамидата, на височина от около 59 м над почвата, между 74 и 75 зид. Ако шахтата, блокирана с врата, продължава под същия ъгъл на наклона, би трябвало да достигне външната стена на пирамидата на височина от 68 м. Хоризонталното разстояние до външната стена е кръгло 18 м. Естествено, Гантенбринк се изкачил на южната външна стена и я изследвал. Там не се виждал никакъв изходен отвор от шахтата.

Откриването на 60-метрова шахта в пирамидата е сензация, а преградата в шахтата — още една. Бихме приели, че работата на Гантенбринк и личният му ангажимент са били съответно оценени от египтолозите и както се полага на големите открития, са го приветствали. Ако днес астроном открие нова звезда или комета, нерядко небесното тяло се нарича на името на откривателя си. Затова по-нататък ще наричам новата шахта „шахта на Гантенбринк”. И благодаря на колегите си, които правят същото. Тесногръдието и завистта на египтолозите дадоха други плодове. Шахтата винаги си е съществувала — казват те, а и други специалисти предполагали съществуването й. Което е само четвъртинка от истината. Знаеха се наистина хоризонталните отвори на шахти, водещи в северна и южна посока от камерата на фараонките, но никой египтолог не е знаел за дългия 60 м проход във вътрешността на пирамидата. Напротив: Дрънкаха за „шахти за душите, които свършват след кратко разстояние” (128). Освен това предположенията не са открития. Предполагат се всевъзможни неща. 60-метровата шахта с вратата обаче бе открита от немския инженер Рудолф Гантенбринк и от никой друг.

Самият Гантенбринк не търси сензации. Основното му желание е съхраняването на старините. Освен това би искал да даде свежи импулси на археологията, да направи отново привлекателни изследванията чрез нови технологии. Той е честен и трудолюбив изобретател, който поставя опита и гениалността си в служба на увлекателната наука. Но другата страна явно не го желае. Гантенбринк бе изпратен в глуха линия.

След откриването на шахтата на Гантенбринк първо не се случи нищо. Макар че сензацията бе пълна и специалистите в Кайро, както и онези от Немския археологически институт бяха уведомени, се възцари желязно мълчание. Никакво съобщение до обществеността. Никой нямаше право да съобщава нищо. И обществеността нямаше да научи и до днес или в най-добрия случай щеше да получи само нищо не значещото съобщение, ако не бе взела участие случайността. Гантенбринк показа на някои специалисти копие от феноменалното видео, заснето от робота. Сега случаят бе подушен от британската преса, където две седмици (!) след откритието публикуваха малко съобщение подзаглавие „Робот блокиран в пирамидата” (129). По факса съобщението стигнало в Кайро. Каква бе реакцията?

ДА! (Немският археологически институт) там опроверга съобщението. „Пълни глупости”, заяви говорителката на института Кристел Егоров пред новинарската агенция Ройтерс (130). И по-нататък: Намерената шахта била вентилационна, минироботьт бил използван само за измерване на влажността. Било известно, че Голямата пирамида не съдържала други камери.

Не само имаме чувството, че ни мамят, а сме наистина измамени! Археолозите от института в Кайро знаеха съвсем точно че не е вярно това, че роботът по време на пътуването си из шахтата на Гантенбринк изобщо не е имал на борда си измервателен апарат за влажността. Става още по-весело: Професор д-р Райнер Щаделман, големият господар на немската археология и директор на института, направо отрече възможността за съществуването на тайна камера зад вратата на шахтата. Пред журналисти той заяви: „Всеобщо известно е, че всяко съкровище в пирамидата е ограбено отдавна” (131). Сътрудникът му, египтологът д-р Гюнтер Драйер, го дублира: „Зад онази врата няма нищо. Само въображение” (132).

Преди да разкажа как свещеният кръг на египтолозите изхвърли Гантенбринк зад борда, трябва малко да осветля становищата за вътрешността на пирамидата.

Твърдението, че в пирамидата няма нищо освен познатите три камери и че зад откритата врата не може да се крие нищо, е напълно безсмислено. Сигурно археолозите от DAI щяха да са прави, ако бяха казали, че не се знае дали зад откритата врата има нещо или няма. Но да се твърди категорично, че зад нея няма нищо, е не само догматично и ненаучно, а, ако повторим думите на DAI, е „пълна плупост”.

Да погледнем към историята. През четиринайсети век в библиотеките в Кайро залежавали древноарабски и коптски фрагменти, които били събрани от географа и историка Такиад-Дин Ахмад бен’Али бен’Абд ал-Кадир бен Мухамад ал-Макризи в произведенеито му „Хитат”, където четем (133):

„След което той (строителят на пирамидата — Бел. авт.) нареди да разположат в западната пирамида трийсет съкровищници, които били напълнени с богати съкровища, с уреди и статуи от скъпи благородни камъни, с уреди от отлично желязо, като оръжия, които не ръждясват, със стъкло, което може да се сгъва, без да се чупи, със странни талисмани, с различни видове прости и сложни целебни средства и смъртоносни отрови. В източната пирамида разпоредил да изобразят различните небесни сводове и планети, както и да изработят картини за онова, което са сътворили прадедите му; към горното се добавяли тамян, който жертвали на звездите и книги за тях. Там са също и неподвижните звезди и онова, което от време на време се случва с техните периоди…

И накрая в цветната пирамида наредил да внесат телата на предсказателите в ковчези от черен гранит; до всеки предсказател имало по една книга, в която се описвали чудодейните му умения, биографията и произведенията му…”

А кой бил издигнал могъщият строеж? Хеопс ли, както твърдят египтолозите? Ето какво пише в „Хитат”, който цитирах по-горе:

„… първият Хермес, който бил наричан Тройния в качеството му на пророк, цар и мъдрец (това е онзи, който хебреите наричат Енох, син на Ярес, сина на Махапелел, сина на Кенан, сина на Енос, сина на Сет, сина на Адам (благословен да е), а това е Идрис), който прочел по звездите, че ще има потоп. Тогава наредил да построят пирамидите и в тях да скрият съкровищата, учените писания и всичко, за което се опасявал, че щяло да се загуби и да изчезне, за да запази и съхрани тези неща.”

Енох се споменава като строител на Голямата пирамида не само в „Хитат”, същото направил през четиринайсети век и арабският пътешественик и писател Ибн Батута (134):

„Енох построил пирамидите преди потопа, за да съхрани в тях книги на науката и на познанието, както и някои ценни предмети.”

Не е нужно да споменавам, че египтолозите изобщо не се интересуват от арабските предания. За тях строителят на Голямата пирамида безспорно е „Хеопс”, макар че толкова много убедителни аргументи говорят срещу това. Писах подробно по въпроса в „Очите на сфинкса” (135).

Но тъкмо египтолозите се държат като прочутото маймунско трио. Не чух, не видях, не казвам. С неохота мога да проявя разбиране, че преданията от четиринайсети век не вдъхват доверие. Но те не вярват нито дума и на съвременната наука, когато е против свещеното им официално становище. Примерите от последния четвърт век говорят сами за себе си: