Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
162. (М.А.Й.). Струва ли си “да се огражда градината”, ако не си достигнал своята цел? Така решимостта да се върви докрай, поставяйки всичко на карта, ще бъде неизменния път. Тъй като все едно, така или иначе, ще се наложи да се разделиш с всичко, което така упорито привлича съзнанието към Земята. Да се разбере това, значи да се разкъсат веригите на робството. На утехите на днешния ден повече няма да отдаваме главно място в съзнанието. А бидейки заключени, те са безсилни да се борят с волята. Така на всичко, което е вътре, трябва да се намери полагащото се място. Съизмеримостта ще помогне и в това, и дребните радости на земното съществуване вече няма да закрият сияйните простори на Безпределността. Съизмеримостта е във всичко. С нея и ще се придвижваме напред, независимо от всичко. Да се върви напред, независимо от всичко, ще бъде и залогът за победата. 163. (Гуру). Възможно ли е да се построи “Дом на Духа”, ако едната ръка гради, а другата разрушава постройката? Нека двете ръце да действат в съгласие. Вътрешната съгласуваност е основа на успеха. Съгласуваността на волята в постъпките се изразява в това, че нито едно действие, нито една постъпка не се извършва без волята или въпреки нея. Всичко: и добро, и лошо, се извършва със санкцията на волята. Това означава отговорност за всичко творимо от нея. Силният човек дори и грешките извършва с позволението на собствената си воля, а слабият – безволно, отслабвайки своята воля и убивайки нейната сила. Безволни същества не са нужни. Разбойническият атаман Кодияр е можал да стане свят монах, но на какво е способно слабото, безволево същество? От нищожеството нищо, освен нищожество, няма да се роди. Трябва да бъдеш силен отначало във всичко, а после само в доброто, тоест – в Светлината. Но трябва да бъдеш силен. Ще давам насоки за пътя на осъзнаване собствената сила при всички условия на живота. 164. (24 май). Изпратеният терафим на щастието действа, давайки усещане за здраве, енергия и щастие. По-късно това въздействие ще се усили и неговото присъствие ще стане постоянно. Апаратът на духа ще асимилира неговите енергии и ще влезе в съзвучие с него. Не трябва да се мисли, че ще има някакво особено въздействие върху околната среда. Не. Защото всичко е вътре в човека, всичко е в духа. Но ако вътре всичко е добро, установило се е равновесие и сърцето е усетило радост, то външното вече губи властта над съзнанието и не обуславя неговото състояние. А тази вътрешна победа вече дава възможност да се влияе и на обкръжението. Терафимът на щастието носи радост на духа. А тя е толкова малко в света. Чрез радостта е възможно да се свети и на хората, за да живеят и те по-радостно. Най-добре от всичко е да бъдеш радостен извън зависимостта от външните условия. Тогава вътрешното състояние ще обуславя външното, а не обратно, както обикновено се случва. И тогава микрокосмосът на човека ще може да се превърне в лаборатория за всички усещания. Как да се достигне това и да се облекчи този процес? Обикновено, възприемайки външните явления, човек незабавно ги отнася към разреда на приятни, неприятни и безразлични, и в съответствие с това реагира на тях астрално. Трябва да се научите да изключвате напълно движенията, ставащи в астрала, тоест, да не се реагира изобщо емоционално или по възможност по-малко. Терафимът на щастието, насищайки микрокосмоса със своите енергии, ще помогне да се намали силата на външните въздействия, настройвайки астралния проводник на своята вълна. Бидейки регулируем отвътре, този последният вече няма да се нахвърля яростно на външните впечатления и ярко да ги изживява. И вътрешното ще започне да надвишава външното и да обуславя неговия характер, по-точно да определя ъгъла на неговото възприемане. При пълната относителност на всички плътни явления, няма да е трудно вече този ъгъл на възприятие и гледната точка към ставащото навън да се определя от волята съзнателно, а не да се подчинава на него. Радостта е особена мъдрост, независеща от външния свят с победоносната си сила. Ценим спокойствието, проявено сред неспокойствието на суетата, объркването и вълненията на околната среда. Това е и победата над тях. Също и радостта ще бъде като победа над света на скърби и сълзи, тъй като Искам да видя Моите радостни, бодри и пълни с огън, пълни с енергия в тези нелеки дни преди настъпването на обещания Ден. Може по-често да се мисли за изпратения терафим и с това да се усилва неговото действие. Осъзнаването усилва това, което се осъзнава. Усилването е взаимно и мощта на терафима нараства, дарявайки с благо своя притежател. Но изпратеното съкровище може да бъде отхвърлено поради невежество и тогава силата навъздействието му ще бъде сведена до нула. Не само признателността, но и признаването има много голямо значение. С признаването на силата на терафима умножаваме неговата сила, а признателността го свързва с Изпратилия го. Аз Съм поръчителят за вашето щастие, Аз Съм вашият Мощен Охраняващ, Аз ви Изпращам в Лъча чудесната Чаша на радостта. 165. Какво ни интересува всичко друго, ако Владиката е наблизо! Да се пренесе битието в мисълта и да се почувства реалността на битието в мисълта (ще бъде и победа над плътта), ще бъде победа над света. И ако гледайки на живота вие го виждате чрез Моя Образ, през призмата на Моите мисли, изпращани на вас, то това и ще бъде утвърждаване на мисълта и поставяне ударението върху мисълта. Не на всяка мисъл можеш да се опреш. И не на еснафските мисли Ние Поставяме ударението. Ударението се поставя върху Висшата мисъл, тъй като тя води света. За мисълта е възможно всичко. Затова всички възможности се намират в областта на мисълта. С нея и действайте, знаейки, че с мисълта се побеждава всичко. От каквато и страна да разглеждате човешките действия, зад всяко от тях вие ще намерите творящата мисъл. Затова Казвам: “Действайте с мисълта, осъзнавайки цялата ѝ голяма значимост”. Мислителният апарат на човека е чудесен. Неговите възможности не са осъзнати. Мислете за мисълта така, сякаш, че за първи път сте открили неизчерпаем източник на чудесни възможности, можещи да ви дадат всичко, което поиска духа. Световете са създадени чрез мощта на творящата мисъл. От мисълта е създадено всичко. С мисълта творете. 166. (М.А.Й.). И ние ще действаме чрез мисълта. Действието на въдичаря е аналогично на действието на мисълта. Опитният рибар има и добър улов. Така и мисълта за улов се устремява магнитно в пространството и носи съответния улов. Ловец се нарича този, който знае как да обезпечи дивеч. Неговата крачкa е твърда, и стъпката - уверена, и ръката – вярна, и дивечът е обезпечен. Така действа и мисълта, и ловецът на пространствени мисли. Така ще действаме и ние: аз и ти, с мисъл към мен устремен. Ще оставим съмнението и неувереността на този, който не знае. Но ти знаеш. Твоята увереност дава възможност и на мен да бъда спокойна за здравината на единичния проводник. Връзката се усложнява от това, че не аз, а ти трябва да се добереш мислено или да се издигнеш до мен и тогава аз съм близко. Но без съзнателната готовност на твоята мисъл, моята няма да бъде осъзната, а дори и да достигне, то без осъзнаване на източника. Сине мой, много ти се прощава заради желязната неотклонност на устрема и любовта към нас. С нея ще достигнеш и си достигнал. Много ни предстои още да направим. Близостта дава сили. 167. (Гуру). Да, аз бях изпратен на Земята от Владиката. Оттук са и работите, и книгите, и картините. Всичко е от Него, но с моята ръка. По този начин претворяваме енергиите, изпращани ни във форми, достойни и подобаващи на Даващия Източник. Трябва по-често да се замисляме над това, как претворяваме в живота енергията от Лъча на Владиката. Тази енергия се претворява с волята. Как? В творчеството на човека се претворява неговата същност. Всички творят, но всеки своето и по своему. Но какво твори този, който получава Лъча? Не е възможно той да твори подобно на еснафа, сивите парцали на мисленето или нищо. Грижите и суетния живот на болшинството твори това “нищо” и завършва с нищо. Безполезен живот, безполезна активност и нищожни и безполезни резултати. Но Лъчът на Владиката, притежаващ мощта на своето творчество, създава за векове, създава за бъдещето, създава задълго и здраво. Действието се проявява чрез волята. Моята воля, слята с Волята на Владиката, е мощна и непреодолима. Такава може да стане и волята на този, който вече получава Лъча. Възможностите на Лъча са големи. Лъчът усилва всяко качество на духа: положителните – за умножаване и растеж, отрицателните – за изживяване. В Лъча изгарят израстъците на духа. Така със силата на Лъча може да се укрепи и усили своята воля. Няма предел за развитие на волята и за растежа на нейната мощ. 168. Бедата на всички е в това, че търсят щастието не вътре, а навън. И не го намират, разбира се, тъй като щастието също е в духа. Търсете го вътре в себе си, в своите дълбини, без да разчитате на нищо външно и не поставяйте външното като условие за неговото осъществяване. Да се заложи на външното означава да се отдаде собственото щастие във властта на изменчивостта на жизнения поток и неговите случайности. Защото е Казано: Царството Божие е вътре във вас. Защо така упорито и тъпо искате да намерите щастието си, вашето съкровище, навън? Искате да го намерите и търсите, а после се учудвате, че се разлитат като пръски всички ваши посройки. Нищо, основано на външното не е здраво. Търсете вътре, в духа, там е всичко. 169. Терафимът на щастието действа. Събитията бързат и навсякъде са победни. Скоро пороят на събитията ще очисти хоризонта на бъдещето. Давам ръководно направление на тяхното протичане. Текат по Моята Воля. Още не са тръгнали, но ще тръгнат. Не мога да отстраня изпълнителите по-рано, преди да са изпълнили възложеното. За всичко си има време. Време е и за вас навреме да излезете на оран. Сроковете не са отвъд планини, а са зад вратата, и Ние Отваряме вратата. Давам свидетелство на сина за близостта на огнените Срокове. Наближава, наближава Моето време, времето на крайните дела. Бихте загинали всички, ако не беше Ръката. С Ръка ще Отведа опасността от вас и ще Прикрия с щита на щастието. Вие сте Мои и за вас е заповядан пътя на избраните. Сред бродещите сенки вие, вървящите към Светлината, сте опазени от Мен. За вас, вървящите към Мен, пътищата на Светлината са отворени. Вие сте в тясна връзка със събитията, тоест, със сроковете. Сроковете тъкат шарките на вашия живот. Ускорявам течението на събитията, водещи към желания край. А там ще има празник на улицата на тези, които са с Нас. А вие, вървящите към Мен, осъзнахте ли своето щастие? Всичко изисква осъзнаване, дори щастието да бъдеш с Мен. Ще има новости безкрай, и всичките – с една цел. Отворете по-широко очите и ушите си. Иначе няма да видите и няма да ги чуете всички. Правилно! Ако видите, че нещо се върши не както трябва, можете да внесете своя коректив и да очертаете кръга на отговорността. Но гледайте да не бъдете в разрез с Нашите Планове. Затова е по-добре да се действа чрез Мен, изпращайки енергията чрез Мен. Вие сте в Нашите Планове, с тях и се слейте съзвучно. При стремителното движение на спиралата се дръжте здраво вътре в нея, по-близо до центъра, иначе центробежната сила при откъсване ще ви отнесе далеч отвъд пределите на възможността да се приближите отново. Аз Казах. 170. (25 май). Сине Мой, Владиката е загрижен за това, да даде пълно разбиране на ставащото. Вече не ручейчета от събития, не подземни ходове на изворите, но мощна река, бурно отнасяща всички тях, и явни и скрити, в океана на утвърденото бъдеще. Времето за дела е настъпило и преодолявайки всички прегради на противодействията се утвърждава Новият Свят на Новата Земя под Новото Небе. И Небето си сменя цвета, и Земята се обновява очебийно. Трябва да си сляп, за да не виждаш. Когато Слънцето изрява, сенките на мрака са особено продължителни. Когато Слънцето бъде в зенита си, те ще изчезнат. 171. А вие какво да правите? Здраво и заедно се дръжте, за да не ви отнесат центробежните сили към периферията. И по-близо се дръжте до центъра, тоест, до Мен, където няма опасност да се откъснете. Думите са безсилни, дори и тези на Владиката, когато беглецът е замислил бягство. Но не го ли е замислил преди края? Ето, заповяданото е станало, а той е настрана, отцепник, отделил се от Източника на щастието. Кажете на всички как трябва да се пазят, как щателно трябва да се пазят възможностите, изпращани от Мен всекиму. Те така лесно могат да бъдат пропуснати. А пропуснатото не се връща отново. Новите възможности, давани в замяна на пропуснатите, са вече други: и по-трудни, и по-сложни, и по-отдалечени от Фокуса. Моите няма да пропуснат възможностите. Сега е настанало време, когато неугасеният устрем ще събере зрели плодове. Но къде са те, сега събиращите обилна жетва на духа? Защо са така унили те и са бедни техните находки? Не е ли затова, защото са се отделили от Мен? Кажете им: обръщането към Владиката с цялото сърце, силно горящо, не може да остане без отговор. Но защо мълчат те, които някога бяха силно устремени към Мен? Какво е закрило очите им и е запушило ушите им? Какви създания на Майя са ги отделили от Мен и са Ме закрили [за тях]? Питайте ги дълго ли смятат да пребивават в обскурация на духа? И какво смятат да постигнат, отдалечавайки се от Мен? И на чии силни рамене искат да възложат отговорността за позорното си изпълзяване? Кажете им, нека решават сега, защото после ще бъде късно, с Мен ли са или с тъмата, обгърнати от яростта на егоизма. Отворете очите им за това, какви нечувани възможности незабелязано изплуват покрай тях и си отиват безвъзвратно. С каква суета са заети главите им и какво са поставили по-горе от Учителя, и са го направили по-важно от всичко това, за което е Говорил Той. Вие, които се отвръщате от Мен в яростен припадък на егоизъм, къде смятате да вървите без Мен? На кого сте нужни? Всичко е в Мен, всичко е чрез Мен и всичко е с Мен. А вие искате да сте сами. С кого, с какво и как? И това във времето, когато стрелките на часовника на Еволюцията стоят на предела? Още не е късно, Предупреждавам: има още време да се опомните. Учителят Предупреди достатъчно. 171.А. Учителят Твори чрез ученика. Но това творчетво е доброволно, съгласно и в пълно съзвучие или сливане на съзнанията. Именно чрез ученика Учителят има възможност да се прояви. И чрез всекиго – според възможността му да вмести. Да се вместят мислите на Учителя не е така просто. Необходимо е съответствие. Съответствието се поражда с дълго сътрудничество. Но ако съответствието е установено, то и творчеството става възможно. Затруднението е в това, че са малко съзвучните съзнания, а при съзвучие предаването е ограничено пък от възможностите на приемника. Затова и през цялото време Говоря за разширяване на съзнанието, за да може то по-широко да вмества мислите на Учителя, без да ги ограничева в своите малки предели. И оскъдността, и едностранчивостта, и непълнотата на съобщенията трябва да се отнесат за своя сметка, но съвсем не – за сметка на Учителя. Учителят Иска да даде колкото може повече и не е негова вината, ако приемникът на съзнанието не вмества всичко или оцветява прекалено пратките със свой цвят. Голямо самоотрчение се изисква, за да се възприема точно, не изопачавайки основната мисъл. Печатът на Индивидуалността, печатът на възприемащото съзнание остава върху съобщението, но то не трябва да закрива и заъмнява основната мисъл. Сега е особено време. Затова така щедро се дава Висшето Знание чрез съзвучните канали. Трябва да се подготви храна за духа за продължително време. Духовният глад е голям. И съзнанията са различни много. А трябва да се даде храна на всички, годна за всяко ниво на съзнание. Оттук и голямото разнообразие на Записите, за да може всеки поне нещо да може да почерпи за себе си. И не трябва да се решава кое е добро и кое – лошо: това ще реши животът. Трябва само да не се пропусне времето, за да се събере всичко, което е възможно да бъде събрано. Малко са събирачите, а нуждата е голяма. Нека се потрудим за Владиката и Светлината. И е добре ако съумеете да станете незаменими, изпълнявайки Моята Воля. 172. (М.А.Й.). Качествата на духа се утвърждават по съзвучие. Не може да се избере далечно качество и да се увърждава. Ще се получи насилие над себе си и обратен удар. Но утвърждаването на едно влече след себе си и друго, близко на него или родствено, тъй като всички качества се явяват сякаш едно цяло, свързано с всички свои части, тоест, отделните качества в един монолит на духа. Качествата спят в човека, тоест, намират се в него в потенциално състояние. От латентното състояние те се привеждат в състояние на активност, което и представлява процесът на утвърждаване на качествата. Тяхната симфония, тоест, пълния им кръг е трудно достижим, тъй като изисква време и постоянство. Този процес не е отвлечен, а е ярко жизнен, тъй като качествата са форма на проявяващи се или разпалващи се в човека огньове. Огънят на утвърждаващите се качества е огън на готвещите се за пробуждане центрове. Затова Учението отделя толкова много внимание на въпроса за развиване на качествата. Казано е: “Спокойствието е венец на Свелината”. Възможността за проява на светлина в себе си и качеството спокойствие са неотделими едно от друго. Именно спокойствието и равновесието са най-добрата форма за проява вече не на огъня, а на светлината, пораждана от огнените центрове. Но не може да има нито спокойствие, нито равновесие без мъжество, а мъжество – без устойчивост на сърцето. Така кръгът на качествта се разширява, вмествайки постепенно всички. А в центъра на този кръг е сърцето, като вместилище на всички. Не в мозъка е средоточието на качествата, а в сърцето. Никой няма да говори за мъжество на мозъка, но за мъжесво на сърцето, за сърце, непознаващо страх, говорят. Значи мъжеството живее в сърцето, безстрашието също, и спокойсвието, и устремеността, и предаността, и чистотата, и любовта. Помислете сами може ли да се обича с мозъка. И кому е нужна мозъчната любов? Така отново и отново се завръщаме към сърцето, тъй като моята задача е да утвърдя съкровището на сърцето. Да се живее психоживот с цялото сърце значи, да се вмести в сърцето цялата скала от качества, значи да се вместят огньовете, съответстващи на степента на проява на всяко качество, значи да се овладеят огньовете, значи да се вмести в себе си Светлината. Аз дойдох в света за да свидетелствам за Светлината на Владиката, вместил цялата Светлина, която тъмата не може да обхване. И вие, следващи Го, в Неговата Светлина Му подражавайте. 173. (М.А.Й.). Радвам се на ненаситността на приемника на духа, стремящ се да вмести все повече и повече. Затова има толкова внимание и загриженост към устременото сърце. Учителят Знае кого да избере и кой няма да отстъпи в тъмнината. Радвам се и преумножавам изпращаните възможности. Те трябва зорко да се уловят. Нека приемникът на съзнанието да бъде отворен и напрегнат в минутите на общуването. Той трябва да бъде чист. Изгонването на съмненията би улеснило много. Трябва да се почисти още, още много и друг боклук. Бих искала моите мисли да се вливат безпрепятствено и свободно. Огледалото на съзнанието трябва да бъде без дефекти. 174. (Гуру). Всички качества не струват нищо, ако зад тях няма воля. Без наличието на воля е лесно да се потуши огъня на всяко качество. Волята за качествата е и основа, и опора, и защита. Огньовете на духа трябва да се опазят. Опазват се от волята. Волята и заградителната мрежа се поддържат в необходимия порядък. Без воля не може. Волята събира качествата в монолита на духа. Потенциалът винаги се разкрива отвътре навън. Мощта на волята също се нуждае от осъзнаване. Първо се осъзнава, а после се прилага. Не мускулите, а волята изявява силата. Обхванатият от ужас безволев човек губи власт над мускулите. Краката се вдървяват и се срастват със Земята. Атрофията на волята е ужасна: поразява целия организъм – и мускулите, и мозъка, и нервите. Волята е пазител на целостта на човешкия микрокосмос. Безволевият човек умира бързо от глад, но този, който е призовал волята си към действие живее много десетки дни и не умира. Призовал.., но откъде? От север, от юг, от изток или от запад? Не! Отвътре. Всичко се съдържа в човека, всички възможности, и техният предел е Безпределността. 175. (Гуру). Искам да споделя с теб съкровището на моята воля. Вземи колкото искаш, но помни и знай, че за действията на волята си отговорен ти. Съкровищата на волята се дават на този, който не злоупотребява с тях. Вземай и помни. 176. Спиралният строеж на Записите е естествен и законен. Съзнанието расте и се разширява. Когато се докосва до някакъв въпрос, засяган по-рано, то го вижда в друг аспект. И изпращаната мисъл се реализира по-дълбоко. Всичко е същото и за същото, но разбирането е по-широко и задълбочено. При това се засягат и нови сфери на мисленето. За да се облекчи проникването в тях, може мислено да се устремявате в неизвестността. Повторение няма. Има разширяване и задълбочаване на даденото по-рано. Повтаря се съзнанието, стоящо на едно място. Спиралата на устрема извежда мисълта от плоскостта в Световете на Висшите измерения и кръгът става спирала. Спиралното мислене е характерно за Архата, а също и за утвърдения ученик. Учителят винаги е нов, нови са и най-близките до Него. Законите на спиралната устременост и законите на спиралното въздигане на съзнанието обясняват много в процеса на растежа на съзнанието. Мъдро е да се осъзнаят тези стъпала на развитие на духа. Всяко стъпало е един оборот [витка] от спиралата - окръжност с полюси, изтеглена нагоре, когато всяка предшестваща точка на предишния оборот е аналогична, но по-високо от преминатата по-рано. Това дава нерушима увереност в това, че и в бъдеще растежът на мисълта не може да бъде ограничен от нищо. Безпределността е и в това. Това и ще бъде пътят на вечния възход на духа. Обкръжаващата среда има свойството да насища човека със своите еманации, а също и сферата, през която преминава поредната обиколка на спиралата. Сякаш еманациите от Светлина пронизват съзнанието, изхвърляйки ненужните и изживяни наслоения на миналото. Колкото е по-устремена спиралата, толкова е по-огнена, толкова по-лесно се освобождава съзнанието от ненужния боклук. И в минути на особено напрежение на спиралата, в моментите на вместване, духът е почти свободен от миналото. Излишният товар остава в подножието на планината на Майката на Света. Спиралите на духа са различни по диаметър и по разстоянието между витките. Разбира се, Учителят ръководи и при това магнетизмът на всеки отрязък от спиралата се обуславя от Неговия Лъч, Насочвайки във фокуса на съзнанието на ученика Лъчи с различно напрежение и предизвиквайки към проява необходимите качества или свойства. Много загриженост и внимание се отделя на приетия и утвърден ученик. Не в парниковите оранжерии, но в трудния и суров живот се разпуква ярко чудесното цвете на духа. Но на него са му нужни и въздух, и влага, и храна, и живителните лъчи на Слънцето. Слънцето на Духа на Владиката изпраща своите Лъчи, за да храни огненото цвете на духа на обърнатото към Него съзнание. Дори и листата на растението се обръщат към Слънцето, за да възприемат неговите лъчи, а още повече човекът. Но обръщането към Свелината е необходимо както горе, така и долу, на всички стъпала от стълбата на живота. Така се дели и светът – на обръщащи се към Йерархията на Светлината и на отвръщащи се и отвърнали се от Нея. Сиво е на тези, последните. Отвърналият се от Светлината служи на тъмнината и в крайна сметка загива. Без Светлина няма живот нито горе, нито долу. Законите във всичко са еднакви. Владиката говори за живота и изпраща Светлината на Неговите Лъчи в света. Лъчи на живота. 177. (М.А.Й.). Когато чувството на любов се пренася от земното в Надземното, неговата сила се умножава и то става безсмъртно. Така любовта към тези, които пребивават в Надземното, преминава отвъд границите на смъртта и утвърждава безсмъртие. Не е ли чудно да се отрича пред лицето на смъртта? Но победителят на смъртта трябва да бъде последователен във всичко. И отричайки смъртта, утвърждава тържествуващия живот. Владиката е потъпкал смъртта със смъртта и е утвърдил живота. И ние ще потъпчем призрака на смъртта с живот, ликуващ в Светлина. В Светлината и чрез Светлината сме свързани ние, заминалите за Светлина за вас и с нейните лъчи сме съединени с вас, живеещите още на Земята. С нашето единение в Светлината да послужим на Светлината и Йерархията. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|