Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
117. Правилно мислите като предполагате, че според характера на зова можете да се обръщате към различни Водачи, но чрез Мен. Моят Лъч ще помогне да се асимилирате в непривичните вълни на другите Високи съзнания. Затова е предназначена и Йерархичната Верига. Непосредственият контакт може да е невъзможен заради чудовищното разминаване на вибрациите на многото различни аури. Колко векове и усилия са били необходими за това, да се схармонизират нашите аури. Лекотата на възприятие е твърде относителна, тъй като зад тази лекота стоят дълги години на упорит труд в течение на много въплъщения, и дори в този последен живот трябваше да се потрудим много, за да се асимилира в достатъчна степен изпратения Лъч. И това, което е леко за асимилиращото Лъча съзнание, е невероятно трудно и невъзможно за обикновеното съзнание. И на това също не трябва да се учудвате. Всяко достижение се придобива с упорит труд и с това именно то е по-ценно. Възможно ли е Ние, които сме положили толкова труд и усилия, да не се Радваме, когато Виждаме плодовете? Порадвайте се и вие на заработеното преуспяване. Вашата радост за вашето духовно достижение е и Наша радост. 118. (М.А.Й.). Скъпи мой, твоите повторни опити да влезеш в общуване с мен са правилни. Ще утвърдим общуването с повторен ритъм. После върху моите съобщения ще легне яркия отпечатък на моята Индивидуалност. Трудно е само в началото. Ако можеш да възприемаш мислите на Владиката, ще можеш да приемеш и моите. Аз принадлежа към същия този Космически Лъч, към който и ти. Чета страниците на твоя живот когато поискам и често моята мисъл прониква в твоето съзнание, макар и ти да не си даваш сметка за това. Съзнателният ритмичен контакт ще внесе яснота и определеност в нашите взаимоотношения и ще облекчи твоя земен път. Трябва по-близко да се сработим. Плътните бариери в духа трябва да бъдат премахнати и да се осъзнае даваната възможност. Осъзнаването е половин работа, тъй като води към овладяване на желаната способност. Аз от своя страна ще направя всичко, което е необходимо за това, но и ти трябва да направиш всичко възможно, ако искаш да постигнеш успех. Добре е да бъдем заедно в духа. Всичко разделящо ни трябва да се отстрани. Пространството, времето и всичко останало, способстващо за създаване на усещането за отделеността ни един от друг, трябва да се премахне от мислите. Аз Съм наблизо и в мислите си с теб, когато твоя дух желае силно това. Ритъмът засилва процеса и го задълбочава. Скъпи мой, всичко е възможно, всичко е достъпно сега. Дори не трябва да се поразяваш от простотата и достъпността на необикновените възможности. Сега е особено време, неповторимо... Духом съм с вас - Майката. 119. (Гуру). Приветствам стремежа да се влезе в контакт с мен. Отдавна беше време. Неразбирането закрива моята близост и тогава мисълта трудно достига до сърцето. А ти отстрани пречките. Аз съм Изпратен в твоя свят от Владиката и чрез мен ти си се приближил до Него. Затова нашата връзка е пряка. В какво е неразбирането, ако служим на един Учител? Асимилацията на съзнанието с моите вибрации е недостатъчна. Тя се извършва чрез сърцето. И колко трудно се преместват лостовете на мисленето, когато нея я няма. Те трябва да се смажат. Най-добрият смазочен материал ще бъде любовта и признателността. 120. (12 май). Ликуваме за постигната победа. Знай това и изпревари събитията. Кой знае? Аз Зная. Утвърждавайте спокойствието. И на нашата улица има празник. Затова Казвам: “Радвайте се!” Оставете осъжданията: те за нищо не са нужни. Враждебната среда наистина има огромно значение като съзидателна сила. Не в заявленията, а в утвърждаването на бъдещето я приемете като неизбежност. Корабът се движи благодарение съпротивлението на средата (водата). Иначе винтът щеше да стои, без да работи. Противодействието на средата създава възможност за придвижване. Готов ли си? Готовността се измерва с количеството сгъстена Светлина. Много е приятно да се чувстват (или да се усещат) токовете на любовта и болезнено - на ненавистта и недружелюбието. Не трябва да бъдеш център, излъчващ бодящи токове. За съвет ще се Появя навреме. А засега чакайте: Аз Съм в Кулата, а ти си в труда. Изпращам в лъчите на утрото Близостта на планинската Обител. 121. Пулсацията на мисълта е малко изучено явление. Мисълта живее и пулсира в пространството, както пулсира всичко, което е в света – от атомното ядро до Слънцето. Тази пулсация се усилва при концентрация на мисълта. И се усилва особено ясно, ако в мисълта се влага сърдечна енергия. Трябва да се помисли какво е [пулсацията] по същество - благословение или проклятие. Принципът е същия, както в терафима, само степените на проява са различни. Но в основата на всички тези явления стои мисълта. Така отново стигаме до мисълта като основа на битието. Световете, създадени чрез творческата воля на Строителите, са наситени с пулсацията на енергията, извикала ги за живот. За мощта на тези енергии може да се съди по периодически усилващите се пулсации на Слънцето. В основата на пулсациите стои ритъма. 122. (М.А.Й.). Скъпи мой, и ние ще усилваме нашата връзка чрез ритъма. Важно е да се разбере, че при наличие на утвърден ритъм, явлението, което му принадлежи, ще се увеличава в течение на времето по сила. Затова можем да бъдем напълно спокойни за бъдещето, тоест за това, че след като веднъж е положено началото на нещо, то ще се развива и укрепва, ако ритъма се спазва. Трябва да се сложат настрана всички мисли за неувереност в успеха. Ще бъда все по–близо и по-близо по силата на повторните опити. И вече не опити, но действително общуване ще се утвърди. Скъпи мой, трябва да се оставят осъжданията. В тях няма нищо съзидателно. Те са обсолютно безполезни. Да се опознаят лицата на приятелите без маски не винаги е приятно, но да се знае съвсем не значи да се осъжда. Учи се да можеш да знаеш и узнаваш без осъждане. Това също е свойство на Архата. Архатът утвърждава висшите качества на духа във всички дреболии на живота. Помнете думите: “Архатът не е далечна приказка.” - ето аз искам приказката да се случи наистина. Положи усилия за това - да станеш син, достоен за своя Велик Баща, и за да мога аз да се гордея с теб. Утвърди гордостта на духа в себе си, но не така, както утвърждават гордостта хората, а както я утвърждава Архата. Гордостта на духа и достойнството на духа са неотделими явления. Чувствайки се като син, се утвърди духом на ниво. И помни завета за героите. Защо пък да не преминат живота си като герои всички, които следват Владиката? 123. (Гуру). И ние ще се утвърждаваме чрез ритъма, приятелю мой. Волята притежава способността да привлича вниманието на тези, към които е насочена. Може да се помисли за това защо досега не е идвала в сърцето ти мисъл да се свържеш с мен. Но за всичко си има време. За бъдещето трябва да станеш силен. При достатъчна взаимност лесно можеш да усилиш себе си. Моят девиз е действие. То е невъзможно без наличието на огнена енергия. Но когато тя е налице, действията стават огнени. Разликата между обикновените действия и огнените действия е в това, че първите бързо изчерпват себе си, докато следствията на огнените действия са необичайно продължителни. През векове и хилядолетия преминава огнената нишка. Не напразно е Говорено за прокарването на по-дълга линия. Говорил е, за да може да се разбере как да се потуши тъмнината на тържествуващата суета. Победителят трябва да прояви мощта на огненото действие. 124. (13 май). Да! Да! Да! Утвърждавам възможнстта за щастие. Само че трябва да се помисли в какво се заключава то. Ако изцяло си съсредоточен в Мен, тези възможности са близко, а ако си съсредоточен в земното, е възможно щастие земно, но висшето е невъзможно. Нека да разделим щастието на две части: щастие земно и щастие на Висшите Светове и нека си дадем ясен отчет кое щастие изисква сърцето. Едното и другото е невъзможно да се съвместяват и затова се налага да се избира, и, избирайки, да приложиш сърцето си без остатък, и това, с което сърцето ще пребъде, ще стане възможно. Но възможностите за земно щастие са неверни, тъй като са кратки и временни и се разгръщат в царството на Майя, докато надземното щастие може да озари твоя път със сияйния си облик. Неговото усещане се съчетава с радостта. Радост Космическа, радост на Висшите Светове – за кого е достъпна тя на Земята? И все пак Ние Казваме, че радостта е особена мъдрост. Значи, радостта е особен аспект на мъдростта, тъй като Космическата радост се съчетава с нея. Разбира се, тази радост не е за земното, но когато тя трепти в сърцето, то и сърцето се озарява с нейната светлина. Светлината на Висшата радост, колко рядко свети тя сред хората! Много тъга има на Земята, дори и в многото познание има много, но Аз Казах, че тази тъга ще бъде за радост на тези, които са с Мен. Затова Казвам: “Радвайте се, деца, тъй като наближи времето на великите дела.” И нека тази радост бъде не за себе си, не за близките, не за земното, а за Висшето, сега настъпващо в света. Тази радост се предшества и съпровожда от озарение или възкресение на духа. Затова Казвам: И вашата скроб ще бъде за радост”. Единият полюс утвърждава земните усещания, другият – надземните и с дълбочината на скръбта се измерва дълбочината на радостта. Затова Казвам: “Радвайте се, деца”. Когато огнената нота на духа звучи хармонично в пространството, тя звучи в тона на радостта, това е песента на духа, тържествуващ с победата си над света на повалената Майя - победа и освобождение. 125. (М.А.Й.). Днес ще ви кажа, че се радвам за растящата близост. Сега е особено време, когато връзката между двата свята става възможна законно. Не призоваване на умрелите, не насилие над естеството, но сияйна връзка на духа с невидимите сфери чрез посредничеството на изострената и тренирана мисъл. С една дума, психотехника, практически приложима в живота. Прозренията в моята сфера са възможни, но са трудни и редки, докато мисълта, намираща се както в мое, така и във ваше разпореждане, ще бъде най-добрият мост между нас. С мисълта може да се действа така точно, уверено и решително, както хирургът, правещ сложна операция, действа с инструментите. Но той се е учил дълго за това и е придобил опит. Ще се учим и ние. Каква радост дава осъзнаването, че можеш винаги да се учиш, да се учиш безкрайно, да се учиш и да изтънчваш своя апарат. Нека усещането за растящата близост между нас да бъде растяща радост за духа. Не забравяйте, че сега е възможно. И на мен това сближаване също ще достави радост. Сине мой, тази остра и дълбока мъка, която си изпитал вследствие моето заминаване, служи като залог за дълбочината на тази радост, която общуването с мен ще донесе на теб, моя син. Намери в сърцето си място за Майката, съответстващо на очакваното сближаване. Магнитът на любовта е мощен и не познава плътните прегради. 126. (Гуру). Владиката Отговаря винаги, когато обръщението към Него е достатъчно силно. По същия начин и аз, вървящия с Него, отговарям според магнитността на съзвучието на нашите съзнания. Трябва да се мисли ясно и особено при обръщение. Умението да се изпраща ясна, отчетлива мисъл е половин успех. Контактът се възстановява чрез мисълта. Инструментът на мисълта трябва да бъде изострен и винаги подръка. Трябва да се обърне внимание на това как проникват в съзнанието съзвучните и, което е главно – обичайните за него мисли. За да бъдат още по-разширени трябва още повече да се отдалечиш от себе си. И тук са нужни самоотричане и самоотверженост. Заветът, указващ да се отвърнеш от себе си, е с необичайна дълбочина (необичайно дълбок). Той е толкова важен, че неотхвърляйки себе си, неотхвърляйки нисшите си обвивки, е невъзможно да влезеш в Царството на Светлината. Затова и трябва да се учим на самоотречение, в голямото и в малкото. Защото, докосвайки се до мен, не своя свят и своите мисли искаш да ми натрапиш, но да се докоснеш до моя свят и до моите мисли. Те не могат да бъдат възприети, ако не осветиш своята аура, тъй като достигат съзнанието чрез нея. Но аура и личност не е едно и също: аурата способства за възприятието и служи като посредник, докато личността, самоутвърждаваща себе си, пречи. Искаш ли да получиш съвет от мен? Укрепи в съзнанието си с неунищожимостта и неразтворимостта на духовното ядро и около него натрупвай енергиите на опитното знание, тоест от земния свят пренеси устрема във Висшия Свят и в него живей. Може да се живее във Висшия Свят, живеейки на Земята в тяло. Достъпът до този Свят е винаги отворен. Живей в него и ще бъдеш близко до нас. 127. (14 май). Правилно! Контактът продължава в ритъм и при всякакви условия и състояния на съзнанието. По същия начин и Слънцето изгрява всяка сутрин, каквото и да се случва на Земята. По същия начин и неизменното движение към бъдещето по пътя на постоянната връзка с Учителя на Светлината остава винаги постоянно. Ако то се постави в зависимост от собствените състояния – преходни и случайни, то това значи да се отдаде най-ценното, което човек има на Земята, във властта на непокорената воля на астрала. Оттук следва, че тази връзка се утвърждава и поддържа извън този живот и тези движения, които се случват в астралната обвивка. Преди всичко там, а после вече и в менталната обвивка. Малко ли мисли могат да дойдат до ума, но всички те се отхвърлят настрана, ако не съответстват на момента на общуването. Грешки и слабости са възможни и очевидни, но би била голяма и непоправима заблуда поради тези причини да се прекъсне ритъма на общуване. Малко са подвижниците сред почетните граждани, смятащи се за украшение на обществото. Благонамереността и добродетелността, в обикновеното разбиране и проява, не водят към върховета на духа. Необходимо е и нещо друго: горене на сърцето, асимилиращо всяко качество на духа и придаващо му (на това качество) динамиката на целеустремеността. Благонамерената и общоприета добродетелност често тъпче на едно място, без да има сили да се устреми напред. Какво от това, че водата в кладенеца е чиста – в него е студено и мрачно и Слънчев лъч никога не достига там. Ние Предпочитаме звънливия планински ручей, чиито струи искрят и блестят на Слънцето с хиляди разноцветни оньове. Ние Обичаме утринната песен на извора, но не и застиналата мрачност на кладенеца. 128. Могат да попитат: защо има толкова думи сред вашите и толкова малко дела? Отговорете: “Ако за дела считате само видимото за окото, то вашето съждение е едностранчиво”. Видимият, плътен свят е като основа на проявения свят, а Тънкия Свят, незримия, е надземната част на посройката, извисяваща се над фундамента. Здравината, широчината и дълбочината на основата позволяват да се съди за надземната надстройка. Колкото е по-висок етажът, толкова по-надалеч се вижда наоколо, и от най-високата точка може да се види хоризонта и небето, открити пред очите. Но не трябва да се съди за явленията само по фундамента. Фундаментът няма да покаже нищо за живота, протичащ в зданието. Съждението по фундамента ще бъде едностранчиво. Така и за вашите дела и полет на мисълта не всеки може да знае или съди. Главната функция на възлите за предаване на Светлина е трансмутация на тънките енергии в обмислени и завършени мислени образи, подхранващи пространството наоколо, а също и съзвучни на съзнанието. Дори и обикновените съзнания улавят нещо и се подхранват от тези, които могат да светят. Затова самата формулировка на въпроса ще бъде неправилна и въпросът – неуместен. Да пита може само този, който не знае. А знаещият няма да пита, тъй като вижда. Затова на хорските съждения и осъждания не се отдава значение. Не може слепият да съди за това, което не е видял и не познава. 129. Суровата самокритика и насаме е много полезна. Оставете непогрешимостта на самобявените клерикални авторитети. А вие отчитайте своите недостатъци и грешки за пълното им изживяване. Трудният анализ на погрешното действие трябва да покаже неговата несъстоятелност. Забраната на нещо е неубедителна. Но вредата от нежеланото явление в себе си, разбрана и почувствана, може лесно да отблъсне духа от него. Затова е добре понякога да погледнеш на себе си сякаш отстрани, както гледаш на другите хора. Неочаквано могат да се открият много любопитни и незабелязани до този момент неща. Самокритиката не е самоизмъчване, самоедство и болезнен самоанализ, но здрав опит да се пресметнат своите сили, способности, слабости и недостатъци. Самопроверката е необходима за по-бързото привижване. 130. (М.А.Й.). Сине мой, всичко може да се прости, ако в крайна сметка духът побеждава всичко и продължава неотклонно да се придвижва напред. Но ако грешките са натежали на везните на устрема, то горко на тръгналия обратно. Затова поздравяваме твърдите победители, неспиращи се пред нищо, които нищо не може да задържи и сломи. Моят девиз е – напред и само напред. А там после от само себе си ще се разбере кое е добре и кое е лошо. И лошото ще отпадне от духа, както отпадат изсъхналите листа, за да дадат място на нови. Казано е за завоюването на нови сфери, нови енергии на високо напрежение. Това завоюване върви с помощта на мисълта. Изтънчената мисъл претворява тези енергии във форми и ги прави достъпни за хората. По такъв начин смелата мисъл прониква в тези сфери, сякаш откривайки ги, подобно на нови, дотогава неизследвани земи и правейки по този начин възможен достъпа на хората до тях. Основната работа протича в сферата на мисълта. Върху мисълта е главното ударение. За мен е радостно да видя как устремената твоя мисъл завоюва все нови и нови сфери на разбиране и, запечатвайки тези завоевания в ясни и завършени форми, дава на хората възможност да се докоснат до тези сфери и да се задълбочат в изследването на новооткритите области на мисълта. Пълна аналогия с тези смелчаци, които са откривали нови земи, за да могат хората да се насочат към тях и да ги използват за живот. Може да се каже едно: ако по настоящето и вече достигнатото се съди за бъдещето, то може отсега да се порадваме на това, което очаква занапред всеки безстрашен и неуморен завовевател на сферите на Висшите напрежения на най-тънките огнени енергии. 131. (Гуру). Обичам проявата на мощ. Обичам нейната проява в човека. Могъществото на Владиката! Колко силно звучат тези слова. Могъщество на спокойствието, могъщество на равновесието, могъщество на волята – всички тези понятия в своя потенциал са безпределни. Стига единствено с цялото сърце да започнеш да се сремиш към тях и те ще започнат да се разкриват и разгръщат в човека с цялата своя красота и величие. Но кой е този, който разбира какво означава да се стремиш с цялото си сърце, с всичките си помисли, с цялото си същество, с целия свой микрокосмос и с всички енергии, съдържащи се в него? Защо говорим за полети? Не затова ли, че при полета всички частици на летящото в устрем тяло заедно вземат участие в това движение? Само пълнотата на устрема дава желаните следствия. Да се устремиш към това, с което е изпълнено сърцето, значи да достигнеш. Но трябва сърцето да бъде изпълнено до края, до предела, когато се изключва всичко странично и пречещо. Така учи Владиката. 132. (15 май). Когато движението на съзнанието по кръга се е прекратило и кръгът се е превърнал във възходяща спирала, тогава човек живее в своя вътрешен свят, свят постоянно нов и несъвършен: част от явленията, които са от миналото несъвършенство, [са несъвършени]безусловно; част от явленията, идващи на смяна на старите, са нови и по-добри явления, но все още не утвърдени. Процесът на смяна е непрекъснат; замяната на старото с ново често е болезнена; борбата понякога е трудна, но затова пък устремената спирала поставя съзнанието в състояние на постоянно обновление. Затова във възходящия устрем на съзнанието се отбелязва свежестта на новото, бодростта и младостта на духа. Понякога е трудно да се разделиш с вековните наслоявания, понякога те е жал за вековния боклук, но трябва да се върви напред, трябва да се подобряваш, трябва процесът на трансмутация да се задълбочава и усилва. Без да се промениш, ако не станеш друг, не можеш да влезеш в Царството на Светлината. Запазвайки чувството за нерушимост на зърното, можеш да се устремиш към това да го облечеш с наслоявания, достойни за великата цел – сливане, съзнателно сливане с източника на вечния живот, откъдето се е спуснал духът. Това и ще бъде завръщане в Дома на Отца, в Царството на Отеца на всичко. Тази голяма и далечна цел трябва постоянно да се държи пред себе си. И всички обкръжаващи условия да се разглеждат като нещо, което при правилна нагласа на съзнанието, трябва винаги да съдейства за тази цел. Това може да даде възможност да се прави всяка крачка в нужното направление без блуждаене, без отвличане настрани и без отстъпване назад. Тогава всички действия на човека придобиват характер на целесъобразност, целеустременост и съизмеримост. И където и да бъде той, каквото и да прави и каквито и да са обкръжаващите условия, разбирането за пътя, усещането на себе си на пътя, никога вече не напуска човека. Вечни пътници или пътници на Вечността, наричаме тези, които са осъзнали своето предназначение на пътници на Великия Път. Космосът постоянно се носи напред, в импулса на вечния устрем и усъвършенстване. Принципът на еволюцията е космичен и универсален. Движението няма край. Голямата Пралайа след Голямата Манвантара отново се сменя с Деня на Брама и световното движение нагоре, към Висшите Форми на проява, продължава с нова сила. Пътят е дълъг (път безкраен). На този път се проявява Безпределността. Но това е и пътят на живота. И в малкия отрязък на днешния ден, и в милиардите години на Дните и Нощите на Брама, той се утвърждава явно. Трябва със съзнанието да се навлезе по-дълбоко в самата същност на това Всекосмическо движение. Именно да влезеш в ритъм със световната еволюция и да почувстваш себе си активна устремена частица от Единното Велико Цяло. Ако осъзнаването се е състояло, то и чувството за личност, чувството на отделеност и изолираност от Великия Световен Поток, се изгубва напълно и човек става част от Великия Космически Живот, осъзнавайки единството си с него. Този живот е вечен, той не познава смъртта. Той приобщава човека към плеядата на безсмъртните. Но малкият земен живот върви по своя ред и както и преди Слънцето изрява и залязва, и както и преди грижите на деня, сменяйки се, застават пред човека. Но властта на суетата вече е разрушена, мъртвата хватка на настоящето е отхвърлена от узрялото за Вечността съзнание и бодро, и смело, и свободно върви вече духът към нови победи над живота. Човекът се движи постоянно във времето и зависи изцяло от него, за да може всяка крачка да се прави в необходимото и правилно направление, тъй като всичко се извършва в духа, и в духа е прогреса. Не в ръцете, не в краката, а наистина в духа. Да се осъзнае цялата значимост на духовните процеси, ставащи вътре, ще бъде победа над плътната очевидност, която сама по себе си е нищо. Защо да се приписват възможните сили на духа на нещо външно и властта, дадена на човека над плътта, да се отдава на тази плът, тоест на материята, [след като]да се разпорежда с която и да властва над която от началото на времето е заповядано и отсъдено на човека. Всичко е вътре. Потенциалът на духа е неизчерпаем и безпределен и неговите сили са безгранични. Наистина ви Казвам: вие сте богове. Но боговете[тоест хората] са поставили “глиненото гърне” на главното място в ъгъла и се влекат към нищожното, тъй като са избрали нищожното, и са предпочели нищожното, и сами са станали нищожества. Но Аз ви Казвам: вие сте богове. 133. (М.А.Й.). Действайки от Името на Владиката разчистваме пътя към успеха. И аз съм вървяла през живота също с Името на Владиката. Ако искаш да бъдеш удачлив и да преуспееш, придвижвай се с Неговото Име. Успеха разбирай широко, не в тесните граници на личността. Заповядано е по-широко от широкото да се тъче чудесната шарка на живота, шарката на духа. Всеки оставя след себе си в пространството гравирано движението на живота си. Лентата на преминатия живот, която е толкова лесно да превъртиш пред своите очи, оставя канали в пространството като се запечатва в него във вид на кристализирали форми и техните образи могат да се видят, при това вече не мислено, а с очите, ако имаш достъп до Акашовите хроники. Миналото може да се види: и своето, и чуждото, а също миналото на Земята и народите. Ще говорим за индивидуалното минало. Добре е когато духът може да се засрами от него, затова и се налага да говорим за достойнството на духа, за да предпазим по този начин от погрешни и срамни действия и постъпки. Добре е когато ученикът може да си представи, че се намира под постоянното наблюдение на Учителя. Пред Лика на Учителя е трудно да се извърши недостойна постъпка. Но е необходимо тази представа да не е отвлечена и теоретическа, а жизнена и реална. Именно: Виждат и Знаят и често Тъгуват, виждайки делата ви, несъвместими с понятието ученичество. Зная и аз. Не за осъждане говоря, а за това да дам сили да утвърдите своето достойнство с живот, подхождащ на служителя на Светлината. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|