Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 108. ( 8 май ) .
103. (М.А.Й.). Скъпи мои, ако във вашето сърце сте намерили място и време за далечната вест, то и вестта няма да се забави. Ще проведем и усвоим опита с общуването между духа, напуснал Земята и съзнанието, живеещо на Земята. Нашата духовна близост и любовта между нас дава пълната възможност да осъществим това. Не е важно кое време ще бъде избрано – сутрин или вечер, но е важно да се установи ритъм, което силно ще облекчи процеса. Първата мисъл изпращам за единението. Единението трябва да се усили. То е отслабнало – някои отиват в гората, някои се връщат. Батерията е отслабнала благодарение на несъгласуваността, която се е усилила не само във взаимоотношенията помежду ви, но и вътре във всекиго поотделно. Съгласуваността трябва да се утвърждава като основа на преуспяването и да се прояви повече търпимост. Защо да се мисли, че с моето заминаване нещо се е променило? Не се е променило нищо, само че аз мога да застана по-близо до този, който търси моята близост. Не мъртва, но жива ме почитайте, тоест, смятайте, че съм отишла за Светлина за вас. Отидох да донеса Светлина и сега тази възможност вече може да се осъществи. Съвети и указания могат да бъдат давани толкова лесно, колкото и в живота, тъй като връзката минава през сърцето, а сърцето е отворено за всички светове, защото е безсмъртно. В своето сърце ме осъзнавайте като наистина живееща в него. Не мога да се докосна до вас чрез мозъка, тьй като мозъкът е за Земята, а чрез сърцето. Правилно сте изпълнени с очакване. Наближават указаните промени. Живейте с ясното усещане за предстоящите и вече случващи се промени. И мен приемайте в сърцето си не умряла, а жива, но заминала за Светлина и върнала се при вас със Светлина - така ме приемайте. Не изпускайте от от съзнанието си яснотата на тази мисъл. Аз съм с вас в същия Лъч на Великото Сърце. Нека лекотата на общуването не смущава изпитаното сърце, тъй като има много причини и заслуги за това. Ние сме свързани здраво над плътните наслоения и случайности на земното съществуване. Нашата връзка е по-дълбока. Мъдростта на Учителя ни постави на Земята в определени рамки за изпълнение на определена жизнена задача, но близостта на духа е над всички временни условия. Под Ръката на Учителя в Неговия Лъч сега става задълбочаване на тази връзка за вещото утвърждаване на връзката между двата свята чрез канала на мисълта. Това е най-трудния канал за съобщения, тъй като е достъпен само при голяма тренираност на съзнанието и наличието на отдавнашна хилядолетна връзка. Затова Своя син, Нашия син Владиката е избрал за утвърждаване на свидетелството за възможността на духовното общуване със съзнанието на заминалия от Земята дух. Мисълта, която е дете на всички светове, се проявява във всеки от трите свободно. Затова и ще действаме с мисълта при установяване на контакт. Първите крачки трябва да бъдат много внимателни, предпазливи и отчеливи и при пълно предаване на цялото съзнание на провеждания процес. Правилно отбелязахте, че пречупването на мисълта минава през аурата на възприемащия я. Изпращането на енергия се претворява в съзвучие с възможностите на възприемащото съзнание. Затова може да се говори за взаимотворчество, но не и за подчиняване на едната воля на другата – по-силната. Именно, сливане на съзнанията се има предвид, а не подчиняване. Подчиняването на волята води до нейното парализиране, което е твърде нежелателно. Необходимо е свободно сътрудничество, носещо светлина и радост. Давам радост на сина да се приобщи към моите мисли и с радост от осъщественото общуване ще завърша. 104. (6 май). Хората не искат да мислят за значението на мисълта, обаче на практика мислят всички. Океанът на мисълта е отворен за всички и всички черпят от него. Мисълта е универсална и достъпна за всички. Всички са приемници на мисли, разляти в пространството - от гения до нищожеството. Защо тогава мислите на хората са толкова различни, ако достъпът е еднакъв за всички? Великият закон за съответствието или съзвучието се проявява и тук, в областта на мисълта, с особена сила. Именно тук всеки жъне това, което е посял и възприема мисли в точно съзвучие със своя приемник на съзнанието. Какъвто е приемника, такива са и възприеманите мисли. В мисления свят съществува всичко, което някога са мислели хората: от най-високите и прекрасни образи до страните и чудовищни рожби на тъмата. И всеки човек взима от тук само това, което е съзвучно с елементите, съставляващи неговата собствена същност. Законът е справедлив и безпристрастен. Всички жънат това, което сами са посяли. Човекът се намира в постоянен контакт с пространственото вместилище на мисли, но черпи от тук по съзвучие. Затова е така различно това, което се възприема от хората, дори живущите един до друг, дори в еднаква обстановка и условия. Малкият замърсен приемник на малкото ограничено съзнание ще получи от безпределния свят на мисълта само това, което му съответства. Вярно е, че и това малко също расте и се увеличава в своя обем и свойства благодарение на този постоянен пространствен контакт, но само по линия на приетото от даденото съзнание направление. Всичко останало остава затворено, тъй като законът за съзвучието действа безкомпромисно. Затова трябва да утвърдиш в себе си макар и малкото, за да има с какво да привлечеш към себе си от пространството вече по-голямо и именно от желания характер. Жътвари са всички, но посятото е от самите нас. Всички имат способност да възприемат пространствени мисли, но само по съзвучие с тези, които изпълват тяхното собствено съзнание. От безпределния океан на мисълта е възможно да се черпи безпределно, ако се знае как да се настрои собствения приемник на определената вълна на мисли или по-точно, на мислите с определена вълна. Законът за съзвучието ще действа автоматически и магнитно. Безпределността е Завещана от Мен. Следователно, във всяко направление можете да се устремявате безпределно. Понякога може да се усети тази възможност на безпределното задълбочаване и разширяване на всяко явление. Ако се спрем мислено на безпределността на качествата, то стъпалата на възхода на духа ще придобият по-конкретен характер. Предел на знанието е всезнанието, на зрението е всевиждането, на слуха – всечуването, и така нататък - всяко от тези свойства е безпределно. Така устремяването към всяко от качествата води човека към възможността за неговото безкрайно усилване и развиване. Трябва да има по-голяма увереност в това, че Безпределността проявява своя лик във всичко, защото всяко явление в своята същност е безпределно и влиза в допир с вечността от всички страни, тъй като съществува в нея. Всичко съществува в Безпределността и затова има възможност да се развива и самоусъвършенства безпределно. Нека се порадваме на безпределните възможности, лежащи пред човека. Трябва само да ги осъзнаем. 105. (М.А.Й.). Ще говоря с теб за света на Космическата Истина. Тя се съчетава с Красотата. Ние, служещите на Светлината, служим на Красотата. Служенето на Красотата задължава тя да се утвърждава във всички явления на живота и в своя вътрешен свят, и тогава Красотата на Космическата Истина ще започне да разкрива пред човека съкровената си същност. Бъдете прекрасни в мислите и действията си за да привлечете към себе си вълни от сияйна материя, наситена с красота. Висшият Свят е прекрасен. Той е отсъден за човека. Той е неоменим за този, който е посветил себе си на служене на Красотата. Красотата и грубостта са несъвместими. Затова толкова много се говори за изтънчване. Прекрасните мисли са далечни гости от Висшите Надземни Светове. Иска ми се да отворя вашите очи за Красотата. Има много от нея в природата: нейните цветове, планини, гори и в цветята. Има много от нея в звуците и нощното небе. Много красота има в света, но трябва да бъде забелязана. Трябва да се настрои съзнанието на ключа за възприемане на всичко прекрасно и чрез него да се доближи до Красотата. Красотата на Земята е само слабо отражение на Красотата в Надземния Свят. В земната Красота този Свят докосва земния свят. Нека мисълта за прекрасното да води съзнанието в Света на Красотата на Безпределността. 106. (7 май). Докосвайки със сърцето си Великото Сърце, човек създава сияйния мост на връзката. Вибрациите на Сребърния Мост предават това, което не може да се получи от заобикалящия свят. Центъра на Средоточие на Светлината за вашата планета е един. Към него именно устремявайте съзнанието си, към Височайшия, но достъпен за него фокус на най-тънки енергии. И ако човек поиска да се устреми още по-нагоре, то това е възможно само с посредничеството на Великото Сърце, не и по друг начин. Тъй като е Казано: ”Аз Съм Пътят, и Истината, и Животът, и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Мен”. Така веригата на Йерархията остава нерушима и да се докоснеш или да отидеш близо до висшестоящото може само чрез звеното, прилежащо към него. Има много опити да се докоснат непосредствено до Мен. Но са неуспешни, тъй като нямат ключа. Ключът се получава от този, който стои по-близо и има достъп. Разбира се, всеки може да се приближи и без посредници, но само след като получи ключа. Ключовете от Царството на Светлината или Сферите на Висшите Енергии са дадени на човечеството в Нашите Учения през различните епохи. Но как могат да ги вземат слепците, след като Висшето се отрича от тях? При отрицание и ключовете са безполезни. Значи, някой трябва да отвори очите на хората, за да могат да видят ключовете. В това е значението на посредниците. За да се възприемат енергиите на Моя Лъч, трябва да се знае как се прави това. Вие получавате, но другите – не. Достъпното за всички става достъпно само за малцина. Защото болшинството се е потопило в отрицание. Слънцето е над всички. Но камъкът, цветето и птицата възприемат от неговите енергии по различен начин. Каменните сърца възприемат най-малко количество от лъчите на живота. Всичко е открито, всичко е достъпно, ако сърцето е готово да приеме. Сега особено внимание се обръща на сърцето, тъй като възприемането на най-тънките енергии става чрез него. По този начин, ако сърцето е отворено и умът не е помрачен, Светът на Висшите Енергии става достъпен. 107. (М.А.Й.). За да задълбочим връзката ще прибегнем към нов, по-изтънчен способ, а именно: магнитът извлича железните частици от купчина разнородни предмети; подобно на това, магнитът на ясната и отчетлива мисъл, изпратена предварително, може да почерпи от резервоара на моя дух по притегляне това, което ще привлече тази мисъл по силата на сродството. В началото все пак е по-добре да се изпраща мисъл с определена задача, отколкото да се чакат мисли пасивно. Но дори и в мислите да не се съдържа ясен и отчетлив въпрос, то и това може да даде успешни следствия. Но избягвайте въпроси за сроковете, тъй като не се знае нито деня, нито часа... Ето, виждаш сам колко е трудно да се избере дори въпрос – твърде много са, неясни, тълпящи се в съзнанието. А нали въпросът трябва да бъде определен, ясен, точен и жизнено насъщен, иначе не си заслужава да се безпокои далечното сърце. А по отношение на Учението? «Всичко, отнасящо се към него , трябва да се носи със себе си и при себе си, но при условие на пълна предаденост на съзнанието на Владиката. И пълна увереност в това, че Лъчът ще предпази. Страхът е недопустим. Нужно е също така през това време постоянното усещане на себе си в Лъча, като в обграждащ пашкул.» Не са необходими измъчени и измислени въпроси, нека те да бъдат издигани от самия живот. Но тяхната формулировка трябва да бъде много определена и ясна. Всяка размитост и неувереност се отстраняват. На всеки въпрос, поставен в нужда и твърдо, ще се отговори незабавно. Също и Владиката Отговаря на всички зададени въпроси, и Разяснява всички неясноти, и е Правил това нееднократно, само че съзнанието не иска да види и не заблязва това, което става в него. А нали толкова пъти в даваните Записи сте получавали отговори и разяснения на възникналите в сериозните събеседвания въпроси. Може дори от вечерта да се зададе нужният въпрос и да не се смущавате от лекотата на получаваните отговори. Когато съзнанията са много близки, понякога дори ще е невъзможно да се разчлени кое е свое собствено и кое от Майката или Владиката, тъй като Палория означава пълно сливане на съзнанията в едно. Тези обяснения се дават за неотложно приложение и ръководство. 108. (8 май). Съсредоточаването върху Мен в Кулата помага да се излезе от тясната лична сфера, помага да се пробие ауричната черупка и да се докоснат планетните простори. От Кулата се вижда нашироко и надалеко. Личното вече не закрива далечината. Откъсването от личното ще бъде и откъсване от земното, тъй като всички велики духове са живяли свръхличен живот. Животът е сложен и границата между личната и свръхличната сфера е тънка. И понякога е трудно да се разграничи личния устрем от стремежа да се служи на хората. Но устремеността на егоизма няма да издържи сиянието на Светлината: той ще изгори и човекът ще остане празна обвивка, ако раждането на свръхличните огньове не запълни образуваната празнина. Придвижването към Светлината, ако нямаш собствена такава, завършва с пълно опустошаване на сърцето. Трябва да могат да се различават Образите, приближаващи към Светлината. Закоравелият егоизъм няма да издържи изпитанието на времето и рано или късно ще отстъпи. Учението на Живота не дава никаква лична изгода. Розовата мъгла на новостите скрива суровостта на служенето на Светлината. Колко пострадали и лишени от земно благополучие виждаме сред свръхлично устремените. Първоначалните мечти са далеко от действителността, но са необходими, за да съхранят покълването на духа. Суровостта на подвига не е по силата на слабия дух. До подвига трябва да се достигне. Грижливо срещаме устремените, тъй като кой може да каже кое зърно ще даде най-тежкия клас. Във вътрешния кръг приемаме само продължително изпитаните в миналото. Преданият ученик има свое място в Сърцето на Учителя, но не и само преминаващите. Те са много. И всеки претендира за особено внимание и грижа. Преминаващи сенки – така ги Наричаме. Но сред преминаващите има идващи завинаги. Тях не изпускайте. 109. (М.А.Й.). Свелината идва през аурата. От себе си не можеш да избягаш, следователно и малкото “аз” трябва да се държи в порядък. То изисква внимателна грижа. Личното неблагополучие може да прекъсне достъпа на Светлина. 110. (9 май). Двама души могат да живеят в един дом и даже в една стая. Единият може да бъде в тесен контакт с невидимия Учител на Светлината и огнено да се устремява към Него, живеейки в пълно усещане на Бъдещето. С други думи, да гори със сърцето си, получавайки знания. А другия в същото време ще се потапя в безпросветната мътилка на сивичкото еснавско живуркане. Всичко зависи от това в какво състояние се намират аурите на двамата. Чисти ли са приемниците на съзнанието и какви са миналите придобивки. И не на огледалото трябва да се ядосваме, ако то отразява крив образ. Светлината достига чрез аурата. Огледалото на духа не дава правилно и ясно отражение на света на тънките енергии, ако неговата повърхност е помътнена и изкривена и хаотичните движения на проводниците са нарушили неговата гладка повърхност. Ето защо толкова много се говори за спокойствието. Даже погрешното действие, извършено в състояние на пълно спокойствие, не води след себе си онези разрушителни следствия, които поражда нарушеното равновесие. Затова трябва да се пази равновесието, независимо от всичко, във всички условия на живота. Елементът на лична заинтересованост, привеждайки в движение материята на астралната обвивка, служи за главна причина, нарушаваща равновесието на духа. Явлението от свръхличен порядък не съдържа в себе си това нисше начало и вследствие на това влиянието на астрала не може да се прояви в него. Именно, изгодно и полезно за духа е да се пренесат своите интереси от нисшите обвивки нагоре, в сферата на интересите на Общото Благо, изгодни за човечеството. В противен случай “отделената частица” неизбежно ще слабее. По-добре е пълната Чаша на Общото Благо. 111. Без духовна борба няма напредък. Наличието на противоположни начала и тук поражда своя спирала. Трябва само да се погрижим за това, спиралата да бъде възходяща. Не е нужно да се смущавате от проявите на постоянната борба вътре в себе си. Нека равнодействащата на борещите се сили да дава превес нагоре. Тогава напредъкът е обезпечен. Затова е и спасителна формулата: “А аз все пак ще достигна”. Малко ли нещо може да се случи, та да се наложи да се връщаме обратно, и накъде? Така движението напред става при всякакви обстоятелства. Това ще бъде и правилната нагласа на съзнанието. 112. (М.А.Й.). Много безпокойство за нищо. Ако се сравни безпокойството за това, което се очаква в бъдеще, с това, което действително се случва когато това бъдеще настъпи, то се получава чудовищно огромна разлика. Много безпокойства и тревоги напразно. Затова е по-добре спокойно да се гледа в бъдещето и то да се очаква спокойно. Защото толкова много от безпокойно очакваното няма място в действителността. Защо да се прахосва напразно скъпоценната енергия? “Нека да става каквото става, ако такава е волята на Владиката” - ще си каже ученика, разчитайки на Нас с цялото си съзнание. Но да разчиташ не значи да предоставиш безволно всичко [на съдбата], като при [гадаене на] колодата карти, но значи в пълен трепет [напрегнатост] на съзнанието да се посрещат изпращаните възможности. Трепета на чувствителността не напуска стремящия се, и винаги е нов неговият дух. Тайната на вечната младост на духа трябва да се разбере със сърцето. Оттук е и неувяхващата бодрост. Унинието не е свойствено за горещото сърце. Тъгата не е униние, както и скръбта. Често скърбя, виждайки хорското неразбиране. Често сърцето е изпълнено с печал, но унилост в него няма. Качествата на духа се нуждаят от тънко разпознаване. По тях и оценяваме тези, които се приближават до Нас. Затова не се смущавайте от своите недостатъци и слабости, но издигайки се над тях духом, вървете твърдо и смело напред. 113. (10 май). Имайте търпение. Имайте търпение докрай. Имайте го независимо от това кога ще дойде този желан край, който ще бъде начало на нов период във вашия живот. Как ще стигнете, ако не запазите търпение? Очаквайте бъдещето, но не в личните мерки: тогава и търпението ще стигне. За какво е безпокойството? Нали е Казано: „Не мислете за това какво да пиете и ядете, или в какво да се облечете”. Душата не е ли повече от храната, а тялото – от дрехата? Може би ще кажете: след чудо ще повярвам, но чудеса вече е имало, а вярата къде е? При недостатъчно доверие даже чудесата са безполезни. Тревожите се за своята участ? Но Аз вече Казах: нищо няма да ви засегне. Откъде е това недоверие? Ако и да не са се сбъднали личните подробности на Плана, то той се изпълнява блестящо в общопланетен мащаб. Нима от личната смърт и страдание на Спасителя може да се извади заключение, че мисията Му е била неуспешна? Личното благо и Общото Благо не винаги съвпадат. И е много важен въпросът какво търсите, кое благо - личното или Общото. Не на всички възприятия може да се разчита. И какво следва от това? Не е ли това, че приемникът на съзнанието трябва да се почисти? Или може би Владиката Греши? Трябва здраво да помислите, преди да произнесете тази разрушителна формула. Да, вярно е, нещо от обещаното не се е състояло, но именно подвижността на Плана е предизвикала тези промени. Докато неизменността и подвижността на Плана не са осъзнати, ставащото няма да бъде разбрано. Какво още измъчва съзнанието? Защо те да не заминат, а вие? Защо на него, а не на мен? Защо на нас, а не на тях? Ако е Даден Указ или Съвет, само недостатъчно дисциплинираното съзнание пита “Защо?” Ако воините от най-добрата войска започнат да питат поотделно вожда защо и откъде той дава една или друга заповед, то това ще бъде вече не войска, а сбирщина. А със сбирщина победа не се постига. Почитам Моите воини. И за близките воини е Указът: “Учителят, Учителят Върви, Върви със стрелата на Указа”. Какво да правите вие? Да вървите. Все едно, условията ще се стекат така, че ще се наложи да се пътува, тъй като е необходимо. За какво са напразните съмнения и неувереност? Ако думите не убеждават, то остава животът. Той ще убеди най-добре за това, че Висшите Указания са правилни и дават най-добрия път. Не трябва да се смущаваш от лекостта на възприятията и да смяташ, че са записани твоите собствени мисли, защото те вървят в разрез с личните мисли и желанията на малкото земно „аз”, тъй като са изпратени от Мен. 114. (М.А.Й.). Какво бих могла да добавя? Освен това, че бих искала да се гордея със своя син. Да се гордея с неговата твърдост, преданост, мъжество и готовност бързо и радостно да следва Съветите на Учителя. Колко добри слова бяха написани, но вярата в неизменността на думите на Владиката все пак не можах да утвърдя. Много от Обещаното не се е състояло? Но нали това същото е било Обещано и на мен, и все пак моята вяра, моята увереност не са се разколебали нито на йота. Защо е така? Сине мой, необходима е безусловна и неразсъждаваща преданост. Да се мисли, обмисля и анализира даваното съвсем не значи да се съмняваш и колебаеш. Съмнението произвежда малодушие, когато Величината на Великото Сърце се измерва със собствената дребнавост. Получава се чудовищна разлика между действителността и очевидността. И Майя, породена от егоизма, показва своя измамен образ. Ако обичате, проявете в същата степен любов и доверие към Великото Сърце. Какво би било, ако Апостолите, след смъртта на Христос, са започнали да се терзаят от съмнения и колебания, вместо да действат? Нали тогава дори не биха узнали за земната мисия на Великия Дух и не биха чули за Неговото Учение, записано в Евангелията. Гонете малодушието. Той [Владиката] е Щит за смелите. 115. (Гуру). Страхуващи се за живота си не са Ни нужни. Вървете смело напред, каквото и да ви чака в бъдещето. Мъжество на лъв е заповядано от Владиката и решимост да се върви докрай. И нека крачката бъде твърда, а пътят бъде победен. Не трябва да се разсъждава, а да се призове цялото мъжество на сърцето и да се действа без страх, опасения и скрита боязливост. Пътят е само един – към Владиката, а всичко останало е мираж. 116. (11 май). Ако се предположи, че разбирането на действителността зависи от Близостта на Владиката и се заключава в постигането на Неговия Свят, тъй като Той Представлява по същество Истината, то съблазните на Майя и властта на Майя над съзнанието няма да имат място. Това не значи, че човек ще стане съвършен и няма да допуска грешки и ще се избави от всички свои недостатъци, не, но това ще означава, че пътят е правилен, че сред обкръжаващото непостоянство е намерена опорна точка или основата на живота. Тъй като Аз Съм Пътят, Истината и Животът. Какво значение има за кораба това, през какви води бразди неговия корпус, какви ветрове и вълни среща, и ден или нощ е горе - той следва своя път. И този път за вашия кораб на духа Съм Аз. Един кораб отива в Лондон, друг в Сидни, трети – в Стокхолм, всички те имат различно направление. Но Моите кораби имат направление към Мен, тъй като Аз Съм пристанище за духа и крайна точка на назначението. И в каквито и морета да плуват Моите кораби, те знаят за пристанището на духа, в което за тях винаги е готово място за престой, ремонт и попълване на нужните запаси и гориво. Понякога Моите големи кораби отиват далеч от това пристанище, но винаги се връщат обратно. Малките съдове не се осмеляват да се отдалечават, но, ако е здраво сглобен, дори малкият съд може да се осмели да тръгне на далечен път. Може понякога да се помисли и за това, че връщането към Мен е неизбежно и нищо няма да отклони Моите от тази, понякога далечна, но съкровено очаквана среща. Завръщането, макар и временно, в лоното на Отца, е компенсация на духа за понесените трудности и изпитаните страдания, за преминатата тежест на плътната еволюция, проведена от тях извън безпределните простори на Невидимия Свят. И преди да приеме отново плътната еволюция през периода на следващото въплъщение, духът има право да обнови своите сили. Иначе плътта няма да издържи. Утехата е в това, че в Моя Свят духът намира отдих от трудностите на земния живот и че духът на Моите синове може да се докосне до Моя Свят тогава, когато духът им поиска да се докосне. Моите врати са отворени за признаващите Ме и устремените към Мен. Аз съм Алфа и Омега. Устремилият се към Мен свързва себе си с началото и края на всичко съществуващо и по този начин затваря кръга на Вечността в единното разбиране на живота. Знайте едно: могат всички да напуснат, могат всички да си отидат от живота, но Владиката никога няма да Изостави някого, докато сърцето е обърнато към Него. Дори Моите близки, потопени изцяло в обятията на Майя, няма да Оставя без грижа, защото Зная, че ще удари техният час, бъдещето ще се открие и те отново ще се устремят към Мен, както силно са се устремявали някога в миналите векове. И опитът, почерпен в техните блуждания, ще Обърна в тяхна помощ. Но обърналия се към Мен никога не Отхвърлям, тъй като вратите на Моя Свят са отворени за сърцата, отворени към Мен. И тъй, сред непрестанно мяркащите се дни и нощи Аз Оставам Единната Основа. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|