Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
198. (Гуру). Нека се порадваме взаимно на това, че нашата близост се съпровожда с признаци за нейното утвърждаване в по-дълбок аспект. Ще усилим възможността за сближаване. Ти укрепи проводника от твоя страна, а аз от своя ще се погрижа в съответствие с приложените от теб усилия да го укрепя. С всеки опит или старание да се усили проводника даваш възможност и на мен в същата степен. 199. (1 юни). Придобивките на духа в Светлината на Владиката вървят в определена последователност и планомерно. Вярно е, че кармата поставя обикновено в условия, благоприятстващи развитието именно на необходимите качества, но има и много излишно и случайно, което усложнява пътя. В случаите на ученичество случайните и ненужни елементи постепенно се свеждат до нула. Растежът на духа върви планомерно и условията на живота под Ръката на Учителя се формират така, че да дадат възможност за най-бързото придвижване. Под въздействието на токовете, изпращани от Учителя, се укрепват слабите места, а изоставащите качества получават импулс за растеж и се установява хармоничен прогрес във всестранното развитие на Индивидуалността. Необходима е симфония от качествата. Не е добре, ако едно от тях се развива за сметка на друго. Често Учителят Поставя изпитания в определен ред, ако е необходимо да укрепи някакво изостанало качество или да го придвижи напред с една или друга цел. Често става така, че на ученика не се налага да работи в това направление, където е особено силен и способностите му са изострени, а трябва да върши друга и вероятно малко интересна за него работа, където трябва да се учи и да натрупва опит. Това е особено полезно и особено необходимо за растежа на кръга от всички качества. Ако един и същи дух винаги се е въплъщавал като велик художник, то това би било вредно за неговата еволюция. Не може да се отглежда само една ръка, или палец, или нос. Грозно се получава. Затова Разнообразяваме всестранно живота: хората имат карма, учениците имат Нас. По Записите може да се види как усилията на Учителя се насочват към един или друг център, един или друг орган, едно или друго качество. Духовното се уравновесява със земното, иначе е възможно да се откъснеш от Земята и да станеш безпочвен мечтател. Когато се откъсвате прекалено, Ние веднага Внасяме своя коректив или Даваме съответните Указания, когато Искаме ученикът да може да действа самостоятелно и съзнателно. Искаме да виждаме своите по възможност силни и здрави, доколкото позволяват центровете. В случай на усилена духовна работа е добре тя да се уравновесява с физически труд или работа, изискваща активност на мускулите и крайниците. Учителят Изпраща нужните мисли как да се поддържа равновесието на целия микрокосмос на човека. Любимият занаят, в допълнение към обичайната работа, може да бъде много полезен в това отношение. По Земята ще ходим здраво стъпвайки на краката си. 200. (М.А.Й.). Сине мой, сам разбираш какви огромни преимущества ни дава знанието на Учението в Надземното: не объркани, не боязливо треперещи, не слепи, не отчаяни, но въоръжени със знание, спокойни и уверени влизаме ние, знаещи правата на своето наследство на всичко това, което може да ни даде великолепието и разнообразието на Надземния Свят, където наистина се чувстваме като у дома, в родината, в родината на духа. Всичко е наше, всичко е по съзвучие, всичко е достъпно и възможно. И Владиката е наблизо. И любимият труд е отворен без ограничение. И общуването с тези, които са близки на сърцето, е възможно. Без да имаме нищо, притежаваме всичко. Оставяйки с радост всичко на Земята, придобиваме отново всичко, но преобразено. Чрез красотата сътворяваме своето обкръжение. Вие, които сте ограничени на Земята в своите стремежи, знайте, че ние не познаваме тези ограничения. Духът, освободил се от властта на земните притегляния, жъне плодовете на надземната свобода. Към това призоваваме и вас, които все още не сте разкъсали веригите. Разкъсайте ги, разкъсайте ги без всякакво съжаление. С вериги не може да се полети. Утвърждавайте своята свобода от всичко и над всичко. Свободата е в духа. В духа се стремете да станете свободни. 201. (Гуру). Да, ти си прав. Външният облик на човека, неговото лице и особено очите, са като свързващо звено за двете съзнания, едното от които се устремява към другото. И когато искаш да се докоснеш до моя дух - докосваш се, представяйки си моя земен облик такъв, какъвто си ме познавал. Аз вече не съм такъв, промених се и понякога можеш да ме видиш в облици на минали въплъщения. Но, представяйки се ме какъвто си ме познавал на Земята и установявайки контакт с мен, влизаш в сферата на моя дух. По време на телефонен разговор слушалката през цялото време е на ухото, така също и представяният образ и лице трябва през цялото време да бъде пред умствения взор. Познаването на прийомите облекчава много. Изолацията на вибрациите е непременно условие за възприемане. Дори и на Земята виждате и чувате това, към което е обърнато вниманието ви, още повече това важи за духовния свят, света на мисълта. 202. (2 юни). Трябва да се държи съзнанието на предела на напрежението, готовността и устрема. Затова оповестяваме на близките за набелязваните събития. За да не ги напусне трепета на готовността Открехваме завесата на бъдещето. Не трябва да се опираш на очевидността. Така пламъкът на готовността може да затихне и да угасне съвсем. Но познаването на бъдещето дава сили да се приближиш към него без да губиш енергия заради безнадеждността на очевидността. Очевидността е изопачен миг на действителността. Но дори и в нея могат да се уловят отзвуци на истината, ако се познава бъдещето. Ключът на бъдещето отваря възможността за разбиране на много явления и им придава стройност и взаимовръзка. Не познавайки бъдещето, как може да се разбере случващото се? По-често прилагайте мащаба на бъдещето към вашето разбиране. Иначе ще останете слепи. И тогава шарките на текущия живот ще намират своето правилно място и необходимата оценка върху общия рисунък на планетния живот, заемащ по-голямата част от продължителността на времето. Еснафските очила трябва да се заменят с лещи за далечно разстояние, позволяващи да се види бъдещето, заради което се твори всичко това, което се случва в настоящето. 203. Вземаме решение да се ускори хода на явленията. Това значи, че общото напрежение ще се усили. При напрежение на сърцето започват да звучат неговите струни, за да се слеят по-нататък в съзвучен хор на сърцата. Днес ние се Обръщаме към човешките сърца, тъй като искаме да Обединим чрез сърцето. Настъпва векът на единение на всички и във всичко. Антагонизмът, несъгласието, разрушението и разединението ще победим чрез единение. То ще премине през сърцето. Затова Хлопаме на човешкото сърце, та дано да се събуди. 204. (М.А.Й.). Бих искала да видя като герой този, който върви през живота с Името на Владиката. Приятели, защо да не преминете през живота си като герои? Кой би искал да бъде наподобен на мокра кокошка или на мокър парцал? С противопоставяне може да се съди за това как почтено да се премине през живота като герой. И какво пречи на волята да бъдете герои? Защо трябва да се проявява страх, или малодушие, или угодност, или бъбривост, или пълзене пред нещо или пред някого? Считайте за измяна на духа жалката усмивка на угодниченето, а също и бъбривостта. Нима не е възможно да се намерят думи смели, горди, решителни и достойни за Този, с Името на Когото вървите? Дайте задача на сърцето да повдигне достойнството на духа. А със сърцето ще преминете живота като герои. 205. (М.А.Й.). На бойното поле може да се прояви геройство, но колко нечувано трудно е да бъдете герои в обикновения живот. Какво голямо мъжество трябва да се прояви, за да не се позволи огньовете на сърцето да угаснат под натиска и въздействието на средата. Подвигът сред живота е необикновено труден. В обикновения живот бъдете герои, твърдо решени да пренесат огъня на духа през живота неугасен (и неугасим). 206. (Гуру). Съветвам силите на духа да се съберат навътре. Преди действие те сякаш се сгъват като пружина и чрез волята се държат в напрежение и готовност. С волята се събират и чрез волята се изразходват, не сами по себе си, тъй като рефлекторните импулси извънредно много изразходват силите. Колко от тях изтичат напразно благодарение на импулсивните действия, безсмислени и неконтролирани. Наблюдавайте себе си и ще видите недопустимата си разточителност, разхищаваща психическата енергия. Много отстъпки прави човекът, поглъщащи неговите сили. Безумното разточителство трябва да бъде спряно с непреклонно решение на волята. Да се обуздаят обвивките и да се приеме лик, достоен за човешкия образ. Обвивките властват във всички хора, но вие се учете да властвате над тях, установявайки приоритета на волята върху тях. Духът е над всичко и неговото оръжие е волята. 207. (3 юни). Ние Считаме, че няма по-голяма несъизмеримост от това да се позволи на временното наоколо и в себе си да господства над вечното вътре. Тези две явления трябва да се приведат в съответствие, като се подчини временното на вечното. Как може да се поставя ударението върху малкото и постоянно изменящо се, когато голямото пред очите е вече осъзнато? Не пречете на вечното да се проявява във вас, тъй като то е отсъдено. Ние разбираме Безсмъртието като непрекъснатост на съзнанието при смяната на обвивките. То бива постигано от малцина. То не може да се постигне, ако съзнанието е съсредоточено примерно в тялото или в астрала. Отхвърляйки и едното, и другото, прекратяваме дейността на съзнанието, съсредоточено в тях. Малко е да не се желае да се умре, малко е да се вярва в безсмъртието на духа, а съзнанието трябва да се издигне в сферите на проява на тези проводници, които не подлежат на смърт. Да! Да! И огненото тяло, тялото на Светлината ще бъде този проводник. Ако отлагането на придобивки през живота на Земята е станало в огненото тяло, тези елементи и ще дадат възможност на съзнанието да се захване за тях. Именно в същността на човека могат да се натрупват елементи на безсмъртието, ако се отделят мисли и време. Зърното на духа е безсмъртно. Съзнанието, издигнало се до него, също не познава вече смъртта. Отделяйки в себе си елементите на смъртта и това, което ѝ принадлежи, от бесмъртните елементи и духом приобщавайки се към последните, можеш да започнеш да утвърждаваш своето безсмъртие още тук – на Земята. Ако не си го утвърдил тук, там вече то не може да бъде достигнато. Вечното в себе си струва да му се отдаде време и мисли, разглеждайки всичко, преминаващо през съзнанието, като временно, проявяващо се във вечното. Ти, който ги съзерцаваш си вечен, но те са смъртни и преходящи. Трябва да осъзнаеш вечното в себе си. 208. (М.А.Й.). Предоставяйки себе си на Волята на Владиката и отстранявайки своята воля, става възможно да Му предоставиш дела от своето съзнание, за да Може Той да се Прояви в него. И мислено, когато влизаш в общуване, трябва да подтиснеш себе си. Това е трудно, трудно е да се откажеш от себе си, трудно е да се отвърнеш от себе си, трудно е самоотречението. Неизживяният егоизъм проявява себе си, превръщайки се в пречка. Искам да насоча мислите към тънкостта на духовната работа. Искам да отдам предпочитание на мисълта, тъй като мисълта притежава висша подвижност. Висшата мисъл проявява и висша подвижност. Но земните мисли са тежки. С мисълта можеш да приковеш себе си като каторжник с верига към стената и с мисълта можеш да се освободиш. Има различни мисли. Обръщайки се към мислите, имаме предвид висшите. Ще ги различаваме по техния характер, относително тегло, подвижност и лекота. Голяма е школата на мисленето. Мисли телесни, мисли астрални, мисли ментални и мисли огнени, мисли на Светлината, всичките се различават извънредно много една от друга. Отдавайки предпочитанието на мисълта и поставяйки ударението върху нея, трябва да си дадеш отчет и за тяхната различна природа. Тъмните също могат да мислят и тъмните мисли също имат свои сфери на проява. Ще разчленим явлението мисъл и ще пристъпим към нейното разучаване, имайки предвид това условие. Светът се побеждава чрез мисъл, но не всяка мисъл. Чрез мисълта се нанася и поражение на самия себе си. Бъдете грижливи към мисълта, внимателни и предпазливи. Оръжието на Светлината лесно се превръща в оръжие на тъмнината. 209. (Гуру). Изкуството на художника се състои в майсторството при използване на боите, четките, маслото и всичко, което е нужно, за да се рисува. Учете се да можете майсторски да се разпореждате със способностите на познанието, за да могат картините на познаваемия свят да бъдат ярки и завършени. Необходима е и зоркост, за да се отбелязва всичко и умение да се въплъти красотата в създаваните образи. Но ако ключът е красотата, то в този ключ може спокойно да се твори. Нека всичко творимо от волята бъде красиво, било то мисъл, слово или постъпка. 210. (4 юни). Всичко е възможно в духа. И свързванията са в духа, и полетите са в ядрото на духа. Областта на духа е и областта на безграничните възможности. Казано е, че всичко е достъпно за мисълта, но нали мисълта се поражда от духа. Зад мисълта е духа. Ядрото на духа е като жълтък на яйце - средата на човека, неговата огнена същност, а всичко останало са наслоявания и обвивки. Духът няма форма, но може да приема всякаква форма. Духът е извънвременен и извънпространствен, но се проявява във времето и пространството на различните измерения. За духа е отворено всичко. Обличайки се в различни форми, духът може да стане и цар, и обущар, и жена, и мъж, болен и здрав, щастлив и нещастен, бял или черен, дивак или учен, Архат или магьосник, сляп или зрящ. Но всичко това са само временни форми за него – незнаещият форма. В своето съзнание човек може да се смята или за външна форма и с нея да отъждествява себе си, или - за дух без форма. Да отъждествяваш своята същност с външната си форма е също така нелепо, както и с дрехите си. Кой ще каже, че моята нова шуба съм всъщност аз? Също толкова е неправилно да се мисли и че поредното физическо тяло на човека е самият човек. Тялото се ражда, боледува и умира, но духът е вечен. Ръцете и краката могат да се отнемат, но духът остава невредим. Отрязаният пръст не лишава духа от неговата цялостност. А също и главата. Духът е над всичко и по-високо от всичко. Обвивката не е дух. Най-добре е всички форми, обличащи духа, да се считат за оръдия, инструменти, апарати за неговата проява в световете: физическия, тънкия и по-горе. На всеки съответства проводник, създаден от материята на същия план, в който се проявява духът. Но самият дух е над тях и по-високо. Това осъзнаване на мощта и свойствата на духа в себе си трябва да се направи постоянно и от него да се изхожда в мислите, чувствата и постъпките. Битието е в духа. Трябва някак да се съумее да се пренесе съзнанието в духа и да осъзнаваш себе си като дух, а не тяло, не астрал, а именно дух – без тяло, без форма, но ползващ се от тях за своето проявление. Смятайте се за безсмъртен дух и утвърждавайте себе си в духа. Нека това съзнание да стане присъщо на вашето мислене. Може да бъде разрушено всичко, но духът е несъкрушим. Ние Провеждаме общуване със съзнанието на близките в духа, но ползвайки се от мисълта. С мисълта се Докосваме до духовете, населяващи вашата планета. Свойствата на духа трябва да се изучат. Действията на духа са извънвременни или безвременни. Духът няма нито форма, нито миризма, нито цвят, но може да възприеме, например в Тънкия Свят, всякаква форма. В плътния процесите са по-сложни, по-бавни и се обуславят от кармата, която също се сътворява от духа. Даже физическата обвивка се изгражда със силата на духа, чрез притегляне на съзвучни на него елементи. Поставете духа на безстрашен човек в тялото на треперещия от ужас страхливец и веднага ще видите как духът може да въздейства на материята. Духът е огън. Волята на духа придава на огньовете на духа различни форми. Намерете време да разберете проявите на духовната същност в човека. 211. Сине Мой, усещането на възможността да се възприемат и фиксират без ограничение мислите, протичащи в пространството, е правилно, тъй като достъпът до съкровищницата на пространствената мисъл е отворен. Достъпът до океана от мисли е отворен. Но океанът на Учението е достъпен само за най-близките. Така е утвърдена още една най-чудна възможност. С времето тя ще се усилва и ще стане още по-ясна. И няма вече да бъде ограничена от часовете на Общуване, а ще бъде отворена винаги, когато поиска това духът. Осъзнаването на тази възможност трябва да се приложи в живота и да се ползващ от нея по желание. Все едно че винаги имаш подръка телефон, с помощта на който можеш винаги да се свържеш с желания обект или радио, което можеш да слушаш на желаната вълна. Апаратурата на духа е много по-чудна от всички апарати, изобретени някога или изобретявани, или тези, които ще бъдат изобретени от човека. Тъй като всички тези изобретения не са нищо друго, освен опит да се имитира в груба форма това, което вече е налично в човека. Лещи, бинокъл, цветна фотография, кинофилми, телефон, телеграф, радио, телевизор, вибрационни апарати и така нататък – всичко вече съществува в човека и във форми, безкрайно по-съвършени от физическите апарати. Бинокълът трябва да се постави пред очите, но окото прави това мигновено и автоматически, приспособявайки се към разстоянието. Колко време трябва да се загуби, за да се получи фотографска снимка. Мозъкът, с помощта на очите, прави това мигновено. Нужно е време дори за да се изпрати радиограма, но мисълта е мълниеносна. За да видиш филм, трябва да отидеш на кино. Но давещият се вижда мигновено, като на лента, целия свой живот. Но съвсем не е нужно да се давиш, за да видиш астралните ленти на събитията. Възможно е без давене. След като тази способност е налице, тя може да бъде проявена и в по-приемливи условия. Хубаво е да се лети на самолет, но в тънкото тяло е по-бързо, по-евтино и много по-интересно. Всичко се съдържа в човека. Най-напред това трябва да се осъзнае, а след това вече да се насочиш към практическото прилагане в живота на възможностите, давани на организма. Това и ще бъде голямото наследство, за което смътно се говори, наследство, подготвено от Отеца на Всичко за блудните човешки синове. Отец Чака и наследството чака. Елате и го вземете. То е ваше от началото на времето. 212. Сине Мой, няма да Преча на желанието да вместиш колкото може повече от изпращаните мисли. Пиши, ако духът ти иска това. Разбери, че местоположението на тялото в пространството е чисто условно. В духа то може да бъде изменено както ти се иска. Можеш да си представиш, че си център на съзнанието в която и да било част на планетата и във всяка точка на Безпределността. Това е възможно за духа. Но съзнанието изостава. То е приковано към обичайното обкръжение. То е свързано посредством магнитни нишки с всеки предмет, проникнал в съзнанието. За действия на далечни разстояния тази магнитна връзка трябва да се разкъса и да си представиш себе си свързан с тези обекти, към които е устремено съзнанието. Трябва да си представяш себе си в тяхното обкръжение така ярко, че да гледаш вече от там, от този пункт, своето непосредсвено физическо обкръжение. Пространственото пренасяне на съзнанието във всяко желано място е много трудно именно заради тази магнитна връзка с обкръжаващото и благодарение на притеглянето на съзнанието към предметите и вещите, които са наоколо. Дори и в другия край на града е трудно да си се представиш, даже в другата стая, даже стоящ до собственото си легло, ако тялото лежи на него. Човекът е привикнал дотолкова да мисли физически, тоест във връзка със своето физическо обкръжение, че му е трудно дори в духа си да се откъсне от това обкръжение. А между другото тайната се съдържа в това, че цялата тази връзка и цялото това обкръжение съществуват само в неговото съзнание и е достатъчно да се измени постановката на съзнанието, за да стане то център за възприемане вече на други вибрации. Именно в съзнанието – тъй като в него е всичко, трябва да се откъснеш от предметите от непосредственото обкръжение и мислено да обкръжиш себе си с [мястото], към което е устремена мисълта. Това и ще бъде пренасяне на съзнанието на желаното място и, ако искате, пренасяне на чувствителността. Разбира се, физическите предмети наоколо съществуват действително и не тях отрича опитващото се да се освободи от тях съзнание, а тяхното магнитно притегляне и въздействие върху съзнанието, за да може то, освободено и очистено от тях, да възприема вече редица други явления. Телепатията е факт. Радиото и телевизията повърждават това, как се разпространяват пространствените вълни, носещи в себе си символи на думи, картини и явления. Пространствените ограничения са фикция за духа. Те трябва вътрешно да се преодолеят. И тогава далечния Учител на Светлината може да се види и отблизо. Ако е станало възможно мислено да се свържеш с Него, то следващата степен ще бъде зрителното възприемане и следване, когато Гласът на невидимия Учител може явно да се чуе. Дерзай, Сине Мой, а Аз ще Помогна. 213. (М.А.Й.). Радвам се, радвам се, радвам се на възможностите, бързо преумножаващи се. Правилно казах: “Пиши и не разсъждавай, не размисляй.” Земните мисли ще бъдат пречка. Те трябва да се отстранят. А щом като си с мен, то стреми се да изпълниш съзнанието с моята мисъл. Започва ново в твоя живот - това, за което е Говорено неведнъж. Ще навлезеш в нов период от живота си в по-пълно единение с Нас: Гуру, Владиката и с мен. И Ние ще бъдем за теб изпълняващи Волята на Владиката. Реалността на моята близост все още малко се осъзнава. Защо да поставяме между нас каквото и да било средостение във вид на пространство, разстояние и прочие. Аз съм наблизо, аз съм наоколо, аз съм тук, но... в духа. Всички пространствени натрупвания и представи само пречат. Аз съм по-близко от близкото. И не навън, а в теб. В духа сме сляти, както и аз с Владиката. Разединението е привидно и за мозъка. Докато мисълта не познава разединението, ако е слята с мен. Радостта от общуването в духа ще предадем на своето сърце. Нищо не може да те отдалечи или отдели от мен, ако ти сам не допуснеш това. Нищо не може да препятства нашата близост, ако се осъзнае в какво е нейната същност и механика. Готова съм всемерно да вървя насреща на устремения в дерзание дух. Помни едно: отговарям само на зов и в съоветствие със силата на любовта и устрема. 214. (М.А.Й.). С нашето заминаване нашата мисия се възлага на плещите на най-близките. Каквото могат да вдигнат плещите, това и ще им бъде възложено. И на този, който иска да вдигне непосилен товар, ще бъдат дадени и възможности извън предела. Много, много се дава днес на можещите да вместят широко. Телефонът е звъннал, но човекът е махнал с досада и възможността си е отишла. Сега потоци дарове се изливат усилено за духовете, донесли своите съдини. Защо идват с празни ръце? Къде са им съдините? И в какво да им се налее? Вие, четящите Учението, вие, позованите и отговорилите, пригответе съдовете на духа, за да приемете даровете на духа. 215. (Гуру). Решенията на волята и изпълнението на решенията трябва да бъдат в пълно съответствие. Иначе за какво да се решава. Всяко неизпълнено решение отслабва проявата на волята. Наистина, много е дадено и всичко не може да се осъществи, но нещо и някак, и без забавяне все пак може да бъде изпълнено. Нека приетото от волята решение бъде като честно дадена на себе си дума. Хората не слушат този, който сам себе си не може да управлява. Най-напред трябва да станеш господар на самия себе си, а после вече да дерзаеш и към повече. Монолитът на волята се създава с упорит труд. Не може днес волята да бъде събрана като стоманена пружина, само за да се разкиснеш позорно утре. Затова ще добавим още едно качество на волята – постоянство. Силен всякога: и сутрин, и вечер, и нощем, и денем, и в радост и мъка, здрав и болен, в доволство и нужда, с една дума – винаги, във всички условия на живота. 216. (Гуру). При утвърждаване на качествата трябва да се помни, че качество без постоянство е като парен котел без клапан. Страхливецът, проявяващ мъжество днес, си остава страхливец, ако продължава да се страхува от нещо и утре. Мъжеството също се нуждае от постоянство. Но повече от всичко се нуждае от постоянство волята. 217. (5 юни). Владиката Изпраща благословение. Владиката Иска да ви види побеждаващи мощно. Владиката Изпраща напътствие по пътя на новите находки. Сякаш е отворен входа към обширно хранилище с ценности, където можеш да избираш по желание. Избирайки сред тях нещо, мислено се съсредоточаваш върху него и то започва веднага чудесно да расте, изпълвайки съзнанието и разтваряйки се, подобно на цвете, разпускащо се под лъчите на Слънцето. Мисленият лъч притежава същата чудодейна сила. Мисленият лъч е магнетичен. Осветявайки явлението с този лъч, мисълта сякаш разгръща цялата негова същност. Ние не ценим полетите в астрала. Те са достъпни даже за медиумите. Те често са признак на склонност към психизъм. Но полетите в ментала са желателни. Тялото на мисълта е по-висше и по-тънко и не е подложено на опасностите на нисшите слоеве. Да лети може само оформено и развито ментално тяло. Разбира се, способността за полети в него е тясно свързана с дейността на центровете. Не може да се лети при спящи центрове. Преди овладяването на нова способност е добре да се изпрати предварително мисъл и, връщайки се към нея и съсредоточавайки се върху нея, да се усилва дадената възможност. Овладяването следва осъзнаването. Учителят ще Покаже по-близките пътища за овладяване. Учителят Иска да преумножи способностите. Учителят Полага пътищата за достиженията. Полетът в тялото на мисълта изисква като предварително условие пренасянето на Битието в мисълта. Малко е да се осъзнае, че фактически човек живее с мисълта и мисли винаги, трябва освен това да се утвърди независимост на пребиваването в сферите на мисълта от явленията на плътния свят, въздействащи на тялото и неговите органи непосредствено. Победата над усещането за глад, студ и всички останали води към овладяване на тази необвързаност или независимост на мисълта. Подобно на това как художникът оформя картината или скулптурът – изображението, или резбарят от дървото – необходимата форма, така и мислителят вътре изкристализирва ясната форма на мисълта и целия процес, водещ към реализацията на способността за далечни полети. Трябва да видиш себе си овладял желаната форма за използване на менталния проводник. Подобно на снежна топка ще нарастват възможностите за осъществяване на желаната способност. А и Учителят е наблизо и Той ще Укаже как, и ще Помогне, ако е налице достатъчно силен устрем и право на достижението. Малцина ли искат какво ли не. Право на достижения се дава при предишни придобивки. И когато то е налице, Учителят лесно може да ускори процеса и да помогне законно. Обречеността на слизащите от историческата сцена хора се диктува от еволюцията. Кой може да върви против Нашите Планове? Но ако това са Наши хора, то в голямото стопанство за тях винаги ще се намери приложение. Не Забравяме услугите, които са Ни оказани и верните изпълнители. Ако са вървяли и действали от свое име – не са Наши. Нашите вървят с Името на Владиката и затова са успешни винаги. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|