Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
145. (М.А.Й.). Лъчът на Майката е също толкова конкретен, както и Лъчът на Владиката. Значи и от него може да се почерпи, и пак по съзвучие. Така за неговото увърждаване е нужно психическият апарат да бъде в пълен порядък. Ако земните дела не могат да нарушат неговата ритмичност и да помътнят огледалния приемник, е вече достижение. Има процеси, засягаще външния, временен човек, а има и вътрешни, сякаш извънвременни, свързани с индивидуалността. При общуване ударението пада върху тях. Временното отстъпва на заден план и безсмъртното и извънземното проявява себе си. Много важно е да се разбере ценността на едното и на другото и да се отдаде предпочитание на извънвременното. Тогава именно то ще звучи за съзнанието по-силно от земното. Трябва, трябва духовното да надвиши земното. Трябва, трябва да се утвърди първенството на духа. Общуваме в духа. 146. (Гуру). Да изпаднеш във възторга на теленцето от дори най-чудното явление или събитие е също така вредно и несъизмеримо, както и в отчаяние – от лошото. Ако радостта е особена мъдрост, то и да се радваш трябва с умение, ненарушавайки равновесието и не опустошавайки себе си с бурно изхвърляне на своите ценни енергии в околното пространство. Като мълнии припламват в периферията на аурата зигзазите на огъня и безполезно изтичат в пространството, оставяйки аурата изчерпана и празна. Излъчванията на аурата помръкват и неудачният любител на възторзи се превръща в просяк, ограбен от крадци. Кажете, кому и защо е нужна такава несъизмеримост? Защо да ограбваш самия себе си? По-просто, по-добро и по-здравословно е всичко да се приема спокойно: и доброто, и лошото. Нарушавайки своето равновесие в едната страна при добри вести, принуждаваме с това себе си да го нарушаваме при лошо и в другата. Трябва да се запазва равновесието. Без него става невъзможно натрупването на психическа енергия. Проявата на неуравновесеност наподобява отворената клапа на парния котел. Отворете този клапан и котелът няма да задържи енергията на парата и няма да произведе работа. Действието без енергия е невъзможно. Учете се да я пазите. 147. Какво дава на развъплътения познаването на законите на тънките енергии? Дори малкото знание дава в Тънкия Свят големи преимущества. Там всичко се движи от мисълта. И този, който знае това, може да твори съзнателно. Там всички творят, тъй като получават творчество на духа, но съзнателно твори само знаещият. Вълшебният свят, толкова красноречиво изобразен в приказките, е действителността в Надземния Свят. Вълшебникът, способен да твори там чудеса, е развъплътеният човек, познаващ неговите закони. В Тънкия Свят всичко се създава от мисълта. С нея се сътворява и облика на човека, и неговото обкръжение. Произведението на Шекспир „Сън в лятна нощ” представя действителността на астралния свят. И не приказният вълшебник прави заричане или заклеване на предмети, хора и явления, а човешката воля, знаеща как действа мисълта и нейните образи. Омагьосаната гора, вълшебните замъци, върколаците и всички най-фантастични подробности от приказките не са нищо друго, освен ярката действителност на Тънкия Свят. И всички тези феномени се сътворяват с помощта на мисълта. Тъй като мисълта, притежаваща форма, става там видима и получава силата да облича в астрална материя онези образи, които създава. Обикновеният човек, който и там продължава да отрича действителността, която го обкръжава, трябва да се съобразява само със следствията и безропотно да се примирява с това, което вижда и което не може да разбере. Така например, ако пред него, когато той се придвижва мислено, се постави стена, той ще я заобиколи. Поставете къща – той ще я види и ще помисли себе си за великан, джудже, животно, птица - тоест той ще види това, което създава волята на създаващия човек, сам оставайки, както и преди, безпомощен и невежа. Той ще повтаря, както и на Земята, тъпо всичко това, което е правил и на Земята: ще ходи, след като може да лети, ще яде и ще пие, когато храненето в предишните форми е излишно и ще върши хиляди дела по земному, когато всичко това е ненужно и може да бъде извършено бързо и по съвсем други пътища с помощта на мисълта. Нисшите, но знаещи нещо духове, често се възползват от своето знание, избирайки си жертва от стадото обикновени хора. Към знаещите те няма да се приближат, тъй като знаят, че могат да се опарят, но отрицателят е безсилен пред тях, тъй като отрича това, от което те се възползват. Там хората продължават да живеят в жалки колиби или пък в двойници на земните си домове, след като могат да обитават чудни замъци или дворци. Водят оскъдно, сиво и скучно съществуване, след като цялото великолепие на света се намира на разпореждане на царствената мисъл. Там човек може да компенсира себе си за всичко това, което не е имал или от което е бил лишен на Земята, тъй като всичко, което може да създаде мисълта, му принадлежи. Именно, като “по заповед на щуката” веднага се появява пред него това, което той иска. Именно, като че с махване на вълшебната пръчка той предизвиква от пространството желаното явление. Пластичната материя на Тънкия Свят, послушна на човешката воля, се излива в създаваните от него форми. Може да създадеш за себе си крила и да летиш, а можеш да летиш и без тях. Можеш да летиш на въображаем самолет и дори в автомобил. А може да се лети и без всички тези ненужни атрибути. Но малкото съзнание се нуждае от спомагателни средства, които зависят от това какво е знаел или в какво е вярвал и на какво се е научил човекът на Земята. Знанието освобождава от всичко ненужно и излишно. От шапката-невидимка можеш да се възползваш винаги, когато поискаш да останеш сам. Учителят се Ползва от нея и на Земята и във физическото тяло. Но там това става много по-лесно. Ако по време на разговор тук, на Земята, искате вашият събеседник да забрави за нещо, дори и за току-що зададен въпрос, на който вие не искате да отговаряте, той веднага го забравя. Възможно е да заставиш да не се забелязва това, в което си облечен или даже да се премине наблизо, [предварително] изпращайки мисъл да не ви се обръща внимание. Възможно е цяла вечер да проседиш сред хората, без да привличаш към себе си ничие внимание и сякаш изключвайки себе си от съзнанието на присъстващите. Много, много е възможно тук, на Земята, даже като се знае сравнително малко. А в Тънкия Свят всички възможности стават почти неограничени и отварят вратата към света на чудните явления, но всички те, дори и най-невероятните, лесно се обясняват с феномена на мисълта и с нейна помощ се и произвеждат. Но това трябва да се знае. Но как можеш да придобиеш това знание, ако отричаш творческата мощ на мисълта? И ако Казвам, че всичко е достъпно и всичко е възможно тук, то какво да се каже за това, което става възможно там. Наистина имате възможността да съберете урожай и да се наситите на всички ваши стремежи – дори и най-дръзновените. Но нека забавите и приказността на астралния свят да оставим за тези – малките, а вие се стремете да използвате тънката действителност, надземната действителност за познание. За познание са отворени всички светове и надземните условия особено го облекчават. 148. (М.А.Й.). Изпращам мисъл за необходимостта от духовни доспехи. Бронята на духа е необходима, за да може в нея да се премине през живота. Иначе няма да се издържат ударите. Духовните доспехи се създават от съзнателната мисъл за тях. Като защитна броня мисълта може да обгради човека от излъчванията на враждебните токове. Материята от сгъстена Светлина обвива целия човек като воал. И аурата, и заградителната мрежа особено се напрягат при това действие. Магнитното поле около човека придобива особено остра напрегнатост и като топка от стена отскачат от тази броня мътните вълни на астралните течения, стрелите на страничните чужди мисли и тежките флуиди на тъмните влияния. Тази броня изисква постоянно внимание, тъй като трябва постоянно да си облечен в доспехите. Това се нарича огнено въоръжение. Трябва да се обърне особено внимание на средствата и способите за защита, тъй като има много опити наоколо да лишат носещия Светлина от неговите сили. Обезсилват много и хора, и условия, и приятели, и врагове. Всеки и всички отнемат от драгоценната мощ. Трябва да се дава, но за да се дава, трябва да се има, а за да се има трябва да съумееш да задържиш и да запазиш пламъка, даващ светлина. Светлина за всички, искащи Светлина, но пламъкът е само за тези, които го носят. Да отдадеш пламъка значи да лишиш себе си от светлина и възможност да светиш. Мисълта за опазване пламъка на светилника на духа е необходима мисъл. 149. (Гуру). С теб ще утвърждаваме упорството и настойчивостта. Волята, лишена от тези качества е несъстоятелна. Целта, която е пред нас, е пред нас винаги. Да се чувстваш в положението на човек, устремен винаги и все към тази единна цел, ще бъде правилното решение. Винаги устремен - такъв е девизът на признатия ученик. 150. (21 май). Отдай всичко, което не ти принадлежи, ако искаш да притежаваш всичко. Какво ни принадлежи, какво представлява нашата истинска собственост? Вещи, дрехи, тяло, чувства, мисли? Не! Всичко това идва и си отива, защото отново се заменя с ново. Всичко е временно, само духът пребивава вовеки. Значи, трябва да се търси зърното на духа. Да се отдели своето от несвоето ще бъде крачка на необходимостта. Дотогава, докато всичко не се съсредоточи вътре и наличието на трите корена не бъде разбрано, Висшата Мъдрост е недостъпна. По-високо, над трите, в Огнения Свят трябва да се търси и не някъде вън, а именно вътре в себе си. Потокът на живота и духът, намиращ се в него, не са явления от един и същи порядък. Гледащият и това, което гледа духът са различни едно от друго. Съзнанието бива земно, тънко, огнено, но неговият притежател е духът. Решение на всичко трябва да се търси в духа, който е над всичко. 151. (М.А.Й.). Съкровището на сърцето се проявява в неговия пламък. Сърцето, като Слънцето, е средоточие. В сърцето е ключа от вратата на познанието, но не в мозъка. Без санкции сърцето и мозъкът няма да поискат да работят. Как трудно, как бавно върви работата, в която не е вложено сърце. Пътят на сърцето е път на живот, живот, тъй като сърцето е безсмъртно. 152. (Гуру). Съкровища от енергия не се дават, а се придобиват, тоест, натрупват се с упорит труд. Всичко се твори със собствената ръка, всичко се заработва, дори Царството Божие, тоест Сферата на Висшите енергии. И ако искате нещо да имате, трябва да поработите, и готовността за труд без край и ограничение ще бъде мярката за получаване. Даром нищо не се дава. Готов ли си? 153. (22 май). Все още малко се разбира явлението мисъл. Мисълта се приписва на дейността на мозъка. Предполагат, че мисли мозъка. Мозъкът е само апарат за проявата на земната мисъл. Самата мисъл е по-висша. Може да се мисли и без мозъка и неговото посредничество. На много процеси на мисленето мозъкът само пречи. Как е решавала най-сложните задачи Ковалевская? Мигновено. Мозъкът не е успявал да достигне бързината на огнената мисъл. При излизане от тялото, когато мозъкът спи, мисълта, освободена от мозъка, действа, и това обстоятелство не пречи на човека нито да мисли, нито да взема едни или други решения, нито да усеща, нито да чувства и изпитва целия комплекс от съзнателен живот, вярно, малко по-различен от земния. Сънищата за бъдещето също показват ярката действителност на мисълта, несвързана с мозъка и външните чувства, които са оръдия на последния. Също така, в момента на заспиване дейността на мозъка спира и картини, лица, мисли, несвързани с плътния свят, откъслечно достигат до съзнанието. Понякога е необходимо даже да се преустанови мозъчната активност, за да не пречи на плавното и необичайно течение на мисълта. Обърнете внимание на това, как се намесва мозъкът в процеса на огнените пратки и огненото възприятие и ги прекъсва. Колко години упорит труд са били нужни за това, огнените Записи и тяхната стройност да не се нарушават от вмешателтвото на мозъка в по-голяма степен, отколкото това е необходимо за чисто физическия процес на записването. Колко болезнено и неприятно е това грубо нахлуване в този тънък и напрегнат процес на огненото възприятие. И самите сънища биват твърде различни. Често до земното съзнание достигат впечатления от Тънкия Свят, където си има свой живот, свое мислене, ненуждаещо се от мозъчния апарат. Сферата на мисълта е по-високо и Мислителят в човека не е мозъка. Мозъкът е нужен на Земята и той е тясно свързан с външните чувства на зрение, обоняние, слух и така нататък. Дори паметта и нейното хранилище не са свързани с него. Мозъкът често не може да извлече от нейните архиви дори това, което той знае че се намира в нея. Знае и въпреки това не може, тъй като паметта е по-дълбоко. Мозъкът вижда според далечината на окото и чува според дължината на ухото, но окото на душата може да види по-далеч от тези малки предели. Не мозъкът предвижда и предчувства, а сърцето. Мозъкът е добър работник, но ограничен от малката сфера на своите физически възможности. Трябва да се разберат ограниченията на мозъка, преди да се почувстват безкрайните възможности на мисълта на човека, когато Мислителят в него навлиза в осъзнаването на своята сила. Ръката е като лост за енергиите на мисълта, мозъкът е пулт на управлението, но зад тях е Мислителят – господарят и стопанинът на двете. 154. Приятелю Мой, ето, виждаш сам как сутрешната мисъл, незаписана своевременно, отлита безвъзвратно в пространството, ако поне началната ѝ фаза не е била ясно оформена и запечатана в съзнанието. 155. Екранът на съзнанието, ако е достатъчно чист, не може да не даде отражение на Моите мисли. И тъй, при допира с Безпределността, човек започва да я чувства във всичко и, особено – в областта на мисълта. Това дава твърда увереност, че всичко може да се усъвършенства и при това – до безкрайност. Води мисълта. Усещането за завършеност в каквото и да било е противно на еволюцията. В завършеността е смъртта. Вие трябва да бъдете вечно нови във всичко: и в мислите, и в думите, и в делата. Защо да се ходи по скучни и изминати пътища, когато зовът открива все нови и нови пътища на мисълта. Да бъдеш вечно нов е свойство на Архата. Ето идват при вас онези, старите познати, все със същите стари мисли и чувства, а вие вече сте далеч напред, и колко трудно бива понякога отново да се съгласува и настройва изостаналото съзнание. Добре е когато вървящите с вас вървят в крак. Иначе е тъжно за изостаналите. А вие Ме следвайте. По-рано са смятали, че следването се заключава в това, упорито и безмислено да се твърдят неразбираемите слова на Писанието. Не, да се върви след Мен значи да се бърза в мислите и да се мисли с Мен. Това е възможно само при силна устременост към Мен и сливане с Мен, когато може да се каже, че Аз и вие сме едно, както Аз Съм в Отца, както Аз съм Едно с Него. По този начин формулата: “Аз Съм в Отца и Отец е в Мен, Аз съм във вас и ние сме едно” е формула за сливане на съзнанията в едно съзвучно цяло. И не Аз трябва да се спусна до вас, а вие трябва да се усремите и да се издигнете до Мен. И какво мога да намеря във вашето съзнание, ако даже се спусна до него; но ако вие се издигнете до Моето съзнание, ще намерите всичко, което вашият дух иска да получи от Светлината. Тази Светлина е безпределна, така че може да се получава без край и предел. Затова Казвам: “Устремявайте се към Мен”. Това е най-нужната устременост. И вече може да се види явно как океанът на безграничната мисъл носи в съзнанието моите вълни, но чрез Мен, тъй като Аз Съм Началото и Края, Алфата и Омегата. Без Мен няма път. Без Мен входовете са затворени. Ярко Насищам и ще Наситя с всички възможности вашия устрем. Ще Окриля огнено мисълта. Ново, ново ще Дам. Ще Изпратя в Света далечни Лъчи. Лъчът на Владиката действа мощно. 156. Сине Мой, напразно се опитваш да запишеш всичко. Всичко няма да запишеш, тъй като е Обещана Безпределността. Как е възможно да вложиш и да вместиш Безпределността в изписаните листа. Океанът на мисълта е станал достъпен за съзнанието, но той е неизчерпаем. Фиксирайки мислите си на хартия, помни за неизчерпаемостта и невъзможността да се запише всичко. Завършвайки Записа, все пак трябва да знаеш, че мисълта продължава да се развива и тече нататък и тя няма край. Но и това, което успееш да запишеш, е извънредно ценно, тъй като след теб други ще тръгнат по твоя път. И всеки ще почерпи това, което е съзвучно на неговото съзнание. Затова не се смущавай и не мисли за това, добро ли е това или лошо, нужно ли е или не е нужно, струва ли си или не си струва да се записват изгубените мисли. Ценно е всичко, но ще се оценява от вървящите след теб, според тяхното съзнание и способност да вместят. Ти ще изпълниш своя дълг пред вървящите след теб докрай. Аз Казах. 157. (М.А.Й.). Хората трябва да се учат да проявяват нежност, загриженост и ласка. Хората обичат грижата за тях. Дума от сърце, малко внимание, малко забравяне на самия себе си и направено важно дело. Човека е получил частица от скъпоценната енергия и в някаква степен се е наситил с нея. Тъй като са много малко даващите и можещите да дадат. Сърцето също ще расте в това непрекъснато и съзнателно даване. Но трябва да се съумее да се раздава мъдро, без да се опустошава съровищницата. Но трябва да се дава, затова и ви се дава Светлина, за да можете и другите да посветите. Учете се от Слънцето – винаги свети. Така и съкровището на сърцето излъчва своята светлина наоколо, а когато това е съзнателно това е особено силно. И вашата невидима светлина ще бъде за хората като знак за чудо. Вие носите чудото на любовта в сърцето си на света, който е наоколо. Любовта е огнено излъчване на пламъка на сърцето, усещано силно от хората. А вие се учете да побеждавате живота чрез любовта. И хората – също. Странно звучат думите, че чрез любовта се побеждават разстоянията и даже смъртта. Но отдавна вече е казано, че любовта е силна като смъртта и нейните стрели са огнени. Но вече знаете от опит как чрез любовта към Учителя е покорено разстоянието и далечината е превърната в Близост. А смъртта се побеждава сега, чрез любовта към мен, когато нейните прегради са унищожени между нас и връзката между нас е утвърдена с помощта на огнената победителка. Мисълта, управлявана и задвижвана от любовта, може да твори чудеса. Голяма е магнитната сила на такава мисъл, голяма и непреодолима. А ние побеждаваме с любовта. Не е ли чудно,че любовта ще победи света. Днес на любовта се дава ново огнено облекло. Предишната е изчерпала себе си и е станала недействителна. Даже великият Завет: “Деца, обичайте се един друг” е загубил своята сила за човечеството. И днес тази огнена мощ се провъзгласява отново, но в нов аспект на проява на силите на най-тънките енергии, сътворяващи това, което по обикновените пътища е невъзможно да се достигне. “Пламтете със сърцата и творете чрез любовта” - така е Заповядал Владиката. 158. (М.А.Й.). Така укрепват и се множат златните нишки на Светлината. От областта на отвлеченото любовта се пренася в сферата на конкретните явления. Енергетиката на това чувство още не е изучена научно. Но ще достигнат и до това. Когато ненавистта изживее себе си и изчезне, остава любовта. И ще се заемат хората с нея, изследвайки формите на нейния свръхличен аспект и ще видят, че нейно седалище се явява сърцето. Така ще достигнат до разбирането на генератора на тази чудесна енергия и ще започнат да го изучават, но не като къс месо, а като най-тънък апарат за проява на Най-висшето на Земята, което е в човека. И когато разберат това, изведнъж ще видят, че сърце имат всички, значи чрез сърцето е възможно и обединението. Този момент ще бъде най-добрата страница в историята на еволюцията на човешките сърца. Ще вървим по пътя на сърцето и ще достигнем до предназначеното чрез сърцето. 159. Къде са те, истинските приемници? Те са толкова малко и затова не трябва да се учудвате, че се изпращат такива чудесни възможности за възприемане на мисли и приемника се използва толкова пълно и напрегнато. Времето е спешно и почти няма кой да възприема съзнателно и волево даже сред близките. 160. (Гуру). Какъвто е зовът, такъв е и откликът. На този принцип и ще укрепваме нашата връзка. Ако е възможно всичко, то и нашето общуване е не само възможно, но и твърде желателно. Учителят проявява себе си чрез учениците. Учителят твори чрез учениците. Това творчество е свободно и се извършва без всякакво насилие. Висшата форма на това творчество е чрез посредничеството на мисълта. Волята регулира този процес, вкарвайки го в определено русло. Свободната воля води и волята го охранява. Не се учудвайте, че се налага толкова често да се повтаря за охрана на висшите пътища. Трябва винаги да се пазите от нахлуването на странични [мисли] в проводника. Затова и се налага да се употребява толкова ясен и изискан способ на общуване. Когато вземете телефона за далечна връзка, а още повече с отвъдния свят, трябва особено да се пазите. Терминъът “отвъден” не е съвсем удачен, тъй като мисълта е всестранна, тъй като мисълта е фактор на действителното битие и съществува реално, и всички мислят: и живи, и умрели. Това също трябва да се отчете. Оттук и извода: общуването се утвърждава и поддържа от волята. Волята господства и тук, тъй като волята е най-важният фактор от битието на човека. Човек без воля е нищо. Но волята е огън. Неговата сила, тоест мощта на волята расте в процеса на съзнателно натрупване на огън. Трябва да се помисли практически за това, как може да се натрупва огъня на волята, тоест волевата огнена мощ. 161. (23 май). „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая”,- така е било Казано някога от Учителя на разбойника, обърнал се към Него. Време е да се очисти Христовото Учение от вековното неразбиране. Сферата на най-тънките енергии с най-висшите напрежения е цел на устрема на човечеството, независимо от това, знае ли то за това или не. Еволюцията не пита хората за това накъде да ги насочи. Тази висша огнена сфера е и Моят Свят. Устремилите се към Мен и искащите да бъдат с Мен магнитно се привличат от мисълта в Моето Царство, Царството на Светлината. И последният устрем на заминаващия от Земята дух играе решаваща роля, дори към Мен да се е устремил разбойник. Разбира се, че разбойникът трябва да има нещо в миналото, което би могло да го приближи до Мен, тъй като не всички разбойници и не всички блудници имат достъп. Трябва да се разбере, че достъпът до Огнения Свят не е затворен за никого. Саламандрите, които са същества на нисшия огън, не са по-висши от човека, обаче и те имат място в Огнения Свят, а още повече такова има за човека. В невидимия свят е налице същата полюсност на явленията, както във всичко. И там има сфери на тъмнина, и сфери на Светлина. И духът на човека се въвлича в тях според устрема и особено според устрема на последните минути от земния си живот. Входът не е забранен нито в едните, нито в другите сфери. Двигателят, носещ духа към тези сфери, е мисълта. А да мисли може всеки и така, както той иска. Свободната воля решава и тук. Всички устремили се към Мен Срещам грижливо и на всекиго Давам възможност според устрема, по съответствие и по способност да вместят. Място ще се намери за всички, и за тези, малките, и за големите. Когато тъмнината завладее своето достояние, всички, които съумеят да се издигнат, се разполагат по лъчите. И тъмнината също въвлича в своята орбита магнитно и според притеглянето. Магнетизмът на черните огньове е мощен. Но магнитът на Светлината е по-мощен. Между тези два фокуса на притегляне се мята човека на Земята. Но там, след последната остра и страшна борба, настъпва моментът за окончателно решение и духът определя своята съдба. Но е по-добре да решиш още тук, на Земята и да посветиш на това решение време и особено последните минути на съзнателния живот преди напускането на тялото. Всеки самолет има свой “таван на полета”. По същия начин “таван на полета” има и у всеки човек в смисъл на най-високата точка, която някога е достигал неговият дух при духовни полети, при полети на мисълта. Ето към каква височина трябва да се устреми духът, тази височина може да достигне, до тази височина може да достигне последната мисъл на заминаващия от Земята човек, ако той я е породил. Ако хората знаеха колко важни и решаващи са тези последни мигове на земния живот! Ако биха знаели! Но мнозина отиват в черните огньове на злобата, ненавистта, отчаянието, ужаса и така нататък. Какво готвят те за себе си? Къде ще ги понесат черните крила на мисълта без светлина, мисълта, наситена с черен огън? Но устремилите се към Мен, при Мен и ще дойдат, и в Моята сфера ще се намери място за всички. За какво мислят те, обречените на смърт, но немислещи за живот в другите сфери? Всеки обрича себе си сам или на смърт, или на живот и това се извършва на Земята. Стадото на обречените броди тъпо, насочвайки се към обятията на тъмата. Но полета към сферите на Светлината е светъл и отчаянието не може да овладее тези, които знаят накъде и към Кого отиват. И не само отчаянието, но никаква страст, никакъв порок, никакво чувство, нищо не е властно над тези, които знаят своя път, тъй като съзнанието шепти, че всичко е временно и преходно и всичко свършва, но пътят е безкраен и по него някога и някъде ще ги Посрещне Владиката. Това съзнание ще бъде и първата победа над себе си. Да се осъзнае преходната природа на астрала и неговите въжделения ще бъде първата много важна крачка в процеса на неговото преодоляване. И тогава окончателната победа над него ще стане възможна. А да се победи трябва. Иначе ще бъдете увлечени надолу. С товара от ненужни чувства “тавана на полета” няма да бъде достигнат. Осъзнаването на властта над него, все още мърдащ в съзнанието, трябва завинаги да се затвърди. Борба до крайна победа. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|