Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 234. (М.А.Й.).
- 235. (Гуру).
- 236. (11 юни).
- 239. (М.А.Й.).
- 240. (Гуру).
- 241. (12 юни).
- 244. (М.А.Й.).
- 245. (Гуру).
- 246. (13 юни).
233. (10 юни). Много явления преминават по света, но не ги забелязват, тъй като са необичайни. Окото, надянало очилата на обичайността, е сляпо за необикновеното. Има много необикновено в живота. Ако се отворят очите за необикновеното, то и живота ще стане необикновен. Нима е обикновена проявата на съня, или на мисълта, или биенето на сърцето? Всъщност всичко е необикновено, освен човешката суета и дребните работи на деня. Те също изискват внимание. Но ако на необикновеното се отдели повече внимание и свободни минути, когато мислите са свободни, то и необикновеното ще започне усилено да навлиза в живота. Да вземем за пример мъжеството и проявата на страх. Два антипода. И двата въздействат на цялата система и тези влияния са явно противоположни. Първото вдига жизнения тонус и усилва огньовете, второто го понижава и гаси пламъка на сърцето. Едното дава живот, другото е убиец и поглъща жизнената енергия. Искам да обърна вниманието ви на поглъщащите енергия. У тези хора чувствата, поглъщащи жизнените сили, обикновено преобладават в тях над жизнедаващите. Но сред тълпите забравили за Светлината двуноги проявите на безстрашие, самоотверженост, преданост и огнен устрем са необичайни. Трябва да се върви през живота под знака на необикновеността, даваща светлина. Само помислете колко жизнедаващо е спокойствието и равновесието на духа. Колкото е благодетелно безстрашието, толкова са градивни и радостта, твърдостта, постоянството в доброто. Като Светлината и тъмнината се различават животворците от поглъщащите Светлината. Светлина, огън, енергия, даващи живот – колко са необходими те на хората. Нека устремим мисълта си към необикновеното и да разберем, че докато необикновеността не влезе в нашия живот и не стане за нас обичайна, мътилката ще затъмнява пътя ни. 234. (М.А.Й.). Нима нашето общуване е обикновено? Нима са обикновени Записите? Нима е обикновен устрема към Светлината? Учението на Живота е утвърждаване на необикновеното. И съзнанието на човека е поле за борбата между еснафската ежедневност с чудесния свят наоколо. И ти, приятелю мой, запази необикновеното от разлагащото влияние на ежедневието, иначе огньовете на сърцето ще угаснат и сивият дракон на ежедневието ще се окаже чудовището, погълнало чудесната необикновеност. Запази необикновеността от поглъщането ѝ от тъмнината. 235. (Гуру). Възможно е даже да се дава премия за необикновеност. Ежедневието потушава огньовете на духа. Да бъдеш като всички – това не е ново. Да бъдеш новатор в живота значи да бъдеш негов пионер, значи да вървиш напред. Защо да има новатори само в производството, а не във целия живот, във всичко: в изкуството, науката, чувствата, мислите, поведението, с други думи – във всичко. Бъдете нови, вечно нови и млади духом. Младостта на духа е нещо неограничено от възрастта и здравето, тъй като духът, сам по себе си, няма нито възраст, нито тяло. Домът на духа се изгражда над тях. Живейте чрез духа и в духа. 236. (11 юни). Кажете Ми какви са вашите мисли и Аз ще ви Кажа какви са стремежите ви. Порядъкът и характера на мислите се определя от устремеността. Затова устремеността е първа и по-важна от мисълта. Мисълта е следствие на устрема. Устремът се заражда в сърцето и е наситен с огньовете на сърцето. Така мястото, където се заражна устрема и последвалите го мисли, се явява сърцето. Ето защо се Обръщам към сърцето и се Старая да предизвикам огньовете в него: мисълта, родена в мозъка е нетрайна. В Учението никъде не се говори за огньове на мозъка, тъй като мозъка е от Земята, а огънят – от сърцето и мозъкът се подхранва от енергиите на сърцето. Мисълта, в която е вложено сърце, е безкрайно по-силна от мисълта, произхождаща от мозъка. Затова Казвам: “Действайте със сърцето.” И общувайки с хората, имайте работа с техните сърца. Езикът на сърцето не е сложен, но изисква наличие на любов. И тогава той става богат и изразителен и по-лесно достига до съзнанието. Много по-лесно е да се достигне до човешкото съзнание чрез сърцето. Когато мозъкът е обременен от насроения, обръщайте се направо към сърцето. Обръщайки се към сърцето, няма да спорите, нито да противоречите, нито да доказвте своята правота: прекият път през сърцето позволява да се преминат преградите на мозъчните измислици. Не отричайте нищо, дори явните нелепости. Защо да предизвиквате върху себе си яростта на необуздания егоизъм? Но вървете по пътя на утвърждаването на явно очевидното, разбираемото и неотрицаемото даже за затъмнените съзнания. Търсете нишките на съзвучие и, намерили ги, ги умножавайте с увърждаване на несъмненото. Това е възможно, ако се говори според съзнанието. Състраданието към малките ще научи на голямото качество да се говори с хората според сзнанието. Човекът, носещ Свелина на света, не говори заради самооблага и самонаслаждение, а за да внесе повече Свелина в затъмнените от незнанието съзнания. По-лесно е с простите хора, но е трудно с недоучените полуграмотни. Те смятат себе си за много знаещи и разбиращи и сърцата им обикновено са затворени от малките сведения на мозъка. Те по-добре да бъдат отминати. По същия начин са безплодни и отрицателите. Те ще посрещнат дори сърдечната мисъл, отричайки я. Но има много готови сърца, узрели за посев и чакащи. Затова действайте от сърце към сърце, когато дойде вашето време. 237. И още нещо: кратко е учението за хората, но познанието е дълго. Няма двама души еднакви, както няма и две еднакви листа. Те си приличат само за повърхностния поглед. Същността на Вселената е в многообразието. Ръце и крака, очи, глава, уши имат всички. Но под външната еднаквост на вида се крие голямо неповторимо разнообразие на индивидуалните натрупвания. Затова казвам: “Дълго е познанието на човека.” Форма за постижение на човека ще бъде чувствознанието, когато скритата същност се определя чрез сърцето. И все пак познанието за човека е най-трудната и сложна наука. Учителят Знае, но за вас често са необхидими пудове сол, за да може при близък контакт с човека да забележите неговата същност. И Ние често Прибягваме към изпитания, за да разкрием непроявения още в живота потенциал на една или друга Индивидуалност. Малко е да се усети човека, трябва още да се определи степента на неговите възможности. А тъй като те са широки, то и изпитанията са безкрайни. Говоря за учениците, които са приети и утвърдени. Разтварянето на цветето на духа крие в себе си поява на нови листчета и всяко от тях, особено листчето на лотоса, представлява по същество някаква възможност или растяща способност. Познаването на човека изисква голямо търпение и сдържаност. Не трябва да се подхожда към тази наука с раздразнение, недоброжелателство или злоба. Също и подозрителността трябва да се остави. Чувството, с което подхождате към човека, предизвиква в него съзвучно чувство в отговор. Затова при подхода към хората трябва да настроите арфата на своя дух с ключа на дружелюбие, състрадание и любов. Ако любовта е още трудна, то дружелюбието все пак е достъпно. С него и отваряйте достъпа до човешките сърца, ако искате да познаете човека. 238. Защо Я смятат за умряла – Нея, отишлата за Светлина за вас. Спасителя също мнозина почитат като умрял, след като ги е оставил. Но Той е жив. И много, много са влизали в Общуване с Него, и са Го виждали, и са свидетелствали за това. На мнозина се е явявял Той по време на тези две хилядолетия, свидетелствайки за Себе си. Тези, за които Той е жив, у тези хора сърцата също са живи. Неговият завет е бил: “Нека мъртвите да погребват своите мъртъвци, а вие вървете след Мен.” Заминалата за Светлина почитайте като жива. Не жива в тялото, а в духа. Не можете да се докоснете до Нея в тяло, тъй като го няма, не можете и в астрала, тъй като го няма и него. Но устремявайки своите мисли към любимия Облик на Светлината, можете да се докоснете до Нея, заминалата за Светлина. В отговор ще има отзив, но по съзвучие с устрема. Устременият ще получи отговор, ако сърцето му е наситено с устременост. Защо да Я почитаме като умряла, когато Тя е с нас, и с тези, които Я смятат за жива в сърцата си. Законите на Светлината са еднакви и за големите, и за малките носители на Светлина. И ако Той е обещал да пребивава с нас във всичките дни, до свършека на века, то значи общуването с Него е възможно и достъпно. Това е с Него, Великият Носител на Светлина. Но тъй като Законите на Светлината са еднакви за всички духове, то и с нея също може да се общува, но в духа, чрез духа. Трябва да се победи смъртта, трябва да се отскубне нейното жило. И трябва да се разбере, че безсмъртието е в духа. И единствено чрез духа можеш да се докоснеш до духа на заминалата от Земята. 239. (М.А.Й.). Ти ще свидетелстваш за мен, а аз ще свидетелствам за Владиката. Казвам ви истината, нямате по-голям Приятел и Застъпник. Помислете само, Самият Той е наш Засъпник, и Приятел, и Отец. Разбирате ли, че Самият Владика ви Зове? Имате Висшето и най-близък достъп. И пряк път чрез Неговите Доверени. Звената на Йерархията са необходими съпала за приближаване. Невъзможно е да се отхвърли звено или да се прескочи през него. Признавайки Нас се поставяте в непосредствена връзка с Него, Тъй като Той е Явил Себе Си на света чрез Нас. И знаете вече, че няма никой и нищо по-висше, към Което бихте могли открито да се обърнете по Йерархията, както и по-близко. Наистина е ваш Отец, тъй като вие, призналите Го, сте от Неговия Лъч. Иначе по какъв начин би могло да се прояви това признание. Чуждите при Зов няма да дойдат и на призива няма да откликнат. Но вие, откликващите, сте свои. Затова ви нарича Той “деца”. “Деца Мои, воини Мои, Мои” – на Него, а не другиму. Тъй като вашият Владика е и ваш Учител, и ваш Отец – Той, призоваващият ви към Себе Си. През целия си живот съм утвърждавала ярката действителност и жизнената възможност за Общуване и Връзка с Великия Дух на Владиката. Направете и вие проявата на Общуването ярка действителност. Къде да намерим думи за да гравираме огнено във вашето съзнание, че Владиката е възможно най-близко? И ако аз съм придобила в тази Близост вечно жив и неизчерпаем Извор на познание, то ще го придобиете и вие. Ако аз съм знаела, то и вие ще знаете. Но приемете с цялото си сърце Владиката. Той няма да Влезе в половинчатото сърце – отчасти обърнато към Него, отчасти към външната тъмнина. Изисква се пълносърдечно обръщане и устременост. Великото Сърце е отворено за вас – отворилите своите сърца за Него. Аз свидетелствам чрез сина за Отца и изпращам знаците на доверие. Обединени в сърцата, ние заличаваме границите между световете и тържествуваме над смъртта. И вече не света, а световете ще можем да победим чрез сърцето, което живее във всички светове и надживява трите нисши. И в този свят, и в другия, и по-нагоре все същото сърце, все същата любов пламти и обединява съзвучните души. 240. (Гуру). Ако Учителят Твори чрез учениците, то, предоставяйки приемника на съзнанието си на своя Гуру, постъпвате правилно. Чрез кого може да предаде той своите мисли, ако не чрез най-близките? Съзнателността, внесена в този процес, облекчава много. Затова трябва да се изолира канала на възприемане. Колкото по-сигурна е изолацията, толкова по-определен е характерът на възприемане. Никога досега приемникът на съзнанието, приемащ мисли, не е действал толкова точно и определено, както действа в дадения момент. Мисли възприемат всички. Мнозина знаят какво е вдъхновение – знаят, но не го осъзнават. Ние сме застанали върху релсите на действителността, отхвърляйки всякакви предположения, съмнения и неувереност. Каналът е установен, приемникът е отворен и е точно известно от кого се предават мислите. Не знаем друг такъв случай в предишната история на така наречените окултни явления, когато психотехниката да се е прилагала с такава точност и определеност. Тази възможност се дава на света, за да се знае, че указаното обединение на световете настъпва и някой трябва да даде свидетелство на хората за това. Има много различни способи на общуване и предаване, но ние сме се спряли на мисълта, тъй като мисълта представлява основа на битието. С нея и ще действаме. 241. (12 юни). Колко важно и необходимо е в моменти на обскурация на духа мисълта да се съсредоточи върху Владиката, тъй като мисълта, докосвайки се до Светлината, сама става светоносна. Можеш да изпратиш слугата на пазар, но е възможно да се изпрати и мисъл в пространството за получаване на необходимите на съзнанието елементи. И мисълта ще се усреми послушно към сферите и ще се върне обратно, подобно на слугата от пазара, с кошници, пълни с това, за което е бил изпратен. Само че мисълта действа бързо и не е ограничена от пазарната действителност и от наличието на стоки. Съзнанието, насочващо мисълта, само се устремява след нея и по съответствие се изпълва със съзвучни мисли. Щом механиката на процеса е проста, значи тя е и достъпна. Често се оплакват от недостъпността на Висшия Свят и трудността на огнените възприятия, но в същото време не им отделят и стотна час от това внимание, което се отделя на стомаха или дрехите. В резултат на това стомахът е препълнен и броят на ненужните вещи се увеличава. Но мисълта слабее и съхне. Магнитната мощ на мисълта е изразена във формулата “търсете”, тоест, устремявайте се, “и ще намерите”, тоест, ще получите според устрема. Оплакванията трябва да се оставят, тъй като Законът е прост и неговото приложение е достъпно за всеки. Но как да обясним по-ясно, че дотогава, докато сърцето не е приложено към устрема, той ще бъде безплоден. Именно трябва сърцето да се вложи в устрема, за да се пожънат неговите плодове. И за това вече е Казано. И как да се каже по-ясно: “Там, където е вашето съкровище, там е и вашето сърце.” Но сърцата човешки са глухи за Думите на Владиката, и придобивките са оскъдни. Голямото завоюване на Сферите на Висшето напрежение, наситени с огнени мисли, е отсъдено на човечеството, но е необходимо сърцето да се събуди. И защо вие, които слушате, така охотно се съгласявате и така одобрително кимате с глава, но не прилагате нищо от това, което ви е Казаното? На вас се Говори и на всеки от вас се дава възможност да напусне своя личен кокошарник и да излезе в простора на пространствената мисъл. Или ще продължавате да се съгласявате и да кимате с глава, докато не ви се вдърви шията и да вдигнете глава нагоре вече няма да е възможно. Свинята гледа в земята – да не се оприличаваме на нея. 242. Сине Мой, три пъти призован и утвърден, Владиката Иска да те види винаги побеждаващ. Когато Учителят Иска, трябва да се слее сърдечното желание с Волята на Учителя. Точното изпълнение на желанието на Йерарха дава криле на духа. Затова ти се погрижи всяко Мое желание да бъде изпълнявано точно. Дълго, трудно и тежко е изкачването за пътника по склоновете към Върха, но орелът излита бързо и бързо достига Върха. Орлови криле Искам да дам на духа за полети към Моя Връх. Не е без значение избирането на орела като евангелски символ. Кой е по-силен от него и кой лети по-високо? Царствена птица и победител на земните пространства. Намерете сили в себе си, подобно на орел, да се издигнете високо над Земята и да гледате оттам. Когато си близо до Земята се губи перспективата и малките вещи изглеждат големи. Но стига да се издигнеш по-нагоре и веднага всичко застава на своето място, като заема полагащото му се положение, без да закрива пространствените простори. Както орелът кръжи в небето над Земята, така и вие се извисявайте над живота, без да губите нито свободата, нито зоркостта на орловото око. Отвисоко и малкото може да се види, като от орела, но при правилно съотношение със заобикалящото го. Тогава и само тогава малките вещи пред очите ви няма да закриват Слънцето. Слънцето на живота сияе над света. Вижте го. 243. А вие, плахо тълпящи се пред входа, откъде е вашата плахост и неувереност? Защо са приведени раменете и е безнадежден погледът? Защо така искащи и просещи са вашите движения? Като просяци, дошли за подаяние. Прегърбени и унижени, какво сте дошли да искате и от кого? Но не! Достатъчно робска униженост! Достатъчно просия! Синове на Бога ви е Нарекъл, и дори богове. Не сте просяци вие, но пълноправни сънаследници на всички богатства на Космоса. Елате и ги вземете по право, не като молители, чакащи подаяние, а като имащи пълно право да ги получите. Всичко, което е във Вселената, всичко е ваше и за вас: и Земята, и Небето, и звездите, и даже Слънцето. Всичко е ваше. Взимайте по правото на първородството. Някои религии говорят за това, че на човека е дадена власт над материята (над всяка плът) и сега е дошло време човекът да утвърди своята власт над материята и енергията. Всичко е възможно. Тези възможности се дават от науката. Тя разкрива тайните на световете. Тя започва да изучава и най-чудния апарат на човешкия организъм с неговите чудесни възможности. Тя ще докосне и духа, тъй като човешкият организъм е продукт на творчеството на духа. Отгръщаме нова чудесна страница от историята на човешките открития. Те са отсъдени. Те са близки. Те ще преобразят живота. Светлината на бъдещето е голяма! 244. (М.А.Й.). Чрез своето желание да се свързваш с мен, даваш и на мен право да влизам в общуване с теб. Общуването не е обсебване, а сливане на съгласни сърца, обединени от любовта. Две воли се сливат в една, пораждайки трета – плод от съчетанието на двете. Трябва ли да се учудваме на това, че в духа всичко е просто, така просто, че мозъкът не иска да приеме тази простота като действителност и продължава да се съмнява. И добре, че общуването става извън мозъка, иначе то не би се състояло. По плодовете се определят резултатите. Резултатите от общуването ще се отразят в Записките и това ще служи като доказателство за това, че общуването не е плод на свободната фантазия. Днес изпращам мисъл за реалността на Тънкия Свят. В него живеят милиарди хора. Той е по-обширен от земния свят. Той е по-богат от него стократно и неговите възможности са неизчерпаеми. Тънкият Свят е награда на човека за тежките промеждутъци на плътната еволюция. Само си представете себе си без тежестта на тялото, без необходимост да се прави всичко, което е свързано с поддържането на живот в него. Премахнете глада и студа, и болеститте, и отхвърлете жилищата, дрехите, транспорта и всички човешки учреждения. Прибавете към това красотата на Надземния Свят, безкрайното разнообразие от цветове и форми, и пълната свобода да се прави всичко, което иска духът и да бъде той там, където поиска, стига само човек да е осъзнал, че земното мислене и неговите продукти вече не са пригодни за тънките условия. Там двигател е въображението и близките на сърцето са наоколо. И устремът дава мощни криле да се издигнеш в сферата на своите устремления. Колко неограничено може да се твори тук, при това не само за Тънкия Свят, но и за Земята. Например, в дадения момент моята мисъл твори за Земята, тъй като твоето съзнание представлява трансформатор на моите енергии под формата на мисли, достъпни за Земята. С това нашето творчество за Земята, разбира се, не се ограничава. Бидейки в сферите на тънките форми, предстоящи да се спуснат в плътния свят, ние можем да изменяме тези форми, да ги подобяваме, задълбочаваме и усъвършенстваме за Земята. От тях се определя и обуславя земното бъдеще. Често творим по поръчение на Владиката. В Твърдината са заличени границите между световете и земният свят не е откъснат от нас. Той е отрязан с непроходима само за обикновените хора граница, предизвикана от отсъствието на проводници. Но този, който умее да действа чрез мисълта и мислено да се устремява към нас, ограничава себе си в пределите на проникване на мисълта, непознаваща никакви предели. Има мисли, подобни на камък, има мисли вързващи като с окови човека. Има различни мисли. Мисъл от мисълта се различава. Затова говоря за сияйната мисъл на Светлината, имаща криле. Като крилати коне се носят мислите в сферите на пространството. Мислено преминаваме сферите, разграничаващи световете. Давам символа на крилатото сърце, изразяващ мощта на сърдечния устрем. Привижването в Тънкия Свят зависи от наличието на огньове в сърцето. Сърцата, обременени от тъмнина в себе си, се притеглят от нисшите слоеве и са лишени от подвижност. Но за горящото сърце даже земните разстояния не са препятствие. Така и ще завършим нашата беседа: с указание за значението на сърцето във всички светове. 245. (Гуру). Моят дух се стреми да ускори растежа на зърната, посяти от мен на Земята. Не беше малък посева и широко беше полето. Очаквайте богати кълнове и в подходящото време. Нито една частица от изразходваната енергия не е пропаднала напразно. Ако не винаги резултатите са видими за окото, то е защото окото е ограничено в пределите на видимостта. Но много бяха и невидимите зърна. Много вече дадоха явни кълнове. Те зеленеят и растат. Всичко ще покара в своето време. Погледни себе си. Това е видимо и явно и за теб. Но колко са невидимите кълнове, действащи невидимо-явно на човешките умове. Твърда Ръка направлява събитията и опазва кълновете от земните вихри, докато укрепнат. Бъдете спокойни за всичко. Посятото ще израсте навреме и също така неотвратимо, както е неотвратим изгревът на Слънцето, тъй като съм сял не сам, но по Указа на Владиката. По Указ излязох да ора, по Указ ще изляза и за жътва. Близко е времето за жътва, усещате ли? 246. (13 юни). За да постигнем някакво съзвучие по този въпрос (за идващото), трябва да се съгласим за главното, а главното е Планът на великите преобразувания. Той се изпълнява точно. И ако нечия колиба се оказва на края, то кой е виновен за това? Не е ли този, който я е построил? Преди буря винаги има затишие, както и преди събитията. То е тягостно, тъй като тишината не съответства на нагнетяването на средата (сферите). Съберете всички свои сили, за да застанете сред борците за бъдещето. 247. Пространствената тъга и тежестта на токовете е едно, а гримасите и кривенето на астрала – друго. Като притисната с вилка змия се извива той, опитвайки се да ужили горящото сърце. Но както змия с рогатка, той трябва да бъде притиснат здраво чрез волята и обезвреден. Може да мърда и да се движи, но да властва над теб не трябва да му позволяваш. Може да ужили смъртоносно. Ухапванията от собствения астрал, нанесени на духа, са много болезнени, тъй като за неутрализиране на отровата се изразходват твърде много жизнени сили. Необузданото астрално начало в човека е и поглъщащият неговата огнена енергия. Буйстването и беснеенето силно разхищават и поглъщат психическата енергия. Може ли безволно да допускаш живота в теб да се съкращава и разпуснатият астрал безконтролно да управлява духа? Може ли безволно да отдаваш своята същност за разкъсване от астрала? Палячото не става за пътя към Братството. Кривенето, гримасите и разпуснатостта на астралната обвивка в себе си не трябва да допускаш при никакви условия. Няма и не може да има оправдание за това позорно и унизително робство. За какво достойнство на духа може да се говори, ако това достойнство е унизено и потъпкано от беснеещата нисша обвивка. Трябва с желязна ръка да се сдържат всички опити на астрала да прояви своето безумие. Той е като опасен враг, стоящ бдително в засада, за да връхлети пътника. Той е опитен и коварен, той ще намери хиляди оправдания, за да завлече съзнанието надолу и да го застави да се потопи във вихрите на астралните емоции. Той живее с тях и с тях се храни. Той не обича и не понася спокойствието, сдържаността и равновесието. Той упорито се стреми да прояви себе си във всевъзможни крайности. Той се бои, той се безпокои, той се суети, той завижда и се дразни, той помръква постоянно при всеки, даже и дребен повод. Ако няма повод, той го замисля и измисля. Той създава илюзията на Майя, стига да е налице каквато и да била причина, даже и най-призрачната, за да се опие от несдържаните и разпуснати вихри на чувствата. Нещастни и жалки са робите на астралната обвивка. Робите на своя астрал са най-жалките твари сред двуногите. Сурово и безжалостно Пресичайте и потушавайте сурово и безжалостно в себе си всякакви, дори и най-малките опити на астрала да се прояви. Те са многочислени и многообразни – не е лесно да се обуздае тази упорита обвивка. Както отровният газ се опитва да проникне през цепнатините, даже най-малките, така и астралът избира всички слаби и незащитени места за нападения. И боде, и хапе, и нанася рани с това; самоубийството е самонараняване на огненото тяло. Неистовстващото безумие на астрала може да порази даже огненото тяло. Много се говори за вредата, причинявана на околните хора от необуздания астрал на двуногите. Но за главното не говорят: не казват каква огромна вреда носи той на самия притежател на неподчинената на волята астрална обвивка. Вредата се причинява преди всичко на самия притежател на това астрално тяло. Голяма е тази вреда. Ако тя бъде осъзната в нейния пълен размер, осъзналият го няма да се забави нито ден, нито час, за да го обуздае. Трябва да противопоставите здрава, стоманена воля на всеки опит на астрала да повлече вашето съзнание в завличащите си вихри. Защото тези вихрови фунии пространствено увличат съзнанието в съответните слоеве. И получената вреда вече не е лична, а пространствена. Тези дисхармонични движения в астрала са изключително заразни. И всички останали, чувстващи еднакво, сякаш се притеглят към разпуснатия астрал и го обременяват допълнително. Взаимодействието с нисшите слоеве на Тънкия Свят протича усилено и нараства манитно. Запазете спокойствие на всяка цена. По-добре е да загубите всичко и да се лишите от всичко, отколкото от спокойствието и равновесието на духа. Движението в астралното тяло е най-яркият вид Майя. Запазете спокойствие при всички обстоятелства и знайте, че отстъпката пред лукавите опити на астрала винаги означава ущърб, поражение и поглъщане на психическа енергия. Правете всичко, но в спокойсвие на духа, съблюдавайки твърдо равновесието. Трябва винаги да бъдеш силен. Всичко слабо в природата се унищожава като непригодно за живот. Бъдете силни във всички вашите действия и се стремете към това те да бъдат действия на Светлината. Астралът трябва да бъде обуздан на всяка цена. Не се страхувайте да загубите даже своята душа, тоест, своето нисше “аз”, тоест асралното си тяло, ако това е необходимо за пълната победа на духа над себе си и придобиване на Висшето “Аз”. Висшите духове могат да живеят и без астрално тяло. С течение на времето тази нахална обвивка става ненужна. Във Висшите Надземни Светове хората живеят без нея, освободени от нейното неудобно присъствие. И не губят нито своята цялост, нито Индивидуалността си. Астралното тяло е от миналото, било е нужно и полезно в миналото, но сега вече нуждаещо се от укротяване и пълно подчиняване на духа. На свободния дух не е необходим астрал, не е нужен той и на завършващия дух. А на вас той е необходим като слуга, безпрекословно изпълняващ вашите заповеди, като безволен и послушен в умелите ръце инструмент. Човекът е господар и владетел на всички свои обвивки, но не роб, не роб, не роб... Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|