8. Jazykový obraz svátku Cyrila a Metoděje v dobovém tisku z let 1957 a 1963
Tato část práce nás posouvá k lingivstické analýze, která přinese jazykový obraz svátku Cyrila a Metoděje v bulharském a československém dobovém tisku před rokem 1989. Z této doby jsme se pak zaměřili konkrétně na dvě data – oslavy svátku 24. května v roce 1957 a následně na oslavy 1 100 výročí příchodu Cyrila a Metoděje na Velkou Moravu v roce 1963. Tyto zvolené roky samozřejmě nebyly vybrány náhodně.
Do naší lingvistické analýzy jsme se rozhodli zařadit tisk z roku 1957, jelikož v tomto roce se oslavy svátku 24. května nesly ve velkolepém duchu ze dvou důvodů. Za prvé se v roce 1957 datovalo sté výročí prvních oslav tohoto svátku v Plovdiu. Za druhé v roce 1957 byl 24. květen opět stanoven jako nepracovní den pro zaměstnance ve všech odvětvích. V tomto roce byly oslavy svátku v oficiálním tisku hojně reflektovány, proto jsme se rozhodli tyto články použít jako vhodný materiál pro naši lingvististickou analýzu. Excerpovaný materiál jsme čerpali z tehdejšího vycházejícího tisku Отечествен фронт а Работническо дело.
Volba roku 1963 pro excerpaci jazykového materiálu byla zcela jasná
a logická – jednalo se jubilejní 1 100 výročí příchodu Cyrila a Metoděje
na Velkou Moravu. Jak vyplývá z teoretické části, tak toto výročí bylo provázeno významnými oslavami jak v tehdejším Bulharsku, tak i Československu. Tudíž reflexe tohoto výročí v tisku byla vhodným materiálem, který mohl posloužit
ke srovnání dobové reflexе v tisku v obou státech. Bulharský jazykový materiál jsme opět excerpovali z novin Отечествен фронт а Работническо дело. V případě československého tisku jsme našli jazykový materiál v novinách Rudé právo, Svobodné slovo, Mladá fronta.
U analýzy dobového tisku bylo naším hlavním cílem představit svátek Cyrila a Metoděje a odkaz bratské dvojice v dobovém kontextu. Dále jsme se v dobovém tisku zaměřili na slovo празник, abychom měli možnost porovnat, zda v dobovém tisku toto slovo bylo opisováno stejnými jazykovými prvky jako v současných médiích. Dalším bodem naší analýzy bylo vyhledání nejčastěji se vyskytujích slov v souvislosti s cyrilometodějským odkazem. Bylo tak učiněno abychom měli možnost získat srovnání výrazů spojených se svátkem Cyrila
a Metoděje v dobovém tisku a v současných médiích.
8.1. Jazykový obraz svátku Cyrila a Metoděje v bulharském dobovém tisku z roku 1957
V následující kapitole se budeme zabývat lingvistickou analýzou novinových článků z roku 1957. Z teoretické části práce již víme, že 24. květen v komunistickém bulharsku získal svůj dobový kontext a byl zdůrazňován především všeslovanský aspekt cyrilometodějského odkazu. V roce 1957 cyrilometodějská tématika plnila první stránky novin Отечествен фронт а Работническо дело více než týden před samotnými oslavami svátku. Cyrilometodějskému odkazu bylo věnováno velké množství článků, tudíž materiál, který jsme měli možnost nashromáždit byl bohatý.
Články byly tématicky různorodé, v souvislosti s cyrilometodějskou misí se věnovaly vědě, další cyrilometodějskou misi představovaly z historického hlediska. Pro naši práci však byly klíčové ty, jejichž tématem bylo propojení tehdejší politiky a cyrilometodějského kultu.
V níže uvedeném excerpovaném materiálu jsme shromáždili příklady toho, jak na pozadí svátku byla demonstrována sovětsko-bulharská vzájenost a také vzájemnost všech socialistických zemí. Zaznamenali jsme, že se slovem Rusko a Sovětský svaz se pojilo slovo велика дружба:
Светлият празник бе симбол на единството на слвянските народи
в борбата им срещу фашизъм, израз на братска любов ивярност на нашия народ към великия Съветски сюз.246
Великите постижения на съветската наука, техника
и култура спомагат да се изгражда успешно новото комунистическо общество, озаряват пътя към нов живот на цялото прогресивно човеченство. Те мощно влияят в борбата за мир и мирно съжителство на народите, за проваляне на налудничавите планове
на бойнолюбците, за укрепване на братското единство
на социалистическите страни.247
Тържествата по случай 24. май ше бъдат мощна проява на полотеността на нашия народ в Отчествения фронт под ръководството
на Българската комунистическа партия, на нерушимата животворна българско-съветска дружба. На 24. май българският народ ще изрази своята готовност да се бори
за по-нататъшното укрепване на единството
на социалистическите страни начело със Съветския сюз,
за запазването на мира и дружбата между всички народи.248
Делото на Кирил и Методий освети пътя на славянския гений, става велика сила в културното и националното развитите на славяните. Славянската писменост им утвърди като народ, свързва ни ощ по-здраво с другите славянски народи, най-вече с великия руски народ, и ни вряза дълбоко в културната съкровнищиница
на света.249
Под ръководство на Българската комунистическа партия Отечественият фронт усилва в съзнанието на народа вярата в неговата мощ, творческите му сили: разгаря патриотизма му, въодушевява го
на борбa за още по-крепка българско-съветска дружба,
за здраво, непоклатимо единство на социалистическите страни начело със Съветския сюз, за пълна победа на мира.250
По време на фашистката робиясветлият празник беше символ на единстовото между славянските народи, тържество на демократичтине и прогресивни сили, израз на неугасима жажда за просвета и култура.251
Азбуката на Кирил и Методий и създадената с нея книжнина свързаха навеки нашия народ с руския народ, нашата култура
с културата на нашия велик и мощен брат.252
След победата он Октомврийската революция социалистическа революция демократическите традиции на славянската култура в Русия оплоднихаа великата съветска култура, която спомага
за изграждането на комунистическото общество
в Съветския съюз.253
В годините на свирепата монархофашистка диктатура трупдещите се
в нашата страна, вярната народна интелигенция, нашата свободолюбивива младеж чествуваха 24 май като празник
на славянското единство и на братската ни дружба
със съветските народи.254
Празникът на народната просвета и култура и на славянската писемност е вдъхновявал винаги нашия народ за нови подвизи
и мирното културно съревнование между народите, запалвал е
в сърцето му огъня на свещената за нас дружба с братския руски народ, укрепвал е връзките ни със славянските народи.255
Преди хиляди години България е била средище на славянскаа книжнина. Тя е оказала тогава силно културно влияние върху сърби, хървати, чехи, руси. Когато попада под турско иго, средище
на славянската писменост и на нейния разцвет ствата Русия. Сега вече пък българите изпитват благотворното въздействие на руската книжнина, без което не бихме добре и пълно разбрали предпоставките на пламналото през ХИХ век движение за тяхното национално самосъзнание и освобождение. Тук лежат съществени корени
на руско-българско братство. 256
Той е свързан със славни моменти от народната борба против турското и по-късно против фашисткото робство, той е бил символ
на единение на нашия народи и преди всичко с руските братя.257
Празникът е оказал мощно възпитателно въздействие за сплотяването на народните сили в борбата за духовно и политическо освобождение, за национална независимост, за укрепване връзките
на българите с другите славянски народи, най-вече
с великия руски народ.258
Následující excerpovaný materiál se v dobovém tisku zaměřil na to, jakým způsobem byl prezentován význam díla Cyrila a Metoděje v socialistickém Bulharsku:
Делото на Кирил и Методий е дълбоко прогресивно. То има огромно историческо значение за славянските народи. След победата
на Великата октомврийска социалистическа революция демократическата насока в славянската култура става един от източниците за изграждането и развитието
на социалистическата култура.259
Нашият народ тачи свято паметта на славянските просветители Кирил и Методий, а тяхното велико дело грее днес с ярката светлина на новата социалистическата просвета
и култура.260
Но, истина е, че признанието на подвига на Кирил и Методий получи най-мощен израз след великата победа на девети септември1944, когато под вдъхновяващото ръководство на Българската комунистическа партия на нашият народ тласна изумително напред своето всестравно културно развитие.261
Преди единадесет века Кирил и Методий извършиха истинска културна революция, като създадоха славянската азбука
и преведоха богуслужебните книги от гърцки език на живата говорна славянска реч.262
С изблик на голяма радост нашият народ ще посрещне и отпразнува тази година 24 май – Деня на българската просвета и култура и
на славянската писменост. С оправдана гордост ние правим преглед
на огромните си постижения в изграждането на новата
ни, социалистическа промишленост и преустройството
на селското стопанство на кооперативни начала осигуряват непрекъснатото развитие и разцвета
на народното образование, науката, литературата
и изкуството, на народните читалища.263
Строители на социализма, потребно е да си дадем ясна сметка за онова значение, което изрази кът на Кирил и Методия има за нас в днещно време, понеже конкретното съдржание на празника винаги се мени, според историческата обстановка. Празникът на Кирила и Методия не можеше сега да не се налее с ново съдржание, не можеше да стои откъснат от новата обстановка. За Комунистическата партия той стана ден на борба за осовобождение
на работническата класа и трудещите
се от капиталистическата експлоатация,
за социалистическо просвещение, за братство и миролюбие между народите.264
Днес, 24 май – Празника на народната просвета и култура
и славянската писменост, придобива своя истински смисъл
и значение. Той стана празник на нашата възродена народна култура, която в условията на социализма получи възможността за пълен раъвет.265
На този книжовен език се създадоха вдъхновени произведения
на политическата и художествена мисъл. На него Ботев и Вазов достигнаха върховете на българската поезия. Чрез него Димитър Благоев и плеяда светли умове посяха в нашата страна семето на комунистическите идеи.266
Затова делото на Кирил и Методий е въпрос на нашата български дух, нацялата наша същина на народ.267
Následující materiál přiblížil, jak byl v tisku v roce 1957 reflektován význam svátku:
Днес, в условията на социализма, Денят на Кирил
и Методий се чествува като всенароден празник на българската народна просвета и култура и на славянската писменост, като ден
на българската книга и на българския печат.268
Всенародно чествуване на стогодишината на Деня на българската народна просвета и култура и на славянската писменост ще бъде ярък израз на големите успехи на нашата страна
в строителството на социализма. Дейците на културния фронт ще манифестират своята сполотеност около Българската комунистическа партия и нейния Централен комитет
и своята решителност и готовност да работят още
по-плодотворно и да се борят оше по-твърдо
за развитието и процъфтяването на нашата социалистическа култура, за по-широко и разпростяване на социализма.269
Да се чествува достойно Денят на българската народно просвета и култура и на славянската писменост, това означава да се овладяват найстойчиво и системно съвремените знания и всепобеждаващото учение
на марксизма-ленинизма и да се влагат всички сили в истински културно-проъветителски поход, сред народа. Това означава да се възпитава младежта и целият народ в дуцх
на самоотвержена любов и безгранична преданост
към нашата социалистическа родина, в дух
на цосиалистически патриотизъм и пролетарски интернационализъм.270
Чествуването на стогодишнината на Деня на българската народна просвета и култура и на славянската писменост ще мине под знака на големите завоевания на нашата народна култура
в условията на социализма, под непрестанните грижи
на Партията и Правителството.271
В Деня на Кирил и Методий – в Деня на българската народна просвета и култура –24 май, чиято стогодишина чествуваме утре, дейците на българската просвета и култура ще манифестират с чувство
за изпълнен дълг пред народа и с ясното съзнание
за големите задачи, които стоят още пред тях
за развитието на родната ни наука и изкуство,
за преодоляване на буржоазно-капиталистическите остатъци в съзнанието на трудещите се, за тяхното комунистическо възпитание, за изграждането на новия човек – строителя на социалистическото общество
в нашата Родина.272
Při analyzování dobového tisku jsme zjistili, že v článcích byla zdůrazňována důležitá úloha cyrilometodějské tradice při boji za duchovní
a politické osvobození Bulharska a za jeho národní nezávilost. V současných bulharských médiích jsme tendenci připomínat význam svátku Cyrila
a Metoděje během obrození nezaznamenali.
Установен преди сто годин като училищен празник, денят
на славянските просветители се превърна в общонароден празник още през турското робство и изигра важна роля в борбата
за националното осъзнание и духовното и политическо освобождение на народа ни.273
Мил ни е този празник, защото е досущ народен. А досущ народен е, понеже е взъникнал и заякнал в люта борба срещу чуждо иго, за национална, духовна и политическа свобода.274
Сто години вече тоя празник стои в страниците на нашата история като пример на будния дух на български народ, на неговия стремеж
към просвета и наука, към национална независимост
и свобода.275
Празникът е оказал мощно възпитателно въздействие за сплотяването на народните сили в борбата за духовно и политическо освобождение, за национална независимост, за укрепване връзките на българите с другите славянски народи, най-вече с великия руски народ.276
В годините на турското робство Кирилометодиевите тържества
са сплотявали силите на народа в борбата за духовно
и политическо освободеждение.277
V souvislosti se zdůrazňováním významu svátku Cyrila a Metoděje
při boji za duchovní a politické osvobození se v jazykovém materiálu vyskytovalo slovo робство. Nejčastěji se vyskytovalo v tisku jako slovní spojení турско робсто:
В годините на турското робство Кирилометодиевите тържества
са сплотявали силите на народа в борбата за духовно и политическо освободеждение.278
Установен преди сто годин като училищен празник, денят
на славянските просветители се превърна в общонароден празник още през турското робство и изигра важна роля в борбата
за националното осъзнание и духовното и политическо освобождение на народа ни.279
На този ден през черното турско робство народът ни
с патриотично въодушевление проявяваше своето национално самосъзнание, подхранваше съкровените си надежди за освобождение от турско иго. 280
В епохата на нашето Възраждане българското четмо и писмо беше едно от най-мощните оръжия в борбата срещу турската тирания, в стремежа към една цел – свободата.281
Сто години вече тоя празник стои в страниците на нашата история като пример на будния дух на български народ, на неговия стремеж
към просвета и наука, към национална независимост и свобода. Той е свързан със славни моменти от народната борба против турското и по-късно против фашисткото робство, той е бил символ
на единение на нашия народи и преди всичко с руските братя.282
Na následujícím excerpovaném materiálu jsme zjistili, že slovo робство se také spojovalo s přídavným jménem чужд.
Няма съмнение, че без славянската писменост ние трудно бихме могли да це съхраним през дългите векове на тежкото духовно
и политическо чуждо робство.283
Мил ни е този празник, защото е досущ народен. А досущ народен е, понеже е взъникнал и заякнал в люта борба срещу чуждо иго,
за национална, духовна и политическа свобода.284
Те са тясно свързани с великото откритие и великото дело на Кирил
и Методий, с дейността на хиляди учители, учени и дейци
на изкуството и културата. Нашата култура мина през огъня
на чуждата робия, на много изпитания и въпреки всичко успя
да запази своя самобитен, български характер.285
Dalším slovem, které se v excerpovaném materiálu vyskytovalo bylo slovo родолюбие a v mnoha případech bylo rozšířeno o přídavné jméno горещо:
На 24 май нашият народ винаги е давал израз на своето родолюбие, на пословичната си сюбознателност и на неспрния си стремеж
към културно издигане и духовно съвършенство.286
И сега, когато цялата страна прославява безсмъртното дело на двамата славянски просветители, сърцата на всички трупдещи се
са изпълнени сгорещо родолюбие и най-възвишени стремления към повече знания, към мир и културен разцвет.287
Кирил и Методиевият празник е особен за нас празник. Вълнуващи чувства изпита всеки български родолюбец в този ден.288
Кирило-Методиевите тържества са били винаги израз на горещо родоюбие и възвишени стремежи за повече просвета и култура.289
Dále jsme si při naší jazykové analýze všímali, jakými přídavnými jmény byl svátek popsán. Při skládní jazykového obrazu svátku v bulharských médiích po roce 2010 jsme zaznamenali, že přídavná jména a jejich použití bylo charakteristickým rysem, který tvořil jazykový obraz svátku. Přídavná jména popisující svátek byla nejčastěji uváděna v superlativu. S touto tendencí jsme se u jazykového materiálu z dobového tisku z roku 1957 nesetkali. Zjistili jsme však, že svátek byl nejčastěji charakterizován shodným přídavným jménem – светъл:
В тържественото празнуване на този светъл за нашия нaрод ден читалищата участват всяка година в продължение на близо един век, показвайки пред народа онова, което са извършили за неговото просвещение и за обогатяване на неговата култура.290
Светлият празник бе симбол на единството на слвянските народи
в борбата им срещу фашизъм, израз на братска любов и вярност
на нашия народ към великия Съветски сюз.291
Трудещите се в нашата страна се готвят за светлия празник.292
Затова този празник е толкова радостен, светъл, скъп и свиден за всеки българин.293
То ще продължи до 24 май – светлия народен празник, свързан
с великото дело на двамата славянски просветители – братята Кирил
и Методий.294
Symbolika přídavného jména светъл se v souvislosti se svátkem v excerpovaném materiálu objevovala různých kontextech:
В сърцето на народа този празник вливаше нови сили и борбата срещу свирепия терор и мракобесие на фашизма и надежда за нов, светъл живот. 295
Мил ни е този празник, защото е досущ народен. А досущ народен е, понеже е взъникнал и заякнал в люта борба срещу чуждо иго,
за национална, духовна и политическа свобода. Така е станал наша светла традиция, станал е олицетворение на победите на българска нация в нейния вървеж по пътя на последователния демократизъм.
на народното просвещение.296
Сто години ни делят от първия ден, когато беше чествуван празникът на двамата славянски просветители. Но през тези сто години той влезе здраво в сърцето в душата на народа – като ден на неговия стремеж към светлина, накуна, знания.297
Svátek jsme v excerpovaném materiálu nalezli popsaný i následujícími přídavnými jmény:
Днес българския народ чествува голям и славен празник – празник на славянската писменост, празника на народната просвета
и култура.298
Имаме си ние, българие за голяма радост наша, такъв лъчезарен и толкова близък до сърцата ни прзник, като деня за помен
и възхвала на Кирила и Методия – двамата братя създадетли
на славянското азбкуте, първи апостоли за славянска писменост,
и книжнина.299
V excerpovaném materiálu z roku 1957 jsme našli větu Ivana Vazova:
„И ний сме дали нещо на светът. И на сви славяни книги да четът”,
se kterou jsme již setkali v excerpovaném jazykovém materiálu u současných bulharských médií:
Този празник е израз на народна почит към делото на Кирила
и Методия, дело с историческо значение за развоя на българската народност. Той е израз на законна гордост, че и ние в миналото сме сторили нещо за общочовешкия напредък, или както казва поетът:
„Че и ний сме дали нещо на светът. И на сви славяни книги да четът.”300
V dobovém bulharském tisku a současných bulharských médiích jsme shodně našli počáteční slova z verše bulharské hymny věnované vzdělání
a osvětě. V dobovém tisku z roku 1957 byla část tohoto verše modifikována
do dobového kontextu:
Действително възроден, нашият народ върви към светли бъднини, сплотен в Отречествения фронт под ръководството
на Българска комунистическата партия, озарен от всепобеждаващите идеи на Великата октомврийската социалистическа революция, под знамето на марксизма-ленинизма, върви към светлата бъднина на комунизма!301
