10
Персоналът в местата за настаняване има първостепенно значение за качеството на предлаганите услуги, а ефективността и резултатите от неговата дейност са особено важни. Човешкият фактор е доминиращ за постигането на основните цели , поставени от фирмите.
Туристите
стават все по-взискателни, търсят комфорт, уют, искат да са специални,
търсят автентичност, хармония с природната и културна среда, и уникалност в дестинацията.
Тяхната удовлетвореност зависи в най-голяма степен от качеството на обслужване на целия персонал на хотела. Доволните потребители са неговата най-голяма реклама. Те предават задоволството си на други потенциални гости,
които могат да бъдат двама, трима, петима. Един недоволен потребител обаче предава негативното си мнение и впечатления на широк кръг свои познати, а чрез интернет достига до всеки потенциален потребител.
Затова основната задача на хотелиерския персонал е да направи гостите доволни по време на престоя им.
1. Дайте собствено определение за персонал в хотелиерската фирма. 2. С какви позиции или дейности свързвате изброените в урока качества на персонал в хотел? 11
Административно-управленски
персоналУправителят
(тапаger, англ. - мениджър) е непосредственият ръководител на даден обект, който организира и ръководи дейността му, като прилага утвърдените технологии за обслужване.
Отговорностите най-често са разпределени на
три управленски нива - висше, средно и ниско. В повечето случаи висшето управленско ниво се състои от две длъжностни позиции: управител (мениджър) и заместник - управител (заместник- мениджър).
Най-подходяща структура на управление е
линейната структура. Отличава се със стриктно и пряко разпределяне на съответния
изпълнител на задачите, правата и отговорностите на ръководителите и работниците в хотелите. Всеки от подчинените получава разпореждания само от един ръководител над него и се отчита само пред един ръководител.
По-горе стоящият ръководител не дава разпореждания на подчинени, на които не е пряк началник. Това води до стабилност на връзките и създава увереност у подчинените, че никой освен прекият им ръководител няма
право да им дава разпореждания, и укрепва чувството им за отговорност.
Т
ук всеки носи пълна отговорност за изпълнението на поставените конкретни задачи, независимо, че характерът на връзките при тази структура често налага коопериране между ръководител и подчинен.
Сподели с приятели: 
