12
Главният мениджър се занимава само с основните и перспективни проблеми, мениджърът по обслужването – с хотелиерските операции на различни нива и звена, мениджърът на човешките ресурси–
с
подготовката, квалификацията, преквалификацията и контрола по дейността на персонала, мениджърът по финанси – с разчетните операции, приходи, разходи, цени.
Друга важна
структура на управление е функционалната.Тя е възникнала исторически по-късно от линейната и е класически тип управленска структура. При нея почти всички управленски решения се съсредоточават към главния мениджър или към борд на директорите. Решенията и задачите от висшето ръководство се получават в отделните звена и сектори, предават се от ръководител на отдел към изпълнител.
Това означава, че най-важните решения се вземат от висшето ръководство, а решението на оперативните задачи е оставено на линейните ръководители. Недостатък е, че се получава загуба на време, но има повече звена и специалисти, което дава възможност за вземане на правилни решения. Работникът обаче се оказва подчинен на много хора.
13
Основните изисквания към висшия административно-управленски персонал са: ➢ Екипно отношение към целия персонал с акцент на очакванията. Съгласувано решаване на текущи въпроси и проблеми,
търсене на мнение и съвет;
➢ Уважително поведение към всички сътрудници, независимо от позицията, която заемат, за да се подчертае тяхната значимост или
принос за успеха на фирмата;
➢ Насърчаване и стимулиране изявата на способностите на всеки, за повишаване качеството на дейността;
➢ Постоянни контакти и обсъждане с целия персонал на стандартите на обслужване;
➢ Ежемесечно обсъждане със сътрудниците от средно управленско ниво на вътрешната информация за
целите и резултатите, качеството на обслужване, продажбите, динамиката на приходите и разходите и др.
Сподели с приятели: 
