Телепатията и етерния проводник Алис А. Бейли учението за телепатията

Този велик Център на Съществуване работи чрез триъгълник на енергии или чрез по-малки центрове, всеки от които е доведен до активно проявление чрез един от трите главни Лъча или Енер­гии. Центърът, които е създаден от Лъча на Волята или Силата, е наречен Шамбала и неговата главна активност се състои в предава­не, разпределяне и циркулация на основния принцип на самия жи­вот към всяка форма, която се намира в планетарния предел на планетарния Живот, или Логоса. Тази енергия е динамичният подбуди­тел в сърцевината на всяка форма и е траен израз на намерението на Санат Кумара - намерение, което се осъществява като планетарна Цел, известна единствено на Него. [184]

Вторият Център е създаден от Лъча на Любовта-Мъдрост. Това е основната енергия, която е създала цялата проявена вселена, тъй като тя е енергията на аспекта на Строителя. Наричаме го (доколкото това засяга човечеството) Йерархия, тъй като той е контролира­щият фактор във великата верига на Йерархията. Основната актив­ност на този Център е свързана с разгръщане на съзнанието на пла­нетата и следователно на всички форми на живот в или на планета­та; той по никакъв начин не е свързан с аспекта на живота.

Задачата на „енергийните Единици", които формират този Център, е да пробудят и активизират стремежа към осведоменост и съзнание, чувствително в своя отклик към живота във всички фор­ми. Както основният метод за активност в и чрез Шамбала може да бъде наречен Наука за Живота или динамична жизненост, така глав­ното средство, чрез което работи Йерархията, може да бъде нарече­но Наука за Взаимоотношенията. Съзнанието е не само усещане за идентичност или осведоменост за себе си, но и чувство за връзка на това осъзнато себе или „Аз" с всички останали„Аз"-ове. Това съзна­ние се развива непрекъснато и пред Членовете на този втори Център - Йерархията, стои голямата и важна задача да доведат (през този цикъл на слънчевата система) всички единици във всяко природно царство до разбирането за тяхното място, положение, отговорност и взаимоотношения. Вероятно това звучи напълно безсмислено по отношение на онези състояния, при които единиците на живот са, например, в растителното или животинското царство, но може да настъпи проблясък на разбиране, ако си припомните, че семето или зародишът на всички състояния на съзнание е заложен във всяка форма и главният залог за това са инстинктът за продължение на рода и инстинктът за партньорски отношения.

Третият Център е Човешкото царство, което е създадено благо­дарение на енергията на трети [185] лъч на Активния Разум. Него­вата главна функция е интелигентното сътворяване; но на него е присъща и вторична активност, която се състои в обединяването на втория и третия Център и в придобиването на все по-голям контрол над дочовешките царства и свързването им едно с друго. Тази вто­рична функция едва сега започва да придобива пропорции, които могат да бъдат осъзнати и доловени.

Всеки от тези три Центъра притежава управляващ и контроли­ращ Триъгълник, или централен Триъгълник на енергии. При Шам­бала този Триъгълник е съставен от трите Буди на Действието, Ко­ито представляват съзнателния интелигентен живот, съзнателна­та, интелигентна и активна мъдрост и съзнателното, интелигентно и активно сътворяване.

При Йерархията централният Триъгълник е съставен от Ману, представляващ любящия интелигентен живот, Христос, представ­ляващ любящото интелигентно съзнание и Махачохан, представля­ващ любящата интелигентна активност; следователно Те изразя­ват всяка фаза на груповата жизненост, груповото проявление и гру­повата дейност; тези качества се фокусират главно чрез Махачохан, защото Той е Повелителят на Цивилизацията, а цивилизацията на човечеството представлява последователно развитие и разгръщане. Едва в последната коренна човешка раса на нашата планета ще възникне същностният централен Триъгълник и ще започне да функ­ционира открито в третия планетарен Център - Човечеството. Хо­рата все още не са готови за това, но областите на съзнателна твор­ческа активност, които ще формират този триъгълник на функцио­ниращи въплътени енергии, вече се подготвят. Една от точките на този триъгълник ще възникне от полето на световните правител­ства, политика и държавническо изкуство; другата ще се появи от световните религии, а третата от общото поле на световната иконо­мика и финансите. Днес на Земята няма хора, които да притежават духовна воля, духовна любов и [186] духовна интелигентност; дори и да се бяха появили в тези три полета на проявление, те не биха могли да направят много добро, тъй като сетивото за разпознаване и за отговорност все още е недостатъчно развито; по-късно те ще се появят и открито ще свържат отдела на Ману с полето на световно­то управление, отдела на Христос със сферата на световните рели­гии, а отдела на Повелителя на Цивилизацията със сектора на соци­алния и финансов ред. Този момент неизбежно ще настъпи, но едва след екстернализацията на Йерархията, т. е. когато тя започне от­крито да функционира на физически план. Тогава всеки от трите йерархични отдела ще излъчи няколко старши ученика и те ще пред­приемат експеримента по централизирането и въплъщаването на трите качества на централния Триъгълник. Те трябва на практика да преценят дали човечеството е готово или кога ще е готово за такъв експеримент по установяване на пряк контрол и дали то е развило необходимото чувство за отговорност - отговорност, която ще доведе до сътрудничество.

Тези три Центъра могат да бъдат изобразени по следния начин: завършена окръжност, олицетворяваща цялостната енергийна форма, централен триъгълник на енергии, носещ качествата на трите главни лъча, и точка в центъра, която символизира динамичния въплътен Живот.

По отношение на Шамбала тази точка е самият Санат Кумара; когато настъпи съответният момент, Той ще разположи своите Пред­ставители като централни точки както в Йерархията, така и в Чове­чеството. Доктрината или теорията за Аватарите (Посредниците) подготвя пътя за това относително далечно събитие, като подбужда хората да мислят за тези представители широко и включващо. Спря­мо Йерархията също не е назрял моментът [187] за „пребиваване в състояние на божествен Представител". Всяка година Буда идва и донася силата на Санат Кумара на Йерархията, но не може да оста­не. „Единиците на Енергия" - Членовете на Йерархията, не могат да задържат задълго силното качество на постъпващата вибрация, освен ако не са извършили съответната подготовка и не са в групо­ва формация и то само за няколко минути. Въпреки това общо пра­вило, през това столетие „периодът на динамична мощ" се удължа­ва от един на пет дена, а в следващото столетие периодът на регис­трация ще се удължи още повече.

Към края на текущата епоха трите главни Центъра в Шамбала ще бъдат в цялостна, обединена и синхронизирана активност със Санат Кумара, който осеня и насища своите Представители в йе­рархичния и в човешкия център. Тогава централният Триъгълник във всеки център ще функционира активно, а самите центрове ще работят съвместно в най-тясна връзка, като образуват символично „непрекъснато въртяща се деветлъчева Звезда"; тогава обединени­те енергии на трите главни Центъра ще доминират над останалите четири центъра, контролирайки Жизненото Проявление във всички природни царства.

Разглеждайки сферата на излъчване на трите главни Центъра, е интересно да се отбележи, че в наши дни и в сегашния световен цикъл най-мощно е излъчването и най-широк е обсегът на влияние на Йерархията. С изключение на това, че Шамбала „дава живот" на всички форми на и в планетата, влиянието или излъчването й опре­делено и съзнателно е ограничено до момента, в който Йерархията и Човечеството ще станат способни да му откликват конструктив­но. Разбира се, то присъства и предизвиква отклик у онези, които са способни да се включат в тази сфера на излъчване; но е ясно, че все още твърде много форми на проявление не са способни да реагират правилно спрямо работата на „Разрушителя на формите", който е най-мощният [188] аспект на този първолъчев център, проявяващ се първи, защото неговата работа трябва да приключи преди други­те два аспекта да могат да функционират правилно. В центъра, на­речен Човечество, излъчването все още е неадекватно, поради не­говото (сегашно) недостатъчно развитие; сферата му на влияние е относително ограничена, макар че хората започват да работят навън в посока на дочовешките царства и да привличат по-силно, откол­кото досега, царството на душите. Що се отнася до Йерархията, тя няма вътрешни ограничения, каквито съзнателно и преднамерено си е наложила Шамбала или каквито несъзнателно си е наложило човечеството; всяко блокиране на йерархичното излъчване (ако мога да използвам този термин) произтича от формите, на които то въздей­ства, но изходящото влияние на централния Триъгълник на Йерар­хията е уникално и има голямо значение.

Всичко това, което обсъждахме, се осъществява в етерното тяло на планетата, тъй като всички тези центрове са етерни и само етер­ни, независимо от факта, че „енергийните Единици" в Шамбала или в Йерархията могат да функционират и във физически проводници. Някои от Тях са във физически проводници, други не. Обуславящи­те Животи в тези два Центъра работят изцяло чрез етерни средства, с които владеят и контролират енергиите; Човешкият Център със своите „единици на енергия" в наши дни работи предимно на чисто физическите равнища или в средата на т. нар. „материална" суб­станция; хората работят с външните форми, с осезаемите елементи и с материалните фактори. „Единиците" в другите Центрове рабо­тят със субстанцията, а не с материята. Това е интересна и същест­вена разлика. Йерархията съществува на будхичен план, който е първият от космичните етери. Тя работи оттам, впечатлявайки менталната материя. Шамбала работи на равнищата на трите най-висши етера, докато Човечеството работи главно в трите свята [189] на плътния космичен физически план. В състава на Новата Група Световни Служители има „единици на енергия", които могат да ра­ботят както с материята, така и със субстанцията.

Тук се проявява изключително интересна разлика, която рядко се разбира. Говорейки езотерично, с думата „материя" или матери­ален се обозначават всички форми в трите свята; макар за средното човешко същество да е трудно да разбере, че средата, в която про­тичат менталните процеси и от която са направени всички мисъл-форми, е материя от духовна гледна точка, но все пак това е така; субстанцията - технически казано и разбирано езотерично - в действителност е космична етерна материя или това, от което са съставени четирите висши от нашите седем плана. От човешка глед­на точка, способността за работа със и във космична етерна суб­станция се проявява преди всичко, когато се пробуди абстрактният ум и започне да впечатлява конкретния ум; интуитивното схващане е идея, облечена в етерна субстанция, и от момента, в който човек стане отзивчив към тези идеи, той може да започне да овладява тех­никите на етерния контрол. Всичко това всъщност е аспект от вели­кия творчески процес: идеите, произтичащи от будхичния план на съществуване (първия или най-нисшия космичен етер), трябва да бъдат облечени в материя от абстрактните равнища на менталния план; след това трябва да бъдат облечени в материя от конкретния ментален план; по-късно - в материята на желанието и накрая (ако все още са жизнеспособни), те приемат физическа форма. Идеята, която идва от интуитивните равнища на божественото съзнание, е истинска идея. Тя се долавя или възприема от човека, който прите­жава в своята екипировка субстанция от същото качество - тъй като именно магнетичната връзка между човека и идеята прави възмож­но нейното възприемане. Във великия творчески процес той трябва да даде форма на идеята, ако е способен на това - така възникват творческият художник или творческият хуманист, които подпома­гат божественото творческо намерение. [190]

Идеите обаче могат да бъдат мъртвородени и недоразвити, по­ради което да не достигнат до проявление.

Изучаващият добре разбира, че трите главни Центъра имат сво­ите съответствия в човешкото етерно тяло и че всеки от тях е свързан със своето висше съответствие и по този начин може да бъде „впе­чатлен" или повлиян и пробуден от съответния висш агент. Може да се каже, че:

1. Енергията от планетарния център Шамбала използва центъра в главата - хилядолистния лотос, но само ако човекът е достатъчно развит. Този център е проводник на божествената воля в живота на духовния човек, работещ чрез Духовната Триада. Той може да се използва активно, само когато антахкарана е изградена или е в процес на изграждане.

2. Енергията на планетарния център Йерархия задейства сърдечния център. Този център е проводник на божествената лю­бов (изразяваща по същество волята за добро) и работи чрез душата на индивидуалния стремящ се или ученик; това става възможно, когато в някаква степен контактът с душата бъде постигнат и стремя­щият се е на път да се превърне в личност, поляризирана в душата.

3. Енергията на третия планетарен център - Човечество, използва гърления център, като работи чрез интегрираната лич­ност, следователно само след като бъде постигната относително висока степен на еволюционно разгръщане. Гърленият център ста­ва творчески и духовно активен единствено когато нисшата приро­да в някаква степен е подчинена на идеалистичен стремеж; този стремеж не трябва задължително да бъде същият, който ортодок­салният и следователно ограничен мислител обикновено приема за духовен или религиозен. Той трябва да бъде такъв, че негов инстру­мент да бъде цялостният интегриран човек [191] и да е толкова об­ширен, че да провокира проявлението на всичките му творчески способности.

В сегашната слънчева система по правило пръв трябва да се пробуди и активизира сърдечният център; след като в него се по­явят живот и някаква степен на активност, веднага могат да започнат да се пробуждат и останалите два главни центъра. Съответст­вие на това може да се наблюдава във факта, че Йерархията е по­средник или междинен фактор между планетарния център в главата и планетарния гърлен център - между Шамбала и Човечеството. Това е и причината, поради която във всички учения се акцентира върху сърдечния аспект.

Два от центровете се разглеждат като уникални „приемащи и разпределящи агенти":

1. Центърът Аджна (центърът в междувеждието) работи във връзка с трите главни центъра, но главно (на този етап на човешко развитие) като разпределител на душевна сила и на духовна енер­гия, получени от сърдечния и гърления център.

2. Центърът на Слънчевия Сплит работи във връзка със сакралния център и с центъра в основата на гръбначния стълб (центъра на живота); той работи също и с всички помощни центрове под диафрагмата, като събира и трансформира техните енергии и предава „това, което е било пречистено" към висшестоящ главен център.

Тук може да се добави, че волята да бъдеш, от определена глед­на точка, отразява енергията на безсмъртието; именно тази енергия се влива в центъра в главата и работи чрез него, докато волята за живот се демонстрира като фундаментален инстинкт за себесъхранение и е позитивно фокусирана в центъра в основата на гръбнака. Тя е свързана с личността [192] и тясно се съотнася с желанието, следователно и с центъра на слънчевия сплит; съществува пряка линия от непозната досега енергия между най-ниския център в гръбнака и слънчевия сплит; другата е свързана с божествения ду­ховен човек и тясно се съотнася с душата, следователно и със сърдеч­ния център.

За неофита е изключително трудно да вникне във всички тези сложни взаимоотношения и тази трудност допълнително се пови­шава поради многото и разнообразни етапи на развитие, лъчевите различия, а също и поради многобройните акценти или принципи, свързани с проводниците, различните планове и планетарни равни­ща на съзнание и съществуване. От изучаващия не се изисква да се занимава с всичко това. Важните фактори (едни и същи за всички, независимо от лъча и точката на еволюция), които той трябва да се опита да осъзнае и върху които може да изгради храма на своя живот и начин на живеене, са следните:

1. Етерното тяло на човека е съставна част от планетарното етер­но тяло и е отзивчиво към свободното разпределяне на многоброй­ните циркулиращи енергии.

2. Всеки от трите периодични проводника, формиращи прояв­лението на човешкото същество и правещи го такова, каквото е (Монадата, Душата и Личността), е свързан с един от трите плане-тарни центъра: Шамбала, Йерархията и Човечеството, и следова­телно с един от трите главни центъра за индивида.

3. Трите центъра в човешкото същество, които са над диафрагмата (центърът в главата, сърдечният и гърленият) са органи за при­емане на енергии, идващи от трите планетарни центъра. [193]

4. Разпределителен агент на енергиите получени чрез центъра в главата, сърдечния и гърления център, е аджна центърът в междувеждието.

5. Пречистващ, трансмутиращ и предаващ фактор за енергиите от всички центрове под диафрагмата е центърът на слънчевия сплит. Именно чрез този център в наши дни работят повечето човешки същества. Той е главният контролиращ център, както за приемане­то, така и за разпределянето на енергиите, докато не настъпи време­то, когато сърдечният център ще започне да се пробужда и да кон­тролира личността.

По темата за главните планетарни и човешки центрове може да се съобщи много повече, но аз дадох на изучаващия достатъчно информация, над която да размисли (едва не казах, която да го озадачи). Добре трябва да бъдат запомнени отношенията между цен­тровете, а именно:

1. Между центровете под и тези над диафрагмата.

2. Между трите главни центъра.

3. Между трите главни центъра и трите планетарни центъра.

Всичко това трябва да се осмисли от гледна точка на циркули­ращите и свободно движещи се енергии, които се разпределят по цялото етерно тяло на планетата (и следователно по цялото етерно тяло на човека) съгласно същностната цел на Шамбала и под ръко­водството на Йерархията.

Поради това, именно взаимоотношенията са основният мо­дел в еволюционния процес на разгръщане в нашата втора (от общо трите) [194] слънчева система - системата на Сина, в която се усъ­вършенства качеството на втория божествен аспект - Любовта. В този процес на усъвършенстване по време на дългия цикъл на ево­люционно разгръщане по Закона за Необходимостта човекът взема участие, но отначало то е несъзнателно; когато стане стремящ се и направи първите крачки по пътя към духовната зрялост, той започ­ва да играе решаваща роля, която продължава, докато не постигне духовно освобождение и сам не стане член на Йерархията - петото или духовното царство, благодарение на усъвършенстването и на служенето в четвъртото или човешкото царство.

Взаимоотношенията между четвъртото и петото царство не­прекъснато се разрастват, донасяйки на човешкото семейство нови сили и повече витална жизненост, които съзнателно се регистрират от неговите най-напреднали членове. Разпределението на енергиите от Йерархията се осъществява в много интересна последовател­ност, която може да се представи накратко по следния начин. Както казахме, Йерархията е Ашрамът на Повелителя на Любовта - Хрис­тос; този велик Ашрам се състои от седем Лъчеви Ашрама, като център на всеки от тях е Чохан, или Учител на Мъдростта; всеки от седемте Ашрама е свързан с един или няколко спомагателни Ашрама. Ашрамът представлява източник, който поражда йерархични впечатления и ги предава на света. Неговите „импулсивни енергии" и подбуждащите му сили са насочени към разширяване на човеш­кото съзнание чрез магнетичните животи на членовете на групата, изпълняващи своя дълг, задължения и отговорности във външния свят; той е подпомаган както от устойчивата вибрационна актив­ност на членовете на Ашрама, които не са във физическо въплъще­ние, така и от обединеното ясно мислене и уверената осведоменост на целия Ашрам. Начинаещите, такива, каквито са повечето стре­мящи се (макар и не всички), обикновено са завладени от факта за Ашрама. Тренираните ученици са погълнати от работата, която тряб­ва да бъде извършена, а Ашрамът [195] (сам по себе си) ги занимава малко; те са толкова съсредоточени върху предстоящата задача, нуж­дата на човечеството и на онези, на които служат, че рядко мислят за Ашрама или за Учителя в неговия център. Те са съставна част от ашрамното съзнание и тяхната съзнателна дейност е наречена в древните писания „пораждаща се от това, което протича през тях - учението на доктрината за сърцето, т. е. силата на самата истина, излъчването на светлината на живота, родено в потока, който непо­светеният нарича „светлината на любовта".

Членовете на Ашрама образуват обединен канал за новите енергии, които сега навлизат в света; тези енергии се изливат дина­мично чрез Ашрама в света на хората; те струят силно през Учителя в сърцето на Ашрама; те се движат със „светлинна скорост" из це­лия вътрешен кръг; спуснати са от онези, които образуват външния кръг и това е правилно и добро; тяхното изливане в света на хората е забавяно от начинаещите и новите ученици и това вече не е добро. Те са забавяни, защото новите ученици са обърнали гръб на света на хората и техният поглед е насочен към вътрешната цел, а не към външното служене; погледът е насочен към Учителя и Неговите старши ученици и работници, а не към голямата човешка нужда.

Особено важно е служителите - интелигентните мъже и жени на добрата воля, да придобият свежо и ясно разбиране за работата, която предстои. В божествения поток те трябва да се превърнат в „проводящи канали, а не в забавящи точки на егоистичния инте­рес". Това изисква визия и смелост. Изисква се смелост, за да се приспособи собственият живот (ежедневно и във всички взаимоот­ношения) към непосредствената нужда и към служене на човечес­твото; изисква се смелост, за да се решават жизнените проблеми в полза на другите и [196] да се забравят собствените личностни же­лания при наличие на критична ситуация и нужда. Това трябва да се прави системно и настойчиво. Има обаче и много неща, които могат да окуражат служителя. Човечеството сега е достигнало такава точ­ка на развитие, в която е налице определено разбиране за Плана на Йерархията - наречете го братство, споделяне, интернационализъм, единство или както желаете. Това е едно растящо и реално разбира­не, всеобщо разпознаване от страна на мислителите и езотеристите в света, от просветлените религиозни хора, от държавниците с ши­роки възгледи, от индустриалците и бизнесмените с конструктивна нагласа и хуманитарно проникновение, а днес дори и от човека на улицата. Налице е също и по-конкретно разпознаване на появява­щите се духовни ценности и по-голяма готовност за отстраняване на пречките за служенето. Плановете на Христос за освобождение на човечеството са по-зрели, тъй като е трябвало да чакат до настъпването на момента, в който тенденцията на човешките стре­межи стане по-ясно изразена; новата епоха с нейните скрити възмож­ности сега може да бъде видяна на хоризонта, свободна от воала на заслепението и пожелателното мислене, който доскоро я е затъмня-вал. Всичко това е предизвикателство за ученика. Какво трябва да прави той?

Ученикът трябва да приеме себе си такъв, какъвто е - по всяко време, с всичките си дадености и при каквито и да е обстоятелства. След това той ще пристъпи към подчиняване на себе си, на своите дела и време на неотложната нужда - особено по време на групова, национална или световна криза. Когато осъществи това в собстве­ното си съзнание и следователно мисли в съответствие с истински­те ценности, той ще открие, че за личните му дела са положени грижи, способностите му са нараснали, а ограниченията му са за­бравени. Той се нарежда сред онези, които долавят нуждите на настъпващия цикъл - цикъл, в който е необходим акцент върху но­вите идеи и идеали, за които трябва да се бори, цикъл, в който тряб­ва да бъдат възприети, поддържани и проповядвани по-мащабните [197] планове за благото на цялото, цикъл в който трябва да бъде осъзнато и въведено в действие новото и по-ясно виждане за чо­вешкия живот, цикъл, в който усилието на всички членове на нова­та Група Световни Служители трябва да бъде насочено към облек­чаване бремето на човечеството.

Съществува езотерична Мантра, която въплъщава това отноше­ние - отношението на ученика, стремящ се в сътрудничество с ос­таналите да свърже йерархичното намерение с човешкия стремеж и по този начин да приближи човечеството към неговата цел. Намере­нието на Йерархията е да усили способността за свобода на хора­та, за да функционират ефективно с „изобилния живот", който Хри­стос ще донесе и който изисква духът на човека да бъде свободен -свободен да приближи божествеността, а също свободен и при из­бора си на Пътя за това приближаване. Мантрата е наречена „Потвърждение на Ученика". Тя изисква определено вътрешно раз­познаване и приемане, лесно постижимо за онези, чиято интуиция е достатъчно пробудена; но нейният смисъл е достъпен и за всеки сериозен изучаващ и мислител, ако тя го привлича като нещо значи­мо и оправдаващо неговите усилия:
Аз съм точка от светлина в по-голямата Светлина.

Аз съм нишка от любяща енергия в потока на божествената Любов.

Аз съм точка от жертвен Огън, фокусирана в огнената Воля на Бога.

И така оставам.

Аз съм източник на сила, позволяващ им да устоят.

Аз съм светлинен лъч, осветяващ техния път.

И така оставам.

И утъпквам този път, пътя на хората,

И познавам пътищата Божии.

И така оставам.