Телепатията и етерния проводник Алис А. Бейли учението за телепатията

Много от това, което ще спомена тук, е донякъде известно, тъй като съществува голямо количество информация за етерното тяло, разпръсната в различните ми книги. Ще е от полза, ако на изучава­щите в няколко страници бъде представена общата идея и главните концепции, лежащи в основата на учението, или по-точно казано - факти. Те ще установят, че при наличие на възможност, ще е по­лезно да препрочетат казаното от мен, плъзгайки погледа си бързо през статиите и книгите в търсене на думата „етерен" и никога няма да съжаляват за това. Самият живот, обучението, което ще бъде про­веждано в бъдеще, заключенията на науката и новият тип цивили­зация все повече ще се фокусират върху тази неповторима субстан­ция, която е истинската форма и към която се приспособяват всички физически тела във всяко природно царство. Обърнете внимание на тази фраза.

Днес отношението на окултизма към съществуването и приро­дата на етерното тяло е относително негативно. Хората са готови да признаят неговото съществуване, но доминиращи фактори в тяхно­то съзнание са фактът за физическото тяло (на чиито комфорт, си­гурност и грижи е посветен почти целият им живот) и фактът за астралната или емоционалната природа. Обикновено никой от тях или от изучаващите окултизма не обръща внимание на етерното тяло и днес е налице голяма празнина или разрив в съзнанието (единст­вено в този случай нормален и правилен) между личността и Ду­ховната Триада. Този разрив ще бъде преодолян чрез изграждането на антахкарана, която може да бъде формирана единствено от на­преднали изучаващи. Не съществува подобен планиран мост за праз­нината в [140] съзнанието между физическото тяло и етерния двой­ник. Етерното тяло съществува в неуловима етерна материя и фак­тически няма истинска празнина; от страна на човечеството е нали­це единствено пренебрегване на този аспект от физическото тяло, който е много по-важен, отколкото е плътният физически проводник. Съзнанието на хората днес е физическо-астрално, а факторът на обуславящите енергии се пренебрегва, игнорира и, от гледна точка на съзнанието - не съществува.

Едно от главните задължения на изучаващите окултизъм днес е да потвърдят факта за етерното тяло; съвременната наука вече пра­ви това, защото нейните изследвания са я отвели в сферата на енер­гиите. Електротерапията, растящото признаване на факта, че човек е електричен по природа и осъзнаването на това, че дори атомът в очевидно неодушевените обекти е жива вибрираща същност, потвърждават тази окултна гледна точка. Най-общо казано, науката предшества езотеризма в признаването на енергията като домини­ращ фактор във всички формални проявления. Теософите и остана­лите се гордеят със своето прогресивно мислене, но това не е така. Е. П. Блаватска, като посветен от висока степен, представи възгле­ди, далеч изпреварващи науката, но това не важи за представители­те на теософското учение. Фактът, че всички проявени форми са разновидности на енергия и че човешката форма не прави изключе­ние в това отношение, е дар на човечеството от науката, а не от окултизма. Твърдението, че светлината и материята са синоними, също е научно заключение. Езотеристите винаги са знаели това, но техните нападателни и неразумни представяния на истината значи­телно са възпрепятствали Йерархията. Често Учителите са се възму­щавали от техниката на теософите и другите окултни групи. Когато се появило новото представяне на истината чрез вдъхновената ак­тивност на Е. П. Блаватска, известен брой (нарастващ с годините) теософи представили окултното [141] учение по такъв начин, че то изопачило истинското учение и нарушило интелектуалното възпри­ятие на много любознателни и интелигентни хора. Пример за това е учението за етерното тяло, за което до голяма степен е отговорна и самата Е. П. Блаватска, доколкото е употребявала думата „астрален", за да обхване огромната информация за етера, а също и за астрала. Това произтичало от осъзнаването на факта, че астралното тяло е било обречено след няколко поколения (относително казано) да изчезне, а за Е. П. Блаватска в частност то вече не съществувало, поради достигнатата от нея напреднала точка в еволюцията.

Осъзнавайки, че етерното тяло винаги е израз на доминираща­та енергия, която контролира човешкия род във всеки конкретен цикъл, Блаватска използвала термина „астрално тяло" като равнозначен на етерно тяло. Етерното тяло в повечето случаи е провод­ник или инструмент на астрална енергия. Масата от хората все още са Атланти или астрални по своята природа и техният процент е много по-голям, отколкото средният окултист е склонен да признае. Блаватска обаче е била правдива и е знаела, че в наши дни и още няколко столетия (вероятно около триста години) астралното тяло ще продължава да определя повечето човешки реакции и последва­щото им проявление в ежедневния живот. Оттук става ясно същест­вуващо в писанията объркване между двете тела.

Ето едно базово твърдение - толкова основополагащо, че опре­деля и насочва всяко мислене по отношение на етерното тяло:

За вашето ясно разбиране е изключително важно да изложа оп­ределени твърдения по отношение на етерното тяло, които [142] трябва да ръководят цялото мислене на изучаващите. В противен случай те ще подходят към истината от погрешната страна, което съвременната наука не прави. Ограничението на съвременната на­ука се състои в липсата на правилен ориентир, но нейната надежда е в това, че признава истината, когато тя е доказана. Главното е да се утвърждава истината при всички обстоятелства и в това науката дава добър пример, макар да игнорира и ненавижда окултизма. Окултните учени вредят на себе си или по начина, по който пред­ставят истината, или с фалшива смиреност. И двете се еднакво отблъс­кващи.

Съществуват шест главни твърдения, които определят осмис­лянето на етерното тяло и като начало бих искал да ги представя на изучаващите:

1. Не съществува нищо в проявената вселена (в слънчевите, в планетарните или в различните природни царства), което да не при­тежава енергийна форма. Тя е неуловима и неосезаема, но все пак е субстанциална и контролира, управлява и обуславя външното фи­зическо тяло - етерното тяло.

2. Тази енергийна форма (лежаща в основата на слънчевата си­стема, планетите и всички форми, намиращи се в специфичните им предели) сама е обусловена и управлявана от доминиращата слънчева или планетарна енергия, която постоянно и непрекъснато във времето я създава, променя и й придава качество. Етерното тяло е подвластно на неспирна промяна. Това е вярно както за Макрокос­моса, така и за човека, микрокосмоса, а (чрез човечеството) в край­на сметка и по загадъчен начин ще се окаже истина и за всички дочовешки природни царства. Свидетелства за това вече са живо­тинското и растителното царство.

3. Етерното тяло е съставено от взаимосвързани и циркулира­щи силови линии, излъчвани от някой (или някои) от седемте плана [143] или области на съзнание на нашия планетарен Живот.

4. Тези енергийни линии и тази тясно взаимосвързана система от силови потоци са свързани със седем фокусни точки, или центъ­ра, които се намират в етерното тяло. Всеки от тези центрове е свързан с определен тип постъпваща енергия. Ако енергията, до­стигаща етерното тяло, не се отнася до даден център, той остава неподвижен и непробуден; когато тя се отнася до него и той е чувст­вителен към нейното въздействие, тогава центърът става вибриращ, възприемчив и се развива като контролиращ фактор в живота на човека на физически план.

5. Плътното физическо тяло (съставено от атоми, всеки от кои­то притежава свой собствен индивидуален живот, светлина и дей­ност) се споява от енергиите, които формират етерното тяло, и ги изразява. Тези енергии, както ще стане ясно, са от два типа:

6. Етерното тяло притежава много силови центрове, откликва­щи на разнообразните енергии на нашия планетарен Живот, но ние ще разгледаме само седемте главни [144] центъра, които откликват на навлизащите енергии на седемте лъча. Всички по-малки центро­ве са обусловени от седемте главни центъра; това е факт, който изучаващите са склонни да забравят. Именно тук знанието за егоичния лъч и за лъчите на личността е от първостепенна полза.

Може следователно да се види изключителното значение на тази тема за енергията, защото тя контролира човека и го прави такъв, какъвто той е във всеки конкретен момент, а също така показва и плана, на който той трябва да функционира, както и метода, чрез който трябва да управлява своето обкръжение, обстоятелства и вза­имоотношения. Ако схване това, той ще може да осъзнае, че трябва да прехвърли цялото си внимание от физическия или астралния план върху етерните равнища на осведоменост; тогава неговата цел ще бъде да определи коя енергия трябва да контролира неговото все­кидневно проявление (или кои енергии, ако е напреднал ученик). Той ще осъзнае също, че с преместването на неговото внимание, интерес и постижения към все по-високи равнища, етерното му тяло непрестанно ще се променя и ще откликва на новите енергии. Той ще въвежда тези енергии по своя воля и това е правилната употреба на думата „своеволен".

Не е лесно за средния виждащ или ясновидец да разграничи етерното тяло от неговото обкръжение или да изолира конкретния му тип енергия или жизненост, тъй като неговият автомат - физичес­кото тяло, е съставено от вибриращи енергетични атоми и е в посто­янно движение. Следствие от това движение е неизбежното излъчва­не; животинският магнетизъм е пример за подобно развитие. Излъчването от плътното физическо тяло обикновено и по правило се смесва с енергиите на етерното тяло и затова само тренираният виждащ може да направи разлика между двете, особено вътре в са­мото физическо тяло. [145]

От определена гледна точка етерното тяло може да бъде раз­глеждано по два начина: първо, като нещо, което прониква дълбо­ко, намира се в основата и изпълва целия физически организъм; и второ, като нещо, което се разширява извън физическата форма и я обгражда подобно на аура. Обхватът на етерното тяло извън конту­рите на физическото тяло зависи от точката на еволюцията. Той може да се простира до няколко или до много инча. И единствено в тази област жизненото тяло може да бъде изучавано с относителна леко­та, тъй като излъчването на физическите атоми е уравновесено или е взето под внимание.

Що се отнася до физическото тяло, мрежата на етерното тяло прониква във всяка негова част. В наши дни тя е свързана по особен начин с нервната система, която е подхранвана, поддържана, контро­лирана и стимулирана от етерния двойник. Този двойник присъства във вид на милиони миниатюрни потоци или енергийни линии, ко­ито източните окултисти наричат „надиси". Тези надиси са носите­лите на енергия. В действителност те са самата енергия и носят качеството на енергията от тази област на съзнанието, в която за дадения момент е фокусиран „обитателят на тялото". Това може да бъде астралният план или плановете на Духовната Триада и единст­вено по този начин всяка енергия, от който и да е план, независимо колко висш е той, може да контролира физическото тяло. Типът на енергията, пренасяна по надисите и преминаваща от тях към външна­та нервна система, зависи от фокуса на съзнанието, психичното състояние на осведоменост, силата на стремежа или желанието, точ­ката на еволюцията или духовния статус. Това общо твърдение тряб­ва да бъде прието, тъй като целият предмет е все още твърде сло­жен, а механизмът за наблюдение на изучаващия е твърде неразвит, за да се впусна в по-големи подробности. Представеното е до­статъчно като първоначална хипотеза, върху която може да се работи. Количеството и типът енергия, която контролира всеки аспект на нервната система, са обусловени от [146] центъра, намиращ се в непосредствена близост. В крайна сметка центърът е разпределите­лен агент. Макар че енергията влияе върху цялото етерно тяло, центърът, който е най-отзивчив към нейното качество и тип ще ока­же силно влияние върху надисите и следователно върху нервите, които се намират в непосредствена близост.

Винаги трябва да се помни, че седемте центъра не са в плътно­то физическо тяло. Те съществуват единствено в етерната материя и в т. нар. етерна аура извън физическото тяло и са тясно свързани с плътното физическо тяло чрез мрежата от надиси. Пет от центрове­те са разположени в етерния двойник на гръбначния стълб; енерги­ята преминава (чрез големи и отзивчиви надиси) през прешлените на гръбначния стълб и циркулира по цялото етерно тяло вътре във физическия проводник. Трите центъра в главата са разположени: единият - над върха на главата, другият - точно пред очите и челото и третият - отзад на главата, над мястото, където свършва гръбнач­ният стълб. Така имаме осем центъра, но в действителност се­дем, тъй като центърът отзад на главата няма значение за посветителния процес, подобно на далака.

Мощното влияние на притока от енергия през енергийното тяло автоматично създава тези центрове или резервоари на сила, тези фокусни точки на енергия, които духовният човек трябва да се на­учи да използва и чрез които може да насочва енергията където е необходимо. Всеки от тези седем центъра е възникнал в хода на човешката еволюция в отговор на енергията, идваща от един или от няколко от седемте лъча. Въздействието на тези лъчи върху етерно­то тяло, пораждано периодично и непрестанно от седемте лъча, е толкова мощно, че седем от областите в етерното тяло са станали по-силно чувствителни, отколкото останалата част на проводника. При настъпване на подходящ момент тези области се превръщат в отзивчиви разпределящи центрове. Влиянието на седемте центъра върху физическото тяло предизвиква кондензация или [147] състоя­ние на т. нар. „привлечен отклик" у плътната материя. По този на­чин седемте главни ендокринни жлези постепенно са встъпили във функционална активност. Тук трябва да се припомни, че цялото раз­витие на етерното тяло се разделя на два исторически етапа:

1. През първия етап етерната енергия, протичаща през отзивчи­вите центрове и създаваща в резултат на това ендокринните жлези, постепенно започнала да оказва определено влияние върху кръвния поток и много дълго действала единствено по този начин. Тя и сега действа така, тъй като жизненият аспект на енергията оживотворява кръвта чрез центровете и техните агенти - жлезите. Оттук и твърдението в Библията, че „кръвта е живот".

2. Когато човешката раса се развила, съзнанието нараснало и настъпили определени големи разширения, центровете увеличили своята полезност чрез използване на надисите и по този начин за­почнали да работят върху и чрез нервната система; това породило съзнателна и планирана активност на физически план, пропорцио­нална на мястото на човека в еволюцията.

Така постъпващата енергия, образувайки етерното тяло, създа­ла необходимия етерен механизъм със съответните му плътни фи­зически двойници; този механизъм, както става ясно от взаи­мовръзката му с кръвта, чрез жлезите и чрез нервната система и надисите (и в двата случая чрез седемте центъра), станал предава­тел на два аспекта на енергията: кама-манасен (желание-нисш ум) и атма-будхичен (духовна воля-духовна любов) в случая с напредналото човечество. Този факт крие благоприятна възможност за всич­ки в зависимост от това как се утвърждава доминирането на Закона за Еволюцията върху цялото проявление. Това, което е вярно за Макрокосмоса, е също така вярно и за микрокосмоса. [148]
II. ОСНОВА НА НЕДЕЛИМОСТТА

Използването на творческото въображение тук ще е от полза. То може да не даде точната картина на всички особености, но ще представи една голяма реалност. Тя се състои в това, че в нашия проявен планетарен живот или другаде, дори и отвъд нашия планетарен предел, не съществува никаква обособеност. Концепцията за обособеността, за индивидуалната изолация е илюзия на непросве­тения човешки ум. Всичко - всяка форма, всеки организъм във всич­ки форми, всички аспекти на проявения живот във всяко природно царство - е тясно взаимосвързано чрез планетарното етерно тяло (негови съставни части са всички етерни тела), което е в основата на всичко съществуващо. Колкото и незначим да е за вас този факт, колкото и безполезен да изглежда, масата, върху която пишете, цве­тето, което държите в ръката си, конят, който използвате за езда, човекът, с когото разговаряте - всички те заедно с вас споделят ог­ромния циркулиращ живот на планетата, който се влива, преминава и напуска всеки аспект на формената природа. Единствените разли­ки, които съществуват между тях, са в съзнанието, особено що се отнася до съзнанието на човека и на Черната Ложа. Налице е само ЕДИННИЯТ ЖИВОТ, протичащ през многобройни форми, които в своята съвкупност образуват нашата планета, такава, каквато я поз­наваме.

Всички форми са взаимосвързани и взаимозависими; планетар­ното етерно тяло ги съединява така, че пред очите на човека се пред­ставя едно сплотено, свързано, изразително Цяло, възприемано от Йерархията като единно велико разгръщащо се съзнание. Светлин­ни линии преминават от форма към форма. Някои са ярки, други неясни; някои се движат или циркулират бързо, други са летаргич­ни и бавни в своето [149] взаимодействие; някои сякаш циркулират с лекота в определено природно царство, а други в друго; някои идват от определена посока, други от друга, но всички те са в пос­тоянно движение; налице е непрестанна циркулация. Всички вли­зат във формите, преминават през тях и не съществува атом в тяло­то, който да не получава тази жива, движеща се енергия; не същест­вува форма, която да не се „поддържа в кондиция и жизненост" от този обуславящ приток и вливане и следователно не съществува част от тялото на проявление (съставна част от планетарния проводник на Повелителя на Света), която да не е в комплексна, но цялостна връзка с Неговото божествено намерение чрез НЕГОВИТЕ три глав­ни центъра: Шамбала, Йерархията и Човечеството. При разнообра­зието на формите, от които е съставен Неговият велик комбиниран проводник, за Него не е необходимо да бъде в съзнателен контакт с тях. Той може да го осъществи, ако желае, но това не Му е нужно, така, както на вас не ви е нужно да бъдете в съзнателен контакт с някой атом на определен орган от вашето физическо тяло. Той рабо­ти чрез Своите три главни центъра: Шамбала - планетарния център в главата; Йерархията - планетарния сърдечен център; и Човечест­вото, планетарния гърлен център. Движението на останалите енер­гии (контролирано от тези три центъра) е автоматично. Целта на циркулиращите енергии - както става ясно, когато се опитваме да проникнем в божествената цел - е да оживотворят всички части на Неговото тяло, за да спомогнат за разгръщане на съзнанието в тях. Това по същество е вярно от гледна точка на Шамбала, „където божията воля знаят"; то отчасти е вярно и за онези Членове на Йе­рархията, Които чувстват Целта, формулират Плана и след това го представят в разбираема форма на посветените от по-нисък ранг, учениците и стремящите се. Тези две групи работят изцяло със стра­ната на съзнанието, която мотивира и насочва (както е необходимо) движещите, [150] циркулиращи енергии. Това не е валидно за голя­мата част от човечеството, което е съзнателно, но единствено в своя предел и следователно принципно е обособено, защото придава осо­бено значение на формите, съществуващи в трите свята - плътните физически равнища на космичния физически план. На най-ниското от тези равнища външната физическа форма реагира и откликва на циркулиращите енергии чрез етерната енергия, която постъпва от най-низшето от четирите равнища на етерния план.

Постепенно съзнанието в тези форми реагира на природата на външния проводник, който получава импулси от етерните равнища и настъпва дълбоко и забележително развитие. Това развитие (прин­ципно обобщено) се разделя на три категории:

1. Външната форма се променя под въздействие на етерните енергии, които навлизат във формата, преминават през нея и я напус­кат (непрекъснато, еон след еон). Енергията в даден момент е там, а в следващия - изчезва.

2. Това непрестанно движение на енергиите варира във времето и пространството; то може да бъде летаргично, бързо или ритмично в зависимост от типа или природата на формата, през която те пре­минават в определен момент.

3. Енергията на етерния план се променя значително с течение на еоните в зависимост от посоката или източника, от който идва, С напредването на еволюцията насочващата енергия много се изменя.

Изучаващите са склонни да говорят за етерното тяло просто като за цялостна интегрална същност, която се състои единствено от етер­на субстанция, забравяйки, че етерното тяло е средство за пренос на многобройни типове енергия. Те пропускат да отбележат след­ните факти: [151]

1. Че самото етерното тяло е съставено от четири типа субстан­ция, всеки от които е напълно специализиран и се намира на едно или друго етерно равнище.

2. Че тези субстанции, функциониращи активно във всяко от­делно етерно тяло, създават мрежа от канали; те пораждат фини тръби (ако мога да използвам толкова неподходяща дума), които приемат общата форма на плътната материална или осезаема фор­ма, с която са свързани. Тази форма стои в основата на всяка част от физическото тяло и се простира, както може да бъде наблюдавано, на определено разстояние извън познаваемата форма. Етерното тяло всъщност не е яйцевидно (както учат старите окултни книги), а обик­новено приема формата или общите очертания на физическия про­водник, с който е свързано. Когато обаче е пробуден и функционира центърът в главата, яйцевидната форма на етерното тяло се среща значително по-често.

3. Тези канали или тръби - в зависимост от типа на енергията, която носят - преминават в определени области на тялото през след­ните три главни точки:

а) Седемте главни центъра, за които много сте слушали.

б) Двадесетте и един по-малки центъра, които ви описах по-рано. (Трактат за Седемте Лъча, т. IV, стр. 72-73.)

в) Четиридесетте и девет фокусни точки, разпръснати по ця­лото тяло.

4. Всички тези центрове и фокусни точки за предаване на енер­гия са свързани помежду си чрез канали, по-големи в сравнение с повечето канали, които образуват етерното тяло като цяло, защото много от по-малките канали и силови или енергийни линии се сме­сват и сливат, когато приближат център или фокусна точка. [152]

5. Много от по-малките канали или канализиращи енергията тръби в крайна сметка създават у всички форми онзи слой от съот­ветни нерви, който все още не е признат от медицинската наука и който наподобява посредническа мрежа или система. Те свързват етерното тяло като цяло с цялостната двоична нервна система (гръбначномозъчна и симпатикова), която науката признава. Имен­но тази система, стояща в основата на нервите, е истинският апарат за отклик. Чрез мозъка тя предава информацията на ума, или чрез мозъка и ума тя осведомява душата. Именно тази система от надиси напълно съзнателно е използвана от посветения, който е свързал Духовната Триада с поляризираната в душата личност и по този начин е постигнал пълното изчезване на душевното или причинно­то тяло или на егоичния лотос, вече изгубил каквото и да е значе­ние. Съществува специфична и днес все още неразбираема връзка между тази система от надиси и антахкарана, когато тя е в процес на създаване или е създадена.

6. Следователно физическото тяло, както и много други неща в природата, е троично по замисъл:

а) Етерно тяло.

б) Субстанциални надиси.

в) Плътно физическо тяло.

Те образуват единна и цялостна единица и във въплъщение са неделими.

7. В своята съвкупност центровете и многобройните фокусни точки на контакт в етерното тяло са отговорни за създаването и за­пазването на ендокринната жлезиста система във форма, която може да е ограничена и неадекватна, но може и да олицетворява духов­ния човек и да е напълно адекватна. Надисите, на свой ред, [153] са отговорни за създаването и спускането на двоичната нервна систе­ма. Това трябва да се обмисли изключително внимателно като ключ към проблема за творчеството.

8. Типът на етерната субстанция, „субстояща" зад всяка фор­ма, зависи от два фактора: