XIV. ВИСШИ АСПЕКТИ НА ВЗАИМООТНО­ШЕНИЯТА

Понятието телепатия се използва предимно, за да обхване многобройните явления на ментален контакт и обмен на мисли, без употреба на изречени или изписани думи или знаци. Това разбира­не обаче не обхваща висшите аспекти на „взаимоотношенията в Универсалния Ум". При интерпретацията на контакта се включва третият аспект - този на познанието. Вторият аспект, или аспектът на любовта-мъдрост, е онзи фактор, който прави възможно приема­нето на висшите впечатления. Това приемане става, когато посоче­ният аспект се развива или се намира в процес на встъпване във функционална активност. В този период е възможна единствено пряката телепатия, която е два вида:

Астралната, или съчувствена телепатия е склонна към грешки и често е неправилна в своите предположения и интерпретации. По-висшата телепатия, която също е форма на чувствителност, наподо­бяваща входна врата или осъзнаване, е доказала своята надеждност, макар че на своите по-ранни етапи (интерпретация и умозаключение) тя често може да доведе до грешки.

Пряката ментална телепатия е едно от най-висшите проявления на личността; по своята природа тя е свързваща способност, тъй като е една от главните стъпки към висшите впечатления. Тя винаги предполага относително висок етап на умствено развитие и това е една от причините, поради които в наши дни тя все още не се раз­глежда като достойна за уважение, доказана и доказуема способ­ност на човешкото същество. Засега умът продължавала бъде „убиец на реалността", а източниците и средствата на субективното знание все още остават в тъмната област на човешкото съзнание. Естестве­ните процеси на еволюция обаче неопровержимо ще докажат съще­ствуването на способности, които ще направят възможни висшите духовни и субективни впечатления и ще ги превърнат в нормално явление.

Както вече пояснихме, тази „Върховна Наука за Контакта" може да бъде разделена на следните [111] прогресивно произтичащи една от друга фази. Не забравяйте, че неизбежната непрекъснатост е ха­рактерна черта на еволюционния процес.

а) От душата на телепатичния индивид, която използва венче-листчетата на знанието на егоичния лотос - висшата форма на ум­ствената интелигентност.

б) От т. нар. абстрактен ум. Този аспект на менталната суб­станция се използва главно от Йерархията, за да се достигнат умо­вете на учениците. Само за последните няколко столетия Йерархи­ята е преместила фокуса на своето жизнено внимание върху буд­хичния план, далеч от менталния план. Това става възможно, защо­то днес стремящите се по света са чувствителни към контактите, които се основават на астрално-будхичното съзнание, но се извършват изключително в ментална [112] субстанция. По необходимост това включва намиращите се там три аспекта на ума: конкретния ум, Сина на Ума и абстрактната чувствителност или реакция. Това (на физически план) обхваща и активността на хипофизата (както можете да видите), и използването на центъра аджна.

3. Окултната Наука за Впечатленията. Тя става възможна, когато се появят другите две форми на телепатична връзка и се раз­вият до определено ниво на точност. Тя зависи от изграждането на антахкарана и от устойчивата ориентация на стремящия се или уче­ника към Духовната Триада; тя става възможна също, когато абст­рактният ум е развит и чувствителен и може да бъде семе или заро­диш на духовната Воля; това включва отзивчивост към божествената цел. Висшият аспект на абстрактния ум е атмичният план. Полезно е да се осъзнае субстанциалната природа на тези две равнища на съзнанието. Именно в субстанцията на атмичния план се заражда активността, способна да впечатли абстрактния ум, който тогава става местообитание на съзнанието на духовния човек. В същото време той продължава активно да владее и използва своята личност и конкретния ум; тогава обаче астралната чувствителност започва да се спуска под прага на съзнанието и по този начин се присъеди­нява към големия брой инстинкти и инстинктивни реакции, които притежава човешкото същество и които му дават достъп до живота и обусловената осведоменост за всичко, което съществува в трите свята, вкл. и за трите дочовешки природни царства. Именно с тези пречистени и [113] контролирани инстинкти работят Учителите и учениците, чиято задача е да наблюдават еволюцията на живите форми в дочовешките царства.

Висшите форми на ментална телепатия, включващи душата и абстрактния ум, са свързани единствено с божествения План, който Йерархията изпълнява в трите свята. Науката за Впечатленията е свързана преди всичко с божествената Цел, изпълнявана от Шамба-ла, а също и с онези висши аспекти на йерархичната работа, които нямат отношение към работата в трите свята. Това е въпрос, върху който ви моля да размислите.

Днес, поради интересния еволюционен етап, достигнат от чо­вешкото царство, съществува междинен аспект на трите споменати по-горе форми на предаване на впечатления; той е подобен на меж­динния период между пълното човешко проявление и пълното проявление на царството на душите. Това е:

4. Науката за Призива и Отклика. Тази наука може и изпол­зва в призивна форма неинтелигентните пориви и висшите (все още зачатьчни) копнежи на повечето от хората; това се прави с цел да се премахне празнината между съзнанията на обикновения човек, на интегрираната личност и на душата. Чрез използването на това при­зивно търсене - често безмълвно и несъзнателно изразено - учени­ците по света могат да се фокусират; те могат да го използват и по този начин да генерират такава енергия, която ще бъде достатъчно силна, за да предизвика реално въздействие и определено впечатле­ние върху Същества и Животи, намиращи се на нива по-високи от тези на трите свята. Това въздействие предизвиква реакция от стра­на на тези висши Същества и тогава се установява духовно и ин­телигентно взаимодействие, което е от голяма полза за [114] приба­вянето на допълнителни стимули и ускореното оживотворяване на нормалния и обикновено бавен еволюционен процес. Днес това става в изострена форма и обяснява много от случващото се в света на човешките дела. Разпространението на стимулацията е много ин­тензивно по природа. Призивният зов на човечеството не е само безгласен зов, който йерархичните работници мобилизират повсе­местно - той намира израз във всички планове, схеми и формулира­ни платформи, в многобройните групи и организации, работещи за подобряване на човешкия живот.

Определени базови концепции стоят в основата на всяка фаза на Науката за Контакта и без тях всички усилия за нейното овладя­ване биха били лишени от основание. Моля ви да осъзнаете този факт. Винаги трябва да се имат предвид следните три концепции:

Магнетичната аура (в този случай) е относително малка; всички тенденции на тази мъничка аура са низходящи по своята природа и всички впечатления (те не могат да идват от по-висши от самия чо­век източници) се спускат надолу с помощта на аурата, излъчвана от сакралния център. Затова повечето от впечатленията са чисто инстинктивни по природа, мисълта е въвлечена слабо или въобще отсъства; съществува, обаче, свидетелство за това, което може да се разбира като стремеж, макар и да не е идентичен със стремежа, кой­то истинският стремящ се разглежда като духовен.

Средното, все още немислещо човешко същество, работи чрез своето астрално тяло и тъй като е поляризирано в него, с помощта на центъра на слънчевия сплит то работи на първичното етерно рав­нище. Всички впечатления навлизат в аурата през областта около тази част на етерния проводник. Именно чрез този главен център работи обикновеният медиум, когато получава впечатления и съоб­щения от астрални същности или от одушевени астрални форми, намиращи се в създадените от човека заслепения.

Независимо от това, не забравяйте, че истинският стремеж по същество е астрален продукт или реакция; всички [117] стремящи се (в ранните етапи на своята бавна преориентация) работят чрез центъра на слънчевия сплит и по този начин постепенно фокусират в него нисшите енергии, преди да ги трансформират и издигнат към по-висшия, сърдечния център. Някои ученици работят съзнателно на астрален план под ръководството на Учителя на техния Ашрам, за да достигнат и впечатлят подобни неофити със знание и фина информация, необходима за напредъка им. Никой от Учителите не работи по този начин и затова се налага в това служене Те да изпол­зват някои от Своите ученици, които насочват желаните впечатле­ния към областта на слънчевия сплит на магнетичната аура. Тя при­тежава друга входна точка в областта на гърления център и се из­ползва като приемник на висши впечатления. Този енергиен център или енергийна област е широко използван и жизнено активиран при творческите работници; те неизбежно са осъществили непосред­ствен контакт с душата и затова са широко отворени за онези инту­итивни идеи, които са източник на тяхната творческа работа. От успеха на творческата им продуктивност и от красотата на работата им зависят предаваните от тях впечатления към останалите. Любо­питно е, че новите и своеобразни форми на изкуство, будещи възхищение у едни и оскърбяващи чувството за красота у други, до голя­ма степен са творения на слънчевия сплит, поради което в действи­телност не са от висок порядък. В малко от тях (много малко) е включен гърленият център.

Магнетичната аура около главата е това, което е наистина чув­ствително към най-висшите впечатления и е входната точка за центъ­ра в главата. Върху това не е необходимо да се разпростирам; всич­ко, което съм ви учил, е свързано с пробуждането [118] на този най-висш център, преди превръщането на стремящия се в член на Цар­ството Божие. Центърът аджна не е включен и още няколко столе­тия ще остане агент на насочени впечатления, а не обект на подоб­ни впечатления.

Следващата ключова мисъл може да се изрази така: 3. „Планът е динамичната субстанция, осигуряваща съдържа­нието на резервоара, от който впечатляващият агент може да черпи и към който получателят на впечатления трябва да стане чувствите­лен."

Това изречение вероятно изисква доста сериозна пренастройка в мисленето на повечето от изучаващите. Концепцията за Плана като за Субстанция несъмнено е нова за тях, а вероятно и за вас. Независимо от това, те трябва да се стремят да я осмислят. Нека се изразя малко по-различно: Планът е образуван или е съставен от субстанцията, в която Членовете на Йерархията системно работят. Нека приемем тази важна концепция и за яснота я разде­лим на съставните й части. Настоятелно подчертавам последните думи, защото тя е толкова важна, че нейното значение е почти извън човешките възможности за осъзнаване и защото разбирането й може да пренасочи и да даде нова жизненост на целия ви подход към Плана, като ви позволи да работите по един свеж и напълно нов начин:

а) Планът е субстанция. По същество той е субстанциална енергия, а енергията е субстанция и нищо друго.

б) Субстанцията (Планът) е динамична по природа и следова­телно е наситена с енергията на ВОЛЯТА. [119]

в) Планът образува резервоар от енергизирана субстанция, поддържана в свързано състояние от ВОЛЯТА на Санат Кумара, въплъщаващ Неговата недостижима (за нас, но не и за Него) цел.

г) Именно от тази планетарна Субстанция трябва да черпят „впечатляващите агенти" - Нирманакайя, Членовете на Йерархията и работещите по света ученици, плюс всички духовни сензитиви от определена степен.

д) Получателите на исканите впечатления трябва да станат чув­ствителни към тази субстанциална енергия.

Всички тези твърдения се основават върху съществуването на пораждащия Мислител, Който е създал нашия проявен свят и Кой­то последователно и съгласно Закона на Еволюцията довежда до осъществяване целта на Своя замисъл. В по-широк и по-общ смисъл Планът е онзи океан от енергии, в който „живеем, движим се и съще­ствуваме". Той е седморното тяло на планетарния Логос.

Тук обаче не разглеждаме по-голямото Цяло, а обсъждаме спе­цифичната и фокусирана област на планетарното съзнание. Тя е разположена по средата между най-висшия план, на който се нами­ра Съвещателната Палата на Великия Повелител, и трите плана, които образуват арената на активната йерархична работа - трите равнища на съзнанието на Духовната Триада. Тази „фокусирана арена" е спусната от Агентите на божествената Воля; Те познават крайната цел на Санат Кумара и неотклонно я удържат в своето вни­мание, правейки я достъпна за онези Учители на Мъдростта, Които могат да действат като „впечатляващи Агенти на Волята на Санат Кумара". Те са Ману, Христос и Махачохан, Повелителят на Циви­лизацията.

Тук може да се каже, че трите Буди на Действието са главните впечатляващи агенти и че тримата Велики Повелители [120] са „впе­чатлените Приемници" на едно извънредно високо ниво; това е атмичното равнище на осведоменост, което е областта, енергизирана от божествената Воля.

Когато обсъждахме петата Точка на Откровение (вж. Учениче­ството в Новата Епоха, т. II) заявих, че тя засяга най-висшия ас­пект на Волята - този, който предизвиква най-висшия синтез, т. е. окончателния синтез. Планетарната Цел е крайният синтез на из­началната мисъл на планетарния Логос, която мисъл винаги нари­чаме с безсъдържателното наименование „СЛАВА"; то обозначава всичко онова, което можем да схванем за божествената цел, пред­ставляваща за нас „сиянието на славата". Човешкият ум на този етап (във времето и пространството) е неспособен да регистрира който и да е от аспектите на Целта; всичко, което можем да направим е да сътрудничим на Йерархията да активизира онези явления и съби­тия, които в крайна сметка ще направят възможно проявлението на Целта. Тази цел ще бъде заключителното откровение за последната коренна човешка раса; поради това то е много отдалечено в бъде­щето от нашата сегашна еволюционна точка.

Следващото ми твърдение вероятно няма да съобщи нищо на интелекта на средния ученик, но може да бъде плодотворно семе-мисъл за посветения, четящ тези редове:

Целта на Санат Кумира сега е породена от синтеза, раз­криващ природата на заключителните седем Пътя. Тя е при­способена във времето и пространството към човешкия разум чрез представения План, а (в славата на завършека) изпълнени­ят План ще разкрие Целта на всичките седем плана на еволю­цията. Тогава еволюцията, както е формулирана и наложена от Йерархията, ще завърши и на нейно място ще настъпи по-голямо динамично разширение.

Ще забележите, че през цялото учение като нишка преминава фактът за окончателното обединяване и сливане [121] и че на опре­делена точка в развитието на съзнанието многобройните линии на духовен подход преминават в няколко линии на съзнателна духовна осведоменост. Същото се отнася и за подробностите на еволюцион­ния процес, за формулирането на йерархичния План и за осъзнава­нето на Целта. Говорейки практично (а това е от първостепенно зна­чение), може да се каже, че еволюцията контролира формата на Целта; Планът е свързан с йерархичното осъзнаване на Целта, докато Целта е синтезната Мисъл, която се влива в божественото съзнание на Повелителя на Света по седемте Пътя, за които Учите­лите стават осведомени при определено много високо посвещение.

Седемте велики енергии се вливат в нашия проявен свят по се­демте Пътя; те не са преките енергии на седемте Лъча, тъй като последните са изключително специфично свързани със съзнанието; те са субстанциалните енергии на материалното проявление и тех­ният произход е велика тайна. Тези две линии на енергията - мате­риалната енергия и енергията на съзнанието - когато са обединени от божествената цел, образуват същностния дуализъм на нашия проявен живот.

Всичко, което можем да знаем за тази Цел е йерархичният План и единствено учениците и напредналите стремящи се могат да съдят за него и да го разпознават. Този План се основава на знанието за божественото водачество в Миналото, осъзнаването на напредъка от Миналото до Настоящето, плюс стремежа да станеш чувствите­лен към правилното долавяне на Плана (винаги въплъщаващ аспект от Целта) в непосредственото Бъдеще. Целта е свързана с Минало­то, Настоящето и Бъдещето; агентите на Плана са впечатлявани от Шамбала чрез Нирманакайя; след това процесът се повтаря и на­предналите хора стават приемници, чувствителни приемници на Плана, предаден им от впечатляващите агенти - Учителите, Които работят чрез [122] Новата Група Световни Служители. Тази група е низшето съответствие на Нирманакайя, приемниците на впечатле­ния от Шамбала. Забележете красотата и синтеза, взаимозависи­мостта и сътрудничещото взаимодействие, демонстрирани чрез ве­ригата на Йерархията от най-висшия Агент до най-нисшия прием­ник на божествени впечатления.

Ключът към всичко това е енергията. Енергията е субстанция, а тя е наситена с качество от божествената динамична ВОЛЯ. Много предстои да бъде научено за Волята. Все още човешките същества не разбират истинския смисъл на Волята като динамична енергия. Под воля човечеството обикновено разбира твърдата решимост; в действителност това е индивидуалното им усилие да впечатлят субстанцията (личностната или обкръжаващата) със собственото си своеволие или с добронамерените си усилия и да се подчинят на това, което вярват, символично казано, че е волята на Бога. Хората обаче все още не знаят нищо за процеса на работа с динамичната енергизирана субстанция, тъй като тя всъщност ги впечатлява и из­ползва едва когато те станат осведомени за Плана и по този начин попаднат под влиянието на Духовната Триада. Те са използвани, а не използват това, което е на разположение за подпомагане на Пла­на - динамичната енергия на божествената Воля. Тази динамична Воля не може да стане достъпна и ученикът не може наистина да работи с Плана, докато не изгради ако не напълно, то поне в задо­волителна степен антахкарана.

Затова за стремящите се и учениците е полезно да познават при­родата на Агентите, Които могат да открият тяхната магнетична аура и да я впечатлят със Своето разбиране за Плана; тези Агенти може да са приети ученици, посветени и Учители; след това стремящият се или ученикът трябва да открие онези, по отношение на които той лично може да стане впечатляващ агент. Следователно той трябва да изучава себе си като приемник, като агент, като откликващ фак­тор, а също и като [123] пораждащ и впечатляващ фактор. Това може да бъде разглеждано като научен подход към духовния живот и то е от полза, тъй като необходимостта от служене предполага и необхо­димост от възприемчивост; затова всичко е свързано с Призива и Отклика.

В следваща основна тема за природата на етерното тяло ние отново ще разгледаме висшите взаимоотношения и взаимната зави­симост на многобройните сродни фактори. Със задълбочаването в схемата на съответствията тази взаимна зависимост се очертава все по-отчетливо. В крайна сметка се достига до точката на сливане. [124]