Х. ПОСЛЕДВАЩО РАЗГРЪЩАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА

Тук бих искал да ви върна към началото на точка VIII - „ВЪРХОВ­НАТА НАУКА ЗА КОНТАКТА", където в общи черти описах тази нео­бикновена наука, която по своята природа е доказателство за ево­люцията, за същностния дуализъм на проявлението, и е неизменно и неопровержимо свидетелство за разгръщането на съзнанието. В същото време тя почива на основната предпоставка, че различните фази на съзнанието, които неотклонно и последователно се разкри­ват във времето и пространството са (от гледна точка на Вечното Сега) съвкупност от състоянията на съзнанието на „Онзи, в Когото живеем, движим се и съществуваме". Всички тези фази на съзна­телно приемане на съществуващите феномени и свързаните с тях реакции са за Санат Кумара това, което за интелигентния човек са ежедневният опит, реакциите или текущите битови преживявания, но значително по-всеобхватни и всевключващи.

Все още не сме обсъдили някои важни въпроси и за по-голяма яснота и разбиране бих искал да ги представя сега. Нарекох науката за връзката и за реакцията Върховна Наука за Контакта. По съще­ство тя представлява именно това. Реакцията на този контакт, неза­висимо дали е космичен, какъвто е случаят със Санат Кумара, или планетарен, какъвто е случаят с Членовете на Йерархията, въпреки всичко е ограничена и има предел (от гледна точка на информира­ния стремящ се). Тя е отговорна за създаването на Карма, или за привеждането в действие на причини, които неизбежно трябва да имат своите следствия. Те се обезсилват или стават безполезни (без­вредни, ако предпочитате тази дума), когато съответната същност привнесе към породените обстоятелства необходимата интелигент­ност, мъдрост, [65] интуиция или воля. Размислете върху това. Съзна­нието е присъщо на всички форми на живот. Това е окултна банал­ност. То е онази вродена мощ, която винаги придружава живота в проявление. Тази двойка е свързана чрез проявлението и всъщност е атма-будхи (дух-разум), на които е предопределено да функцио­нират едновременно в течение на целия творчески период; първият резултат от тяхната връзка е появата на онова, което ще даде възмож­ност на Повелителя на Света да изрази Своята Собствена непозна­та и загадъчна цел.

По време на цикъла на проявление съчетанието живот-осведоменост, дух-разум, атма-будхи, е продукт на многообразието в единството, за което сме слушали толкова много. То се изявява като активност, качество, идеология, рационалност, взаимоотношения, единство и много други проявления на божествената природа. В първата част на Трактат за Седемте Лъча говорих за живота, качеството и проявлението на главната троичност, която може и вече е доказано очевидна за човека. Качеството бе обозначено като втори аспект не защото това е валидно на всички планове и за всич­ки времена, а защото в настоящата точка на човешката еволюция качеството плюс активността са двата нисши аспекта на божест­веното проявление, но в съзнанието на мислещото човечество те вече се заместват от други два аспекта - тези на взаимоотношения­та и идеите. С по-ефективното използване на човешкото съзнание към тях бързо ще бъдат добавени и други фактори.

Науката за Контакта разкрива не само качеството, но и посоки­те на взаимоотношенията, които са в основата на всяко проявление. Техен символ е етерното тяло. Тя прави човека чувствителен и спря­мо идеите, доколкото неговият разгръщащ се интелект позволява това. По отношение на тези две откровения реакцията на човечес­твото (ако се осъзнава, че двете откровения настъпват и като резул­тат, и като възнаграждение за контакта, и като въздействие, което животът-разум оказва върху проявлението, извечно съществуващо, макар и неосъзнаващо се) ще доведе до огромни [66] изменения и до по-важни резултати, отколкото свързаните с реакцията му по отно­шение на качеството. Любопитно е, че откриването на качеството като втори аспект в проявление (той по-късно трябва да бъде заме­стен) съдейства и развива у човека способността за критика; тази способност (толкова разрушителна в нейното сегашно проявление) ще бъде правилно изразена, когато природата на взаимоотношения­та бъде схваната по-добре и истинската функция на идеите бъде осмислена.

Висшата Наука за Контакта определя всички реакции на въздей­ствието, като се започне от космичните реакции на Санат Кумара и се стигне до едва доловимите реакции (почти незабележими дори и за очите на виждащия) на безкрайно малкия атом. За яснота аз раз­делих тази наука на три главни раздела в зависимост от реакциите на трите главни планетарни центъра спрямо тяхното обкръжение. Имайте това предвид. Можех да напиша по-голям трактат от този само по въпроса за създаването на апарата за отклик, който всеки от тези три центъра на божествения Живот-разум трябва да формира, за да осъществи необходимия контакт и да го интерпретира правил­но. Съществуват много парадокси в това, което ви давам тук, оче­видни са и някои противоречия с ортодоксалния окултизъм, но това винаги е така, когато учението разширява своето съдържание и първоначалните всеобхватни факти започват да изглеждат като по-малки аспекти от още по-всеобхватни факти. Оттук значимостта и важността на формулировката в Тайната Доктрина, че Йерархията и всички в Съвета на Санат Кумара (или Шамбала) по необходи­мост са преминали през човешкия етап на еволюция, тъй като един­ствено човешките същества могат съвършено да съчетаят и изразят живота-разум и единствено човешкият интелект може съзнателно да формира всичко необходимо, за да осигури необходимите етапи на проявения живот. [67]

Ето още една причина за важността на „центъра, който нарича­ме човешки род"; върху плещите на човечеството лежи невероятна отговорност. Затова независимо дали се занимаваме с обикновена телепатия, с призив и отклик, или с впечатления, ние в действител­ност разглеждаме следствието от живота-разум, което се проявява в достъпно и подходящо обкръжение. Отбележете тази фраза. Всич­ко това се случва благодарение на хората, които са в процес на усъвършенстване, чрез хората, постигнали относително съвършен­ство и чрез онези, които (в повечето случаи) са постигнали съвършен­ство в други, а не в сегашния цикъл на проявление. Виждате какъв е потенциалът, скрит дори и в най-нисшия представител на човеш­кия род, какво е чудесното и полезно бъдеще, което предстои на всички без изключение, но в съответното време и след необходими­те усилия.

Технически казано, Йерархията „получава впечатления" от Шамбала, а самата тя (Йерархията) достига до Човечеството чрез метода на призива и отклика. Като резултат от осъзнаваното дей­ствие на Науката за Контакта в човешкото семейство се появяват две способности:

1. Установяват се телепатични взаимоотношения. Те, братко мой, винаги са съществували между членовете на човешкото семейство и както пояснихме по-рано са два вида: телепатия на слънчевия сплит, инстинктивна, неконтролируема, широко разпространена и отговорна за много от удивителните действия на формите на живот, различни от човешките, например, за инстинкта на пощенските гълъби или за начина, по който котките, кучетата и конете откриват своя дом, намирайки се на огромно разстояние от него. Телепатич­ното взаимодействие между майката и нейното дете е инстинктив­но и се корени в животинската природа. Сега получава признание и започва да се изучава менталната телепатия. Това е активност и връзка, установена между умове; тя включва и телепатичния отклик на характерните за нашето време [68] мисъл-форми и умствени ус­ловия. Интересът към нея вече е много голям.

2. Сред напредналите човешки същества от всички страни и раси все повече започва да се проявява и интуитивната телепатия. Това свидетелства за духовен контакт и последващо пробуждане на груповото съзнание, тъй като чувствителността към интуитивни впечатления се проявява единствено по отношение на групата.

Науката за Контакта обуславя отношенията в целия ни планетарен живот и включва, например, установените отношения между човечеството и домашните животни. За своето собствено царство тези животни са същото, което е и Новата Група Световни Служи­тели за човечеството. Новата Група Световни Служители е свързва­щият мост и средството за комуникация между Йерархията (петото царство) и Човечеството (четвъртото царство), съгласно сегашния божествен План; следователно домашните животни изпълняват ана­логична функция между Човечеството (четвъртото царство) и жи­вотинското - третото царство. Тези аналогии често са плодотворни полета за просветление.

Що се отнася до Шамбала, то впечатленията приемани от нея, с някои изменения при процеса на спускането им или при низхождението им, не са резултат от призив, предизвикващ своевременен извънпланетарен отклик, какъвто е случаят между Йерархията и Шамбала и Йерархията и Човечеството. Това, което впечатлява Шамбала и се възприема от Великия Съвет на Повелителя на Света идва чрез Санат Кумара, тъй като ТОЙ е в тесен контакт с други планетарни Логоси или група от планетарни Логоси, притежаващи обединена, фокусирана, интелигентна Воля. Задачата на Санат Ку­мара се състои в това да впечатлява Животите, Които периодично се срещат в Съвещателната Палата, като им открива следващата фаза от разгръщащата се Цел. Впоследствие тази Цел „окултно се съкра­щава" или спуска, докато не се оформи като йерархичен План. Този План зависи от близостта, атмичното осъзнаване [69] и чистия ра­зум, както Йерархията нарича тези три „аспекта на реакцията" на постъпващите от Шамбала впечатления. Нека поясня. Йерархията не е група от мистични работници; нейните Членове регистрират единствено онези аспекти от божествената Цел, които непосредствено могат да бъдат схванати и развити и които очевидно са цен­ни за човечеството, когато са представени в правилна форма от Йе­рархията. Те знаят какво съзнателно да „отхвърлят", както окултно се нарича това, а Техните действия винаги представляват отклик на Закона за Близостта или за окултното предвиждане, което е почти непознаваемо и неопределимо за напредналото човечеството. Ду­мите „атмично осъзнаване" са изключително интересни, тъй като отразяват качеството и струпването на волевата енергия, която може да стане достъпна чрез далата обет обединена Йерархия, в изпълнение на близкия План. Никога не забравяйте, че обсъждайки Шамбала и Плана ние мислим изцяло в пределите на ВОЛЕВИЯ аспект на Повелителя на Света, а това (освен за висшите посвете­ни) е почти невъзможно. Този фактор, макар и все още неразбран, трябва да бъде приет теоретично.

Към тези две неизменни изисквания Йерархията добавя и спо­собността, наричана чист разум. Чрез нея Йерархията ръководи и активизира качеството, погрешно наричано от човека с думата „лю­бов". Това съществително подчертава сантименталния аспект и за огромното мнозинство означава единствено сантименталност и емо­ционален аспект, основаващ се изцяло върху астралната природа. Чистият разум, който е върховната характеристика на Членовете на Йерархията, се изразява винаги в правилни действия и правилни човешки отношения и показва (когато те присъстват) какво всъщност е истинската любов. Чистата любов е качество или следствие на чистия разум.

Чистият разум на йерархичния отклик е необходим за схваща­нето и постигането на Целта, която [70] се осъществява чрез Плана, изпълняван от Йерархията по всяко време, а качеството на чистата любов е необходимо и търсено (макар и неосъзнато) от очакващото човечество.

Тези „впечатления" произтичат от Шамбала под формата на фокусирано излъчване, което използва по-висшия аспект на антахкарана като свой канал за контакт. Тук нямам предвид нишката, из­градена от ученика между менталната единица и абстрактния ум. Говоря за нейното продължение през будхичните и атмичните рав­нища на съзнанието в областта на магнетизираното съзнание (из­ползвам тази дума, тъй като все още нямаме необходимото понятие, за да изразим точната природа на тази висша осведоменост, а терминът „отъждествяване" не е много подходящ), която обгражда и защитава истинския център Шамбала. Важно е да имате предвид, че както повечето хора не познават, не осъзнават и не откликват на Йерархията, така и в самата Йерархия има група, аналогична на това мнозинство от хора. Има много по-низшестоящи членове на Йерархията и много, твърде много ученици, които не познават, не осъзнават или все още не откликват на влиянието или на мощта на Шамбала.

Вътре в Йерархията Науката за Впечатленията обуславя отно­шенията между старшите и младшите членове в различните Ашрами. Не всички откликват по един и същи начин, тъй като в своя по­виеш аспект тази наука е в процес на овладяване. За да стане по-разбираемо ще кажем, че от „впечатленията" се ръководят всички онези членове на Йерархията, чиито абстрактен ум е високо развит. При много от учениците в Ашрама той не е напълно развит, поради което само на определени Членове на Йерархията (Учителите, Адептите и Посветените от трета степен) е позволено да знаят детайлите на Плана; тях ги защитава самата Наука [71] за Впечатленията. Ос­таналите членове на Йерархията получават поръчения от своите висшестоящи.

Не забравяйте, че в нашето планетарно развитие, акцентът на целия еволюционен процес е поставен върху УМА и върху различ­ните аспекти на ума - интелигентност, умствено възприятие, Сина на Ума, нисшия ум, абстрактния ум, ума като воля и Универсалния Ум. Трите аспекта, които имат основно значение и които образуват езотеричен триъгълник, върховете на който трябва да установят помежду си жизнени взаимоотношения, са: - Синът на Ума, аб­страктният ум и Универсалният Ум. Когато са напълно свързани и активни, те се проявяват като фактори, които проектират божестве­ната цел и я спускат в такава форма, която наричаме йерархичен План и в съответствие с която можем да действаме. Едва когато посветеният постигне чрез монадичен контакт съприкосновение с Универсалния Ум, той може да почувства Целта; това включва също развитието на абстрактния ум, плюс остатъка от умственото възпри­ятие, което Синът на Ума (душата) му е завещал; благодарение на цялото това разгръщане той може да се присъедини към групата на Онези, Които формулират Плана. Тук ние разглеждаме най-трудни­те и сложни процеси, присъщи на съзнанието на посветения, за които все още нямаме точна терминология. Средният стремящ се няма представа и за това каква е природата на осведомеността или какви са реакциите спрямо контактите на Онези, Които са преминали тре­то посвещение; тези ограничения на средния изучаващ трябва не­престанно да се отчитат.

Науката за Призива и Отклика (въплъщаваща техниката на вза­имодействие в самата Йерархия, между Шамбала и Йерархията в известна степен и между Човечеството и Йерархията с все по-нараст­ваща сила) се основава изцяло върху умението за връзка. Затова единствено съзнателните Животи от определено равнище могат да призовават Шамбала и да предизвикват отклик, тъй като Те Самите [72] са развили някои от аспектите на онзи тип умствено разбиране, което се проявява като йерархичен израз на Универсалния Ум. Лековатите и повърхностни съждения на някои писатели и мислители за космичното съзнание и лекомислената употреба от тяхна страна на фрази като „настройване към Безкрайността" или „долавяне на Универсалния Ум" показват единствено колко малко всъщност се знае за отклика и реакциите на посветените от висок ранг, намира­щи се на най-висшите равнища на йерархичния живот.

Истинската способност за призоваване и получаване на отклик (в редиците на посветените) се базира върху тайнственото развитие на едно езотерично сетиво, невъзможно за постигане преди третото посвещение. Активното използване на това сетиво в рамките на окултното обучение, предлагано на стремящите се, учениците и посветените от началните степени, предизвиква определени проме­ни в мозъка и съответни изменения в будхичния проводник; те да­ват възможност на посветения по своя воля (след третото Посвеще­ние - Преображението) да се свързва със Съществото, Живота или монадичната ТОЧКА на контакт (при непрекъснато разширяваща се връзка), или с Член на Йерархията, с Които може да се консулти­ра. Това не включва използването на реч или думи, а е технически метод, чрез който посветеният в състава на Йерархията или свърза­ният с Шамбала може да направи присъствието си осезаемо и да представи определени идеи. По тази тема няма да се разпростирам повече.

За средните хора развитието на интуицията е низшето съответ­ствие на този тип езотерично сетиво, използвано от посветените с по-висше посвещение, или е средство за т. нар. възприемащо общуване Напредналите ученици в Ашрамите се обучават как да откри­ват тази нова сила у себе си и как да я използват, развивайки по този начин необходимия механизъм. Те могат едновременно да изпра­щат въпрос и да получават отговор или отклик, предизвикан от тех­ния призив. Всички ученици, [73] приели трето посвещение, прите­жават способността да призовават и да получават отклик; тази тех­ника не е позволена за онези с по-нисък статус. Тук е необходима високоразвита способност за различаване. В действителност, това е по-нататъшно развитие на техниката, с помощта на която се позво­лява на ученика (на най-ранните етапи) да привлече вниманието на Учителя. Той постига това чрез изключителната упоритост на свое­то желание; по-късно, чрез използване на придобитото от него зна­ние, той пристъпва към това, което наричаме „регулиран зов", кой­то по-малко се контролира от желанието и повече - от волята.

Тук нямам предвид призива и отклика, които се осъществяват между Човечеството и Йерархията. В тази връзка съм съобщил до­статъчно, когато направих общодостъпни различните Призиви, чрез които се опитвах да заменя практиката на егоистичната молитва и средната ограничена медитация с метода на призива. Това е бавен процес, с помощта на който трябва да бъде усвоен и овладян този метод на общуване и няма учебник или информация, които да са от голяма полза. Няма да обсъждам обикновената телепатия, широко разпространена сред хората и присъща на мнозинството, тъй като вече я разгледах по-рано в тази книга. Бих искал обаче да подчертая нещо, което се отнася за всяко човешко същество. Когато животин­ският човек преминал през вратата на индивидуализацията и ста­нал човешко същество, той придобил вродената способност на зре­нието; еони от време той е виждал в трите свята и мнозина в поре­дица свои животи са се стремили към визия, която да стабилизира стремящия се върху Пътя. Преминавайки през вратата на посвеще­нието и придобивайки мистична нагласа, всеки стремящ се става осведомен за онова в себе си, което прави възможно това толкова обширно духовно възприятие. Така той за първи път е възнаграден с реално мимолетно съзиране на божествения План и от този ь'Р-мент се променя целият му живот. По-късно [74] (не очаквам изуча­ващият да ме разбере, но ако смята, че разбира, то следователно думите го въвеждат в заблуда) той преминава през вратата на отьждествяването. Това е съвършено безсмислена фраза, тъй като нейното значение изключително предпазливо се пази в тайна. Говорейки символично и с цел да съхраня представата за тази врата в ума на човечеството, ще заявя, че достъпът до истинските езотерични сре­щи се получава чрез произнасяне на парола. Единствено СЛОВО­ТО може да влезе през тази врата - най-висшата и най-широката от всички. Веднъж преминал през тази порта и допуснат до Съвеща­телната Палата на Великия Повелител, Посветеният разбира какво означава изразът „монадично впечатление". Това не е предаване от определена Монада (безсмислен термин) на впечатление в мозъка на човека, който е изградил антахкарана и е преминал четвърто посвещение. Това е вродената отзивчивост към Целта на Универсал­ния Ум на Онзи, в Когото живеем, движим се и съществуваме. [75]

XI. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНТАКТА И ВЪЗПРИЕМ-ЧИВОСТТА

Няма да посочвам как индивидът може да овладее телепатични способности. Всички тези способности в областта на разширява­щите се контакти са полезни и наистина достъпни единствено, ко­гато са развити нормално и естествено, а не са резултат от прежде­временно разгръщане. Когато развитието е преждевременно вина­ги съществува опасност от погрешни, неправилни и егоистични тълкувания и приложения. Телепатичната информация може да бъде чисто егоистична или личностна, но този вид телепатия няма нищо общо с онова, което се опитвам да ви предам. Хората днес често проявяват тенденция към телепатия или телепатични способности. Те се настройват (тази фраза се разглежда от тях като по-благозвуч­на от думите „телепатична връзка") към нещо или някой, макар и да не знаят към какво точно. Всичко, което претендират че регистри­рат, се разглежда от тях като изключително важно; то обикновено се отнася до тях самите, не се дължи на високата им точка на духов­но разгръщане и явно доказва, че техните тайнствени духовни по­слания обикновено са изключително незначителни и банални. Съще­ствуват много източници на такива послания и ще бъде целесъоб­разно да спомена някои от тях, нещо, което ще бъде полезно за ин­тересуващата се от окултизъм широка публика.

1. Послания, произтичащи от относително деликатната, добре обучена подсъзнателна природа на получателя. Те се появяват от подсъзнанието, но се разглеждат от получателя като произтичащи от външен източник. Интроспективните хора често проникват в слоя на подсъзнателните спомени, без изобщо да осъзнават това - толко­ва силен е техният интерес към себе си. Без да осъзнават че правят това, [76] те разглеждат видяното като необикновено, прекрасно и важно и го формулират в послания, които очакват да бъдат възпри­ети от приятелите им и от широката публика като духовни. Тези послания обикновено са безвредни, понякога и красиви, защото са смесица от прочетеното и наученото от мистичните писания, Хрис­тиянските източници и Библията. Всъщност те отразяват съдържа­нието на тяхното правилно мислене по отношение на духовните въпроси и не могат да навредят никому, като заедно с това са лише­ни от всякакво истинско значение. Такива са осемдесет и пет про­цента (85 %) от толкова разпространените сега т. нар. телепатични или вдъхновени писания.

2. Впечатления от душата, които се осъзнават и се записват от личността; получателят е дълбоко впечатлен от относително висо­ката вибрация, която ги съпътства, забравяйки, че вибрацията на душата е вибрация на Учителя, тъй като душата е Учител на своя собствен план. Това наистина са впечатления от душата, но обикно­вено в тях няма нищо ново и са без особено значение; също така те са резултат от отминалите векове на душевно развитие (доколкото това засяга личността); затова съдържат в себе си всичко добро, истинско и красиво, с което пробуждащата се личност е обогатила душата си, плюс онова, което е постъпило в съзнанието на личност­та като резултат от контакта с душата. Такива са осем процента (8 %) от писанията и комуникациите, представени днес на широката пуб­лика от стремящите се.

3. Учения, които по-напреднал (старши) ученик от вътрешните планове предава на подложения на обучение ученик или на онзи, който току-що е бил приет в Ашрама. Тези учения носят отпечатъка и заключенията на старшите ученици и често са ценни; те могат да съдържат - и често съдържат - информация, която за получателя е напълно непозната. Тук критерият е, че нищо (буквално нищо) не засяга [77] получателя, нито духовно, нито ментално, нито по друг начин е свързано с личността му и не съдържа баналностите на неговото религиозно минало. Това са пет процента (5 %) от даваните по цял свят учения. Този процент не се отнася само до определена окултна група, конкретно религиозно вероучение или отделна на­ция. Осъзнаването на това е изключително важно.

4. Съобщения от Учителя към Неговия Ученик. Това са два про­цента (2 %) от цялата телепатична възприемчивост, демонстрирана от човечеството като цяло, навсякъде по света. Добре е западните изучаващи да имат предвид, че субективният Източен изучаващ е много по-предразположен към телепатична възприемчивост, откол­кото неговият Западен брат; това се отнася за всички горепредставени класификации, което донякъде е унизително за Западния мис­тик и за изучаващия окултизъм. Световните Писания произтичат от друг отдел, отдела на второлъчевата обучителна способност. Това твърдение не се отнася за Стария Завет, с изключение на такива пасажи като Двадесет и трети Псалм и определени пасажи от Про­роците, особено от Пророк Исайя. Световните Писания са писани за мистици, запленени от красотата, утешението и насърчението, а не за окултисти. Обърнете внимание на това.

В този раздел от учението разглеждам природата и резултатите от контакта и възприемчивостта. Не представям правила за индиви­дуално развитие и не бих представил, дори и да можех. Днес чове­чеството създава приемници на всевъзможни концепции и най-при­митивният сред тях е масата от хората, които в зависимост от тех­ния лъчев тип и възприемчивост с помощта на демагозите, вестни­ците, радиото, книгите и лекциите, се повлияват от различни умове. С развитието на истинската интелигентност и с проникването на любовта в човешкото мислене, тези обуславящи фактори ще започ­нат да стават все по-малко привлекателни[7 8]. Това развитие нас­тъпва, когато душата придобие по-голямо жизнено значение, а по­родените от човека идеи (ако е допустима подобна фраза) станат по-малко значими. В действителност не съществуват породени от човека идеи. Съществуват единствено идеи, възприети от интели­генцията и след това „снижени" до масите в условията на непре­станната привързаност на човечеството към заслепението, към емо­ционалните или астрални заключения и към себичните тълкувания.

Трябва да се помни, че активността на всички тези „впечатля­ващи агенти" в широк и общ смисъл се чувства по цялата планета и планетарна аура. Нито едно природно царство не може да избегне това въздействие и именно така се осъществява целта на Повелите-ля на Света. По този начин Битието, Свързаността и Активността се смесват в едно сътворено и творческо цяло; животът, качеството и проявлението откликват съвместно на наложеното намерение на Планетарния Логос, като същевременно остават творчески свобод­ни по отношение на своята реакция спрямо възприетите впечатле­ния; тази реакция по необходимост зависи от типа и качеството на механизма, който регистрира впечатленията. Той се развива от жи­вота във форма през целия творчески период и (доколкото това за­сяга времевия елемент) обитаващата същност във всяко природно царство е била свободна за различно дълъг срок от време, а реакци­ята й на впечатления - бърза или бавна, в зависимост от волята на контролиращия живот. В минералното царство тази реакция е мно­го бавна, защото инерцията, или тамас, контролира духовния живот в минералната форма; в растителното царство тя е по-бърза и под влиянието на призивния зов на животите в това царство е призован дева-светът, което значително помага и ускорява разгръщането на растителното съзнание; това е една от причините за неговата отно­сителна безгрешност и изключителна чистота.

Главните впечатления, регистрирани във второто природно цар­ство, произтичат от ангелските светове и от дева-йерархията [79]. Ангелите и девите са за растителното царство това, което е духов­ната Йерархия за човечеството. Това е тайна, която разбира се не ви засяга. Приемането обаче на впечатления и реакциите спрямо тях са свойствени и за двете царства и от този отклик зависи еволюци­ята на обитаващото съзнание.

Животинското царство е свързано по особен начин с четвърто­то природно царство. Животинското съзнание се разгръща по пара­лелен, макар и по-различен начин от този на човешкото същество, което започва да откликва на царството на душите - петото царство. В това е кармата и съдбата на четвъртото царство - да бъде впечат­ляващ агент по отношение на третото; но проблемът е по-сложен, защото животинското царство предшества човешкото и затова е породило определена карма - както добра, така и лоша - преди по­явата на човечеството. Извършваният от човечеството „Процес на впечатляване" е видоизменен и често се обезсилва от следните два фактора:

1. От човешкото невежество и себелюбие, плюс неспособността да се работи съзнателно и интелигентно със зачатъчните умове в животински форми; това е така, с изключение на малко (много мал­ко) случаи, включващи домашните животни. Когато самото човече­ство напредне, неговото познавателно влияние върху съзнанието на животинското царство ще породи планетарни резултати. В наши дни това не е така и ще се промени едва когато животинското царство (вследствие от човешкото разбиране) стане призоваващо.

2. От породената от животинското царство карма, която днес по отношение на човешкото царство до голяма степен е отработена. Кармичната същност (притежаваща определена власт в третото цар­ство) е част от планетарния Пазител на Прага. [80]

Може да забележите удивителната планетарна последователност на впечатленията - всички те са породени от възможно най-висши източници, макар че са спуснати и приспособени към възприема­щите ги фактори; всички те в по-голяма или по-малка степен (в за­висимост от качеството на приемащия механизъм) отразяват волята и целта на Санат Кумара; всички те в течение на еони придобиват групова мощ и отзоваваща се чувствителност.

Главният фактор, който пречи на абсолютно безпрепятственото последователно предаване на впечатленията от Шамбала направо към минералното царство (при преминаването им през всички ос­танали царства) е факторът на свободната воля, определящ кармичната отговорност. Кармата може да бъде както добра, така и лоша. Тук е интересно да се отбележи, че и добрата, и лошата карма по­раждат условия, които не само трябва да бъдат отработени, но и водят до обстоятелства, които отлагат това, което ние (от своята ог­раничена гледна точка) разглеждаме като освобождение на плане­тата. Пораждането на добра карма изисква „изживяване" на усло­вия, в които всичко (за човека, който е отговорен за нея, или за коя­то и да е друга форма с нейните ограничения) е добро, щастливо, благотворно и полезно. Лошата карма, породена в което и да е цар­ство по отношение на „областта, където обитава планетарният Па­зител на Прага", стои между космичния Портал на Посвещението и нашия планетарен Логос. Този Пазител олицетворява всички греш­ки и заблуди, дължащи се на погрешни реакции, неосъзнати кон­такти и преднамерени избори, направени в разрез с познатото доб­ро, масовите движения и масовите активности, временно непрогресивни във времето и пространството. Що се отнася до прилагането на тези факти към дочовешките природни царства, осъзнавам, че те остават загадка за вас, но това не променя закона или процесите, които по никакъв начин не са свързани с човешката еволюция. По отношение на планетарния Логос бих искал да добавя, че в тази велика планетарна борба и последващото я Негово [81] посвеще­ние сме въвлечени всички ние - от атома на субстанцията до Живо­тите, които образуват Съвещателната Палата на Повелителя на Све­та; именно такова титанично усилие се полага от всички жизнени процеси и същности, които съставляват проявлението на Санат Ку­мара, отговорно за творческите еволюционни процеси; то е отго­ворно и за онова, което наричаме време и всичко, включено в това понятие: събития, възможности, минало, настояще, бъдеще, добро и лошо.

Динамичните впечатления, които произтичат от Шамбала, се осъществяват на големи цикли и циклични вълни; те се инициират от извънпланетарни източници в резултат на търсенето или призо­ваването от страна на Повелителя на Света и Неговите Съратници; те се излъчват в отклик на „провъзгласената воля" на Санат Кумара в Съвещателната Палата.

Тези висши духовни и първични впечатления идват със седемте лъча, които представляват седем потока от духовна енергия, наси­тени с качество от Шамбаличните впечатления и оцветени от тях; този процес се повтаря при наличието на ефективен и успешно ус­тановен йерархичен призив.

Между Йерархията и Човечеството (и в отговор на човешкия призив) той се повтаря отново, ставайки все по-интелигентен, си­лен и предизвикващ отклик.

Все пак проблемът на човешкото царство е много голям. Чове­чеството е получател на толкова много въздействия, толкова много впечатления, толкова много телепатични и умствени потоци и тол­кова много наситени с качество вибрационни впечатления, идващи от всичките седем природни царства, че еони време са били необхо­дими за развитието на адекватна разграничаваща чувствителност и установяване на онази еволюционна точка, в която е могъл да възник­не съзнателният призив, така че откликът-впечатление да може да се регистрира. Несъзнателният призив се осъществява непрекъсна­то; когато е съзнателен, той става изключително мощен. [82]

Цялото човешко семейство днес е един удивителен приемник на впечатления, благодарение на неговите милиарди чувствителни механизми. Тези чувствителни инструменти са способни да регис­трират тамасни впечатления, които идват от дочовешките царства, особено от третото и първото; те регистрират раджасни впечатле­ния, които идват от всевъзможни ментални източници; отзивчиви са също така и към сатвичните или ритмичните впечатления, но в много по-малка степен. Все пак откликът им спрямо тези висши впечатления и регистрирането от тяхна страна на истини, светлина и качества, идващи от най-висшите източници, нараства.

Именно поради това човешкото царство (великото средно цар­ство, чиято функция е да посредничи между по-висшето и по-низшето) е обект на многобройни божествени впечатления, предаващи Целта на Санат Кумара. Това не е ново за вас. В тази насока в Трак­тат за Седемте Лъча, а преди това и в Трактат за Космичния Огън ви дадох много информация. В настоящите инструкции опис­вам груповите възможности и групите, които могат да бъдат трени-рани да отбелязват, регистрират и получават впечатления от Йерар­хията. Такива групи, ако пожелаят, могат да станат способни ефек­тивно да призовават Йерархията. Като на ученици и стремящи се, аз отново представям тези неща на вашето внимание, но от различ­на гледна точка в сравнение с по-ранните ми писания. Отговор­ността за впечатлителността, за телепатичното регистри­ране и за призивния зов е много голяма; това обяснява съдържани­ето на написаното тук. [83]

XII. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЧОВЕШКИЯ И ЙЕРАР­ХИЧНИЯ ЦЕНТЪР

Истинската телепатична връзка е част от Върховната Наука за Контакта и има своеобразно конкретно отношение към човечес­твото. При обясняването на това неуловимо и субективно средство на взаимоотношенията, сред многото и различни термини аз пред­почетох следните:

1. Науката за Контакта.

2. Науката за Впечатленията.

3. Науката за Призива и Отклика.

4. Науката за Взаимоотношенията.

5. Науката за Чувствителността,

Всички тези понятия отразяват различни аспекти на реакцията на отделната форма или форми спрямо контактите, впечатленията, въздействията, обкръжението, мисловния контекст на различни умо­ве, възходящите и низходящите енергии, призива на агентите и от­клика спрямо техния призив. Цялата планетарна система всъщност представлява огромна, взаимодействаща, взаимозависима и взаи­мосвързана съвкупност от проводници, които комуникират или са отзивчиви към комуникация.

От момента, в който тази взаимосвързана и комуникираща сис­тема започне да се изучава от гледна точка на взаимоотношенията, процесите на еволюцията и целта на човешкия дух (който в дей­ствителност е Духът на планетарния Логос) стават жизнено важни и придобиват върховно значение, но в същото време си остават и най-трудни за разбиране. Тази тема е толкова необятна, че за нас е безсмислено да правим друго, освен да разгледаме следните два фак­тора: [84]

1. Науката за Впечатленията във връзка с човечеството.

2. Впечатляващите Центрове, които дават представа за взаимо­отношенията.

Многообразните средства за контакт между многото дочовешки и свръхчовешки форми, групировки и царства са твърде сложни по своята природа, за да бъдат схванати от изучаващите в настоя­щия момент и - което е по-важно - тази информация ще има малка полза за тях. Затова ще се ограничим до Науката за Впечатленията и Науката за Призива и Отклика само доколкото засягат човечество­то. От човешка гледна точка, те отразяват приема на впечатления и идеи; в наши дни и в този конкретен цикъл те са израз на послед­ствията от чувствителността.

Следователно, ние ще разгледаме връзката на човешкия център с йерархичния център и нарастващата отзивчивост на човечеството към „центъра, където Божията воля знаят". Както споменах по-рано, тук нямам намерение да давам правилата, които определят телепатичното общуване. То протича между хората и между групи­те. Това взаимоотношение се развива бавно и нормално и не трябва да се форсира. То се появява едва след като се развият останалите сетива на човека и неговият апарат за възприятие. Човечеството обаче демонстрира ускорено телепатично развитие под формата на бърза отзивчивост на цели групи хора, а и на човешките същества вкупом, спрямо груповите впечатления и груповото предаване на идеи. Внезапният отклик на групи и нации спрямо масовите идео­логии е неочакван и същевременно трудно се поддава на мъдро и конструктивно управление. Шамбала и Йерархията не са разчитали масовата впечатлителност да се развие по-бързо от индивидуалната сетивност, но точно това се е случило. Индивидът в групата, рабо­тещ в състава на групата, [85] притежава много по-точна чувстви­телност, отколкото човекът, който самостоятелно се стреми да ста­не чувствителен към впечатления.

Един от факторите, които затрудняват личностното телепатич­но развитие, е свързан с факта, че съвременният, решителен и могъщ възход на духа в човека (като цяло) често неутрализира личностни­те реакции, а телепатията е именно личностен елемент, зависещ от контакта между умовете. В момента, в който човек все пак се опи­та да стане телепатичен, той незабавно бива въвлечен във вихър от абстрактни енергии, които го правят много по-податлив към духов­ни впечатления, отколкото към личностни телепатични взаимоот­ношения.

Това неочаквано развитие е накарало наблюдаващите Учители да преразгледат някои от Своите планове, да прекратят индивиду­алното обучение на учениците по установяване на телепатична връзка и да осъзнаят възможността за трениране и развиване на призивни групи. Вместо да работят в нисшата ментална субстанция с избрани стремящи се, Те променят средата за контакт като преми­нават към нивото на душата и основават относително новата Наука за Призива и Отклика. Тогава нисшият ум става обикновен приемник на впечатления, а ударението се поставя върху груповия ум, груповата цел и груповата воля. Тази развиваща се система от тре-нирани призоваващи индивиди превръща ума в позитивно дейст­ващ фактор и изкоренява всяка тенденция към негативност.

Това йерархично решение неизбежно води до въвеждане на про­цеси за групово посвещение, които изместват областта на трени­ровката, на цялото обучение и на подготовката за посвещение на по-високи равнища. Предприет е и успешно се осъществява експе­риментът по запознаването на човешкия род с Великия Призив, макар че в тази насока все още много предстои да бъде извършено.

Затова може да се каже, че четирите необходими условия, които позволяват на ученика да посрещне изискванията на [86] посветителния процес, са: „способност за възприемане на впечатления, спо­собност за точно регистриране на впечатления, способност за за­помняне на полученото и накрая - умение за изразяването му в сло­весни форми чрез съзнанието на ума". На основата на получената информация ученикът трябва правилно да призове необходимите енергии и да се стреми, натрупвайки опит, да поражда съответния отклик. Представените от мен твърдения по тази тема преди някол­ко страници имаха за цел да подготвят представянето на това уче­ние, затова ще ги повторя отново:

„Цялото човешко семейство днес е един удивителен приемник на впечатления, благодарение на неговите милиарди чувствителни механизми... Цялото човешко семейство днес е един удивителен приемник на впечатления, благодарение на неговите милиарди чув­ствителни механизми... Именно поради това човешкото царство (ве­ликото средно царство, чиято функция е да посредничи между по-висшето и по-низшето) е обект на многобройни божествени впечат­ления, предаващи Целта на Санат Кумара. Това не е ново за вас. В тази насока в Трактат за Седемте Лъча, а преди това и в Трактат за Космичния Огън ви дадох много информация. В настоящите ин­струкции описвам груповите възможности и групите, които могат да бъдат тренирани да отбелязват, регистрират и получават впечат­ления от Йерархията. Такива групи, ако пожелаят, могат да станат способни ефективно да призовават Йерархията. Като на ученици и стремящи се, аз отново представям тези неща на вашето внимание, но от различна гледна точка в сравнение с по-ранните ми писания. Отговорността за впечатлителността, за телепатичното регистриране и за призивния зов е много голяма..."

При стремящия се и особено при съзнателния ученик, впечат­ленията постъпват от следните четири източника:

1. От собствената душа на ученика.

2. От Ашрама, към който му предстои да се присъедини.

3. Направо от Учителя.

4. От Духовната Триада, чрез антахкарана. [87]

Първите два етапа обхващат периода на първите две посвеще­ния; третият предшества третото посвещение и продължава докато самият ученик стане Учител; четвъртият тип информативни впечатления могат да бъдат регистрирани след трето посвещение и се практикува от ученика в Ашрама, тогава неговата задача е сам да впечатлява своя ум с това, което му е казано и което е научил в Ашрама; накрая, като Учител на Ашрам, той се заема с една от глав­ните йерархични задачи - с овладяването на Науката за Впечатле­нията. Следователно съществуват два аспекта на работата с впечат­ленията: единият е свързан със способността за приемане на впе­чатления, а другият - с умението да бъдеш впечатляващ агент. На ученика не се разрешава да практикува изкуството на впечатлява-нето, докато не стане един от онези, които получават впечатления от Триадата, а следователно от Шамбала, намирайки се в защитена­та област или аурата на Ашрама, към който принадлежи. Не трябва да се забравя, че Науката за Впечатленията всъщност е наука за из­граждането на мисъл-формите, оживотворяването им и тяхното на­сочване. Единствено на ученик, който е преминал процеса на Пре­ображението и вече не е жертва на своята собствена личност, може да бъде разрешено да встъпи в толкова опасния цикъл на придоби­ване на сили. Докато съществува и най-малко желание за егоистич­на сила, за недуховен контрол и за влияние върху умовете на други човешки същества или групи, на ученика (съгласно йерархичните правила) не може да бъде поверено съзнателното създаване на мисъл-форми, предназначени да предизвикат специфични следствия, и тях­ното разпространение сред хората и групите. Той може да се зани­мава с това едва след като премине изпитанията на посвещението, наричано Преображение.

Науката за Впечатленията е същността или основата на практи­куването на телепатия. Ако бъде направено изследване в световен мащаб, възприемчивите към впечатления ще се разделят на две гру­пи:

1. Едни притежават несъзнателна възприемчивост към телепа­тични впечатления. Днес те са мнозинство и приемат впечатления­та чрез слънчевия сплит; генерираните по този начин мисъл-форми се изпращат от гърления център на впечатляващия агент.

2. Други развиват или са развили съзнателна възприемчивост, при която впечатленията се приемат преди всичко от ума, а след това се предават на мозъка и се регистрират от него. В този случай впечатляващият агент действа чрез центъра между веждите (центъ­ра аджна).

Първата група приемащи са изключително личностно мотиви­рани и фокусирани. В някои случаи те са само физически осведоме­ни за жизнените процеси и за някои от контактите, които остават за тях неосъзнати, непроверени или съвършено неконтролируеми. За­това към тази група трябва да се причислят всички медиумни фено­мени, дори и онези, които са от най-висше астрално или духовно естество, плюс съобщенията, постъпващи като правило от прекрас­ното подсъзнание на средния човек, стъпил по Пътя на Изпитания­та. Посланията от собствената душа на ученика заемат междинно положение между медиумните и категорично менталните по своята природа проявления.

Към последния споменат тип комуникации се числят някои сме­сени съобщения или впечатления от Ашрама, които ученикът е скло­нен да приема за групова телепатия, комуникация с душата или за непосредствена връзка с Учителя (на този етап все още несъщес­твуваща). Това не е от голямо значение, защото когато ученикът за­почне да осъзнава определени разлики, се пробужда нов тип регис­трация, която ръководи неговото съзнание.

Този етап, който бележи втория тип впечатления в най-ранните им форми, може да продължи доста дълго, тъй като [89] обхваща определен период на преход от астралния към менталния план. Вре­мевият фактор варира в зависимост от лъча и възрастта на душа­та. Хората от шести лъч например много бавно осъществяват този преход поради силно изразения у тях фактор на заслепението; хора­та от първи и втори лъч са относително бързи. Хората от трети лъч са също бавни, тъй като се изгубват в нишките на собствените си (въвеждащи ги в самозаблуда) манипулации и неискреното си мис­лене, като трудно различават къде започва истината и къде свършват заблудите; илюзията, която е проблем на менталните типове хора от всички лъчи, е далеч по-краткотрайна по своите последствия, от­колкото заблудата.

Когато ученикът успее да си изясни до известна степен същес­твената разлика между съобщенията, идващи от неговото собстве­но подсъзнание или от подсъзнанието на останалите хора, с които е свързан, и съобщенията, идващи от собствената му душа, тогава неговият живот става по-контролируем и организиран, по-плодо­творен от гледна точка на служенето и следователно - полезен за Йерархията. Той се учи да различава йерархичните съобщения от онези, които постъпват от собствената му душа; неговият живот става по-ясно насочен; по-късно той се научава ясно да разграничава по­сланията, които идват до него от Ашрама и които се изпращат, за да впечатлят умовете на стремящите се и учениците от всички степени и от всички лъчеви типове. Когато той бъде в състояние да различа­ва тези различни съобщения, тогава и само тогава става възможен третият тип комуникация - преките послания в резултат на личния контакт с Учителя от неговия Ашрам. По това време ученикът при­добива онова, което наричаме „свободата на Ашрама" и „ключове­те за Царството Божие"; тогава на него може да бъде поверена част от насочващата мощ на самия Ашрам. Неговото мислене достига другите и оказва въздействие върху тях. Тази развиваща се ефек­тивност нараства бързо, когато той се запознае с [90] четвъртия тип впечатления: онези, които постъпват от Духовната Триада и следо­вателно от Монадата и Шамбала. И така, съществуват (до този по­следен стадий за приемане на впечатления) три по-маловажни ета­па, всеки от които предизвиква разширяване на областта на служе­не и същевременно е свързан с последните три от общо деветте възможни посвещения за развиващото се човечество. Шестото по­свещение, в което могат да участват единствено Учители, отбеляз­ва преход от първите три етапа на впечатлителност, изисквани от учениците като прелюдия към пето посвещение - или в действител­ност към трето, четвърто и пето - и са свързани с трите етапа на комуникация с Триадата, всеки от които е свързан със седмо, осмо и девето посвещение.

Този геометричен модел, тази числова последователност или Закон за Съответствията в разбирането на целта и плановете на планетарния Логос никога не се нарушава - те са установени преди създаването на световете и имат своите прототипи в космичните ментални планове. Тези въпроси са особено трудни за разбиране от съвременните хора, чието състояние на съзнанието е силно ин­дивидуализирано.

Независимо от това, човек проявява неотклонно нарастваща отзивчивост към разширяващото се обкръжение, като за пример може да послужи осъзнаването от хората на разликата между наци­онализма и интернационализма. Тази отзивчивост естествено се обуславя от човешката свободна воля, чиято ефективност нара­ства с течение на времето. Човекът може да се учи бързо или да напредва бавно, но неговото състояние на съзнанието продължава да развива реакция към околната за него среда, регистрирана в не­говото съзнание, в което той (етап след етап) се интегрира. Тази интеграция в неговото обкръжение, потапянето му в атмосферата на тази среда и скоростта на напредъка му - всичко това е обуслове­но от факта, че той е създаден да получава впечатления и че прите­жава механизъм за отклик на всички [91] проявени аспекти на бо­жественото изражение. Именно поради тази причина истински про­светлените хора и всички, които са приели трите най-висши посве­щения, винаги се разглеждат като „диамантени души"; те в своята съвкупност образуват „скъпоценността в лотоса" - онзи дванадесетлистен лотос, който е символ и израз на мощта на планетарния Логос.

Виждате как темата за откровението преминава през целия ево­люционен процес; никога не трябва да се забравя, че стъпка по стъпка, етап след етап, разширяване след разширяване, посвеще­ние след посвещение, човек осъзнава божественото ЦЯЛО. Методът се свежда до прием на впечатления от неосъзната досега околна среда; в настоящия си вид това става възможно единствено, когато „Синовете на Ума, които са Синове на Бога и чиято природа е един­на с Неговата, започнат да ходят по Земята". Науката за Впечатле­нията всъщност е техника, чрез която Духовната Йерархия е обуча­вала Човечеството от момента на неговата първа поява на Земята; именно тази техника трябва да бъде усвоена от всички ученици (не­зависимо от това, кой от Седемте Пътя в крайна сметка ще изберат); всеки Учител под вдъхновението на Шамбала я практикува като възвишено изкуство. Тази техника се осъществява от Волята, а ней­ната крайна цел е пълното разтваряне на „малките човешки воли" в Божествената Цел; тя характеризира съгласието им да работят за тази Цел чрез предаване на правилни впечатления към всички фор­ми на живот, намиращи се на всички точки от еволюцията. Тогава учениците стават посредници на божествената воля и им се поверя­ва насочването на енергиите, плана, тайните и вдъхновението, кои­то са скрити в Ума на Бога.

Към това знание (развито и формирано в предишната слънчева система) те прибавят онова, което трябва да се появи и съзрее в сегашната слънчева система: [92] магнетичната притегателност на втори Лъч - на Любовта-Мъдрост, в една от нейните три главни форми или Лъчи на Аспекта, допълнени от четирите Лъчи на Атри­бута. Способността да се използват лъчевите енергии за привлича­не и впечатляване на непрестанно разширяващото се откровение е ключът към всяка работа днес - тази активност ние наричаме Наука за Впечатленията. Тя включва непрекъснато разкриване на новото обкръжение, обхващащо всички степени на съществуване, като се започне от най-нисшата степен на всекидневния живот, характерна за най-слаборазвитите човешки същества, и се стигне до онази точ­ка от еволюционната стълбица, в която стремящият се става съзна­телно възприемчив към т. нар. духовни впечатления. В тази точка той става чувствителен към по-висшата категория впечатления, като същевременно и той самият започва да овладява изкуството за впе­чатляване умовете на останалите, да усвоява разбирането за ниво­то, от което работи като впечатляващ агент, и да осъзнава кои от човешките синове може да впечатлява. Той трябва да усвои също така и второстепенния урок по приспособяването на своето обкръ­жение по начин, чрез който да може да впечатлява останалите, а впечатленията да намират своя път през заобикалящите го обстоя­телства и да стигат до тези по принцип невнимателни умове, за ко­ито той се чувства отговорен.

Той постига това чрез нарастващо самопознание и усвояване изкуството на регистрирането. Колкото по-ясно и по-дълбоко разбира своята способност да регистрира впечатленията, на които е подложен и към които е чувствителен, толкова по-лесно ще може да достига до онези, на които трябва да помогне в придобиването на по-мащабно и по-дълбоко прозрение. Осъзнаването на неговото собствено разширяващо се обкръжение (с всичките му предпостав­ки за нов поглед, нова цел и по-обширно поле за служене) води до това, че навлизащите енергии - пристигащи на крилете на вдъхно­вението - се наслагват в резервоара от мисловна субстанция, за чи­ето използване той трябва да се обучава. [93]

Първата му стъпка ще бъде да запомня онова, което е регис­трирал, и да го привежда в правилни и достъпни представи, идеи и мисъл-форми. Това бележи първия етап в неговото наистина окулт­но служене, на което той все повече ще се посвещава. От резервоа­ра на мисловната субстанция ученикът се обучава да проектира онези форми и магнетични идеи, които привличат вниманието на хората, на които той се стреми да помогне; това се нарича етап на последващия призив. Именно призивният акт и призоваващият начин на живот се утвърждават в умовете на хората и предизвикват у тях от­клик и разширяващо се съзнание; по този начин се развиват проце­сите на духовното впечатляване. В същото време чрез този призив ученикът демонстрира своята готовност да приема по-нататъшни и по-обширни впечатления и вдъхновение, с цел да повишава своята способност да служи. [94]