Предаване на впечатления към Човечеството

Очевидно е, че споменах само малка част от впечатляващите сили на планетата и [47] изброих само няколко от големите групи, които по своята природа са както получатели на впечатления, така и проводници на впечатляващия агент. Що се отнася до човешкото семейство, тази двупосочна активност е блокирана от човешкия его­изъм; именно това „прекъсване на приема на впечатления" и тази „намеса в божествения циркулационен поток" са причина (както вече споменах) за греха, за болестта и за всички разнообразни фак­тори, които правят човечеството такова, каквото то е днес. Когато бъде възстановен свободният поток на божествената енергия, на божественото взаимодействие и на духовната цел, тогава злото ще изчезне и волята за добро ще се превърне в действителна добра воля, проявена на външния физически план.

В изложената по-горе информация за трите големи планетарни центъра се съдържа основата на настъпващия нов Подход към Божествеността, която ще стане известна като религия на Призива и Отклика. Именно тази нова Наука за Впечатленията формира су­бективната основа и е обединяващият елемент, който свързва в едно цялата област на знанието, науката и религията. Всички фундамен­тални идеи, които са в основата на тези велики области на човешка­та мисъл, водят началото си от интуитивните нива; те в крайна сметка обуславят човешкото съзнание, като предизвикват човешкия стре­меж да проникне по-дълбоко в тайната на всяка мъдрост, за която знанието е подготвителен етап. Науката за Впечатленията е начин на живот в субективния свят, който се намира между света на външните събития (света на проявеното и на екзотеричните изра­жения) и вътрешния свят на реалността. Окултните изследователи трябва много внимателно да обмислят последното твърдение. Впе­чатленията се получават и регистрират; те формират основата за размисъла при онези стремящи се, които са достатъчно чувствител­ни към тяхното въздействие и достатъчно мъдри, за да отбележат внимателно в съзнанието си излъчващия ги източник. След съот­ветната практика този период на размисъл върху регистрираното [48] впечатление е последван от друг, в който впечатлението започ­ва да приема формата на идея; от този момент то следва познатия ход, превръщайки се от идея в представен идеал, след което откликва на призива на по-конкретно мислещите, докато накрая намира из­раз във външното проявление и приема форма. Следователно виж­дате, че моята задача е да поведа обучаващия се стъпка напред в света на получаването и възприемането, като го запозная с по-фи­ните контакти, намиращи се в основата на онези състояния, които определено се разглеждат като неясни и на които даваме название­то интуитивни проблясъци.

Науката за Впечатленията, ако се изучава от учениците в света и от Новата Група Световни Служители, значително ще улесни пред­ставянето на онези идеали, които трябва и ще обусловят мисленето в Новата Епоха и в крайна сметка ще породят новата култура и но­вата цивилизация, идваща да смени днешната и разкриваща пред човечеството следващо поле за изява. Тази наука в действителност е основата на теорията за взаимоотношенията и ще доведе до раз­ширяване на идеята за правилните човешки отношения, която досе­га (казано с няколко думи) е ограничена до желателен идеал за пра­вилното взаимодействие между хората, групите и нациите; до момента тя е стеснявана в рамките на човешкото общество и взаимо­действие и все още си остава само надежда и стремеж. Когато оба­че Науката за Впечатленията бъде правилно разбрана и започне да се изучава като образователен предмет, ще се открие нейната тясна връзка с възникващото учение за призива и отклика. Тя ще бъде разширена, за да включи както правилните човешки отношения към свръхчовешките царства, така и правилните човешки отношения към дочовешките царства. Следователно тази наука ще се занимава с чувствителния отклик към целия естествен и свръхестествен свят, към „Единния, в Когото [49] живеем, движим се и съществуваме"; тя ще осигури правилните отношения на човечеството към всички аспекти и изражения на божествената природа, като задълбочава субективния контакт и прави обективните проявления по-божест­вени, а човека в по-голяма степен действащ съгласно божествената цел. Тя ще предизвика огромно по своето значение изместване на човешкото съзнание от нивата на емоционалния и физическия жи­вот (където е фокусирана по-голямата част от човечеството) към равнищата на умственото възприятие.

Сега разбирате, защо Познаващите света винаги са подчертава­ли двойното действие на ума - чувствителен към висшите впечат­ления и активен в менталното създаване на необходимите мисъл-форми. Правилно тренираният ум улавя мимолетното впечатление, подлага го на конкретизиращото въздействие на умствената актив­ност, поражда необходимата форма, а тя, ако е правилно създадена и насочена, води накрая до екстернализиране на регистрираното впечатление, което от интуитивна форма в последна сметка се раз­полага върху менталния план. Вие също разбирате, защо учениците и работещите за света трябва да функционират като УМОВЕ, като отзивчиви и възприемчиви същества и като творци в менталната материя. Всичко това е свързано с разглежданата Наука за Впечат­ленията. Обърнете внимание, че целият този процес може да бъде разширен в процеса на медитация, така че стремящият се да стане чувствителен към впечатления. Същевременно, бидейки насочен към света на идеите и знаейки за неуловимостта и изтънчеността на апа­рата, необходим за регистриране на „осенящия облак от познавае­ми неща", той трябва да изгради у себе си нечувствителност към регистриране на въздействията от другите умове (добри или лоши по своята насоченост), от мисловните потоци на онова, което е в процес на приемане на форма, както и от силното притегляне или подтик спрямо емоционалните реакции, от реакциите на желание­то, характерни за астралния план, този емоционално поляризиран свят, в който той живее физически. [50]

По-голямо разбиране ще бъде постигнато, ако осъзнаете факта, че Науката за Впечатленията е свързана с активността на центъра в главата като опорен център за антахкарана и че центърът аджна е зает с процеса на превеждане на регистрирания интуитивен проблясък във форма (чрез разпознаване на менталната мисъл-форма и реакцията към нея) и нейното последващо насочване, като идеална цел, в света на хората. На по-ранните етапи и преди трето посвеще­ние Науката за Впечатленията засяга установяването на призивна чувствителност между Духовната Триада (временно изразяваща се чрез абстрактния ум и душата, или Сина на Ума) и конкретния ум. Във времето и пространството този ментален триъгълник е отраже­ние на Монадата и на двата висши аспекти на Триадата, а след про­цеса на посвещение и последващия отклик той се отразява в друга триада - тази на нисшия ум, душата и жизненото тяло. Когато връзка­та между нисшия и висшия ум бъде правилно и устойчиво устано­вена, настъпва активизиране на най-нисшата триада, свързана с Науката за Впечатленията - центъра в главата, центъра аджна и гърления център.

В гореспоменатото ви дадох интересно кратко описание на тех­никата за енергизиране на центровете в човешкото тяло. Бих искал да ви напомня, че това, което важи за отделния ученик, е в сила и за великия ученик - Човечеството, т. е. за цялото човешко семейство. Като резултат от тази идея казаното е валидно и за всеки от трите планетарни центъра: Шамбала, Йерархията и Човечеството. Назва­нието Наука за Впечатленията се дава на процеса, чрез който се установяват необходимите отношения между всички тези единици на живота. Наименованието Техника на Призива и Отклика е да­дено на начина или метода, чрез който се установяват желаните отношения. [51] Определението Творческа работа се дава на про­явлението на резултатите от споменатите два процеса. Трите аспек­та на Техниката на Призива и Отклика, с които средният ученик трябва да работи са: изграждане на антахкарана, правилно използ­ване на нисшия ум с неговите две висши функции (поддържане на ума устойчиво в светлина и създаване на желаните мисъл-форми) и процесът на утаяване, чрез който впечатлението в крайна сметка получава възможност да приеме осезаема форма.

Всичко това дава много храна за размисъл относно телепатич­ните възможности; то влиза в темата за световното служене, тъй като трябва да се използва за мащабно разширяване на човешкото съзнание, което е една от главните задачи на Новата Група Светов­ни Служители. [52]

Ще бъде добре, ако се опитате да осмислите и усвоите това, което ми предстои да ви съобщя по отношение на трите велики на­уки, формиращи трите средства за изражение на онова, което мо­жем да определим като ВЪРХОВНАТА НАУКА ЗА КОНТАКТА. Тези три науки зависят в еднаква степен една от друга и всичките са свързани с изкуството на отзивчивостта. Те са:

1. Науката за Впечатленията - Волята да бъдеш.

— Има връзка с Духовната Триада.

— Източник на излъчване - Шамбала.

— Има връзка с абстрактния ум.

2. Науката за Призива и Отклика - Любов или привличане.

— Има връзка с душата във всички форми.

— Източник на излъчване (в настоящето) - Йерархията.

— Свързана е с нисшия ум, като агент на душата.

3. Науката за Телепатията - Умът. Човешкият интелект.

— Има връзка с личността.

— Източник на излъчване - самото Човечество.

— Има връзка с центъра в главата.

Виждате как всички тези двойки противоположности играят своята роля, като олицетворяват дуалистичната природа на нашия планетарен Живот: [53]

1. Абстрактен ум и нисш ум.

2. Душа и нисш ум.

3. Нисш ум и център в главата.

Всеки от тях действа като призивен агент и поражда отклик. Всички действат и като получатели, и като предаватели, всички заедно установяват груповото взаимоотношение и циркулация на енер­гиите, характеризиращи света на силите.

Нещо, което всички вие трябва да разберете е, че напредващият ученик не встъпва в нови полета или области на осведоменост, не напредва непрекъснато от един към друг план (както понякога се тълкуват визуалните символи на теософската литература). Това, ко­ето трябва да се осъзнае е, че всичко, което СЪЩЕСТВУВА, вина­ги присъства. Важно за нас е непрекъснато да се пробуждаме за онова, което вечно СЪЩЕСТВУВА и което винаги присъства в обкръжението, но за което субектът не е осведомен поради своята непрозорливост. Целта трябва да бъде превъзмогване на прекомер­ното съсредоточаване върху предния и видим план на всекидневния живот, което е характерно за повечето хора, преодоляване на интен­зивната погълнатост от вътрешните състояния или настроения на нисшия „аз", присъщи за духовномислещите хора и стремящите се, както и превъзмогване на неотзивчивостта или липсата на чувстви­телност, характерна за масите. Днес царството на Бога присъства на Земята, и винаги е присъствало, но само малцина са относител­но осведомени за неговите признаци и проявления. Светът на не­уловимите феномени (наречен безформен поради разликата с физи­ческите феномени, с които толкова добре сме запознати) е винаги с нас и може да бъде видян, може да бъде осъществен контакт с него и може да бъде доказан като поле за експеримент, опит и активност, ако механизмът за възприятие се развие така, както всъщност е напълно възможно. Звуците и картините на небесния свят (както мистично го назовават) се възприемат от висшите посветени така ясно [54], както вие възприемате звуците и картините на физичес­кия план, с който се свързвате в своята всекидневна дейност. Реал­но съществува и светът на енергиите с неговите потоци от насочени сили и центрове от концентрирана светлина. Очите на виждащия могат да го наблюдават, точно както очите на менталния ясновиждащ могат да видят геометричните модели, които мислите приемат на ментален план, и както нисшият психик може да се докосне до заслепенията, илюзиите и заблужденията на астралния свят. Субек­тивната реалност в действителност е по-реална от обективната, ко­гато се навлезе в нея и се опознае. Въпросът преди всичко опира (това изглежда просто за едни и непреодолимо трудно за други!) до приемането на неговото съществуване, развитието на механизма за контакт и изграждането на способност за използване на механизма по своя воля, последвана от вдъхновена интерпретация.

Може да се каже, че самото съзнание, развитието на което е цел на тази планета, че целият еволюционен процес е просто нагледен резултат от Науката за Контакта. В една или друга форма, на един или друг етап неговото развитие е и цел за всички планетарни съще­ствувания в самата слънчева система. Разгръщането на този съзна­телен отклик в действителност е развитие на чувствителната осведоменост на САМИЯ планетарен Логос. Човешкият механизъм и неговата способност да откликва на околната среда (както науката добре знае) е развит в отговор на вътрешния подтик, присъстващ във всяко човешко същество и във всички форми на живот, т. е. на „привличането" и магнетичното въздействие на заобикалящата го среда. През вековете стъпка по стъпка формите на живота във фи­зическия план разгръщат своите сетива едно след друго; чрез из­граждането на този механизъм една след друга стават възможни формите на сетивен отклик и човешкото същество се научава да възприема впечатленията от физическия план и да ги тълкува пра­вилно; научава се да откликва на емоционалните контакти от астралния план, да им се поддава или [55] да ги преодолява; научава се да реагира телепатично на света на металния план и по този на­чин да участва - физически, емоционално и умствено - в живота и контактите на трите свята, които образуват неговата среда и в които то е потопено, докато е във въплъщение. Какво човек научава от този живот на непрекъснати впечатления зависи до голяма степен от неговата способност да призовава своето обкръжение и да черпи от него (под формата на отклик) това, от което се нуждае в разно­образните области на своето съществуване. Това на свой ред го при­нуждава - независимо дали му харесва или не - да оказва въздей­ствие върху другите хора, което, за добро или лошо, може да е зна­чително по-силно от телепатична гледна точка, отколкото човекът е склонен да мисли или може да си представи. Следователно, вижда­те как тези науки за Впечатленията, за Призива и Отклика и за Теле­патията по естествен начин засягат онова, което е присъщо на чове­ка, на неговите отношенията с околната среда и обстоятелствата.

Зародишът или зачатъчната способност за всички типове пла­нетарен контакт е присъща на всеки човек и в крайна сметка няма да бъде осуетена никога. В знанието за вече постигнатите в трите свята цели се крие гаранцията за постиженията и в по-субективни­те светове, които присъстват в обкръжението на стремящия се, но за които той все още е непробуден и непросветен. Стремя се да опрос­тя материала, доколкото това ми е възможно, тъй като много от аб­страктните формулировки на окултните науки и академичните психо­лози са обусловени от свръхактивността на човешкия ум и емоцио­нална природа. Ако можете да схванете някои общи и относително прости факти и да осъзнаете, че вашите вече развити способности ви дават ключа или насоката, вие ще напредвате естествено, без да създавате ненужни интелектуални трудности при съприкосновени­ето с тези по-фини страни на вашето винаги съществуващо обкръ­жение. В крайна сметка, въпросът е единствено в това какво ви „впе­чатлява" във всеки отделен момент, а след това по какъв начин ви обуславя. [56]

Следователно, виждате колко много от това, което вече съм съоб­щил, е свързано с предаденото от мен учение за Точките на Откро­вение. В много сбитото обобщаване на Науката за Впечатленията аз засегнах накратко трите велики групи от Животи, които непрестан­но получават „впечатления" и които на свой ред стават „впечатлява­щи агенти". В дадения момент към тази тема може да се добави малко; вече даденото трябва да бъде изучено и съотнесено с уче­нието за Точките на Откровение (Ученичеството в Новата Епоха, т II, част 3).

Откровението е общ термин, който обхваща всички видове от­клик спрямо активността на окото на ума, на окото на душата и на „прозрението" на Универсалния Ум, получавано при контакта с Монадата. Зрението е най-великото от всички способности в съвре­менния период, в който Логосът се стреми да доведе дочовешките царства до нивото на човешката визия, а човечеството - до полето на духовното разкритие, когато йерархичното прозрение ще ста­не нормално качество за зрението на посветения, а Членовете на Йерархията - до равнището на универсалното възприятие. Сле­дователно, може да се каже, че:

Всеки път, когато се появява ново, впечатляващо и обуславящо видение, то е резултат от призива [57] на онзи, който се стреми към нови впечатления. Когато призивният дух е налице, резултатите са неизбежни и несъмнени, а предизвиканият отклик не може да бъде спрян. Това е в основата на всеки успех на желанието (материално или друго), на стремежа, на молитвата и на медитацията. Във вре­мето и пространството ние винаги получаваме това, за което призо­ваваме. Научното прилагане на този факт е една от великите сили, освобождаващи човечеството. [58]

Тренингът, на който Учителите подлагат Своите ученици в Ашрамите, има за главна цел да повиши тяхната присъщо вродена чувствителност и да развие способността им да използват това ка­чество в служенето си. Нека при обсъждането на тези въпроси се въздържаме от употребата на твърде често използваната дума „виб­рация" и да я заменим с по-простата и по-лесно разбираема дума „въздействие". Откликът на въздействието е нещо, което всички ние регистрираме. Петте присъщи ни сетива разкриват пред всички нас пет обширни области, от които постъпват различни въздействия; ние така добре сме ги опознали, че нашият отклик вече е автомати­чен и се регистрира несъзнателно, освен ако не планираме някакво начинание и не сме устремени в някаква посока. По същия начин, автоматично, ние откликваме и на емоционалните стимули, а освен това бързо (много бързо) расата придобива способност за ментална телепатия, като отделни индивиди започват да работят и с духовна­та. На малцина обаче се удава нещо повече от случайно регистрира­не на контакти, произтичащи от висш източник, и резултатът обик­новено е прекалено смесен с личностните реакции.

Контактът, с последващото въздействие от страна на душата, също става доста разпространено явление; това изисква от мен да положа основите на по-нататъшното знание, което ще изясни още по-висшия контакт, произтичащ от Духовната Триада, и ще разкрие области на взаимодействие, известни досега единствено на Йерар­хията. Тук имам предвид даденото учение за Антахкарана чрез гру­пата на моите ученици (Образованието в Новата Епоха; Трактат за Седемте Лъча, т V.). Подобни развиващи се контакти включват състояния, които могат да се опишат с две думи: Контакт и Влия­ние. [59]

1. Контактът може да бъде дефиниран (в нашия контекст) като разпознаване на околната среда, на неизвестна досега област, на това, което по някакъв начин е било призовано да откликне, на нещо друго, което прави осезаемо своето присъствие. Това е нещо друго, различно от онова, което възприемащият е усещал по-рано; той го е допуснал като теоретична възможност и впоследствие го е при­зовал чрез насоченото си и съзнателно внимание, смътно чувствай­ки неговото присъствие - така накрая контактът е бил устано­вен.

2. Влиянието е нещо повече от едно обикновено регистриране на контакта. То преминава в съзнателно взаимодействие; чрез него се предава допълнителна информация; по своята природа то е раз­криващо. В началото за този, който откликва, това взаимодействие означава гаранция за съществуването на нова област за изследване, за духовно приключение, за наличието на такова обширно поле, в което съзнанието може все повече и повече да се разширява и все по-успешно да регистрира божествената цел, която очаква да бъде по-пълно опозната.

Следователно, ученикът преминава от по-обичайното поле на това, което може да се нарече обикновено телепатично възприятие (едва сега то започва да се признава от науката), чрез постепенно усвояване на процеса на призива и отклика, към състояние на съзна­нието, характеризиращо се с тренирана чувствителност. Той разви­ва духовно разпознаване, което е контролирано, разбирано и насо­чено към полезни йерархични цели. В тези думи се крие много про­сто определение на процеса, технически наричан Наука за Впечат­ленията.

Трябва да се разбере, че тази наука е фундаменталната Наука за Сетивността (изкуството за откликваме спрямо феномените), която се занимава с реакциите, разпознаването, отзивчивостта и регис­трирането на всички [60] феномени, намиращи се на космичния физически план, на който получава израз целият наш троичен планетарен Живот и който сме подразделили (за яснота) на т. нар. се­дем плана на нашата слънчева система - от най-нисшия физически до най-висшия логоичен план. На по-ранните етапи от развитието на отзивчивост спрямо двете фази (контакта и влиянието), главната цел е да се развие необходимият апарат за контакт, средата за обуче­ние и механизмът за регистрация, а след това да се усвои конструк­тивното и интелигентното му използване. Този процес се разгръща цикъл след цикъл, като на най-ранните му етапи липсва съзнателно намерение от страна на развиващата се жизнена единица; посте­пенно, едно след друго, се регистрират полетата на съзнание, обла­стите на околните физически, ментални и духовни светове една след друга постъпват в сферата на възприятието, овладяват се и попадат под контрол, докато накрая жизнената единица (не зная как по друг начин да я назова) се превръща в човешко същество и самостояте­лен индивид. В крайна сметка човекът става Учител, който контро­лира и насочва в рамките на Своята разширяваща се осведоменост и действа в съгласие с божествения Ум и План.

Опитвам се да привлека вниманието ви върху факта, че човечес­твото, което е подложено на този непрекъснат процес на разширя­ване от момента на появата на четвъртото природно царство (чо­вешкото), вече е достигнало етапа, когато може да започне да пре­минава от контрола на т. нар. Закон за Троичния Отклик към нова фаза на разгръщане, в която преобладава осъзнатата двойственост. Това е изключително важно твърдение. Казвам го по този начин и ви препоръчам много внимателно да обмислите моите думи. Ще изразя в кратки формулировки и във вид на таблица това, което се опитвам да ви съобщя: [61]

1. Напредналият човек в трите свята има съзнание за две присъ­щи троичности:

а) За нисшия човек: Физическо тяло - Астрална природа - Ум.

б) За трите периодични проводника: Монада - Душа - Личност.

2. Душата и личността са осъществили контакт. Технически той е поляризиран в душата. Двата периодични проводника са съедине­ни. Трите нисши проводника и душата са в процес на обединение.

3. Етерното тяло е на път да придобие голяма сила. Сега то може да бъде съзнателно използвано като предавател на:

а) Съзнателно насочвани енергии и сили.

б) Въздействия от най-висшия периодичен проводник, дейст­ващ чрез своя инструмент - Духовната Триада.

4. Следователно, етерното тяло представлява съзнателно насоч­ван агент на бързо интегриращото се духовно единство. То може да предава в мозъка необходимите енергии и онази окултна информа­ция, които заедно превръщат човека в Учител на Мъдростта, а в крайна сметка в Христос - всеобхватен в Своята развита притега­телна и магнетична мощ.

На друго място изказах едно твърдение, в което (както ще се убедите, след като го изучите) е обобщен представеният по-горе подробен анализ. Дефинирах впечатлението като нещо, което пред­полага развитието на магнетична аура, способна да приеме най-висшите впечатления¹''. Това може да служи и като дефиниция на изкуството за призива и отклика. Когато човек (ще разгледаме тази наука само по отношение на човека, за да не преминем границите на нашия анализ) стане чувствителен към околната среда, когато силите на [62] еволюцията му въздействат и го водят от етап към етап, от точка към точка, от план към план, от висота към висота, той става облагороден и все по-магнетичен. С нарастването на тази притегателна или магнетична сила той самият става призоваващ; това породено от него и излъчвано чрез аурата му търсене му носи разгръщащо се откровение. То, на свой ред, обогатява магнетично­то поле на неговата аура, така че човекът се превръща в център, който носи откровение за онези, чиито опит и аура се нуждаят от стимулиращата сигурност, вдъхвана от неговата опитност.

В заключение може да се каже, че цялото човешко царство в крайна сметка ще стане главен магнетичен център на планетата. По отношение на всички по-висши царства от безформените планове той ще се превърне в призоваващ център, а по отношение на всички по-нисши или дочовешки царства на формените планове - в отклик­ващ център. След време две трети от човешкото семейство ще ста­нат чувствителни към въздействията, идващи от Ума на Бога, който изпълнява своите намерения и осъществява целите си в нашия планетарен предел. На свой ред, човечеството ще осигури област на ума, в чийто предел дочовешките царства ще открият съответствие на Универсалния Ум, от което се нуждаят за своето разгръщане; човекът, както е добре известно, е макрокосмос за микрокосмоса на по-нисшите природни царства. Това е целта на всяко човешко слу­жене.

Съобщеното дотук по отношение на Науката за Впечатленията, ако бъде съотнесено с учението за Точките на Откровение (Учени­чеството в Новата Епоха, т II, част 3) ще внесе повече яснота. Необходим е обаче и дълбок размисъл. В крайна сметка науката за Впечатленията може да се разглежда като фундаментална наука за самото съзнание, тъй като резултатът от контакта и влиянието води до пробуждане и разгръщане на съзнанието и на онази нарастваща осведоменост, която характеризира всяка форма в целия проявен свят [63]. Всяка форма притежава своя собствена област на осведо­меност и еволюцията е процес, чрез който формите откликват на контакти, реагират на влияния и преминават към по-висока степен на развитие, полезност и ефективност. Законът за Еволюцията и Науката за Впечатленията осигуряват разгръщане на съзнанието и водят до приспособимост към иманентната душа. Съвременната наука, чрез своята работа в областта на психологията и медицината (ако се ограничим само до тях двете) и експериментите й с форми­те, установили начини за създаване и развитие на разнообразни механизми за контакт в различните природни царства, е овладяла до голяма степен еволюционното развитие на екзотеричния апарат за отклик. Така натрупаната информация като цяло е вярна и не се нуждае тук от анализ. Ще се ограничим с обсъждане на контактите и влиянията, с които се срещат днешните ученици и посветени, ра­ботещи в Йерархията и чрез Ашрама. Тяхното напредване по пътя наподобява все по-усилваща се по яркост сияйна светлина, докато не бъде постигнато пълното просветление. [64]