Телепатията и етерния проводник Алис А. Бейли учението за телепатията

Нека сега да обсъдим подробно изброените по-горе три типа телепатия: инстинктивната, менталната и интуитивната телепатия. Те пораждат различни видове активност и настройват (ако използ­ваме тази позната дума) към различни равнища на свързване.

Тук трябва да изясним нещо, над което си заслужава да размис­лите. Астралната (не етерната) чувствителност или „телепатията чрез чувстване" по същество е атлантски метод за общуване, който в крайна сметка е задействал използването на самия център на слънчевия сплит като приемащ агент. Излъчващият агент (ако мога да използвам подобен израз) обаче е действал чрез цялата област на диафрагмата. В тази част на човешкия проводник при необходи­мост сякаш възниквало струпване на сили или изходящи вълни от енергия. Относително обширното място, чрез което е била изпра­щана информацията, действало като голям общ разпределител. Об­ластта обаче, която е получавала впечатлението, е била по-локали­зирана и е включвала само слънчевия сплит. Причината за това се крие във факта, че през Атлантската епоха човешкото същество все още не било способно да мисли по начина, по който ние разбираме мисленето. Цялата долна част на тялото, в трудно разбираем за нас смисъл, е била предназначена за чувстване; единственото мисловно усилие на предаващия е било да произнесе името на получаващия, плюс наименованието или понятието за идеята, която се съобщава­ла. Тази зародишна мисъл е долитала до своята цел и могъщият „чувстващ" апарат на слънчевия сплит я е приемал, силно привли­чайки към себе си (като магнит) „чувственото впечатление" и по този начин се е приближавал към изпращащия. Именно такъв про­цес протича, когато например майката „чувства", че някаква опас­ност заплашва нейното дете или че нещо се случва с него. По този начин, чрез инстинктивната любов, тя е способна да изпрати поня­кога най-категорично предупреждение. При получателя е включен в действие слънчевият сплит, а при изпращача - областта около ди­афрагмата.

2. В нашата арийската раса инстинктивната телепатична работа все още е основна проява на тази духовна възможност, с тенденция обаче за постепенно нарастване ролята на менталната телепа­тия. [18] В този преходен период е изключително трудно да се оп­ределят или разграничат въвлечените в нея специфични области, тъй като слънчевият сплит все още е извънредно активен. Това, ко­ето сега наблюдаваме, е смес между инстинктивна телепатия и на­ченки на ментална телепатия, която обаче се проявява много рядко и единствено у образованите съсловия. За масите основно средство за контакт си остава инстинктивната телепатия. При менталната телепатия е въвлечен главно гърленият център; понякога е налице незначителна сърдечна активност, но винаги има и реакция на слънчевия сплит. Оттук и нашият проблем. Често изпращащият излъчва съобщението през гърления център, а получаващият все още използва слънчевия си сплит. Това се среща най-често и бих искал да го запомните. Изпращането на съобщението може да включ­ва гърления център, което при ученика често се случва, но получа­телят вероятно използва центъра на слънчевия сплит. Гърленият център е най-вече център или средство за цялата творческа работа. В крайна сметка обаче сърцето и гърлото трябва да бъдат използва­ни в синтез. По-рано посочих причината за това с думите: „Един­ствено от сърдечния център могат действително да струят онези енергийни линии, които свързват и съединяват. Именно по тази при­чина препоръчах определени медитации, които активизират сърдеч­ния център (между лопатките), свързвайки го с центъра в главата чрез неговото (на сърдечния център), висше съответствие, намира­що се в теменния център (хилядрлистния лотос). Този сърдечен център, когато е адекватно излъчващ и магнетичен, свързва учени­ците както помежду им, така и с целия свят. Той поражда също и онова телепатично взаимодействие, към което трябва да се стре­мим и което творчески е толкова полезно за духовната Йерархия, но при условие че бъде установено в група, в която учениците са дали обет [19] за служене на човечеството. Тогава на тях може да се раз­чита." (Ученичеството в Новата Епоха, т. 1, стр. 87 от оригинала).

3. Интуитивната телепатия е едно от постиженията по Пътя на Ученичеството. Тя е един от резултатите на истинската медита­ция. Областите, които в случая се активизират, са главата и гърлото, а трите центъра, които се задействат при този процес, са центърът в главата, който е възприемчив към впечатления от висши източници, и центърът аджна, който е приемник на идеалистични интуитивни впечатления; след това центърът аджна може да „излъчи" приетото и разпознато, използвайки гърления център както за творческо фор­мулиране на мисълта, така и като фактор, който въплъщава долове­ната или интуитивно възприета идея.

Следователно съществува очевидна необходимост от по-добро познаване на активността на центровате, подробно изложени в индуистката философия. От друга страна, докато в една или друга сте­пен не се постигне действително разбиране за ролята на жизненото тяло като предавател и приемник на чувства, мисли и идеи, няма да бъде постигнат значителен напредък в правилното разбиране на методите за комуникация.

Съществува интересна аналогия между трите метода на теле­патична работа, трите техники за постигането им и трите главни начина за комуникация на Земята:

ж.п. връзки, станции морски връзки, поши въздушни връзки, летища

телеграф

телефон

радио

Инстинктивна телепатия Ментална телепатия Интуитивна телепатия

Това, което се случва с човешкото съзнание, винаги се екстернализира или намира своята аналогия на физически план; същото се отнася и за развитата чувствителност към впечатления.

Друг начин, по който можем да разгледаме целия предмет за отклика между излъчващите и [20] приемащите области на съзна­нието, е като изброим етапите на този процес. Засега голяма част ще трябва да остане на теория и само малка част ще може да бъде осъществена на практика. Но нека все пак изброя общите сведения за различните форми на телепатична работа:

1. Телепатична работа от слънчев сплит към слънчев сплит.

На нея вече се спирахме. Тя е тясно свързана с чувстването, като слабо или изобщо не засяга мисълта; при нея се задействат емоци­ите (страх, омраза, отвращение, любов, желание и много други чи­сто астрални реакции). Осъществява се инстинктивно под диафрагмата.

2. Телепатична работа от ум към ум. Тя започва да става възмож­на и на нея са способни много повече индивиди, отколкото се пред­полага. Хората днес не знаят откъде идват различните умствени впечатления, което значително усложнява живота им и изостря ум­ствените проблеми на много от тях.

3. Телепатична работа от сърце към сърце. Този тип впечатле­ния представлява сублимация на „чувствения" отклик, регистриран в слънчевия сплит на едно по-предишно стъпало от еволюционната стълбица. Той засяга единствено груповите впечатления и е основа на състоянието, за което се споменава в Библията по отношение на най-великия Сензитив, когото човечеството някога е раждало -Христос. Там Той е представен като „човек на скръбта, опознал тъга­та", но това състояние не включва никаква лична тъга или скръб. То просто е съзнание за тъгата на света и за тежката скръб, която изпитва борещото се човечество. „Съпричастността с Христовото страдание" представлява реакция на ученика към това състояние на света и е израз на истинското „разбито сърце", което все още се среща много рядко. Обикновено под разбито сърце буквално се раз­бира разстроен център на слънчевия сплит, предизвикващ пълен срив на онова, което окултно се нарича „център на чувстването" и впос­ледствие - рухване на нервната система. Това [21] всъщност се случ­ва поради неспособността за справяне с условията като душа.

4. Телепатична работа от душа към душа. За човечеството това е най-висшият възможен тип работа. Когато човек като душа започ­не да откликва на другите души и техните въздействия и впечатле­ния, той бързо се подготвя за процесите, които водят към посвеще­ние.

Съществуват още две групи телепатични възможности, с които бих искал да ви запозная. Тези възможности се проявяват само ко­гато четирите гореспоменати групи на телепатично впечатление започнат да стават съзнателна част от опита на ученика.

5. Телепатична работа между душа и ум. Чрез тази техника „умът устойчиво се удържа в светлина", след което той става осве­домен за същината на съзнанието на душата, вродената същност или това, което е част от груповия живот на душата на нейното соб­ствено равнище, когато тя е в телепатична комуникация с другите души, за което вече споменахме в четвърта точка. Това е истински­ят смисъл на интуитивната телепатия. Чрез този метод на комуни­кация умът на ученика се насища с нови духовни идеи, той става осведомен за великия План, пробужда се неговата интуиция. Тук трябва да се има предвид нещо, което често се забравя: приливът на нови идеи от будхичните равнища, който пробужда интуитивния аспект на ученика, свидетелства за това, че неговата душа започва съзнателно и категорично да се интегрира с Духовната Триада и все по-малко се отъждествява с нисшето отражение - личността. Тази умствена чувствителност и връзката между душата и ума задълго остават в относително зачатъчно състояние на ментален план. Оно­ва, което се долавя, остава твърде неясно и абстрактно за формули­ране. В случая става дума за етапа на мистичното видение и мис­тичното разгръщане.

6. Телепатична работа между душата, ума и мозъка. На [22] този етап умът все още остава получател на впечатления от душата, но на свой ред се превръща в „предаващ агент", или комуникатор. Получените от душата впечатления и интуитивните проблясъци, регистрирани като идващи от Духовната Триада чрез душата, сега се формулират в мисли; неясните идеи и неизразимите досега виде­ния вече могат да бъдат облечени във форма и изпратени като въплътени мисъл-форми към мозъка на ученика. По този начин с течение на времето и в резултат на техническа тренировка ученикът може да достигне до ума и мозъка на другите ученици. Това е из­ключително интересен етап. Той е едно от значимите възнагражде­ния за правилната медитация и носи голяма действителна отговор­ност. Повече за този етап от телепатията ще намерите в други мои книги, особено в Трактат за Бялата Магия (стр. 176-180,415,427-428, 477-478 от оригинала).

Това, което описах дотук, е практически всичко, което засяга човека с неговите собствени вътрешни контакти, работа и обуче­ние. Съществуват обаче цяла поредица телепатични контакти, които трябва да бъдат споменати, защото представляват целта на чове­чеството.

7. Телепатична работа между Учителя (фокус на групата) и ученика в света. Окултна истина е, че никой не бива допускан реал­но в групата на Учителя, като приет ученик, докато не стане духов­но възприемчив и не започне да функционира като ум в сътрудниче­ство със своята душа. Дотогава той не може да бъде съзнателна част от функциониращата на вътрешните планове група, събрана около персонализираната сила - Учителя; ученикът не може да работи в истинска връзка със своите съученици. Когато обаче той започва да работи като съзнателна душа, Учителя съответно започва да му въздейства с групови идеи чрез собствената му душа. В този период за известно време той пребивава в периферията на групата. В крайна сметка, с нарастване на духовната си чувствителност, той [23] несъмнено ще може да бъде повлияван от Учителя и да бъде обуча­ван в техниката за контакт. По-късно групата ученици, функциони­раща като единна синтезна мисъл-форма, може да установи връзка с него и да му въздейства; така той автоматично става един от тях. За онзи, който притежава истинско езотерично сетиво, този пара­граф съдържа много информация, която досега е била тайна.

8. Телепатична работа между Учителя и Неговата група. С помощта на този метод на работа Учителя тренира своите ученици и работи чрез тях като едновременно им въздейства с идея или ас­пект на истината. Наблюдавайки техните реакции, Той оценява обединената активност на групата и доколко е едновременен техни­ят отклик.

9. Телепатична работа между обективните и субективните групи. Тук нямам предвид контакта между вътрешната група от уче­ници, функциониращи съзнателно на субективните равнища, и външната форма, която групата приема. Говоря за вътрешната гру­па и друга странична външна група или групи. Такива групи от две­те равнища могат да бъдат добри или лоши, в зависимост от качес­твото или значимостта на участниците в групите и техните мотиви. Тази дейност разкрива широк спектър от контакти и е един от начи­ните за работа на Йерархията от Учители, които в тези случаи рабо­тят като индивиди. Не е възможно обаче групите на външния план да откликнат на този тип контакт, докато у повечето техни членове не бъде пробуден сърдечният център. В тази връзка трябва да обърнем внимание на едно изключително интересно обстоятелство. Пробуждането на сърдечния център свидетелства за отвореност към външния свят, групово осъзнаване и контакт, а също и за групово мислене и групова жизнена активност. Докато обаче центърът в гла­вата не бъде пробуден и активизиран, душата няма да е способна да поеме контрола и сърдечната активност може да не бъде използва­на за това, което наричаме добра или духовна активност. Тя е напълно безлична, подобно на слънцето, символ на което, както знаете, е сърцето. Слънцето свети еднакво за всички; така и груповата актив­ност в резултат от пробуждане на сърцето може да е присъща както на лошите, [24] така и на добрите групи. Оттук можем да се убедим в необходимостта от пробуждането на центъра в главата и осигуря­ването на контрол от страна на душевния аспект; с това се обяснява акцентът, който се поставя върху изграждането на характера и не­обходимостта от медитация.

10. Телепатична работа между Йерархията от Учители (като група или като част от Йерархията) и групите на ученици­те. За това мога да съобщя малко, но вие трудно ще го разбере­те. Експериментът, който сега провеждаме по отношение на Но­вата Група Световни Служители, е свързан с тази форма на теле­патична работа.

Някои от тези форми на телепатична работа по необходимост имат изопачени отражения на физически план. Добре е да размис­лите върху тях и да установите съответствията помежду им. Какво представлява „масовата психология" с нейната неразумност и сля­пата й активност, ако не масова реакция на впечатленията на слънче­вия сплит, предаващи се от група на група? Какво представлява т. нар. „обществено мнение", ако не неясни умствени реакции на ма­сата хора, започващи да търсят пипнешком своя път на менталния план, или отражение от активността и дейността на по-активни и силни умове. Днес написаните и произнесените слова сами по себе си са недостатъчни, за да обяснят проявите на съвременното мне­ние. Какво представлява очевидно точната информация, която бързо се разпространява сред нецивилизованите раси, ако не проявление на инстинктивна телепатия, използваща като среда жизненото тяло и праничните флуиди? [25]

Телепатичното отношение между членовете на групата се раз­вива чрез непрекъснат размисъл и непоколебима любов един към друг. Ще ви напомня, че когато използвам тези термини, имам пред­вид двата основни типа енергия в света днес. По същество енерги­ята е активна субстанция. Тези два типа сила се характеризират с толкова неуловима и фина жизненост, могъщество и субстанция, че могат да работят чрез праната и да „активизират" праничните флу­иди, които образуват субстанцията на етерното тяло и за които съм споменавал в много по-ранни указания (Трактат за Седемте Лъча, т. II, стр. 113 от оригинала). Следователно телепатичната работа е свързана с трите типа енергии, които се проявяват като сили, прите­жаващи способността да мотивират:

б) Ражда качеството свързаност, което обединява предава­щия и получаващия и осигурява свързаността на това, което се предава. [26]

Оттук става очевидно, че едва сега може да се очаква по-широ­ко и по-всеобщо проявление на процесите на телепатия в днешния свят, тъй като едва сега принципът на любовта започва действител­но да въздейства в голям мащаб върху света. Любовта към кауза, партия или идея става все по-широко явление, което в началните етапи предизвиква големи видими разцепления, които така добре познаваме и от които в наши дни толкова страдаме, но в крайна сметка този принцип ще осигури господството на любовта, която ще запълни разривите и ще породи обединението между хората. Любовта (не сантименталността) е ключът към успешната телепатична работа. Затова изразявайте любов помежду си със свеж ентусиазъм и преданост; стремете се да изразявате тази любов по всевъзможни начини - на физически план, на емоционалните равнища и чрез правилно мислене. Нека любовта на душата да струи през всички вас като възраждаща сила.

2. Силата на ума. Тази просветляваща енергия „осветява пътя" на идеята или формата, която трябва да бъде предадена и получена. Не забравяйте, че светлината е фина субстанция. Върху лъча от свет­лина може да се материализира енергията на ума. Това е едно от най-важните твърдения, направени по отношение на науката за те­лепатията.

В това отношение успехът зависи от изравняването на телата на предаващия и получаващия. Необходимо е двустранното отноше­ние на контакт да е формирано от линията на менталната енергия и от тази на мозъчната електрическа енергия. Магнетичната сила на любовта трябва да привлича вниманието, да предизвиква изравня­ване и да осигурява връзка и разбиране, но това съвсем не е всичко, което е нужно за новата телепатия, характерна за новата епоха. Не­обходими са също така умствено развитие и умствен контрол.

Тази форма на телепатия не е функция на животинската душа, какъвто е случаят с контактите чрез слънчевия сплит и отклика [27] на съобщенията при емоционално поляризираните мъже и жени. Тази телепатична връзка и този отклик са характеристика на човеш­ката душа, работеща от ум към ум и от мозък към мозък. Буквално, това е състояние на съзнанието, характерно за интегрирания ум­ствен човек, което му позволява да осъзнава и обхваща умственото състояние и мисловните процеси на друг човек.

3. Енергията на праната или етерната сила на жизненото тяло. Тази енергия в резултат от волевия акт и под натиска на магнетич­ната сила на любовта откликва или е възприемчива към споменати­те по-горе двойствени енергии. Идеята, мисъл-формата или ум­ственото впечатление, които трябва да бъдат регистрирани в мозъч­ното съзнание на получателя, проправят път в праничните флуиди и по този начин контролират тяхната активност (която е толкова безспирна, колкото е и формоизграждащата склонност на читта) така, че мозъкът става отзивчив двояко:

а) Той става пасивен под въздействието на трите типа енер­гии, обединени и слети в единен силов поток.

б) Той става активно отзивчив към идеи, впечатления, мисъл-форми, символи, думи и т. н., които попадат в областта на съзнателната му активност.

Ще се опитам за целите на практическата простота да съкратя горепосочената информация, като покажа как тези три типа енер­гии могат да бъдат използвани в практическата работа:

3. Чрез съзнателно организирано използване на енергията на етерния център аджна и понякога на центъра в главата - при по­лучаване, и чрез енергията на гърления център - при изпращане. Тази телепатична работа активизира етерната сила, но съзнателно я подчинява на силата на другите две енергии. Ще забележите, че това практически включва способността на ученика да извършва трите действия едновременно. Необходимо е да размислите по-задълбочено върху този факт и върху необходимостта от активно изпращане на енергии [29] в случай, че предавате, или от активна възприемчивост, ако приемате.

Бих искал да подчертая, че успешната телепатична работа зависи от следните фактори:

Първо, от липсата на прегради между получаващия и предава­щия. Такива препятствия могат да бъдат отсъствието на любов или съчувствие, както и критицизмът и недоверието.

Второ, че предаващият се старае преди всичко да изразява яс­нотата на своя символ, дума или мисъл, а не се занимава с получа­теля. Достатъчен е един бегъл поглед към него, мигновено изпра­щане на любов и разбиране, за да се установи връзката, след което трябва да се обърне внимание върху яснотата на символа.

Трето, нека получаващият мисли за предаващия с любов и привързаност в рамките на минута-две. След това нека забрави за личността. Енергийната нишка, която свързва получаващия и пре­даващия, вече е установена и съществува. Тогава забравете за нея.

Четвърто, нека получателят работи с безпристрастност. Пове­чето получатели са така загрижени за правилното приемане, че тях­ната напрегнатост осуетява собствените им усилия. Непреднамереността, нагласата „каквото стане" и съсредоточеното внимание, на­сочено към вътрешната „способност за изобразяване", ще дадат по­добри резултати от яростното, решително желание и усилието да се види символа и да се осъществи контакт с ума на изпращащия.

Мозъкът трябва да регистрира отражението на съдържанието на ума. Ако лъч светлина бъде срещнат от сила, излъчвана от ума на получаващия или от силно излъчвана мисъл-форма, той може и да не достигне ума. Опитният предаващ обаче успява да преодолее това препятствие. Ще стане ясно, че много от затрудненията се дължат на излъчени мисъл-форми, от наплива на неправилно регулирана [30] умствена енергия или от излъчвания на мозъка, а всичко това обезсмисля усилията. Затова от голяма полза са спокойствието, урав­новесената мисъл и култивирането на онова безстрастие, което не иска нищо за отделния „аз" и няма настойчиви желания.

Огромна е необходимостта от чувствителни приемници. Тре­нирайте. Забравете за себе си и своите дребни дела - толкова мало­важни и незначителни в сравнение с големите проблеми на настоя­щето. Вслушвайте се внимателно за гласове, които долитат от света на духовното Битие, и се обичайте непоколебимо и предано. [31]