Изменение на глаголите по време и лице и овладяване на всичките им форми.
Усвояването на глаголната система на всеки един език е важен компонент от овладяването на граматическия му строеж. От третата до шестата година от живота образователната програма по български език предвижда овладяването на формите на три базисни за речта глаголни времена: сегашно, минало свършено и бъдеще време. За децата е трудно да осъзнаят значението на употребата на дадено глаголно време, особено когато трябва да го образуват и прилагат. Поради тази причина е необходимо да се използват семантични маркери, които да подпомагат малките говорители в ориентирането спрямо момента на говорене. Семантичните маркери насочват децата към отношението на глаголното лице спрямо момента на говорене. За изброените три глаголни времена се използват думите "сега" ( за сегашно време), "ще", "утре" (за бъдеще време) и "вчера", "бях" ( за минало време). Подходящ пример са четирите годишни времена, представата за които е устойчива в съзнанието на детето. Настоящият сезон е основа, момент на говорене, спрямо която се ориентират действията. Така, ако към момента на говорене сезонът е зима, словесният маркер (сега) ще обозначава действията, извършени през зимата и ще обозначават сегашно време.
Усвояване на степените за сравнение на прилагателните имена и наречията.
Степените за сравнение са граматична категория ( главно на качествените прилагателни имена, но също така и на други думи) чрез която се изразява различна степен на признака при един предмет в сравнение с друг предмет, като се използват специални морфологични показатели. Степените за сравнение са три: положителна, сравнителна и превъзходна-щастлив, по-щастлив, най-щастлив. Детските умения за съпоставяне и сравняване на предмети следват диференцирането и разпознаването на техните външни и вътрешни признаци. Началното им формиране започва още в първа възрастова група при наблюдаването, обследването и описването на предмети и играчки. С помощта на речевия образец на педагога се образуват първите им форми, които илюстрират реална предметна ситуация. Пример: "Митко има голям камион. Моят обаче е по-голям. На кого ли камионът е най-голям? Нека да ги разгледаме- в кой можем да натоварим много зайчета?" Степенуват се и глаголи и съществителни, макар и по-рядко. Те навлизат в детската ре, чрез художествените текстове: разкази, приказки, стихотворения.
Сподели с приятели: |
