Тема 2 : Основни форми на обучение
Педагогическа технология за възпитаване звуковата култура на речта в процеса на обучение по български език в детската градина.За развитие на речевия слух
Изтегляне 1.76 Mb.
|
| Педагогическа технология за възпитаване звуковата култура на речта в процеса на обучение по български език в детската градина.За развитие на речевия слух
Формирането на речта зависи от състоянието и развитието на речевия слух. Благодарение на речевия слух е възможно различаването в речевия поток на отделните звукове на речта. Отделните компоненти на речевия слух се проявяват и развиват неравномерно. В началния етап на речевото развитие чрез слухово съсредоточаване детето долавя основната смислова натовареност посредством звуковисочинния слух. То узнава: измененията на гласа по височина в съответствие с емоционалната окраска на речта; тембъра; правилно възприема ритмическия рисунък на думата, т.е. неговата акцентно-сричкова структура в единство с темпа на речта; За развитие на артикулационният апарат Речевите звукове се формират в говорния апарат. В него има активни и пасивни органи. Активните са гласилките, мекото небце, езикът и устните, а пасивните- твърдото небце и зъбите. Мястото и начина на образуване на говорните звукове зависи от връзката и зависимостта, която се установява между активните и пасивните органи по време на артикулирането. Когато се спази фонетичното описание, звукопроизношението е правилно. Това правилно положение и движение на органите на речта, необходимо за произнасянето на даден звук, се нарича артикулация Работа за развитие на речевото дишане Въздушната струя, която от белите дробове се изтласква, преминава през гръкляна, глътката, задвижва артикулационните органи в устата и излиза през носа. Именно тя е енергийният източник на образуването на звуковете в човешката реч. За разлика от неречевото дишане, което се осъществява автоматически, речевото дишане е произволно. При неречевото дишане вдишването и издишването се извършва през носа, като продължителността на вдишването е почти равна на издишването. След вдишването веднага следва издишване, а след това пауза. Речевото дишане се осъществява през устата, вдишването е много бързо, а издишването забавено, плавно. След вдишването следва пауза, а след това плавно издишване. Правилното речево дишане осигурява нормално звукообразуване, създава условия за поддържане силата на гласа в съответствие със ситуацията на общуване, ясно спазване на паузите, съхраняване плавността на речта и интонационната изразителност. Работа над гласа Една от основните задачи на звуковата работа е за разширяване обема (диапазона) на гласа. Диапазонът на гласа е индивидуален и се ограничава между най-високите и най-ниските тонове. Постановката на гласа при говор зависи от привеждането в резонанс на гласовия и гръдния резонатор. Постигането на този резонанс е резултат от целенасочена звукова работа, целяща формиране на сензорни умения за долавяне звученето в главовия резонатор (при слушане) и постигане на добро зазвучаване на главовия резонатор (при говорене). Привеждането в резонанс на главовия и гръдния резонатор зависи от правилното речево дишане. При него белите дробове се пълнят добре с въздух и резонансът се предава отначало в гръдния кош. Високите гласове резонират предимно в главовия резонатор, а ниските в гръдния. Въз основа на тази физиологична особеност се изграждат обучаващи игри за сензорно възприемане на трептенията на органите. В обучението се отделя внимание и на мекото небце, което е подвижен говорен орган и изпълнява важна роля при оформянето на звуковете. Чрез грижите за обема на гласа се преодолява монотонното, неизразително говорене при беден глас (с малък обем) и се предразполага формирането на умение за по-приятно, въздействащо говорене (богат глас). Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|