Тема 2 : Основни форми на обучение
Усвояване на значението и употребата на съюзи и предлози
Изтегляне 1.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тема 6 :З вукова култура на речта и подготовка на децата за ограмотяване– същност, задачи,съдържание. Форми и методи за развитие на детския фонематичен слух. Педагогическа технология
| Усвояване на значението и употребата на съюзи и предлози.
И двете категории думи имат за детето твърде неясно значение. Съюзът е служебна дума, чието предназначение е да свързва еднородни части на простото изречение или отделни прости изречения в състава на сложното изречение. По произход съюзите биват истински( а, ала, ако, пък, но, или..) и съюзни думи( местоимения и наречия- който, когато). По състав са прости и сложни. Предлогът е неизменяема част на речта, която свързва съставните елементи на изречението или словосъчетанието. Те нямат самостоятелно лексикално зна чение. В изречението тази част се поставя пред имена, местоимения и именни словосъчетания. В семантичен аспект предлозите и съюзите изразяват връзките между предметите, обектите и явленията в действителността. Децата успяват да ги осмислят едва тогава, когато могат да наименуват съответните предмети и обекти и да разбират протичащите събития. Този процес започва след третата година от живота и в първа възрастова група децата се учат да употребяват правилно предлозите и съюзите предимно чрез образеца на педагога в процеса на образуване и довършване на изреченията. Тема 6 :Звукова култура на речта и подготовка на децата за ограмотяване– същност, задачи,съдържание. Форми и методи за развитие на детския фонематичен слух. Педагогическа технология Звуковата култура на речта,която е част от общата култура на речта и на речевото общуване,има голямо значение както за речевото,така и за общото психическо и личностно развитие на детето.Звуковете на речта(фонемите),както и отделните елементи на интонацията(просодемите),сами по себе си не означават нищо от действителността,но без тях няма реч.Звуковата култура на речта се отразява неблагоприятно върху личността на детето и върху целия му психичен живот.В предучилищна възраст съществуват всички необходими анатомофизиологически и психологически предпоставки за успешно овладяване на звуковата страна на речта.Основните предпоставки са: развитието на речевия апарат,включващ слуховия и артикулационния апарат;формиране на звукопроизношението и подвижността на артикулационните органи преди всичко на езика,устните и долната челюст;формиране на звуковата страна на речта у децата в предучилищна възраст е склонността и способността им за подражение на речта на възрастни.Децата в предучилищна възраст могат да овладеят произношението на всички звукове в родния език, като се затрудняват припроизнасянето на определените от логопедите звукове от “късния онтогенезис“(з,ч,с,ж,ч,ш,р,л). Особености на звуковата култура: неправилно изговаряне на някои звукове; неустойчивост в изговарянето на някои звукове-в едни и същи думи се произнасят и правилно ,и неправилно,което показва,че не са достатъчно закрепени речевите стереотипи; замяна на едни звукове с други-обикновено у всяко дете има доминиращи звукови заместители(ф вместо ш,с вместо ш,д вместо г).-заместване,изпускане или рядко добавяне на звукове и срички в думите(стинки вместо стотинки,кинига вместо книга) бърза и неясна реч,при която децата недостатъчно отварят добре устата и слабо артикулират звуковете; неритмична реч,при която се наблюдава повърхностно дишане с чести и шумни вдишвания,без паузи;Всички тези особености до 5-годишна възраст не са патологични,а са естествен и закономерен етап в развитието на речта. Задачите на звуковата култура на речта са многостранни.В основни линии те се определят съобразно основните съставки на това понятие,а съдържанието им се определя съобразно данните на фонетиката и правоговора на българския книжовен език,като се взимат под внимание възрастовите особености в звуковата страна на речта на децата от предучилищна възраст-звуковата култура на речта. По този начин могат да се отделят следните задачи: Възпитаване на речевия слух Развитие на артикулационния аппарат Развитие на речевото дишане Възпитаване на качествата на гласа Формиране на правилен изговор на всички звукове в родния език Работа над книжовния изговор на думите Работа над темпа на речта Работа над интонационната изразителност на речта Култура на речевото общуване Възпитаване на речевия слух Заема важно място още при първоначалното формиране на речта.Постепенно се формират основните компоненти на речевия слух:слухово внимание(умение да се слуша речта) и диференцирано да се възприемат шумове и звукове на речта);фонематичен слух(умения да се възприемат различните звукове на речта) ;фонематично възприятие(умение да се слушат звуковете на речта и по слух да се определя мястото,броят и последователността на звуковете в думата).Към съдържанието на тази задача трябва да се добави умението да се възприема диференцирано и да се определят по слух темпът и ритъмът на речта,силата и височината на произнасянето,тембърът и общият тон на гласа. Артикулационен апарат-осъществява образуването и произнасянето на звуковете на речта. За правилното артикулиране на звуковете най-голямо значение има подвижността на артикулационните органи.Основното съдържание е насочено към:развитие подвижността на езика(умение да се правие зикът широк и тесен,да се повдига нагоре до зъбите,да се отдръпва назад); подвижност на устните(умение да се изтеглят напред,да се свиват в кръг,да се разтеглят в усмивка); и умение да се държи долната челюст в определено положение. Развитие на речевото дишане-заедно с речевия слух и артикулационния апарат,речевото дишане е основа на образуване на звуковете на речта.Източник за образуване на звуковете на речта е въздушната струя,идваща от белите дробове и преминаваща през артикулационните органи.Основното съдържание на задачата по усъвършенстване на речевото дишане на децата е насочено в 2 насоки:-чрез използване на специални игрови упражнения да се изработи у децата кратко,но дълбоко вдишване и плавно,продължително,бавно издишване; -чрез игрови упражнения и по пътя на подражението на речта на учителя да се възпитава у децата умение рационално да изразходват въздушната струя до края на произнасяната фраза Основните качества на гласа(сила,височина и тембър),възникващи в резултат на колебанията на гласните връзки,дават отпечатък както върху звукообразуването,така и върху общата звукова култура на речта.Основното съдържание е насочено в 2 насоки:-чрез използване на подходящи игри и упражнения да се развиват основните качества на гласа-силата и Формиране правилен изговор на всички звукове в родния език височината;-чрез използване на конкретни ситуации от ежедневието да се приучат децата да говорят без напрежение,като използват гласа си в съответствие с различни ситуации. Правилното изговаряне на звуковете е в пряка зависимост от подвижността на артикулационните органи, речевото дишане, от умението на детето да владее своя глас. Особено много зависи от доброто развитие на речевия слух. При нарушение на тези условия се наблюдават нарушения и в звукопроизношението. Те се изразяват в изпускане на звука, замяна на един звук с друг звук. Освен това тези неправилности ще се отразят и върху правилността на писмената реч в училище, тъй като предполагат замяна на една буква с друга. Съдържанието на тази задача се разгръща и усложнява в две насоки: да се научат децата правилно да произнасят всеки звук във всяка позиция и при различна структура на думата; своевременно да се откриват децата с нарушения в звукопроизношението и при необходимост своевременно да се насочват за получаване на специализирана помощ. Упражнение за дикция 1. Упражнение за загряване на устните. 2. Упражнение за загряване на езика. 3. Упражнение за красив тон на гласа Работа над книжовният изговор на думите Тази задачи има особено значение в определени райони, където силно се чувства местният диалектен говор. При тези условия непременно в своята реч децата употребяват форми, присъщи на съответния диалект. Съдържанието на работата по тази задача е в две насоки: 1. Овладяването на правоговорните норми на родния език и повишаване на говорната култура на учителя; 2. Осъществяване на постоянен контрол над речта на децата за спазване нормите на книжовното изговаряне на думите, своевременно поправяне на грешките и даване на образец на правилен изговор. Работа над темпа на речта Под темп се разбира скоростта на протичане на речта във времето. Характерна особеност на речта на децата в предучилищна възраст е нейният ускорен темп. Този ускорен темп на речта се отразява отрицателно върху яснотата и отчетливостта на изговора, върху правилното артикулиране на звуковете, върху изговарянето на думите и фразите. Работата на учителя е изработване у децата на уморен темп на речта. Работа над интонационната изразителност на речта Изразителността на речта помага да се уточнят мислите, чувствата и емоционално-волевите отношения, вложени в изказването. Това може да стане чрез използване и на неезикови средства, но значително по-пълна е изразителността, когато се използва интонационната изразителност. Интонацията е комплекс от всички изразни средства на звучащата реч. В нея се включват: мелодика – повишаване и понижаване на гласа при поизнасяне на фразите; темп – ускоряване и забавяне на речта в зависимост от съдържанието на изказването; фразово и логическо ударение – отделяне с паузи, повишаване на гласа, по-голяма напрегнатост и по-продължително изговаряне на групи от думи в зависимост от смисъла на изказването; тембър на речта – звукова окраска на речта, отразяваща експресивно-емоционални оттенъци. Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|