18 от 90 ВМ, ДБ 6.1. Съзнателност като отношение към учебния труд: изграждане на значими мотиви за изучаване на математиката чрез създа- ване на интереси към нея; изтъкване на значението ѝ и нейното челно място в науката и съвремен- ните технологии; за съзнателното отношение към математиката допринасят до голяма степен отношенията между учителя и учениците. 6.2. Съзнателност като разбиране на учебното съдържание Счита се, че ученикът разбира учебния материал, ако може да го възпроизведе със свои думи, с променени означения и чертежи, може да прилага знанията в сложни условия. Ученикът разбира решението на дадена задача, ако може да отговори на въпросите: Какви операции предстои да се извършат? Как могат да се извършат, защо, може ли по друг начин, защо? Кой начин е по-рационален? Несъзнателност е налице когато ученикът: Дава определение на едно понятие, а не може да посочи обекти от обема му; Намира производната на една функция, а не знае какво е производна; Решава системи с неизвестни с x, у или z, а когато неизвестните са означени с други букви, например p, q или k, не може да се справи. 7. Принцип на активност Активността е дейностно състояние, при което съзнателно се полагат волеви усилия за овладяване на знанията, проявява се инициативност при решаване на познавателните задачи, критичност към получаваната информация. Активността е повишаване на самостоятелния дял при овладяване на знанията, а при учителя – засилване на ролята му като ръководител на учебния процес. Учителят трябва да организира учениците така, че те сами да разкриват съдържанието на учебния материал. Знанията могат да се усвоят по два начина: 1. Знанията се поднасят от учителя в готов, завършен вид, подробно се раз- ясняват, достатъчно се повтарят от учениците, посочват се приложения в практиката. Дейността на учениците в този случай има пасивен характер и не допринася за формиране на самостоятелно мислене. Тя протича по следната схема:
