Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Изтегляне 439.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Учебно-възпитателната практика в робовладелското общество.
| - Третият стадий се нарича патриархат. Това е стадият на разложение на родовите общини. Родовете започват да се съюзяват помежду си за по-голяма сигурност и по- добро противодействие на многото врагове и така се създават племената. Това е времето, в което се появяват металните - бронзовите оръдия на труда, които увеличават значително доходите от земеделието. Племената воюват често помежду си и тази дълга епоха е характерна с непрекъснати войни. Ето защо освен физическа и трудова подготовка по пътя на подражанието, познати за предишния период, тук особено се набляга на военната подготовка на момчетата. Това е периода, през който човекът опитомява коня и започва да го използва.
Духовният живот на хората се издига на по-висок етап. Те вярват в различни божества и митологични създания. Фолклорът играе особено важна роля във възпитанието на детето. Ръководната роля в живота играе мъжа. Той ръководи племето и заслугата за оцеляването е предимно на мъжете от него. И сега, както и преди, децата се подготвят за живота в съвместна дейност с възрастните и като участват в техния духовен живот. Последният стадий на първобитното общество бележи и неговото разложение. За първи път, откакто съществува човечеството, при него се наблюдава имуществено неравенство. Вождовете и техните приближени присвояват по-голяма част от заграбеното по време на войните и така се създават предпоставките за разслоението на обществото на класи. Човешкото развитие като цяло е плод на еволюцията на различните обществени формации. 2. Учебно-възпитателната практика в робовладелското общество. Робовладелското общество заменя първобитното и характерното за него е наличието на двете основни класи - роби и робовладелци. Възникват и големите робовладелски държави в Близкия и Далечен Изток. Обединението във все по- големи групи, за да търси сигурност, довежда до създаването на държавата. Робовладелската държава е държава на малцинството, което притежава всичко и други, които притежават само физическата си сила. Между тях е прослойката от хора, които не са роби. Те имат собственост и дори роби, които изпълняват определени домакински функции. Тази обществена структура в робовладелското общество осигурява разлика в образованието и възпитанието на младите. Робите възпитават децата си на това, което им предстои да вършат в бъдеще, тъй като роденият от роб е също роб. Децата на управляващите, сред които са не само царете, фараоните, императорите, но и тези, които ръководят духовния живот – жреците, получават друго възпитание и образование, за тях съществуват дворцови школи, училища, в които по различни начини се усвояват знанията за избраните. В други училища се усвояват предимно умения за определена дейност. Ето защо и в Египет, и в Персия, и Шумер жреците, които притежават научни знания по астрономия, математика и други, можели да манипулират успешно населението, чрез предсказването на различни природни явления - наводнения, слънчеви затъмнения и др. За да може да се съхраняват знанията и да се предават от поколение на поколение възниква нуждата от писменост. Тя се появява там, където има държава. Древната писменост позволява да се поддържа връзка между администрациите в различни райони на огромните държави. А тези държави са били уредени различно. В тях имало пътища, в Персия е била позната пощата и с нея разпорежданията на централната власт ставали достояние на населението от всички крайща. Първите училища се оформят около привлекателни и начетени хора - поети, певците, философите, раздаващите правосъдие, религиозните водачи. Те пазели знанието на народа и го популяризирали. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|