Този текст е подготвен

369 CJCE 5 février 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. p.1. Авторите отбелязват своеобразния подход на Съда, който не приема предложеното му от редица държави, изложили становища, традиционно разглеждане на въпроса, подкрепено и от генералния адвокат по делото, и прибягва към систематично и телеологично тълкуване, изхождайки от “целите и системата на договора” “les buts et le système du traité » – виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 189 и други. Така СЕО още в самото начало установява, че “целта на ДЕИО ...предполага, че този договор е нещо повече от споразумение, създаващо само насрещни задължения между сключващите го страни” “l’objectif du traite C.E.E. – цит. по Jean BOULOUIS, Roger-Michel CHEVALIER, Grands arrêts de la cour de justice des communautés européennes, Dalloz, 6^e éd., 1994, Tome 1, p.1, с което подготвя по-нататъшното принципно разграничаване на този договор от типичните договори в международното право, а от там – и принципното разграничение на изградената от него правна система (“нов правен ред” – un nouvel ordre juridique) – от тази на международното право.

370 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 189. Така и Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8^e éd., p. 160 и други.

371 СЕО установява, че“... държавите са признали възможността техни граждани да се позовават на Правото на Общността пред националните юрисдикции;...че, следователно, независимо от законодателството на държавите-членки, Правото на Общността може не само да налага задължения за отделните правни субекти, но също и да им предоставя права, които стават част от техния патримониум...” – цит. по Jean BOULOUIS, Roger-Michel CHEVALIER, Grands arrêts de la cour de justice des communautés européennes, Dalloz, 6^e éd., 1994, Tome 1, p.1-2

372 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 188.

373 “Днес никой не оспорва възможността на международните договори директно да предоставят права или да възлагат задължения на частните лица и да не се ограничават само до правно въздействие спрямо класическите субекти на международното право, каквито са държавите” отбелязват Исаак и Бланке. – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 188.

374 Така Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8^e éd., p. 160 и други.

375 Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 189. Те отбелязват, че “адресатът следователно не е критерият, който определя действието (персоналното – б.м.А.P.) на една общностна разпоредба”.

376 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 190.

377 Тревор Хартли, обаче, отбелязва, че в резултат на богатата практика на СЕО днес може да се приеме, че директният ефект е по-скоро правило, отколкото изключение в Общностното право! – Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 195.

378 Проф. Ридо посочва, че според СЕО “е необходимо във всеки случай да се преценява дали характера, смисъла и съдържанието на разпоредбата са годни да произведат директен ефект...” – Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 824. “Решаващо за определяне дали една норма има директен ефект или не, е нейното съдържание” – Koen LENAERTS, Piet VAN NUFFEL, Constitutional Law of the European Union, Sweet & Maxwell, London, 1999, p. 527.

379 “Доколкото намерението на държавите-учредителки (за обвързване – б.м.А.P.) винаги се презумира, единствено критериите от материален характер, т.е. свързани със съдържанието на съответната Общностна норма, позволяват да се установи или отрече нейния директен ефект.” – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 190.

380 В решението по делото Becker СЕО установява изискването “разпоредбите на една директива да са от гледна точка на тяхното съдържание безусловни и достатъчно точни” – CJCE, 19 janvier 1982, Becker, aff. 8/81, Rec. p. 53. Д. Ласок определя, че Общностните норми са “директно” или “индиректно” приложими “в зависимост от техния характер и функция” – Dominik LASOK, Law and Institutions of the European Union, Butterwords, London, 6th ed., 2001, p. 294.

381 “С други думи “неограничима” – John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, p.21.

382 Така John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, p.21; Dominik LASOK, Law and Institutions of the European Union, Butterwords, London, 6th ed., 2001, p. 294 и други.

383 Проф. Жан-Клод Готрон установява, че нормите с директен ефект налагат задължения, които са ясни и конкретни, пълни и безусловни, които не изискват допълнителни национални или общностни мерки и които задължават нещо да не се прави, да не се прави след определен момент (напр. срок) или да се прави – виж Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8^e éd., p. 161.

384 CJCE, 23 février 1994, Comitato di coordinamento, aff. 236/92, Rec. p. 483. V. Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p. 262.

385 Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 820. Той отбелязва това по повод разпоредбите на УД, но по-късно потвърждава, че “същите критерии – яснота, конкретност и безусловност на задължението” са приложими и по отношение на директивите, пак там, p.824.

386 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 190.

387 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 191.

388 Dominik LASOK, Law and Institutions of the European Union, Butterwords, London, 6th ed., 2001, p. 298.

389 Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 188.

390 Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 191-195.

391 Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p. 261.

392 Два според проф. Готрон – Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8^e éd., p. 160. На практика, обаче, той очевидно има предвид и третия вид, изведен пък от проф. Ридо – V. Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 822, както и проф. Исаак и Бланке ainsi que - V. Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 192.

393 Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 822.

394 На практика, обаче, тези норми имат изключително съществено значение – предоставяйки права на едни лица в отношенията им с други, те на практика възлагат безусловни задължения на тези други частни лица – виж така и Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 206.

395 Държавата, разбирана широко – всеки държавен орган, всяка публична власт – централна или местна, дори частни субекти, на които е възложена публична функция. Т. Хартли посочва, че на практика най-често черпените от норми с директен ефект субективни права са насочени срещу централното правителство – виж Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 187.

396 Двете формулировки принадлежат на самия СЕО – CJCE, 26 février 1986 , Marshal, aff. 152/84, Rec. p. 723; така Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p. 61.

397 Според проф. Готрон – Виж Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8^e éd., p. 160. Също Исаак и Бланке (“цялостен” – complèt) – V. Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 192.

398 Жоел Ридо също разглежда такива норми, но не използва изрично израза “пълен директен ефект” – Виж Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 822.

399 Проф. Ж. Булюи изразява резерви относно правилността на това решение – според него редакцията на чл.12 ДЕИО двойно показва, че не създава задължения, освен за ДЧ. Виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p. 260.

400 СЕО обаче трайно приема необходимостта всеки акт да се преценява не само с оглед формата (наименованието) му, но и с оглед неговото съдържание и действителна насоченост – CJCE, 14 déc 1962, Confédération nationale des producteurs des fruits et légumes aff. jointes 16 et 17/62, Rec. 1962, p. 901, виж на бълг. език “50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, с. 202.

401 Чл. 249 ДЕО определя, че “регламентът има общо действие. Той е обвързващ в своята цялост...” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 175.

402 По-интересен е въпросът за преценката на СЕО, че макар регламентът по принцип да е акт, чиито норми имат директен ефект, това не означава, че всички негови норми са с директен ефект – изискването за преценка за всяка норма конкретно е напълно приложимо и тук, защото като всеки нормативен акт, и регламентът може – и обикновено съдържа – норми с декларативен характер, както и допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, или просто разпоредби, които по една или друга причина не отговарят на съвкупността от критерии, установена от СЕО. По-общо това се отнася за всички общностни правни норми – сред тях има норми, за които по принцип е прието, че нямат директен ефект: нормите-принципи, декларативните норми, институционалните норми, нормите, чието приложение зависи от упражняването на общностна компетентност (т.е. от взимането на допълнителни общностни мерки), и обратно – норми, които оставят на ДЧ възможност за преценка (каквито, по идея, са нормите на директивите) и т.н. – Виж Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 822.

403 За аргументацията по този въпрос подробно виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p. 263-264.

404 СЕО приема, че частно лице не може да черпи права срещу една ДЧ от една директива преди изтичането на срока, предоставен на тази държава, за да я изпълни – CJCE, 5 avril 1979, Ratti, aff. 148/78. Така и Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p. 65.

405 Обратно – когато една ДЧ, адресат на една директива, е спазила задължението си да я изпълни, въпрос за нейния директен ефект не се поставя. Проф. Булюи подчертава, обаче, че въпросът дали тя е изпълнена коректно или не, не е въпрос за директния ефект, а за съобразеността на националното право с Общностното – Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p. 265. Дали обаче ако е така възниква въпросът за възможността за защита на накърнените от некоректното изпълнение на тази директива права на частните лица – те нямат право на иск срещу държавата пред СЕО...

406 Относно отсъствието на “хоризонтален” директен ефект – виж подробно Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 197-198, също и Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p. 70.

407 CJCE, 22 juin 1986 , Fratelli, aff. 103/88, Rec. p. 1839.

408 CJCE, 12 juillet 1990 , Foster, aff. C-188/89, Rec. p. I-3313.

409 CJCE, 26 février 1986 , Marshal, aff. 152/84, Rec. p. 723

410 Проф. Булюи цитира решението по делото Becker: “СЕО решава, че “във всички случаи, когато разпоредбите на една директива се разкриват – от гледна точка на тяхното съдържание – като безусловни и достатъчно точни, те могат да бъдат прилагани – при липса на приети в срок мерки по изпълнението им – срещу всяка национална норма, несъобразена с директивата, и като такива са годни да предоставят права, които частните лица да могат да противопоставят на държавата” – CJCE, 19 janv. 1982, Becker, aff. 8/81, Rep. p.52.

411 Така Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 201.

412 CJCE, 10 avril 1984 , Von Colson,aff. 14/83, Rec. p. 1891 – Виж също Jean-Claude GAUTRON, Droit européen, Dalloz, 1997, 8^e éd., p. 162, както и Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 822 и др. Редица автори говорят за “индиректен ефект” – виж напр. Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 211; Andrea OTT, Fundamental and Basic principles – in: Andrea OTT & Kristyn INGLIS (editors), Handbook on European Enlargement. A Commentary on the Enlargement Process. T.M.C. Asser Press, Asser Instituut, The Hague, 2002, p. 19 и други.

413 Така Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p. 266 ; Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 829 и др.

414 CJCE, 6 octobre 1970 , Frantz Grad, aff. 9/70, Rec. p. 825.

415 Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p. 77.

416 Това, обаче, не отменя задължението на националния съд да се съобразява с препоръките на Общностните институции при тълкуването и прилагането на националното право – CJCE, 13 déc. 1989, Grimaldi, aff. C-322/88, Rec. 4407.

417 Проф. Ридо подчертава и проследява широко необходимостта от разграничение между приложимостта на договорите на Общностите с трети страни във вътрешното право на ДЧ и директния ефект на Общностните норми – Виж Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 830.

418 Виж Jean-Claude GAUTRON, Droit européen, Dalloz, 1997, 8^e éd., p. 162. Проф. Булюи цитира една “обща формулировка на СЕО”, според която “норма на един договор, сключен от Общността с трета страна трябва да се разглежда като директно приложима, когато с оглед нейните и на целия договор предмет и характер, тя съдържа едно ясно и конкретно задължение, изпълнението или действието на което не зависи от никакъв последващ акт” (CJCE, 30 септември 1987, Demirel, 12/86, Rep. 3719) – Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p. 266- 267.

419 Така Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 814

420 Виж Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p.21, както и подробно I. MACLEOD, I. D. HENRY, St. HYETT, The external Relations of the European Communities, Clarendon Press, Oxford, 1996.

421 Прието е да се говори за “институционен механизъм” и за “институции на Общностите”, но доколкото чл. 7 ДЕО изрично определя като институции само 5 от органите на Общностите, а очевидна наднационалност разкриват и някои други органи с важни властови функции – най-вече Европейската централна банка...

422 Според чл. 5, ал. 1 ДЕО “Общността действува в рамките на предоставените й компетенции... по този договор.” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 49.

423 Съгласно чл.7 ДЕО – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 49.

424 Разграничението е продиктувано именно от практически различия – в единия случай Общността може да прави всичко, което и отделната държава, в другия случай – не всичко, а само колкото й е определено, отредено...

425 Според чл.2 ДЕО : “Общността има за своя цел чрез установяване на общ пазар и на Икономически и валутен съюз и чрез осъществяване на общите политики и действия, посочени в членове 3 и 4, да насърчава в цялата Общност хармонично, балансирано и устойчиво развитие на икономиката, високо равнище на заетост и на социална закрила, равенство между мъжете и жените, устойчив и неинфлационен растеж, висока конкурентност и сближаване икономическите резултати, висока степен на опазване и подобряване на качеството на околната среда, повишаване на жизненото равнище и качеството на живота, икономическо и социално единство и солидарност между държавите-членки.” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с.47.

426 Принципът на пропорционалността е уреден в чл.5, ал.2 ДЕО: “В областите, които не са в обхвата на нейната изключителна компетентност, Общността действа, съгласно принципа на субсидиарността, само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки и могат да бъдат по-успешно осъществени на общностно равнище заради обхвата и ефекта от предлаганото действие.” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 49. Към Договора от Амстердам е приложен и Протокол относно прилагането на принципите на субсидиарността и пропорционалността – пак там, с.242-245.

427 “Член 11. Категории компетенции.

1. В областите, в които настоящата Конституция предоставя на Съюза изключителна компетентност, единствено той може да законодателствува и да приема правно-задължителни актове, докато същото е възможно за държавите-членки само ако са оправомощени за това от Съюза или ако е необходимо за имплементацията на неговите актове.

2. В областите, в които настоящата Конституция предоставя на Съюза компетентност, поделена с държавите-членки, Съюзът и държавите-членки могат да законодателстват и да приемат правно-обвързващи актове.

Държавите-членки упражняват своята компетентност доколкото Съюзът не е упражнил своята компетентност или е решил да прекрати упражняването й.

3. Съюзът е компетентен да насърчава и координира икономическите политики и политиките по заетостта на държавите-членки.

4. Съюзът има компетентност да дефинира и осъществява обща външна и политика и политика на сигурност, включително за постепенно дефиниране на обща отбранителна политика.

5. В определени области и при условията, предвидени от настоящата Конституция, Съюзът има компетентност да осъществява действия за подкрепа, координиране и допълване на действията на държавите-членки, без с това да замества тяхната компетентност в тези области.

6. Обхватът и условията за упражняване на компетенциите на Съюза са определени от специфичните разпоредби за всяка област в Част III на Конституцията.” – Конституция за Европа (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 32-33.

428 “Член 12 : Изключителни компетенции.

1. Съюзът има изключителна компетентност да определя на правилата на конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар, както и в следните области:

- валутната политика – по отношение на държавите-членки, приели еврото;

- общата търговска политика,

- Митническия съюз,

- опазването на морските природни ресурси в рамките на общата политика по риболова.

2. Съюзът разполага с изключителна компетентност за сключване на международен договор, когато такова е предвидено в законодателен акт на Съюза, необходимо е за упражняването на неговата вътрешна компетентност или засяга вътрешен акт на Съюза.

Изтегляне 2.46 Mb.

Сподели с приятели: