Този текст е подготвен

213 Jean-Luc SAURON, Le traité d’Amsteram, une réforme inachevée?, D. 1998, huitième cahier, chron.

214 JOCE, № C 80 от 10 март 2001.

215 JOCE, № C 169 от 18 юли 2003.

216 JOCE, № С 152 от 13 юли 1967.

217 JOCE, № L 2 от 2 януари 1971 г.

218 JOCE, № L 359 от 31 декември 1977 г.

219 JOCE, № L 185 от 15 юли 1988 г.

220 JOCE, № L 278 от 8 октомври 1976 г.

221 JOCE, № С 152 от 13 юни 1967 г.

222 Подписан на 22 януари 1972, в сила от 1 януари 1973 – JOCE, 1972, № L 73.

223 Подписан на 28 май 1979, в сила от 1 януари 1981 – JOCE, 1979, № L 291.

224 Подписан на 12 юни 1985, в сила от 1 януари 1986 – JOCE, 1985, № L 302.

225 Подписан на 24 юни 1994, в сила от 1 януари 1995 – JOCE, 1995, № L 1.

226 Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3-то изд., p. 108-109.

227 чл. 300 ДЕО – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 200; чл. 206 ДЕОАЕ – Учредителните договори, Академичен кръг Пандекти, С.2002, с. 214. Виж също I. MACLEOD, I. D. HENRY, St. HYETT, The external Relations of the European Communities, Clarendon Press, Oxford, 1996, по-специално p. 7-12.

228 А такива разпоредби има немалко – виж чл. 111, 133, 149, 155, 174, 181, 310 ДЕО и др.

229 Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p. 21.

230 Според СЕО “след влизането си в сила, разпоредбите на споразумението стават съставна част от Общностния правен ред” – CJCE, 30 avr. 1974, Haegeman, aff. 131/73, Rec. 459 – цит. по Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 161.

231 CJCE, 20 sept. 1990, Sevince, aff. C-192/89, Rec. p. I-3461.

232 Най-типичният пример е Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), за което Исаак и Бланке посочват, че “след 1958 г. Общността се подчинява на разпоредбите на ГАТТ като да е страна по споразумението и се възприема именно така от своите партньори.” – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд, p. 163.

233 Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2-ро изд., 1998, p. 22.

234 Доктрината борави още с понятието “източници в широк смисъл” – виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 165-166. Според тях дори разпоредбите на договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница, които не уреждат изменение на трите Общностни договора, а уреждат въпроси на междуправителственото сътрудничество, трябва да се разглеждат като “допълнително общностно право”.

235 Напр. по чл.293 ДЕО относно 4 области на международното частно право – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 197.

236 Виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 26-27.

237 Виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 27-28.

238 Виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 161-162.

239 Виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 164.

240 Доктрината разглежда тези решения като “съвместно упражняване от ДЧ на запазени техни компетенции” – виж: Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p.169

241 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 171.

242 Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2-ро изд., 1998, p.19.

243 Виж подробно – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 34-53.

244 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 176.

245 CJCE, 12 юли 1957, Portlange c/Smith Corona Marchant international, aff. 10/69, Rec.1969 p. 309 – виж на бълг. език Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 34.

246 Без да е възможно изчерпателно изброяване, Исаак и Бланке посочват като такива принципи освен правата на човека, също и принципите за правна сигурност (с няколко разновидности), за правото на защита, за равенството, за защита срещу административен произвол, за пропорционалността, както и някои “принципи с технически характер” – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 180-182.

247 CJCE, 12 juillet 1957, Algéra, aff. 7/56-7/57, Rec. p.81.

248 CJCE, 21 juin 1958, Hauts fourneaux et aciéries belges, aff. 8/57, Rec. 225… и CJCE, 25 févr. 1969, Klomp, aff. 23/68, Rec. 43.

249 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 176-177.

250 Подробно – виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 43-44.

251 Исаак и Бланке това е “главната характеристика, която отличава Европейските общности от класическите международни организации и ги доближава до един вътрешен правен ред”. Те говорят за “нормотворческа власт, напълно сравнима с една законодателна власт” – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 141.

252 CJCE, 20 déc. 1970, Köster, aff. 25/70, Rec. 1161.

253 CJCE, 9 mars 1978, Simental, aff. 106/77, Rec. 629.

254 Виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 175.

255 Исаак и Бланке приемат, че “чрез него се изразява парекселанс законодателната власт на Общностите”, и той има “характер и сила напълно съпоставими с тези на закона в националните системи” – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 142.

256 CJCE, 21 juin 1958, Wirtschafvtsvereinigung Eisen-und Stahlindustrie, aff. 13/57, Rec. 261.

257 CJCE, 20 mars 1959, Firme I.Nold, aff. 18/57, Rec. 89.

258 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 143.

259 Исаак и Бланке отбелязват дори, че регламентът е непосредствено приложим във всяка ДЧ, а не от всяка ДЧ, което според тях ясно показва, че той се отнася директно за субектите на вътрешното право на ДЧ и няма за адресати само държавите или общностните институции – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 143.

260 Според Исаак и Бланке всяка от нейните характеристики сякаш е избрана, за да противопостави радикално директивата от регламента – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 144.

261 Обикновено директивата е адресирана до всички ДЧ – виж Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2-ро изд., 1998, p.11.

262 Исаак и Бланке определят ролята на директивата като инструмент за правно уеднаквяване, отразяващ разпределението на задачите и сътрудничеството между общностното и националното ниво, който е по-гъвкав (от директивите) и съобразяващ се с особеностите на всяка ДЧ, съобразен с функцията по сближаване на законодателствата по чл.94 ДЕО – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 180-182.

263 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 144.

264 Исаак и Бланке констатират, че “общностните институции проявяват склонност да издават все по и по-конкретни директиви и да уреждат все по-детайлно съответната материя, дотолкова, че за ДЧ не остава възможност за избор на начин за изпълнение, освен просто пренасяне на общностната уредба във вътрешното право” – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 144.

265 Виж Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2-ро изд., 1998, p. 13.

266 За решенията без адресат виж по-долу...

267 Затова решението традиционно се уподобява на индивидуален административен акт – виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 145 и други.

268 В голямата част от случаите адресат на решение е частно лице – и тогава решението има несъмнен (и при това пълен – виж по-долу) директен ефект. Но според СЕО директен ефект на нормите на решение може да се търси дори когато то е адресирано до ДЧ (виж по-долу) –CJCE, 6 oct. 1970, Franz Grad, aff. 9/70, Rec. 825, CJCE 10 nov. 1992, Hansa Fleisch, aff. C-156/91, Rec. I-5567.

269 Виж Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2-ро изд., 1998, p. 18.

270 Виж Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2-ро изд., 1998, p.18.

271 Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 146;

272 Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 146.

273 Изрично установено в чл. 253 ДЕО (респ. чл.162 ДЕОАЕ, по-рано и в чл.15, ал.1 ДЕОВС), според който: “Регламентите, директивите и решенията, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета, както и същите актове, приети от Съвета или от Комисията, се мотивират и посочват изискуемите съгласно този договор предложения или становища.” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 178.

274 Виж Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 131.

275 Член 254 ДЕО: “1. Регламентите, директивите и решенията, приети съгласно процедурата по член 251, се подписват от Председателя на Европейския парламент и от Председателя на Съвета и се обнародват в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила на посочената в тях датата или на двадесетия ден след деня на обнародването им.

2. Регламентите на Съвета и на Комисията, както адресираните до всички държави-членки директиви на тези институции, се обнародват в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила на посочената в тях дата или на дванадесетия ден след деня на обнародването им.”.

276 Член 254, т.3 ДЕО: “Другите директиви и решенията се съобщават на техните адресати и произвеждат действие след съобщаването.”

277 СЕО ясно приема, че “основен принцип в Общностния правен ред е изискването лицата, за които един акт на публична власт ще бъде обвързващ, да имат възможност да се запознаят с него” – CJCE, 25 janv. 1979, Racke, aff. 98/78, Rec. 69.

278 Проф. Жоел Ридо ги разглежда като “непредвидени актове” и изброява “резолюции, заключения, програми за действие, съобщения (комуникации). Той отбелязва например нарастването на употребата на Съобщения (комуникации) на Комисията – от 1-2 през 70-те до средно 91 на година през периода 1986-92 г. – Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3-то изд., p. 159 и сл.

279 Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2-ро изд., 1998, p.19 и други.

280 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 156.

281 Като напр. решенията за създаване на нови органи – като Решение на Съвета № 88/591 от 24 октомври 1988 г. за създаването на Първоинстанционен съд, Решение на Съвета от 18. 02. 1974 г. за създаване на Комитет за икономическа политика или пък решенията за назначаване на членовете на някои органи и др. Исаак и Бланке отбелязват значението на решенията за изменение на норми на УД – напр. относно броя на съдиите и генералните адвокати в СЕО и др. (виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 158), които имат очевиден наднационален характер, доколкото са годни да изменят такъв класически акт – продукт на упражнен държавен суверенитет, като международен договор! По подобен начин следва да се разглеждат, впрочем, и решенията на Съвета, приети на основание чл.308, които на практика служат за “дописване на договора”... Атипични решения приема и ЕП.

282 Исаак и Бланке посочват актове на СМ, на ЕК и междуинституционни актове – виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 158-161. Брийли и Хоскинс посочват например заключенията на Съвета относно преговорите и сключването на един международен договор, които имат правно действие – Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2-ро изд, 1998, p.19.

283 Например Междуинституционното споразумение от 29 юни 1988 г. за бюджетната дисциплина и подобряване на бюджетната процедура – JOCE, n°L 185/33 du 15 juill. 1988.

284 Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 14.

285 Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 27.

286 Andrea OTT, Fundamental and Basic principles – в: Andrea OTT & Kristyn INGLIS (editors), Handbook on European Enlargement. A Commentary on the Enlargement Process. T.M.C. Asser Press, Asser Instituut, The Hague, 2002, p. 14

287 Изразът “уникален” не е пресилен – той отразява особено високата степен на принципно отличие на Общностите и изградения на тяхна основа Съюз от всичко познато ни в международното право в цялата история на международните отношения. Д. Ласок определя Договора за ЕО като “уникален договор, който не може да бъде сравняван с традиционните международни договори...”, а по-надолу отбелязва, че “Маастрихтският договор се основава на същите принципи като Римския” – Dominik LASOK, Law and Institutions of the European Union, Butterwords, London, 6-то изд., 2001, р.285-286.

288 V. Andrea OTT, Fundamental and Basic principles – in: Andrea OTT & Kristyn INGLIS (editors), Handbook on European Enlargement. A Commentary on the Enlargement Process. T.M.C. Asser Press, Asser Instituut, The Hague, 2002, p. 13 и сл..

289 Едни автори ги наричат “характеристики” – виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 183, други “форми на отношения между Общностното право и националното” – Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6-то изд., c.253.

290 А. Отт посочва, че “понятието “общи принципи” покрива поне три вида принципи”... – Andrea OTT, Fundamental and Basic principles – in: Andrea OTT & Kristyn INGLIS (editors), Handbook on European Enlargement. A Commentary on the Enlargement Process. T.M.C. Asser Press, Asser Instituut, The Hague, 2002, p. 14

291 Този въпрос се разглежда като “най-сложен и най-комплексен аспект на Общностното право”, който на теоретично равнище директно кореспондира с “доктрината на суверенитета” – виж Dominik LASOK, Law and Institutions of the european Union, Butterwords, London, 6-то изд., 2001, р.283.

292 Въведен с ДА, в сила от 1 май 1999 г.

293 Според т.2 на Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарността и пропорционалността “При прилагането на принципите на субсидиарността и пропорционалността... не засягат изведените от Съда принципи относно съотношението между националното право и Общностното право...” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 242.

294 Д. Ласок отбелязва, че “въпреки тънката разлика между “директна приложимост” (direct applicability) и “директен ефект” (direct effect), СЕО не използва тези термини последователно” и цитира решенията на СЕО по делата CJCE, 2/74 Reyners v/ Belguim, ECR 631 (1974); CJCE, 43/75 Defrenne v/ Sabena, ECR 455 (1976); CJCE, 9/73 Schlüter v/ Hauptzollamt Lörrach ECR 1135 (1973) и редица други – Dominik LASOK, Law and Institutions of the european Union, Butterwords, London, 6th ed., 2001, р.294. Брийли и Хоскинс са категорични, че “СЕО често използва термините “директно приложим” (direct applicable) и “c директен ефект” (directly effective) като взаимозаменяеми, но никога изрично не е посочил дали наистина има разлика между двете концепции.” – Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p. 62. Тази взаимозаменяемост се подчертава от мнозина: виж Koen LENAERTS, Piet VAN NUFFEL, Constitutional Law of the European Union, Sweet & Maxwell, London, 1999, p. 529 и други.

295 «applicabilité directe» – като синоним на “директен ефект” («effet direct») – виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 188 и сл., като общо понятие – виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p.259. “Директният ефект, понякога наричан директна приложимост...” – Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 818.

296 «applicabilité immédiate» – виж напр. Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 184 и сл..

297 «effet direct», «direct effect» – виж Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 818 и сл.

298 «direct enforceable rules» – виж напр. Dominik LASOK, Law and Institutions of the European Union, Butterwords, London, 6th ed., 2001, р.294.

299 Най-вече във френската литература (primauté).

300 Supremacy (англ.).

301 Това са учредителките Италия и Федерална република Германия и страните от първото разширяване на ЕОи – Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Ирландия и Дания.

302 Исаак и Бланке определят, че само монизмът е съвместим с особеностите на интеграцията – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 184. Виж също и Dominik LASOK, Law and Institutions of the European Union, Butterwords, London, 6-то изд., 2001, р.284. Впрочем, той приема, че “за да разберем отношенията между Общностното право и правото на държавите-членки не трябва да мислим с категориите на суверенитета (национализма) срещу колективното (интернационализма).” – пак там.

303 CJCE, 15 juill. 1964, Costa C/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141.

304 CJCE, 9 mars 1978, Administration des Finances c/Simmenthal, aff. 106/77, Rec. 609.

305 “Без по-нататъшно въвеждане” – Dominik LASOK, Law and Institutions of the European Union, Butterwords, London, 6-то изд., 2001, р.294. Той отбелязва, че понятието за “директна приложимост” произлиза от монистичната концепция за международното право и от характера на някои Договори или договорни разпоредби на “самоизпълняеми” (на английски език “self-executive”, на френски език “auto-exécutoire”.

306 За особеностите на непосредствената приложимост на различните източници на Общностното право – виж подробно по-надолу...

307 СЕО формулира изрична забрана по повод въвеждането на регламентите –

Изтегляне 2.46 Mb.

Сподели с приятели: