Член 13. Области на поделена компетентност

Член 13. Области на поделена компетентност.

1. Съюзът разполага с поделена с държавите-членки компетентност, когато настоящата Конституция му предоставя компетентност, която не попада в обхвата на областите, посочените в чл.12 и чл.16,.

2. Поделената компетентност се упражнява в следните основни области:

- вътрешният пазар;

- пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

- земеделието и риболова, с изключение на опазването на морските природни ресурси;

- транспортът и трансевропейските мрежи;

- енергетиката;

- социалната политика, що се отнася до аспектите, дефинирани в Част III;

- икономическото, социалното и териториалното единство;

- околната среда;

- защитата на потребителите;

- общите проблеми на безопасността в общественото здраве.

Член 16. Области на действие за подкрепа, координиране или допълване.

1. Съюзът може да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване.

2. Областите на действията за подкрепа, координиране или допълване на европейско равнище са:

- индустрията;

- опазването и подобряването на човешкото здраве;

- образованието, професионалната квалификация, младежта и спорта;

- културата;

- гражданската защита.

3. Правно-задължителните актове, приети от Съюза на основание специфичните за тези области разпоредби на Част III, не могат да хармонизират законовите и подзаконовите норми на държавите-членки.”

3. По въпросите на научните изследвания, технологичното развитие и космоса Съюзът има компетентност да предприема действия, по-специално по приемане и изпълнение на програми, без това да може да пречи на държавите-членки да упражняват своите компетенции.

4. В областите на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ, Съюзът е компетентен да предприема действия и да води обща политика, без това да може да пречи на държавите-членки да упражняват своите компетенции.” – Конституция за Европа (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 33-35.

429 Като напр. Решение № 88/591 от 24 октомври 1988 г. за създаването на Първоинстанционния съд и др.

430 Чл.249, §5 ДЕО – виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 177.

431 Чл.253 ДЕО изисква актовете да бъдат мотивирани и да отразяват задължително изискуемите становища на консултативните органи, а чл.254 предвижда влизане в сила след обнародване в ОВ – и никакви изисквания, свързани с някакво произнасяне на ДЧ, не се изискват – и са по-скоро немислими... – виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 178.

432 чл.10 ДЕО гласи: “Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки за осигуряване на изпълнението на задълженията, произтичащи от този договор или от актове на институциите на Общността. Те подпомагат Общността за постигането на нейните цели.

Те се въздържат от всяка мярка, годна да застраши постигането на целите на този договор.” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 50.

433 Според чл.308 ДЕО и чл.206 ДЕОАЕ “Общността може да сключва с една или повече държави или международни организации споразумения за асоцииране, създаващи реципрочни права и задължения, съвместни действия и специални процедури”, а според чл. 6 ДЕОВС (докато договорът действаше) “В международните отношения Общността притежава необходимата правосубектност...”

434 Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 185.

435 Учредителните договори, Академичен кръг Пандекти, С.2002, с.204.

436 Виж Конституция за Европа (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004.

437 Протоколът и Декларацията относно разширяването на Съюза и проектът за нов Конституционен договор предвиждат различни начини за изчисляване на квалифицираното мнозинство, но запазват правната му логика неизменена.

438 Maroger, L’évolution de l’idée de supranationalité, Politique Etrangère, 1956, c. 309

439 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 4.

440 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 104.

441 Отделните наднационални органи могат да бъдат в различна степен – и по-важното, по различни причини – наднационални. “Ако сравняваме Комисията и Съвета, можем да приемем, че авторите на Договора са поставили акцента върху различни елементи на наднационалността: при Комисията особено добре разработени са структурните елементи (устройство и процедура), но тя упражнява своята власт в сравнително тесни граници. Обратно, Съветът е натоварен със законодателна власт със значимост и широта без аналог по отношение на приложното поле, докато структурните елементи са оставени на по-заден план.” – Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.120.

442 Според чл. 198 ДЕО ЕП взима решения с мнозинство от подадените гласове, което на практика позволява дори една съвсем малка част от общо 626-те депутати, да вземат валидно решения... – виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 156.

443 Според чл.19 “Европейският парламент изпълнява, съвместно със СМ, законодателната и бюджетната функция, както и функциите по политически контрол и консултиране...” – виж Конституция за Европа (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 36. Виж също чл. 232 и сл. – пак там, с.186 и сл.

444 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 122. Авторът изразява резерви относно ефективната власт на ЕП, естествени за времето, когато пише своя забележителен труд – 1970 г., когато ЕП (тогава даже още Общо събрание!) не е получил онази поредица от увеличавания на своята властова тежест, която днес го нарежда и по този критерий сред най-наднационалните органи!

445 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 4.

446 Ralph H. FOLSOM, Ralph B. LAKE, Ved P. NANDA, European Union Law After Maastricht. A Practical Guide for Lawyers Outside the Common Market, Kluwer Law International, The Hague-London-Boston, 1996, p.21.

447 Bernard CASSEN, Le Monde diplomatique, avril 1999, p. 10 .

448 Aloys RIGAUT, Institut d’études politiques IEP de Paris, 04.11.2000, Séminaire de Questions Européennes de S.GIRAUD. LE COREPER : organe diplomatique ou organe supranational ? fichier http://aloys.rigaut.free.fr/pdf/COREPER.PDF

449 ROBERTSON, Problems of European Integration, RC, Tome 91, 146, цит. по Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.132

450 CARSTENS, цит. по Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 133. Самият той посочва, че “в действителност, това е квинтесенцията на наднационалната власт – поне що се отнася до правната й природа – че тя се представя като годност за упражняване на суверенни права” – пак там.

Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава