Този текст е подготвен
Изтегляне 2.46 Mb.
|
145 Макар да са възможни и други, както и друга подредба и най-вече придаването на друго значение – цитираният неведнъж Клаус фон Линдайнер-Вилдау например вижда нещата по малко по-различен начин. Тръгвайки от етимологията на понятието, той приема, че “понятието “наднационалност” обозначава един феномен “над националното”, т.е. една институция, на която държавата е “подчинена”. Тази институция трябва да може да създава задължения за или срещу държавата, независимо от нейната индивидуална воля.За да осъществи този принцип, наднационалният орган трябва да отговори на следните изискания: волята му трябва да се формира с мнозинство. Колкото до нейната реализация, решенията на този орган трябва да имат задължителна сила и автоматична валидност.Тези два елемента обаче, са само “минималните условия”. Базовата идея, идеята за “субординация”, се осъществява по един много по-очевиден начин – ако – в процеса на формиране на волята – членовете на органа са независими в своите решения и ако – при реализацията на тази воля – решенията на органа могат да ангажират частните лица директно и непосредствено.Следователно можем да говорим за “рудиментарни” форми на наднационалността и за нейни повече или по-малко “развити” форми – и проследяването на различните организации през годините, имащи определени наднационални черти, всъщност потвърждава, че това е оправдано. В този смисъл се налага следното правило: ако са налице само двата минимални елемента (“гласуване с мнозинство” и “задължителна сила”), ще е налице именно такава рудиментарна наднационалност, но имайки предвид базовия принцип ще приемем, че наднационалност все пак е налице. Ако, обаче, единият или другият от тези два елемента липсва, не може да става въпрос за наднационална организация. (Това е така, дори ако е налице един от допълнителните елементи – “независим статут” и “директна власт на частните лица”.) За сметка на това, обаче, наличието на единия или дори на двата допълнителни елемента в допълнение към минималните условия прави съответната организация в по-голяма степен наднационална” – Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 61-62. 146 Цит. по Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 27. 147 50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, с. 9. 148 Член 2 ДЕО гласи: “Общността има за своя цел чрез установяване на общ пазар и на Икономически и валутен съюз и чрез осъществяване на общите политики и действия, посочени в членове 3 и 4, да насърчава в цялата Общност хармонично, балансирано и устойчиво развитие на икономиката, високо равнище на заетост и на социална закрила, равенство между мъжете и жените, устойчив и неинфлационен растеж, висока конкурентност и сближаване икономическите резултати, висока степен на опазване и подобряване на качеството на околната среда, повишаване на жизненото равнище и качеството на живота, икономическо и социално единство и солидарност между държавите-членки.” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с.47. 149 Виржини Ноблькур проследява употребата на понятието “наднационалност” за квалифициране на организации много преди създаването на европейската конструкция и подчертава, че именно в рамките на европейската интеграция “концепцията за наднационалността добива размах, недостиган никога по-рано”! – Virginie NOBLECOURT, Essai d’une construction juridique de la supranationalité, Civitas Europa, No 3, septembre 1999, PUN, p.300-301, note 1. 150 CJCE, 23 avril 1986, Partie écologiste « Les verts » c/Parlement européen, aff.294/83, Rec. p. 339. 151 CJCE, avis 1/76, 26 avril 1977, Rec. p. 741. Традиционно така го разглежда и доктрината – виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6-то изд., c.51; Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2e éd., 1998, p.5 и ред други. 152 Така я разглеждат редица автори: “Тя се отнася за всички елементи на правната конструкция, която очертава, както и за самата тази конструкция, стигайки чак до концепцията и терминологията. ...Тази декларирана автономност в действителност има фундаментален характер – както от политическа, така и от юридическа гледна точка.” – Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6-то изд., c.249 и др. 153 “Общността представлява нов правен ред в международното право, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права, макар и в ограничени сфери, а негови субекти са не само държавите-членки, но и техните граждани” – CJCE, 5 février 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. p.3., виж на бълг. език 50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, p.9. 154 CJCE, 15 juillet 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. p.1141, виж на бълг. език Учредителните договори на ЕО и ЕС, (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с.104. 155 CJCE, 13 novembre 1964, Commission c/Luxembourg et Belgique, Affaires jointes 90 et 91/63 Rec. p.1220. 157 CJCE, 14 déc. 1991, Avis 1/91, Rec. I-6079. 158 “Правен ред наричаме една организирана и структурирана съвкупност от правни норми, със свои собствени източници, свои органи и процедури за тяхното приемане и за установяване и санкциониране на нарушаването им” – пишат по този повод френските професори Ги Исак и Марк Бланкé. – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 131. 159 Така го разглеждат повечето автори – виж Koen LENAERTS, Piet VAN NUFFEL, Constitutional Law of the European Union, Sweet & Maxwell, London, 1999; Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3-то изд., 2001; Philippe MANIN, Les Communautés européennes – l’ Union européenne, Pédone, 3-то изд., 1997; Jean-Marque FAVRET, Droit et pratique de l’UE, Gualino, 2-ро изд., 1999; Jean Paul Jacqué, Droit Institutionnel de l’Union européenne, Dalloz, 2001; Dominik LASOK, Law and Institutions of the european Union, Butterwords, London, 6-то изд., 2001, Jo SHAW, Law of the European union, Palgrave Law Masters, 3-то изд., 2000 ; Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8-мо изд.; Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, 4-то изд., Oxford University Press, 1998; Jean-Claude ZARKA, Les institutions de l’Union Européenne”, Guiliano éditeur, 1998, 2-ро изд. и редица други. Тук и надолу, когато се позовавам на доктрината, имам пред вид основно тази разнообразна група автори. 160 Виж така Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 133 и др. 161 Виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 209 и др. 162 Виж също Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3e éd., p. 101 и сл. 163 За разлика, например, от чл.38 на Статута на МС на ООН, който изброява приложимото право и така, косвено, посочва източниците на Международното право – виж Устав на Организацията на обединените нации, ДИ “Наука и изкуство”, С.1985, c. 73. 164 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., с. 133. 165 Любопитно е да се отбележи, че към Договорите от Рим има приложени общо 16 протокола и 9 декларации, към Договора от Маастрихт – 17 протокола и 33 декларации, към Договора от Амстердам – 13 протокола и 59 декларации, към Договора от Ница – 4 протокола и 27 декларации... 166 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., с. 137. 167 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 138. 168 Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2-ро изд., 1998, p.3. 169 Виж Jean BOULOUIS, Marco DARMON, Contentieux communautaire, Dalloz, 1997. 170 Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 135. 171 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 136. 172 В преамбюла на ДЕО се говори за “икономическия и социален прогрес”, “премахване на разделението в Европа”, “постоянно подобряване на условията на живот”, “солидарността” и други – виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 43. 173 Виж чл. 2 ДЕО, Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 47. 174 Виж подробното изброяване по чл. 3 ДЕО, Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 47. 175 Първият текст на преамбюла на ЕО я поставя в контекста на “решимостта за полагане на основите на един все по-тесен съюз между народите на Европа” и систематично поставя с центъра на своите ценности именно “своите народи” и “техния идеал” – виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 43. 176 Преамбюлът на ДЕС декларира “привързаност към принципите на свободата, демокрацията и зачитането на правата на човека и основните свободи, както и на правовата държава”, “привързаност към основните социални права” и т.н. – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 7. 177 В преамбюла на Проекта на договор за приемане на Конституция за Европа разгърнато се излагат “основополагащи за хуманизма ценности: равенство между хората, свобода и зачитане на разума”, “централната роля на човешката личност и нейните ненакърними и неотменими права, както и зачитането на закона”, “пътя на цивилизацията, напредъка и просперитета”, “демокрация и прозрачност”, “мир, правосъдие и солидарност по света”, “национална идентичност” и др. – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 25. 178 В мотивите към решението си по делото Ван Генд ен Лоос СЕО се позовава на целите на ЕИО – чл.2 ДЕИО, и на преамбюла на Договора, за да обоснове своето разбиране за възможността за директна приложимост на неговите разпоредби спрямо частните лица в ДЧ: “Имайки предвид, че целта на Договора за ЕИО – да се създаде общ пазар, чието функциониране пряко засяга всички, попадащи под юрисдикцията на Общността – предполага, че този Договор е нещо повече от споразумение, създаващо само насрещни задължения между сключващите го страни; имайки пред вид, че това схващане намира потвърждение в преамбюла на Договора, визиращ не само правителствата, но и народите, и се подсилва особено от създаването на институции, на които са предоставени суверенни права, чието упражняване засяга както държавите-членки, така и техните граждани...” – “50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, с. 9. Виж също решенията по делата CJCE, 12 déc.1974. Walrave, aff. 36/74. Rec. p. 1405, CJCE, 12 févr. 1973, Europembalage, , aff. 6/72, Rec. p.215. 179 Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 136-137. 180 Чл.5 ДЕО позволява на Общността да осъществява дейности, за които не е изрично овластена – когато това е необходимо за постигането на някоя от нейните цели (!) и, допълнителен критерий, когато тази цел не може да бъде достатъчно добре постигната от отделните ДЧ и би могла да бъде постигната по-добре на общностно равнище заради централизирания подход и цялостния обхват – чл.5 ДЕО. По-подробно за субсидиарността – виж по-надолу Дял ІІ, Глава 2. 181 чл. 308 ДЕО гласи: “Ако за осъществяването на една от целите на Общността при осъществяването на Общия пазар се окаже необходимо дадено действие на Общността и този договор не е предвидил необходимите за това правомощия, Съветът, с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, приема необходимите разпоредби.” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 203. Исаак и Бланкé отбелязват например голямото практическо значение на такива установени в чл.2 цели като “постоянното подобряване на условията на живот... на гражданите” – виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 137. 182 Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 138 – те говорят за “истинско законодателство”. 183 Чл. 23-31 ДЕО – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004., с. 59-61. 184 Общата селскостопанска политика е уредена в чл. 32-38 ДЕО – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 63-65. 185 Общата транспортна политика е уредена в чл. 70-80 ДЕО – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 79-81. 186 Политиката за защита на общностната конкуренция е уредена в чл. 81-89 ДЕО – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с.82-87. 187 Общата икономическа политика е уредена в чл. 98-104 ДЕО – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 91-96. 188 Общата валутна политика е уредена в чл. 105-124 ДЕО – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 96-111. 189 Уредбата е особено интересна: “Чл.48. Правителството на всяка държава-членка или Комисията могат да внасят в Съвета проекти за ревизиране на договорите, на които се основава Съюзът. Ако Съветът, след консултиране с Европейския парламент и с Комисията, в зависимост от случая, изрази положително становище за свикването на конференция на представителите на правителствата на държавите-членки, тя се свиква от председателя на Съвета, за да се приемат по общо съгласие необходимите изменения в тези договори. В случай на институционни изменения във валутната област се провеждат консултации и със Съвета на Европейската централна банка. Поправките влизат в сила след като бъдат ратифицирани от всички държави-членки, съгласно техните конституционни разпоредби.” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 34-35. 190 Исаак и Бланкé разглеждат тази особеност като “особено оригинална процедура” – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 140. 191 Исаак и Бланкé аргументирано определят подобна възможност като “напълно невъзможна” – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 140-141. 192 Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 141. 193 Чл. 307 категорично определя: “Правата и задълженията, произтичащи от споразумения, сключени преди 1 януари 1958 г. или за присъединяващите се държави – преди датата на тяхното присъединяване, между една или повече държави-членки от една страна и една или повече трети страни от друга, не се засягат от разпоредбите на този договор. Доколкото тези споразумения се несъвместими с този договор, съответните една или повече държави-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия.”– Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 203. Същата е уредбата и по чл. 106 ДЕОАЕ – виж Учредителните договори, Академичен кръг Пандекти, С.2002, с. 185. 194 Чл. 103 ДЕОАЕ: “Държавите-членки са длъжни да съобщават на Комисията за проектоспоразуменията или проектодоговорите с трета държава, международна организация или гражданин на трета държава, доколкото тези споразумения или договори се отнасят по въпроси от приложения обхват на настоящия договор. Ако проектоспоразумение или проектодоговор съдържа клаузи, които съставляват пречка за прилагането на настоящия договор, Комисията отправя своите забележи до заинтересуваната държава в сок от два месеца от получаването на изпратеното до нея съобщение. Тази държава не може да сключи планираното споразумение или договор, докато не удовлетвори възраженията на Комисията или не се съобрази с разискването, с което Съдът се произнася спешно по молба на държавата относно съвместимостта на предвижданите клаузи с разпоредбите на настоящия договор. Молбата може да бъде подадена в Съда по всяко време след получаването от страна на държавата на забележките на Комисията.” –Учредителните договори, Академичен кръг Пандекти, С.2002, с. 184-185. 195 Виж Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 246-261. 196 Виж Учредителните договори, Академичен кръг Пандекти, С.2002, с. 273-278. 197 Виж Учредителните договори, Академичен кръг Пандекти, С.2002, с. 255-271. 198 Виж Основните договори на ЕС, Нова звезда, С.1999, с. 307-319. 199 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 134. 200 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 135. 201 JOCE, № L 169 от 29 юни 1987 202 JOCE, № C 191 от 29 юли 1992 г. 203 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 9. 204 Чл. 8-10 ДЕС – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 13. 205 Текстът на ДЕИО (вече ДЕО) с измененията от ДМ е публикуван в JOCE 1992, C 224, p.1 206 Чл. 11-28 ДЕС – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 11-23. 207 Чл.29-42 ДЕС – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 24-31. 208 Чл. 48 ДЕС – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 34-35. 209 Чл. 49 ДЕС – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 35. 210 JOCE, № C 340 от 10 ноември 1997. 211 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p.15. 212 Каталог: upload -> files files -> Мотиви към законопроекта files -> Мотиви към законопроекта files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението” files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава Изтегляне 2.46 Mb. Сподели с приятели:
|