Този текст е подготвен

308 Ord. 22 juin 1965, San Michele, aff. 9/65, Rec. 1967, 35.Виж – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 186.

309 Décision du 27 déc. 1973, Frontini, RTDE 1974, 148.

310 Исаак и Бланке цитират решение на КС на Франция от 30 декември 1977 г., според което “задължителната сила на нормите, които те (регламентите – б.м.А.P.) съдържат не зависи от никаква санкция от органите на държавите-членки” – Conseil constitutionnel (décisions du 30 déc. 1977, RTDE 1979. 142, note G. Issac et J. Molinier). – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 187.

311 Виж John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, p.17-18.

312 Така Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 813.

313 Доктрината в страните с дуалистична система трудно приемат това разбиране. “...държавата-членка има задължението да приеме вътрешна имплементираща норма, за да4 даде на директивата действие (буквално: ефект – б.м.А.P.) в своята правна система. (Цитирани са решения на СЕО 91/79 Commission v Italy, 1980, ECR 1099 C-287/91 Commission v Italy, 1992, I-3515). Така директивите не са по същия начин като регламентите непосредствено приложими” – Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p.10.

314 John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, p.17.

315 Виж Koen LENAERTS, Piet VAN NUFFEL, Constitutional Law of the European Union, Sweet & Maxwell, London, 1999, р.505.

316 А. Отт дори отбелязва, че “в своите пет десетилетия, СЕО е развил не само принципа, но и цяла конституционна теория за примата на Европейското право.”

317 Според някои това не е случайно – мълчанието на УД е било необходимо, за да улесни приемането им от различните национални парламенти… – виж Ralph H. FOLSOM, Ralph B. LAKE, Ved P. NANDA, European Union Law After Maastricht. A Practical Guide for Lawyers Outside the Common Market, Kluwer Law International, The Hague-London-Boston, 1996, р. 23.

318 “...За разлика от обикновените международни договори, Договорът за създаване на ЕИО установява самостоятелен правен ред, интегриран в правната система на държавите-членки от момента на влизане в сила на договора и който националните правораздавателни органи са длъжни да прилагат; ...обективното право, произтичащо от Договора, не може да бъде отменено от вътрешноправни разпоредби, независимо от вида им...” – CJCE, 15 juill. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141., на бълг. език виж “50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, с. 104.

319 “Приматът на правото на ЕО се потвърждава от чл.189 (нов чл.249 – б.м.А.P.), според който регламентът е “задължителен” и “пряко приложим във всички държави членки”...” – CJCE, 15 juill. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141., на бълг. език виж “50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, с. 105.

320 “...Държавите членки, които ограничават, макар и в ограничени сфери, суверенните си права и така създават една система от правни норми, обвързващи както тях самите, така и техните граждани...” – CJCE, 15 juill. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141, на бълг. език виж “50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, с. 104.

321 “...Правната сила на Общностните норми не може да варира в отделните държави в зависимост от последващи вътрешни закони, без така да се застраши постигането на целите на Договора, посочени в чл.5 (нов чл. 10 – б.м.А.P.), ал.2, или да се осъществи дискриминация, забранена по чл.7 (отменен ДА, сега забраната за дискриминация е уредена по чл.13 – б.м.А.P.). ...Поради своя специфичен и оригинален характер обективното право, произтичащо от Договора, не може да бъде отменено от вътрешноправни разпоредби, независимо от вида им, без така да се лиши от общностния си характер и без да се постави под въпрос правната основа на сама Общност...” – CJCE, 15 juill. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141., на бълг. език виж “50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, с. 104-105.

322 CJCE, 15 juill. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141, цит. по Jean BOULOUIS, Roger-Michel CHEVALIER, Grands arrêts de la cour de justice des communautés européennes, Dalloz, 6^e éd., 1994, Tome 1, p. 140.

323 Проф. Зарка констатира: “Приматът на Общностното право е едно логично изискване, свързано с три характеристики на общностния правен ред:

- природата на Общността, която почива върху ограничаване на суверенните права на държавите;

- автономията на общностното право, което предполага невъзможност да му бъде противопоставена една вътрешна норма;

• 
  - единството на Общностното право, което налага невъзможност общностните норми да бъдат парализирани чрез различаващи се от тях национални норми.” – Jean-Claude ZARKA, Les institutions de l’Union Européenne”, Guiliano éditeur, 1998, 2^e éd., p. 163.
  

324 Според Ж.Д. де ла Рошер “да се отрича неговия примат означава да се отрича неговото съществуване” – Jacqueline DUTHEIL de La ROCHÈRE, La jurisprudence de la Cour de justice des Communautés européennes et la souveraineté des Etats – dans: La Constitution et l’Europe, Montchrestien, 1992, p.234.

325 Някои автори разглеждат Общностното право като част от международното, като “вкоренено” в международното и приемат, че то “заимства от международното право примата си над вътрешния правен ред на ДЧ” – виж Jacqueline DUTHEIL de La ROCHÈRE, La jurisprudence de la Cour de justice des Communautés européennes et la souveraineté des Etats – dans : La Constitution et l’Europe, Montchrestien, 1992, p.234, както и Charles LEBEN, A propos de la nature juridique des Communautés européennes, Droits 14, 1991, p.61 и други.

326 Те дори представят принципа за примата именно по този начин – “...когато има конфликт между една непосредствено приложима или директно ефективна Общностна норма и национално право, именно Общностната норма ще бъде приложимата” – Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p.52. Виж също и Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, 4th ed., Oxford University Press, 1998, р.219; John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, p.30-31 и др.

327 Виж John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, p.31.

328 Т. Хартли посочва, че според практиката на СЕО директиви и решения също се ползват с примат, когато имат директен ефект – съгласно решенията по делата CJCE, 5 avril 1979, Ratti, aff. 148/78 и CJCE, 26 février 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. p. 723. 148/78, както и нормите с директен ефект на международните договори на Общността – 87/75 Bresciani – виж Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, 4th ed., Oxford University Press, 1998, р. 219.

329 Проф. Жоел Ридо е категоричен: “СЕО не е ограничил примата само за Учредителните договори. Той прокламира примата на съвкупността на общностното право над националното”. – Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p.815. Така Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p.274-275; Denys SIMON, Les exigences de la primauté du droit communautaire: continuité ou métamorphoses ?, dans L’Europe et le droit, Mélanges Boulouis, Dalloz, 1991, p.48 и ред други.

330 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 204.

331 Жан Булюи, цитирайки СЕО (реш. по дело CJCE, 7 février 1973, Commission c. Italie, 39/72, Rec. 101.), отбелязва: “Както и за непосредствената приложимост, неговите (на примата –б.м.А.P.) основи се откриват в понятието за общ пазар, което изисква ...еднаквост и хомогенност на правото, което урежда този пазар, точно както понятието за общност предполага подчиняването на задълженията за солидарност и за зачитане на равнопоставеност, които са вътрешноприсъщи на самата природа на една общност” – Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p.274.

332 Дори върховните и конституционните съдилища на някои ДЧ, които първоначално се съпротивляват срещу доктрината за примата, накрая признават това съдотворно (judge-made) право заради осъзнаването на “общия интерес от успеха на Съюзното начинание”. Най-яркият пример е “отстъплението от техните първоначални позиции” на най-упоритите конституционни съдилища на Италия и Германия – виж Ralph H. FOLSOM, Ralph B. LAKE, Ved P. NANDA, European Union Law After Maastricht. A Practical Guide for Lawyers Outside the Common Market, Kluwer Law International, The Hague-London-Boston, 1996, p.21.

333 Джон Ъшър отбелязва дори забележителната по количество съпротива на страниците на The Times, въпреки които в крайна сметка и Обединеното кралство възприема виждането на съда в Люксембург... – виж John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, p.32.

334 Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., year??, p.52.

335 “...Поради своя специфичен и оригинален характер обективното право, произтичащо от Договора, не може да бъде отменено от вътрешноправни разпоредби, независимо от вида им, без така да се лиши от общностния си характер и без да се постави под въпрос правната основа на сама Общност...” – CJCE, 15 juill. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141., на бълг. език виж “50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, с. 105.

336 Проф. Ридо дори говори за “абсолютен примат” («la primauté absolue») на Общностното право в случай на конфликт с националното право – Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 815.

337 Доктрината подчертава отсъствието на изключения, освен едно – по чл.307? за МД преди ДЕИО (виж по-долу...) – виж Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, 4th ed., Oxford University Press, 1998, p.218 и други.

338 “примат на цялото Общностно право над вътрешното право” – Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 25. Това разбиране, обаче, се нуждае от уточняване – проф. Готрон възразява, че “приматът на общностното право се разбира като примат на една общностна норма над една противоречаща вътрешна норма, а не – както се пише понякога – като примат на цялото общностно право над цялото вътрешно право.” – Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8^e éd., p.163;

339 “спрямо всяка вътрешна норма” – Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 815.

340 Виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p. 275. Професорите Исаак и Бланке отбелязват практиката на СЕО, според която националните конституции също се подчиняват на примата на Общностното право – виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 204. Виж също: CJCE, 22 juin 1965, San Michele, aff. 9/65, Rec. 1967, р. 35: “Принципите на на една национална конституционна конструкция не биха могли да засегнат валидността на един общностен акт и неговия ефект на територията на една ДЧ” – CJCE, 17 déc. 1970, Internationale Handelsgesellschaft c/ Einfuhr und Vorratsstelle Getreide, aff. 11/70, Rec. 533. Виж в същия смисъл и CJCE, 13 juillet 1972, Commission c/Italie, aff. 48/71, Rec. 533.

341 Повечето автори приемат, обаче, че въпросът за примата се поставя само по отношение на общностните норми с директен ефект – виж Andrea OTT, Fundamental and Basic principles – in: Andrea OTT & Kristyn INGLIS (editors), Handbook on European Enlargement. A Commentary on the Enlargement Process. T.M.C. Asser Press, Asser Instituut, The Hague, 2002, p. 17 и редица други – единствено те, приложими от национален съд по отношение на частни субекти – могат да влязат в противоречие с вътрешни норми, приложими от същия съд спрямо къщите лица. Останалите общностни норми, които не са годни да породят права или задължения за частните лица, не могат и да влязат в противоречие с вътрешна правна норма, което да трябва да се разрешава от национален съд. Всички те ще бъдат обвързващи само за ДЧ или институциите на ЕОи, в отношенията между които пък по начало е невъзможно приложение на правна норма с национален произход.

342 “...вътрешноправни разпоредби, независимо от вида им...” – CJCE, 15 juill. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141., на бълг. език виж Атанас Семов, “50 най-важни решения на СЕО”, Институт по Международно право, P.2002, p. 105.

343 Така Koen LENAERTS, Piet VAN NUFFEL, Constitutional Law of the European Union, Sweet & Maxwell, London, 1999, р.506; Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 25.и други.

344 очертани, според доктрината, най-ясно в решението по делото Simmenthal – CJCE, 9 mars 1978, Administration des Finances c/Simmenthal, aff. 106/77, Rec. p. 629. – виж също “50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, с. 80.

345 “...по силата на принципа за примата на Общностното право, пряко приложимите разпоредби на Договора и актове на институциите предизвикват в отношенията си с вътрешното право... неприложимостта, със самия факт на влизането им в сила, на всяка съществуваща норма от вътрешното право, която им противоречи...” – CJCE, 9 mars 1978, Administration des Finances c/Simmenthal, aff. 106/77, Rec. p. 629.

346 “...Националният съдия, натоварен да прилага, в рамките на своята компетентност, разпоредбите на Общностното право, има задължението да осигури пълният ефект на тези норми, като ако се наложи, остави неприложени, на своя отговорност, всяка, дори последваща, противоречаща правна норма от националното законодателство, без да трябва да иска или да чака предварителната й отмяна по законодателен ред или по друг конституционен ред...” – CJCE, 9 mars 1978, Administration des Finances c/Simmenthal, aff. 106/77, Rec. p. 629.

347 Виж Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p. 7 и 53; Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, 4th ed., Oxford University Press, 1998, р.219.

348 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 205; Koen LENAERTS, Piet VAN NUFFEL, Constitutional Law of the European Union, Sweet & Maxwell, London, 1999, р.506.

349 Чл.10 ДЕО: “Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки за осигуряване на изпълнението на задълженията, произтичащи от този договор или от актове на институциите на Общността. Те подпомагат Общността за постигането на нейните цели.

Те се въздържат от всяка мярка, годна да застраши постигането на целите на този договор.” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 50.

350 CJCE 13 juill. 1972, Commission c/Italie, aff. 48/71, Rec. 529.

351 CJCE, 9 mars 1978, Administration des Finances c/Simmenthal, aff. 106/77, Rec. p. 629., виж също Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p.53.

352 Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, 4th ed., Oxford University Press, 1998, р. 219. Според СЕО (по делото 107/77 Simmenthal) националната мярка е несъвместима дори просто с приложното поле на упражняваната от Общността законодателна власт – виж Koen LENAERTS, Piet VAN NUFFEL, Constitutional Law of the European Union, Sweet & Maxwell, London, 1999, р.507.

353 Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, 4th ed., Oxford University Press, 1998, р. 220.

354 Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, 4th ed., Oxford University Press, 1998, р.220.

355 “...незабавно да спре приложението на този закон до отсъждането на Съда, дори ако неговото национално право му забранява това...” – CJCE, 19 juin 1990, Factortame, aff. C-213/89, Rec. I. 2433., виж също “50 най-важни решения на СЕО” (съст. Атанас Семов), Институт по Международно право, С.2002, с. 80 и 103.

356 Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2^e éd., 1998, p.55.

357 Самият СЕО е обявил за противоречащи на Общностното право (и като такива – за неприложими, без, разбира се, да може сам да ги отмени!) “неизброимо количество национални правни актове” – виж Ralph H. FOLSOM, Ralph B. LAKE, Ved P. NANDA, European Union Law After Maastricht. A Practical Guide for Lawyers Outside the Common Market, Kluwer Law International, The Hague-London-Boston, 1996, p.23.

358 Т.Хартли се позовава на решението по делото 167/73 Commission c/France – Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, 4th ed., Oxford University Press, 1998, p. 219.

359 “Сблъсъкът и примиряването на доктрината на СЕО за примата с националните конституции илюстрира една основна черта на правната система на ЕP. Ефикасността на тази система в голяма степен зависи от склонността на националните съдии да признаят и да приемат Правото на ЕС и особено интерпретирането му от Съда на ЕО.” – Ralph H. FOLSOM, Ralph B. LAKE, Ved P. NANDA, European Union Law After Maastricht. A Practical Guide for Lawyers Outside the Common Market, Kluwer Law International, The Hague-London-Boston, 1996, p.24.

360 Виж Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, 4th ed., Oxford University Press, 1998, р.226 – по-подробно за отговорността на ДЧ виж по-надолу ...

361 Andrea OTT, Fundamental and Basic principles – in: Andrea OTT & Kristyn INGLIS (editors), Handbook on European Enlargement. A Commentary on the Enlargement Process. T.M.C. Asser Press, Asser Instituut, The Hague, 2002, p. 18.

362 Тревор Хартли го определя като “ключово понятие” (key concept) – виж Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 187.

363 Виж Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8^e éd., p.161; Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8^e éd., p. 202 и други.

364 Можем да добавим и сложността, продиктувана от липсата на последователно изведено в литературата разграничение между принципите за непосредствена приложимост и директен ефект, водеща понякога до тяхното сливане, разглеждане като два аспекта на един принцип (виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6-то изд., c.259), или разглеждането на втория като продължение на първия – виж Dominik LASOK, Law and Institutions of the European Union, Butterwords, London, 6th ed., 2001, p. 294 и други.

365 Виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6^e éd., p. 268 et 270.

366 Жоел Ридо отбелязва, че “Задължението за прилагане на разпоредбите с директен ефект засяга не само съдията, а се отнася за всички национални власти като цяло ...включително и децентрализираните, като напр. общините” – Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3^e éd., p. 818-819.

367 R. LECOURT, L’Europe des juges, Bruylant, Bruxelles, 1976, p. 248.

368

Изтегляне 2.46 Mb.

Сподели с приятели: