Този текст е подготвен

21 Сред тях и особено авторитетни автори като Манен, Булюи, Исаак и др. – виж по- надолу

22 Jean MONNET– Mémoires – 1989, p. 642.

23 Jean-Denis MOUTON, La construction européenne et les mutations de l’Etat-nation – в: Les mutations de l’Etat-nation en Europe à l’aube du XXI è siècle, Nancy, 1997, Editions du Conseil de l’Europe, Collection Science et technique de la démocratie, No 22, p. 165.

24 François VENTER, Constitution Making and the Legitimacy of the Constitution, в : National constitutions in the era of Integration (Ed. Antero Jyränki), Kluwer Law International, 1999, p. 21.

25 Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6-то изд., p.250.

26 Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6-то изд., p.25.

27 Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6-то изд., p.23.

28 Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3-то изд., p. 25.

29 Шарл де Гол енергично напада “цялата тази мафия супранационалисти – били те еврокомисари, депутати или функционери – всички те са врагове. Те бяха поставени там от нашите врагове”... – Charles De GAULLE, T. 2, Fayard, p. 291.

30 Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3-то изд., p.24.

31 Той отбелязва : “За нуждите на европейската интеграция отношението между закона и договорите (и производното право) бе из основи изменено и компетенции, които традиционно се свързват с националния суверенитет, бяха трансферирани на наднационални органи”. – Michel TROPER, Professeur à l’Université de Paris X–Nanterre – Fide droit communautaire et constitutions nationales, rapport français, 17 oct. 2002, p.7, цит. по http://www.fide2002.org/pdfs/eufrance1.

32 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 2.

33 Florence CHALTIEL, La souveraineté de l’état et l’Union européenne, l’exemple français. Recherche sur la souveraineté de l’état membre, L.G.D.J., 1999, p.30 и другаде.

34 Jean-Claude ZARKA, Les institutions de l’Union Européenne”, Guiliano éditeur, 1998, 2-ро изд., p.32.

35 Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8-мо изд., p.13-14.

36 Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8-мо изд., p. 62.

37 Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8-мо изд., p.100.

38 Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8-мо изд.,, p.13-14.

39 Робер Шуман, За Европа, Изд. “Книжен тигър”, P.2001, p.106.

40 Робер Шуман, За Европа, Изд. “Книжен тигър”, P.2001, p.107. В действителност точният цитат от Шуман е “противници на каквато и да било наднационалност спрямо суверенните френски въоръжени сили”, което наглед е по-ограничено по смисъл. На практика ние знаем, че по-късната нормотворческа дейност в изграждането на другите две общности – ЕОАЕ и ЕИО – проявява деликатност и се старае да избегне раздразнението на противниците на наднационалността не само в тази ограничена област, но и в каквото и да е отношение – и прави всичко възможно, за да избегне употребата на понятието “наднационален” в УД или да напомня за него...

41 A. von BOGDANDY, Supranationale Union als neuer Herrschaftstypus: Entstaatlichung und Vergemeinschaftung in staatstheoretischer Perspektive – в: Integration, 1993, p. 210 и сл.

42 Според него “разпределението на компетенциите между националното и наднационалното ниво е спорно и двусмислено. Характера на европейския политически организъм във всеки един момент е резултат на съвместното въздействие на наднационален и междуправителствен натиск.” – Neil Mac CORMICK, "Democracy, subsidiarity and citizenship in the "European Commonwealth"", 16 L & Phil 31, 1997.

43 Томас Амико отбелязва: “Германците намираха наднационалността особено привлекателна. Тя съдържаше един определен елемент на необратимост, тъй като участващите държави прехвърляха част от своя суверенитет на една обща институция (Висшата власт). Освен това наднационалността предполагаше определено равенство между страните – всички трябваше да се подчиняват на Висшата власт.” – Thomas AMICO, Européistes et Souverainistes, 15/07/2002, http://perso.wanadoo.fr/thomas.amico, p.2. По-долу, обаче, той констатира, че “германците не са безгранични защитници на наднационалността. Те се поколебаха да влязат в ЕОО заради дискриминацията, на която бяха жертва. И направиха това отново – както и с плана Шуман – по вътрешни съображения...” – пак там.

44 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8-мо изд., p. 9.

45 Georges VEDEL, Débats – в: La Constitution et l’Europe, Montchrestien, 1992, p.220.

46 Valéry Giscard D'ESTAING, Un Agenda pour la constitutionnalisation de l’Europe – в: Le nouveau débat sur l'Europe, Textes réunis et commentés par Hartmut Marhold, Presses d'Europe, 2002.

47 Johannes RAU, Une constitution fédérale pour les citoyens d’Europe – в: Le nouveau débat sur l'Europe, Textes réunis et commentés par Hartmut Marhold, Presses d'Europe, 2002.

48 Valéry Giscard D'ESTAING et Helmut SCHMIDT: L'Europe sans réformes n’est pas prête pour l’élargissement – в: Le nouveau débat sur l'Europe, Textes réunis et commentés par Hartmut Marhold, Presses d'Europe, 2002.

49 Joschka FISCHER: La finalité fédérale de l’Europe unie des États-Nations – в: Le nouveau débat sur l'Europe, Textes réunis et commentés par Hartmut Marhold, Presses d'Europe, 2002.

50 Wladyslaw BARTOSZEWSKI, Valeurs fondamentales, démocratie et supranationalité – de la simplification des traités au traité constitutionnel – в: Le nouveau débat sur l'Europe, Textes réunis et commentés par Hartmut Marhold, Presses d'Europe, 2002.

51 Проф. Маскле говори за “челен сблъсък между класическата концепция за суверенитета и разпоредбите на Договора за ЕС” – Jean-Claude MASCLET, Встъпителен доклад пред Колоквиума “Националните конституции и Европа”, проведен на 10 и 11 юни 1992 г. в Центъра за изследване на конституционното право на Университета Париж 1, факултета “Жан Моне” на Университета Париж-Юг и от Къщата на Европа в Париж, публикуван в сборника “Les constitutions nationales à l’épreuve de l’Europe”, La documentation française, 1992, p.13.

52 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 1.

53 Виж Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.13.

54 Виж по-подробно по-надолу, Глава 1, Раздел 2.

55 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.4.

56 Виж Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.65-73. Върху тези отлики акцентира и Виржини Ноблькур – Virginie NOBLECOURT, Essai d’une construction juridique de la supranationalité, Civitas Europa, No 3, septembre 1999, PUN, p.300-301, бел. 1.

57 Виж отново Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.74-78.

58 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.79-84.

59 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.85-88.

60 Виж Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.88-94.

61 Виржини Ноблькур посочва още и смесените арбитражни съдилища, създадени с мирните договори от 1919-1920 г. за разрешаване със задължителна за държавите сила на спорове между държавата и частните лица от 1921 до 1930 г. – Virginie NOBLECOURT, Essai d’une construction juridique de la supranationalité, Civitas Europa, No 3, septembre 1999, PUN, p.300-301, бел. 1.

62 УООН дори възлага на СС да действа в това отношение “от името на държавите-членки”! (“Чл.24: За осигуряване на бързи и ефикасни действия на организацията нейните членове възлагат на Съвета за сигурност главната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност и се съгласяват, че в изпълнение на неговите задължения, произтичащи от тази отговорност, Съветът за сигурност действува от тяхно име.” – Устав на Организацията на обединените нации, ДИ “Наука и изкуство”, P.1985, p.20.)

63 Виж чл. 39 и сл., Устав на Организацията на обединените нации, ДИ “Наука и изкуство”, P.1985, p.26.

64 Виж чл.42 и сл., Устав на Организацията на обединените нации, ДИ “Наука и изкуство”, P.1985, p.27.

65 чл.27 УООН, Устав на Организацията на обединените нации, ДИ “Наука и изкуство”, P.1985, p.21.

66 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 99.

67 При това възможност широко прилагана по-рано – да не би в началото, когато решенията са се взимали почти по всички въпроси с единодушие, само заради това Общностите да не са били наднационални?! Да, те са били в по-малка степен наднационални, отколкото сетне, когато се допуска гласуване с мнозинство. Но това е един допълнителен белег, а не основния (за възможностите за степенуване на наднационалността и за нейните белези – виж по-надолу, Глава 2, Раздел 2).

68 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 99.

69 Виж въпроса за Германския митнически съюз, за Захарния съюз и т.н., цитирани по-горе.

70 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 99.

71 Относно възможността за степенуване на наднационалността – виж по-долу.

72 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 42

73 За връзката наднационалност-наддържавност виж по-долу - ІІ.

74 Halük GÜNUGUR, Supranationalité et subsidiarité dans le droit communautaire, Revue Fédéralisme, 1993, p.8.

75 Според френския политолог Ернест Ренан “понятието “нация” е ясно само на пръв поглед, а в същност е заредено с опасни недоразумения”. Според него “Нацията – това е една душа, духовен принцип. Състои се от две съставки – първата е миналото, втората – настоящето. Едната е богат набор от спомени, другата е днешното съгласие, желанието за съвместно съществуване, волята да се съхранява неделимото наследство... Нацията е резултат от продължително минало, наситено с усилия, жертви, самоотдаване. Героично минало, велики личности, слава – това е общественият капитал според Ренан, върху който се разполага една национална идея...

Следователно нацията е една обширна сплотеност, изградена от чувствата за дадените жертви и за онези, които сме склонни да дадем. Тя предполага минало, и все пак в настоящето ясно изразява един доловим факт: съгласието, недвусмислено изразеното желание за съвместен живот... В крайна сметка волята на нацията е единствения законен критерии, към който трябва постоянно да се връщаме.” (Ернест Ренан, сп. “Панорама”, №1-2, 1993 г., с.42.).

Според La Grand Larousse Universel от 1984 г. нацията е:

“1. Съвкупност от човешки същества, живеещи на една и съща територия, с общ произход, история, култура, традиции, понякога език и образуващи политическа общност.

2. Абстрактна, колективна и неделима цялост, отделна от индивидите, които я съставляват и е титуляр на суверенитета”. (Цит. по Марко Семов, “Българска народопсихология”, Университетско издателство. “Св.Кл.Охридски”, 1999, 2-о изд., с. 80)

В статията “Нацията и националният дух” на енциклопедия Britannica’s Concise Pictured Encyclopedia от 1963 г. нацията е определена като “политическа група” или като “група от хора, които имат суверенно правителство” и се подчертава, че “по принцип никаква по-висша власт не може да управлява суверенна държава или нация”, като обаче се признава, че “няколко суверенни сили могат да образуват федерация или да отдадат част от правата си в името на общите интереси” (пак там., с. 80-81). The New Encyclopedia Britannica от 1993 г. свързва “националността” с “принадлежността към една нация или суверенна държава” и допълва, че “държавата чрез Конституцията и законите определя критериите за това кои да бъдат представителите на нацията” (пак там., с. 83).

Колкото и да изглежда парадоксално, едно от най-кратките и точни определения като че ли принадлежи на... Сталин: “Нацията е исторически формирала се устойчива общност от хора, възникнала на базата на общността на езика, територията, икономическия живот и психическото устройство, което се проявява в общността на културата” (Йосиф В. Сталин, “Марксизмът и националният въпрос”, P.1950, с. 11-12).

76 Виж Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 11.

77 Жорж Бертю говори за “една централна и наднационална власт, която юридически подчинява държавите, и счита, че “федералистите прикриват действителната си идея за създаване на една Супер-държава” – Georges BERTHU, La Constitution européenne. Un projet contre les nations, Université d'été des Etats Généraux de la Souveraineté, Valence, 14 septembre 2002 – цит. по http://www.autre-europe.org/doc/intervvalence1409.doc. Според него бъдещата европейска Конституция “ще потвърди наднационалността на институциите – тя ще прокламира превъзходството на общностното право (“правото на Съюза има предимство пред националното право”, гласи предложението на Комисията), ...ще изключи или маргинализира взимането на решения с единодушие, ...ще засили пряката връзка на централните институции с гражданите през главата на държавата, най-сетне ще предвиди възможности за собственото й изменение, които не почиват единствено върху единодушното съгласие на държавите.” – пак там.

78 Bernard CASSEN, Le monde diplomatique, Avril 1999, p. 10.

79 Françoise LAZARE, Vers la supranationalité, Le Monde Dossiers & Documents, No 253, avril 1997.

80 До такава необходимост, впрочем, стига в етимологичния си анализ и Клаус фон Линдайнер-Вилдау като посочва, че “макар държавата в своя политически, исторически и философски смисъл да не е идентична с нацията, правната терминология най-общо не ги разграничава” и приема тези две понятия за “взаимозаменими” – Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 42-43.

81 Halük GÜNUGUR, Supranationalité et subsidiarité dans le droit communautaire, Revue Fédéralisme, 1993, p.8.

82 Halük GÜNUGUR, Supranationalité et subsidiarité dans le droit communautaire, Revue Fédéralisme, 1993, p. 8.

83 Traité instituant la Communauté Européenne de Charbon et de l’Acier, Services des publications des Communautés Européennes, 1963, p. 19.

84 Шуман говори за “създаване на наднационална власт” – виж по-долу...

85 Jean-Claude GAUTRON, Droit européen, Dalloz, 1997, 8-мо изд., p. 62.

86 Цитирани многократно в настоящето изследване...

87 Целият текст на чл.1:“С настоящия договор Високодоговарящите страни създават помежду си една Европейска общност за отбрана с наднационален характер”, състояща се от общи институции, общи въоръжени сили и общ бюджет”.

88 Именно този “наднационален” характер на самата общност предизвиква усилена дебати дали и доколко договорът за създаването й противоречи или не на Конституцията – виж Georges VEDEL, Introduction, в: La Constitution et l’Europe, Montchrestien, 1992, р. 25.

89 Целият текст на чл.1 на Проекта: “С настоящият Договор се създава Европейска общност с наднационален характер. Тя се основава на съюза на народите и държавите, на зачитането на техния персоналитет, равенството в правата и задълженията. Тя е необратима (не може да бъде разпускана).”

90 Първоначалната идея на френското предложение е била твърде дръзка. В знаменитата си реч на 9 май 1950 г. пред Англо-американската прес-асоциация в Париж, когато под формата на декларация лансира своя план за европейско обединение, инспириран от Жан Моне, френският външен министър Робер Шуман заявява: “Същността на нашето предложение е да се създаде, отвъд националните суверенитети, една наднационална власт, една власт, обща за участващите държави, в рамките на която те ще осъществят частично сливане на своите национални суверенитети. Подписалите държави ще се откажат от своите компетенции в една ясно ограничена област, за да ги обединят и да предоставят упражняването им на една постоянна институция, която заедно са създали. Това предоставяне на суверенни права, или по-скоро това частично сливане на суверенитети, ще се осъществява предпазливо. ...Наднационалната власт ще бъде независима в своите решения както спрямо правителствата, така и спрямо частни интереси...” – цит. по Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 3.

91 Допълнителна последица от това е и подаването на оставка от Жан Моне като председател на Върховния орган – нещо, в което можем да търсим и едно от обясненията за променения след това темп и намалената дързост на интеграционните процеси...

92 Според Клаус фон Линдайнер-Вилдау понятието за наднационалност има връзка с понятието “интеграция”. “Няма съмнение – пише той, – че подчиняването на множество държави на решенията, приети с мнозинство от един независим орган, създаден от тях съвместно, и още повече пък пряката власт на този наднационален орган над лицата в тези държави – и всичко това на основата на равнопоставеност между тях, води до сближаване между тези държави, до сближаване или дори до съвпадане на интересите и намеренията им, накратко – до интеграция между тях.” И по-нататък уточнява, че изричното анонсиране на интеграционни намерения в преамбюлите или встъпителните членове на различните Учредителни договори – вкл. и на онези, които не просъществуват – показват, че “всъщност феноменът на интеграцията не възниква случайно, а е може би същностната цел, смисълът на съществуванието (la raison d’être) на наднационалната организация” и уточнява, че връзката между двете понятия е израз на “политическите последици на един юридически принцип” – Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 63

93 Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8-мо изд., p. 12.

94“Епизодът с ЕОО беляза европейската конструкция – пише проф. Готрон. – Наднационалността, разбирана широко, бе атакувана от множество правителства и политически фамилии във Франция и в Европа. ...Терминът “наднационален” постепенно бе заличен от политическия речник.” – Jean-Claude GAUTRON , Droit européen, Dalloz, 1997, 8-мо изд., p. 14.

95 Жорж Ведел говори за прилагането на “успешна тактика” – “Опитът инспирира най-малкото една по-голяма предпазливост... Подготовката на ЕИО се осъществяваше с цената на една договореност, за която аз самият съм свидетел: в никакъв случай нито дума за наднационалността! Никой не искаше да възбужда отново скандалите от 50-52 г., и в редакцията (на договора – б.м.А.P.) това съгласие се отрази в мълчание и понякога в камуфлиране.” И по-нататък: “ ...В два сектора наднационалността бе камуфлирана. Първият, който не бе така видим за неподготвения читател, бе ролята на Комисията – нейните предложения имаха специална сила да задължават Съвета да се произнесе при удобни за нея условия. Вторият камуфлиран сектор бе наднационалността на Съда, напълно подтекстово.” И приема, че въпреки появилите се все пак възражения за противоречие с Конституцията, те са били “скромни” (« modérées ») и “работата в Парламента е била свършена добре”... (« l’affaire fut parlementairement bien conduite ») – Georges VEDEL, Introduction – в: La Constitution et l’Europe, Montchrestien, 1992, p. 25-26.

96 “Понятието за наднационалност все още се употребява в наши дни за квалифициране на европейската интеграция – но само по един прикрит начин – пише и Виржини Ноблькур. – Различните автори го използват в широко значение, без връзка с много прецизните дефиниции, които то е имало главно през 50-те години. ...Безспорно е, че съвременният общностен правен ред отговаря на критериите, установени в тези дефиниции. Затруднението да се обясни правната природа на Съюза с традиционните категории дори и днес налага на наднационалността едно ново измерение, което да отразява оригиналността на европейския процеp.” – Virginie NOBLECOURT, Construction juridique de la supranationalité, Civitas Europa, No 3, septembre 1999, PUN, p. 280.

97 Виж Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 9-10.

98 Jorge SEMPRUN, Identité européenne, цит. по: http://195.7.123.54/edk/archive/celibat, p. 2

99 Jorge SEMPRUN, Identité européenne, цит. по: http://195.7.123.54/edk/archive/celibat, p. 2

100 Jorge SEMPRUN, Identité européenne, цит. по: http://195.7.123.54/edk/archive/celibat, p.5-6.

101 Jorge SEMPRUN, Identité européenne, цит. по: http://195.7.123.54/edk/archive/celibat, p.5-6.

102 Jorge SEMPRUN, Identité européenne, цит. по: http://195.7.123.54/edk/archive/celibat, p. 6

103 Deutscher Bundestag (2 Wahlperiode) Drucksache 3440, Amtliche Erläuterung der Bundesregierung zu den Verträgen zur Gründung der EWG und der Euratom, p. 101.

104 Пол Ройтер е “главният юридически строител на ЕОВС”, по думите на Жорж Ведел, почетен декан на факултета по право и икономически науки на Университета Пантеон-Аса, Париж ІІ, бивш член на Френския конституционен съвет. Той самият смята, че Пол Ройтер е необявеният автор на две “особено важни и напълно нови идеи”: едната за сближаването на Франция и Германия чрез постигането на “икономическа солидарност” и втора, “юридическа, ала отиваща отвъд правото: Върховен орган, създаване на един общностен свят със своя конституция, свои закони, свой съд, свой апарат за принуда, иначе казано – над-националност.” – Виж: Georges VEDEL, Introduction, в: La constitution et l’Europe, Montchrestien, 1992, р. 24.

105 Paul REUTER, La Communauté Européenne du Charbon et de l’Acier, цит. по Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 13.

106 Така Карстенс, Делво, Гугенхайм, Ерод, Масон, Пескаторе, Шиндлер, Швант – Carstens, Die kleine Revision des EWG-Vertrages, Zeitschrift für ausländisches öffentliches Recht und Völkerrecht, Vol. 21 (1961), p. 10; Delvaux, Actes officiels du congrès international d’études Milan/Stresa de 1957, Tome II, p. 234; Gugenheim, Organisations Economiques Supranationales et Etats Souverains, La Comunità Inernazionale, Vol. 18 (1963), p. 9 и сл.; Héraud, Revue de Droit Public et de la Science Politique 69, p. 587; Mason, The European Coal and Steel Community. Experiment in Supranationalism, p. 126; Pescatore, Recueil de Cours, Tome 103, p. 27, бел. 18; Shindler, Revue suisse de jurisprudence, Vol. 57, p. 198; Shwantes, Die Supranationalität, Thèse Cologne, p. 37 – виж Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 16.

107 Gugenheim, Organisations Economiques Supranationales et Etats Souverains, La Comunità Inernazionale, Vol. 18 (1963), p. 10.

108 Scheuner, Die Rechtssetzungsbefugnis internationaler Gemeineschaften, в: Festschrift für Verdross, p.233 – цит. по: Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 17, бел. 66.

109 Rosentiel, Le principe de “supranationalité, p.41, – цит. по: Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 17, бел. 68.

110 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 19.

111 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 19. Самият Клаус фон Линдайнер-Вилдау правилно възразява, обаче, че продължителността на една организация не може да бъде критерий за нейната наднационалност, като посочва, че “по правило никога една институция или един договорен ангажимент между множество държави не може да бъде считан за необратим и окончателен”, пак там, p. 20.

112 Gui HERAUD, Observations sur la Nature Juridique de la CEE, revue Générale du Droit International Public, 1958, p. 46 и сл. Ги Еро сам обобщава, че “наднационалното – това е възможността друг да обвързва държавата, ...да бъде над нея в нормативната йерархия” и поради това предлага терминът да се употребява в кавички, като заключава, че... “само федералната държава е напълно наднационална”, пак там.

113 Виж Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 29.

114 Виж например петнайсетте критерия на Вержил за разграничаване на наднационалното от международното, някои от които заслужават внимание: квази-законодателна компетентност на наднационалния орган, наличие на народен представителен орган – Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 29.

115 Виж Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 23-25. Най-кратката формулировка на тези виждания дава Янике, според когото “наднационалното качество на един орган е една структурна характеристика на начина на формиране на неговата воля”, пак там.

116 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 26.

117 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 31

118 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 27

119 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 32

120 Jean-Louis BIANCO et Jean-Michel SEVERINO – Globalisation, gouvernance, développement : un autre monde est possible, Fondation Jean Jaurès, Tome I, mars 2001.

121 Alain RICHARD, ministre de la Défense, Interview à l'émission "L'invité" sur RTL, Paris, le 4 juillet 2000.

122 Halük GÜNUGUR, Supranationalité et subsidiarité dans le droit communautaire, Revue Fédéralisme, 1993, p. 8.

123 Jacques ROBERT, Perspectives pour demain – в: La Constitution face à l'Europe, Documentation Française, collection Droit et Démocratie, 2000, p. 66-67.

124 Испанските професори Хосе Мартин-и-Перес де Нанкларес и Антонио Лопес Кастильо отбелязват, че “в процеса на общностната интеграция, повече от когато и да е до сега, се установяват типични елементи на онова, което се нарича “наднационалност”, което позволява при наличието на идентични разпоредби да се поддържа различно схващане според това дали те са норми на Учредителните договори на Европейските общности или на един международен договор, който не е интеграционен. Можем да приемем, че става дума за един наднационален Съюз, ...без да забравяме двойната (персонална и държавна) основа на неговата легитимност, която го характеризира.” – José Martin y Pérez de NANCLARES (Professeur de Droit International Public.Titulaire de la Chaire Jean Monnet. Université La Rioja) et Antonio López CASTILLO (Professeur de Droit Constitutionnel, Université Autónoma de Madrid) – Droit de l’UE et constitutions nationales (Espagne) – цит. по: http://www.fide2002.org/pdfs/euspain.

125“Европейският правен ред се характеризира с надпоставеността на системата за вземане на решения от конфедерален характер над системата за изпълнение на правото с федерален характер. Определяйки основно място на Съвета на министрите, при пълно зачитане на определящата роля на Комисията, на Парламента и на Съда, общностният метод осъществява опит за синтез между междуправителственото и наднационалното. ...Всеки опит за нарушаване на равновесието между междуправителственото и наднационалното изглежда обречен на неуспех.” – BOURINET, Réflexions sur l'avenir de l'Europe et de l'Union européenne, Pôle européen Jean Monnet D'AIX-MARSEILLE – цит. по: http://www.ecsanet.org/post_nice/contributions/BOURRINET.doc.

126 Virginie NOBLECOURT, Essai d’une construction juridique de la supranationalité, Civitas Europa, No 3, septembre 1999, PUN, p.300-301, бел. 1.

127 Maurice CROISAT, “Le fédéralisme dans la construction européenne”, Institut de Sciences Politiques et Sociales, Université de Barcelone, 1996, p.4.

128 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.59.

129 По-подробно за примата виж по-надолу Дял ІІ, Раздел 2.

130 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.58.

131 по-подробно за директивата виж по-надолу Дял ІІ, Глава 1.

132 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.50.

133 Както, обаче, правилно отбелязва Бернар Касен, “всяко правителство е несъмнено отговорно пред националния парламент, но когато 15 министри се съберат и вземат решения, те заедно не са отговорни пред никого”... – Bernard CASSEN, Le Monde diplomatique, avril 1999, p.10.

134 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.50.

135 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.51-53.

136 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.56.

137 Според чл.249, “Регламентът има общо действие. Той е обвързващ в своята цялост и е директно приложим във всички държави-членки. Директивата е обвързваща по отношение на дължимия резултат за всяка държава-членка, до която е адресирана, но оставя на националните власти избора на формата и начина. Решението е обвързващо в своята цялост за онези, до които е адресирано. Препоръките и становищата нямат обвързваща сила.” – Учредителните договори на ЕО и ЕС (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с.175.

138 По-подробно за практиката на Съда на ЕО – виж по-надолу, Дял ІІ, Глава 2.

139 “Въпреки тази липса на уставна независимост – пише той, – Съветът на ЕИО като орган е един наднационален орган. Разбира се, по отношение на формирането на волята, той осъществява само една рудиментарна форма на наднационалността. Но от принципна гледна точка, Съветът на ЕИО е годен да приема правни актове, валидни и задължителни без съгласието и дори против волята на държавите.” И за голяма изненада продължава: “Очевидно за всички автори, чиято представа за феномена наднационалност включва автономията на органа като едно от минималните условия, отговорът трябва да е отрицателен” – Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.116. Самият той, обаче, по-горе, като че ли се подреди именно в тази група...

140 Виж чл. 67 ДЕО – Учредителните договори на ЕО и ЕС, (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 77.

141 Виж чл.205, § 2 ДЕО – Учредителните договори на ЕО и ЕС, (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 158.

142 Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p. 47.

143 Самият Клаус фон Линдайнер-Вилдау (виж Klaus von Lindeiner-WILDAU, La supranationalité en tant que principe de droit, Sijthof, 1970, p.48) посочва и друга страна на проблема – наличието на оразмеряване на гласовете на различните държави, при иначе установено гласуване с мнозинство – в резултат на което възможността за влияние на някои (основните, най-големите или най-силните) държави става твърде голяма (в СМ 5-те най-големи държави държат повече от половината от всички гласове на 15-те ДЧ и на практика всеки 3 от тях могат винаги да блокират приемането на едно решение с мнозинство (при квалифицирано мнозинство 62/87) и без да е равна, твърде силно се приближава до възможността за вето, предоставена на 5 държави в СС на ООН... Предвидената в Ница нова схема за оразмеряване на гласовете не променя особено това положение – при общ сбор от 231 гласа, за взимане на решение са необходими поне 169 гласа “за”, подадени от повече от половината, респ. 2/3 от членовете с допълнителна възможност това квалифицирано мнозинство да се засили при поискване от един или повече членове с изискването необходимия брой гласове “за” да са подадени от държави, представляващи поне 62% от цялото население на Съюза – виж чл. 3 на Протокола относно разширяването на ЕС към ДН в: Учредителните договори на ЕО и ЕС, (съст. Атанас Семов), УИ “Св.Кл.Охридски”, С.2004, с. 238-239.

144 Както вече посочихме, понятието се среща единствено в чл.9 на ДЕОВС и в преамбюла на ДЕОО и на проектите за ЕПО и за ЕОО.

Изтегляне 2.46 Mb.

Сподели с приятели: