Трагичното послание на древните

От представените до момента разсъждения може да се пред­положи, че точно „9" е дяволското число. Нима всички триъгълни­ци водят към него? Нека да се абстрахираме от създадените пред­стави, че „9" е лошо и дяволско число и да си спомним матема­тическата философия на Питагор.

Според Питагор числото „9" символизира края на цикъла на божественото творение и... връщането в началото. Под „нача­ло" Питагор разбира монадата (или първоматерията, или пра­ната, или божествената ДНК), от която са създадени различни­те форми на живот чрез използване (както е посочено в различ­ни източници по тази тема) на мисълта и любовта. За нас наис­тина е трудно да осъзнаем понятията „любов" и „мисъл" като животворящи сили, тъй като сме пределно материализирани и приземени, но можем да разберем, че в думата „монада" се крие нещо чисто и жизнеутвърждаващо. Оттук следва, че числото „9" сякаш има два компонента: на дяволската енергия и на връща­нето към началната монада.

Странно е това число! То не само най-често се среща във всич­ки цифрови редици, но и е някак си двояко. Но и тази двоякост има дълбок и важен смисъл. Сякаш Създателят хитроумно и ге­ниално е предвидил процеса на тристепенното нарастване на злото от числото „3" през числото „6" към числото „9", когато послед­ната дяволски зла инстанция, изобразявана с числото „9", има склонността към самоунищожаване чрез възвръщане към първо­началното начало (монада), за да се започне всичко отначало.

Казано на обикновен език, ситуацията напомня за човек, който в дяволски зъл порив е готов да си счупи главата. Всеки знае или е чувал за хора, които, обхванати от безмерен гняв или же­лание за мъст, загиват поради злобната си смахнатост. За таки­ва в руското село казват:

- Глупак си беше Банката! Като се напиеше, злоба от него лъхаше, момичетата като кози се разбягваха коя където свари.

Ама си счупи главата от тая си злоба. Един момък, бранейки момиче, го цапна по главата с бутилка. Отиде си Банката зара­ди собствената си глупост.

Излиза обаче, че тази глупост има вселенски характер. Дяволът е хитър и умен, но в порив на злост, когато „сипе деветки надяс­но и наляво", дори не забелязва, че „родните му деветки" неочак­вано преминават в друго качествено състояние. След това дяволът изчезва в небитието, като се разтваря в първоматерията.

Дяволската „деветка" е коварна и за самия дявол. Създате­лят го е отчел и е използвал този феномен на известна „дявол­ска глупост" при изграждането на световната система от пира­миди и монументи. Мисля, че само демоничното зло може да противостои на това.

Във всички такива триъгълници характеристиките на ъгли­те задължително водят при сумирането на суми към числото „9". Сякаш то е най-злото число! Но е и особено — чрез него злата енергия се унищожава.

И така, всички започнахме по нещичко да схващаме от кон­кретния механизъм за унищожаване на злите мисли. А сега бих искал да продължа размишленията си за видовете зли мисли, използвайки излаганата досега логика и жизнения си опит. Ес­тествено, в тези си разсъждения ще изглеждам като малко дете, тъй като разумът и технологиите ни са несъпоставими с изклю­чително високото равнище на строителите на пирамидите. Въпре­ки това, както казват, за опит пари не вземат.

Бих искал да започна с вече поставения въпрос защо в три­ъгълниците не се унищожават злите мисли с характеристи­ка „333". Тази комбинация от числа при сумирането на суми също води към числото „9" (3 + 3 + 3 = 9)!

Триъгълната мисъл „333" очевидно може да се смята за сим­вол на равновесието между злото и доброто, също както число­то „3" според Питагор е знак за хармония и равновесие. Подобни мисли няма смисъл да бъдат унищожавани, тъй като ще бъде унищожен и компонентът на доброто в мисълта, а това не е ра­зумно — хората с такива мисли имат възможност да станат по­добри.

Мнението ми е, че на Земята има много хора от типа „333". Те често възникват дори у добри хора, изразявайки се в желанието за отмъщение след понесена обида, със зло да се постиг­не справедливост. За съжаление, рядко са способните да след­ват принципа „не отмъщавай" или „Бог ще те накаже".

В съвременното общество дори съществува култ към мис­лите „333". Типична тяхна проява са американските „екшъни", в които героят убива „лошите" и в кървава драма побеждава, като утвърждава победата на доброто над злото и възвеличава принципа „отмъсти на обидилия те". Независимо от щампите на подобни „шедьоври" те се харесват и са свързани с голяма тър­говска изгода, защото мислите „333" преобладават в мантали­тета на хората, в който доброто и злото вървят ръка за ръка и без зло сякаш е скучно да се живее.

През последните години обаче мнозина започват да се отвръ­щат от тези филми. Франция например забрани показването на тази евтина кинопродукция а аргумента, че възпитава хората в жестокост. Много американци казват, че ненавиждат телевизи­ята, защото навсякъде има взривове и убийства, а човешкият живот из­глежда твърде евтин. Но комерсиал­ното си е комерсиално. Въртенето на екшъните, основани на психология­та на „тройките", процъфтява.

Ако все пак у „равновесните хора на трите тройки" хронично надделява уклонът към злото, рано или късно в мислите „333" ще се появят числата „6" и „9" и човек ще заболее от злост. Точно от такива хора трябва да се опасяваме.

Появата на числото „3" (т.е. 336) може да се интерпретира в съответст­вие с Питагор като алчностно-матери-алистично влечение, възникнало у чо­века. Ако при това е и тъп, за него на­пример ще бъде характерен следният ход на мисли: „Защо си ми взел моли­ва? Той е мой, а не твой. Мой, разби­раш ли, мой! Дай ми го незабавно!".

Такъв човек не е агресивен и все още не е болен от алчност, а просто е дребнав, оскърбява го и го нервира неуважението към собствеността му. Не е известно дали у него ще се развие мощ­ната и всепоглъщаща алчност.

Най-често след появата на числото „6" в мислите скоро се появява и числото „9". Заедно с него идва и дълбокото желание да се причини зло на някого. То се лее отвътре и се изразява в това, че някой започва да изпитва радост от несполуката на дру­гия. Бог изчезва напълно от душата.

Още веднъж ми се иска да подчертая, че при хора от тип „963" Бог си тръгва от душата. Точно такива мисли се унищожават от пирамидите, защото напълно са откъснати от Бога. При това негативните мисли „963" явно са най-разпространеният тип не­гативни мисли на Земята, тъй като сред тринадесетте триъгълника шест от тях имат характеристики на ъглите „963", докато ком­бинацията „666" се среща пет пъти, а „999" - два пъти.

В какво се изразяват мислите тип „963"? Ако той преобла­дава при жена, в Русия образно я наричат „пепелянка". Неряд­ко такива жени имат ангелско личице, умеят да стрелкат с очич-ки и говорят с ласкаво гласче. Мъжете обикновено се правят на пауни пред тях, като се надуват и подсъзнателно изпитват не­понятен пристъп на собствена значимост. Тези мъже, разбира се, се досещат, че пристъпообразното усещане за собствена зна­чимост е свързано с това, че божественият елемент, който е в тях, тайничко говори, сравнявайки се с тази безбожна жена: „Виж колко си хубав". Усещането за собствена значимост така завла­дява, че мъжът продължава да се пери пред такава дама, без да се съобразява с предупрежденията на другите.

- Ей, Васка, да не си изперкал съвсем? Опули си очите, опули ги. Та тя, Машка, е пепелянка. Няма съвест. Ще дойде време, ще те клъвне.

По-късно в някакъв момент Васка ще забележи, че неговата избраница е дребнава и никога не може от сърце да подари нещо дори и на най-близък човек. Скоро ще започне да се уморява от безкрайните й съвети да направи клопка на приятеля си и да за­еме по-високата му длъжност и дори ще се поддаде на всекид­невните увещания, че всички са лоши и че с тях е необходимо да се води борба с техните методи, и ще извърши подла постъпка, след което ще се напие и в пиянския си унес ще за­крещи на избраницата си, пред която доскоро така сладострастно се е пъчил: - Какво ме съветваше, пепелянке? Сега в очите не мога да гледам Колка! Опетних съвестта си!

От душевния дисба-ланс Васка ще започне да ние редовно и веднъж, върнал се пиян вкъщи, ще види стъклените очи на избраницата си. Той с мучене ще разтърси глава в старанието си да прогони омерзителното чувство, предизвиквано от тези очи, усещайки подсъзнателно, че в тях няма нищо божествено. Поради неспособността си да анализи­ра чувствата си, Васка няма да разбере, че тези стъклени очи отразяват дяволския елемент. Само ще вдигне юмрук и гневно ще изкрещи:

- Ще те убия, мръснице! Стъклените очи обаче ще го спрат и той, ръмжейки от негоду­вание и със стиснати юмруци, ще отиде да спи.

Характерна черта на хората с мисли „963" според мен е липсата на съвест. Мисля, че тя е мерило за доброто в човешката душа. На всички ни е известно болезненото чувство в гърдите, когато обстоя­телствата ни поставят пред избора да извършим неблаговидна постъп­ка. Точно това чувство ни спира. То не зависи от нашето съзнание, появява се в душата от само себе си и като че ли е насочено от някого. Съвестта е Божие предупреждение. Тя е пряко божест­вено въздействие върху човека.

Човек, чиято съвест е чиста, е щастлив. Погледът му е от­крит, уверен е в себе си, приветлив и радушен е, макар и може би небогат. Какво е богатството? Както се казва, десет костю­ма наведнъж не можеш да облечеш и десет живота няма да пре­живееш. Затова пък човекът с чиста съвест има по-голямо бо­гатство - душевен покой и близост до Бога.

Човек с опетнена съвест постоянно е измъчван от някакво досадно чувство в гърдите. В стремежа си да се освободи от него той се опитва да се оправдае, като приписва фантастични ко­варни помисли на онзи, във връзка с когото е потъпкал съвест­та си. В периоди на транс или болест това чувство се връща, сякаш блъска с юмрук в челото и повтаря: потъпкал си, потъпкал си, потъпкал си съвестта си!

Опетнената съвест може да се нарече Божие наказание. Ще получим наказание за греховете си на Онзи свят, за което ще узнаем, когато бъдем там. А за опетнената си съвест получава­ме наказание тук, на Земята, при това веднага.

Приятелят ми Венер Гафаров - член на първата хималай-ска експедиция, веднъж ми показа любопитна статия, написа­на от някакъв селски учител. В нея се описваше Ленин преди смъртта му. Парализираният по онова време пролетарски вожд е гледал към небето с лице, изкривено от ужас, и кряскал едно и също: „А-ла-ла... а-ла-ла... а-ла-ла..." Виждал е нещо. Възмож­но е, както предполагаше авторът, в състояние на транс това да е било наказанието, което щяло да му бъде отсъдено на Онзи свят, и навярно е молел Бога за пощада. Мъченията му са за­почнали още на Земята. Мъчила го е съвестта. Какво ли го е очаквало на Онзи свят?

Кой знае защо ми се струва, че характерът на наказанието на Онзи свят е подобен на чувствата, които изпитва човек с опет­нена съвест. Това ужасно чувство обаче очевидно е много по-силно там. То така стърже в душата, че си готов на всичко само и само да се освободиш от него. Затова на този свят е по-добре да се живее по съвест.

Не заминах за Америка, когато заедно с всичките ми изоб­ретения ме купуваха за милиони долари, не се преместих от Уфа в Москва в изгода на кариерата си... Защо? Ами защото съвест­та би ме измъчвала. Та нали всички (Амир Салихов, Ритат Бу-латов, Сагит Муслимов, Рафик Нигматулин, Венера Галимова, Натан Селский, Юра Василиев, Валя Яковлева, Ляля Мусина, Клара Захваткина и др.) в най-трудните години тръгнаха след мен само заради съвестта си. Как бих могъл да живея без тях -без хората с чиста съвест?

Хората с мисли „963", както вече отбелязахме, се характе­ризират с това, че нямат съвест и няма какво да ги мъчи. Те се радват на чуждата мъка. Отделени са от Бога и божественото влияние не се разпространява върху тях. Такива хора предиз­викват дисбаланс на всички равнища в сътворения от Бога пре­красен и многообразен свят. И само пирамидите, само светите пирамиди, могат да разрушат тези гибелни мисли.

Вторият тип мисли, разрушаван от пирамидите, е „666". Ос­новавайки се на математическата философия на Питагор и из­лаганата от нас логика, може да се каже, че хора с мисли тип „666" са пределно материални. Техните материални помисли завладяват всичко, без да оставят място за духовното.

Характерна черта на хората с клеймо „666" е алчността. При това болезнената всеобхватна алчност, при която, както се казва, човек е готов да продаде родната си майка заради богатството.

Алчността при хора „666" често стига до степен на самоби-чуване и самоизтезаване. Човек се лишава от всичко заради стра­стното желание да трупа, да трупа и пак да трупа. Такива хора режат салама на много тънки парченца, купуват най-евтината водка, никога не канят гости, затова пък „на аванта" се наяждат и напиват до пръсване. При тях в главата им се върти само една доминираща мисъл - да трупат за „черни дни". В името на тези „черни дни" принасят в жертва всичко - приятелство, любов, до­бро настроение, развлечения. Макар че при настъпването на тези „черни дни", на чието очакване е посветен целият им живот, хо­рата с мисли „666" най-често не са в състояние да бръкнат в „пожизнената си кесия".

Познавах един преподавател от медицинския институт, който никога не се беше женил и през последните 10-15 години зиме и лете ходеше с един и същ тъмносин шлифер, с който при­личаше на клошар. След време се разболя от рак на белите дробо­ве и на смъртния си одър поис­кал да дойде една позната, за да се прости с нея преди смъртта. Тя го помолила да й даде пари, за да се грижи за него, а и за по­гребение. Написал й чек за 300 рубли, но внезапно викнал след нея.

- Мария Ивановна, чакай! Върни се! Дай ми чека!

Когато жената му го върнала, той го скъсал с думите:

- Не, не мога.

- Но това е за вас, разбира­те, че скоро...

- Всичко разбирам, но не мога.

Скоро този човек умря и го погребаха с пари, събрани от студенти-медици, а на гроба му бе забит кол с номера на трупа в моргата. В спестовната му книжка останаха 49 000 стойност­ни съветски рубли.

През онези съветски години реших да купя на жена си (по-скоро да ми го измъкнат изпод тезгяха) модно финландско пал­то. Провървя ми, че лекувах една пациентка с „грандиозната по значимост" тогава професия, наричана управител на магазин. Тя обеща да ми намери не едно, а дори две палта по 500 рубли вся­ко. Второто предложих да го купи Андрей, мой познат, който беше много богат (според слухове в книжката си имал 100 000 рубли) и ухажваше разведена жена, твърде притеснена във финансовите си възможности.

След предложението ми Андрей започна да избягва разго­ворите на тази тема, като измърморваше нещо от рода, че още не бил решил окончателно дали да свърже или не съдбата си с нея.

- Е, ама ти постоянно си в дома й, все пак подаръци правиш ли й? - попитах аз.

- А... още не...

- Ето, подари й палтото. Виж с какъв одрипан зипун¹² ходи. Каква радост само ще бъде! Стига приказки, дай петстотин рубли и й направи подарък.

- Знаеш ли, окончателно не съм решил...

- Какво?

- Ами ще й подаря палтото, а тя... с друг...

- И какво?

- Знаеш ли, гаранции трябват, че няма да... - сконфузи се Андрей.

- Какви гаранции? - учудих се аз. - Даваш ли петстотин рубли или не?

- Не мога - процеди Андрей.

- Съзнаваш ли, че вече знае за палтото, което трябва да й подариш? Познава управителката на магазина и точно тя е под­хванала разговора за палтото на жена ми. С две думи, дай пет­стотин рубли и не се прави на улав! - преминах аз в атака.

- Не!

- Разбирам го, но нали любовта не се измерва с пари - каза Андрей и гор­деливо отметна глава. -Ако ме обича само заради парите, тогава...

- Помагаш ли й финан­сово?

- Не...

сто деветдесет и четири рубли по-Тя се старае, пести и последната копейка, за да ти е добре. Тряб­ва да дадеш петстотин рубли!

- М... м...

- Даваш ли ги или не?

В този момент очите му ка­то че ли натежаха и се обърна­ха нагоре, сякаш си представя­ше цялото натрупано от него богатство. Може би пред не-виждащите му очи се мяркаха всичките му пари - шумолящи, със специфичния мирис на банкноти. А те бяха много, твърде много, цели сто хиляди. Ако от тях се вземеха 500 руб­ли, щяха да останат само 99 500! Това не бива да се до­пусне, не бива! Колко години съм трупал, ограничавал съм се, пътувал съм само с тролей за пет копейки, купувал съм панталони веднъж на десет години, обърнах зимното си палто (още от горните класове) и досега го нося, купувал съм само най-евтиния салам, странях от прияте­ли, тъй като ме молеха да купя някоя бутилка... и изведнъж... вади цели 500 рубли. Не, не, не! Парите са моята сила, моята опора, моята власт! Виж колко са много! Скоро ще станат още повече! Обичам ги!

Андрей разклати глава, сякаш се отърсваше от видение, и каза:

- За разлика от теб, Ернст, аз съм пестелив човек.

- Защо трупаш?

- Как защо?

- Ами защо, защо?

- Е... за черни дни.

- Какви са тези черни дни? - продължавах да го тормозя.

- Как какви?

- Нали знаеш поговорката: „По-добре хиляда приятели, а не хиляда гроша". Ако ти се случи беда, не парите, а приятелите ще ти помогнат.

Андрей се позамисли и пак изпадна в състояние на някакъв транс. Очаквах в очите му да видя тревога и страх, но те излъчва­ха сладострастно умиление. Той безспорно знаеше, че парите не-винаги могат да спасяват, но ги обичаше и желаеше да види власт­та им. Отнасяше се към тях като към живо същество - мощно, красиво и всемогъщо - и му се кланяше, отдавайки му цялата си любов с такава страст, пред която любовта към жена би из­глеждала като излишно надута свирка. Не само искаше да настъ­пят тези черни дни, жадуваше ги, за да види пълната власт на своята любов, на своя бог - парите.

Заради злополучното палто той беше принуден да се разде­ли с тази жена. От противоречиви чувства се опитах да събера още 500 рубли и за нейното палто, но поради ниската си запла­та не успях.

- Знаеш ли - каза тя през сълзи, - през всичките години, през които се срещахме с Андрей, той ми подари шоколад за триде­сет и четири копейки и... бутилка лимонада. А аз го обичах, поях го и го хранех, масата винаги беше пълна. Май не ме е обичал!

- Не е обичал теб.

- Ами коя?

- Парите.

Андрей също преживяваше тежко раздялата. Посивя, посърна, често плачеше и нареждаше:

- За първи път в живота си обичах! За първи път! А тя! Ех, не мен обичаше, а парите ми.

Разказа ми, че в порив, предизвикан от страданията, дори е искал да се самоубие и не изключва скоро да го стори.

- Дай петстотин рубли, ще й купя палтото и може би ще уредя всичко - помолих го аз.

Андрей тъжно ме погледна и отрицателно поклати глава.

Хората с мисли „666", както и тези с мисли „963", са отде­лени от Бога. При тях Бог също изцяло напуска душата. Но при­чината е в друго - в истинската любов към друг бог - парите. Алчният може да ходи на църква, да говори за Бога и дори да сипе фрази от Библията, като поучава другите да бъдат благо­пристойни. Но той не обича истинския Бог, тъй като целият ду­шевен потенциал на алчния човек е зает от идолопоклонничес-ката обич към изкуственото творение на човечеството, даващо власт и богатство - парите. А обичта към идол, дори и книжен, е грях, страшен грях, защото утвърждава низките и мръсни жи­тейски принципи, заменяйки с тях високите и еволюционно обус­ловени божествени принципи. Алчният човек е страстен в лю­бовта, но не обича онова, което би следвало да обича като бо­жествено създание.

Хималайските йоги казват, че алчността е болест на душата. Ако им вярваме, трябва да признаем, че значителна част от на­селението на земното кълбо е засегнато от тази душевна болест. Когато започнах да пътувам по света като очен хирург, гледах на лекарите от различните страни и континенти с наивната уве­реност, че главната им цел е да помогнат на болния, спазвайки принципите на състрадание и любов. Следваше обаче разочаро­вание след разочарование и разбрах, че пациентът е преди всичко обект за получаване на пари.

Не съм против за операции и труд на медиците да се плаща, но съм против лекари да се обявяват срещу нови методи за ле­чение в изгода на собствените си финансови интереси, напуд­рени от хирургическата им непълноценност. Например много по-изгодно е да се слагат капки в очите (болният постоянно ще идва при теб и ще плаща), които почти не помагат, отколкото момен­тално да се направи операция и човекът да се излекува. Болест­та е изгодна финансово! Ами ако майка ти се разболее... или ти самият...?

Следващият тип мисли са „999". Такива хора също са стра­стни в любовта, но не обичат Бога, майката, бащата или детето, а себе си. За човек с мисли „999" съществува само един бог -самият той. С други думи, този тип хора се наричат егоисти.

Защо са влюбени толкова силно в себе си? Та това е глупа­во -да бъдеш самовлюбен! Отговорът може да се получи от ана­лиза на числото „999", в което, както отбелязахме вече, се про­явява дяволското начало. А то е чуждо и инородно на божест­веното начало. То е черната страна на живота, мракът. Затова хора, у които се появяват мисли „999", стават чужди и инород-ни за нас, Божиите създания. Ние не ги обичаме.

Но за хората с клеймо „999" духовно и психологически ние също сме чужди и инородни. Поради това те не ни обичат и ни пренебрегват, ненавиждат Бога, на когото се кланяме и когото почитаме като Създател. Човекът „999" очевидно все пак осъзна­ва, че е сътворен от Бога, а не от Луцифер, но чуждата дявол­ска енергия на мисълта, нахлула в неговото съзнание, върши чер­ната си работа, като го отчуждава от Бога. Такъв човек вероят­но би искал да се кланя на дявола, но подсъзнанието му нашеп­ва за истинската му принадлежност към категориите на божест­вените създания, макар и отклонили се от нормалния път. Той започва да се измъчва и да се мята, разкъсван от противоречи­ви чувства, и в края на краищата намира изход в оценяването си като уникално творение на природата, съчетаващо и двете ба­зови начала — дяволското и божественото.

От тази мисъл му поолеква, той гордо вдига глава, презри­телно оглежда околните и си повтаря: „Аз съм уникум, аз съм уникум, аз съм уникум..." А след думата „уникум" идва тъпото и нелогично словосъчетание: „Аз съм бог!". В него настъпва душевно облекчение и той решава, че е време да подчини нера­зумните и второкачествените хора, за да ръководи съдбините им. Всеки чужд израз започва да му се струва неверен, всяка соб­ствена мисъл — гениална и... той постепенно се самовлюбва. Нор­малното човешко самолюбие се заменя със самовлюбеност. Ами

любовта към другите хора, към Бога? Че нима те са достойни за любов! И само някъде в кътчетата на душата понякога може би се надигат вълни на съмнения...

Такъв човек сред народа се нарича нарцис, ако, разбира се, е от мъжки пол или поне от междинен, т.е. „мека китка". Нар­цисите са склонни да се въртят пред огледалото и да скубят ко­сми от носа си, а появила се пъпка за тях е трагедия. Каквито и обаче скъпи кремове да ползва такъв мъж и колкото и загадъчно да стрелка с поглед, жените рядко се влюбват в него, като със седмото си чувство усещат самовлюбеността му. Само празно-главки са в състояние да се увлекат по нарцис, но той не ги смята за достойни.

Неприятно е, че за реклами най-често канят мъже нарциси. От тях струят такива „деветки", че продуктът, който реклами­рат, изглежда като отрова — особено когато нагласено те поглеж­дат изпод вежди и шумно отхапват нещо или отпиват от някак­ва напитка.

Ако самовлюбените само се въртяха пред огледалото, това все още би могло да се преживее. За съжаление, присъщо им е още едно качество - завистта. Независимо че хората с мисли „999" са страстни и инициативни в процеса на самовъзвелича-ването си, те и силно се измъчват, когато завиждат на някого, когато усещат, че той е по-благороден, по-силен, по-умен. Про­явяват инициативност и в борбата срещу човек, на когото за­виждат, стараейки се да му нанесат „смъртоносен удар". Имен­но заради това мислите „999" са крайно греховни и страшни, тъй като са насочени срещу святото право на всеки човек мак­симално да се възползва от божествения принцип „реализирай се сам".

Не дай боже да се реализира завистта! В този случай напри­мер завистливият и егоистичен директор на научноизследовател­ски институт „изяжда" всичките си талантливи учени, заобика­ляйки се с посредственост и разрушавайки научния потенциал. Помня как преди години директорът на института, в който ра­ботех, организираше комисия след комисия за проверки на гру­пата ни. Веднъж ми каза: „И аз ще загина, Мулдашев, но ще те унищожа!". Тогава действително успя да унищожи научната ни група.

Ами ако завистлив човек поеме управлението на цяла страна? Последиците няма да закъснеят: ще настъпи спад в икономиката, ще разцъфти ко­рупцията, за да бъде той хеге­мон на фона на безобразното крадене.

Но най-страшната проява на мисли „999" е експлоатаци­ята на завистта като политиче­ско оръжие. Мисля, че теори­ята на комунизма е основана на това. Замислете се над де­виза за „хегемонията на про­летариата". Това по същество е твърде лукаво: изпълнителят (пролетариатът) се обявява за командир (хегемон) на ръково­дители и учени, чиито идеи и проекти е призван да изпълнява. Този девиз стимулира вечната завист спрямо умните хора и я узаконява. В този девиз се долавя дяволското начало.

Вторият девиз на комунистите - равенството, също експло­атира чувството на завист. Хората не могат да бъдат равни ум­ствено и затова девизът „равен­ство" също узаконява завистта на посредствеността към умния и добър човек. Ако звучеше като „равенство на коремите", би могло да се преживее, но горди­ят девиз „равенство"... Узаконе­ният завистливец ще започне да „работи" над обекта на завист­та си, като му приписва фанта­стични грехове от типа на кон-трареволюционна дейност, шпи­онаж в полза на капиталистите и други подобни. А ръководите­лите на сраната, затънали във взаимна завист, ще възприемат тези „писмени факти" с удоволст­вието на дяволски убиец.

Общество, което е пропито със завист, може да се нарече кому­низъм.

Оттук, скъпи читатели, мисля, че е разбираемо защо комунизмът ви­наги е бил съпровождан с репресии - завистливите хора убиват онези, на които завиждат. Убиват най-до­брите. Комунизмът е тържество на завистта.

Ако пирамидите не унищожава­ха мисли „999" с тяхната завистли-во-егоистична насоченост, целият този поток от негативизъм би се устремил на Онзи свят и... то­гава може би поредният апокалипсис би бил през 1937 година!

Брат ми, Алберт Мулдашев, кандидат на биологическите на­уки и автор на много монографии, се разрови и откри докумен­тите, по които е репресиран дядо ни - Искандер Лутфулович Мул­дашев. Обикновеният горски е осъден през 1937 г. на 13 години по обвинение в шпионаж в полза на Япония (и това в уралските гори!). Присъдата му е произнесена от „голямата тройка", състо­яща се от секретаря на областния комитет на комунистическата партия на Съветския съюз, предсе­дателя на местния Народен коми­сариат на вътрешните работи и прокурора. Както се казва, „света троица"?!

Помня, дядо разказваше, че не му давали вода по няколко дена, после го вкарвали в банята, напар-вали го и му поднасяли да държи чаша с вода. Ако не се сдържиш и започнеш да пиеш, изстрел в сле­поочието, ако пък се сдържиш -продължават с паренето.

- Защо са правели така, дядо?

- наивно го питахме ние.

- Ами те не бяха хора, бяха дяволи - отговаряше той.

Другият ми брат Едуард Мулдашев, с когото сме близнаци, когато слушаше тези думи, плачеше. Останалият отпечатък от детството възпита Едуард като крайно добър човек. Точно тази доброта го направи прекрасен хирург, болните казват, че имал силни и добри ръце.

Привършвайки раздела за видовете зли мисли, бих искал да отбележа, че мислите „963" и „666" са омерзителни и нископроб-ни, но „999" са страшни. Жалко че не съществуват законодателни актове срещу завистта! Не би могло и да ги има. Трябва просто искрено да се вярва в Бога!

Може, разбира се, да се представят и други вариации на зли мисли - 996, 966, 993, 933, 663, 633 и 333, които не намират отражение в световната система от пирамиди и монументи. На­пример човек с мисли „999" би могъл да се нарече алчен дявол, с „966" - много алчен дявол, с 993" -дявол, който понякога може да прости, „933" - разкайващо се дяволче и т.н.

Но системата от пирамиди и монументи от древността уни­щожава преди всичко мисли "963", "666" и "999". Защо точно тях? За това знае само Шамбала, по чийто план те са създавани.

Един нюанс обаче все пак може би знаем - точно тези ком­бинации (963, 666 и 999) при сумирането на сумите на ъглите водят до числото „9", което характеризира двойствеността, пре­връщайки се неочаквано в символ на края - връщане в първо-материята.

Механизмът за унищожаване на злите мисли

Когато разсъждавах над механизма за унищожаване на зли­те мисли, изчетох огромна литература за пирамидите и много пъти пресмятах триъгълниците, като се стараех да установя ма­тематическа закономерност. А всичко се оказа толкова просто!

Независимо от това, скъпи читатели, прелистете следва­щите страници и обърнете внимание на цифрите, характеризиращи ъглите и страните на всеки от триъгълниците, които влизат в световната система от пирамиди и монументи от древ­ността.

Както вече отбелязахме, анализирайки характеристиките на триъгълниците, във всички три вариации числото „9" (образу­ващо се при сумирането на сумите на ъглите) поставя енергия­та на мисли 963, 666 и 999 в гранично положение, т.е. пред уни­щожение (или пропадане в първоматерията) според принципа, наречен образно от нас „дяволска глупост". С други думи, след „затварянето" в триъгълника, насочващ сумата от ъглите на три­ъгълната мисъл към граничното число „9", тя е готова за про­цеса на унищожаване.

Как все пак се унищожава подобна негативна мисъл? Отго­вори на тези въпроси успяхме да намерим (без да сме сигурни дали са правилни или не!) при анализа на характеристиките на страните на триъгълниците, образуващи се при съединяването на пирамидите и монументите от древността. Ще напомня, че под характеристика на страните разбираме три числа, всяко от кое­то обозначава сумата от числата, получени при сумиране стой­ностите на всяка от трите страни на триъгълника. Например триъгълникът Кайлас-Стоунхендж-египетските пирамиди има страни 6666, 3999 и 4999 км, а характеристиката на страните на този триъгълник е 634, тъй като. 6666 км се характеризират с числото „6": 6 + 6 + 6 + 6 = 24; 2 + 4 = 6, 3999 - с числото „3": 3 + 9 + 9 + 9 = 30; 3 + 0 = 3, а 4999 км - с числото „4": 4 + 9 + 9 + 9 = 31; 3 + 1 =4.