Трактат за Бялата Магия

С тези предпазни мерки в съзнанието си смело можете да посрещнете вибрациите на страха и в крайна сметка да ги елиминирате. Страховете на работника се делят на два вида: първо, страхът от това, какво ще донесе бъдещето, и второ, съмнението относно резултатността на неговите усилия. У болшинството хора присъстват едновременно и двата вида. Повечето стремящи се нямат принципно съмнение относно крайния резултат, но те понякога се съмняват в текущите резултати и се отклоняват от пътя на устремлението, знаейки (и правилно!), че той води през изпитания и самота – към Стъпалата на Йерофанта. Не по-малко ги мъчат и тревогите и високите вибрации, които очевидно се излъчват от високите духовни източници. Постъпват все по-силни вибрации и с все по-нарастваща честота, и в зависимост от еволюцията на расата вибрациите ще се усилват, затова е нужно мъдро да се привиква към техните ефекти.

Когато духовната вибрация стане извънредно мощна, се появяват два момента. Първо, стимулират се всички добри устремления и синхронни вибрации, и, второ, всичко, което наричаме “зло” също се стимулира. Стремящият се трябва добре да разбере този момент. Може да се увеличи вълната от престъпления, но се увеличава и броят на групите, култивиращи духовния стремеж и високите цели. [348] Резултатът от повишаването на вибрациите у вас, стремящите се, може също да се прояви по различни начини:
а) Първо, мстимулират се всички добри устремления и ___оже да се изрази в телесна умора, с която се налага да се справяте не толкова чрез сън и отдих (макар те да са нужни в правилната пропорция), колкото посредством промяна на вибрациите, развлечение и добро настроение.

б) Второ, често се изразява в дълбока депресия, в силна сърдечна потиснатост, когато се гледа бъдещето. Но независимо от това вглеждайте се в бъдещето, помнейки, че това, което то носи, все още не ни е открито и че “на утрото се възцарява радост”.

в) Може да се изрази също и в повишаване чувствителността на астралното тяло, което дори още по-трудно се понася. С него индивидът трябва да се справи сам, имайки предвид дадените от мен препоръки.

г) Изразява се и в постоянната стимулация на атомите в различните проводници и в тяхната съвкупна стабилизираща вибрация. Тя именно приближава до целта, макар стремящият се да не го осъзнава.

Достатъчно силни ли сте да погледнете мъката на света, да видите нещастията и въпреки това да пребивавате в радост? Можете ли да партнирате в работата по придвижването на еволюцията на расата и, разбирайки необходимостта и неизбежността на изкуплението чрез страдание и наказание, да не се опитвате да спрете този поток въздаяние? Избрани и изпитани души се обучават сега по целия свят. Учителите са претоварени с работа и времето им е разчетено до минута. Те дават, каквото могат, но от индивидуалния стремящ се зависи приемането на това, което се дава.

Тези от нас, които наблюдават и направляват от вътрешната страна на живота познават вашите проблеми по-добре, отколкото вие, подложените на товара и напрежението на физическия план, можете да си представите. Известно ни е вашето физическо безсилие и някой ден ще можем да ви помогнем да построите здрави тела за световно служене. Сега астралните миазми са такива, че на вас, нашите борещи се братя, ви е практически невъзможно да поддържате добро здраве; [350] световната карма не позволява това. Астралната поквара и отвратителните отпадъци от нисшите нива на менталния план инфектират всичко и щастлив е този, който ги е избегнал. Ние с нежност и загриженост следим за всички вас, които със слаби и чувствителни тела се борите, работите и се сражавате. Нито един час на служене, проведен с болка и напрежение, нито един ден на труд, оставил след себе си разбити нерви, уморена глава и болно сърце не остава незабелязан. Ние знаем и разбираме всичко, но въпреки това не сме в състояние да направим нищо от това, което можете да направите единствено вие – борещите се в полето на света. В днешно време натискът на световната карма се усеща от всеки от вас. Ако само можехте да знаете, че времето се приближава и почивката, радостта и мира са близо!

Частично удържаната победа, дните, преживени дори с малък успех в стремежа към още недостигнатия идеал, минутите на душевна и телесна изнемога, когато единственото усещане е безмислието на всичко, дори на самото служене, седмиците и месеците на усилия и борба против наглед непреодолими обстоятелства, против колосалната мощ на силите на инволюцията, против ревящите потоци на световното невежество – всичко това се взима пред вид. Утешавайте се от увереността, че любовта триумфира над всичко; вдъхновявайте се от осъзнаването, че Йерархията е на своя пост.

Тези, които се опитват да кажат на света повече за Учителите, които се обучават да бъдат точки на контакт, преминават през много сурова дисциплина. Те биват изпитвани по всякакви възможни начини и научават твърде много от горчив опит. Те се обучават да не придават значение на признанието, да не съдят според външния вид, а използвайки вътрешното виждане. Способността да се разпознава целта на Учителя и умението да се обича имат първостепенно значение. Стремящите се, които съумеят да бъдат избрани да работят в качеството си на ученици, трябва да загубят всякакво желание да придобиват неща за своето отделно “аз”, трябва да бъдат готови да платят всяка цена, за да придобият знание. [351] Доказателството за съществуването на свят на субективната сфера на реалността се постига с цената на кръвта на сърцето, тъй като само “в кръвта на сърцето” могъществото може да бъде безопасно придобито и мъдро използвано. В зависимост от това как се развивате и изучавате скритите закони на природата в качеството си на стремящи се, вие осъзнавате необходимостта да се плати цената. Духовното разкритие на характера на ученика трябва да върви паралелно с неговото вътрешно знание. Това знание се натрупва по три начина:
1. Благодарение на конкретното разширение на съзнанието, посредством което пред ученика се разкрива разбирането за това какво трябва да бъде постигнато. Това формира в неговия ум представата за онова, което му предстои да постигне и което за него е първата крачка към знанието. На вътрешните планове по-напреднал чела води стремящия се и му казва какво трябва да направи, така както наставникът казва на ученика кой урок трябва да бъде научен.

2. Следващата стъпка е овладяването на урока и отработването в медитация и опит на почувстваните истини. Това е продължителен процес, тъй като всичко трябва да бъде усвоено и да стане неизменна част от самия ученик, преди той да може да продължи напред. Това напомня събирането на числа – цифра след цифра, ред след ред, отработването продължава дотогава, докато не се получи отговор. Работа се извършва както на вътрешните планове, така и на физическия. В Двореца на Учението ученикът се обучава за известно време през нощта, преди да продължи работата по служенето. Това учение той възприема във физическия мозък във вид на дълбок интерес към определени теми и нарастваща способност да мисли конкретно и абстрактно върху различни окултни въпроси, ангажиращи неговото внимание. Той се опитва да експериментира, изпитвайки различни методи за изучаване на законите и с течение на времето постига ценни резултати за себе си. Минава време и в зависимост от това как той усвоява и узнава повече, неговото знание става синтетично и той е готов да учи и да говори пред другите това, в което самият той е вече убеден. [352]

3. В процеса на обучението на другите идва по-нататъшното знание. Определението за истината в процеса на обучението на другите кристализира усвоените факти, а при въздействието на други умове собствената вибрация на стремящия се става съзвучна на все по-високите планове, и така той получава свеж приток на интуиция и достига все по-задълбочено познание за истината.
След усвояването на един урок, започва следващият; когато ученикът усвои определена поредица от уроци, той става готов и преминава през посвещение. Цялата група, обучавана от него, получава голям тласък благодарение на неговата стъпка напред, тъй като всеки ученик по един неподдаващ се на ясно определение начин увлича след себе си тези, които наставлява. Постиженията на единицата се отразяват и на цялото. Учителят води учениците си напред и нагоре по аналогичен начин. Този предмет е труден и до голяма степен се отнася до тайните на Закона за вибрационното развитие. Посвещението на Логоса оказва всеобщо въздействие.

Вие сте прави в своето предположение, че Пътят на Изпитанията съответства на последния етап от периода на бременността. При Първо посвещение този, който в Новия Завет се нарича “младенец во Христа” започва своето странстване по пътя. Първото посвещение означава просто начало. Определена степен на правилен живот, мислене и поведение е постигната; формата, която Христос предстои да заеме, е създадена и сега тази форма трябва да бъде оживена и заселена. Христовият живот навлиза и формата оживява. В това е разликата между теорията и превръщането на тази теория в част от самия себе си. Може да имате великолепна картина или образ, но да не им достига живот. Пред нас имаме човек, който, доколкото е могъл, е моделирал своя живот по божествен образ. Налице е добро копие, но нещо все пак не достига. Какво именно? Проявлението на вътрешния Христос. Имало е зародиш, но той е останал латентен. Сега вече той е износен и роден и Първо посвещение вече е достигнато. Много още предстои да бъде направено. Аналогията е пълна. [353] Много години са минали у ученика Исус между Раждането и Кръщението; останалите три посвещения са били преминати за три години. Същото се случва и по пътя на стремящия се.

Второто посвещение отбелязва кризис на властта на астралното тяло. След Кръщението остава да се преодолеят три изкушения, което демонстрира пълния контрол над трите нисши проводника. След което идва Преображението, последвано от познание за бъдещето и абсолютно самоотречение. И тъй, имаме следното:

Моментът на зачатието – т.е., индивидуализацията.

Девет месеца бременност – т.е., колелото на живота.

Моментът на раждането – т.е., Първо посвещение.

Пътят, следователно, е процес, през време на който се извършва едно постоянно разширение на съзнанието и повишаване чувствителността към ътрешния глас, и това е едно ________________висшите вибрации. А тя се проявява преди всичко като чувствителност към вътрешния глас и това е едно от най-необходимите качества на ученика. Великите търсят тези, които са способни бързо да се подчинят на вътрешния глас на своята душа. Времената са критични и стремящите се се призовават да станат чувствителни към гласа на своя Учител. Неговото време е изпълнено докрай и учениците Му трябва да се тренират да бъдат чувствителни към Неговите внушения. Лек намек, указателен жест, кратък съвет – това е всичко, за което Той би намерил време и затова всеки ученик трябва да бъде нащрек. Натискът на Учителите сега, когато се приближават към физическия план, е особено голям. Днес Те биват възприемани от много повече души, отколкото тогава, когато работеха на менталните нива; сега, когато работят на по-плътните планове, намират условията за работа много по-трудни. Девите и учениците, стремящите се и тези, които се намират на пътя на изпитанията сега се събират около Тях и се организират в групи за специална работа. Някои души могат да работят само в общност, споявайки се и обединявайки се от общо устремление. [354] Такива, например, са повечето християни, събиращи се в църквите. Непознавайки законите на окултизма и единствено чувствайки вътрешната истина, те работят в широк диапазон от насоки; помагат им групи деви от нисшите нива, или ангели, които подсказват, насочват и контролират.

Други, по-напреднали, работят в малки групи. Те се придържат към по-идеалистически възгледи и сред тях можем да срещнем мислители и лидери на социални реформи, борци за реформи в хуманитарните сфери, а също и църковно ръководство – както християнско, така и източно. Тях ги насочват синьо-жълти деви от по-високи нива, докато предходните групи са водени от синьо-розови деви.

След тях идват още по-напреднали – стремящите се, изпитваните и учениците на света. Те работят по един, по двама или по трима, но никога тяхната група не надвишава девет – окултните значения на тези числа са необходими за успеха на тяхната работа. Великите бяло-златни деви следят за тяхната работа.

Зад тези три групи стоят Учители и деви от безформените нива – Велико Братство, дало обет да служи на човечеството.

Инициират се движения, насочени за преобразуване (доколкото е възможно) на работата на разрушението в конструктивна работа. Времето е критично, тъй като в работата на разрушителите е настъпила пауза. Появила се е възможност да се измени ходът на събитията и да се преустрои социалното тяло.

Именно поради това всеки от вас трябва с нови сили да се посвети на работата по изкуплението. Личностите трябва да бъдат подчинени. Стремящите се трябва да живеят без да причиняват вреда нито с мисъл, нито със слово, нито с дело. По такъв начин всеки от вас ще си осигури чист канал, ще стане преден пост на съзнанието на Учителя и ще образува енергиен център, чрез който Братството ще може да работи.

Първата задача на стремящия се е да обуздае емоционалната природа. [355] Тогава той ще стане победител на полето Курукшетра; мъглите се разсейват и по-нататък той може да върви в светлина. Помнете, че самата свобода да се върви в светлина води със себе си собствени проблеми. Ще попитате как е възможно това? Ще приведа един прост, но (мисля ще се съгласите с това) убедителен аргумент.

Когато човек наистина върви в светлината на своята душа и ясна слънчева светлина струи чрез него, разкривайки Пътя, той в същото време разкрива и Плана. Заедно с това обаче човек осъзнава и факта, че Планът все още е твърде далеч от осъществяването си. Тъмнината става много по-явна – изпъкват хаосът, мизерията и несъвършенствата на световните групи; става очевидна мръсотията и низостта на противодействащите групи и цялата мъка на света се стоварва върху потресения, макар и просветлен стремящ се. Ще може ли той да издържи този натиск? Ще може ли да чува гласа на скръбта и независимо от това винаги да се радва на божественото съзнание? Ще бъде ли в състояние да вижда това, което разкрива пред него светлината, и все пак непоколебимо да продължава своя път, оставайки уверен в окончателното тържество на доброто? Ще бъде ли потресен от проявилото се на земята зло и ще забрави ли сърцето на Любовта, което бие зад всичко външно? Ученикът трябва винаги да помни това положение на нещата, защото в противен случай ще бъде сломен от онова, което е открил.

С идването на светлината обаче, той осъзнава новата (за него) форма на енергията. Той се учи да работи в нова сфера на благоприятна възможност. Пред него се открива сферата на ума и той открива, че е в състояние да прави разлика между емоционална и ментална природа. Той открива, че умът може да бъде заставен да изпълнява функциите на контрольор и че силите на чувствата покорно откликват на менталните енергии. Това е следствие от светлината на разума – светлина, която винаги присъства в човека, но придобива значение и мощ едва тогава, когато бъде видяна и разпозната или феноменално, или интуитивно. [356]

Много лъжливи учения за ума и душата са в обръщение в наши дни. Учението на една от тези школи, чието име няма да споменавам, може да се обобщи по следния начин:

Природата е жестока и избирателна. Тя се подчинява на Закона за оцеляването на най-приспособените; в процеса на отбора милиони животи се принасят в жертва и много родени форми не просъществуват. Оттук и редкия шанс за постигане на живота на душата. Само малка част от хората имат души и затова малко са тези, които притежават безсмъртие и достигат собствено могъщество, за да не се връщат повече. Останалите се погубват, потъват и се поглъщат в общия процес на природата и човешкото царство като цяло е погубено, освен няколко изтъкнати фигури, появили се в миналото и настоящето. Те са се проявили благодарение саможертвата на мнозина.

Реакцията на самите хора на това учение е достатъчен отговор. Чувството за безсмъртие, увереността във вечното бъдеще, вродената вяра в Бога, откровението на светлината, придобиването на мъдрост, която помага и води, не са привилегия само на Сенека, Св. Паел, Акбар и тези като тях. Всичко това присъства (понякога в най-чист вид) и в най-незабележимия селянин. Най-мъдри думи излизат от устата на необразования и познанието за Бога и вярата в безсмъртието на душите се намират скрити в сърцата на тези, от които това най-малко би могло да се очаква, а често и в сърцата на най-грешни хора. Когато обаче високо еволюиралите и най-интелигентните представители на расата открият своя божествен Пламък и пробудят мощта на върховния Съдник, пребиваващ в сърцето на тяхното същество, те са твърде склонни да причислят себе си към по-висока категория в сравнение с останалите и да считат тези, които не се придържат към тяхното ментално разбиране за различията в еволюционното развитие дотолкова различни от себе си, че не заслужават да се нарекат Синове Божи. Те считат, че всички онези, които не работят с ментална енергия са лишени от душа и поради това нямат вечно съществуване като индивидууми. [357] Но това е само заблуждение на ума, част от великата ерес на обособеността, косвено загатваща за идния период, когато умът ще стане толкова доминиращ и въвеждащ в заблуждение, каквото е сега чувстващото тяло.

Затова нека изучим типовете ментална енергия, с която на индивидуума му се налага да работи, да видим как можем да преодолеем тази велика ерес на обособеността, “грехът на отрицанието”, както понякога я наричат.

Едно от първите неща, които трябва да помним при разглеждането на тези типове енергия се заключава в това, че тяхната посока и работа могат лесно да се разберат в по-широк смисъл по отношение на цялото човечество, отколкото тяхното действие при индивидуалното използване на менталната енергия. Засега само няколко човешки същества съзнателно използват този тип сили и затова само те са способни да разберат какво в действителност представляват те. Хората като единици все повече навлизат във владение на своето интелектуално наследство, но ако говорим за количество, то едва ли един от десет хиляди използва това вродено могъщество и със знание функционира в своето ментално тяло.

Когато обаче погледнем на човечеството като цяло и се огледаме назад към миналото на расата ще видим най-конкретни действия на менталната енергия и открояващите се резултати от нейното приложение. Използването на двата фактора отличава човека от животното, независимо от това използва ли ги той съзнателно или несъзнателно. И двете в някаква степен са присъщи и на животното, но човекът е единствената същност в трите свята, която е способна съзнателно да извлича полза от тях. Единият от факторите е страданието, другият – способността за различаване. Благодарение на страданието и последващия процес на анализ, съотнасяне плюс памет и визуализация, човек се е научил какво трябва да избягва и какво да култивира. Това се отнася до събитията на физическия план и чувствените преживявания. Благодарение на различаването в сферата на идеите и сред потока от мисли, човек се е научил да решава на какво да основава своята активност във всички човешки дела, независимо от това, че притежава непълно разбиране за истинската природа на идеите и приложението на възприетите истини е далеч от съвършенството. [358] Това, че той често прави неразумен избор, че идеите, управляващи груповото поведение не са от най-високите, че общественото мнение се формира на основата на личностни и егоистически интереси е може би една тъжна истина. Независимо от това – чрез страдание и обучение да се използват способностите да се прави избор в сферите на идеите – човек неотклонно върви към пълна свобода и пълен контрол над земята, което се явява негово наследено право. Древният Коментар със символичен език с особена красота изразява това, което се отнася до тези две характеристики. Четейки следващите фрази и размишлявайки над тях помнете, че водата символизира чувствителността, или астралната реакция, а огънят е символът на менталността:

“Изгарящият огън отстранява всичко, което стои на пътя на живота. Блаженството идва след огъня така, както огънят след водата. Водата и огънят се съединяват и пораждат великата Илюзия. Те произвеждат мъгла, омара, пара и шум, скриващи Светлината, воалиращи истината и затъмняващи Слънцето.”

“Огънят ожесточено гори. Болката и водите изчезват. Появяват се студът, жегата, светлината на деня, сиянието на изгряващото слънце и съвършеното знание на истината.”

“Такъв е пътят на всички, които търсят светлината. Първо формата с всичките й страсти и копнежи. След това болката. А след нея успокояващите води и разгарянето на малкия огън. Тогава огънят се разгаря и горещината изпълва малката сфера, извършвайки своята огнена работа. Изпаренията също стават видими; към болката се прибавя мъчително объркване, защото тези, които на ранния етап използват огъня на ума, се загубват в илюзорна светлина.

Горещината става непоносима; след това се загубва способността да се страда. Когато този етап е преминат, се открива с нищо непомраченото сияние на Слънцето и чистата лъчезарна светлина на Истината. Това е пътят за завръщане към скрития център.” [359]

“Използвай болката. Призовавай огъня, о Страннико в чуждата непозната страна. Водите отмиват калта и тинята от природния растеж. Огньовете изгарят пречещите форми, опитващи се да задържат странника и така донасят освобождение. Живите води подобно река носят странника към Сърцето на Отца. Огньовете разрушават завесата, прикриваща Лика на Отца.”

Вероятно едно от първите неща, които всеки учащ се трябва да усвои в зависимост от това как се старае да разбере природата и начина за използване на ума, се заключава в това, че значимостта на общественото мнение трябва да отстъпи място на собственото индивидуално съзнание за истината, и че само тогава, когато се затвърди такова отношение към индивидуалното съзнание то ще заеме своето правилно място, ще се превърне в този жив зародиш, който ще може да разцъфне в божественото цвете на Сина на Ума, Манасапутра, и да стане такава нишка, която да води обратно в сферата на Универсалния Ум. Тази нишка, това съзнание, ако бъдат следвани, ще доведат индивидуума в Съвещателната Палата, където се разкриват Плана и Целта на Великия Живот и където всеки човешки егоизъм и самовлюбеност ще изчезнат в ясната светлина на Божията Воля. Благодарение на правилното разбиране и правилното използване на астралната енергия и контрола над нея, а също и чрез постигане природата на чувстващото съзнание, човек е способен да проникне в самото сърце на Самия Бог и без всякакви съмнения да узнае, че всичко е добро, защото всичко е Любов. Благодарение на правилното използване на ума и правилното разбиране природата на интелекта човек може да проникне в Ума на Бога и да познае, че всичко е добро, тъй като всичко е според Плана и божествената Цел неизменно осъществява своите задачи.

Работата на Адептите от Атлантските времена е имала за цел да внедри в световното съзнание факта, че Бог е Любов. Това символично изразява истината, така както и употребата на думата Бог. Работата на Арийските Адепти е да внедрят в световното съзнание, че Бог е Воля. При това Те работят с интелекта на човешкото семейство, за да помогната на хората да го вземат под контрол, да подчинят другите форми на ума и чрез ума да разкрият на човека това, което е и което ще бъде. [360] По такъв начин се установява връзката на човека с езотерическия Център в главата на Единния Живот. В животинското царство, благодарение развитието на чувствителност и свързаното с нея разкритие посредством болката, Те привеждат тези видове форми в съответствие със Сърдечния център на Природата. Тази фраза изразява истина, която е невъзможно да бъде изложена по-ясно дотогава, докато съзнанието на човека не стане по-инклузивно. В растителното царство, благодарение на цвета, тези форми на божествена манифестация също се привеждат във вибрационен контакт с този силов център на Природата, който е аналогичен на Гърловия център при човека.

Употребявайки тези думи аз имам предвид основно този Живот, който се изразява посредством нашата планета, т.е. нашия Планетарен Логос, но (нужно ли е да го казвам) дадената представа може да се разпростре и върху големия Живот, чието отражение и израз е нашият Планетарен Логос. Човекът е мозъкът на природата; животните са сърцето, растителният свят е изразът на творческите сили, или Гърловият център; тези три природни царства по своеобразен начин съответстват на трите висши центъра в човека така, както трите царства, намиращи се на инволюционната дъга, съответстват на трите нисши центъра, а минералното царство (колкото и неразбираема да изглежда тази идея на онези от вас, които не притежават съзнание за жизнения аспект) съответства на Слънчевия сплит – този велик център на синтеза и преразпределението между това, което е горе и това, което е долу.

Тези аналогии се променят с течение на времето. В лемурийските времена, ако разглеждаме човечеството като природно царство, то е изразявало центъра на Слънчевия сплит, докато животинското е символизирало Сакралния център, а Центърът в основата на гръбнака се е символизирал от растителното царство. [361] В средата на Атлантския период, който се е характеризирал с някои фундаментални промени и експерименти, са се извършили изменения в целия процес; дошли са определени Его-та, както е известно от “Тайната Доктрина” и “Трактат за Космическия Огън”, и благодарение на Техните усилия е станал възможен гигантския скок напред. Чита, или умственото вещество, е завибрирало доста по-силно и сега живеем в период на най-интензивна активност в конкретния смисъл.

Езотерическото учение гласи, че всичките три аспекта на божествеността сами по себе си са тройствени и затова можем да разделим енергията на ума на човечеството на три аспекта. По такъв начин имаме:
1. Нисш конкретен ум, който в Йога Сутрите на Патанджали се нарича Чита, или умствено вещество.

2. Абстрактен ум, или този аспект на ума, който е свързан със света на идеите.

3. Интуиция, или чист разум, който за човека се явява най-висшият аспект на менталността.

За всичките три обобщаващ или обгръщащ цялата сфера на проявление, е третият аспект на Логоса, който наричаме Универсален Ум, активно интелигентно Божество. Силовите линии от тези три нисши аспекта водят назад (ако можем да използваме толкова неадекватен израз) към третия план така, както астралните силови линии водят към втория, или монадическия план, макар що се отнася до човешкото съзнание, те водят само до будхическия, или интуитивния план.

Интересно е да се отбележи, че също както Монадата (подтиквана от желанието) произвежда такава форма на живот, която наричаме личност, така и аспектът на ума, като част от целта, осъществявана от Универсалния Ум, на свой ред произвежда такова проявление, което наричаме Манасапутра – великият Син на Ума на менталния план. Затова именно принципът на ума в човечеството въвежда в проявление егоическото тяло, каузалният проводник, наричан Карана Шарира, или Дванадесетолистния лотос. [362] Тук ние, разбира се, се изразяваме изключително в понятията на формения аспект. Причината за това се намира на космическите планове, на които Планетарният Логос провежда своя живот. От космическия астрален план излиза импулс, довеждащ до съществуването на формите и тяхното конкретно изражение, доколкото всяко обличане във форма е резултат от желание. От космическия ментален план идва волята-да-бъдеш във времето и пространството, която произвежда седемте групи егоически животи и трите излияния.

Оттук може да се заключи, че правилното използване на енергията от посветения му осигурява връзка не само с висшите планове на Слънчевата система, но и с тези космически планове на които, символически казано, нашият Логос има Свой Личностен аспект. Правилното използване на физическата енергия от посветения му дава “свобода” на космическия физически план. Правилното използване на астралната енергия му дава могъщество на космическия астрален план, а правилното използване на менталната енергия му осигурява достъп до космическия ментален план. Оттук следва, че трите висши центъра на човека при съвършено функциониране способстват за предаването на енергия от тези висши планове в областта на активност на посветения и стават врати към сфери, до този момент затворени за него.

Всеки център, или чакра, е съставен от три концентрични, преминаващи един в друг кръгове от спирали или окръжности, които при духовния човек на пътеката на изпитанията бавно се движат в една посока, но постепенно ускоряват своето движение в зависимост от неговото приближаване към портала на Пътя на Посвещението. При посвещението се докосва центърът на чакрата (точката на латентния огън), въртенето става особено интензивно, а движението – четириизмерно. Трудно е да се изразят тези идеи в думи така, че да може да ги разбере непосветения, но този ефект може да бъде описан като преход от равномерно-размерно въртене /measured turn/ към проблясващо излъчване /scintillating radiation/, “колело, въртящо се около самото себе си”, както това е изразено в древните Писания. [363] По такъв начин, когато благодарение на очистването, следването на правилата и устремеността, която не може да бъде спряна от никакви препятствия и на която болката не може да попречи, стремящият се може да накара центровете си да пулсират и да се въртят – тогава и само тогава Учителят може да го въведе в Присъствието на Йерофанта. Тогава Посветителят, притежаващ пълно знание за Лъча и подлъча на ученика – както егоическия, така и личностния – и осведомен за онази част от кармата, която все още не е напълно отработена, докосва центъра или центровете, готови за оживяване и скритият огън лумва и се фокусира. Помнете винаги, че при оживяването /vivification/ на центровете винаги е налице и съответна аналогична витализация и на Центъра в главата, докато накрая седемте центъра в тялото и седемте центъра в главата не започнат да се въртят в унисон. Помнете също, че както четирите малки Лъча прехождат в трите главни Лъча, така и четирите малки центъра аналогично прехождат в пралайя, установявайки своя фокус в Гърловия център. И така, имаме три центъра – Центърът в главата, Сърдечният и Гърловият центрове – съдържащи в себе си вътрешния огън, и трите главни Центъра в главата, също вибриращи в унисон.

Разбирам, че всичкото това е твърде сложно и техническо. Но то има своята ценност и много от това, което се съобщава тук ще се окаже от полза, когато всички вие преминете от другата страна и нова кохорта стремящи се тръгне по вашите стъпки. Тренировката на менталното тяло има голям смисъл, но мнозина избягват техническите детайли с мотива, че предпочитат жизнената страна на истината, макар истинската причина да е в менталната леност. Това учение, което сега получавате, е само азбуката на езотериката. Но не губете време за по-детайлни изследвания. Всичко, което е възможно на този етап, това е широкият поглед, търпението и готовността да се признае ограничеността на физическия мозък и допускането на хипотези. Да се вярва в тези хипотези има смисъл само дотогава, докато не им се възпротиви вашата интуиция или не започнат да си противоречат с предишните учения, дадени от други Посланици на Ложи. [364] Не догматизирам това, което казвам. В дадените инструкции само ви съобщавам определена информация, чиято вярност оставям да бъде демонстрирана в бъдеще. Това, което искам е просто да я имате предвид, а през идните години много от това, което сега ви изглежда странно и дори противоречиво, ще бъде осветлено, постепенно разкрито и по-лесно разбрано. Недостатъчното знание води до по-голямо объркване, ако оценката за неговата истинност не бъде отложена за времето, когато годините на учение ще увеличат запаса от знания.

Да се върнем на нашата тема. Сърдечният център на човека отваря вратата към това, което се нарича “Сърцето на Слънцето”. Гърловият център отваря възможността за пълно разбиране на пътя на физическото Слънце и всички истински астролози в края на краищата трябва да активизират този център. Центърът в главата отваря пътя към Централното Духовно Слънце, като при това всеки център чрез своето планетарно съответствие свързва с един от космическите планове.

И така, имаме цял комплекс от технически подробности и факти, които (по Закона за Аналогията) представляват чисто академически интерес, но не повече. Дори тези от вас, които са посветени практически нищо не знаят за космическите планове, намиращи се отвъд космическия физически план. Нашето съзнание едва започва да става слънчево и ние насочваме нашите малки сили за преодоляване на планетарните ограничения, пречещи ни да придобием слънчево знание и живот. За стремящите се, незнаещи дори какво е това планетарно съзнание, ценността на приведената по-горе информация се заключава в това, че тя подчертава синтетичната природа на великия План и факта, че и най-малката единица е съставна част на Цялото. Поставя се също акцент и върху идеята, че енергията е жизнен флуид, циркулиращ през цялото тяло на Логоса и по такъв начин оживяващ и най-малкия атом на това Цяло. Много важно е да се стремите да обхванете цялата картина и да видите чудото на това, което се очертава. Чиста загуба на време би било дори да се размишлява, например, върху космическия астрален план (петия подплан на космическия физически план, броен отгоре надолу), доколкото той все още е недостижим за средния човек и представлява цел на всичките му стремежи и медитации. [365]

Затова за човека Универсалният Ум най-добре може да бъде осъзнат с помощта на това, което се нарича конкретен ум, абстрактен ум, или интуиция (или чист разум).

Конкретният ум е способността да се създават форми. Мислите са “неща”. Абстрактният ум е способността да се формират образи, или ум, работещ със схеми, чертежи, според които се моделират форми. Интуицията, или чистият разум – това е способността, позволяваща на човек да влиза в контакт с Универсалния Ум и да обхваща Плана синтетически, да постига божествените Идеи или да откроява някои фундаментални чисти истини.

Целта на целия труд на учащия се е да разбере тези аспекти на ума, с които трябва да се научи да работи. По такъв начин неговата работа може да бъде обобщена по следния начин:
1. Той трябва да се научи да мисли; да открие, че притежава апарат, наречен ум и да разкрие неговите способности и сили. Тези сили са добре анализирани за нас в “Йога Сутрите на Патанджали”.

2. Следващото, което трябва да научи, е да отива отвъд рамките на мисловните процеси и формо-строящите склонности и да разкрива идеите, лежащи в основата на тази божествена мисъл-форма – световния процес, за да се научи да работи в сътрудничество с Плана и да подчини собствената способност за създаване на мисъл-форми на тези идеи. Той трябва да се научи да прониква в света на тези божествени идеи и да изучава “ Небесните първообрази на нещата”, както са наречени в Библията. Той трябва да започне да работи с чертежите, според които е моделирано и построено всичко. [366] По такъв начин той ще стане учащ се – символист и от идолопоклонник ще се превърне в божествен идеалист. Употребявам тези думи в техния истински смисъл и значение.

3. От така развития идеализъм той трябва да прогресира още по-нататък, докато не навлезе в сферата на чистата интуиция. Тогава той може да улавя истината направо от нейния източник. направо ____________________________________Той навлиза в Ума на Самия Бог. Той е интуитивен така, както е и идеалистичен, но също така става и възприемчив към божествените мисли, които оплодотворяват /fertilize/ неговия ум. По-късно, привикнал към тези интуитивни проблясъци, той ги нарича идеи или идеали и основава върху тях цялата своя работа и дейност.

4. След това идва период на работа по съзнателната постройка на мисъл-форми на основата на божествените идеи, еманиращи се във вид на интуитивни прозрения от Универсалния Ум. Това се осъществява с помощта на медитацията.

Всеки истински учащ се знае, че това включва необходимостта от концентрация, с цел да се фокусира или ориентира нисшият ум спрямо висшия. Привичният стремеж да се строят мисъл-форми временно се блокира. Благодарение на медитацията, представляваща способността на ума да пребивава в светлина и в тази светлина да осъзнава Плана, той се учи да “прокарва” нужните идеи. Благодарение на съзерцанието, той става способен да навлиза в това безмълвие, което ще му позволи да се подвключи към Божествения Ум, да извлича мисълта на Бога от божественото съзнание и да знае. Такава е работата на всеки стремящ се; оттук и необходимостта той да разбира природата на своите ментални проблеми, инструментите, с които трябва да изпълнява работата и приложението на онова, което той научава и получава благодарение на правилното използване на менталния апарат.

Как да бъде направено това? Как да го постигнем и как да продължим нататък? [367]

Колкото и малък и незначителен да е индивидуалния мислител, в сътрудничество със своите братя той владее могъща сила. Само благодарение на устойчивото, здраво, правилно мислене на хората и правилното използване на менталната енергия, еволюцията може да прогресира в желаните направления. Правилното мислене зависи от много фактори – би било полезно да изброим някои от тях:

2. След това, осъзнавайки видението и само за миг зърнали частица от красотата (удивително е как само успяват да го видят малките хора!), вие получавате благоприятна възможност да уловите от менталния план толкова от него, колкото сте в състояние. В началото това, което успявате да уловите е забулено в мъгла, но все пак то започва да се материализира. Откривате, че сте в състояние да се докосвате до него само в отделни моменти, тъй като видението идва посредством каузалното тяло, а засега само малцина са в състояние да удържат такова високо състояние на съзнанието продължително време. Но борбата за разбиране ще доведе до резултат и постепенно идеята ще се добере до конкретните нива на менталния план. Тогава тя ще се превърне в конкретна мисъл, в нещо, което може да бъде ясно визуализирано и прието за основа на мисленето.

3. Когато това е постигнато какво следва? Период на износване, “бременност”, когато вие построявате своята мисъл-форма, изхождайки от такъв обем виждане, какъвто сте в състояние да донесете до своето съзнание. [368] Това трябва да става бавно, тъй като е желателна стабилна вибрация и добре построена форма. Прибързаността не води до никъде. Докато строите се появява силно желание да донесете това видение до земята, да запознаете с него и други човешки синове. Тогава оживявате мисъл-формата с могъществото на своята воля, опитвате се да я заставите да бъде; ритъмът натежава и се забавя, построеният във вашата форма материал неизбежно се уплътнява и откривате, че мисъл-формата на вашето видение е превърната в материя от астралния и менталния план.

4. Щастлив е този ученик, който може да доведе видението още по-близо до хората и да постигне неговото въплъщение на физическия план. Помнете, че материализацията на който и да е аспект от видението върху физическия план никога не е работа само на един човек. Едва тогава, когато са го осъзнали мнозина, когато са изработили неговата материална форма, техните обединени усилия могат да го доведат до външна манифестация. По такъв начин вие се убеждавате в ползата от просвещението и формирането на обществено мнение – те довеждат много помощници в помощ на неколцина виждащи. Винаги е в сила Законът: При понижение следва диференциация /in descent, differentiation/. Двама или трима възприемат Плана интуитивно; след това ритъмът, който са установили със своята мисъл, възбужда активността на материята от менталния план; мислителите улавят идеята. Това не е лесно да се научи и е трудно да се направи, но наградата за такова постижение е голяма.

За тези, които се борят, стремят се и упорстват радостта е двойна, когато се осъществи материализацията. Ще усетите радостта от контраста, тъй като познавайки тъмнината на миналото, ще се потопите в светлината на постигнатото; ще усетите радостта от изпитаното и проверено съдружество, тъй като годините са откроили вашите избрани спътници и в общото страдание се е изковала вашата дружба; радостта от покоя след победата ще бъде ваша, тъй като за уморения боец плодовете на постигнатото и почивката са двойно по-сладки; [369] радостта от това, че участвате в Плана на Учителите и всичко онова, което тясно ви свързва с Тях; ваша е и радостта от това, че сте помогнали да се успокоят тревогите на света, че сте донесли светлина на потъмнелите души, че в някаква степен сте изцелили откритата рана на световното страдание; осъзнаването за правилно проживяните дни и благодарността на спасените души ще предизвика най-дълбока радост – радост известна на Учителя, когато с Негова помощ събратът Му се е изкачил малко по-високо по стълбата. Това е радост, която ви предстои и тя не е така далеч. И така, работете, но не заради радостта, а в посока към нея; не заради награда, а от вътрешна потребност да помагате; не за благодарност, а от вътрешен подтик, който се появява когато се осъзнае видението и се узнае ролята, която трябва да изиграете, за да се спусне това видение на земята.

Добре е да се прави разлика между щастие, радост и блаженство:

Щастието се корени в емоциите и представлява личностна реакция.

Радостта е качество на душата и се осъзнава от ума, когато е постигнато подравняване /alignment/.

Блаженството е от природата на Духа и всякакви спекулации за него са лишени от смисъл, докато душата не усети своето единство с Отца. Това състояние идва в замяна на по-ранните стадии, когато личностното “аз” се е съединявало с душата. Затова анализът и спекулациите относно природата на блаженството не ще донесат полза на средния човек, чийто представи и понятия са предимно личностни и свързани със света на чувствата. Присъщо ли е за стремящия се щастие или радост? Ако му е присъща радостта, то тя би трябвало да дойде като резултат от груповото съзнание, груповата солидарност, чувството за единство с всички същества и е възможно по никакъв начин да не може да се интерпретира в термините на щастието. Щастието идва тогава, когато личността се среща с такива условия, които удовлетворяват една или друга част от нейната нисша природа; то идва, когато личността чувства физическо благосъстояние, доволна е от своята среда или обкръжаващите личности или е удовлетворена от своите ментални постижения и контакти. [370] Щастието е цел на отделното “аз”.

Когато обаче се стараем да живеем като души, удовлетвореността на нисшия човек не се взема пред вид и ние намираме радост в груповите отношения и в създаването на такива условия, които ще спомогнат за най-доброто изразяване на душите, с които общуваме. Донасянето на радост на другите с цел да им се създадат условия, в които те да могат най-добре да изразят себе си, може да има физически ефект, ако се опитваме да подобрим тяхното материално положение, или в емоционален подем, ако нашето присъствие им носи мир и възвисяване, или интелектуално въздействие, ако ги предразполагаме по-ясно да мислят и разбират. А ефектът върху нас е радост, тъй като нашето действие е било безкористно, искрено и независещо от обстоятелствата и от общественото положение на стремящия се. Усещането за щастие си отива, когато ни измъчват болести, когато имаме проблеми с обкръжението, когато условията за живот се влошат, когато ни притиска “натрупаната карма от множеството прераждания” или когато семейни, национални или расови тревоги завладеят чувствителната личност. Щастието от младостта или себецентрираното доволство на егоистичния човек (скрил се зад стени от защитни желания) не бива да се бърка с радостта.

Баналност и окултен парадокс е фактът, че в моменти на дълбоко личностно страдание и нещастие може да бъде позната и почувствана радостта на душата. Такова е положението на нещата и към това трябва да се стреми учащият се. Някои хора са щастливи, защото затварят очите си пред истината или се самохипнотизират, скривайки се зад черупката на илюзиите. Стремящият се обаче в повечето случаи вече е достигнал стадия, когато очите му са широко отворени; той се е научил да говори на себе си истината и не строи разделяща стена между себе си и другите. [371] Той се е пробудил и е “оживял”, той е чувствителен и често страда. Той се учудва защо, както по всичко изглежда, го е напуснало онова, което светът нарича щастие и спокойствие и пита какъв ще бъде резултатът от всичко това.

Ние, наблюдаващите и учещите от вътрешната страна, с любящо внимание следим за всеки един от вас, попаднал в самия център на битката. Ние сме като Генерален Щаб, който следи хода на сраженията от безопасно възвишение. В нашата безопасност е гаранцията за вашата окончателна победа, тъй като ние държим в ръцете си решението на много проблеми и ви помагаме, ако битката тръгне в неблагоприятна посока. Би ми се искало винаги да помните едно особено важно нещо, а именно, че в разрушението на формите е скрита тайната на еволюцията. Не мислете, че това е тривиалност. Ще се убедите, че такива разрушения постоянно се случват и трябва да сте готови за това. Учителите в максимална степен използват формата; Те се стараят да работят чрез нея, заточвайки живота между ограничаващите стени за толкова дълго, за колкото формата е в състояние да служи на целта и расата бива инструктирана посредством тази форма. Идва обаче момент, когато формата престава да служи на зададената цел, структурата атрофира, кристализира и става лесно да бъде разрушена. Тогава нейното разрушение става акт от най-висока важност и полза и нова форма заема нейното място. Наблюдавайте и се убедете, че това е именно така. Винаги се построява форма, винаги се използва толкова, колкото е възможно, винаги формата се разрушава, когато започне да пречи и да препятства разширяващата се светлина и винаги бързо се създава нова форма. Такъв е методът от началото на еона.

В младенческия период на расата формите са се запазвали продължително време. Еволюцията се е придвижвала бавно. Сега обаче, когато всичко се е устремило нагоре, животът на формата е твърде съкратен. Тя живее кратък период, бързо изпълнява предназначението си и се сменя от друга форма. [372] Тази скорост се увеличава, а не се съкращава, тъй като съзнанието на расата, или вътрешната експанзия на нейния живот, вибрира с все по-бърз и лек ритъм.

Необходимо е също така да се осъзнае, че една от принципните задачи на стремежа в днешно време от страна на тези, които наричаме Старши Братя на расата, е да стимулира, очиства и координира етерното тяло. Етерното тяло не е само предавател на праната, но и средство за проявлението на всички тези енергии, които разглеждаме. То има значения и в други посоки:

б) това поле за изследвания е непосредствено лежащо пред съвременните учени. За десетина години много професионални медици ще признаят етерното тяло като факт от природата;

в) Преобладаващата част от болестите, от които страда в наше време физическото тяло, имат корена си в етерното тяло. Чисто физическите заболявания са твърде малко, ако въобще ги има. Източникът на болестите са астрални и етерни състояния;

г) Тайната на безопасното и здравото ясновиждане и ясночуване е в очистването на етерния проводник;

д) Етерните еманации на хората могат силно да замърсят атмосферата. Затова от очистването на това тяло зависи появата на по-привлекателно и здраво човечество.
Оттук и важността на етерното тяло. Съществуват много други доводи, които ще бъдат обсъдени по-късно. Започвайки да формирате собствена представа за този предмет би било добре да се придържате към по-широки обобщения, докато цялата тема не придобие във вашия ум ясни очертания.

Работата над етерното тяло от гледна точка на Йерархията обаче не е ограничена само до човешките тела. [373] Това е планетарен процес. Етерното тяло на самата Земя се подлага на определена стимулация. Духът на Земята – тази тайнствена същност (не Планетарния Логос) се оживява в един нов смисъл и неговото оживяване поражда множество интересни следствия. Това се случва по три начина:

Посредством влиянието на определени астрални сили върху етерното тяло, което води до бавни, но осезаеми изменения във вътрешната структура на атома, до осъзнаването на още една спирала и общото повишаване компактността на цялостния космос на атома.

Посредством употребата от Махачохан на един от най-могъщите талисмани на Седми Лъч на вътрешните планове.
Трябва да се отбележи, че Духът на Земята бавно и постепенно се пробужда. Той се намира на инволюционната дъга и ще премине на еволюционната в неопределено далечно бъдеще. Затова той няма да ни увлече със себе си. Засега той все още служи на нашите цели, предлагайки ни дом вътре в своето тяло, но оставайки все пак отделен от нас. Благодарение на тази стимулация, девите на етера последователно се придвижват в своята еволюция и се приближават по-близо до своя идеал.

Към всичко, което казах относно етерното тяло на човека, относно планетата и относно Духа на Земята, трябва да добавя още един, много важен факт, отнасящ се до сегашната ситуация, а именно, че в настояще време Седми Лъч се явява доминиращ над пет Лъча. А Седми Лъч контролира целия етер и девите на етера. Той доминира седмите подпланове на всички планове, а сега доминира и на седмия подплан на физическия план. [374] Освен това сега сме в Четвъртия кръг, и когато някой Лъч навлиза в конкретно въплъщение той не само контролира подплановете с този пореден номер, но и оказва особено влияние върху четвъртите подпланове. Обърнете внимание как това влияние се проявява в сегашно време в трите свята:

1. Четвъртият етер – най-нисшият от етерите – трябва да стане следващият осъзнаваем физически план. Етерната материя дори и сега е видима за някои, а към края на това столетие ще бъде видима от мнозина.

2. Четвъртият подплан на астралния план “приютява” повечето хора при смъртта им, и, следователно, тук може да бъде извършена много работа за голям брой хора.



3. Четвъртият ментален подплан е планът на девачан.