Трактат за Бялата Магия

Втората фундаментална идея е, че откликът на етерния проводник към всички форми и неговата способност да приема, използва и предава зависи от състоянието на центровете (или чакрите, както се наричат на Изток). Те включват в себе си не само добре познатите седем главни центъра, но и множество по-малки силови вихри, които все още нямат имена и са непознати на Запад. Те зависят също и от качеството на етерния проводник, от това до каква степен той е оживотворен, а също и от тази всеобхватна мрежа, в която са разположени центровете и която е получила названието “паяжината” или “златният съсъд”. Ако тя е чиста от отпадъци и утайки, ако каналите й не са замърсени, то лъчите, енергиите и силите могат лесно да преминават през нея и да циркулират по цялото тяло. Тогава те могат да използват тези центрове, които откликват на нейните вибрации и да преминават през формите на едно или друго природно царство. Тук е тайната на всяко научно или окултно лечителство. Лечителите експериментират с етерното тяло, но знанието им за него засега е твърде недостатъчно. На тях им е известно малко или почти нищо за центровете на тяхното собствено тяло, чрез които трябва да протичат магнетическите или други потоци; те не са осведомени за състоянието на етерните центрове на тези, на които се опитват да помагат и за природата на силите, които искат да приложат. Всичко, което са в състояние да направят е да дисциплинират своя живот и така да контролират своите наклонности, че да построят чисто тяло и да обезпечат чисти канали за преминаване на силите от и чрез себе си към другите.

Третата концепция, на която трябва да се обърне внимание е, че формите откликват на силите, които постъпват към тях от други форми на планетата, на седемте основни типа енергии, еманирани от седемте планети, и на животворните слънчеви лъчи. [291] Всички форми във всичките четири природни царства откликват на тези многочислени сили, на тези седем енергии и на тези слънчеви лъчи. А човешкото семейство откликва и на други енергии и лъчи, макар те да са оцветени от сила, генерирана вътре в слънчевата орбита.

Работата на окултиста и на стремящия се се заключава в това да постигне разбиране за тези сили и по такъв начин да вникне в тяхната природа и начините за използването им, в техния потенциал и честота на вибрациите. Той също така трябва да се научи да разпознава техния източник и да умее да прави разлика между сили, енергии и лъчи. Начинаещият може да прави ясно разграничение между сили и енергии, осъзнавайки факта, че личностите ни въздействат посредством сили, еманирани от формения аспект, но същите тези личности, очистени и подравнени, могат да служат за предаватели на енергиите на душата.

В по-широк смисъл работата на човешкото царство се заключава в препредаването /transmit/ на енергии към по-нисшите природни царства, докато работата на Йерархията във връзка с човешкото царство се заключава в препредаването на енергии от духовните сфери, от други планетарни центрове и от слънчевата система. Тези енергии, когато са понижени за препредаване, се диференцират на сили.

Учащите се не бива да се смущават от сложността на предмета. Те трябва да усвоят някои широки обобщения и да помнят, че в зависимост от постигането на всезнание от душата, постепенно идва и едно по-всеобхватно знание.

Другите типове енергии, имащи отношение към първите две главни групи, с които има работа стремящият се, са свързани изцяло с формената страна. Третата и следващите групи са: [292]
3. Астрална енергия.

4. Енергията на нисшия конкретен ум, чита, умственото вещество.

5. Енергията на Личността.

6. Планетарната енергия.

7. Слънчевата енергия или Жизненото Дихание
Те могат да бъдат подразделени по следния начин:
3. Астрална енергия. Еманирана от:

а) собственото астрално или чувстващо тяло на човека;

б) човешкото семейство като цялона Л_________________________________________;

в) астралния план в широкия смисъл;

г) “Сърцето на Слънцето”.
4. Ментална енергия. Еманирана от:

а) индивидуалната чита, или умственото вещество;

б) менталността на:

1. човешкото семейство като цяло;

2. конкретната раса, към която човек принадлежи;

в) менталния план като цяло;

г) Универсалния Ум.
5. Личностна енергия. Еманирана от:

а) координираната форма на човека;

б) напреднали човешки същества, доминиращи, влиятелни личности;

в) групи, т.е.:

1. в) групи, тоест: ____________________________Йерархията на Планетата. Субективна;

2. Интегрираща група Мистици. Обективна;

а) седемте планети. Това е фундаментът на астрологическата практика;

б) Земята;

в) Луната.

а) физическото слънце;

б) Слънцето, действащо като препредавател на космическите Лъчи. [293]

Астрална енергия и страх

Предметът, който ни предстои да разгледаме има голямо практическо приложение, тъй като се отнася до астралното тяло – тялото в което човек преимуществено е поляризиран и което той осъзнава по-силно от което и да било друго тяло. Етерното тяло действително се намира под прага на съзнанието. Човешките същества остават в неведение относно преминаването на сили през този проводник и най-близо до неговата природа са тогава, когато говорят в понятията жизненост и липса на жизненост. Физическото тяло заявява присъствието си когато нещо в него не е наред или когато е необходимо да бъде удовлетворено едно или друго от неговите потребности. Във връзка с астралното тяло обаче ситуацията е различна, доколкото то е проводник на опита за мнозинството хора; съвсем малко са онези, които не прекарват по-голямата част от съзнателния си живот регистрирайки реакциите на това тяло и колебаейки се между два полюса: щастие или нещастие, удовлетвореност или неудовлетвореност, увереност или съмнение, смелост или страх. Това в действителност означава, че силата, животът на емоционално-чувстващия проводник управлява жизнената експресия и формира опита на въплътената душа. Затова е важно да разберем какво представляват тези сили, откъде идват и как въздействат на човека. Това е неговото бойно поле и това е неговото поле на победата.

Като начало желателно е да се запомни, че всяка астрална енергия е част от астралната енергия на Слънчевата система. И затова:

Чувстващото тяло на човешкото същество е субстанциален атом в чувстващото тяло на Планетарния Логос.

Чувстващото тяло (термин, който предпочитам пред термина “астрално” и ще използвам и занапред) на Планетарния Логос е аспект, а не атом, на чувстващото тяло на Слънчевия Логос.

Последното на свой ред се обуславя и е канал за чувстващи сили, еманирани от огромни енергийни центрове извън нашата Слънчева система.

Ако това бъде схванато, ще стане ясно, че човек, бидейки само миниатюрна частица от огромно Цяло, което на свой ред влиза в състава на едно още по-голямо Цяло, е само място за среща на сили, по-величествени и многообразни, отколкото е способен да постигне неговият мозък. Оттук и сложността на неговата задача, но оттук и всички възможности, разкриващи се благодарение на това разширение на съзнанието, което наричаме посвещения. Всеки енергиен поток, протичащ през неговото тяло на желанията и чувствени реакции е път, водещ го към все-по широки и разгръщащи се контакти и осъзнавания. Но тук е и гаранцията за безопасност за болшинството човешки същества, заключаваща се във факта, че намиращият се под тяхното разпореждане апарат засега все още не е пригоден да регистрира тези безпределни възможности, които тези пътища на реализация предоставят. Докато менталния апарат не се пробуди и не се постави под контрол в достатъчна степен, на човек ще му е невъзможно правилно да интерпретира и да използва тази информация, която неговото откликващо на чувствата тяло може да му предостави, но което, за щастие, засега не прави.

Без да броим постоянната циркулация през неговото астрално тяло на планетарна, слънчева и космическа енергия, всяко човешко същество е почерпило от голямото Цяло достатъчно астрална енергия, за да построи свое собствено, индивидуално, отделно астрално тяло, откликващо на собствена специфична нота, оцветено от неговите специфични качества, ограничаващо го или не в зависимост от положението му на стълбицата на еволюцията.

Това тяло конституира границите на човешкото същество, установявайки пределите на емоционалния отклик на жизнените условия, въплъщавайки в своето качество диапазона на неговите желания, но в същото време притежаващо способност за колосално разширение, развитие и подчинение на импулсите на менталното тяло и душата. [295] То също така се въвлича във вибрационна активност, придобивайки жизнен опит на физическия план и по този начин се завърта великото колело на опита дотогава, докато не бъдат разбрани и претворени в живота Четирите Благородни Истини на Буда.

Астралното тяло притежава в себе си аналогии на етерните, или лайя центровете и чрез тях се изливат по-рано разгледаните сили и енергии в етерното тяло. Тези центрове донасят енергията от седемте планети и от слънцето до всяка част на астралния организъм, свързвайки човека с всички части на слънчевата система. По такъв начин се фиксира съдбата на човешкия живот дотогава, докато човек се пробуди за своето безсмъртно наследство и стане чувствителен за сили, които за мнозина са все още неосезаеми. Те се еманират от формата. Това е и причината хороскопите по-често да са точни и правилни за неразвития и непробудения човек и неточни и погрешни за високо-еволюиралия. Хората като цяло са такива, каквито ги е направило тяхното тяло на желанията. А на следващия етап – “каквито са мислите на човека, такъв е и той самият”. Астралното тяло с неговите копнежи, апетити, настроения, чувства и страсти формира физическо тяло посредством протичащите през него сили на привличане и така неизменно води човека към изпълнение на желанията му. Ако стремленията на чувстващата природа са предимно животински, имаме ненаситен човек със силни апетити, чийто живот е насочен към тяхното удовлетворяване. Ако пък е налице страстен стремеж към комфорт и щастие, имаме човек с чувствен характер, обичащ красотата и удоволствията и практически напълно подвластен на егоизма. Така човек преминава през всички степени на желанията, хубавото, лошото и нормалното, докато не се извърши преориентация, която по такъв начин префокусира астралната енергия, че тя се насочва в съвсем друга посока. Желанието са превръща в стремеж. [296] Постига се освобождение от колелото на ражданията и човек се освобождава от необходимостта да се преражда. Тогава хороскопът, така както го разбираме днес, се оказва безполезен, неверен и ненужен, а употребяваният понякога (неточно) термин “хороскоп на егото, или душата” не означава нищо. Душата няма индивидуална съдба – тя е разтворена в Единния. Нейната съдба е съдбата на групата и на Цялото; нейното желание е осъществяването на Великия План и нейната воля е прославата на въплътения Логос.

Бих посъветвал учениците да прочетат, ако могат да намерят “Науката за емоциите” на Бхагаван Даса. Това е добър трактат за астралното, чувстващото тяло; в него се разглеждат фактори, които особено силно засягат стремящия се, когато се сблъска с проблема за разбирането и контрола над своята емоционална природа, за овладяването на техниката за нейното развитие и преориентацията й за по-обширен опит и подготовката й за изпитанията и разширението при Второто главно посвещение – Кръщението и окончателното навлизане в потока. Опитът, предстоящ напред по пътя, метафорически се излага в следните езотерически фрази:

При разглеждане на чувстващото тяло на човешкото същество аз вероятно ще принеса по-голяма полза, ако го разглеждам в термините на неговите настроения и ежедневни проявления, тъй като единствено изучавайки неговите видове активност и в опитите му да ги овладее човек постига познание за себе си и така става учител. Най-разпространените прояви на астрална активност са следните:

ІІ. Депресия, или противоположния полюс – еуфория.

ІІІ. Желание за удовлетворяване на животинските апетити.

ІV. Желание за щастие.

V. Желание за свобода. Устременост.
В тези пет момента са сумирани практически повечето чувствени опити на човека и ние ще разгледаме всеки един от тях от следните гледни точки:

Причини.

Следствия.

Методи за насочването им.

Забележете – казвам методи за насочване, а не методи за контрол. Стремящите се трябва да разберат, че работят със и във сили, и че правилната или неправилната активност на физическия план се обяснява просто с правилното или неправилното насочване на силовите потоци, а не с нещо правилно или неправилно в самите енергии.

Вие ще попитате – какви са основните причини за страха? На този въпрос, дори и ако се върнем достатъчно назад в езотерическата история на Слънчевата система, не може да бъде даден разбираем отговор. Само напреднал посветен може да разбере тези причини. Корените на страха са в основата на самата материя и страхът е предимно продукт, или следствие от принципа на ума, резултат от менталната активност. Фактът, че на страха са подвластни птиците и животните придава на този предмет по-широка основа, отколкото ако той бе просто човешки недостатък и резултат от активността и функциите на човешкия ум. Работата не е в това, че човек притежава анализиращ ум; ако той можеше правилно да използва разсъдъка си той би могъл да изкорени страха. Източникът на страха е в това, което се нарича космическо зло – гръмко звучаща, но почти нищо не обясняваща фраза. Неговите източници са в самата материя и във взаимодействието на двойката противоположности – душа и материя. [299] Чувствителните души на животните и хората подсъзнателно усещат такива фактори, като:

Грандиозността, и следователно осезаемият натиск на Цялото;

Натискът на всички други животи и съществования;

Действието на неумолимия Закон;

Усещането за заточение, ограниченост и произтичащата от това неудовлетвореност.

Тези фактори, произтичащи от самия процес на проявление и увеличаващи силата си в течение на вековете, са причина за всички съвременни страхове и ужаси и са най-вече чисто психологически, а не просто инстинктивни както при животните.

По-голяма конкретизация на този предмет не би помогнала. Каква полза, ако ви кажа, че страхът е аспект на злото (или материята), което оцветява или характеризира астралното, или чувстващото тяло на нашия Планетарен Логос? Какво бихте разбарали, ако очертая пред вас проблема на този велик Живот, в Който живеем, движим се и имаме битие, в същото време, когато Той, на Своя Собствен космически план, се стреми към освобождение и се сблъсква със Свои Собствени проблеми и изпитания? Как да намеря адекватни думи, за да изразя космическата борба между Животи дотолкова безлични и възвишени по Своето съзнание, че употребата по отношение на Тях на думи, като “негов”, “той”, или “изпитания” е просто смешна и такива думи по никакъв начин не отразяват аспекта на истината или реалността. Осмислянето на космическото зло, космическото развитие или космическите проблеми може да бъде отложено за онова отдалечено време, когато стремящите се приемат Трето посвещение, изоставят всяко чувство за отделност и се отъждествят с Аспекта на Живота, а не с формената страна, и се окажат в някаква степен способни да навлязат в нивото на съзнание на нашия Планетарен Логос, да почувстват Неговата съдба и за миг да зърнат чудото на завършеността. Затова нека ограничим нашето внимание до човека, и по-конкретно до средния човек, и проследим откъде възникват вълните на страха, които постоянно спъват развитието му. [300]
1. Страхът от смъртта е основан на:

а) ужасът от окончателния процес на откъсване в момента на самата смърт;

б) ужасът пред непознатото и неопределимото;

в) съмненията по повод принципното безсмъртие;

г) мъката при раздялата с любимите хора;

д) древни, внедрени дълбоко в подсъзнанието реакции на минали насилствени смърти;

е) вкопчване в живота на формата поради отъждествяване в съзнанието предимно с нея;

ж) старото погрешно учение за Рая и Ада, произвеждащо неприятни реакции у някои типове хора.

С течение на времето, в края на следващото столетие, ще стане очевиден фактът, че смъртта не съществува в смисъла, в който сега се разбира. Непрекъснатостта на съзнанието ще бъде дотолкова развита и толкова много висши типове хора ще функционират едновременно в двата свята, че древният страх ще отмине и отношенията между астралния и физическия свят ще бъдат така устойчиви и научно контролирани, че работата на медиумите в транс закономерно и тихо ще приключи. Обикновеният трансов медиумизъм и контролируемите материализации под ръководството на индийските факири са извращение на отношенията между плановете от такъв характер, каквито са и сексуалните извращения и изкривявания на истинските отношения между половете. Тук имам предвид не работата на ясновидците, колкото и примитивна да е, не и овладяването на тялото от същества от висше естество, а отвратителните сеанси на материализация, ектоплазма и сляпата, неинтелигентна работа на старите атлантски дегенерати и привързаните към земята души, индийски факири и инструктори. [302] От тях няма какво да се научи, но има достатъчно, което човек да избягва. Господството на страха от смъртта почти приключва и скоро ще навлезем в период на знание и сигурност, които ще премахнат почвата, от която израстват нашите страхове. Когато имаме работа със страха от смъртта, няма какво друго да се направи, освен да се повдигне целия този предмет на едно по-научно ниво, да се обучат хората да умират. Съществува техника за умиране, така както и техника за живеене, но тази техника е загубена на Запад и е почти загубена (с изключение на няколко центрове на Знаещи) и на Изток. По-пълно този предмет може да се изучи по-късно, но представата за необходимия подход към него трябва да остане в ума на четящите, и, възможно, в зависимост от настойчивостта им в ученето, четенето и мисленето, постепенно ще бъде събран и публикуван интересен материал.

а) инстинктивни психологически навици на мислене, вкоренени дълбоко в животинската природа и произтичащи от фундаменталния инстинкт за самосъхранение. На дивите раси обаче той е слабо присъщ. Такова вгледано напред, очакващо състояние на ума е предимно човешка черта и е зародиш на способността за въобразяване, свързана с умствените процеси, които в крайна сметка еволюират до способност за интуитивна медитация плюс визуализация, съставляващи истинската основа на всяка творческа работа. В настоящия момент обаче такова състояние на ума крие опасност и препятства. Древни страдания, подтискащи спомени, постоянни беди, скрити дълбоко в подсъзнанието, често излизат на повърхността и предизвикват състояния на страх и подтиснатост, които не могат да бъдат овладени и затихнати с никакви разсъждения. [303] Благодарение на средствата за комуникация дори и най-незначителното събитие се възприема като причина за трагедия, болка и страдание от отдалечения на хиляди километри събрат. Днешната икономическа катастрофа предизвиква масов ужас и колкото по-чувствителен е индивидът, толкова по-силно би реагирал на такова състояние на ума. По такъв начин страхът от бъдещето е изтощително съединение на инстинктивната памет и очакващото, предчувстващо въображение, и малцина са онези, които избягват тази заплаха. Безпокойството и тревогата са участ на всеки човек; те не могат да бъдат неутрализирани и преодолени по никакъв друг начин и от нищо друго, освен от самата душа.

Ще попитате – одобрявам ли употребата на етер и хлороформ при операции, а също и прилагането на успокоителни лекарства. Принципно не, но в качеството им на временна мярка – да. Когато контактът на човека със собствената му душа се стабилизира и заздрави и когато той развие способност да излиза от своето физическо тяло когато пожелае, подобни средства за помощ повече не ще му бъдат нужни. В днешно време тези средства могат да бъдат разглеждани като необходими, обусловени от световната карма и точката, която е достигнала еволюцията на расата. Разбира се, не призовавам към използването на наркотици и силно действащи лекарства от хистерични и неуравновесени хора, но не съм против приема на обезболяващи средства под мъдрия контрол на лекар.

Човек е усетил докосването на душата; той е имал видение и е зърнал възможността; той разглежда и оценява своята личност от гледна точка на предстоящата работа и качествата на хората, с които тя го е свързала. В резултат възниква силен комплекс за непълноценност, тъй като го подхранват реални силови потоци от горе. Енергията, както е известно, следва мисълта и е оцветена от качеството на тази мисъл. Човек критично, с омерзение разглежда своята личност, подхранвайки именно това, за което най-много съжалява, и в резултат става още по-несъответстващ на своята задача. Това е омагьосан кръг, който трябва да бъде преодолян с пълното съзнание за истината, вложена в думите: “Каквито са мислите на човека, такъв е и той самият”. Ако той мислено пребивава в природата на всезнаещата душа, то той се уподобява на тази душа. Неговата мисъл е фокусирана в съзнанието на душата и той става душа проявена чрез личността.

Причини за депресията могат да бъдат: [307]

а) Астрологически фактори, действащи и на планетарната карта, а по такъв начин и на индивидуумите от определен расов тип. Тези два фактора често се пропускат;

б) Пътят на Слънцето по небесната сфера. Неговият път на юг се характеризира с понижена вибрационна активност и стремящите се трябва да помнят това през есента и началото на зимата;

в) фазата на Луната, когато по-голямата й част е тъмна, т.е., периодът на намаляваща стара Луна и началото на ранната нова Луна. Това, както е добре известно, влияе на медитативната работа;

г) Психологически и множество други затормозяващи фактори, които без съмнение са предизвикани от сили външни по отношение на планетата и от планове, чийто намерения са неясни за обикновеното човечество. Тези сили въздействат на човешката раса и засягат най-чувствителните; последните на свой ред въздействат върху своето обкръжение и постепенно се създава такова състояние, което обзема расата или нацията за определен период или цикъл, като довежда до дълбока депресия и взаимно недоверие. Това е и причината за една тъжна самовглъбеност, която наричаме паника, или вълна на безпокойство. Фактът, че това състояние може да се прояви като военна, икономическа, социална или политическа активност, че може да приеме формата на война, религиозна инквизиция или финансова напрегнатост или взаимна подозрителност е вече друг въпрос. Причините са заложени в схемата на еволюционния процес и се определят, дори и това да не се осъзнава, от справедлив Закон. [308]
2. Астралната поляризация. Дотогава, докато човек се отъждествява със своето емоционално тяло, интерпретира живота съобразно своите настроения и чувства и реагира на желанията, то чест негов спътник ще бъдат моменти на отчаяние, тъмнина, съмнения, страдания и депресии. Всички те произтичат от измамата, от илюзията на астралния план, който изкривява, изопачава и заблуждава. Няма нужда повече да се спираме върху това. Ако стремящият се осъзнава един фактор, то това е необходимостта да се освободи от Великата Илюзия. Арджуна е знаел за това, но все пак се е поддал на отчаянието. И в този час на нужда Кришна не го е изоставил и е изложил в “Бхагавад Гита” прости правила, които помагат да се преодолее депресията и съмнението. Те могат да бъдат изложени накратко:

Знай, че ти си неумиращ Един.

Контролирай своя ум, тъй като чрез ума може да се познае неумиращия Един.

Знай, че формата е само покров, скриващ великолепието на Божествеността.

Осъзнай, че Единен Живот пронизва всички форми, тъй че няма смърт, няма страдание, няма отделност.

Затова отстрани се от формената страна и се приближи към Мен, обитаващият пространство със Светлина и Живот. Така се разпръсва илюзията.

Именно астралната поляризация прави човека беззащитен пред собствените му многобройни емоционални реакции и вълни от най-разнообразни чувства, идващи от обкръжението. Именно по тази причина той се въвлича във водовъртежа на неконтролируеми енергии и неправилно насочени емоционални сили, възбудени от световните войни, финансовата паника, религиозния фанатизъм, терора. Именно астралната поляризация го въвлича в пристъпи на бурна радост и измамно щастие през време на които “лъжовната светлина” на астралния план разкрива пред него фалшиви източници на удоволствие; или всеобщата еуфория – благодарение на неговата чувствителност – го въвлича в такова истерично състояние, което намира своя израз в неудържимо веселие – противоположният полюс на неудържимия плач. [309] Имам пред вид не истинското веселие или уместното чувство за хумор, а тези истерични еуфорични взривове, така изтощителни и характерни за простите хора.

3. Отслабване на физическото тяло. Това се обяснява с различни причини, такива като:

а) изтощение на етерното, или жизненото тяло;

б) физическа болест – или вродена, или наследена от минал живот, случайна или обусловена от неправилни емоционални реакции или появяваща се като резултат от световната карма, например, епидемия;

в) атмосфера. Този фактор често се изпуска от очи, но състоянието на атмосферата, климата, атмосферното налягане, влажността или сухотата, горещината или студа оказват определено психологическо въздействие.

Повече или по-малко подробно разгледах първите две проявления на астралната сила – страхът (от смъртта, от бъдещето, от страданието, от неуспехите и безбройните по-маловажни видове страх, на които е подложено човечеството) и депресията, доколкото тези две проявления в днешните времена и цикъл конституират Пазителя на Прага за човека. И двата свидетелстват за чувствителната реакция на психологическите фактори и те не могат да бъдат преодолени чрез използването на такъв фактор, като безстрашието. Те трябва да бъдат преодолени с помощта на всезнаенето на душата, въздействаща чрез ума, а не чрез всемогъществото на последния. В това е заложен окултен намек. Няма да се занимавам с останалите изброени фактори, такива като желанието за щастие, желанието за удовлетворяване на животинските апетити и желанието за освобождение, тъй като за болшинството те не са такъв проблем, както първите две. [310] Би могло подробно да се опишат тези проявления и техните причини, но когато страхът и депресията бъдат преодолени, расата ще навлезе в състояние на щастие, истинско удовлетворение (за което изброените по-горе стремежи са само символи) и освобождение. Нека за начало се занимаем с основното зло. Когато те бъдат преодолени, това, което остава е правилната ориентация и поляризация в душата.

По-нататък ще разгледаме преодоляването на неправилните вибрации на астралното тяло и използването на астралната енергия в правилната посока.

Ние подробно разгледахме темата за астралното, или чувстващото тяло, а също и различните неправилни проявления, чрез които то заявява за себе си. Човечеството вибрира основно на едното или другото от тези проявления, и чувстващото тяло на средното човешко същество едва ли в някой момент е свободно от едно или друго вълнение, страх или настроение. Това е обусловило такова състояние, че Центърът в слънчевия сплит е ненормално развит. В основната маса от хора Сакралният център и Центърът в слънчевия сплит управляват живота и в следствие на това желанието за материално съществуване и сексуалния живот са така тясно свързани едно с друго. При животното всъщност слънчевият сплит е мозъкът и той управлява всички инстинктивни реакции, но то не е така тясно свързано с чисто сексуалното поведение, както човешкото същество. Когато мозъкът стане чувствителен към пробуждащия се ум и не бъде така изцяло погълнат от механизма, регистриращ чувствените впечатления, ние бихме придобили такава ориентация, която в крайна сметка ще повдигне съзнанието в центровете, намиращи се над диафрагмата. Слънчевият сплит отново ще възвърне предишната си функция като направляващ агент на чисто инстинктивния животински живот. За напредналия ученик слънчевият сплит е основно орган за психическа чувствителност, който ще остане такъв, докато висшите психически сили не сменят нисшите и докато човек не започне да функционира като душа. [311] Тогава чувстващият живот ще се спусне под прага на съзнанието.

Правилното използване на енергията

При разглеждането на пътищата за преодоляване на лошите вибрации и правилното насочване на астралната енергия би било добре да посочим накратко главните енергии, въздействащи на човешкия организъм и циркулиращи посредством чувстващото тяло на човека.

1. Енергии, преминаващи и протичащи във всички посоки през чувстващото тяло на самата планета. Това, с други думи, е астралното тяло на Духа на земята. Тази същност не е Планетарният Логос, но е същество с огромно могъщество, намиращо се на инволюционната дъга и имащо такова отношение към Планетарния Логос, каквото астралния елементал към човешкото същество. Фактите относно този живот са приведени в “Трактат за Космическия Огън”. Неговият живот е съвкупност от огромен брой животи и тези лунни питри (или по-малки строители), които съставляват чувстващия живот на личностния аспект на Планетарния Логос – могъща сила, с чиято помощ може да се твори както добро, така и зло – в смисъла, в който употребяваме думата “зло”. Злото само по себе си не съществува, така както и доброто, в смисъл на две противоположности. Единствено във времето и пространството съществуват различни състояния на съзнание, предизвикващи различни външни проявления. Енергията на този инволюционен живот оказва могъщо въздействие на този друг крехък инволюционен живот, който образува нашия астрален елементал. Това, което предпазва от пълно чувствено отъждествяване с този огромен живот, е индивидуалността на човека и мощта на неговата бързо координираща се личност.

2. Определени астрални енергии, еманирани от определени планетарни форми, които все още не съществуват във вид на физически планети и не са в етерната сфера, но влизащи в състава на нашата Слънчева система. Те, в планетарен смисъл, представляват две групи животи: – Първо, тези астрални обвивки на разпадащите се и разлагащи се планети, които могат да се видят от посветения; те все още се въртят около нашето Слънце, но въпреки това бързо изчезват. Нашата Луна ще се присъедини към тях след пълния разпад на нейната външна форма. Второ, астралните форми на тези по-малки слънчеви животи, намиращи се на еволюционната дъга, които бавно придобиват форма, но още не са придобили етерно тяло и никога няма да придобият физическо тяло в настоящия световен период. Тези две групи са планетарното съответствие на влизащите във въплъщение хора, или на тези, които постепенно са отхвърлили своите тела на прага на своето последно прераждане; или пък на тези, които напълно са отхвърлили своите обвивки.

В непосредствена близост до нашата земя съществуват две такива бързо разлагащи се форми, ако мога така да се изразя, но притежаващи все пак изключително мощно влияние. Поради тяхната най-тясна връзка със Земята те предизвикват два вида желания, или астрални тенденции сред хората. Едната в значителна степен предизвиква тази инстинктивна тенденция към жестокост, която може да се наблюдава при децата и някои типове хора, а другата оказва влияние върху половия живот и предизвиква тези склонности към извращения, които днес създават големи трудности. Техните отмиращи астрални еманации силно подхранват садистическите тенденции и половите извращения. В древността те са били още по-мощни, тъй като са се намирали по-близо до Земята, отколкото сега; оттук и ритуалните жестокости и отвратителните жестокости, например в Содом и Гомор. Тяхната мощ бързо залязва, но трябва да се помни, че те не биха имали никакво влияние, ако в самото човечество не съществуваха определени инстинкти, върху които тези енергии да въздействат. [313] Трябва също така да се помни, че в лемурийските времена тяхното влияние е било конструктивно, тъй като в онези дни урокът на секса и регистрацията на болка от ума са влизали в плановете на тези, които са обучавали и насочвали животинския човек към човешко съзнание – не в съзнанието на душата, и дори не в самосъзнанието през тези толкова ранни времена.

Близо до нашата земя, на път към ново въплъщение, се намира един велик Живот, приемащ сега етерна форма. Този Живот се намира на еволюционната дъга и няма нищо общо с живота на разпадащите се обвивки, но има реален принос за идването на Новата Епоха. Неговото влияние е двояко: благодарение на еманациите на астралното тяло на този велик Живот се извършва работа по разрушаване на разделящите стени на индивидуализма, проявени при човека под формата на егоизъм, а при нациите – като национализъм. Благодарение на своето бързо интегриращо се етерно тяло този Живот привежда етерното тяло на нашата планета в състояние на повишена вибрация. В “Трактат за Космическия Огън” се говори за Аватара от Сириус, който ще дойде, за да окаже определено въздействие върху нашата планета. Този Живот не е този Аватар, но е нещо като Св. Йоан Предтеча – Кръстителят, който “кръщава с вода (астрални еманации) и Свети Дух”. Повече информация относно това не може да се даде, но споменаването е необходимо, доколкото трябва да се имат пред вид енергиите, идващи от тези два фактора.

3. Астрални енергии, еманиращи от новия знак на зодиака, в който навлизаме сега – знакът на Водолея. Този знак е водоносещ, живителен и емоционален. Той (със своята могъща сила) ще способства за съединяването на астралните тела на хората с нова свързаност, която ще доведе до братство в човечеството, което ще игнорира всички расови и национални различия и животът на хората ще бъде доведен до синтез и единство. [314] Той ще предизвика такъв мощен прилив на обединяващи животи, какъвто засега е невъзможно да бъде предвиден, но който за хилядолетия ще сплави цялото човечество в целокупно братство. Неговото емоционално влияние ще се изрази в “очищението” на астралните тела на хората, така щото материалният свят ще загуби своята толкова силна привлекателност, макар на по-късните етапи това може да доведе до прекомерно развитие на чувствителността, както това сега се случва с материалността! Последните стадии на всеки знак се характеризират с преразвитие именно на този фактор, върху който съответния знак оказва най-силно въздействие. В днешно време този знак оказва конструктивно влияние върху пионерите на расата и разрушително върху основната маса от човечеството. Могат да се потърсят повече факти за идващата епоха на Водолея в текущата литература и няма нужда да се простирам повече върху тази тема.

4. Слаби еманации от свещеното “Сърце на Слънцето” – неуловими за масите, но моментално предизвикващи отклик в мистиците на расата, които все повече демонстрират твърде реална групова интеграция и интерес. Тези еманации са прекалено високи, за да предизвикат отклик сред широките маси, но мистиците им реагират и се обединяват, улавяйки новата вибрация. Тяхната работа по-нататък се заключава в понижаването на тази вибрация така, щото с течение на времето да могат да я почувстват най-напредналите представители на расата. По такъв начин работата на групата мистици трябва неизбежно да се разширява, тъй като ритъмът на нашата планета сега е станал по-съзвучен с ритъма на биене на “Сърцето на Слънчевия Логос”, отколкото преди (тъй като засега тя не е свещена планета). Любовта и мисълта на този божествен Живот сега са насочени към “малката дъщеря на отдавна загубения син”, както понякога се нарича нашата планета в окултните книги на Великите.

5. Друга масова еманация, въвличаща астралното тяло на човека в напрегната активност, е импулсивното желание, свойствено за астралното тяло на четвъртото, или човешкото царство разглеждано като цяло или като експресия на живота. [315] Чувстващото тяло на човечеството откликва по един неосъзнаван начин на четирите описани по-горе типа астрална енергия и този отклик зависи от качествата на индивидуалното астрално тяло и от стадия на развитие на човека. Именно в този факт се корени масовата психология и принципът на тълпата. Корените на така нареченото обществено мнение също се намират тук, но ще мине още доста време, преди психолозите от академичните среди да признаят тези четири факта. Именно с този тип чувстващ отклик се стараят да работят лидерите, формирайки мислите на хората по такъв начин, че да възбудят едно или друго желание. Те работят с тези типове чувстваща материя без да притежават и най-малко разбиране за ситуацията и без всякакво осъзнаване на факторите, с които имат работа; те работят магнетически – ако се намират на Втори Лъч, и внушавайки страх чрез разрушение – ако се намират на Първи. Ако са на Трети Лъч използват Закона за Целесъобразността. По такъв начин всички те работят с астралните тела на хората и техният успех зависи основно от техния собствен тип астрално тяло, от неговата способност да привлича другите, които са достатъчно развити, за да могат адекватно да откликнат и след това да придвижват работата напред. Поради това човекът от улицата е жертва на астралното могъщество на тези, които го водят или в името на техните собствени цели или за благото на собствената му душа, тъй като това могъщество се проявява и в двете посоки.

6. Астрален живот или чувствени еманации от семейството и приятелите на човека. Те му въздействат много повече, отколкото той предполага, или пък самият той може да им въздейства в зависимост от това кой е позитивен и кой негативен. Всеки, с когото се сблъскваме или с когото контактуваме, всеки, с когото живеем или общуваме ежедневно оказва върху нас или добро, или лошо въздействие. Той или възбужда нашата емоционална природа в добър и висок смисъл, способствайки по такъв начин работата по преориентацията, или понижава нейното ниво така, че прогресът се забавя и ние завиваме надолу, към материалността. [316] Всичко това ни е добре известно и няма смисъл да се задълбочаваме в тази тема.

7. Емоционалната (астралната, чувстващата) способност, с която човек навлиза в живота, която използва и построява в течение на своя живот. Мнозина са жертви на емоционално тяло, което сами са сформирали, откликвайки на енергии от горепосочените групи. Астралното тяло реагира на всякакви еманации от чувствен характер по три начина:

б) Сензитивно. Винаги съществува регистрация на впечатления от чувстващото астрално тяло дори и да отсъства емоционален отклик, и учениците трябва да се научат да правят ясна разлика между двете. Понякога, когато емоционална реакция в общоприетия смисъл липсва, се регистрира подтикваща причина, опитваща се да окаже въздействие върху емоционалното тяло;

в) Проста реакция. Регистрация или отказ да се регистрира или реагира на въздействие, на емоционално впечатление. То може да бъде както лошо, така и добро.
Във всичките три случая се избира една или друга от двойките противоположности и изборът зависи от качествата на астралния механизъм на човека. Четвъртият метод предполага пълно разграничаване от емоционалното тяло, способност за абстрахиране по собствена воля от всякакво чувствено впечатление, за да може да се служи с по-голяма ефективност и да се обича по-разумно, с по-голямо разбиране. Не забравяйте, че в крайна сметка любовта и емоцията не са едно и също нещо. [317]
Тук изниква един практически въпрос: Как може да се преодолее неправилната вибрация?

Първо, необходимо е да се разбере какво означава неправилна вибрация и наличие на способност да се регистрира реакция. Вибрация, импулс, емоция, желание се зараждат в нисшия формен аспект. Те се отличават от еманациите, постъпващи от душата. Следва да се разграничат два типа въздействие върху чувстващото тяло. Въпросът, който трябва да се зададе, е следният: Е ли тази реакция отклик на личностния живот или е отклик на съзнанието на душата? Дали този импулс, който се опитва да активизира моето чувстващо тяло изхожда от божествения Живот вътре в мен, или идва от някое проявление на формения аспект? Въвлича ли той моето астрално тяло в активност, която би могла да повреди онези, които са свързани с мен, или да им помогне? Пречи или подпомага?”

Подробното изучаване на нечии емоционални реакции води до разглеждането на тази основна характеристика, която не може да не бъде особено подчертана предвид днешната ситуация в света. А именно – непричиняването на вреда. Казвам ви, че постигането на ненавреждане в положителен смисъл (не в отрицателен) означава достигане на такава степен, която директно довежда до Портала на Посвещението. На пръв поглед това изглежда твърде дребен момент в сравнение с цялата идея за повещението, че губи всякакво значение. Но нека този, който мисли така се опита да практикува такова положително непричиняване на вреда, което се изразява в правилно мислене (доколкото е основано на интелигентната любов), правилна реч (доколкото е подчинена на самоконтрола) и правилно действие (доколкото то е основано на разбирането на Закона), и ще открие, че този опит изисква целия ресурс на неговото същество, а постигането на резултат ще отнеме доста време. Това не е ненавреждането, което произтича от слабост и сантиментални чувства или когато се опитваме да избегнем вълнението, защото то разстройва установената хармония на живота и създава дискомфорт. Това не е ненавреждането на слаборазвитите, негативни, немощни мъже и жени, които са толкова неспособни, че нямат сили да причинят вреда. [318]

Това е такова непричиняване на вреда, което израства от истинското разбиране и контрола над личността от страна на душата и което неизменно довежда до духовна експресия в ежедневния живот. То произтича от способността да се навлиза в съзнанието и да се прониква в същността на събрата, а когато това стане, всичко се прощава и остава само желанието да се помогне.

Предпазването от отклик на неправилната вибрация не бива да се извършва с такива методи, като “построяване на защитна черупка” или “изолиране” чрез силата на мантри и визуализации. И двата метода са временни мерки чрез които се опитват да защитят себе си онези, които имат още какво да научат. Построяването на защитна “черупка” довежда, както ви е добре известно, до обособяване, и в края на краищата до необходимостта от отказ да се строят “черупки”, а след това и да се разградят и унищожат вече построените. Което е по-лесно да бъде сторено, отколкото да се преодолее самият навик. Процесът на построяване протича автоматично дотогава, докато накрая стремящият се не построи около себе си толкова огради, че нито сам вече може да се измъкне от тях, нито е възможно да се установи някакъв контакт с него. Процесът на изолиране, който е по-напреднала практика и изисква голямо магическо знание, представлява излъчване на определени енергии от жизненото тяло в конкретно направление, за да може посредством така наречения импулс да удържа другите енергии на разстояние. В резултат на този импулс, насочен към настъпващите енергии, те се обръщат и се изпращат в друга посока. Тези енергии обаче трябва някъде да отидат, и ако те повредят друг човек, то нима няма да носи отговорност този, който ги е пренасочил в желанието да предпази себе си? [319]

Култивирането на непричиняване на вреда е най-добрият и най-лесен начин стремящият се да работи. Тогава в него не остава нищо враждебно по отношение на който и да е живот в която и да е форма, и следователно той привлича към себе си само онова, което е благотворно. Той използва привлечените по такъв начин благотворни сили за помощ на другите същества. Такава трябва да бъде първата крачка и необходимата дисциплина, и постоянното следене на всяка активност на всичките три плана на човешката еволюция (а и на всичките реакции) поставя емоционалното тяло под господството на просветления ум. Те способстват и за разбирането на събратята.

Второ, имаме един по-късен стадий, на който ученикът се обучава да абсорбира и трансмутира неправилните вибрации и деструктивните енергии. Той нито отграничава, нито изолира себе си от своите събратя. Благодарение непричиняването на вреда той се е научил да неутрализира всякакви лоши еманации. Сега той действа позитивно и по нов начин. Той целенасочено, напълно осъзнавайки какво върши, всмуква в себе си всички злотворни еманации (деструктивни енергии и лоши сили), разгражда ги на съставните им компоненти и ги връща там, откъдето са дошли – неутрализирани, лишени от сила, безвредни, но все пак с непроменена природа. Ще кажете, че това е трудно да се разбере, че не говори достатъчно на средния стремящ се. Уви, такъв е винаги процесът на езотерическото обучение, но знаещите ще ме разберат и за тях аз говоря.

Съществува и още по-качествен метод, използван от посветените. Благодарение познаването на Закона и определени Думи на Силата, посветеният може да заповяда на енергиите да се обърнат и да се върнат към своя източник. Но към този метод обаче нямаме никакво отношение. Засега е необходимо да се практикува непричиняване на вреда и внимателно да се следи за неговото прилагане в ежедневния живот.

Методиката за правилното насочване на астралната енергия може да бъде обобщена в три правила, взети от древната “Книга на Правилата”, които са били давани на чела на въведителните степени. Всички истински езотерически школи започват с установяването на контрол над астралното тяло, и чела трябва да научат наизуст и да практикуват тези три правила, след като постигнат реален прогрес в непричиняването на вреда. [320]
Правило І. Влез в сърцето на брата си и виж неговата мъка. И тогава проговори. И нека произнесените думи му предадат могъща сила, с която да разкъса своите окови. Но самият ти не ги разкъсвай. Твоята работа е да говориш с разбиране. Изпратената към него сила ще му помогне в работата.
Правило ІІ. Влез в ума на своя събрат и прочети неговите мисли, но само ако твоите мисли са чисти. След това мисли. И нека създадените от теб мисли влязат в ума на твоя събрат и се съединят с неговите мисли. Самият ти бъди отстранен, тъй като никой няма право да влияе върху ума на своя събрат. Единственото, което можеш да направиш е да го предразположиш да си помисли: “Той обича. Той е до мен. Той знае. Той мисли с мен и аз мога да постъпя правилно.” Учи се така да говориш. Учи се така да мислиш.
Правило ІІІ. Съедини се с душата на твоя брат и го познай такъв, какъвто е. Това може да се направи единствено на плана на душата. В противен случай това съединение ще подхрани неговия нисш живот. След това се съсредоточи върху Плана. Така той ще види ролята, която играе и той, и ти, и всички. Така той ще навлезе в живота и ще разбере, че работата е завършена.

.

Забележка, приложена към това трето правило, гласи: