Основаването на Йерархията

Основаването на Йерархията

Всички тези моменти изискват размишление и е важно да бъдат разбрани, тъй като съществуват школи на мисълта (такива като Веданта и други мистически групи мислители), подчертаващи аспекта на живота и очевидно отричащи двойствеността. Други школи (такива като Теософската школа, независимо от всички опровержения) учат за наличието на “аз” и “не-аз” и по такъв начин оперират с понятията на двойствеността. И едните и другите са прави и имат нужда един от друг. Трябва да се помни, че в процеса на проявлението ние се придвижваме от относително единство, през двойственост, към друго единство по следния начин:

Единството на формата, когато “аз”-ът се отъждествява с формата и е потопен във формения живот.

Двойственост, характеризираща се с неустойчиво отношение между “аз”-а и формата, когато фокусът на съзнанието се намира ту в душата, ту във формата.

Единството на душата, когато не се вижда нищо друго, освен душата и само битието се регистрира от съзнанието.

Трябва да се помни, че както астралният план се явява бойното поле (Курукшетра) за стремящия се или изпитвания, така за ученика това е менталния план. Това е неговата Курукшетра. Стремящият се е длъжен да се научи да контролира своята емоционална и психическа природа с помощта на правилния контрол на ума, и именно това е, което Кришна се е опитвал да подчертае, когато е наставлявал Арджуна за следващата стъпка в посока към правилното виждане. Ученикът трябва да развива умствено внимание и благодарение на правилното използване на ума да постигне по-високо разбиране и да пристъпи към активно приложение на още по-висшия фактор – интуицията. [377]

Разкритието на стремящия се повтаря в умален вид това на расата и възпроизвежда расовата драма; за да се разбере това, трябва да се схванат някои факти за тази драма и за работата на Йерархията, а именно:
1. Движението за разпространение на Тайната Доктрина е започнало преди осемнадесет милиона години.

2. Само четирима от Тези, Които са започнали работата са все още с нас. Работата (импулсивна и контролирана) сега е съсредоточена, ако може така да се каже, в ръцете на три групи животи:

б) някои Същности, дошли в нашата земна схема от еволюции от други планетарни схеми;

в) голям брой деви от свръхчовешката еволюция.
В своята съвкупност те образуват Окултната Йерархия на планетата, работеща в състава на трите главни отдела и седемте групи, както е споменато в множество теософски книги и обобщено в Посвещение Човешко и Слънчево.

3. На най-ранните си стадии Йерархията се е назовавала с различни имена; едно от тях е Храмът на Ибез /Ibez/.

4. Да разгледаме основаването на Храма на Ибез. За да направим това, трябва да разгледаме епохата на идването на Бялото Братство на земята и проблема пред който то е изправено; това ще доведе след себе си признаването на някои фактори, които никога не са били разглеждани по необходимия начин. Признат факт в окултизма е, че за нашето земно човечество идването на Окултната Йерархия е било явление от епохално значение; то е предизвикало две събития: [378]

• 
  Определена кристализация на тази групова душа, която сега се нарича четвърто, или човешко царство.
  
• 
  Пробуждане на манаса, или ума в животинския човек по три начина:
  

б) чрез конкретно внедряване на това, което в окултните писания е наречено “искрата на ума” в животинския човек. Това е само илюстративно описание на картината на акта на създаване на нужната ментална единица, или менталния апарат на мисленето, вътре в каузалното, или духовното тяло;

в) чрез постепенна стимулация на менталната способност в животинския човек и постоянна витализация на скрития зародиш на ума, докато той не разцъфне в манифестиран ум.
Този процес е заел огромен период от време и когато Братството вече е основало своята главна квартира в Шамбала и оттам е направлявало Своите действия, е било намерено за необходимо по време на първата подраса на Атлантската Коренна Раса да се положат известни усилия, за да може еволюцията на расата да се придвижва в съответствие с Плана. Изучаващите мистериите трябва да помнят, че макар за Шамбала да се говори като за съществуваща във физическата материя и заемаща определено място в пространството, споменатата физическа материя всъщност е етерна, а Господът на Света със Своите помощници от висшите степени заемат тела, формирани от етерна материя.

5. Преди около седемнадесет милиона години (като се отчита фактът, че идването на Йерархията и основаването на Шамбала са се случили преди около осемнадесет и половина милиона години) е било решено да се основе на плътния физически план организация, главна квартира за мистериите, и да се събере група Адепти и Чохани, които да функционират в плътни физически тела, за да могат да се отзовават на нуждите на бързо пробуждащото се човечество. [379]

6. Първият аванпост на Братството на Шамбала е бил Първият Храм на Ибез, разположен в центъра на Южна Америка; в значително по-късен период един от неговите клонове е формирал древните институти на маите, практикуващи основно култ към Слънцето като източник на живота в сърцата на всички хора. Вторият клон е бил учереден по-късно в Азия и негови представители са хималайските и южноиндийските адепти, макар че оттогава тяхната работа съществено се е изменила. В бъдеще ще бъдат направени открития, които ще докажат реалността на древните форми на йерархическата работа; ще бъдат открити древни текстове и паметници, някои на повърхността на земята, а много повече в подземни хранилища. В зависимост от откритията на тайните в Централна Азия, на територия, простираща се от Халдея и Вавилон, през Тюркестан до Манчжурия, включително пустинята Гоби, е планирано да се разкрие много от ранната история на работниците от Храма на Ибез.

Тук ще отбележим, че думата “Ибез” е подобна на акростих и скрива истинското име на Планетарния Логос на Земята, един от принцпите на когото е проявен в Санат Кумара, правейки Го по такъв начин пряко въплъщение на Планетарния Логос и израз на Неговото божествено съзнание. Тези четири букви представляват първите букви от истинските имена на четиримата Аватари, въплътили в четирите сфери на нашата земна верига четири божествени принципа. Буквите И,Б,Е,З не са истински букви на сензар, ако е допустим толкова неточен израз по отношение на идеографски език, но са европеизирани адаптации. Истинското им значение се съобщава едва при Четвърто посвещение, когато се разкрива природата на Планетарния Логос и се осъществява контакт с четирите Негови Аватари благодарение на прякото посредничество на Санат Кумара. [380]

7. По повод работата на Адептите на Ибез и техните мистерии трябва да се подчертае, че всяка насоченост на тяхната работа се е отличавала, както и трябва да бъде, от работата на адептите в наше време. Тяхната цел е била да се стимулира мистицизмът и царството на Бога в човешкия атом. За средния човек от днешните времена е крайно трудно да постигне природата на тяхната работа поради различното ниво на неговото съзнание. Адептите на Ибез са имали работа с младенческото човечество, чиято поляризация е била твърде нестабилна, а координацията – доста несъвършена. Менталността е била съвсем неразвита и хората са били практически изцяло астрални; те са функционирали дори по-съзнателно на астралния план, отколкото на физическия; част от работата на ранните адепти, работещи под водачеството на Шамбала, е била да развият енергийните центрове на човешките единици, да стимулират мозъка и да го направят напълно самосъзнателен на физическия план. Тяхна задача било да развият осъзнаването на Божието Царство вътре в човека и малко внимание се е отделяло (при обучението на Техните ученици) на осъзнаването на Бога в природата и в другите единици. В онези дни е било необходимо да се прилагат методи, значително по-силно въздействащи на физическото тяло, отколкото сега се допуска; използвали са се методи на физическа стимулация и са се преподавали законите на енергията, работещи чрез различните центрове, докато не е дошло време за други големи промени в йерархическите методи, когато е била затворена вратата от животинското царство към човешкото и е била отворена вратата към посвещенията. Йерархията е чувствала, че човек вече е достатъчно самоцентриран и индивидуализиран, за да издържи радикална промяна на методите и практиките. Всичко това е заело продължително време и достигналите до нас в изкривен вид фалическо учение, тантрическа магия и практиката на хатха-йога всъщност са останки от древните храмови подготовки. Младенческото човечество от лемурийските и ранните атлантски времена е трябвало да се обучава посредством символи и методи, които за нас биха били груби и неприложими и които расата е трябвало да трансцендира в продължение на милиони години. [381]

8. Когато преди много милиони години са се отворили вратите на посвещенията, Ложата е достигнала до две решения:

• 
  Че индивидуализацията трябва да се прекрати дотогава, докато човек не само координира физическото и астралното тяло и не започне да мисли самосъзнателно, но и докато неговото съзнание не излезе отвъд пределите на физическото и астралното ниво. Веднага щом той стане съзнателен в груповия смисъл, вратата към царството на самосъзнанието отново ще се разтвори.
  
• 
  Че пътят на мистицизма трябва в крайна сметка да доведе до окултния път и че трябва да бъдат съставени планове за разпространение на Учението и да се организират мистерии, които да разкрият природата на Бога във всичко видимо, а не само в човека. Човекът трябва да разбере, че макар и индивидуалност, той е само част от едно голямо цяло и че неговите интереси трябва да бъдат подчинени на интересите на групата. Постепенно учението е било реорганизирано и програмата разширена; малко по ипет, Гърция и много други. иите в Халдея, Егмалко, в зависимост от това до каква степен хората са ставали готови, са се разкривали и мистериите, докато накрая не са се появили удивителните Школи на Мистериите в Халдея, Египет, Гърция и много други.
  

а) Сравнително ниското еволюционно ниво на повечето хора и тяхната естествена физическа поляризация;

б) Работата на черните адепти и последователите на левия път. Когато адептите на Ибез (отново под ръководството на Шамбала) започнали да се оттеглят в Храмовете, за да направят мистериите по-недостъпни и да противодействат на злоупотребите и деформациите, редица Техни първоначални последователи, много от които притежаващи огромно могъщество и знание, Им се противопоставили и влезли в схватка с тях и това е една от причините за появата на Черната и Бялата магия и една от причините за необходимостта от пречистващите води на потопа. [382]

в) Могъщите мисъл-форми, построени в ранните Ибезийски мистерии и които (особено в Америка) все още не са разрушени. Този гигантски “Пазител на Прага” на всички истински мистерии трябва да бъде убит, преди стремящият се да може да отиде по-далеч.

В този случай физическото тяло няма да изкушава реалния човек, емоционалната природа, тялото на желанията, няма повече да въвежда в заблуждения, а умът няма да затъмнява всичко истинно и духовно и Бог ще се ползва от трите тела като инструмент за служене на расата. Тогава човешкото царство ще бъде трансцендирано и човек ще навлезе в духовното царство, за да премине там по-нататъшни уроци така, както и младенческото човечество, излязло от животинското царство, се е тренирало и обучавало за своите функции и работа с помощта на наставниците от Ибез.

В дните на Атлантида целта, която Йерархията на Учителите си е била поставила пред себе си, се е заключавала в пробуждането у човека на природата на любовта, което е било крачка напред в посока към пробуждането на Сърдечния център. Поради това и Самите Учители от онова време били фокусирани (преднамерено и целенасочено) в Сърдечния център, подчинявайки на изискванията на времето Своята ментална нагласа и ментална енергия, която са могли да използват. [383] При обучението на посветените те не разкривали Своята ментална сила включително до Трето посвещение. В нашата раса този метод изцяло се е променил. Сега Йерархията работи изключително на менталните нива, макар да основава всичките си сегашни стремежи на предишните достижения, свързани със сърдечния център. Затова до Трето посвещение учениците трябва да се стремят да работят изключително с ментална енергия и да се опитват да придобият контрол над нея, да я овладеят и използват. След което тяхното усилие трябва да се концентрира върху предаването (от егоическите нива) на волевия аспект на душата. Тази воля трябва да подчини личността, докато тя не се превърне в инструмент на душата. Тогава интуицията поема контрола и енергията от интуитивния, или будхическия план, започва да оказва въздействие върху формената природа /form nature/, или личността. Този период, през който контролира интуицията, е предшестван от множество животи, в течение на които са се появявали проблясъци на интуиция и учащият се е познал същността на просветлението. Включително до Трето посвещение обаче именно просветленият ум се явява доминиращ фактор, а не чисто интуитивното възприятие, или чистият разум. След това велико посвещение, което маркира определено излизане отвъд пределите на форменото съзнание, посветеният е в състояние да функционира по своя воля на плана на интуицията, а неговият ум отстъпва на заден план, докато не стане част от инстинктивния апарат – част от подсъзнателната инстинктивна природа, чието съществование така настойчиво подчертават материалистическите психолози. Интуитивното възприятие, чистото виждане, непосредственото знание и способността да се използват недиференцираните енергии на Универсалния Ум – това са главните характеристики на арийските адепти. Използвам думата “недиференцирани” в смисъл на свободни от множественост; все пак обаче остават някои основни разлики. [384] Волята на душата, ако разглеждаме душата като намираща се на един от Седемте Лъча, отстъпва място на Волята на Цялото.

Тези думи не означават много, или в най-добрия случай имат само теоретическо значение за учащите се. Когато ви казвам, че волята, предаваща се посредством контролирания ум, се въплъщава в седем типа енергии и че тези седем типа съответстват на седем типа хора, вие без съмнение ще кажете, че всичко това е ясно и не е трудно да бъде усвоено. Действително ли обаче разбирате? Седем типа енергии и седем типа отзивчива менталност зависят от седем типа лъчи! В даденото твърдение ние отбелязваме диференциацията на аспекта на душата, възприемана от ума. Такива са седемте диференциации, от които произлизат множеството различия, характеризиращи формения аспект. И всички тези различия и диференциации запазват своята власт над човека включително до Трето посвещение. Благодарение на него той се въвлича в определени главни активности и жизнени тенденции в съответствие с Лъча, на който той се намира. Всичко това са ментални различия. Всички души именно на менталния план приемат формата на Слънчеви Ангели, или божествени Синове на Ума. Поради това имаме различни групирания и фокусировка на различни енергии, което им позволява да провеждат Плана на Вековете посредством Седемте главни отдела.

На следващия стадий, когато вече са се случили определени големи изменения в съзнанието и формата е загубила своята власт, изчезват дори и тези различия и Планът става виден в своята цялост, Животът се познава в неговото същностно единство и понятието “монада” започва да придобива реален смисъл. Учащите се винаги трябва да помнят, че всевъзможните различия и категории са само продукт на активността на ума и че те са обусловени от модификациите на мисловния принцип и от контрола над формата от страна на менталната енергия. [385] Доколкото работата на Централния Мислител на Вселената /Сentral Thinker of the Universe/ е основана на могъществото на мисълта, задачата по преодоляването на различията и частностите остава практически неразрешима дотогава, докато стремящият се не премине под пълния контрол на Втория аспект на божествеността, излизайки от господството на Третия, или материалния аспект. До Трето посвещение обаче дори и Вторият аспект (аспектът на любовта) подразбира съществуването на двойственост, тъй като тя е присъща и на самата любов, доколкото винаги имаме Любящ и любимо, Желаещ и желано, Търсещ и търсено. Едва тогава, когато Първият аспект (аспектът на енергизиращия обединяващ Живот, съединяващ всички форми и всички двойствености в един велик синтез) започне да се чувства при Третото посвещение, продиктуваните от мен думи ще предадат своя практически смисъл или разбиране.

Нека опитаме да сведем дадената тема до три ясни твърдения, в които да обобщим работата, изпълнявана от ученика в процеса на неговата борба и овладяването на енергиите на менталния план.

1. Работата на менталния план води до осъзнаване на двойствеността. Ученикът се старае да съедини душата с нейния проводник, и при това да го направи съзнателно. Той се стреми да ги слее в едно. Стреми се да осъзнае, че тук и сега те са ЕДНО. Обединението на “аз”-а с “не аз”-а е неговата цел. Първата крачка в това отношение е направена тогава, когато той престане да се отъждествява с формата и започне да осъзнава (през време на преходния период) двойствеността в себе си.

2. Правилно използваният ум става по такъв начин способен да регистрира два типа енергии, или два аспекта на манифестацията на Единния Живот. Той регистрира и интерпретира света на явленията. Той регистрира и интерпретира света на душите. Той е чувствителен към трите свята на човешката еволюция. Той става в еднаква степен чувствителен и към царството на Душата. Той е велик обединяващ принцип в този период на двойствено разпознаване.

3. По-късно душата и нейният инструмент дотолкова се обединяват, действайки като едно цяло, че двойствеността изчезва и душата познава себе си като всичко, което е, което е било и което ще бъде. [386]

Към трите стегнати изявления, приведени по-горе, ще прибавим четвърто:

Абстрактен ум;

Интуиция, или чист разум.
Те трябва да се обединят в съзнанието на стремящия се. В резултат ученикът построява мост (антахкарана), съединяващ:

та ина за феноменалните следствия в трите свя

Духовната триада;

Каузалното тяло;

Личността.

Когато това е направено, значи егоическото тяло е осъществило своето предназначение, Слънчевият Ангел е извършил своята работа и формената страна на съществуването повече не е нужна (в този смисъл, в който ние я разбираме и използваме в качеството й на средство за придобиване на опит). Човек навлиза в съзнанието на Монадата, на Единния. Каузалното тяло се разпада, личността (но не и индивидуалността) изчезва и илюзията се прекратява. [388] Такъв е финалът на Великото Дело, и още един Син Божи влиза в дома на Отца. Възможно е отново да излезе от тук и да навлезе в света на явленията, за да работи над Плана, но в този случай няма да му се налага да преминава през процеса на въплъщение /manifestation/, както това става при обикновения човек. Той вече е в състояние сам да си конструира тяло на проявлението /body of expression/ за работа. Той може да работи посредством енергии и със енергии, в съответствие с Плана. Отбележете тези последни думи, тъй като те съдържат ключа към манифестацията.

Изучаването на енергиите, попаднало в полето на нашето внимание при разбора на Правило Х, ни доведе до разглеждане на:
Личностни енергии, еманирани от:

а) координирания човек;

б) влиятелни човешки същества;

в) групи, като:

Йерархията на Адептите;

Обединената Група Мистици на Новия Век;

Много е важно да обсъдим тази група мистици на Новия Век, тъй като тя набира сили с всяка изминала година.

а) седемте планети.

б) земята.

в) луната.

а) физическото слънце;

б) космически източници.
Във всички положения, отнасящи се до дадените енергии трябва да се помни, че тези енергии идват към нас чрез (или по-вярно – конституирайки) тела на определени животи, които наричаме деви – на по-големи или по-малки групи. По такъв начин ние постоянно работим в тела, състоящи се от такива животи, и съответно им влияем. [389] Онези от вас, които са изучили “Трактат за Космическия Огън” ще намерят за полезно открояването на следните моменти:

Най-нисшите типове деви, или строители на еволюционния Път, са виолетовите деви; след това идват зелените и накрая белите деви. Всички те се управляват от четвърта особена група. Те контролират екзотерическите процеси, процесите на съществуване на физическия план.

Не бива да се забравя, че на най-нисшето стъпало на еволюционната стълбица се намират други групи животи, неправилно наричани деви, които работят в съответствие със закона и се контролират от висши същности. Това, например, са по-плътните форми на газообразен живот, често наричани саламандри, и елементалите на огъня, намиращи под прекия контрол на Владиката Агни, Владиката на менталния план; и в нашия ментален век елементът на огъня, както никога по-рано, влиза в механизма на живота. Елиминирайте всички технологии, в които се използва топлина и ще спрете цялото производство, ще ви се наложи да се откажете от всички транспортни средства и начини за осветление, и така ще ликвидирате нашата цивилизация. Тези огнени животи се съдържат във всичко, което гори, в топлината, която поддържа всичкия живот на земята и обезпечава процъфтяването на всичко живо.

Според Закона за Подобието менталният план е аналогичен на третия подплан на физическия план – планът, в който сега започва да навлиза науката. Основният израз на ума в материалния свят е това, което наричаме научна цивилизация.

Агни управлява на менталния план, а също така доминира и над третия подплан на етерните планове. [390] Той е Владика на петия, или менталния план, считан отгоре надолу, ако използваме символична терминология. В настоящия световен цикъл Агни доминира, макар Индра, Владиката на будхическото, или интуитивното ниво, да осъществява един по-тънък и постоянно засилващ се контрол. Цялото човечество се стреми към четвъртия план, обединяващ трите висши и трите нисши плана, макар в днешно време планът на ума, или огъня, да е най-важен.

Трябва да се помни, че аналогично на това как в конкретните въплъщения хората са фокусирани, или поляризирани в различните тела – понякога в астралното, понякога в менталното – така и в наше време може да се констатира, че нашият Планетарен Логос е фокусиран в Своето ментално тяло. Споменато бе, че Той се стреми към Четвърто Космическо посвещение, което прави възможно постигането от нас на четвърто посвещение, защото той ни увлича заедно със себе си и на нашето специфично ниво ние се развиваме като клетки от Неговото Тяло.

С течение на времето Индра ще поема контрола и ще настъпи векът на въздуха. Все повече и повече, в зависимост от проявлението на будхическия принцип и постигането на единство, ние ще виждаме проявлението на века на въздуха. Потвърждение на това може да се види в постепенно нарастващия контрол на въздуха от човека. В езотерически смисъл всичко в бъдеще ще стане по-леко, по-разредено, по-етерно. Внимателно подбирам думите си.

“...Нашият Бог е очистителен огън” – се отнася преди всичко до Агни, контролиращият фактор в нашата епоха. Девите на огъня ще играят все по-важна роля във всички земни процеси. Възложена им е работата по подготовката за идването на Новия Век, за появата на новия свят, новата цивилизация и новия континент. Последният велик преход се е извършил под управлението на Варуна.

Агни контролира не само огньовете на земята и управлява менталния план, но е и конкретно свързан с работата по пробуждането на свещения огън Кундалини. [391] Обърнете внимание на аналогията. Голяма част от петата коренна раса, приблизително три пети, се е приближила до Пътеката на Изпитанията, и с настъпването на Новия Век и идването на Христа в нужното време и на собственото Му място (отбележете внимателността с която изразявам това; догматически твърдения в понятията на човешкия ум са нежелателни) мнозина ще намерят за възможно да извършат необходимото свръхусилие, което би им позволило да приемат Първо Главно Посвещение. Те ще започнат да преминават от петия на четвъртия план. Владиката на огъня успешно ще извърши своята специфична работа за дадения цикъл, пробуждайки огъня Кундалини в мнозина от тези, които са готови. Този процес ще започне в нашето столетие и активно ще се разгръща в продължение на хиляди години.

Във вашата работа по-късно (всичко зависи от степента на вашата подготвеност) могат да ви бъдат показани методите за подход към тези доминиращи сили, но това ще стане субективно, а не благодарение на магическа работа и формули. Постигането на правилна вибрация ще става автоматично при постигането на правилни състояния и установяване на правилни връзки.

Бих искал отново да подчертая, че няма да губим време за изследване на сложни планетарни взаимовръзки и взаимодействия на слънчевите енергии, а ще се заемем с изучаването на законите на практическия духовен живот. Аз само се стремя да изложа някои мисли, които имат отношение към идния век и които биха позволили на човека да се придвижи напред към своето славно наследство, във владение на което той задължително трябва да навлезе съгласно Истинния Закон и благодарение на опита от прераждането. Благодарение на прераждането той се учи да господства над формата и правилно да я използва.

Сами по себе си формите не са проява на личности. Да поясним последния термин: трябва да присъстват три типа енергии – три типа съединени, споени и координирани в единен функциониращ организъм. Личността, по такъв начин, е сплав от ментална енергия, емоционална енергия и жизнена сила, и всички те са замаскирани, скрити или разкрити (отбележете терминологията) с помощта на външни обвивки, или форми от плътна физическа материя. [392] Тази външна обвивка сама по себе си е форма на негативна енергия. Резултатът от това обединение на три енергии в една обективна форма е самосъзнанието. Тяхното сливане създава това чувство за индивидуалност, което оправдава употребата на думата “аз” и което свързва всякакви събития със себето. Ако е налице такава централна съзнателна същност, използваща ума, чувстваща и реагираща благодарение на емоционалното тяло и енергизираща плътното физическо тяло (посредством жизненото, или виталното тяло), тогава имаме личност. Това е самосъзнателно съществование във форма. Това е осъзнаване на собствената идентичност по отношение на другите идентичности, присъщи както на Бога, така и на човека. Това чувство за идентичност обаче съществува само в течение на творческия процес, само дотогава, докато аспектът на материята и аспектът на съзнанието изразяват вечната двойственост в природата. В нашето еволюционно развитие това чувство за двойственост не се осъзнава от дочовешките форми; то се осъзнава, но се стопява до незначителност в съзнанието на по-висшите форми на съзнание, които наричаме свръхчовешки.

Личността е такова състояние на осведоменост /awareness/, което има за свой обуславящ фактор умственото вещество, но това състояние може да бъде трансцендирано тогава, когато умственото вещество престане да упражнява контрол. Доколкото индивидуалното умствено вещество е неизменна част от Универсалния Ум и доколкото принципът на ума е присъщ на всички форми, то чувството за индивидуалност и самосъзнание е винаги възможно. На по-високите нива на съзнание обаче то заема подчинено положение. Бог, например, може винаги и вечно да осъзнава /be aware/ тази реалност, която конституира “аз-а” /self/ и която определя целостта на Слънчевата система и взаимодействието между Слънчевата и другите системи, но съзнанието за божествеността, осведомеността на слънчевото Божество не е фокусирана върху Себеосъзнаването Му. [393] Последното, като резултат от минали световни периоди и опитности, се намира под прага на божественото съзнание и е станало такава част от космическата инстинктивна природа, както и всяко човешко инстинктивно проявление. Изв__________________________________________Фокусът на Извечното Внимание (ако мога да използвам един толкова необичаен израз, в който думите по необходимост почти нищо не изразяват!) се намира в сфери на осведоменост извън нашето разбиране, което в такава степен превъзхожда нашия кръгозор, в каквато осведомеността на Учителя на Мъдростта превъзхожда кръгозора на мравката или мишката. Затова е безполезно да обсъждаме тази тема. Актуалното за нас сега е личността, или пълната регистрация, или осведомеността за вътрешното “аз”; в това се заключава използването на тази личност, и в крайна сметка жертването й за благото на групата, след което “аз-ът” се слива с Единния “Аз”, а индивидуалната душа (съзнателно и доброволно) – с Всевишната Душа.

“Аз съм” – е възгласът на всяко човешко същество; “Аз съм Това” – е възгласът на всяка личност, осъзнаваща своето себе /selfhood/ и използваща своята “личностностност”, за да изрази волята на вътрешната същност, на истинния човек. “Аз съм това, което съм” – е възгласът на индивидуалната душа, разтворила се в Цялото и осъзнала своето единство с Душата, или Всеобщото “Аз”.

Ще изброим накратко характеристиките на индивидуума, който започва да функционира като личност. Те са елементарни, ясни и предимно егоистически. Не забравяйте, че първата крачка по пътя на разкритие на личността неизбежно се явява егоизмът. Помнете също, че главното препятствие за напредналата, високоразвита личност е центрирането върху себе си или упорстването в егоистическата установка. Поради това характеристиките в последователното им развитие са следните:

Способност да се заяви: Аз съм, аз искам, аз желая, аз волеизявявам.

Осъзнаване на себе си като център на собствената малка вселена. “Около мен се движат небесата и звездите пътуват по своите пътища” – това е девизът на този стадий. [394]

Драматическо възприятие, склонност да си се представяш като център на внимание за обкръжението.

Чувство за отговорност, склонност да считаш околните членове на човешкото семейство зависещи от теб.

Чувство за важност – произтича от горното. То се проявява като могъщество и влиятелност, ако зад “персоната” стои реална, постоянно пробуждаща се същност, или като самохвалство и надутост, ако функционира малко егоистично създание.

Способност да използва своите качества така, щото умът и мозъкът да могат да функционират синхронно, като по такъв начин подчиняват, обуздават или контролират емоционалната природа. Това предполага непрестанно увеличаваща се способност да се използва мисълта.

Способност да се живее координиран живот така, щото цялостният човек да функционира и да се насочва посредством целта (изразявайки енергията на волята), желанието (изразяващо енергията на емоционалната, или психическата природа) и жизнеността, която привежда физическия проводник в съответствие с целта и желанието.

Сила да влияе, убеждава, насочва и включва другите в орбитата на своите индивидуални цели и желания.

Когато този стадий е достигнат, трите конституиращи личността енергии успешно се сливат и съединяват, и механизмът, или инструментът, вътрешното “аз”, става полезно и ценно достояние. Човекът е силна личност и става център на групата; той става фокус за другите животи и е влиятелен магнетичен индивидуум, насочващ другите, съединяващ човешките единици в групи и организации. Често става глава на организации или партии, религии, политически образувания или нации. По такъв начин се появяват и изявяват най-влиятелните личности, така те откриват разликите между центъра на могъществото, “аз-а”, и онова, което той притежава; те осъзнават най-накрая своето призвание в буквалния смисъл на тази дума. [395]

Следва да се подчертае, че такова последователно развитие се съпровожда от вътрешен растеж на душевната осведоменост, макар начинът на проявление на този вътрешен ръст до голяма степен да зависи от лъча, на който се намира духовната Същност.

Тук трябва да се отбележи един момент, към който стремящият се трябва да подходи с голямо внимание. Най-често под думите “духовен ръст” се има предвид ръстът на религиозността. Обикновено човек се счита за духовен, ако се интересува от световните Писания, ако е член на църква или живее праведен живот. Това обаче не е вярно определение, защото не е достатъчно изчерпателно. То е обусловено от въздействието на Епохата на Рибите върху човешкото мислене и терминология, от влиянието на Шести Лъч и работата на християнската църква, като при това те са във висша степен необходими и влизат във Великия План, но (за разлика от него) поставят прекален акцент върху едни божествени експресии, а пропускат други важни жизнени манифестации на божественото съзнание.

Истинското значение на думите “духовен ръст” е значително по-широко и инклузивно, отколкото тяхната интерпретация в религиозната или мистическата литература или в организациите за разпространение на метафизически истини. Могъществото, целеустремеността и волята са божествени качества и експресии, които се проявяват с еднаква яснота както чрез Мусолини, така и чрез Папата. И в двата случая степента на видоизменение и понижение на тези качества зависи от механизма на изразяване, който и в двата случая служи като препятствие. Могъщата личност може да функционира във всяка сфера на човешката експресия и нейната работа ще оправдава думата “духовна” дотолкова, доколкото тя е основана на висок идеализъм, добродетелност към най-широк кръг от хора и самопожертвование. [396] Тези три черти – идеализъм, групово служене и жертвеност са характерни за тези личности, които стават все по-чувствителни към аспекта на душата, защото качествата на душата са знание, любов и жертвеност.

Ето защо основният акцент във всички истинно езотерически школи се поставя върху мотива. Хората със силна индивидуалност, които развиват групово съзнание, неизбежно в някой живот намират своя път в езотерическите школи и трябва да бъдат насочвани по такъв начин, че в процеса на тяхното разкритие природата на душата да може да подчини и използва личността.

Отличителни характеристики на тези личности, които все още не са центрирани в душата и не се контролират от нея, са своя път в езотерическите школи и от намират: чувство за превъзходство, амбиция, гордост, отсъствие на любов към цялото, макар често да изпитват любов към тези, които са им необходими или им осигуряват удобство.

По такъв начин при последователното си развитие човечеството преминава през следните стадии:

Стадий на животинското съзнание.

Емоционално поляризиран индивидуализъм, егоистичен и управляван от желания.

Двата предходни стадия плюс нарастващо интелектуално осмисляне на заобикалящите условия.

Стадий на отговорност към семейството и приятелите.

Стадий на амбиция и стремеж към придобиване на влияние и могъщество в определени области на човешкото проявление. Това довежда до нов стремеж.

Стадий на координираното личностно израстване под влияние на предходния стимул.

Стадий на влияние, егоистично използвано и често разрушително, тъй като висшите съображения все още не се възприемат.

Стадий на неотклонно нарастващата групова осведоменост. Той изглежда като:

б) сфера на служене; [397]

в) място, на което се появява великата възможност за саможертва в името на всеобщото благо.
Последният стадий извежда човека на пътя на ученичеството, който, да не повтаряме, включва в себе си и предходната фаза – пътя на изпитанията или проверките.

Задачата се състои в това да се определи на кое стъпало, на кой стадий се намира човек в даденото време. Зад всяко човешко същество се намира дълга поредица от животи, а някои сега достигат стадия на доминиране на егоистическата личностна експресиявисшите _____________________________________, като при това са напълно съзнателни индивидууми. За тях това е такава крачка напред, каквато за всички вас ученичеството. Другите вече са личности и започват да експериментират с енергиите, протичащи през тях и да събират около себе си тези, които вибрират на тяхната нота и за които те носят определено послание. Оттук и безбройните малки групи в целия свят, работещи във всички известни области на човешката експресия. Други преминават отвъд този стадий, започвайки да се отказват от личностна експресия в трите свята на човешкия живот и да се мотивират от енергии, представляващи висш аспект на личностната енергия. Те вече не работят, не планират и не се борят да изразят своите личности за индивидуално въздействие върху света или за да съберат магнетически около себе си група хора, които да гледат на тях с почит, подхранвайки по такъв начин тяхната гордост и честолюбие и правейки ги влиятелни и значителни. Те започват да виждат нещата в нова, по-истинска перспектива. В светлината на Цялото гасне светлината на малкото “аз”, също както светлината, присъща на всеки атом от тялото се фокусира, а в последствие и разтваря в светлината на душата, когато тя възсияе в цялата си слава. [398]

Когато този етап на безкористност, служене, подчинение на Единното “Аз” и саможертва в полза на групата стане цел, човек достига положение, в което може да бъде приет в групата световни мистици, знаещи и групови работници, явяващи се проекция върху физическия план на Планетарната Йерархия.

Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение



Изтегляне 6.76 Mb.

Сподели с приятели: