Тренировка по християнство 4
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Неговата цел: Той дойде с мисия
- Неговата перспектива: познаване на мисията
- Неговото постоянство: изпълнение на мисията
- Да поставим Бог на първо място
- Да развием БоЖиите приоритети
- Да изпълним отговорността си
35 УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 2 Исус Христос - истинският Ученик 1. Животът на Исус беше Живот на подчинение на Отца (Фи-
2. Животът на нашия Господ показа ясно какво означава да бъ- дем ученици. Ние трябва да Живеем така, както Живя Той (1. Йоан. 2:6). Кои черти от характера на Господ Исус най- много ви предизвикаха към промени в Живота и слуЖението ви, докато разработвахте тази лекция? 3. Господът на господарите, Царят на царете зае най-долното място, като дойде на земята (Лука 22:27; Марк 10:45). Кое ви затруднява да развивате постоянно смирение? 4. Прочетете 1.Коринтяни 13, особено 4-7 cm. Kak Исус изрази тази л!обов в собствения Си Живот като пример за вас? 37 5. Kakßo представлява истинското съчувствие така, както то бе показано ß Живота на Исус? В кои области на Живота си усещате липса на съчувствие? 6. Намерете най-малко три примера от молитвения Живот на Исус, които да представляват области, в които бихте мог- ли да направите молитвения си Живот по-резултатен и ди- намичен. Помислете върху стиховете от Марк 1:35, Лука 22:32 и Йоан 17:1-26. 7. Къде се разкрива вярата в Живота на Исус? Посочете и за- пишете най-малко три молитви или действия, при които ВиЖдаме Неговата зависимост от Отца. В кои области на Живота си сте склонни да се притеснява- те и тревоЖите, вместо да възлоЖите гриЖите си на Гос- пода? 38 ЛЕКЦИЯ 3
Исус Христос - ЧоВекът с мисия „Ето, дойдох... да изпълня Твоята Воля, о, БоЖе" (ЕВр. 10:7; Пс. 40:7). Исус имаше мисия В този Живот. НегоВият Живот беше решаВащ за съдбата на човечеството и ВъВ Всеки един момент Той осъзнаваше с kakßa цел беше дошъл. НегоВият Живот има- ше тВърде голяма цел, за да бъде пропиляВан В ядене и пиене, ку- пуВане и продаване, садене и копане. С moßa се занимават изгу- бените и осъдените (Лука 17:28-29). Той каза: „Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не моЖе да работи" (Йоан 9:4). Някои се страхуваха и бяха загриЖени поради Житейските нуЖди, но Той призова учениците Си първо да търсят БоЖието царство, а не нещата от еЖедневието (Лука 12:22-31). Исус остана верен на тази Си мисия. Той беше воден от един вътрешен подтик да извърши велико- то Си дело на кръста. „Но имам кръщение, с което трябВа да се кръстя, и колко се измъчвам, докато то се извърши" (Лука 12:50). Той твърдо обърна лицето Си към тази цел (Лука 9:51). Непрекъснато говореше за „Своя час". Те не моЖеха да Му от- немат Живота преди това, защото Неговият час още не беше дошъл, но когато дойде, Той знаеше това (Йоан 12:23). Тогава извика: „Сега душата Ми е развълнувана; и какво да каЖа? От- че, избави ме от тоя час. Но затова дойдох до тоя час" (Йоан 12:27). Вечерта преди да умре, каза: „Извърших делото, което Ти Ми даде да върша" (Йоан 17:4). На кръста Той извика: „Свърши се!" (Йоан 19:30). Той беше чо- век с мисия и я изпълни за вечната БоЖия слава. Неговата цел: Той дойде с мисия Преди 2000 години БоЖият Син прекрачи прага на вечността и стана Човешкият Син. Той беше изпратен от Отца като из- пълнение на всички месиански пророчества. Неговото име Исус 39 („Господ е спасение") изразяВаше целта, с която Той стана чо- Век. Той наистина беше ЕМАНУИЛ („Бог е с нас"). Синът каза: „Но приготВил си Ми тяло" (ЕВр. 10:5), което Той трябВаше да използВа със съзнанието за Вечния план на Бога. Той дойде:
40 канара ще съградя Моята църква" (Мат. 16:18). Като про- поВядбаше, поучаваше u образоваше учениците Си, Исус ги подготвяше да участват заедно с Него в изграждането на Неговия духовен дом. Нашият Господ даде Живота Си за ов- цете, които дойдоха от много кошари, за да бъдат „едно ста- до с един пастир" (Йоан 10:14-16). Неговата перспектива: познаване на мисията Исус никога на страдаше от вътрешна празнота или отчаяние, от които днес страдат много хора, защото не познават целта и смисъла на своя Живот. Съзнанието за мисия действително дава смисъл на Живота, особено когато тя е свързана с БоЖии- те цели и има стойност В светлината на реалности извън прос- транството и времето. Вечността бе в сърцето на Исус в най- истинския смисъл (сравни Плач. Ерем. 3:11). Неговият Живот беше Живот с перспектива във вечността, с поглед за това, до- колко събитията и действията имат стойност извън граница- та на времето. Той знаеше, че изпълнението на мисията Му е от извънредно значение. Това съзнание беше силно мотивира- ща сила и съдърЖаше различни елементи. 1. Неговите приоритети. Господ Исус учеше за абсолкзтния приоритет на БоЖието царстВо В Живота на вярващия и сам Живееше според това (Мат. 6:33). Той подчиняваше Живота Си на принципа „Търсете най-напред БоЖието царство". Постоянно се гриЖеше за работите на Своя Отец (Лука 2:49); никога не говореше излишни думи и не действаше нас- луки. Той не преценяваше действията си според собствени- те Си Желания или евентуалните неприятни последици, а Жи- вееше така, че всяко Негово действие да бъде от полза за из- пълнението на мисията Му. Тя придаваше значение на пос- тъпките Му. Неща, които сами по себе си бяха добри или бе- зобидни, не биваше да заемат мястото на най-доброто. Той счете за пречка или бреме всичко, което щеше да Го откло- ни от изпълнението на целта Му. Въпреки че Исус изпълня- ваше еЖедневните задълЖения като добър войник Той нико- га не се остави да бъде оплетен в тях (2. Тим 2:3-4). 41
Неговото постоянство: изпълнение на мисията Смелостта и издръжливостта са от решаВащо значение за ус- пешното изпълнение на една мисия. Господ поучаВаше moßa ВъВ Връзка с молитВата В притчите за настойчиВия съсед и несп- раведливия съдия (Лука 11:5-8; 18:2-7). Велики и славни начинания са били изоставяни поради трудности. Но никой не е имал по- 42 ваЖна задача от нашия Спасител. Той не се предаде. Пророкът казВа за Него: „Няма да отслабне, нито да се съкруши, догдето установи правосъдие на земята" (Исая 42:4).
„Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха Време даЖе да ядат" (Марк 6:31). Четем и следното: „Исус, измо- рен от пътуване, седеше така на кладенеца" (Йоан 4:6). Съ- щия вид изтощение виЖдаме и когато Исус заспа в лодката посред бушуващото бурно море (Марк 4:38). Работата Му често продълЖаваше и през нощта. Упоритостта и теЖки- ят труд бяха присъщи за Живота на Исус, истинския Ученик. 3. Неговото себеотрицание. Исус отказа да предпочете собст- вените Си интереси пред БоЖиите. Той се гриЖеше повече за интересите на другите, отколкото за своите. Това поведе- ние на Господ Исус се посочва като пример Във Филип. 2:5-8. Неговото доброволно униЖение Го доведе дотам, че Той дой- де на земята, за да бъде убит за другите като криминален 43 престъпник. Презрението Му към собственото Му благопо- лучие е разкрито и В четирите Евангелия. Исус каза: „Лиси- ците си имат легоВища, и небесните птици - гнезда, а ЧоВеш- кият Син няма къде глаВа да подслони" (Лука 9:58). ПонеЖе бяха притеснявани от човешките множества, Исус и учени- ците Му понякога нямаха Време ида ядат. Неговите родни- ни по плът казваха дори, че Той „не е на Себе Си" (Марк 3:20- 21), и се питаха дали нещо не е полудял. Но Неговата храна беше да Върши волята на Този, Който Го беше изпратил (Йо- ан 4:34). Той се отказа от всичко така, както поучаваше уче- ниците Си. Господ Исус беше, както повечето тогавашни и днешни, беден човек. Той стана беден, идвайки на земята (2. Кор. 8:9). В подножието на кръста войниците хвърляха Жре- бий за единствената Му собственост - дрехите, които но- сеше. Закл1очение Новият Завет разказВа за Всичко, което „Исус Вършеше и уче-
Възкръсналият Христос ни заповяда: „Идете, правете ученици всичките народи, и кръщаВайте ги В името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви запо- вядал. И ето, Аз съм с Вас през всичките дни до свършека на све- та" (Мат. 28:19-20). Чрез СВоя народ днес Той продълЖава да ра- боти. Така ние сме „БоЖиите съработници" при строеЖа на Не- говия духовен дом (1. Кор. 3:9; 1. Петр. 2:5). 44 УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 3 Исус Христос - ЧоВекът с мисия 1. КакВа беше мисията на Исус на земята според следните сти- xoße: Мат. 16:18 Марк 14:49 Лука 19:10 2. Тим. 1:10 2. КакВо означаВа лично за Вас да имате Видение за Господа и НегоВите цели за Вашия ЖиВот? Под Видение разбираме осъз- наването на БоЖия план за Вашия бъдещ ЖиВот и слуЖение В светлината на Вечността. С moßa имаме npegßug също и неп- реодолимия стремеЖ да погледнем отвъд настоящите обс- тоятелства и нуЖди. 45 3. Какво научавате от Мат. 6:33 за приоритетите по отноше- ние на сегашния ви начин на Живот? Сравнете го с начина на Живот, който би трябвало да водите като последовател на Господ Исус. 4. Какво качество на характера откривате в Лука 11:5-8? Как то би могло да се отрази благотворно върху нашите цели и да повлияе върху действията ни като ученици? 5. Как се промени съзнанието ви за задачата на вашия Живот чрез тази лекция (в случай че нещо се е променило)? Какви промени в Живота си искате да предприемете? 46 ЛЕКЦИЯ 4 Приоритетите ß ученичеството Последователите на Господа бързо ще забелеЖат, че съзнани- ето на Исус за приоритетите Го доведе до забележителен Жи- Вот, изпълнен с големи успехи. Той знаеше точно kakßo означа- Ва определянето на приоритети. ТоВа означава да се гршким най-напред за най-ВаЖжипе неща. Ден след ден Той поставяше най-ВаЖните неща на пърВо място. Той знаеше кои са те от Бо- Жия гледна точка и знаеше, че се ЖиВее само ВеднъЖ и че ЖиВо- тът не моЖе да се повтори. Всички библейски cmuxoße, които гоВорят за продължителността на ЖиВота, Винаги наблягат на moßa, че той е много кратък. Господ не отлагаше, не пилееше Времето Си, нито остаВяше някоя ситуация неизползвана, за- нимавайки се с по-малоВаЖни неща. В Еклисиаст се казва: „Има време за всяко нещо" (Екл. 3:1-8), но няма достатъчно време за всичко, което би било възмоЖно и което би ни се искало да нап- равим. Умният човек решава кои са приоритетите в Живота му и Живее според тях. Глупавият човек се отнася небреЖно към тези неща. Внимателният човек използва енергията си целена- сочено, захващайки се най-напред с най-ваЖните неща, а немар- ливия не го е гриЖа. Господ Исус беше човек, Който подреди Жи- вота Си мъдро. Ученикът трябва да бъде като Учителя си. То- ва се отнася както до личните му решения, така и до използва- нето на личното време. Да поставим Бог на първо място „Да възлкзбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е най-голямата и първа заповед" (Мат. 22:37-38). Марк 12:30 добавя и „с всичката си сила". Това най-висше задълЖение на човека разкрива кое е най-ваЖното. За- поведта да обичаме блиЖния като себе си идва egßa на Второ място. И gßeme са наши задълЖения, но първото трябва да бъ- де преди второто. Това е приоритетът. „Да нямаш други бо- гове освен Мене" (Изх. 20:3). Каквото u да цени човек, било то нещо реално, или нещо от областта на своите Желания и пла- 47 ноВе, нищо не моЖе да бъде над единия истинен Бог. Той тряб- Ва да има предимство. ТоВа е един приоритет. Както Бог В Ста- рия заВет, така и Исус В НоВия заВет е наречен ПърВият и Пос- ледният (Исая 41:4; 44:6; 48:12; Omkp.lrll, 17; 2:8; 22:13). Той е „Началото и Краят" (Откр.22:13). Той има npaßomo да бъде ПърВият, Той е „ПърВородният" (Рим. 8:29; Пс. 89:27), защото ВъВ Всичко Той трябва да има пърбенстВо (Колос. 1:18). Той е ПърВият ВъВ Времето и ВъВ Вечността. Ние трябВа да поста- вим Неговото царстВо и НегоВите интереси на първо място (Мат. 6:33). Жертвите, които Му отдаВаме, трябВа да са от първите плодове (Изх. 13:2). Ръскин беше изразил това по след- ния начин: „Който не предостави първото място на Бога, няма изобщо никакво място за Него." Ние обшкдаме Всевишния, ако не Му отдадем пърВото място В Живота си. Да развием БоЖиите приоритети Принципът „първо Бог" е трудно да се прилоЖи на практика, ако не разбираме БоЖиите перспективи. Какви са Неговите прио- ритети? Следващите общи разсъЖдения дават принципи, от които трябва да се ръководим, когато ни се налоЖи да преценя- ваме различни отговорности и да вземаме решения. Тези прин- ципи се основават на БоЖия характер. 1. Приоритетът на Вечното пред временното. Бог е вечно съ- щестВо. Той съществува извън всякакви времеви ограниче- ния, за разлика от нас, които сме подчинени на времето и ори- ентираме мисленето си според него. Следните неща имат значение само в това време: светска слава и почести, капи- таловлоЖения и недВиЖими имоти, комфорт, пътувания, земни развлечения, приклк>чения, сензации и романтични пре- Живявания. За разлика от това БоЖието слобо (Исая 40:8; 1. Петр. 1:23,25), Вършенето на БоЖията Воля (1. Йоан 2:17), спасението на човешки души и работата В БоЖието царст- Во - това са нещата, чиято стойност има значение във веч- ността. Ученикът трябва да разбере това превъзходство на вечното над временното, като не гледа на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невиди- мите - вечни (2. Кор. 4:18). Банковата сметка в небето, ко- 48 ято не губи стойността си във вечността, струва много по- вече от тази, която моЖе да се обезцени за миг. Тъй като в края на краищата само вечните стойности имат значение, би трябвало да посветим целия си Живот само на тях.
49 Ваше най-Вече от хората и тбърде малко от нещата. Вина- ги, когато е възмоЖно, и ние би трябвало да се интересува- ме и да работим преди Всичко за хората! Човекът е такъВ, обича нещата и използва хората. Господ обаче обичаше хора- та и използваше нещата. Неговите ученици трябва да пос- тъпват по същия начин. Да изпълним отговорността си Светото писание не създава Впечатление, че човек трябва да използва цялото си време, за да размишлява за Господа. Още от първите дни на Сътворението човекът си имаше задачи (Бит.2:15). Имаше също и привилегии и благословения. За съжа- ление човекът постави на мястото, запазено за Бога, задачи и привилегии като Женене, ядене и пиене, купуване и продаване, са- дене и Жънене и така Го отстрани от първото място в Живо- та си (Лука 17:27-32; Мат. 24:38-39). БоЖият съд над човека дой- де, когато той нямаше вече време за Бога. Как моЖем да разп- ределяме съразмерно времето си? БоЖието слово поставя след- ните отговорности по реда на тяхната ваЖност:
50 gerne би трябвало да усеща moßa. Духовните дарби са ни да- дени, за да се назидават другите ВярВащи и те от сВоя стра- на да добиВат способности, необходими за слуЖението им (Ефес. 4:12). Целта на Павел беше Всеки ВярВащ да стане съ- Вършен и зрял В Христос (Колос. 1:28). Господ попита Петър дали Го обича. Когато Петър отгоВори с „да", Господ три пъти му noßmopu да пази и пасе „овцете Му" (Йоан 21:15-17). Ние сме предупредени „да не преставаме да се събираме" (Евр. 10:25), да слуЖим на другите вярващи и да бъдем актив- ни християни.
а) Жена, деца, семейство. Отношенията ни към най-близки- те ни на земята трябва да имат висок приоритет. Ако пренебрегнем семействата си, действаме „по-лошо и от невярващ" (1. Тим. 5:8). Семействата ни се нуЖдаят от време и Жертвоготовна лк>бов (Ефес. 5:25; Turn 2:4). Въп- реки това Христос и Неговото духовно семейство, цър- квата, стоят дори и над най-интимните ни човешки вза- имоотношения. Как иначе бихме могли да обясним Лука 14:26 и Лука 8:19-21? Някои, които смятат тези стихове твърде Жестоки, използват Битие 2 като довод против 51
Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 2 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|