Тренировка по християнство 4
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Не отказване, а подчинение на Христос
- Не връщане назад, а постоянство докрай за Христос
20 избор се има npegßug с думите „обичам" и „мразя". Господ пока- за moßa много ясно В земния Си Живот. Когато Му казаха, че са дошли майка Му и братята Му, за да говорят с Него, Той даде смайващия отговор: „Коя е майка Ми и кои се братята Ми? И като простря ръка към учениците Си, каза: Ето майка Ми и бра- тята Ми! Защото, който Върши Волята на Моя Отец, който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка" (Мат. 12:48-50). Тези, които изпълняват покорно Волята на Отца, са Му най- близки, по-близки дори от роднините Му по плът. Често cmaßa така, че най-силната съпротива срещу следването на БоЖията Воля ugßa тъкмо от членове на собственото ни семейство. Исус казва: „И неприятели на човека ще бъдат домашните му" (Мат. 10:36). Господ трябва да бъде на първо място. Той трябва да бъ- де нашата първа л1обов, преди лк>бовта ни към всички остана- ли хора. Дори собственото ни Аз не бива да стои по-високо от Христос. Ученикът трябва да постави Христос и над собствения си Жи- Вот. В Живота на един ученик реализацията 6 семейство, про- фесия, пътувания, образование, обществено полоЖение и разг- ръщане на собствените способности не могат никога да бъдат оценени по-високо, отколкото Христос. Той трябва да бъде Първият и Най-големият и не моЖе да има никаква конкурен- ция. Не отказване, а подчинение на Христос „Който не носи своя кръст и не върви след Мен, не моЖе да бъ- де Мой ученик" (Лука 14:27). Исус Христос изискваше от Своите ученици пълно подчинение. Те трябваше да вървят по всеки път, който Той им покаЖеше. В онова време кръстът е бил най-често използваното от дър- ЖаВата средство за екзекуция. Когато някой е носел кръста си - инструмента за собствената си екзекуция - към мястото за изпълнението й, Всеки страничен наблк>дател е разбирал, че то- зи човек е осъден на смърт. В това не е имало нищо приятно, удобно или славно. Това е означавало край на земния Живот. 21 Ужасна бе u сцената, когато Исус носеше СВоя кръст към хъл- ма Голгота, за да бъде прикован на него. Тъй като слугата не стои по-Високо от господаря си, ние не можем да очакВаме не- що приятно, когато Той ни призоВаВа да Вземем кръста си (Мат. 10:38; 16:24). Той казВа: „Ако иска някой да дойде след Ме- н, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си Всеки ден и не- ка Ме следВа. Защото, който иска да спаси живота си, ще го из- губи; а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси" (Лу- ка 9:23-24). Предлагал ли е някой друг от големите Водачи на този сВят ня- кога кръст на cßoume последователи? ТоВа със сигурност не е призив към лек живот. Но Исус никога не е обещавал на учени- ците си лек живот. „В света имате скръб" (Йоан 16:33). Него- вият кръст не беше лек. Как би могъл тогаВа нашият да бъде лек? Той призоВаВа учениците си да умрат към собстВеното си Аз и npaßu това Въпрос на свободен избор. Доброволците са най- добрите войници. По собствено желание те участват в опасни задачи, при които трябва да срещнат смъртта лице в лице. Ге- роите са винаги на предния фронт. Това е мястото на слабата, но същевременно и лобното място. Каквото и да изисква Гос- под от Своите ученици, те трябва да се подчинят. Той ни при- зовава „да се съразпнем с Него" и ние не можем да откажем. Не връщане назад, а постоянство докрай за Христос След като Господ Исус предупреди учениците Си предварител- но за високата цена на следването, Той очакваше от тях да се задължат да Го следват неотклонно. Много призиви за следва- не са били отправяни, но при това са били забравяни предупреж- денията, които е съдържал Неговият призив. Исус каза ясно: пресметни си разходите (Лука 14:28)! Да станем християни не ни струва нищо. Ние биваме спасени, без да плащаме пари или каквато и да било друга цена (Исая 55:1). Спасението се основа- ва на благодатта, а не на делата (Ефес. 2:8-9). Но следването на Господа струва много скъпо. Преди да решим да станем Него- ви истински ученици, трябва да сме готови да платим цената за това. Една илкзстрация, която Господ даде, беше примерът с човека, който искал да построи кула, без да има необходими- 22 me napu за строеЖа. Той не могъл да я довърши и му се присми- вали. В друг пример разказа за един цар, който неразумно тръг- нал на Война, без да прецени, че се изправя пред двойно по-силен противник. Щом осъзнал това, той помолил за мир още преди да е започнала войната (Лука 14:28-32). Този урок е недвусмис- лен. Никой не трябва да се обявява за ученик на Исус, без пред- варително да е размислил дали е готов да плати необходимата цена, за да не се връща никога назад. В този откъс Господ обяснява и третото изискване - че учени- кът трябва да приеме факта, че никога повече не моЖе да се вър- не назад. „И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не моЖе да бъде Мой ученик" (Лука 14:33). Да се отречем от всичко, означава да разрушим всички мосто- ве зад себе си, така че никога повече да не моЖем да се върнем. Не трябва да остава нищо, към което бихме могли да се върнем. Всичко, което сме имали, го няма вече, освен Самия Господ. Все- ки вярващ трябва да си изясни пред Господа какво означава да се отрече от всичко в своята конкретна ситуация. Дванадесет- те навремето оставиха лодките си, мреЖите, професията, до- ма и семействата си, за да Го последват. Петър каза: „Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме" (Марк 10:28). Господ отго- вори, че всеки, който заради Него и Евангелието би оставил се- мейство и имот, ще бъде възнаграден за това стократно в то- зи Живот, а в бъдещия свят ще получи вечен Живот. Много вяр- ващи трябваше да напуснат домовете и родината си, за да слу- Жат на Господа. Те оставиха зад себе си добри постове и запла- ти. Те дори продадоха имота си, за да го използват за БоЖието дело. Каквото и да поиска Господ, ученикът ще го даде. За него няма връщане назад към стария Живот. Обобщение на условията В своята известна книга „Истинско ученичество" У. Макдоналд е изброил седем условия за следване на Христос: 1. Л1обов към Исус, която да надвишава всичко (Лука 14:26). 23
Имаше хора, които дойдоха при Исус и предложиха да Го след- ват, където и да отиде (Лука 9:57). Исус, разбира се, Веднага Ви- дя В какво бяха подценили задачата. Те искаха удобен Живот, но самият Той нямаше укмпен дом (cm. 58). Когато ги призова, те Веднага си помислиха за предимството на материалните неща (cm. 59), но Той каза, че Той самият трябва да стои на първо мяс- то. Те мислеха за семейните си задължения (ст.61), но Той от- говори: „Никой, който е слоЖил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за БоЖието царство" (cm. 62). Изискванията на Гос- пода трябва да са на първо място в Живота на ученика. Ако той веднъЖ е тръгнал по този път, няма връщане назад към стария ЖиВот. Заключение Един разсъдлив човек веднъЖ попитал: „А каква е наградата за
Ако се абстрахираме от мисълта за съкроВищата на небето и наградата при Христовото съдилище, какво ще получим тук? Отдаденият на Бога ЖиВот моЖе да Вклк>чВа страдания, прес- ледване и Жертви. Има ли изобщо предимстВа в този Живот за тези, които следват Господа в постоянно послушание? Зависи от това дали отдаваме значение на духовните благословения, на които моЖем да се наслаЖдаваме в БоЖието присъствие. Си- лата в молитва, мирът, радостта, успешното слуЖение, пло- довете на Духа и христоподобният характер са тясно свърза- ни с един Живот на посвещение, святост и послушание. Разбира се, благословенията на един истински ученик излизат далеч из- вън рамките на този земен, преходен Живот. Тези, които само затоплят столовете в църковната зала, нямат тези благосло- вения. Те „претърпяват загуба" (1. Кор. 3:15). Следователно, има предимстВа и тук, на земята. Но дори да нямаше никакви земни благословения, за мнозина щеше да е достатъчно да Му слуЖат просто от лкзбов и благодарност (2. Кор. 5:14-15), кол- кото и да е Висока цената. 25
Цената на следването 1. Най-ваЖната поука от Лука 14:28-33 се отнася до цената на следването. Какво означава това за вашия Живот? 2. Мат. 10:38; 16:24 и Лука 9:23-26 показват условия за ученичес- твото. С помощта на стиховете определете тези условия и ги прилоЖете към собствения си Живот. „своя кръст" „следвай Ме" „да изгубиш Живота си" 3. Кои са принципите, на които ни учат следните стихове?
Лука 14:33 27 Йоан 8:31-32 Йоан 13:35 4. Kakßu пречки за след Ването на Исус Христос намирате В Лу- ка 9:57-62? 5. Отделете си Време и премислете цената на следВането. Ко- гато размишляВате Върху отгоВорите на Въпрос 3 и 4, запи- тайте се какВо би попречило най-много на съВършеното Ви отдаване? Обяснете как искате да преодолеете тези пречки. 28 ЛЕКЦИЯ2
Исус Христос - истинският Ученик Той беше истинският Ученик, Въплъщението на БоЖиите изис- квания, какъв трябва да бъде човек във всяка област на Живо- та си. Исус беше съвършеният пример за това, което Бог раз- бира под понятието истински ученик. Както каза Йоан Кръс- тител, дори най-великите и изтъкнати БоЖии слуги не бяха дос- тойни дори да развърЖат ремъците на сандалите Му. Никой не моЖе да се сравнява с Него в която и да било област. И въпреки това ние сме призовани да следваме Неговия пример и да Живе- ем така, както Той Живя (1. Йоан. 2:6). Въпреки че Той ни пре- възхоЖда във всяко отношение и не моЖем да Го достигнем, ние трябва да се преобразяваме съобразно с Неговия образ (Рим. 8:29). Ние трябва да бъдем подраЖатели на Бога (Ефес. 5:1). Бог стана човек в Исус Христос и Той е примерът за истинско уче- ничество. Месианските пророчества говорят за този аспект от Неговия Живот като истински Ученик, също както и за слуЖението Му като Пророк, Свещеник и Цар. „Господ Иеова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения; всяка за- ран Той събуЖда ухото ми, за да слушам като учащите се" (Исая 50:4). Когато Господ призова учениците Си, Той им обясни теЖ- ките условия, съпътстващи ученичеството. За Него беше при- също да Живее това, което проповядваше. Призова ги към кръс- та и Сам извървя този път, без нито веднъЖ да погледне назад. Призова ги към себеотрицание и Сам бе олицетворение на себе- отрицанието, като Живееше винаги с целта да изпълни волята на Отца ида слуЖи на другите. Той ги призова и към Жертвого- товен Живот (Лука 9:58) и Сам „нямаше къде глава да подсло- ни", докато дори „лисиците имаха леговища и небесните птици - гнезда". Учеше ги да напуснат всичко и сам не притеЖаваше нищо друго освен дрехите на Себе Си. Задоволяваше се с най- обикновена храна и водеше Живот на пътуващ проповедник. Той Живееше всичко, което проповядваше. Животът Му беше Жи- вот на истински Ученик. 29 Humo едно описание на характерните Му черти като ученик не би могло да бъде изчерпателно: „Има още и много други дела, ко- ито избърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, cmpyßa ми се, че цял сВят нямаше да побере написаните книги" (Йоан 21:25). Въпреки тоВа В нашия курс ще разгледаме седем аспекта на уче- ничеството, които Той показа с невероятния Си ЖиВот. Неговата мотивация Защо Исус трябваше да напусне небесните палати и да дойде на земята? Там Той бе радостта на Отца (Пр. 8:30). Ангелите Му слуЖеха и небесното великолепие Го обграждаше. Защо тряб- ваше да посети мястото на страданията, за да бъде презрян и отхвърлен от хората? На първо място Той стори това, защо- то обичаше Отца и искаше да върши Неговата воля. „Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил" (Йоан 6:38). „Ето, дойдох да изпълня воля- та Ти" (Евр. 10:9). Истинският ученик е готов да изпълни воля- та на Отца независимо от цената, която трябва да плати за това (Лука 22:42). Той не търсеше Своята слава, а славата на Отца (Йоан 7:18; 8:50). Волята на Отца Му разкри нуЖдата на изгубения свят и Той дойде, за „да потърси и спаси изгубеното" (Лука 19:10). Исус даде Живота Си за другите, вклЬчително и за равнодушните, отвратителните и за тези, които отхвърли- ха Неговата л1обов. Той обичаше тези, които не отвърнаха на лк>бовта Му. Но много повече обичаше Отца и търсеше Него- вата слава. Накрая Той умря, за да прослави Бога (Йоан 21:19). Всичко това Той извършено доброволно, без принуЖдение, защо- то истинското ученичество никога не е насила. БоЖият глас го- Вори пророчески за Христос: „Кого да пратя и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене" (Исая 6:8). Неговото покорство Едно от качествата на доброволния последовател и ученик е, че той винаги се подчинява и подраЖава на своя учител. Това беше и пътят на Исус, погледнат откъм човешката Му стра- на. Той Живееше като Човешки син под ръководството на Своя 30 Баща. През цялото Време Вършеше тоВа, което бе богоугодно (Йоан 8:29). Исус никога не прояВи непокорство, Той беше пос- лушен до смърт (Филип. 2:8). „Въпреки че беше Син, пак се нау- чи на послушание от тоВа, което пострада" - гласи учудВащо- то твърдение В ЕВр. 5:8. ТоВа означава, че Той също е придобил опит В тази област. Той не е трябвало да се учи на послушание, защото някога е бил непокорен. Един неподчиняВащ се чоВек не може да бъде ученик. Това би било в противоречие с идеята за ученичеството. Ученикът се научава да угажда на Бога, а не на себе си. Дори Христос „не угоди на себе Си" (Рим. 15:3). Учени- кът се старае да чува и да предава на други Божието слово, а не своите собствени думи. „Защото Този, когото Бог е пратил, го- вори Божиите думи" (Йоан 3:34). „Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си" (Йоан 14:10). „Защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях" (Йоан 17:8). Един ученик е призован да върши това, което му е Възложено от Господа, а не собствената си воля. Така казва и Господ: „извърших делото, което Ти Ми даде да върша" (Йоан 17:4). „Защото делата, кои- то Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, сви- детелстват за Мен, че Отец Ме е пратил" (Йоан 5:36). Харак- терна черта за един ученик е неговото пълно подчинение. Това бе характерно и за Господ Исус. Неговото слуЖение Всеки вярващ е призован да служи най-напред на Бога (Лука 4:8); Второзак. 6:13). Ние дори сме изрично предупредени, че не мо- жем да служим на двама господари едновременно (Лука 16:13; Мат. 6:24). Не само проповедникът или пасторът е Божи слу- жител. Всички ние сме призовани на това, но само ученикът действително разбира значението на това призвание за собст- вения си живот. Да служим на Господа, означава да Го следваме (Йоан 12:26). Това е ученичеството. Нашият Господ беше съ- вършеният Божи служител. Евангелието според Марк е посве- тено на тази тема и ни разкрива различни нейни аспекти. „Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува" (Лука 22:27). Той ка- за това в смисъл, че те трябВа да заемат най-ниското положе- ние (Лука 22:25-26). Служението е призвание за нещо ниско, а не високо. Ако искаме да сме първи и да се издигнем, трябва да слу- 31 Жим на Всички. Toßa поучаваше Господ и го показа чрез Живота Си: „Защото и Човешкият Син не дойде да Му слуЖат, а за да слуЖи" (Марк 10:45). При измиването на краката той взе кър- пата и коленичи, за да извърши най-унизителната работа, коя- то Неговите ученици волно или неволно бяха пропуснали. Като роб Той извърши делата, предвидени от БоЖията воля. Той от- ново показа на практика moßa, което поучаваше, защото слуга- та не е по-горен от господаря си. Чрез примера на Господа, как Той слуЯш на учениците Си, те бяха призвани да правят също- то за другите и да заемат мястото си на слуги. Същото ваЖи и за нас. Неговата лк)бов Йоан е този, който ни посочва едно от най-ваЖните качества на християнина. „ВъзлЬбени, да се л1обим един друг, защото лк> бовта е от Бога; и всеки, който лкзби, е роден от Бога и позна- ва Бога. Който не лкзби, не познава Бога; защото Бог е лк>бов" (1. Йоан. 4:7-8). Всички ученици са призовани към лк>бов. Ние трябва да обичаме Господа (Мат. 22:37; Марк 12:30; Лука 10:27), блиЖните си (Мат. 22:39), братята и сестрите си по Вяра (1.Йо- ан. 3:14) и дори враговете си (Мат. 5:44; Лука 6:27). Господ Исус е Въплъщението на лк>боВта. Той беше съвършено праведен, свят и верен ВъВ всяко Свое изявление или действие, но преди всичко Той олицетВоряваше лк>боВта. Милиони деца пеят пес- ничката: „Исус обича малките деца на този свят." Не смъмри ли Той учениците Си и не повика ли децата при себе Си с думи- те: „На такива е БоЖието царство" (Марк 10:14)? Примерите са безброй. Той обичаше богатия младеЖ, който натъЖен си отиде от Него (Марк 10:21). Той показа лк)бов към отхвърле- ните от обществото. Той обичаше Враговете и преследвачи- те Си и дори на кръста се молеше за тях (Лука 23:34). Но най- много от Всичко Той обичаше Бог Отец и открито изразяВаше това (Йоан 14:31). Ученикът трябва първо истински да обича Бога, преди да моЖе да обича блиЖните си. Голямата лкзбоВ, ага- пе, БоЖията лкзбоВ, е действена и самопоЖертВувателна, а не сантиментална лкзбоВ. Тя е израз на Волята, а не на чуВствата. Тя избира от едно огромно сърце и не се основава на това, че дру- гият я заслуЖава. Хората от света не я разбират (Йоан 1:5-10). 32 Намеренията и старанието на ученика трябВа Винаги да са про- диктуВани от тази лкзбоВ. Истинският Ученик беше съвърше- ният пример и за истинска лк>боВ. Неговото съчувствие Бихме могли да си помислим, че съчувствието и лк»бовта са ед- но и също нещо, но меЖду тях има разлика. Разбира се, меЖду тях съществува и връзка. Съчувствието е състрадание и Жалост, които изпитваме към другите, когато осъзнаем мъката им. То пораЖда Желанието да им помогнем. Ученикът не моЖе да ос- тане недокоснат от страданията и нуЖдите на околните. Със- траданието на Исус беше силно Вътрешно съчувствие към нуЖ- дите и гриЖите на хората. То Го подтикваше към дела. Исус съ- чуВстВаше на мноЖествата, които бяха като „овце, които нямат пастир" (Мат. 9:36). Сърцето Му не се отвръщаше от болните (Мат. 14:14), гладните (Мат. 2:32), слепите (Мат. 20:34), прокаЖените (Марк 2:41) и изоставените (Лука 7:13). Той работеше много, за да облекчи страданията им. Нашият Бог е Бог на съчувствието, за разлика от езическите богове от ми- тологията. Той проявява дълбок личен интерес към неизброи- мите нуЖди на този свят. УЖасяващите сцени на страдания и мъки са следствието на болестта на този свят, наречена грях, а не част от съвършената воля на нашия Творец, Който е съз- дал всичко, за да бъде красиво и добро. Това, че грехът е опусто- шил света, засяга дълбоко нашия Господ. Също така и ученикът трябва да бъде загриЖен и изпълнен със съчувствие към слабос- тите на другите. Така както нашият Спасител действаше на земята, по същия начин Той продълЖава слуЖението Си и на не- бето като наш Първосвещеник (Евр. 4:15). Господ Исус изпит- ваше съчувствие както никой друг човек, Живял някога на земя- та. Неговата молитва Ученикът трябВа често да споделя с Учителя си и да слуша Вни- мателно. Понякога трябва да чака за указания, да докладва и да си прави равносметка за извършеното, както и да благодари на 33 Учителя си за оказаната помощ. Ученикът трябВа много да раз- мишляВа за сВоя Господ. Поради Всички тези причини молитВа- та е жизнената артерия за ученика. Господ Исус беше ЧоВек на молитВата: „А сутринта, когато беше още тъмно, стана и из- лезе, и отиде на уединено място, и там се молеше" (Марк 1:35). Учениците наблк>даВаха молитвения жиВот на сВоя Господ. „И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, как- то и Йоан е научил cßoume ученици" (Лука 11:1). Тъй като Той беше ЧоВек на молитВата, те разбраха, че като НегоВи учени- ци те също трябВа да станат хора на молитВата. Исус ги уче- ше да се молят чрез примера Си, а не само чрез обяснения. Той се молеше, когато започна общественото Му служение (Лука 3:21), молеше се и преди вземането на важни решения (Лука 6:12- 13), молеше се, търсейки Божията воля, когато беше изкушавай (Лука 22:44). Той се молеше и за Своите ученици, да не преста- ва Вярата им (Лука 22:32). Чудесно е, че Той продължава насто- ящото Си служение на небето, молейки се за Своите Си (Евр. 7:25). Никой друг ученик не е пребъдвал толкова в молитва как- то Господ Исус. Неговата вяра Животът на един ученик е живот на Вяра. „А без Вяра, не е Въз- можно да се угоди на Бога" (ЕВр. 11:6). „ПраВедният чрез Вяра ще живее" (Рим. 1:17). ТоВа изречение се повтаря 4 пъти в Биб- лията. Основата на вярата е Божието слово, а вярата е насо- чена към Господ Исус. Да вярВаме означаВа да бъдем заВисими от Него, да гледаме към Него, да се опираме на Него и да разчи- таме на Него за всяка нужда, която е в съгласие с Божието сло- во. Тази зависимост се вижда ясно В живота на истинския Уче- ник: „Аз не мога да върша нищо от себе Си" (Йоан 5:30). Той уче- ше учениците Си да се молят: „Дай ни днес ежедневния хляб" (Мат. 6:11). От каквото и да имаше нужда, Исус го очакваше от Отца. Той разчиташе на Отца, когато беше нужен хляб за тъл- пите от хора (Мат. 14:19), когато Му трябваха пари, за да пла- ти данъка за Себе Си и Петър (Мат. 17:27) и когато Му тряб- ваше магаре, за да влезе в Ерусалим (Мат. 21:2). Ние нито Вед- нъж не чухме Исус да изрази някаква лична нужда и въпреки то- 34 Ва нито на Него, нито на учениците Му липсваше нещо. Той ни- кога не показа загриженост дали ще бъдат задоволени личните Му нуЖди и поучаваше учениците Си да не се безпокоят за бъде- щето си (Мат. 6:25,34). Срещите В Неговото слуЖение бяха уго- ворени от Бога, без да Му бъдат съобщавани предварително (Йоан 4:4-7). НегоВото бъдеще беше планирано от Бога и Той почиваше в този план. Живееше ден за ден. Заключение Господ е съвършеният пример за всичко, което Той очаква от
Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 2 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|