Тренировка по християнство 4



страница5/10
Дата08.05.2018
Размер1.72 Mb.
#67919
ТипЛекция
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

70

ЛЕКЦИЯ 6

Ученикът ß Божието училище

Да правим другите ученици означава да ги учим да пазят Всич-
ко, което Господ ни е заповядал. Следователно ученичеството
Вкл1очВа и учебен процес. Ученикът В БоЖието училище пърВо
слуша, после наблкздаВа и накрая прилага на практика moßa, ко-
ето е научил. Той преценяВа и премисля БоЖиите пътища, кои-
то за нас често са тайнствени. Има моменти, когато сме на
Върха, и моменти на изпитания; моменти, В които сме по-бли-
зо до Него, и моменти на провали. Често учениците са смаяни
от Неговото учение (Мат. 13:64; Марк 10:26), Неговите пъти-
ща (Марк 5:43; 6:2) и Неговите способности (Марк 7:37). Той
многократно им обясняваше скъпоценни истини, но въпреки то-
ва те не Го разбираха (Йоан 8:43; Марк 15:16). Въпреки многото
чудеса, които Той извърши, на тях им беше трудно да повярват
.(Лука 24:25; Марк 16:24). Както в Стария Завет народът не поз-
на БоЖиите пътища, нито зачете Неговото учение, така и уче-
ниците често не разбираха Неговите пътища, когато Го след-
Ваха. Ние трябВа да ги познаем - по този начин отсега ще бъ-
дем подготвени за вечното общение с Него. Това ни помага, ко-
гато разглеЖдаме Живота си в светлината на вечността, да
не придаваме твърде голямо значение на сегашните обстоятел-
ства, дори и те да са много теЖки. Израстването на характе-
ра ни за вечността е ясна цел на Бога за настоящия ни Живот.

Учителят

Сам Бог е най-великият Учител в Своето училище. Той е нача-


лото и краят, Първият и Последният, Алфата и Омегата. Ни-
то един ученик не е имал някога по-добър или по-мъдър учител.
Кой би могъл да научи Господа на нещо? (1. Кор. 2:16). Проник-
новеният разговор на Бога с Йов изяснява много добре този въп-
рос (Йов 38-40). За небесните Жители сигурно е било доста чуд-
но, че едно грешно създание дръзва да спори с Бога и при това да
се дърЖи така, сякаш знае повече от Всезнаещия. Чрез Своя слу-
га Мойсей Той беше Учителят на Израел (Второзак. 4:5). Пат-

71

puapcume също бяха наясно с БоЖиите действия и промисли. Той


често говореше с тях посредством директни откровения, съ-
нища и видения. Псалмистът копнееше да бъде научен на БоЖи-
ите пътища (Пс. 25:4,8,9,12; 27:11). БоЖието слово е учебното
пособие на големия Учител (Пс. 119). Класната стая е самият
Живот, а Учителят е Бог (1. Сол. 4:9). „Учител" беше доста чес-
то използвана дума за обръщение към Господ Исус. Това е обик-
новеният термин дидаскалос. Поучението беше една от изклю-
чителните Му задачи. Независимо дали в морето, в лодката,
на планината, пред мноЖествата хора, или пред дванадесетте,
Той винаги беше чудесният Учител. Към Него често се обръща-
ха с уваЖителната титла „Равви", което означава нещо като
„Учителк) мой". Това обръщение се използва и днес за logeücku-
те учители като религиозна титла. Също така това почти-
телно обръщение се употребява и от Неговите ученици в Йоан
1:38; 3:2; 4:31; 9:2; 11:18. Юда, който Го предаде, също докрая Го
наричаше така (Мат. 26:25; 26:49). Най-уваЖителната титла
беше „РаВуни" - „моят велик Учител". Това обръщение се е
употребявало най-вече за първосвещеника в Синедриона, ако е
бил потомък на Хилел, когото logeume много почитали. Слепи-
ят Вартимей (Марк 10:47-51) и Мария Магдалена (Йоан 20:16)
се обръщаха към Него по този начин. Трябва да спрем за момент
и да се замислим над факта, че само за една обладана от демони
Жена и за един слепец се споменава, че са Го наричали с най-вис-
шата уваЖителна титла към един учител. Най-великият Учи-
тел е бил винаги сам Бог, Който кани всички: „Вземете Моето
иго върху си и научете се от Мен" (Мат. 11:29).

Учебният план

Често чуваме следното твърдение: „Знам, че Бог иска да ми по-


каЖе нещо, но не разбирам какво е то." Както при всеки друг
курс на обучение, е добре да познаваме темите, които ще ни бъ-
дат преподавани. Какво иска да ни каЖе великият Учител?

1. За Себе Си. ГлаВната тема на обучението е сам Бог. Той се


оплакВаше, че дори Воловете и магаретата познават своя
Господ, но народът Израел не Го познава (Исая 1:3). По вре-
ме на слуЖението си апостол ПаВел имаше Винаги за цел „да

72

Го познае" (Филип. 3:10). Най-голямата слава за един човек е


да познава Бога (Ерем. 9:24). Той ни учи на страх от Господа
(Пс. 45:4), на Господните пътища (Пс. 51:13), на Господно-
то слово (Пс. 119:12,26,64,68) и на необходимостта да вър-
шим Неговата воля (Пс. 143:10). Ние трябва да научим и раз-
берем какво означава да имаме един Господ, Който е всемо-
гъщ, всезнаещ и всеприсъстващ. Нашият Бог е съвършено
свят, справедлив, истинен, верен, изпълнен с милост и л1обов.
Той е безкраен, моЖе да съществува сам за Себе Си, Той е су-
верен и извън границите на нашето пълно познание. Главна-
та цел на изследването на Библията е да познаем Бога. Ние
трябва да си поставим за цел с всеки нов ден да научаваме и
преживяваме нещо повече от Него.

  1. За централното значение на Исус Христос. Бог е поЖелал да
    ни се открие в цялата Си пълнота в Исус Христос (Колос.
    1:19; 2:9). „Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде име-
    то, което е над всяко друго име; така че в името на Исус да
    се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подзем-
    ните същества; и всеки език да изповяда, че Исус Христос е
    Господ, за слава на Бог Отец" (филип. 2:9-11). Той е оставил
    в Неговите ръце целия съд (Йоан 5:22). Във всички неща Хрис-
    тос трябва да има първенството (Колос. 1:18). Той е Гос-
    под над всичко, Той е центърът на- времето и вечността и
    Той трябва да бъде център в Живота на тези, които са от-
    крили, че в Него имат пълнота (Колос. 2:10). Христос е на-
    шият Живот (Колос. 3:4). Той ни е спасил не за да търсим лич-
    но удовлетворение и реализация, а за да Го прославим. За та-
    зи цел сме били създадени. Във вечността ще бъдем посто-
    янно обогатявани, като все повече и повече опознаваме Гос-
    под Исус. Дълбочината и красотата на Неговото същество
    са неизчерпаеми. Ако Го поставим в центъра на Живота си,
    ще опитаме това познание още днес.

  2. За нас самите. Необходимо е да разбираме изключително го-
    лямата стойност, която Бог ни е отредил. В морален и ду-
    ховен смисъл ние сме създадени по Негов образ и подобие
    (Бит. 1:27; 5:1; 9:6). Той ни казва: „С вечна лкзбов те възлкз-
    бих" (Ерем. 31:3). Бог ни възлк>би толкова много, че даде Еди-
    нородния Си Син за нас (Йоан 3:16). Също и Синът ни възлк)-

73

би и gage Себе Си за нас (Галат. 2:20; Ефес. 2:4; 5:2). НегоВа-


та лк>боВ стигна дотам, че заради нас Той понесе смъртта
на кръста (Филип. 2:7.8). Всяка душа е толкова ценна за Бо-
га, че за нея беше пролята кръВта на Агнето. Този факт при-
gaßa на Всеки от нас неоценима стойност. Обаче ние науча-
ваме нещо съвсем друго за нашата плът, за покварената си
от греха природа и за своеволието си. Ние не трябва да упо-
ВаВаме на плътта (Филип. 3:3), нито по някакъв начин да раз-
читаме на себе си (2. Кор. 1:9). „Всяка твар е като трева и
всичката и слава - като цвят от mpeßa" (1. Петр. 1:24).
Псалмистът умолява Бога да му открие краткотрайност-
та на ЖиВота и собствената му преходност (Пс. 39:4).
„Плътта нищо не ползва" (Йоан 6:63). За слабите, грешни-
те и изгубените се казва: „И тези, които са в плътта, не мо-
гат да угодят на Бога" (Рим. 8:8). За нас, хората, е ваЖно да
се научим да уповаваме на Бога, а не на себе си! Ние трябва
да се облягаме на Него, а не на собствения ни разум (Пр. 3:5).

Ние сме предопределени да бъдем променени съобразно образа


на Неговия Син (Рим. 8:29). Неговият характер трябва да се раз-
вие в нашия ЖиВот. ЗатоВа изследваме Неговото поведение,
наблк>даваме Неговите приоритети. Той е нашият пример за
отношението ни към другите и ние обръщаме внимание на хо-
рата и техните нуЖди така, както Той е правил. Ние трябва
да приемем принципите на Неговото мислене и поведение, да ре-
агираме и говорим като Него. Трябва да растем В лк>боВта -
най-висшата християнска добродетел. В нашия Живот трябва
да се ВиЖдат още послушание, смирение, Вяра, дръзноВение, тър-
пение, л1обезност и сВятост. Да имаме истински характер, оз-
начава да приличаме на Христос. Нека прибавим към вярата си
всяка добродетел, която Бог ни е заповядал (2. Петр. 1:5-7).

Целта


БоЖиите деца се обучават за вечността, а не само за Живота
въВ Времето. Той е мислел за нас още Във Вечността, още кога-
то ни е избрал В Христос преди създаването на света (Ефес. 1:4).
Той ни е предопределил за Негови синове и наследници (Ефес. 1:4;
Рим. 8:17). Чрез нас Той е показал на силите и властите в небес-

74

ните места СВоята милост и многообразна мъдрост (Ефес.


3:10). Бог има Вечен план за нас. Нашата задача сега е да пост-
роим зданието на сВоя ЖиВот В сВетлината на Вечността (1.
Кор. 3:11-15). Нашите бъдещи задачи ще съотВетстВат на то-
Ва колко сме били Верни В повереното ни тук и сега (Лука 19:17-
19). Ние биваме подготвяни да съдим ангели (1. Кор. 6:3). В Бо-
Жието присъстВие ние ще Го хВалим В цялата Вечност (Откр.
5:7-14). Ето защо БоЖието намерение е да ни подготви за веч-
ността в Своето училище.

БоЖиите мисли за нас са твърде много, за да моЖем да ги изб-


роим (Пс. 40:5). Той ни казва: „Тоя е пътят, ходете по него!"
(Исая 30:21). „Стъпките на човека се оправят от Господа; и Не-
говото благоволение е в пътя му" (Пс. 37:23). Бог има план за на-
шия Живот и е прекрасно да изследваме и изЖиВеем детайлите
на този план.

Обучението

1. Опит. Ученето трябВа да излезе изВън рамките на натруп-


ването на информация. Определени уроци не могат да бъдат
усвоени чрез четене на книги, нито даЖе чрез четене на Биб-
лията. Има неща, които могат да се научат само от опит.
Думата „опит" тук не се използва В смисъл на лични чуВст-
Ва. Има се предвид изЖиВяВането на събития. Гръцката ду-
ма „паидеиа" моЖе да се npeßege с „назидавам", „възпитавам"
или „обучавам". Тя произлиза от корена на думата „дете" и
се отнася до възпитанието на деца, но се използва също и за
обучаването на ученик (Деян. 22:3; 7:22). Еврейските деца по
оноВа време са били обучавани В Писанията, В морални и ин-
телектуални способности, както и В добри обноски. Поняко-
га moßa е изисквало и телесно наказание с пръчка (Пр. 22:15;
23:13-14). Интересно е, че същата дума, която се преВеЖда с
„наказвам", се използва както в буквален смисъл по отноше-
ние на страданията на нашия Господ (Лука 23:16,22), така и
В преносен смисъл по отношение на БоЖието възпитание на
вярващите (Евр. 12:5-11). Строгото възпитание е част от
БоЖието обучение и се прилага често в класната стая на Жи-
Вота. Опитът обаче никога не бива да се прибеЖда като ар-

75

гумент за опровергаване на истини от Писанието. Той би мо-


гъл да илкзстрира на практика библейските истини.

2. Корекция. Тази дума за поправящо обучение се превеЖда с „по-


учавам" или „наставлявам". Тя често се отнася до наложи-
телното назидание (Turn 2:12; 1. Тим. 1:20; 2. Тим. 2:25; 3:16).
В този последен пасаЖ думата се превеЖда като „наставле-
ние в правдата", което би могло да се предаде и като „въз-
питание в правдата". Възпитанието или дисциплинирането
са белези на БоЖията л1обов и гриЖа за израстването на Не-
говите деца (Евр. 12:6-7). Ако това поправящо назидание
трябва да води към успех, ние трябва да го приемем с правил-
на нагласа, а не с огорчение или пренебреЖение. Затова и се
набляга на необходимостта от дисциплинирането. Резулта-
тът от него е „мирен плод на правдата на тези, които са
били обучавани чрез него" (Евр. 12:11). Ние трябва да прие-
мем това дисциплиниране. Тези, които го отхвърлят, не са
показани в добра светлина в Писанието (Пс. 50:17; Притчи
1:7; 5:12; 13:1). Те са като мулета, прочути със своята опър-
ничавост (Пс. 32:9). БоЖието търпение към тези хора е по-
казано в Ерем. 32:33. Но в Исая 50:4-7 е разкрит идващият
Месия като истинския Ученик, Който наистина е покорен на
Бога. „Господ Иеова ми отвори ухото; и аз не се разбунтувах,
нито се обърнах назад." Тази вътрешна нагласа е основната
предпоставка за духовното обучение. Вие искрено искате да
се покорявате на Бога и затова трябва да учите не просто
за да знаете повече или за да правите впечатление на други-
те. Тъй като този стремеЖ е твърде рядко срещан сред та-
ка наречените вярващи, затова и добрите ученици в БоЖие-
то училище са малко. За съЖаление тази позиция е рядкост и
при тези, които поучават БоЖието слово. Затова малцина
от библейските преподаватели са добри учители и от БоЖия
гледна точка. Господ Исус приканва бъдещите ученици: „Взе-
мете Моето иго върху си и се научете от Мен, защото съм
кротък и смирен на сърце" (Мат. 11:29). Ако не искате да взе-
мете Неговото иго върху себе си и не чувствате необходи-
мост да бъдете смирени пред Бога и пред хората, няма да
напреднете в духовно отношение.

76

Много от поученията ß духовната област са твърде слоЖни за


разума на обикновения човек. Господ, нашият велик Учител, се
отличаваше с това, че моЖеше да обяснява и най-дълбоките ис-
тини с прости думи. Това е една от причините, поради които
народът обичаше да Го слуша. Хората Го разбираха, поне до из-
вестна степен, докато поученията на кншкниците изобщо не
моЖеха да схванат. Онези, които се смятат за образовани, чес-
то пишат или говорят така, че да предизвикват възхищение-
то на себеподобните си, но това не помага на обикновения чо-
век да познае Бога. Как Бог поучава необразованите? „Защото
дава заповед след заповед, правило след правило, тук малко, там
малко" (Исая 28:10). Понякога Господ нарочно не говореше за ня-
кои учения, за да не претоварва слушателите Си. „Имам още
много неща да ви каЖа, но не моЖете да ги понесете сега" (Йо-
ан 16:12). Ако някои са станали лениви да слушат, Господ ще им
даде духовно мляко, въпреки че би Желал да им даде твърда хра-
на (Евр. 5:11-14).

Проблемът с приемането на БоЖиите принципи, тяхното при-


лагане и Живеенето според тях биха могли да се обяснят чрез
следните наблк>дения:

а) Казаното не винаги означава чуто.

б) Чутото не винаги означава разбрано.

в) Разбраното не винаги означава прието.

г) Приетото не винаги означава направено.

д) Направеното не винаги означава усвоено.

БоЖието слово е най-ваЖният инструмент на Светия Дух за из-
вършване на духовни промени във вярващите. Но явно обикно-
веният вярващ почти или изобщо не слуша посланията с цел да
открие определени истини, за да ги прилоЖи лично към себе си.
Той е слушател, а не учащ се и не се старае да слуша Бога.

Този навик се запазва и при личното време с Господа. Само една


малка част от вярващите водят плодотворен молитвен Жи-

77

вот, в който Божият глас се чува ясно. Както някой веднъж бе-


ше казал, повечето виждат само печатарско мастило, когато
четат Писанието. Те поемат информации и факти, съгласяват
се с известните истини. Изпълняват „задължението" си, четей-
ки Библията, после я затварят и я оставят духовно недокосна-
та. Те не научават нищо, което би могло да промени живота им
през този ден. Те не очакват това и то не се и случва. Може би
никой не им е помогнал да развият тази способност. Разбира се,
един духовен приятел би се погрижил за това и би им помогнал
да развият този ежедневен навик.

Как учим ß БоЯшето училище

Учебният процес съдържа пет съществени елемента. Ние учим


чрез:

  1. Слушане. Слушането трябва да е придружено от готовност-
    та за послушание. Господ често казваше: „Дайте ушите си
    на слушане", „Който има уши да слуша", или съжаляваше, че
    „с ушите си тежко чуват" (Мат. 13:15). Ако не слушаме вни-
    мателно или не гледаме точно какво казва писаното Слово,
    ще научим твърде малко. „Уши имат, но не чуват" (Пс.
    115:14; 135:17) и затова остават в незнанието си. Този, кой-
    то отказва да слуша Бога и да Му се подчинява, бива наказан
    от Него, като изгубва способността си да чува Неговия глас
    (Исая6:10).

  2. НаблЬдение. Учениците постоянно набл1одаваха Господ
    Исус. След като Го видяха как се моли, те поискаха от Него
    да научи и тях да се молят (Лука 11:1). Неговият пример бе-
    ше образец за тях, а също и за нас (1. Йоан. 2:6). Добре е, ко-
    гато изпаднем в голямо изкушение, да се запитаме: „Как би
    постъпил сега Господ?" Бихме могли да открием какво би
    направил Той, като наблюдаваме подобни ситуации в Него-
    вия живот и размишляваме над тях. След това обаче тряб-
    ва и да постъпваме така, както сме видели да постъпва Той.
    Трябва да ставаме рано сутрин и да се молим за враговете
    си, защото Той правеше това. Ето защо е нужно да привик-
    нем да живеем простичко, но в постоянна зависимост от Не-

78

го. Затова трябва да свидетелстваме за Него пред другите.


Ако откаЖем да следваме Неговия пример, ние отказваме
да се учим.

  1. Размишление. Днес до голяма степен сме забравили изкуст-
    вотана размисъла. Постоянното разсейване на вниманието
    чрез различни занимания, телевизия, радио, музика и безсмис-
    лен шум са ограбили възмоЖността на вярващите да раз-
    мишляват за Господа. „Сгорещи се сърцето ми дълбоко в ме-
    не; докато размишлявах, пламна огън" - казва псалмистът
    (Пс. 39:3). Ние се учим не само чрез слушане и наблк>дение.
    Трябва да отделяме време и за преценка и изводи. Чрез раз-
    мисъла ние достигаме до дълбоко и проникновено разбиране;
    виЖдаме различни аспекти и си изясняваме ваЖни зависимос-
    ти; работим по решаването на проблеми и схващаме неща-
    та в пълнота. Господ ни призовава към размисъл (Ис. Нав.1:8;
    Пс. 1:2; 63:6; 77:12). Който пренебрегва размисъла, ще пропус-
    не най-дълбоките и ваЖни уроци в своя Живот или ще ги заб-
    рави залисан от постоянна заетост и социални ангаЖимен-
    ти.

  2. Действие. Истинското учене вклкзчва и прилоЖението на
    това, което сме научили. Бог ни обучава не само за наблкзде-
    ние и оценка - учението трябва да се прилоЖи и на практика.
    Това е типичният ред на Павловите послания. Господ извър-
    ши всичко, което поучаваше (Деян. 1:1). Той ни призова да
    правим същото. „Бъдете изпълнители на словото, а не само
    слушатели, мамещи себе си" (Яков 1:22).

Поучаването без съпътстващото го практическо обучение е
точно противоположното на примера, който Господ ни даде.
Създаването на ученици вклкзчва както предаването на знания,
така и практическата подготовка. Затова едно съобразено с
БоЖиите изисквания обучение под Негово ръководство насочва
учениците към слушане на БоЖието слово и наблкздаване на Не-
говия пример. Този пример те виЖдат и в Живота на духовните
си водачи и зрелите християни. Учениците размишляват за
всичко това, като повтарят наученото през деня. Ползотвор-
ното учене обхваща и повторението. Разбира се, то има свои-
те граници. БоЖият последовател трябва да развива у себе си

79

готоВност за учене (Прит.4:13; 8:33; 23:23). Обикновено учени-


кът се подчинява на гласа на своя учител и приклоняВа ухото си
към тези, които го напътстват (Прит. 5:13). Колко повече ние
трябва да се подчиняваме на нашия Господ и Учител!

5. Приемане на наставления. На какво иска да ни научи Господ


чрез наставленията Си? МоЖем да очакваме, че Той ще ни
покаЖе отношението на големите библейски истини към на-
шия Живот. Не бива да очакваме някакво наставление, кое-
то противоречи на БоЖието слово. Бог няма да ни подтик-
не към това да пренебрегнем Словото Му, дори когато ни
учи чрез опита. Ние трябва да познаем БоЖиите пътища
(Мат. 22:16; Лука 20:21). Трябва да се научим да вършим всич-
ко, което Бог ни е заповядал (Мат. 28:20). Той се опитва да
присади към вътрешното ни същество добродетелите на
Господ Исус Христос. Той иска да ни научи да обичаме (1.
Сол.4:9). Шобовта е най-висшата християнска добродетел
(1. Кор. 13:13). Той иска да ни научи да се подчиняваме (1. Ца-
ре 15:22). Как иначе бихме могли да Го прославим или да поу-
чаваме другите? Той иска да ни научи да вярваме, защото без
вяра не моЖе да се угоди на Бога (Евр. 11:6). Той иска да ни
научи да се надяваме, защото надеЖдата се основава на Бо-
Жиите обещания (Рим. 8:20-25). Той иска да ни наставлява в
благочестието (1. Тим. 6:2-3), за да Живеем, както е Живял
Господ, защото сме направени по Неговия образ. Той иска да
ни научи на усърдие, защото то насърчава другите и отго-
варя на примера на нашия Господ (2. Кор. 9:2; Йоан 2:17). Ко-
гато сме в най-голяма нуЖда, Той ще ни научи да уповаваме
само на Бога (2. Кор. 12:9). Той иска да ни покаЖе, че е необ-
ходимо нашето его да отслабне и умре, защото „ако Житно-
то зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но
ако умре, дава много плод" (Йоан 12:24). Той иска да ни дове-
де до кръста и да ни помоли да го вземаме всеки ден и да Го
следваме (Лука 9:23; Марк 10:21; Мат. 10:38). Той иска да ни
научи, че в БоЖия ред пърбо идва смирението, а после Възви-
сяването (филип. 2:5-9). Той ще ни покаЖе, че пръстените съ-
дове трябва да се строшат, за да се види светлината (Съд.
7:20). Алабастреният съд трябваше да се счупи, за да се усе-
ти уханието на скъпоценния аромат (Марк 14:3). Това е пъ-
тят на кръста и той се научава чрез опита.

80

Заключение

Целта на тази лекция е да даде no-широка перспектива по от-
ношение на опитностите с Бога В нашия Живот. ТрябВа да се
научим да Вшкдаме Живота си В светлината на Вечността и да
насочим погледа си отвъд конкретните сегашни обстоятелс-
тва към БоЖиите цели. Щом като трябВа да станем съобраз-
ни с Христос, ваЖно е характерът ни да се оформи при обстоя-
телствата, в които се намираме. Уроците ще бъдат твърде
различни за отделните Вярващи в зависимост от това, какво
трябва да научи всеки и какви промени са необходими. Бог ни
утешава и насърчава, като показва голямата Си лкзбов и съчув-
ствие към нас. Светият Дух е наречен Утешителят. Трябва
да знаем, че Бог иска да ни помага по пътя към целта. Господ
Исус е великият Първосвещеник, Който постоянно се застъп-
ва за нас (Евр. 7:35). Отново и отново трябва да откриваме, че
Неговата благодат е достатъчна, дори когато се чуВстВаме
слаби и изкушаВани. Апостол Павел пише, че се радва на своята
слабост (2. Кор. 12:9.10). Той е знаел, че тя ще му даде възмоЖ-
ност да развива търпение и доверие и ще го направи способен да
утешава по-добре другите (Яков 1:2-4; 2. Кор. 1:3-6).

81
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 6

Ученикът ß Бозкието училище

1. Когато християните изпаднат В трудности, често се казВа:


„ТакаВа е БоЖията Воля" или „Бог е решил". С moßa се има
npegßug npaßomo на Бога като най-Висше СъщестВо да Води
нещата според Собственото Си Желание. Прочетете Рим.
8:28-29 и си запишете kakßo В тези cmuxoße моЖе да Ви помог-
не по-добре да разбирате и приемате трудностите.

2. Как е действал Бог ВъВ Вашия ЖиВот, за да Ви настаВляВа?


КакВа е била Връзката меЖду НегоВото действие и moßa, ко-
ето сте научили и вашия характер?

3. По какъВ начин уповавате на БоЖието слово, когато търси-


те ВодителстВо В ЖиВота си? Как търсите БоЖия път?

83

4. Cnopeg Вас kakßu са съществените Божии намерения за Ва-


шето Възпитание?

5. Kakßo според ßac ßu npaßu добър ученик В Божието училище?


Или kakßo ßu npaßu лош ученик? Изследвайте сравнението В
Eßp. 5:12-14 от тази гледна точка. Защо християните израс-
тват толкова различно? Помислете за това, как ви моти-
вира л1обовта ви към Христос и силата на вашата вяра.

6. Какво бихте могли да направите, за да станете по-добър уче-


ник в Божието училище? Какво искате да приложите в жи-
вота си като резултат от тази лекция?

Каталог: bulgarian -> JeanGibson
bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
JeanGibson -> Тренировка по християнство 2
JeanGibson -> Тренировка по християнство -1
JeanGibson -> Тренировка по християнство 3


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница