Тренировка по християнство 4



страница4/10
Дата08.05.2018
Размер1.72 Mb.
#67919
ТипЛекция
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

52

тях. Те твърдят, че семейството е съществувало още
преди църкВата и затоВа трябВа да има по-голямо значе-
ние. Но църквата е съществувала В Божиите мисли още
преди създаването на света (Ефес. 1:4; 3:10-11). Освен то-
ва Бог ни е открил чрез апостол Павел действителното
значение на Битие 2 - вечната връзка между Христос и
Неговата църква (Ефес. 5:31-32). Тъй като Павел Вижда-
ше преходността на този свят и краткото време, през
което можем да служим на Господа, той предупреди те-
зи, които имаха жени, да живеят така, сякаш нямат (1.
Кор. 7:29). Всичко това ни показва ясно кои са по-Важни-
те приоритети. Нека си припомним, че когато история-
та свърши своя ход, преходните връзки вече няма да съ-
ществуват. Но Христовата невяста, Божието семейст-
Во, ще остане и ще жиВее В слаба.

б) Професия. Професионалните задължения често Възпре-


пятстват службата ни за Господа много повече, откол-
кото семейните Връзки. Вярващият християнин трябва
винаги да бъде полезен работник (Колос. 3:22-24), тъй ка-
то знае, че работата трябВа да се Върши като за Госпо-
да. Той трябВа да бъде честен и справедлив (Лука 3:12-14).
Въпреки това ще бъде обида за Господа, ако ние жертва-
ме твърде много Време извън необходимата мярка за про-
фесията си, пренебрегвайки работата за Бога. На първо
място трябва да се грижим за Божиите дела (Лука 2:49)
и не бива да сме роби нито на хора, нито на професията (1.
Кор. 7:23).

в) Рутинни дейности. Често тези дейности ни отнемат


твърде много Време. Да слушаме Господа обаче е много
по-Важно, отколкото да изпълняваме домакинските за-
дължения (Лука 10:39-41), Въпреки че те също трябва да
се свършат. Дори жизнено необходимото не бива да ста-
ва повод за страх и грижи (Мат. 6:31). Много вярващи се
спраВят идеално с ежеднеВните си задължения, но затоВа
пък пренебрегват Божиите дела.

г) Отдих и почивка. На тези, които непрекъснато усилено


работят за Него, Господ препоръчва от Време на Време

почивка (Марк 6:31). Той растеше на ръст и ß благоволе-


ние пред хората (Лука 2:52). Но от Евангелията В никакъв
случай не моЖем да направим извода, че Той си е Живял без-
гршкно или че е изразходвал времето Си предимно за спор-
тни развлечения. Добре е да поддържаме добра физическа
форма. Една пауза за отдих моЖе да повиши резултат-
ността ни в слуЖението за Него. Почивката обаче тряб-
ва да е с мярка.

Вземане на правилни решения

Високите Житейски принципи трябва всеки ден да се прилагат


на дело. За да моЖем да разпознаем БоЖиите принципи и да ги
прилоЖим в еЖедневието, трябва да вземаме решения.

1. Използване на Времето. Много решения зависят от нашето


време. Ние нямаме време за всичко, което бихме искали да
свършим или което други биха ни възлоЖили. Но всеки ден
имаме време за това, което трябва да свършим, а и успява-
ме да го свършим. Това ни се удава само когато в молитва из-
купваме времето си и използваме всяка добра възмоЖност.
Следните разсъЖдения биха могли да са ни от полза:

а) Анализирайте начина, по който в момента изразходвате


времето си, като в продълЖение на една обикновена сед-
мица си записвате какво правите.

б) Започнете да пропускате по-маловаЖните дейности и по-


мислете как бихте могли да оползотворите по-добре
престоите и пролуките.

в) Помислете как бихте могли да комбинирате определени


дейности, които не се изклкзчват взаимно (например яде-
не и четене, пътуване и слушане, спорт и общуване, мие-
не на съдове и учене на библейски стихове).

г) Внимавайте с обещанията. Когато обещаете нещо, из-


пълнявайте го, но давайте обещания само възоснова на
правилните приоритети. Научете се да казвате „не".

53

2. Области, в които често се налага да вземаме решения. В из-


броените no-долу области обикноВено проличава кои са В
действителност нашите приоритети. Погрешните приори-
тети В тези области ще ограничат или даЖе разрушат ра-
ботата ни за Бога.

а) Решения за образованието или професията. Те трябва да


се Вземат Въз осноВа на БоЖиите приоритети, а не с ог-
лед праВене на кариера. КакВо бих решил, ако разглеждах
работата за Господа като най-ВаЯша?

б) Промени на местоживеенето. Те трябва да се преценят


от същата гледна точка, независимо дали се касае за пре-
местване в рамките на едно населено място, отдалечен
град или друга дърЖава. Йона не искаше да отиде В Нине-
вия, но това бе мястото, където Бог искаше той да бъ-
де. ВъзлоЖеното от Господа е по-ваЖно от личните пред-
почитания по отношение на климат, близост до семейс-
твото или приятелите и т. н. Трябва да се вземат пред-
вид ВъзмоЖностите за слуЖение и лично израстване.

в) Отношения. Те трябва да се преценяват в светлината на


БоЖиите интереси, а не на личните предпочитания. Апос-
тол Павел по всяка Вероятност би предпочел компания-
та на евреи пред тази на езичници, но той беше призоВан
да бъде апостол на езичниците, а не апостол на евреите.
Гостоприемството в Новия Завет ясно се противопос-
тавя на личните предпочитания (Лука 14:12-13). НеЖене-
ните трябва да обмислят също и плановете си за Женит-
ба от тази гледна точка.

3. Преценка на решенията. Когато стоим пред трудно решение,


ще ни бъде от полза, ако си представим възмоЖните после-
дици от него. Ще издърЖа ли докрай? Доколко трябва да се
ангаЖирам? В съгласие ли е то с постоянните ми задълЖения
към Господа и слуЖението ми? Високата цена на ученичест-
Вото се усеща най-ясно, когато трябва да вземаме решения.
Приоритетите ни се познават по делата ни, а не по красиви-
те думи в разговори и дискусии.

54

Закл1очение

Нека отново разгледаме осноВните точки от Лекция 3. В „Тре-


нировка по християнство 1" - „Христос като Господ":

  • Започва ли Всеки ден от Живота ми с ново отдаване на Не-
    го?

  • Поставям ли всички мои интереси на второ място след Не-
    говите?

  • Питам ли първо Него, преди да Взема всяко решение?

  • Съответства ли всяко мое задължение на задълЖенията ми
    към Него?

  • Има ли всяка моя връзка Неговото одобрение?

  • МоЖе ли Той с радост да присъства на всяко мое действие и
    постъпка?

  • Той ли е Господар на всички области от моя Живот?

Когато Животът сВърши, на повечето християни ще им се ис-
ка да са Живели по друг начин и да са изпълнявали по-добре отго-
ворностите си. Като вземем npegßug kakßo ни е поверил Бог и
това, че когато един ден застанем пред Христовото съдилище
(2. Кор. 5:10), ще трябва да отговаряме за повереното (Мат.
25:15-30; Лука 19,12-27; 16:9-13), твърде възмоЖно е да имаме ос-
нования за съЖаление, че на тази земя не сме поставили приори-
тетите си в правилния ред. Но тогава ще бъде твърде късно.
Сега е времето да направим това и да Живеем по подходящия на-
чин. Така ще бъдем мъдри мъЖе и Жени, а не глупаци.

55
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 4

Приоритетите ß ученичеството

Прочетете Внимателно Мат. 6:19-34 и отговорете на следни-


те Въпроси:

1. Нашите приоритети са нещата, на които отдаваме първос-


тепенно значение В Живота си. Кое стои най-често на първо
място в очите на света? (cm. 19 и 25)

2. Как бихте дефинирали „съкровищата в небето"?

Сравнете предимствата и недостатъците на съкровищата
на земята и на небето.

Съкровища в небето Съкровища на земята

Предимства Предимства

Недостатъци Недостатъци

57

3. КакВа е Връзката меЖду cm. 19 u 20?



4. Cm. 24. Коя е основната гледна точка за правилното подреж-
дане на приоритетите?

По какъВ начин погрешните приоритети Водят до намалена


ефективност В слуЖението на Христос? (2.Тим. 2:4)

5. КакВа утеха и благослоВения даВа Бог на тези, които поста-


Вят НегоВите приоритети на пърВо място? (cm. 33)

Kakßo казВа Христос за тези, които поставят материални-


те си нуЖди над Него? (cm. 27-30)

Господ гоВори за ядене, пиене, облекло и къщи. КакВа поука


бихте извлекли за възмоЖни проблеми с приоритетите В те-
зи области?

58

6. Как бихте приложили Мат. 6:31-34 към отговорностите В


ежедневния си живот и как, когато стаВа въпрос за решения,
определящи посоката на живота ви?

а) В семейството

б) в образованието и професията

в) при избора на местоживеене

г) при справянето с ежедневните задължения

д) при използването на времето за Бога, за братята и сест-


рите и за невярващите

7. Във връзка със „съкровищата В небето" прочетете Мат.


25:14-30, Лука 19:12-27 и 2. Кор. 5:10. Приложете лично за се-
бе си един от тези пасажи. Kakßo означава за вас „съкрови-
ща в небето"?

59
ЛЕКЦИЯ 5

Ученикът като роб на Исус Христос

„Не знаете ли, че на когото npegaßame себе си като послушни


слуги, слуги сте на оня, на когото се покорявате - било на греха,
който докарва смърт, или на послушанието, което докарва npaß-
да?"(Рим. 6:16). Вярващият изрично биВа наречен „роб на Хрис-
тос" (1. Кор. 7:22). Някога ние бяхме роби на греха (Рим. 6:6), а
сега сме роби на Бога. Малцина от неВярВащите Виждат себе
си като роби на греха. Почти толкоВа рядко Вярващите Виждат
себе си като роби на Господ Исус Христос. А Всъщност това е
естественото следствие от факта, че Исус е Господ и Учител
на всеки вярващ.

За повечето от нас думата роб предизвиква неприятни чуВст-


ва. Робството ни напомня за несправедливост, за нещо ужасно
и убийствено за хората, които все пак са сътворени по Божия
образ и подобие. Да станем роби ни изглежда като нещо, което
на всяка цена трябва да избегнем. Това ни изглежда неуместно,
защото в края на краищата робството е само мрачен спомен
от античността. И все пак възможно е да погледнем на тази
дума от друга гледна точка.. Човекът е творение и живее в зат-
ворената система, подвластна на неговия Творец. Той не може
да избяга. Дори и езическите религии често са устаноВяВали, че
чоВекът е пленник на Всемогъщия Бог. ПраВото ни да избираме
съществува само в границите, определени от моралния Владе-
тел на вселената. Човекът упражнява своето господство само
в разрешената от Бога мярка.

Да бъдем роби на Бога означава да бъдем безусловно подчинени


на Неговата воля. Това означава още, че ние се прекланяме пред
Негово Величество всемогъщия Творец и Вседържател на все-
мира, Който стои далеч над нас във всяко отношение. Незави-
симо дали разбираме значението на Неговото господстВо Във
всичките му подробности, или не, във всеки случай не можем да
твърдим, че сме поданици на Царя, ако не искаме Той да владее
над нас (Лука 19:27). За нас, хората, няма нищо унизително в то-
ва да бъдем слуги на един Господар, Който ни обича, Който Се

61

поЖертва за нас u плати със СВоя Живот за нашите грехобе (Га-


лат. 2:20).

Значението на думата „роб"

В Библията се срещат gße думи, използвани за някой, който слу-


Жи на Бога. Едната е диаконос и означаВа обикновен слуга или
слуЖител. Така обикновено биВат наричани тези, на които са
поверени определени дейности и имат изВестни npaßa. В Биб-
лията тази дума се употребяВа както 6 прекия й смисъл, така
и за хора, които слуЖат на Бога. Тя се превеЖда като „слуЖи-
тел", например „Христови слуЖители" (1. Кор. 4:1), и се упот-
ребяВа също за слуЖбата на дяконите (1. Тим. 3:8; фил. 1:1). Има
още една дума В Библията, която означаВа някой, който слуЖи,
а именнодоулос. Тя означаВа „крепостен" или „роб". Робите или
са били купувани на пазара, или са били пленяВани и заробвани.
Те са нямали никакви права и не са получавали никаква заплата.
Тази дума се използва за ВярВащи, за апостолите и дори за Гос-
под Исус. Тя изразява пълното подчинение на БоЖията Воля.

Вярващите са роби на Господа. Ние сме „с цена купени" и не при-


надлеЖим на себе си (1. Кор. 6:20; 7:23). Цената, която бе пла-
тена, бе Неговата скъпоценна кръв(1. Петр. 1:18). Вярващите
са изкупени хора. В основата на образа на изкуплението, отку-
па, леЖи идеята за придобиване чрез плащане на исканата цена.
Един изкупен човек е купен от Господа и затова Му принадлеЖи.
Това вклк>чва Всичко, което той е, което има и на което се на-
дява В бъдеще. Пари, Време, способности и познанието на исти-
ната, Всичко това са поверени блага и дарове по благодат. Те
трябва да се използват за БоЖия слава.

Примерът на БоЖиите роби

Апостолите бяха изцяло отдадени на Господа и го показаха, ка-


то заеха позицията на Негови роби. Павел на няколко пъти пов-
таря това определение за себе си (Рим. 1:1; Галат. 1:10; Turn 1:1).
В него той вклк>чва също Тимотей (Филип. 1:1) и Епафрас (Ко-
лос. 4:12). Петър също казВа за себе си, че е роб (2. Петр. 1:1), а
също и Яков (Яков 1:1).

62

Всички последователи на Господа са призвани да се нарекат Не-


гови роби и да Живеят по съответния начин (Ефес. 6:6; Откр.
1:1). Един Вярващ трябва да гледа на себе си като на роб на Исус
Христос, Въпреки че е свободен (1. Кор. 7:22). С оглед на moßa си
полоЖение Христовият роб не трябва да бъде свадлив, а търпе-
лив дори когато е ощетен (2. Тим. 2:24). „Който иска да бъде
пръв меЖду вас, нека бъде слуга на всичките" (Марк 10:44).

Ученикът на Исус следва своя Господар само като сам стане


роб. Исус се отказа от привилегията на боЖествената слава и
пое ролята Си на роб, беше покорен на Бога и Му слуЖеше сми-
рено като обикновен човек, униЖи се и беше послушен до смърт,
дори до смърт на кръст. Затова Бог Го превъзвиси и Му даде
име, което стои над всички имена (Филип. 2:9). Пророците от
Стария Завет пророкуваха за Исус, че Той е истинският Уче-
ник, чиито уши са винаги отворени за БоЖието слово (Исая 50:4-
6; Пс. 40:6-8).

Господ придаваше голямо значение на тази истина. Като при-


мер Той изми краката на учениците Си (Йоан 13:1-7), взе кърпа-
та и извърши работата на един роб. Тогава ги попита дали раз-
бират значението на това, което е направил, и каза, че им дава
този пример въпреки че е техен Господар и Учител и добави:
„Слугата не е по-горен от господаря си" (Йоан 13:16). Той беше
Господарят, а те бяха робите. Те не бяха по-горни от Него и би
трябвало да заемат същото полоЖение, което в действител-
ност би било подходящо за тях. Вярно е, че Исус не ги нарече ро-
би, а приятели (Йоан 15:15), но те сами се нарекоха Негови ро-
би, защото не се срамуваха от това.

Бихте ли приели с радост moßa определение за себе си? ГотоВи


ли сте да прилоЖите значението на тази дума към собствения
си Живот?

Животът на БоЖия роб

ЗадълЖението за пълно отдаване на Господа, вярна слуЖба и ло-


ялност са основните условия за един Живот В тази роля. Бихме
могли още да допълним, че робът трябВа да носи печалба на Гос-

63

подаря си, както В притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и


поверените мнаси (Лука 19:11-27). Както Вшкдаме В тези при-
мери, Бог очакВа от Своя народ да Живее така, че да оползот-
ворява това, което му е поверено, да защитава Неговите инте-
реси и да увеличава печалбата Му. Мързеливият роб е наречен
безполезен и зъл. Добрият роб получава похвала, защото е опол-
зотворил дарбите си. Един роб е наистина полезен, когато из-
вършва повече, отколкото са преките му задължения. Безполе-
зен е, ако върши само moßa, което непременно трябВа да бъде
извършено, изпълнявайки минималните изисквания (Лука 17:10).
Всеки, който твърди, че е Вярващ, би трябвало да се съобрази с
moßa, когато обмисля дали начинът му на Живот, приоритети-
те и слуЖбата му са действително приемливи. Повечето хрис-
тияни В moßa отношение Живеят на много ниско ниво.

Как бихме могли да знаем какво иска Бог от нас, за да изпълним


тази си роля? Как бихме могли да прилоЖим това дълбоко поз-
нание в Живота си? Тук не cmaßa въпрос само за нашето съгла-
сие или одобрение. Като средство за борба с погрешния начин на
Живот трябва да последват съответните дела.

Бихме могли да започнем с освобождаването от представата,


че Бог ни е задълЖен по някакъв начин. Дори напротив: „Че по
милост Господна ние не се довършихме" (Плач. Ерем. 3:22). Бог
проявява към нас незаслуЖена доброта, наречена благодат, без
изобщо ни най-малко да ни е задълЖен. Когато размислим фак-
та, че Живеем по милост, нашата лкзбоВ и благодарност растат
и имаме по-малко проблеми с приемането на тази роля. Ще ни
бъде от полза да разберем, че само управляваме, а не притеЖа-
ваме това, което Бог ни е дал. Така ни виЖда Бог.

Затова би трябвало Всеки ден да бъде съзнателно посВещаван


на Господа със сериозната молитВа той да бъде полезен и пол-
зотворен за Него. Ценно е това, което иска Бог, а не което ис-
каме ние. Отговорността на добрия роб е да бъде изцяло на раз-
полоЖение на Господаря си, по всяко Време готов за всяко Него-
во кимване и повик.

64

Бихме могли да помислим за moßa кои са качествата на добрия


работник или слуЖител и да се стремим да ги развием ß Живо-
та си. Ето някои от тях:

  1. Бързата реакция на молби или заповеди е положителна чер-
    та, особено когато е придруЖена с радост, а не с мърморене.

  2. Упоритата работа и старание правят добро впечатление на
    всеки шеф. Мързеливият и немарлив работник е бедствие за
    всяко работно място. (Притчи 10:26; 18:19; 24:30-31).

  3. Надеждността е основна предпоставка. „Проклет да бъде
    оня, който върши делото Господно небреЖно" (Ерем 48:10).
    НебреЖна работа или липса на прилеЖание в БоЖиите дела
    са обида за Него.

  4. Познанията по специалността или компетентността в то-
    ва, което правим, са от огромно значение. Всеки би трябва-
    ло да бъде работник, който няма от какво да се срамува (2.
    Тим. 2:15).

  5. Верността днес спада към рядко срещаните добродетели. Но
    работниците, които са верни на работодателя си, представ-
    ляват гръбначния стълб на всеки колектив. Ние трябва да
    сме верни на Христос, на църквата, в която ходим, на оста-
    налите съслуЖители и съработници. Преданият роб в Ста-
    рия Завет не е искал да напусне господаря си дори когато е
    имал възмоЖност за това (Изх. 21:5-6; Второзак. 15:15-16).

  6. Внимателният работник няма нуЖда да му се казва всичко,
    което трябва да свърши. Той знае какво е необходимо и го
    върши, без да вдига много шум и без специални указания. Хрис-
    товият роб търси възмоЖности да слуЖи.

  7. Добрите взаимоотношения с останалите са безусловна нео-
    бходимост. Хората, които постоянно критикуват, обвиня-
    ват или лесно се обиЖдат и търсят конфликти, изглеЖда, ни-
    кога няма да изчезнат. Където и да отидат, те винаги съз-
    дават проблеми, вместо да помагат за решаването им. Ако

65

me не се променят, често е нуЖно В интерес на мира и един-


стбото да бъдат изкл1очени от колектива.

Препятствията пред Живота в святост

Нито един вярващ няма да бъде полезен БоЖий роб, ако гледа на


тази роля с пренебрежение и отвращение. ТакъВ чоВек би се ин-
тересуВал повече от собствените си праВа, реализация В личния
си Живот и собствените си дела, отколкото за това да търси
БоЖията слава. МоЖем ли да приемем ролята си с радост и бла-
годарност, защото на Него дълЖим всичко? МоЖе ли лк>бовта
към Христос да ни мотивира за Жертвоготовен Живот?

Както при всеки аспект на Живота в святост, така и тук тряб-


ва да сме стъпили на истинската, дълбока вяра. Вярваме ли на
това, което казва БоЖието слово за нашето призвание? Една
повърхностна вяра, която само се съгласява с истината, без оба-
че да я прилага на дело, никога няма да доведе до слуЖба на Бо-
га. Ако сме доволни само от външната форма на християнст-
Вото, от посещенията на църква и 6 някаква степен моралния
ни Живот, никога няма да напреднем повече от това. Ако Гос-
под Исус изобщо означава нещо за вас, не заслуЖава ли Той всич-
ко това?

ПолоЖението на един роб изисква смирение и подчинение на съ-


ответния авторитет. Днес нито едно от тези качества не се
цени високо. Гордостта под формата на независимост и неп-
риемане на никакво поучение са широко разпространени в наше-
то съвремие. Малцина биха последвали призива на Господ Исус:
„Вземете Моето иго върху си и научете се от Мен, защото съм
кротък и смирен на сърце" (Мат. 11:29). Повечето хора искат
да заповядват, без изобщо да са се научили да се подчиняват на
заповеди. Те са прекалено недисциплинирани, за да бъдат добри
войници. Днес на хората им се втълпява, че подчинението е рав-
нозначно на малоценност и изклк>чва респекта и личните права.
Вече дори малките деца се възпитават по този начин.

Причината за това е просто фактът, че хората, на които им


липсва истинско отдаване на Христос и които не са се предали
изцяло на Него, никога не биха приели ролята на Негови роби. Те-

66

3u, koumo приемат тази роля, трябва да работят еЖедневно, за


стават Все по-полезни за Господа. Те трябва да търсят Възмож-
ности да слуЖат на други В Неговото име.

Има ли Христовата църква за задача да се гршки за непокорни-


те и плътски вярващи и да ги прави щастливи? Трябва ли да се
проповядва само тава, което те искат да чуят? Прочетете 2.
Тим. 4:3 по този Въпрос. Как се съчетава това с позицията на
Павел в 1. Кор. 9:12, където той заявява, че не иска да се възпол-
зва от полагащите му се права, за да напредва по-добре разп-
ространението на Евангелието? Лука 17:7-10 дава пример за
правилното поведение на един истински роб, който не претен-
дира за правата си и не изисква благодарност, а изпълнява вяр-
но слуЖбата си. Накрая той казва, че е само един безполезен роб,
който е изпълнил задълЖенията си. Това схващане е отдалече-
но на светлинни години от днешните схващания. Днес вярващи-
те очакват Възхищение, аплодисменти, похВали, слава и искат
другите да се допитват до тях за мнението им. Това несъмне-
но е много ефективно, ако някой иска да използва или манипули-
ра другите за собствените си цели. Но Христовият роб, разби-
ра се, не моЖе нито да търси, нито да очаква такова ласкател-
но отношение. Ние слуЖим с лк)бов най-напред на Господа, а пос-
ле на човеците.

Наградата на Христовия роб

Защо трябва да искаме да сме роби на Христос? Мнозина каз-


ват, че им е достатъчно това, че са приели Христос и че са си
осигурили мястото на небето и вечния Живот. Оттук нататък
са свободни да Живеят, както им харесва, вземайки от Живота
всичко, което могат. Те искат да имат всички земни наслади и
небето като добавка - най-доброто и от двата свята.

Господ показва ясно в Йоан 12:25 и Лука 9:24, че този начин на


мислене е заблуда. Ако ние Живеем за Христос тук и сега, ще спе-
челим Живота си. Да Живеем само за този Живот означава да
продълЖаваме да го отхвърляме. Помислете внимателно за
всичко това.

67

Със cßoume дейстВия В земния Живот ВярВащият строи една


Вечна сграда (1. Кор. 3:11-15). Неговите дейстВия В БоЖиите очи
могат да бъдат от скъпоценно злато или просто от дърВо, се-
но или слама. Той моЖе да трупа богатства на небето (Мат.
6:20; 19:21) и да уВеличаВа небесната си награда. Награда има до-
ри и за чашата Вода, дадена В Господното име (Марк 9:41). Съ-
щият откъс, който ни призоВаВа да преценим Живота и слуЖ-
бата си на Вярващи, подчертава и Висшата мотивация за moßa:
дълбоката л1обов към Господ Исус (2. Кор. 5:10; 14-15).

68

УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 5



Ученикът като роб на Исус Христос

1. НоВият заВет гоВори за мнозина, които са гледали на себе си


като на роби на Исус Христос. В какъВ смисъл тези хора са
осъщестВяВали moßa В ЖиВота си?

2. Прочетете Филип. 2:3-11 и Йоан 13:1-17. Кои от качестВата


на ученика ВиЖдаме тук В Господ Исус?

3. ПаВел ни напомня, че „сме с цена купени" и затова сме роби


на Христос (1. Кор. 7:22-23). Помислете kakßo означава да бъ-
дем роби на Христос. Споделете мислите си с другите. Про-
четете още ВеднъЖ списъка от Въпросите В края на лекция
4, за да намерите някои прилоЖения. Запишете kakßo искате
да напраВите.

69

4. Господарят на господарите се отказа от npaßama Си, от бо-


ЖестВените си привилегии, като се уншки и стана роб (Фи-
лип. 2:6-7). Кои npaßa и интереси, които цените, ßu пречат да
се посветите от Все сърце на слуЖба на Господа? Kakßu
стъпки трябва да предприемете, за да преодолеете тези
пречки?

5. Много християни казват, че не познават учението за Хрис-


товото съдилище (2. Кор. 5:10). Но освен Мат. 6:20; 19:21;
Марк 10:28-30; 1. Кор. 3:14; Евр. 6:10; и 2. Петр. 1:11 има мно-
го стихове към тази тема. Смятате ли, че би било справед-
ливо, ако Бог не възнагради предания Живот на тази земя? По
какъв начин това познание би повлияло на вашето еЖедне-
вие? До каква степен това би било за вас още един мотив на-
ред с дълбоката ви лк)бов към Господа? (2. Кор. 5:14-15)

6. Признайте честно пред себе си дали тази лекция ви обезпо-


кои или засегна по някакъв начин. Как ще реагирате на то-
Ва?

Каталог: bulgarian -> JeanGibson
bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
JeanGibson -> Тренировка по християнство 2
JeanGibson -> Тренировка по християнство -1
JeanGibson -> Тренировка по християнство 3


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница