Тренировка по християнство 4
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОръЖието на вярата
- ОръЯшето на Словото
- ОръЖието на молитвата
- ЖертВоготоВният Живот е разумно богослужение
- ЖертбоготоВният Живот означава да похарчим всичко и да бъдем похарчени
Заключение Господ ни е призовал да Възпитаваме и умноЖаваме учениците, които са истински Негови последователи. Те приличат на Не- го, слуЖат на Неговите интереси и прославят Неговото име. Целта е от един ученик да станат двама, от двама - четирима и така нататък, така че да се умноЖат духовните работници. Ние искаме да дадем на всички, които са готови да платят це- ната, ВъзмоЖността да работят за тази цел. Ако инвестира- ме Живота си в обучението на малцина, с това ние не целим съз- даването на духовен елит, а нашата цел е изпълнението на Ве- ликото поръчение, което Господ ни даде. Ние съзнаваме, че Бог използва духовните хора, за да изпълни голяма част от делото 128
Cu ß останалите, и ние искаме да участваме ß тази свята ми- сия. УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 10 Печелене на ученици 1. В Библията срещаме gßa ßuga размноЖаване - физическо (Бит. 1:28) и духовно (Мат. 13:23; Йоан 15:1-16). В Йоан 15 Господ говори за духовни плодове. Как моЖем да установим дали даваме плод и дали той е траен? 2. РазкаЖете как са се умножавали Христовите ученици от из- бирането на дванадесетте до Петдесетница (Лука 6:13-16, 10:1; Деян. 1:15; 2:41). Големи мноЖества следваха Господа. Върху колко души се концентрира Той? 3. Кои са практическите основания за това да имаме контакт с много вярващи, но да ограничим слуЖението си върху мал- цина (Лука 8:49-51; Марк 14:32-33)? 129
4. Прочетете l.Kop. 3:1-3 u Eßp. 5:12. Кои са основните пречки за недостатъчното духовно умноЖаване? Как тоВа моЖе да се избегне ВъВ Вашия Живот? 5. КакВо казват за духовното размноЖаВане следните стихо- ве: Деян. 14:21-22,28? 6. Ако В момента нямате Връзка с цел обучение с никой от хо- рата, които Ви помагат, какво би било необходимо, за да за- почнете такава? 7. Ако в момента имате такава връзка, разкаЖете за напре- дъка, който сте имали при оползотворяване на времето си, в личното израстване и в способността си да помагате на другите. Кое оказва по-голямо влияние върху вас, срещите или примерът? Помагате ли в момента на друг Вярващ В неговото израст- ване? Кои мисли от лекцията ви дадоха стимул за това? Как бихте могли да ги използвате в тази връзка? 130
ЛЕКЦИЯ 11 Духовната борба В ученичеството „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началс-
Следващият стих призоВаВа ВярВащите да облекат БоЖието ВсеоръЖие. Тук моЖем да хвърлим един поглед зад завесата и да Видим един неВидим за нас сВят, където се Води една опасна, смъртоносна Война. Невидимите сили на нечестието, които се борят за контрола над хора и събития на земята, водят воен- ните действия. Библията говори за оръЖия, които не са от ма- териален характер и се използват в тази война (2. Кор. 10:4). Вярващите са наречени войници (2. Тим. 2:3-4). Ние трябва да Вокзваме духовно, а не с 1омруци (2. Тим 1:18; 2. Тим 4:7). С БоЖи- ята сила трябва да използваме оръЖията на правдата (2.Кор. 6:7) и да се защитаваме от огнените стрели (Ефес. 6:16) и опас- ните измами. Кои са во1оващите страни? Това не са земни армии, а духовни си- ли. Главнокомандващият въоръЖените сили на светлината е на- шият Бог, Който още е наречен Господ на Силите. Господ Исус Христос ще дойде един ден на земята, за да я завладее и да уни- ЩоЖи силите на злото (Откр. 19:11-14). Предводителят на ар- мията на злото, князът на тъмнината е дяволът (Ефес. 6:11; Лука 4:6). Той е подкрепян от падналите ангели (Мат. 25:41). Злите духове вок>ват срещу БоЖиите ангели в една война, коя- то понякога се простира и до небето (Откр. 12:7). В тази вой- на става въпрос за човешки души. ОръЖията на врага са изкуше- ние, заблуда, измама, обезкураЖаване, нападки и потисничест- ßo. Нашата подкрепа от страна на силите на светлината се със- тои в сила, помощ, водителство, закрила и насърчение. ОсВен moßa БоЖият Син ни подкрепя със Своите молитви (Лука 22:32; ЕВр. 7:25). Сред ВаЖните оръЖия, които се споменават в Ефес. 6, се нами- 131 pam „щитът на Вярата" (cm. 16), „мечът на Духа, който е Бо- жието слоВо" (cm. 17) и необходимостта да се молим В Духа по Всяко Време (cm. 18). За да бъдем победоносни Войници за нашия Господ, трябва да познаваме добре Всяко наше оръжие, да раз- бираме действието му, за да можем да бораВим с него. Ето три от Важните, но не и единствените оръжия. ОръЖието на вярата „А освен Всичко moßa вземете щита на вярата, с който ще мо- жете да угасите всичките огнени стрели на лукавия" (Ефес. 6:16). Тук виждаме отбранителната страна на тази решаваща добродетел. Четири пъти е казано: „Праведният чрез вяра ще живее" - Авакум, Римляни, Галатяни и Евреи. Но вярата е и на- падателно оръжие, защото тя е канал, който изпълва вярващия с Божията сила, така че да може да изпълнява поръченията на нашия Господ. В някои езици няма възможност за изразяване на тази идея. Обикновено под вяра се разбира това, за което думата се изпол- зва в нормалния език. Казва се: „Аз вярвам, че някой ще дойде" или „Вярвам, че ще Вали". Това изразява една неопределена на- дежда без сигурна основа. Друг някой може да каже: „Аз вярвам в Бога" и с това да има предвид, че някакво смътно чувство му подсказва съществуването на Бога. Понякога вярата означава само съгласяване с определени твърдения, без ни най-малък ли- чен ангажимент за предприемане на нещо. Но тези представи не отговарят на библейската концепция за вярата. В Библията вяра означава „разчитам на някого, доверявам се на някого, имам твърдо мнение, твърдо убеждение, което се ос- новава на чутото" и затова знам със сигурност (У. Е. Вайн, Обяснителен речник). Вярата трябва да има съдържание. Това съдържание е Господ и Неговото слоВо. Ние не ВярВаме на себе си или на собствената си интуиция. Вярата се основава на Бо- жието слово и е пряко свързана с него (Йоан 2:22). Ние слушаме или четем Божието слово и му вярваме (Рим. 10:17). Да вярва- ме не означаВа да предполагаме. Господ Исус не прие предизви- кателството на дявола да скочи от покрива на храма, за да из- 132
пробва БоЖията спасителна сила. Бог не Му бе обещавал това и Той би скочил само Въз осноВа на едно голо предположение (Лу- ка 4:5-12). Вярата не смята, че Всяка мисъл, която ни ugßa В гла- Вата, е особено БоЖие откровение, специално отпраВено към нас. Ние сме паднали и несъвършени същестВа и нашето мисле- не е също така несъвършено. Затова ние се нуЖдаем от помощ- та на БоЖието слово и съвета на свети хора, за да се предпа- зим от импулсиВни дейстВия. 1. Как действа Вярата ? Тя ни свързва с духовния свят по начин, който не моЖем напълно да разберем. ДЖон Уесли я нарече „шестото чувство", но вярата е нещо повече от нашите се- тива или чувства. Тя ни gaßa ВъзмоЖността да Вървим си- гурно В правилната посока, без да виЖдаме (2. Кор. 5:7). Чрез вярата моЖем да вършим неща, простиращи се извън естес- твените ни способности, като Петър, който моЖа да ходи по водата, когато Господ го noßuka (Мат. 14:25-31). От дру- га страна, Петър изгуби способността си да ходи по вода- та, когато престана да се доверява на БоЖието слово и пог- ледна към застрашителните вълни. Тук е показано ясно как вярата моЖе да се мени всеки момент. Вярата на Илия бе- ше силна на планината Кармил, но почти изчезна, когато Еза- вел го заплаши (3. Царе 18:20-19:4). Понякога се чува, че не е толкова ваЖно колко вяра имаме, а на кого вярваме. Това обаче, изглеЖда, не съответства на факта, че Господ смъмря маловерните и хвали тези, които имат сил- на вяра (Мат. 8:10,26). Дори учениците се молеха: „Придай ни вя- ра" (Лука 17:5). Господ се молеше вярата на Петър да не отс- лабне по време на изкушението (Лука 22:32). Вярата моЖе да бъ- де слаба или силна (Рим. 4:19-20). Нейната действеност се осно- ВаВа на способността да устояваме на съмненията и, без да се поклатим, да уповаваме на БоЖиите обещания (Яков 1:6-8). То- Ва е вярата, за която Господ казва, че моЖе да помести и пла- нини (Марк 11:23). Тя се среща само у тези, които Живеят бли- зо до Бога, в които изобилства БоЖието слово и които съзна- телно се поставят под контрола на Светия Дух. Това се отна- ся и за тези, които са опитали Бога в различни ситуации от Жи- Вота и са се научили да Му се доверяват. 133
2. Как да използвам ефективно вярата? Вярата расте, когато се практикува. Ние се научаваме да се доверяваме на Бога за малките неща, преди да се научим да Му се доверяваме за го- лемите. Ако уповаваме на Него вместо на собствените си мисли, ще открием колко твърдо моЖе да се разчита на Не- го. Трябва да се решим не просто да останем с простото съг- ласие с определени истини, а да направим крачката напред към прилагането им на дело, като Живеем по начин, съответ- стващ на убежденията ни. Трябва да престанем да твърдим, че вярваме в нещо, което не искаме да прилоЖим на практи- ка. Очевидно е, че вярата расте и укрепва, когато редовно се хра- ним от БоЖието слово и прилагаме в Живота си Неговите обе- щания и се ползваме от Неговата подкрепа. Господ, Който не лъЖе, очаква от нас да вярваме на Словото Му. Той смъмри уче- ниците Си, които не Му повярваха (Лука 24:25; Марк 16:14). „Къ- де е вярата ви?" - попита Той. Съмнението трябва да се отх- върля. Насочете погледа си твърдо към Неговите обещания. Възползвайте се от тях. Приемете всяко Негово обещание лич- но за себе си, ако няма някакво библейско основание, което да го- вори против това. Осланяйте се на Него. Всеки ден вървете с вяра напред - натам, накъдето Господ ви призовава. Вземете чрез вяра това, което другите даЖе не могат и да видят в ръ- ката на невидимия Бог. Търпеливата молитва е акт на вяра, ко- ято преодолява обезкураЖението, препятствията, забавянето и други неприятности. Чрез вяра един безсилен Живот моЖе да се превърне в Живот, преливащ от духовна сила (Мат. 17:14-20). Всеки провал моЖе би е следствие от нашето неверие в ситуация, в която Бог очаква успех. „Вярвате ли, че мога да сторя това?" - беше въпросът на Исус към слепите (Мат. 9:28). Те прогледнаха благодарение на вярата си. Ние трябва да се позоваваме на личността на Исус (Деян. 3:16), защото Той има власт над стихиите, демоните, бо- лестите и дори над смъртта. Използвайте авторитета на Не- говото име (Деян. 19:11; 3:6-8). ДръЖте се здраво за Бога и не се пускайте. Вършете неотклонно нещата, за които Неговата во- ля е недвусмислено показана в Словото. Изискайте победата за неща, засягащи обстоятелствата в Живота ви, когато чувст- 134
Barne, че moßa u е НегоВата Воля, а не само Ваше Желание. По то- зи начин ще използвате ефективно оръЖието на Вярата. ОръЯшето на Словото „Вземете... и меча на Духа, който е БоЖието слоВо" (Ефес. 6:17). Чрез СВоята действена и ЖиВотВорна сила то е В състояние да проникне дълбоко В духа и душата (ЕВр. 4:12). То изпитВа сък- роВените мисли и Желания на чоВешкото сърце. То е като огън В устата на БоЖиите пророци и изгаря човека като дърВо (Ерем. 5:14). То е като чук, който разбиВа скали (Ерем. 23:29). То е Бо- Жията сила за спасение (Рим. 1:16). То принася плод, когато е по- сято Върху добра почВа (Марк 4:14-20). То извършва moßa, за ко- ето Бог го е изпратил (Исая 55:11). То не моЖе да бъде унищо- Жено или обезсилено Въпреки Всички опити на хората (Йоан 10:35). Нито една букВа, нито един знак няма да отпадне от не- 20, докато то не изпълни целта си (Мат. 5:18). БоЖието слоВо моЖе да gaßa ЖиВот, да поддърЖа ЖиВота и да унищоЖаВа Жи- Вота. То наистина е едно страшно оръЖие. СВетото писание е цялото писано БоЖие слоВо. МоЖем да го де- финираме като откровение на БоЖиите мисли, за което Бог сам е Вдъхновил избрани хора (2. Тим. 3:16). По принцип БоЖието сло- Во моЖе да дойде и чрез устата на пророци (1. Сол. 2:13) или чрез хора, които с пълномощието на СВетия Дух тълкуват писано- то СлоВо. Но Винаги трябВа да се проверява дали такоВа слоВо съотВетстВа на Библията (Деян. 17:11). 1- Как действа БоЖието слово? То действа по свръхестествен начин, който излиза извън рамките на нашето разбиране. Не- говото действие не се основава на магия, а на Живот, тъй ка- то Бог е източникът и авторът на Словото. Когато един грешник, който чуе Благата вест, бива изобличен в грях и се обръща към Бога, това е истинско чудо (Йоан 8:9; 16:8). РаЖ- дането на ноВия Живот става чрез действието на БоЖието слово, а не чрез човешко говорене (1. Петр. 1:23; Яков 1:18). Истината на Словото е тази, която ни освобоЖдава от роб- cmßomo на греха. Когато някой биВа очистен от морална не- чистота, moßa се дълЖи на първо място на действието на 135
БоЖието слово (Йоан 15:3; Ефес. 5:26). Когато мъЖе и Жени биват осветени за БоЖието дело, това става чрез БоЖие- то слово (Йоан 17:17). ДаЖе неЖиви предмети се освещават чрез него (1. Тим. 4:5). Кое ни дава светлина и ни показва пъ- тя? Това е БоЖият светилник - Словото (Пс. 119:105,130). Коя е най-добрата храна дори и за съвсем млади вярващи? То- ва е БоЖията храна за душата (1. Петр.2:2; 1. Кор. 3:1-2). От- къде идва смелостта ни в трудни времена? Словото от Не- говата уста ни подкрепя (Рим. 15:4; 1. Сол. 4:18). 2. Как да използвам ефективно Словото? Никой не моЖе да бъ- де честен спрямо себе си и другите, ако не зачита и не след- ва това, което учи Словото (Ефес. 6:6; Йоан 14:15,21). Ако гледате на Библията действително като на БоЖие слово, ще я цените повече от храната си (Йов 23:12). Ще се храните всеки ден от нея и ще й се радвате. Ще се възползвате от ней- ните обещания, вместо да запаметявате информация (Рим. 4:20-21). Ще размишлявате ден и нощ над него (Ис.Нав. 1:8). Ако разбирате, прилагате и действате според това, което Духът ви учи чрез тази книга, ще започнете да използвате правилно оръЖието на Словото. Сърце, което е преизпълне- но с БоЖието слово, е най-добре подготвено за всичко. Мно- го полезно в това отношение моЖе да бъде ученето наизуст. Както един добър войник познава и използва оръЖията си, та- ка и духовният войник трябва умело да използва БоЖието сло- во срещу враговете си (Лука 4:1-13). Той трябва да прибягва до него в разговори с вярващи и невярващи. Със Словото моЖем да оборим нездравото учение и да разпространяваме здравото (Turn 1:9). МоЖем да подкрепяме изтощените, когато има нуЖ- да (Исая 50:4). Но преди всичко останало ние искаме да посеем Евангелието във възмоЖно повече сърца на невярващи хора (Исая 32:20). Ние искаме там, където е възмоЖно, да разпрост- раняваме материали, съдърЖащи словото. Трябва да подраЖа- ваме на Господа, когато Той се изправи срещу Сатана с власт- та на Словото. 136
ОръЖието на молитвата „Молете се ß Духа на Всяко Време с Всякаква молитВа и молба, бодърстВайте с неуморно постоянство и молби за Всички cße- тии" (Ефес. 6:18). „Непрестанно се молете" е БоЖия заповед (1. Сол. 5:17). Дори за Бога е учудващо, когато вярващите се отна- сят небреЖно към молитвите си за другите (Исая 59:16). Про- рок Самуил знаеше, че е грях да престане да се застъпва пред Бо- га за своя народ (1. Царе 12:23). В Своя земен Живот Господ Исус показа постоянната Си зависимост от молитвата. Тя е тол- кова ваЖна, че Той продълЖава това Си слуЖение и в небето (Евр. 7:25; Рим. 8:34). 1. Как действа молитвата? Има няколко учудващи обещания на Бога по отношение на молитвата. „Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя" (Йоан 14:14). Тези и подобни стихо- ве не бива да се отделят от условията, които Бог поставя на други места в Словото Си. Ето някои от тях: да се молим в името на Исус (Йоан 14:13) и по БоЖията воля (1. Йоан. 5:14). Необходими са още истинска вяра (Марк 9:23) и лична чистота (Пс. 24:3-4). Бихме могли да наречем тези условия закони или правила за резултатна молитва. Молитвата е разговор с Бога. Тя не съдърЖа само молби. Тя Вкл1очва поклонение, благодарност и изповядване на греховете. В молитвата, изглеЖда, действа една невидима духовна сила. Нека да си припомним Мойсей, който дърЖеше вдигнати ръце- те си за молитва, за да доведе израилтяните до победа над ама- личаните (Изх. 17:11-14), или сблъсъка на духовните сили, кои- то Вокзват помеЖду си (Пс. 18:4-10). 2. Как да се моля ефективно? Ние все още имаме нуЖда Господ да ни учи да се молим (Лука 11:1). Без съмнение moßa Вклкзч- ва както разбирането на необходимостта от молитва във всички обстоятелства, така и начина, по който трябва да се молим според БоЖията воля. Ние трябва да бъдем убеде- ни, че молитвата е неотменна съставна част от нашия Жи- вот и че трябва да се молим упорито. По-ваЖно е да се мо- лим редовно, отколкото да разглеЖдаме теоретично тема- та в подробности. 137
Заключение Добрият Войник не биВа да забраВя, че трябВа да е постоянно готоВ да посрещне атаките на Врага. Ние трябВа да Владеем оръЖията си и непрекъснато да ги използваме. Нашите главни противници не са от Видимия сВят. ЗатоВа и нашите глаВни оръЖия не са материални, cßemcku или плътски. Нито една зем- на армия не би разчитала предимно на Вяра, молитва и БоЖие- то слоВо. Войната е опасна и както В другите войни, В нея също ще има Жертви. ТъЖно е, когато вярващи трябва да напуснат ранени бойното поле поради собствените си грехове и неверие. По-лошо е, когато те биват осакатени или даЖе изгубват Жи- вота си, така че не могат повече да участват в сраЖението. Господ казва, че Той ни е направил повече от победители. Той ни е дал всичко необходимо за Живота в правда. На кръста Той по- беди най-големите ни врагове. Той е винаги с нас, за да ни води към победата, когато Го следваме. Той се е погриЖил за всичко, за да ни направи победители. След като знаем това, трябва еЖедневно да използваме духовните си оръЖия в продълЖител- ната война, докато се приберем при Господа. 138
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 11 ДухоВната Война при ученичеството 1. Прочетете Ефес. 6:10-18. Защо според Вас В този пасаЖ на-
2. Ефес. 6:11 ни напътстВа да се облечем с БоЖието ВсеоръЖие, тоест цялото, пълното Въоръжение. Kakßo се има пред Вид под moßa u kakßo ВклкмВа то? 3. Опишете kakßo разбирате под понятието Вяра. 4. Kakßo Ви е Възпрепятствало ß миналото, а моЖе би и сега,
139
5. БоЖието слоВо е наречено меч на Духа (Ефес. 6:17). Как дейс- mßa Словото ВъВ Вашия личен християнски ЖиВот? Дайте конкретен отговор. Прочетете Пс. 119:11,105; Ис. Haß. 1:8; Езра 7:10; Йоан 15:3. 6. Използвайте следните cmuxoße, за да обясните как и защо СлоВото трябВа да се използва при евангелизирането: 1. Петр. 1:23; Рим. 1:16; Исая 55:11. Как бихте могли да прило- Жите moßa В Живота си? 7. Даниил беше човек на молитвата и с това е пример за нас. Помислете върху прочутата му молитва в Дан. 9. Как бих- те могли да пренесете наблк>денията си над тази молитва върху своя Живот? Какво научихте от списъка с условията за чута молитВа, ко- ето конкретно Веднага бихте прилоЖили в Живота си? 140
ЛЕКЦИЯ 12 ЖертВоготоВният ЖиВот на ученика „Спомняте ли си щедростта на Исус Христос към нас, Който
Той поЖела да бъде роден В бедното семейство на един занаят- чия, и така Архитектът на Вселената стана дърводелец В една работилница. Хората от града чуха пророчеството на Исаия за мисията на очаквания Месия от устата на ЙосифоВия син: „Ду- хът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благоВестя- Вам на бедните" (Лука 4:18). Милиони хора, които никога не би- ха получили достъп до един царски палат, намериха пътя към Човека, Който бе роден В ясли. Един кандидат-ученик беше дос- та разочарован от начина, по който Исус отвърна на предложе- нието му да Го последва. „Лисиците си имат леговища и небес- ните птици - гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да под- слони" (Мат. 8:19-20). Висейки на кръста, Той набл!одаваше Вой- ниците, които хвърляха Жребий за последното Му земно прите- Жание - Неговата дреха. Когато не Му остана нищо материа- лно, което да даде, Той даде Живота Си (Йоан 19:23-24,30). ЖертВоготоВният Живот е разумно богослужение Апостол Павел ни моли „да представим телата си за ЖертВа ЖиВа, сВята, благоугодна на Бога, което е нашето разумно слу- Жение" (Рим. 12:1). Основанието за тази молба са БоЖиите ми- лости. Те се виЖдат най-ясно в делото на спасението, чрез ко- ето Бог изкупи бедните, виновни, справедливо осъдени, безпо- мощни изгубени грешници чрез Своя възл1обен Син, Който умря 141
на кръста за нас. По този начин Той ни осбободи от Властта на греха и присъдата на закона. След като ни примири с Бога чрез смъртта Си, сега Христос ни спасява чрез Своя Живот, като продълЖава В молитВа да се застъпва за нас на небето. На земя- та Светият Дух ни придруЖава като БоЖии наследници по пъ- тя ни към слабата. Бог не поЖали СобстВения Си Син. В свет- лината на тази Велика милост най-разумното, което моЖем да направим, е да бъдем една ЖиВа ЖертВа за Бога. Възхитен от ло- гиката на Голгота, мисионерът К. Т. Стъд Възкликна: „Ако Исус Христос е Бог и е умрял за мен, то не моЖе да има доста- тъчно голяма ЖертВа, която да Му принеса."(1) Ние, християните, казваме за тази разумна ЖертВа: „Ако цялата природа ми принадлеЖеше, moßa би било твърде
„На Тебе отдавам Живота си и всичко, което съм и което имам. Ти ме изкупи напълно, защото умря за мен, затова ме приеми ка- то Жертва." (Анна Ничман) Дали сме готови за самоЖертва така, както пеем В песните си? ЖертбоготоВният Живот означава да похарчим всичко и да бъдем похарчени ПаВел ясно изрази мисълта за самоЖертВата, пишейки на корин- тяните, че с голяма радост би похарчил всичко и би искал сам да бъде похарчен за техните души (2. Кор. 12:15). 1. Да похарчим Всичко. Павел използва за пример финансовата Жертва, която много родители правят за децата си (2. Кор. 12:14-15). За тях не е нещо необичайно да понасят лишения за- ради образованието или лечението на децата си. Други са се отказали от много радости, за да им купят къща или кола. Господ Исус ни гарантира, че всяка ЖертВа В НегоВо име ще бъде Възнаградена многократно (Мат. 19:29). ПаВел говори за доброволно избраната бедност на Господа, разказвайки за 142
самопоЖертвователните дарения на македонската църкВа: „защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според възмоЖностите си и дори над възможностите си" (2. Кор. 8:1-3,9). Това е „благоуханна миризма, Жертва приятна, бла- гоугодна на Бога" (Филип. 4:18). 2. Да бъдем похарчени. Ние казваме, че си заслуЖава да използ- Ваме нещо за тази или онази цел, ако стойността на задача- та или личността onpaßgaßam Жертвата. Това е разсъЖде- нието, което леЖи в основата на ЖертВоготовния Живот. ЗаслуЖава ли тази задача или тази мисъл моите усилия или моята Жертва? Очевидно Павел е смятал, че дори неблаго- дарните коринтяни са заслуЖавали това. Павел, Сила и Ти- мотей показаха самопоЖертвователната си лкзбов към со- лунците чрез готовността си „да им предадат не само Бо- Жието благовестие, но и своите души" (1. Сол. 2:8). Епафро- дит рискува Живота си за делото на Господа, помагайки са- моотверЖено на Павел в нуЖдата му (Филип. 2:29-30). Прис- кила и Акила не се поколебаха да сторят същото (Рим. 16:3- 4). Павел гледаше спокойно смъртта в очите. Той не знаеше кое да предпочете - смъртта или Живота, Желаеше само по единия или по другия начин да прослави Христос. За него да Живее означаваше да слуЖи на другите заради Христос. Той изрази това така: „защото Животът за мен е Христос, а смъртта - придобивка" (Филип. 1:21). Доста хора са си зада- вали въпроса: „Готов ли съм да умра за Христос?" Но по-съ- щестВеният въпрос е: „Готов ли съм да умра за себе си и да Живея за Христос, като слуЖа на другите?" Ако Животът за мене е Христос, ще бъда ли готов да умра за Него, когато дойде времето за това? Един от църковните отци беше ка- зал: „Мъченикът умира само ВеднъЖ за своя Господ. Пасти- рът умира стотици пъти за овцете си." Вие Жива Жертва ли сте? Животът ви доказва ли, че сте готови да принесе- те себе си като Възлияние на Господния олтар? Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 2 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|