Тренировка по християнство 4
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Видението, което лекува късогледство
- Видението за световната Жетва
- Видението за разпространение на Евангелието 6 различни култури
- Видението за настоящото действие
- Б. Работа в друга страна
- В. Други предложения
- Видението с трайна мотивация
- Световната и местната църква
84 ЛЕКЦИЯ 7
Отношението на ученика към неспасения сбят Човешкият Син посети тази планета с твърдото намерение да потърси и спаси погиналото (Лука 19:10). Въпреки че НегоВото слуЖение се отнасяше на първо място до Юдея и Галилея, Не- говата мисия излезе далеч извън рамките на спасението на „из- губените овце от Израил". Той говори за чуЖди народи, които не знаят нищо за обещания Месия, и дивеят „без да имат никак- ва надеЖда и без Бога на света" (Ефес. 2:12). Исус беше изпрате- ният от Бога Посредник, „който иска да се спасят всичките чо- веци и да дойдат до познанието на истината" (1. Тим. 2:3-6). Не- говата кръв е откупът за „човеци от всяко племе, език, народ и нация" (Откр. 5:9). Нашият Господ обикаляше от село на село, поучаваше и изцеля- ваше. При moßa дори само гледката на множествата трогва- ше сърцето Му. Когато видя окаяното духовно състояние на из- губените израилеви овце и липсата на гршковен пастир, сърце- то Му се изпълни с Жалост. Двшкен от голяма болка за тези хо- ра, Господ каза на учениците Си: „Жетвата е изобилна, а работ- ниците - малко; затова молете се на Господаря на Жетвата да изпрати работници на Жетвата Си" (Мат. 9:37-38). Исус виЖ- даше една силна армия от дръзновени работници, която щеше да бъде изпратена, за да поЖъне мъЖете и Жените, нуЖдаещи се от Неговото спасение. Тези работници трябва да споделят Неговото видение, за да могат да го осъществят. Мащабното видение на Господа да достигне до изгубените е за- гатнато в Евангелията. След възкресението то става все по- ясно. Неговият поход в силата на Светия Дух започна от Еру- салим и няма да свърши, докато Евангелието не бъде проповяд- вано по целия свят (Лука 24:47; Деян. 1:8; Марк 16:15). Господа- рят на Жетвата заповяда на Своите ученици, първо, да отидат до всички народи и, второ, да ги направят ученици, като ги кръс- тят и ги учат да пазят Неговите заповеди. Отговорността 85 за еВангелизацията на cßema трябВа да бъде споделена от Всич- ки ученици, защото тази последна НегоВа запоВед се изпълнява от Всички, които наистина са НегоВи последователи (Мат. 18:20). Видението, което лекува късогледство Когато Господ започна да гоВори на пърВите ученици за плано- вете Си за световна евангелизация, Той се сблъска с предразсъ- дъците и ограничеността на тогавашното Време. Юдеите пог- решно тълкуВаха предимствата на своето полоЖение. Вместо да изпълняват поръчението си да бъдат БоЖии свидетели и про- водник на БоЖието благословение за другите народи по света, те ги презираха. Някои равини смятаха, че езичниците не са ни- що повече освен масло за огъня на ада. В Деянията на апосто- лите се вшкда дългият учебен процес, който беше необходим за отстраняването на тази заблуда. Християните дори трябва- ше чрез преследвания да бъдат принудени да евангелизират из- вън границите на Ерусалим (Деян. 11:19). Свръхестествени ви- дения, чудно съвпадение на събития, видимото и осезаемото до- казателство, че вярващите и от други нации са приели Светия Дух, бяха необходими, за да убедят апостол Петър и неговите братя кздеи. Те разбраха, че „Наистина... Бог не гледа на лице; а във всеки народ оня, който Му се бои и Върши npaßga, Му е уго- ден" (Деян. 10:34-35). Антипатията на евреите към презрените им съседи, самаряни- те, беше още по-очевидна. ВеднъЖ, когато не намериха подслон 6 едно самарийско село, Господ трябваше да укори учениците Си заради неправилното им отношение (Лука 9:51-56). Той възна- меряваше един ден същите тези еврейски апостоли да измолят от небето не огън, а Светия Дух за самаряните (Деян. 8:14-17). Той говореше добро за самаряните (Лука 10:33). За голямо учуд- ване на дванадесетте Исус започна СВоя евангелизационен по- ход в Самария, разговаряйки с една презряна самарянка. Тогава Господ възкликна: „Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вшк- те, че нивите са вече бели за Жетва." Когато дванадесетте се огледаха, видяха самарийското село наблизо. Тази неочаквана ни- ва наистина беше узряла (Йоан 4:1-42). 86 Повечето християни биха отрекли, че имат расистки или рели- гиозни предразсъдъци, но Въпреки това В практиката си те са тВърде късогледи за сВетоВната еВангелизация. Мнозинството ВярВащи не довеЖдат никого при Христос. МоЖе би moßa се дъл- Жи на страх, недостатъчно обучение или недостатъчно съзна- ние за дълг и отговорност. Други са задрямали В комфортния Живот и дълбокото отчаяние и страдание В cßema не ги трог- ва. Техният поглед не стига по-далеч от нуЖдите на собстве- ното им семейство, църкВа или религия. Това е късогледство. Хенри Мартин, големият мисионер В Индия, каза ВеднъЖ: „Хрис- товият Дух е дух на мисионерство. Колкото повече се доблиЖа- ваме до Него, толкова по-ревностни мисионери ставаме." Кол- ко малко приличат на Христос някои християни! Видението за световната Жетва „Очи, които гледат, има много, но очи, които виЖдат, са ряд- кост" - каза Осуалд Сандерс. Трудно е да си представим огромните човешки мноЖества без Христос. В началото на деветдесетте години на нашата пла- нета ЖиВееха приблизително 5,3 милиарда души. Една трета от тях са членове на някаква църква или поне твърдят за себе си, че са християни. По-малко от 300 милиона принадлеЖат към църкви или двиЖения, които биха могли да се нарекат В широк смисъл евангелски. Въпреки това много от тези хора са христи- яни само по име. Дори ако приемем, че има много вярващи и в неебангелските църкви, това се компенсира от факта, че в еван- гелските църкви има много мними вярващи. По този начин се получава в най-добрия случай цифрата 300 милиона, макар ние да се надяваме, че са повече. Като извадим от общия брой на населението на земята броя на истинските вярващи, получаваме 5 милиарда души, които се нуЖдаят от Христос като Господ и Спасител. Половината от тези хора не знаят почти нищо за Него, да не говорим за ясно разбиране на Евангелието. Нека се опитаме да онагледим кол- ко голямо е това число. Ако си предстаВим, че покрай нас мина- 87 ßam хора В редици no cmo един до друг, ß бързо темпо биха мина- вали 80 редици в минута или 8000 в минута. За един ден това са 12 милиона. Но това би било само началото. Ако хората Вървят по този начин денонощно, би минал един месец, докато се извър- вят 360 милиона. Само за населението на Индия биха били нуЖ- ни два месеца. ИзреЖдането на цялото земно население, което върви към бъдещето без Христос, би продължило 14 месеца. Към това число ще се прибавят още 2,5 милиарда от родените в след- ващите 15 години. То става толкова голямо, че някои считат, че в това поколение Живеят половината от всички хора, Живе- ли някога на земята. Не бива да се учудваме, че невярващите не вземат на сериозно нашата вяра, че без Христос те са изгубе- ни. „Ако наистина вярвате в това, защо не сте направили пове- че, за да достигне това послание до Всички хора?" Всякакъв от- говор би бил слаб и твърде неубедителен. Видението за разпространение на Евангелието 6 различни култури i Когато отворим очите си и видим тази гигантска нива, узряла за Жетва, ще видим, че осъзнаването на тази задача е само на- чалото. Повечето от тези изгубени хора Живеят от другата страна на една уЖасна езикова и културна бариера, която ги от- деля от свидетелството на Живи евангелски църкви. Въпреки че почти във всяка страна на света има християнски църкви, също така е вярно, че във всяка страна има различни народи, племе- на, етнически и езикови групи, които са почти недокоснати от Евангелието. Предизвикателството на надкултурната евангелизация моЖе ясно да се види в примера на Пакистан. Пакистан е дърЖава с население около 100 милиона, от които около 1 милион са хрис- тияни по име. За една мк>с!олманска страна отношението 1:100 никак не е лошо. Но 99% от тези християни произлизат от хрис- тиянски семейства или от най-низшите хиндуистки касти. Ос- вен това там християните биват наричани „метачи", защото много от тях работят като улични метачи. Те нямат никакви социални контакти с 97% от мкюкзлманите. По тази причина влиянието на Евангелието Върху мнозинството на население- mo на тази страна е нищоЖно малко. Само 3% от него би мог- ло да бъде достигнато, без да се прехвърли културната барие- ра, което обаче не се npaßu. Този феномен се повтаря навсякъде по сбета. Видението за настоящото действие Нашата задача се отнася за целия свят и ние не моЖем за се преструваме, че Вече сме я изпълнили. ОсВен moßa трябВа да виЖдаме връзката меЖду бъдещите събития и настоящите ни действия. Глобалното видение изисква локално действие. Как- ва роля бихме могли да играем в това гигантско световно ме- роприятие? А. Работа у дома
89 от един народ, ние се улаВяме, че се Възхищаваме на голяма- та жертва на мисионерите. Едно уравновесено отношение към мисията ще наблегне на първото, без да пренебрегва второто.
Б. Работа в друга страна Трябва ли да се замислям за възможността за мисионерска ра- бота в чужда страна? Този въпрос трябва да се обмисли серио- зно с необходимата доза реализъм. Много талантливи и искре- ни християни, които биха били голямо благословение на мисио- 90 нерското поле, никога не са се замисляли сериозно над този Въп- рос. ИзглеЖда, младите мъЖе се посвещават предимно на про- фесионална реализация. Релсата на образованието, по която се двиЖат, ги Води по други пътища. ЕЖеднеВните неща отклоня- ват много евентуални кандидати от мисионерското поле. Не всеки е призован да слуЖи в друга страна, но Желанието за това е похвално и бива възнаградено от Бога. Много хора, кои- то слуЖат на мисионерското поле, не са подходящи за това ни- то като характер, нито като способности и Бог не ги е завел там. Затова е изкл1очително ваЖно да използваме здравия си ра- зум, когато преценяваме дарбите и способностите за това де- ло. Съществува опасността да надценяваме действителните си възмоЖности (Рим. 12:3-6). Старейшините на църквата би- ха могли да бъдат по-обективни В преценката си за нас. Техни- ят съвет моЖе да бъде ваЖна помощ при разпознаването на Бо- Жия призив (Деян. 16:1-3; 18:27-28; 1. Тим. 4:14). Когато сме убе- дени, че Бог ни Води към по-мащабно слуЖение, добре е да Го по- молим да потвърди това наше убеЖдение чрез други, по-зрели ръководители (Деян. 13:1-3). В. Други предложения
91 докаЖем полезността cu ß областта, където е основната ни дарба.
Видението с трайна мотивация
92 ние на Исус Христос 6 мисионерската запобед е напълно дос- татъчно (Мат. 28:19). 3. НуАдаем се от правилна мотивация. Тъй като Исус ме Въз- лк>би и слезе толкоВа ниско, за да ме спаси, и аз би трябВало да послушам Неговия глас, когато cmaßa дума да помогна на други. Към moßa трябва да ни подтиква Неговата лк>бов (2. Кор. 5:14), а не Желанието ни да бъдем приети от Бога. Чарлз Марш разказва в една от мисионерските си книги(3) покър- тителната история за един млад мкзсЬлманин от АлЯшр. Той чул благата вест за Исус Христос, Спасителят, Който е дошъл от небето. М1оск>лманинът попитал вярващия: „Има ли още много други освен тебе, които знаят това?" „Да, има. Има милиони хора по света, които вярват в Исус Хрис-
„Но сигурно в тази страна не знае никой?" „Напротив, дори и тук." „Колко са тези, които знаят?" „Трябва да са много тук, в АлЖир, а още повече в Европа." „Ако християните наистина вярват в това, защо никой не е до- шъл да ни го каЖе по-рано? Не, вие, християните, не моЖе наи- стина да вярвате в това, което казвате. Ако наистина вярвах- те в това, бихте дошли много по-рано, за да ни каЖете!"
93 УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 7 Отношението на ученика към неспасения сбят 1. Коя мисъл или идея е най-голямото предизВикателстВо за Вас? КакВа е Вашата лична реакция на огромния брой хора, до които трябВа да достигне Евангелието? 2. По какъВ начин се промени съзнанието Ви за отгоВорност към сВетоВната еВангелизация от тази лекция? 3. По какъВ начин Вие лично сте анга^кирани В делото на cße- тоВната мисия? КакъВ е Вашият принос? Разгледайте пред- ложенията В точката „Видението за настоящото дейст- Вие". 95 4. Как бихте могли ß бъдеще да допринасяте за успеха на сбе- тоВната еВангелизация? 5. По какъв начин В момента подкрепяте В молитва светов- ната мисия? За кои мисионери или страни се молите pegoß- но? 6. Kakßo бихте могли да напраВите, за да не забравяте спеш- ността на тази задача? Прочетете приложението („Една странна, но истинска история"), преди да отговорите. 96 ЛЕКЦИЯ 8 Отношението на ученика към църквата В своята първа молитва за читателите на Посланието към ефесяните Павел изразява своята загриженост, че вярващите трябва да разбират какво значение има БоЖията църква 8 Не- говите очи. Павел се моли на Бог: да „просветли очите на сър- цето ви, за да знаете каква е надеЖдата на Неговото призова- ване" (Ефес. 1:18). Бог иска Неговият народ да разбере изключи- телната роля и голямата отговорност, за която Той ни е при- зовал и спасил. За нас Той е приготвил това, което „око не е ви- дяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало" (1. Кор. 2:9- 10). Определени тайни са били откривани на апостолите и те са ги записвали. Една от тях е основаването на църквата. Ние сме сънаследници с Христос и се нуЖдаем от просветление чрез Светия Дух и духовно видение, за да моЖем да разберем правил- но БоЖиите истини. Бог иска да се възхищаваме от „богатст- вото на славата на Неговото наследство в светиите" (Ефес. 1:18). Светиите са БоЖие притеЖание и Той самият ги разглеЖ- да като голяма ценност. Когато земята и небето преминат ка- то овехтяла дреха, тогава всичко, което Бог цени, ще се изяви в пълния си блясък. Тук спада и църквата. Това е БоЖието виде- ние за църквата и ученикът би трябвало да го споделя. Втората молитва на Павел в Посланието към ефесяните е в съ- щия тон (Ефес. 3:14-21). Той се застъпва пред Отца за своите читатели, на които току-що е писал за Христовата тайна. Тук Павел има предвид, че вярващите к>деи и езичници съставляват едно цяло - тялото Христово. Ето защо той се моли Христос да заЖивее в нашите сърца, за да сме в състояние да разберем четириизмерния характер на Христовата тайна и Неговото събрание (Ефес. 3:14-18). Нашите слаби и често егоистични сър- ца се нуЖдаят от вътрешно подсилване на духа, за да схванат това, което Бог иска да им открие. „Широчината" ни напомня за непреодолимата пропаст, съществувала меЖду togeu и езич- ници. „Но сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, 97 сте поставени близо чрез кръВта на Христос (Ефес. 2:13). „Дъл- Жината" onucßa безкрайните благословения на църквата, коя- то е избрана в Христа още преди създаването на света, „за да показва през идните Векове изобилните богатства на Своята благодат чрез добрината Си към нас" (Ефес. 1:3-4; 2:7). О, до как- ва неизмерима „височина" Бог е издигнал Своята Църква! Тя е свързана с Този, Който „възлезе над всички небеса, за да изпъл- ни всичко", и „слоЖи ни да седим с Него в небесни места в Хрис- тос Исус" (Ефес. 4:10; 2:6). Но до каква „дълбочина" слезе наши- ят Господ, когато предаде Себе Си за Своята църква, която е Негова невяста, и я изкупи с кръвта Си (Ефес. 5:25; 1:17). В цен- търа на тази четириизмерна реалност стои Христос, в Кого- то е изпълнено вечното БоЖие намерение (Ефес. 3:11). О, дано Бог укрепи сърцата ни, за да имаме Неговото видение за Хрис- тос и Неговата църква! Световната и местната църква Църква или събрание е израз, който обозначава общността от всички вярващи - от кздеите и от езичниците. Тези вярващи са кръстени В Светия Дух и представляват едно духовно тяло - тялото Христово (1. Кор. 12:12-13). Този процес започна на Петдесятница и ще продълЖи до грабването, до момента на на- шето преобразяване, за да бъдем с Него в слава (Йоан 14:1,3; 1. Кор. 15:51; 1. Сол. 4:15-17). Понякога ние наричаме това тяло све- товната църква, защото съществува само една църква, състо- яща се от всички вярващи. Вярващи, които се събират на раз- лични места в името на Господ Исус, са наречени „Христови църкви" (Рим. 16:16), „БоЖии църкви" (1. Кор. 11:16), или „събра- ния на светиите". Посланията в Новия завет са адресирани до такива църкви и носят името на съответния град: Коринт, Ефес, Солун или филипи. Затова ги наричаме местни църкви или събрания. Те са предните постове на небето В един свят, подв- ластен на ада. Господ Исус обещава на всяка такава група от вярващи, независимо колко голяма е тя, пълномощията на сво- ето име и авторитета на небето в борбата с греха (Мат. 18:15- 20). Днес християните четат Библията и я прилагат по доста индивидуален начин. Но Библията набляга на общността в хрис- тиянския Живот и се обръща към вярващите като събрание. 98 Според нея местната църкВа е способна да тълкува правилно Словото и е отговорна за това. Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 2 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|