Тренировка по християнство 4
Централното значение на църквата
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Неизмеримата стойност на църквата
- ВаЖността на църквата
- Учениците 6 днешната местна църква
- Всички са призовани да работят
- Всички са нуЖни за работа
- Защо толкова малко вярващи стават работници
Централното значение на църквата Христовата църква не е някаква идея, която е хрумнала на Бо- га Впоследствие. Ние всички сме избрани в Христа още преди създаването на света (Ефес. 1:3-4). БоЖието вечно намерение беше тайна, скрита дълбоко в сърцето Му, докато Той не я от- кри на апостолите и новозаветните пророци (Ефес. 3:2-11). Въп- реки че БоЖият план беше скрит, той все пак хвърляше своята сянка, както и други големи събития. Бог непрекъснато насоч- ваше към тайната Си. Той даде на първия човек невяста, коя- то му подхождаше и която беше взета от прободената стра- на на мъЖа (Бит. 2). Тази тема се развива и в двата завета, за да достигне до връхната си точка, когато невястата се дава на втория Адам, Христос (Откр. 21; Ефес. 5:25-32). Някой беше ка- зал веднъЖ, че Старият Завет е историята на един народ, при когото трябваше да дойде един Човек, Месия. НоВият Завет е историята на този Човек и една духовна Жена, Неговата невяс- та, Църквата, която е произлязла от прободената Му страна. Бъдещите „алелуя" в небето ще прозвучат на сватбената тра- пеза на Агнето, понеЖе Неговата невяста, Църквата, се е при- готвила, а не заради отделни хора. Нейното значение се разкри- ва в отношението й към небесния МладоЖенец в небесните мес- та. Красотата на църквата не моЖе да се Види, когато разглеЖ- даме нейните недостатъци на земята. Бог ВиЖда Църквата във връзка с нейното предопределение: „избрана в Него... свята и без недостатък пред Него в л!обов" (Ефес. 1:3-4). Неизмеримата стойност на църквата Стойността на всяко нещо се изразява в размера на цената, ко- ято някой е готов да плати за него. Бог ценеше изкл1очително много Своето стадо в Ефес. Това е явно, защото Той плати за него със скъпоценната кръв на Своя Собствен Син (Деян. 20:28). ВярВащите често пропускат факта, че Христос не умря само заради техните грехове, „но и за да събере в едно разпръснати- 99 me БоЖии деца" (Йоан 11:52). Добрият Пастир каза, че даВа Жи- Вота Си за оВцете. Тук Той имаше npegßug logeume (Езек. 34:11- 16), но после прибаВи: „И други оВце имам, които не са от тая кошара (езичниците), и тях трябВа да goßega; и ще чуят гласа Ми и ще бъде едно стадо, един Пастир" (Йоан 10:16). 24-те ста- рейшини, които предстаВляВат църквата, изВикВат: „Ти си дос- тоен... защото си бил заклан и със СВоята кръВ си изкупил за Бо- га човеци от Всяко племе, език, народ и нация" (Откр. 5:9). О, как- Ва неизмерима стойност има църкВата В БоЖиите очи! БоЖият Син дойде на този сВят като търговец, който търси скъпоценни перли. Там, където ние Вшкдаме слабост, проВал и неВзрачност, Той намери една много скъпоценна перла - Църк- Вата. НегоВата радост от тази находка беше толкоВа голяма, че Той продаде Всичко, което имаше, за да придобие перлата (Мат. 13:45.46). ТоВа радостно очакВане Го подкрепяше, когато хората Му се подиграваха и когато над Него дойде съдът на кръста (ЕВр. 12:2). Той обичаше църкВата и даде Себе Си за нея (Ефес. 5:25). Няма по-голяма л1обов от тази, която Жертва се- бе си (Йоан 15:13). Неговата л1обов е насочена както към мест- ното събрание, така и към световната църква. ТоВа моЖем да Видим при Павел, който изпитваше същата ревност, която из- питва Христос за Своята невяста, местната църква в Коринт (2. Кор. 11:2-3). Сам Христос виЖда невястата Си като резул- тат на Своето дело на лкзбовта. Тя е изкупена, осветена, очис- тена и ще застане пред Него „без петно или бръчка, или друго такова нещо" (Ефес. 5:25-27). Ще бъде добре, ако ние като Не- гови ученици придобием Неговата гледна точка. Неговата нас- тойчива лк>бов трябва да ни подтикне да виЖдаме Неговия на- род, особено Неговите местни църкви такива, каквито са в действителност - Неговото ново творение (2. Кор. 5:14-17). ВаЖността на църквата 1. Първите църкви и апостолската практика. Първата мест- на църква показа забелеЖително чувство за общност (Деян. 2:44; 4:32; 5:12). Вярващите съзнаваха ваЖността на задруЖ- ния Живот в събранието. След своето повярване тогавашни- те ученици биваха кръстени и доказваха истинността на об- 100
ръщението си, като постоянстваха ß поучението на апосто- лите, ß общението, В разчупВането на хляба и молитвите (Йоан 8:31-32; Деян. 2:41-42). Тази сВята общност от ВярВа- щи предизвикаше Възхищението на обществеността, която обаче Въпреки moßa се страхуваше да се присъедини и да об- щува с тях. Независимо от това Бог прибавяше всички, кои- то се спасяваха (Деян. 2:47; 5:11-13). Тъй като местните църкви съзнаваха, че се събират в името на Господ Исус и че са Негови представители на земята, те уп- раЖняваха църковна дисциплина и така запазваха чисто свиде- телството си (Мат. 18:17-20; Деян. 5:1-11; 1. Кор. 5; 2. Кор. 2:6- 7). Събранията на вярващите, които и днес практикуват то- ва, са легитимни представители на Господа. Местната църква е най-ваЖната единица на БоЖия народ на земята и това е било така още от самото и начало. 2. Слузкението на апостол Павел. Павел със сигурност е споде- лял видението на Христос за църквата. Той копнееше за цър- квата във филипи „със сърдечната лЬбов на Исус Христос" (Филип. 1:8). Слабостите и различията в мненията сред Бо- Жия народ за него не бяха повод за унищоЖителна критика. ГриЖата за местната църква трябва еЖедневно да занима- ва истинския ученик (2. Кор. 11:28). Благополучието на мес- тните събрания беше неговият Живот (1. Сол. 3:5-10). Той работеше и се бореше за тях дори когато никога не ги беше виЖдал лично. На изпълнения си със страдания Живот той гледаше като на принос, който допълня „в плътта си това, което още не достига на скърбите на Христос за Неговото тяло, което е църквата" (Колос. 1:24; 2:7). Той не се стреме- ше към признанието и овациите на хората и дори писа на неб- лагодарната църква в Коринт: „А пък аз с най-голяма радост ще харча и цял ще се похарча за душите ви. Ако аз ви лк>бя по- вече, вие по-малко ли ще ме лк>бите?" (2. Кор. 12:15). Павел се считаше за БоЖий помощник. Господ Исус беше обе- щал да съгради църквата Си и Павел беше един мъдър строител, който строеше по плана на Архитекта (Мат. 16:18; 1. Кор. 3:9- 11). Мисионерските му пътувания имаха за цел посещение на но- вите църкви за тяхното утвърЖдаване във вярата и по-ната- 101
тъшно разпространение на Евангелието изВън техните грани- ци. Така той полагаше осноВата на ноВи църкВи - те ВъзникВа- ха навсякъде, където работеше ПаВел (Деян. 15:36; 16:4-5). Той се посВещаВаше на обучението на мъже, които от сВоя страна щяха да обучаВат други. По този начин той се грижеше за ръко- ВодстВото В църквите (2. Тим. 2:2). Тимотей, за разлика от по- Вечето християни, споделяше Възгледите на Павел и неговата грижа за църквите (Филип. 2:19-22). Посланията до Тимотей и Turn се занимават по същество с църковния живот (1. Тим. 3:15), с правилното ръководство и грижа за църквите. Другите пис- ма на Павел са една разширена форма на неговото пастирско служеше и са насочени към самите църкви. Учениците 6 днешната местна църква
102 организации, Възникнали през последните десетилетия. Те отричат да са местни църкви, но същевременно често изпъл- няват особени слуЖения, които са пренебрегвани от църкви- те. По-голямата част от тези дейности би могло и би тряб- вало да се изпълняват от местните църкви. Приемат ли то- ва предизвикателство учениците, които споделят видение- то на своя Господ? Господ Исус даде на църквата големи мъЖе като апостоли, про- роци, пастири, учители и евангелизатори, за да въоръЖи Свои- те светии за слуЖението за изграЖдане на църквата (Ефес. 4:11- 16). Всеки член на тялото Христово притеЖаВа дарба, която трябва да използва в слуЖба на другите вярващи (1. Петр. 4:10; 1. Кор. 12:12-27).
103 Заклк>чение Един такъВ Възглед за църкВата моЖе да е тВърде необикновен за някои ВярВащи. Те са склонни да смятат спасението за лична работа. Много места В Библията, които на пръВ поглед гоВо- рят за отделния чоВек, Всъщност се отнасят за тялото Хрис- тобо като цялост. Християните тВърде често мислят повече за неща, свързани с „аз, мене" и по-малко за „ние, нас"! Алън Стибс изразява това вшкдане в книгата си „БоЖията цър- ква" по следния начин: „БоЖието недвусмислено намерение е да има Свой народ. Чрез Неговата голяма милост тези, които при- надлеЖат на Христос, имат изцяло незаслуЖената привилегия да са част от БоЖия народ. ВъзмоЖно ли е да споделяме БоЖи- ите възгледи ида считаме местното събрание за нещо второс- тепенно или дори за пречка? Има ли нещо по-възхитително от църкВата, чиято глаВа е Той?" „Христос Възлк>би църквата"... и църквите... и днешните също. А Вие? 104
УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 8 Отношението на ученика към църкВата 1. Обяснете kakßo предстаВляВа местната църкВа. 2. Обобщете как Господ ВиЖда църкВата (Ефес. 3:14-18; 5:25).
3. „Не смятам за нузкно да посещаВам църкВата. Аз чета Биб- лията и се моля. Имам лична Връзка с Бога." Как бихте от- говорили на едно такова изказване? 105
4. КакъВ отгоВор ще дадете на чоВек, който тВърди, че има об- щение В библейски часоВе или студентски групи, или който посещава различни църкВи, за да чуе различни проповедници и да се запознае с други братя и сестри? Kakßo бихте казали на хора, които принадлежат към „електронните" църкВи (ра- дио, телевизия или касети на прочути проповедници)? Как- ви стихове от Библията ще му цитирате? 5. „Ако местните църкви изпълняваха задачата си, нашата (из- вънцърковна) организация би била ненузкна." Защитавате ли, или отричате това твърдение? 106
6. Как бихте си избрали църкВа, ако трябВаше да се премести- те В друг град? От kakßa гледна точка бихте направили из- бора си или kakßo бихте препоръчали на други? По Възмож- ност цитирайте Библията. 7. Как и по kakßu причини според СлоВото бихте могли да на- пуснете една църкВа? КакВи услоВия трябВа да съществуват В местната църкВа за обучаване на ноВо ръководство? Помислете какво е нали- це и какво липсва във вашата църква. 107
9. Ако Бог ßu gage на сърце заедно с други да основете църква на друго място, от какво бихте имали нуЖда, за да започне- те? Каква би била целта ви за първите 5 години? 10. Промени ли тази лекция отношението ви към църквата? Ако да, в каква насока? Кое от наученото искате да прило- жите на практика? 108
ЛЕКЦИЯ 9 Ученикът като работник „Ние трябВа да Вършим делата на Този, Който Ме е пратил"
Още от времето на Господ Исус никога не е имало достатъчно работници, които да вършат БоЖията работа както трябва. Поради този проблем Господ каза: „Жетвата е изобилна, а ра- ботниците - малко; затова молете се на Господаря на Жетва- та да изпрати работници на Жетвата Си" (Мат. 9:37-38). Има- ше много християни, но малко работници. Много братя и сест- ри не знаят, че Бог е призовал всички вярващи към работа. 1. На това учи Новият Завет. Лесно моЖем да видим, че сред работниците в Новия ЗаВет бяха дванадесетте апостоли (Мат. 10:1-4), седемдесетте (Лука 10:1.2), Варнава и Павел (Деян. 13:2), Тимотей (1. Кор. 16:10; Рим. 16:21; 1. Сол. 3:2), Turn (2. Кор. 8:23) и Епафродит (Филип. 2:25). Споменати са още много други. Сред тях са Мария (Рим. 16:6), Трифена и Трифоса (Рим. 16:12), Прискила и Акила (Рим. 16:3), Персида (Рим. 16:12), Всички от Рим. От филипи бяха ЕВодия, Синти- хия и Климент (Филип. 4:2-3). Към тях се прибавиха още Сте- фан (1. Кор. 16:17), Гай (3. Йоан. 1), филимон (филим. 1), Юст и Епафрас (Колос. 1:11-12) и, разбира се, Аристархи Марк (Ко- 109
лос. 4:10). ПраВи Впечатление, че сред най-актиВните имаше много жени. Светият Дух говори за Всички Вярващи като за работници (Ефес. 4:12,16; 1. Кор. 15:58) по същия начин, как- то Всички вярващи са служители, свещеници и светии. Това вклк)чВа женени и неженени, с деца и бездетни, мъже, жени, млади и стари. Не се npaßu никаква разлика. Всички са призо- вани да работят за Божието дело независимо дали са на ра- бота половин ден, или целодневно; независимо дали имат бо- гословско образование, или не. 2. Още от Времето на апостолите това е било пренебрегвано. Един от най-големите проблеми на съвременното христия- нство е, че ролята на обикновените вярващи не се разбира достатъчно добре. Откакто се прави разлика между духо- венство и миряни, се смята, че Божието дело се върши пре- димно от професионални духовни служители, които са опре- делени от Бога за тази цел и носят съответните титли. Предполагало се е, че те разбират Писанието и вършат всич- ко, което трябва да се Върши. Останалите са били наричани миряни (обикновен народ) и са получавали по-незначителни задачи от общ характер. Но Библията не дава никакво осно- вание за такава разлика. Заедно с другите лоши последици то- ва схващане е довело до положението, че вярващите не поз- нават действителната си задача. Те всички би трябвало да сътрудничат на Бога в Неговото световно начинание за раз- пространение на Евангелието на Исус Христос и за духовния растеж на всички вярващи. Всички са нуЖни за работа 1. Като професионални работници. Независимо дали имаме светска работа, или работим изцяло за Господа, Винаги слу- жим на Господ Христос (Колос. 3:24). Исус Христос не слу- жи на Господа по-малко по Времето, когато беше дърводе- лец, отколкото по време на трите и половина години на пуб- личното Си служение. Ако живеем по Божията воля, ние сме в широкия смисъл на думата „професионални" служители на Господа. Така както в Библията няма разлика между духов- ници и миряни, така няма и разлика между светски и духовни 110
професии, Въпреки че ние използваме тези понятия. Решени- ето дали да оставим професията си, за да имаме по-големи ВъзмоЖности за пряко слуЖение, забиси от успеха на сегаш- ното ни слуЖение и от moßa дали В областите, В които са на- шите дарби, има остра нуЖда, както и от moßa дали ръко- водителите на църквата считат moßa за целесъобразно. Библейският пример за слуЖение се ВиЖда ясно 6 Живота на апостол Павел. В младостта си той се беше научил да пра- ви шатри. След обръщането си той подчини професията си на приоритетите на БоЖието царство. Понякога работеше на пълно работно време като строител на шатри и използ- ваше цялото си свободно време за слуЖение. След това от- ново оставяше за известно време професията си и употре- бяваше цялото си време в директно слуЖение. Тогава той имаше правото на финансова подкрепа от страна на братя- та и сестрите (Лука 10:7; Мат. 10:10; 1. Тим. 5:17). Като специалисти или помощници. Светото писание казва, че Всеки вярващ трябва да бъде работник. Но каква е наша- та задача? Няма ли разлики В дарбите? Разбира се, че има! Всеки е специалист в определена област. Това става ясно от факта, че Всеки Вярващ има най-малко една духовна дарба и е призован да работи с нея като част от тялото (1. Кор. 12). Често работата в църквата не напредва, защото вярващи- те твърдят, че не познават дарбите си. Всички Вярващи са призовани да работят и да помагат в различни области не- зависимо дали имат специалната дарба, или не. Ние Всички моЖем да даВаме, да упраЖняВаме милосърдие, да съВетВаме, да помагаме и да Вършим много други неща. Не трябВа да под- ценяваме дарбите си, а да ги използваме (2. Тим. 1:6). Те мо- гат да се развиват само ако ги употребяваме. Духовните дар- би са „с цел да се усъвършенстват светиите за делото на слу- Жението" (Ефес. 4:11-12). БоЖието намерение е светиите да бъдат така въоръЖени, че да Вършат сами работата и да на- зидават тялото Христово. БоЖият дом се състои от хора и ние сме БоЖии помощници (1. Кор. 3:9-10). Целта на един ученик е да помага „да представим всеки човек съвършен в Христос" (Колос. 1:28-29). Това е ваЖна съставна част от нашата работа. 111
112 u Епафродит бяха едни от многото работници, които като БоЖии представители пътуваха по cßema. Те ВиЖдаха огром- ното поле, готоВо за ЖетВа, на което Господ Исус ги беше призоВал да работят. Те знаеха, че работниците на ЖетВа- та получават своята награда и събират плод за Вечния Жи- вот (Йоан 4:35-36). КакВа прекрасна задача! Защо толкова малко вярващи стават работници? Въпреки острата нуЖда и невероятно ваЖната задача, която стои пред църквата, има тВърде малко работници (Мат. 9:37- 38). Как става така, че има толкова много християни, а толко- ва малко работници?
113 получават почти никакВа практическа подготовка за сери- озно духобно служение. Възкръсналият Христос даде големи gapoße на СВоята църква. ТоВа са хора, получили от Бога оп- ределени дарби и способности. ЕВангелисти, пастири и учи- тели са призовани от Бога да усъВършенстВат останалите ВярВащи за Важни служения В тялото ХристоВо (Ефес. 4:11- 13). Употребата на думата, която се превежда с „усъВършен- стВане", е много поучителна. Тя се използва за работата на рибарите, които кърпят мрежите си (Мат. 4:21). В мореп- лаването се използва за оборудването на кораба преди отп- лаване. Като медицински термин означава наместване на из- кълчени крайници (Галат. 6:1). Потенциалните способности на много християни не се използват, защото те често са раз- пилени сред нерешени проблеми и липсваща подготовка. Те се нуждаят от обучение! Вярващите, на които липсват знания, имат нужда от съответната подготовка за служение. Дру- ги от сВоя страна се нуждаят от ръководство и помощ, за да намерят своето място и задача в тялото Христово. За съжаление този вид обучение и наставление липсва в повече- то църкВи.
114 Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 2 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|