Тренировка по християнство 4
Финансовата Жертва е заповядана на ученика
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Жертвоготовният Живот на практика
- Наградата за Жертбоготобния Живот
- Средства и мотивация за изграждането на характера
- Характерни черти и цели на изграждането на характера
- ТРЕНИРОВКА ПО ХРИСТИЯНСТВО-4
Финансовата Жертва е заповядана на ученика „И така, ако някой от Вас не се отрече от всичко, което има, не моЖе да бъде Мой ученик" (Лука 14:33). Исус тъкмо беше при- зовал мноЖестВата да пресметнат цената на ученичеството 143
u ga решат дали са съгласни безуслоВно да Го следВат (cm. 28- 32). Ученикът трябва да е наясно, че следването моЖе да му струВа всичко! Това моЖе да стане по различни начини. Напри- мер много християни „радостно посрещаха разграбването на имота си" (Евр. 10:34). Лишаване от наследство, загуба на ра- ботното място или напразно чакане на повишение често са би- ли последица от изповядването на Този, Който е презиран от човеците. Други са били призовавани към слуЖение, което е изис- квало от тях да напуснат работата, дома и дори семейството си, за да последват Христос (Марк 1:16-20; Лука 5:11,27-28; Мат. 19:29). Други пък са прославяли Господа, без да се стига до горес- поменатите Жертви. Призивът на нашия Господ е ясен: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръЖда ги разяЖдат и където крадци подкопават и крадат; а събирайте си съкровища на небето" (Мат. 6:19-20). „Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, непреходно съкровище на небесата, където крадец не се приб- лиЖава, нито молец изяЖда" (Лука 12:33). Трупането на имоти и спестявания „за черни дни" е непокорство спрямо БоЖието слово. Бог, Който единствен заслуЖава нашето доверие, позна- ва склонността на сърцата ни да търсим сигурност в матери- ални неща и да разчитаме на богатства. Сърцето на ученика трябва да бъде в небето, а не В банковия сейф. Някои не са съгласни с буквалното тълкуване на горния пасаЖ. Следните разсъЖдения доказват, че Господ е имал предвид точ- но това, което е казал:
144 всички; защото всички тия пуснаха в даровете (за Бога) от излишъка си; а тя от немотията си пусна цялото си препитание, което имаше" (Лука 21:3-4). Защо Той не протес- тира срещу това лекомислие, ако не би трябвало да приема- ме буквално думите Му?
145 Учението на нашия Господ понякога е наричано „теЖко учение", защото то amakyßa широко разпространения материализъм и алчността. Скептикът би следвало да докаЖе, че тези учения не трябВа да се приемат буквално. Той трябва да намери отго- Вор на следните Въпроси: КакВо Всъщност е имал пред Вид Исус? Дали моето неЖелание да се подчинявам на Неговите запоВеди моЖе да ugßa от лк>бовта и предаността ми към Христос? Все още никой не е намерил алтернатива на буквалното тълкува- не, която да се основава на сериозно изследване на Библията. Вместо това мъдрите от света се позовават на собствената си мъдрост и ум и осмиват привидната глупост на покорните последователи на Господ Исус. БоЖият отговор на сребролк>б- ците от първи Век беше: „Онова, което се цени Високо меЖду чо- Веците, е мерзост пред Бога" (Лука 16:14-15). Християни, кои- то трупат богатствата на този свят за себе си и децата си, приличат на човека, за когото Господ каза: „Глупако!" (Лука 12:13-21). Жертвоготовният Живот на практика Мисионерът А. Н. Гроувс беше олицетворение на самопоЖерт- вователния Живот на един истински ученик. Неговото мото бе- ше: „Работи упорито, изразходвай малко, давай много, и всичко за Христос."(3)
146 ник трябва ga устои на изкушението ga npaxocßa парите Му В излишни покупки и ненуЖен лукс. За пестелиВия начин на Жи- Вот са характерни планиране, пестелиВо Водене на домакин- ството, обмислени покупки и самоограничение. ПаВел обясни заповедта на Господа да оставим Всичките си бо- гатстВа (Лука 14:33). Ние трябВа да се научим „да се стараят В добри дела (занимание с честен труд), запосрещане на необхо- димите потребности, за да не бъдат безплодни" (Turn 3:14). Ос- Вен moßa трябВа да бъдем доволни, когато имаме храна и об- лекло (1. Тим. 6:8). Исус гоВореше за еЖедневния хляб и едно мяс- то, където да подслоним глаВата си. Дейвид ЛиВингстоун бе- ше казал: „Аз съм решен да не притеЖавам нещо, което няма ни- що общо с БоЖието царство." Понякога твърде крайни изказвания хвърлят сянка върху Жер- твоготовния Живот и предизвикват отрицателна реакция у братята и сестрите. Някои се питат дали един вярващ тряб- Ва да се застрахова. В края на краищата тези, които най-напред търсят БоЖието царство, имат най-добрата застраховка (Мат. 6:33). Най-добрият отговор би бил: „Нека ви бъде според Вярата Ви" (Мат. 9:29). Други питат дали един истински ученик моЖе да притеЖаВа къща. Разбира се,той също трябва някъде да Живее и купуването на къща понякога е най-добрата инвести- ция на парите, които Господ ни е поверил. МоЖе ли един ученик да притеЖава кола? МоЖе би той се нуЖдае дори от две коли. Ученикът трябва да си зададе въпроса: „Имам ли нуЖда от mo- ßa?" Всички се нуЖдаем от определени неща и Бог знае това. Мнозина се нуЖдаят от специално облекло, скъпо образование, транспортни средства или капитал за бизнеса си. Всичко това се свеЖда до следния основен въпрос: Какво е нео- бходимо? Нашият Отец знае от какво имаме нуЖда и ни даря- Ва изобилно с всякакви блага (Мат. 6:32; 1. Тим. 6:17). Въпреки moßa не биВа да се заблуЖдаВаме. Мамонът (богатствата) сам по себе си е неправеден и моЖе да завладее Живота ни (Лука 16:9- И; Мат. 6:24). Богатството е измамно (Мат. 13:22). Много кан- дидат-ученици, които са обърквали собствените си Желания с действителните си нуЖди, са били въвличани в луда надпревара и печалбарство. Техният Живот е един безкраен лов за още и 147
още. Някои go makaßa степен са си Втълпили, че трябВа да пос- троят къща, да карат определена марка кола или да достигнат определен стандарт на ЖиВот, че за moßa са пожертвали сВобо- дата си да слуЖат на Господа, поемайки големи финансови за- дълЖения и дълги часове извънредна работа. Те слуЖат на Ма- мона и са пренебрегнали първенството на Бога в Живота си (Мат. 6:24). Други, които не искат да Живеят според това уче- ние, се крият зад примера на някои богати братя и сестри, кои- то обичат Господа и които Той е употребил по чудесен начин за благословение на други. Не е наша работа да съдим другите. Бог сам дава напътствия на богатите (1.Тим. 6:17-19). Нека не забраВяме, че В НоВия Завет Павел е представен като пример. След като упрекна коринтяните, че Живеят като царе преди да е настъпило БоЖието царство, той ги напътства да следват неговия пример и в крайна сметка примера на Христос, Който заради тях стана беден (1. Кор. 4:6-14; 11:1). ПаВел каз- ва, че пише това, за да предупреди вярващите, а не за да ги зас- рами. Въпреки че тези принципи са ясни и недвусмислени, всеки ученик трябва да провери ЖиВота си пред Господа. Ученичеството е доброволно, то е повик на сърцето (Мат. 6:21-24). Принципите в БоЖието слово имат широк спектър на лично прилоЖение спо- ред различните Житейски обстоятелства. 3. Давай много, и всичко за Христос. Жертвоготовният хрис- тиянин не само ще устои на Желанието да Живее за себе си и да трупа земни богатства, но даЖе ще изпрати предварител- но целия си имот на небето. Той ще инвестира колкото се моЖе повече от това, което не се вклктВа ß необходимото (оправдани нуЖни задълЖения към себе си и семейството си), в делото на Господа. Мнозина са си създали приятели чрез неправедното богатство, финансирайки доброволно заради Исус евангелизаторска работа, литература, християнско възпитание или помощи за нуЖдаещи се (Лука 16:8-9). Те са се научили да виЖдат сигурността си не в земни богатства или инвестиции, а във връзката си с един Баща, Който поз- нава всяка нуЖда. Те Му се доверяват и за непредвидимите събития (Turn 3:14; Мат. 6:19-34). 148
Наградата за Жертбоготобния Живот „И Той Вдигна очи към учениците Си и каза: БлаЖени сте Вие, бедните, защото е Ваше БоЖието царстВо" (Лука 6:20). Този стих не биВа да се бърка с блаЖенствата В ПропоВедта на пла- нината. Той обещаВа благословения за тези, които „заради Чо- Вешкия Син" (cm. 22) Водят Живот, изпълнен с ЖертВи. Ето ня- кои от големите награди, които очакВат ЖертВоготоВните ВярВащи сега и В бъдеще:
149 Ако Животът ни не протича В постоянна зависимост от Бо- га, молитвите ни cmaßam повърхностни и безжизнени.
Закл1очение Помислете каква милост ни е оказал Бог, като е дал за нас Соб- ствения Си Син. Какъв невероятен дар! Насочете вниманието си към добротата на Господ Исус, Който поЖертва Себе Си за нас. Размишлявайте за ясното и недвусмислено учение на Госпо- да за самоЖертвения Живот, който Той ни показа и на дело. Тук се прибаВя и примерът на първите християни, които последва- ха тези непопулярни учения с цялото си сърце. Премислете пос- ледствията за вечността от един такъв Живот. Как ще реаги- рате вие на всичко това? Ще станете ли едни от тези, които оставиха всичко, за да Го последват? МоЖете ли искрено, от цялото си сърце да запеете: 150
„Вземи зкиВота ми, Исусе. На Тебе го предабам аз, среброто и златото ми Вземи Ти и научи ме да ЖиВея като Теб!" Франсиз ХаВергал (превод от немски)
151 УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 12 ЖертВоготоВният зкиВот на ученика 1. Kakßo обобщение мозкем да напраВим за ЖиВота на нашия
2. Kakßo научаВаме за ЖертВоготоВния ЖиВот от следните стихове: Мат. 19:21 Мат. 19:27 Лука 12:16-34 Лука 21:3-4 Деяния 2:44-45 153 Деяния 4:32-37 1. Тим. 6:8 Филип. 2:20.21 Обобщете резултатите: 3. Сравнете последиците от един егоистичен и един Жертво- готобен ЖиВот: стихове егоистичен ЖертВоготовен Мат. 6:20 Мат. 6:22-23 154 Mam. 6:24 Лука 6:20 Лука 18:24-25 ЯкоВ 2:5 Обобщете резултатите: 4. В Мат. 6:19 преходността на притежанието се илк>стрира
155
5. Как бихте коригирали начина си на зкиВот ß резултат на та- зи лекция? Как смятате да извършите тези промени? 156
ЛЕКЦИЯ 13 Изграждането на характера при ученичеството Една от причините за красотата и слабата на чобека при него- вото сътворяване беше, че той беше създаден по „БоЖия образ и подобие" (Бит. 1:26-27). Той беше моралното и духовно подо- бие на Бога. Грехопадението изкриви този образ и го отдалечи от идеала. БоЖията Воля е да го възстанови в Своите спасени хора и Той иска да започне делото Си още тук и сега. В това се състои нашето предопределение. „Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син" (Рим. 8:29). „Но дори да тлее нашият външен човек, пак вътреш- ният всеки ден се подновява" (2. Кор. 4:16). Новият човек се под- новява „в познание по образа на Този, който го е създал" (Колос. 3:10). Това изисква съдействие от наша страна. „А облечете се с Господ Исус Христос" (Рим. 13:14). „И не бъдете съобразни с тоя свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си" (Рим. 12:2). Целта на апостол Павел в слуЖението му беше да представи „всеки човек съвършен В Христа" (Колос. 1:28). БоЖието действие Във всички обстоятелства от Живота ни, някои от които са трудни или дори трагични, моЖе да разбе- рем най-добре, когато Винаги имаме пред очи целта на това действие. Днес тя е оформянето на Христовия характер в нас и подготовката ни за вечността. От това следва, че трябва да отделим голямо внимание и на тази тема при възпитаването на ученици. Ние моЖем по-добре да съдействаме за растеЖа им, когато се молим заедно с тях, когато споделяме какво ни въл- нува, на какво ни учи Бог и когато им помагаме при изпълнение- то на задачите и слуЖението им. Господ Исус ни е спасил. Този факт трябва да има за следствие изграЖдането на Неговия ха- рактер в нашия Живот. Ето защо апостол Павел се молеше Христос да се изобрази във вярващите (Галат. 4:19). 157
Средства и мотивация за изграждането на характера Често сме склонни да Вярваме, че характерът е нещо, което по- лучаВаме по рождение, и че той не се променя. Често се чуВа: „Та- къВ съм си и moßa е!" Други смятат, че единствено СВетият Дух е отгоВорен за развитието на характера ни, а ние самите нямаме нищо общо с moßa. Toßa мнение пренебрегва Всички сти- хове, които ни наставляват и апелират към Волята ни да съ- дейстВаме на Бога В НегоВото дело В нас. Ако Всичко заВисеше от Бога и ние не бяхме отговорни за това, тогава Всички Вяр- ващи щяха да бъдат изключително духовни. Очевидно това не е така. Тези, които водят свят Живот, праВят това по свое собстве- но желание. ТакиВа хора много обичат Господа и за да Му се ха- ресат, искат да направят всичко, към което ги подтиква Не- говата лк)бов (2. Кор. 5:14). Те Му се възхищават и искат да бъ- дат като Него, като Му подражават (Ефес. 5:1). Те са подража- тели и на Вярващите, които живеят като Него (1. Кор. 11:1; 1. Сол. 1:6). Те жадуват за Господа и копнеят за по-дълбоко обще- ние и познание на Бога. Тяхната нагласа и техните дела се от- личават доста от тези на повечето посетители на богослуже- нията. Има хора, които просто са доволни, че са спасени и че ще отидат на небето. На тях им стига, че всичко в църквата върви добре и че могат, както обикновено, да участват в ней- ните мероприятия. На тях обаче им липсва духовна жизнена си- ла. Те принасят малък плод, липсВа им Видението за Божието царстВо и не Водят жертВоготобен живот. Това показва едно равнодушие към Божието действие в нас и е пречка за изграж- дането на характера. Растежът на характера се осъществява чрез Светия Дух в един отдаден на Бога живот. Бог работи в нас така, че да действа- ме според волята Му, но ние самите трябва да изработваме спа- сението си (Филип. 2:12-13). То не е чрез дела (по заслуга), но не- говата цел са добрите дела (Ефес. 2:10; Turn 3:8). Нашето духов- но усърдие може да бъде събудено чрез работата на други, кои- то са посветили живота си да ни служат (Колос. 1:29). Същес- твува още и единственото по рода си служение на обитаващия в нас Дух, Който иска да изработи плода на Христовия харак- 158
mep В един предан живот. СтаВа дума за лкзбоВ, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, Вярност, кротост, себеобуз- дание (Галат. 5:22-23). Ние сме отговорни за moßa, да разпъВа- ме на кръста плътта си (Галат. 5:24), да Вземем кръста си (Лу- ка 9:23) и да отдадем живота си за НегоВа прослаВа (Йоан 12:25). За да изгради характера ни, Бог понякога използва дори изкуше- нията или злото, което другите ни причиняВат (ЯкоВ 1:3). Тряб- 6а да гледаме на живота си с Божиите очи и с очите на Вярата. Ако гордостта не ни пречи да позВоляВаме на другите да ни по- магат, ще ни е много полезно, ако имаме приятел или помощник, с когото да се молим заедно и пред когото да сме отговорни. То- Ва е напълно доброВолно и изискВа нашата готоВност спрямо Бога и нашия партньор. Характерни черти и цели на изграждането на характера Причината, поради която В Библията са изброени добри и лоши качестВа на характера, очевидно е да се насочи Вниманието ни към съответните цели. Тези изброявания нямат никаква прак- тическа полза за нас, ако не размишляваме Върху тях, ако не раз- гледаме живота си в тяхната светлина и не се опитваме да из- растваме в тези области. Затова ЯкоВ ни припомня, че изкуше- нията могат да разбият търпението ни и че чакането на Гос- пода ни помага да изградим упоритост. Плодовете на Духа в Га- лат. 5 и добродетелите във 2. Петр. 1:5-8 са примери за такива изброявания. Сред тях са някои важни качестВа на характера, които многократно се споменават в Писанието. Ако се стре- мим към тези качества с Божията сила чрез живеещия в нас Дух, можем да очакваме по-голям напредък в оприличаването ни на Христос. 1. Жертвоготовната лЬбов. Използваме това обозначение, за да направим разлика между най-Висшата форма на Божията лкзбоВ (агапе) от останалите понятия за лкзбовта, които често се използват. Съчувствието, верността, прошката и саможертвата на нашия Господ са прекрасни черти на Не- говата съвършена лк>бов. Той доказа, че лк>бовта е повече от това, което чувстваме. ШобоВта е moßa, което Вършим. ШобоВта трябва първо да е насочена към Бога и след това 159
към блшкния (Mam. 22:37-40). Въпреки някои широко разпрос- транени мнения В Библията няма заповед, която да гласи да обичаме себе си. Себелк)бието е представено В Писанието като отрицателно качество на характера (2. Тим 3:2). Имен- но л1обовта е отличителна черта на ученика на Господ Исус (Йоан 13:35). Това е една пряка заповед на Христос, насочена към волята ни, а не към чувствата ни (Йоан 15:12). По л1о- бовта познаваме дали някой има духовен Живот и тя ни дава сигурността, че наистина Му принадлежим (1. Йоан. 3:14). Шобовта ни трябва да е насочена не само към тези, които ни обичат, но дори и към враговете ни (Мат. 5:44). Това със сигурност е задача за нашата воля. Класическото описание на тази лк>бов намираме в (l.Kop. 13:4- 7). Съдържанието би могло да се синтезира по следния начин: а) Проявленията на лЬбовта: милосърдие (доброта в дейст- вие), съчувствие (чувствителност към нуЖдите на другите), прошка (а не злопаметност), никаква завист, никаква рев- ност. б) Поведението на лЬбовта: търпелива (не избухлива), обмисля (не е безогледна или необмислена). в) Незаменимостта на лЬбовта: не е високомерна, моЖе да се разчита на нея и, ако е необходимо, е покорна. Лкзбовта не е нещо, с което моЖем да се „заредим". Тя извира от един предан Живот и трябва да се упраЖнява. Нашият Жи- вот трябва да отразява и предава Неговата л1обов. Сами от се- бе си ние не сме в състояние да обичаме по този начин. 2. Самодисциплина. На латински тази дума е сродна с думата ученик. Няма ученичество без дисциплина. Тя е част от пло- да на един изпълнен с Духа Живот (Галат. 5:23). Господ Исус беше най-дисциплинираният човек, който някога е Живял. Не бихме могли да си Го представим да прахосва времето Си, да се колебае по отношение на духовните приоритети или да Живее в безпорядък. Провалите в Живота обикновено са причинени от липсата на дисциплина. Ние се нуЖдаем от нея, 160
когато размишляваме, когато говорим, когато трябва да контролираме плътските си похоти, В молитвения си Живот и при разпределянето на Времето си. Дисциплината е задъл- жителна при теЖки изпитания, В преодоляването на труд- ности и при извършВането на задължения, за които нямаме никакВо Желание. Решителните действия в такива случаи оз- начават вземане на кръста или самоЖертва за Бога и за дру- гите. Самодисциплината не е Въпрос на няколко дни или сед- мици, а на еЖедневното прилагане на принципа да казваме „да" на Бога и „не" на себе си. Това продълЖава цял Живот. Тя е ориентирана към отговорностите, а не към удоволствия- та. Самодисциплината помага да се подчиняваме на Бога и на други авторитети, на които дълЖим това. Тя ни води към Живот чрез вяра, а не чрез виЖдане и ни учи да Живеем с вся- ко слово, излязло от БоЖиите уста (Мат. 4:4). Тя ни помага да продълЖаваме, когато ни се иска да се откаЖем (Притчи 24:10; Ефес. 3:13). Чрез самодисциплина ние ще достигнем цел- та си и няма да спрем насред надпреварата.
161 противоположност е хладността, от която Бог се гнуси (Откр. 3:15-16). Усърдието не биба да е насочено ß погрешна посока или да е импулсиВно (Рим. 10:2; Филип. 3:6). РеВност- та, комбинирана с разбиране, е необходимият огън за делото на Господа.
10.Радост. Бог иска да познаваме истинската радост, защото тя е част от Него (Йоан 15:11). Тъгата, мрачното настро- ение, песимизмът и обезкураЖението не са отличителните черти на Живота с Бога. Радостта се извисява далеч над Жи- тейските обстоятелства, защото тя се основава на скъпо- ценните обещания и на Бога, на Когото уповаваме. МоЖем да изброим още много добродетели, като например мир (Вътрешното спокойствие, безгриЖие), лкзбезност, учтивост, доброта, честност, сериозност и прилеЖание. Всички характер- ни черти и качества, които притеЖава Господ Исус, са пример на морално съвършенство за нас. Ученикът трябва еЖедневно да изпитва характера си пред Бога и Неговото СлоВо и да се стреми към промени. 162
Заключение Как моЖем да помогнем на другите да разбиват тези качест- ва? Как моЖем ß по-голяма степен да прояВяВаме тези качест- ßa ß Живота си? Със сигурност не, като се занимаваме постоян- но със собствените си слабости и провали. Съвсем определено не и с помощта на съветите на модерната психология или ней- ните методи за изграждане на самочувствие и самоувереност. Според Библията един такъв характер се изграЖда чрез дейст- вието на Светия Дух, Който ни оформя като глина в ръцете на грънчаря. Това става, като гледаме на Христос и Му подраЖа- ваме. Става и като се молим за това заедно с вярващите, кои- то наставляваме. Ние трябва да се възползваме от БоЖиите обещания от Христовата победа, която унищоЖи властта на греха (Рим. 6:6). Характерът се променя, когато сме изпълнени с БоЖието слово и активно слуЖим на Бога. Вятърът на Све- тия Дух издува платната на всеки кораб, който плува в посока- та, посочена от Бога. Той не духа, когато сме се закотвили в самонаблкздение. Промените се основават на нашия духовен стремеЖ. Духовно самодоволните и незаинтересуваните оста- ват недокоснати от този Вятър. Опитът показва, че слабостите и недостатъците в характе- ра по принцип не могат да се отстраняват чрез групово настав- ление. Ние се нуЖдаем от индивидуално ръководство от човек, когото уваЖаваме и пред когото доброволно искаме да отгова- ряме. Такава една връзка изисква откровено и директно обсъЖ- дане на слабостите, така както го прави и писаното или изго- ворено Слово. Тези, които искат да обучават ученици, не тряб- ва да забравят да говорят „истината в лкзбоВ" (Ефес. 4:15). То- ва е истинското приятелство, необходимо за израстването. Твърде малко са зрелите вярващи и ученици, които могат и ис- кат да се гриЖат за другите. Ние трябва да потърсим най-доб- рите, които моЖем да намерим, и едновременно с това сами да се опитваме да умноЖаваме този вид ученици. 163
Изграждането на характера
Бог сътВори чоВека съВършен и по СВой образ и подобие (Бит. 1:26-27,31). Грехът на чоВека обезобрази самия него и съВър- шеното Бозкие творение (Бит. 3; Рим. 5:12). Помислете Вър- ху Рим. 6:13,16-17,22; 8:11-13 и запишете moßa, което Ви пра- Ви Впечатление. 2. КакВо означаВа да ходим по Дух? (Рим. 4.5; Филип. 2:12-13) 165 3. Кои съществени качества на характера би трябвало да при- тежава зрелият ученик според следните стихове? Мат. 22:37-40 2. Петр. 1:5-8 Галат. 5:22-23 2. Тимот. 1:17 1. Петр. 1:16 Изберете най-малко две от тях, които вие трябва да разви-
4. Дисциплината означава да вършим правилното независимо от това дали в момента имаме Желание за това, или не. Съ- ществена част от дисциплината са самоконтролът и при- леЖанието. Мързеливият е описан в Притчи 10:26; 18:9 и 20:4. Какъв съвет бихте му дали, за да му помогнете? 166
5. Как смятате да разбивате у себе си лЬбоВта? Вклк>чете В анализа си 1. Кор. 13:4-7. 6. В следващите стихове ще откриете принципите, които би- ха Ви помогнали да се научите да контролирате мислите си. Избройте ги. Пс. 51:10 Притчи 4:23 Филип. 4:8 2. Коринт. 10:5-6 Защо това е от осноВно значение при изграждането на харак- тера? 167
7. Въздържаността no отношение на плътта също е необходи- ма. Кое мотивираше апостол ПаВел да упраЖняВа самокон- трол? 1. Коринт. 9:22 1. Коринт. 6:19-20 2. Коринт. 5:9-15 Защо си заслуЖаВа да имаме характер, подобен на Христовия
9. Кои три качестВа на характера трябВа да разВиВате най- много у себе си? КакВо смятате да предприемете В тази на- сока? 168
ПОСЛЕСЛОВ Да продължим да следваме Христос да слозким ръка на плуга „Никой, който е слоЖил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за БоЖието царство" (Лука 9:62). Колко образни и предизвикателни бяха думите на Исус към те- зи, които искаха да станат Негови ученици! Тези думи са доста поучителни, особено ако ги разгледаме ß техния контекст. Гос- под беше изпратил дванадесетте, за да проповядват благата вест по градовете и селата (Лука 9:1-6). СлуЖението на Исус бе- ше привлякло вниманието и броят на заинтересуваните посто- янно нарастваше (cm. 7-11). Изцеленията и нахранването на петте хиляди души предизвикаха още по-голям наплив (cm. 11- 17). Пред това нарастващо мноЖество последователи Исус проповядва за високите изисквания за ученичеството (cm. 23- 26). И преди да изпрати други седемдесет работници, Той пов- тори Своите високи изисквания (Лука 9:57-62). Господ Исус все още Желае броят на истинските Негови учени- ци да се увеличава. Изискванията Му си остават същите. Той все още привлича много последователи, много от които обаче не разбират какво в действителност означава да Го следват. Много от нас стоят на един кръстопът в християнския си Жи- вот, също както тримата ученици в Лука 9:57-62. Досега ние сме следвали Исус с различни мотиви и с различна енергия. Бихме ис- кали да се наречем ученици и дори участвахме в курс по ученичес- тво. Сега сме изправени пред предупреждението на Исус: „Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици" (Йоан 8:31). Ние откриваме, че ученичеството е един непрекъснат процес, който изисква постоянна преданост към Неговите цели и при- оритети. Нека разгледаме още веднъЖ изискванията на Госпо- да към тези, които искат да станат Негови ученици. Ние сме слоЖили ръката си на плуга. Понякога това е едно пот- ресаващо откритие. Ученичеството вклЬчва теЖък труд за 169
Христос. Орачът работи цял ден. Той се бори с един груб инст- румент и много баВно се придВшкВа напред след работното Жи- Вотно. Работата е теЖка, трудна, мръсна и уморителна. Ред след ред, ден след ден той се бори с природата. Колко подходя- що сравнение за ученичеството е избрал Господ! Не искаше ли Той да ни каЖе, че ученичеството е уморителна и понякога мръс- на работа? И че често трябВа да се трудим ден след ден с гру- би инструменти и баВни работни Животни, като при тоВа се сблъскваме все с едни и същи проблеми? Нека помислим за рабо- тата, която ще трябва да вършим като последователи на Исус:
170 Жение. Когато семето е посято с Вярност и упоритост, по- лиВано с молитви и подсилвано с Живот, то несъмнено ще принесе плод. МоЖете ли да посочите чоВек, когото сте спе- челили за Христос и който днес следВа Господа? 4. Поглед към нивите. Господ призоВа учениците Си да гледат към узрелите за Жетва ниви: „Който Жъне, получава запла- та и събира плод за вечен Живот" (Йоан 4:35-36). Това не е ог- раниченият поглед върху собствения ни Живот и местната ни църква. Това е видение за света, молитва за хората на дру- гите ниви, а също и готовността сами да отидем, ако Гос- под поиска това. Мисионерството и изграЖдането на църк- ви е съкровеното Желание на Господа. А вашето? Никой орач не моЖе да изоре прави бразди, ако гледа назад. Гос- под видя три съществени пречки, които са показани В трима- та мъЖе, които искаха да Го следват:
171 3. Връзките (Лука 9:61-62; лк>боВна Връзка, приятелство). Близ- ките ни приятелски или л1обоВни Връзки също могат да ни попречат. Един истински ученик не бива никога да казВа: „не- ка пърВо да...", за да поддържа тези Връзки, Вместо да послед- Ва заръките на Господа. Не е достатъчно орачът да не поглежда назад, той трябВа да има пред себе си цел, която да прикове Вниманието му. Само та- ка браздите му ще бъдат npaßu. Ако искаме да преодолеем пре- пятствията по пътя на истинското ученичестВо, трябВа да имаме ясна представа за целта на сбоя живот. а) Призванието (прицелната точка В живота ни). „Затова и ние винаги се молим за вас, нашият Бог ви има за достойни за призванието" (2. Сол. 1:11). Кое е висшето призвание и най- важното задължение в живота ви? Има ли нещо или някой, към когото сте задължени повече, отколкото към Господ Исус. Кои са целите в живота ви и каква ролята на Господа в тях? Вие „гоните ли целта за наградата на горното приз- вание от Бога в Христос Исус" (Филип. 3:14)? б) Задачата (нашите приоритети). Ние можем да сме така раз- късани между различни задължения и противоречиви интере- си, че да сме абсолкитю безполезни за работата в Божието царство. Затова Господ Исус ясно ни предупреди: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда" (Мат. 6:33). Господарят на вселената знае кое е най-важно. Ученикът съ- що трябва да го знае. ОспорВат ли професията, домът, за- бавленията или дори семейството ви първото място на Гос- под Исус във вашия живот? Ако има конфликти, как можем да ги разрешим, без да нарушаваме принципа да поставяме Христос и Неговите интереси на първо място в живота си? в) Животът (отдаден ли е на Божието царство?) „Имам само един живот, който преминава бързо. Скоро ще трябва да си отида и само това, което направих за Христос, ще остане." Това написа преди много време един мъдър човек. Ако живо- тът ни се характеризира със святост, преданост и послуша- ние, тогава той ще има стойност и за Божието царство. Ако го прахосваме в незначителни задачи, нищожни цели или 172
егоистични интереси, ние се проваляме. Когато стигнете go края на Времето си и погледнете назад, как би Ви се искало да бяхте Живели като християни? Заключение ПохВално е, когато чоВек изкара докрай някой курс по ученичес-
173
ПРИЛОЖЕНИЕ странна, но истинска история" от г-±а X. Гратан Гинес Един богат земевладелец, който обработвал хиляди хектари зе- мя, бил спечелил сърцата на многобройните си работници и слу- Жители със своите благодеяния. И така, един ден му се удала въз- моЖност да напусне за няколко години земята, която прите- Жавал. Преди да тръгне, той дал на хората си ясни указания как да сто- панисват земите му. Земевладелецът искал цялата земя да бъ- де култивирана, блатата да бъдат пресушени и превърнати в обработваема земя. Хълмовете трябвало да се терасират, пла- нинските ливади да се наторят, нито едно кътче от целия му имот не трябвало да остане неизползвано и безплодно. Той ос- тавил на разполоЖение на хората си достатъчно средства за извършването на тази работа и в първите няколко години на отсъствието му имало достатъчно работна ръка, за да я вър- ши. Господарят останал дълги години в страната, където го били повикали. Когато той се върнал, тези, които били деца при за- минаването му, били станали възрастни мъЖе и Жени и така броят на неговите земеделци и работници се бил умноЖил. Но били ли изпълнени задачите, които той им бил поставил? Уви, не! Блатата, тресавищата и хълмовете били още по-диви и запустели от преди. На много хектари скъпоценна обработ- ваема земя растели само тръни и бодили. Ливадите били необ- работени и оставени без всякаква гриЖа. По-голямата част от земята изглеЖдала така, сякаш на нея изобщо не били стъпва- ли земеделци. Не били ли работили слугите му? Някои не били. Но повечето били дори доста усърдни. Те били полоЖили огромни усилия, но те били съсредоточени само за парка, който били изградили око- 174
ло къщата. В този парк Всичко било go makaßa степен култиВи- рано, че работниците непрекъснато се карали помежду си, за- щото нямало място за Всички и те се настъпвали и си пречели. Голяма част от работата им била напразна. Така например те засяВали една и съща земя по петдесет пъти на един сезон с ед- но и също семе, така че то нямало Време да поникне и да порас- не. Те обграждали дърветата В парка с makußa грижи, като че ли те били крехки фиданки. Те торели земята непрекъснато и поливали ливадите, които вече били подгизнали. Земевладелецът бил много учуден от неуместните грижи и без- резултатното прахосване на усилия, семена и торове, способ- ности, време и сили. Същото количество работа и пари биха стигнали да се обработи целият имот и да се прибере голяма ре- колта, ако земеделците бяха действали по неговите указания. Но за съжаление минавали сезон след сезон, без огромните пло- щи да бъдат обработвани. Също и паркът щял да изглежда мно- го по-добре, ако не беше засипван с огромните количества то- рове и ненужни грижи. Но защо тези работници били постъпили толкова абсурдно? Да- ли безсмислената работа им доставяла удоволствие? Напро- тив! Те копнеели за плод, за добра реколта, надявали се на доб- ри резултати. Може би не желаели да изпълняват нареждания- та на земевладелеца? НапротиВ, те, изглежда, имали тоВа же- лание, защото непрекъснато четели указанията му и поВтаря- ли думите му. Постоянно си казвали един на друг: „Ние трябва да сложим в ред целия имот!" Но нищо не се получавало. Някои от тях правели опити, като поразораВали тук и там и засяВали жито или царевица. Може би това било безуспешно и затова другите се обезсърчавали? Не. Те виждали, че реколта- та била превъзходна, много по-богата от тяхната собствена. Разбирали го ясно, но Въпреки тоВа не последвали добрия пример. И когато реколтата на ония, малцината, в отдалечената доли- на била толкава голяма, че те не били В състояние да я прибе- рат цялата, другите дори Веднъж не отивали да им помогнат да съберат снопите! Те предпочитали да останат в пренаселе- 175
ната градина, за да наблк>даВат бурените меЖду розите или да броят стръковете mpeßa или листата на дърветата. МоЖе би тези хора са били пълни глупаци? Предатели, неВерни слуги на сВоя господар? ТоВа не мога да каЖа! Попитайте госпо- даря им. Аз само знам, че техният Господар беше казал: „Иде- те по целия сВят и пропоВяд Вайте благата Вест на Всяко съз- дание" и че 1900 години по-късно те не бяха казали дори и на по- лоВината сВят, че Въобще същестВуВа някакВа блага Вест. „И защо Ме зоВете: Господи, Господи и не Вършите moßa, кое- то Ви казВам?" Из „World Missions Total War", L.E. Maxwell, Prairie Press, 1979 176 
2.80 ЛВ
Гибсън/Колвин ТРЕНИРОВКА ПО ХРИСТИЯНСТВО-4 Ученичество Настоящото тренировъчно ръководство е последната от петте части (курс 0 до курс 4) на подготвената серия «Тренировка по християнство». Целта на тези курсове не е да даде само библейски знания, а - както заглавието подсказва - едно упражнение, една «тренировка» в практическия християнски живот и ежедневно следване. Така успехът зависи същест- вено от духовната динамика и ангажимент на преподавателя, чиито живот и пректика при преподаването на съдържанието на курса играят важна роля. При съответната мотивация на ръководителя и учащите се обаче, този многократно изпробван и изпитан вече десет години тренировъчен курс е превъзходно помощно средство за предаване, упражняване и приложение на практически духовни способности. Каталог: bulgarian -> JeanGibson bulgarian -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" JeanGibson -> Тренировка по християнство 2 JeanGibson -> Тренировка по християнство -1 JeanGibson -> Тренировка по християнство 3 Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|